Наслаждавай Му се завинаги Mалкълм Уебър

Глава девета Пътят към общението – смъртоносното служение на Святия Дух

Изтегляне 1.57 Mb.

страница	9/13
Дата	14.01.2018
Размер	1.57 Mb.
	#46221

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Глава девета

Пътят към общението – смъртоносното служение на Святия Дух

Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние… Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние... (2 Коринтяни 7:9-10)
… Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви в тъга. Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава. (Яков 4:8-10)
Святият Дух е Духът на Живот. Той е Бог; Той е Живот. Той дойде, за да донесе живот. Всъщност Новият Завет е изрично противопоставен на Стария като такъв, чието служение носи живот чрез Духа в сравнение със закона, чието служение носи смърт.^¹

И въпреки това парадоксално е, че дори под този Нов Завет на прошка и живот, и Святият Дух има смъртоносно служение.

То лесно може да бъде погрешно разбрано като нещо негативно от тези, чието християнство е ограничено до обикновени теории на законните ни положение и права. Независимо от това, служението на Святия Дух, носещо смърт на християнина, не включва в себе си противоречие с това, което Бог законно и като позиция ни е направил в Христа просто защото Той не възнамерява да послужи със смърт на Новото Създание в Христос, а на стария човек.

Смъртоносното служение на Святия Дух засяга нашите лични опитности: нашият ежедневен живот и ходене с Господа. Смъртоносното служение на Святия Дух засяга „его”-то, плътта и стария човек.

Най-големият враг на християнина в ходенето му с Исус Христос не е дяволът, нито света, нито дори грехът, а „его”-то. „Его”-то е нашият най-опасен враг. На „его”-то Исус възнамерява да послужи със смърт чрез Своя Дух.

Бог ни заповядва да се съпротивляваме на дявола, да бягаме от изкушението и да не обичаме света, но да разпънем „его”-то – да го умъртвим.
… Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. (Лука 9:23)^¹
„Его”-то е нашият най-омразен враг, нашият най-подмолен и измамлив неприятел. „Его”-то е най-голямата пречка да преживеем дълбочините на Бог. Човек не трябва просто да му се съпротивлява, от него не трябва просто да се бяга или да го мразим – „его”-то трябва да бъде умъртвено. Излишно е да се споменава, че дяволът, изкушенията и привлекателността на света са действителни бариери пред Бог, но всъщност „его”-то е това, което им дава място.

„Его”-то е още един бог пред истинския Бог. Да избереш „его”-то, значи да покажеш преданост към друг бог. Да наложиш себе-то си, означава да се отречеш от истинския Бог. Това е същността на бунта и източникът на всичкия грях: избирането на „его”-то пред Бога. Истинското познаване на Бога изисква пълното отричане и изоставяне на всички други богове. Лоялността към който и да е друг не е приемлива за Него. Тези, които съставляват невястата Христова, ще застанат пред Него в онзи Ден като „девици” – свободни от цялата нелоялност и духовно оскверняване – свободни от всичкото идолопоклонство. Идолопоклонство е да служиш на какъвто и да е друг бог. Господ е ревнив Бог и винаги е носил осъждение на всички останали богове. Няма да е по-различно и с този лъжлив бог.

В личния си живот ние съзнателно се противим и бунтуваме на Бог до степента, до която „его”-то ни е все още живо, независимо от това колко религиозно или духовно може да изглеждат външно нашите думи и дела. „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” и „тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога”.

Ако ние сме „в плътта” и се предаваме на „его”-то като владетел на нашия живот, тогава живеем в бунт против Бог. В този случай гледаме на смъртоносното служение на Святия Дух като на нещо разрушително, защото Той наистина се стреми да ни умъртви.

Но когато ходим в Духа, отричаме „его”-то и позволяваме на Святия Дух да ни доведе до единство с Христос и Неговата смърт - тогава ще гледаме на служението на Духа не просто като на служение, носещо смърт, но служение, носещо живот, защото знаем, че чрез същия Святи Дух можем да преживеем Бог само като се отречем от своето „его”. Само когато преживеем собствената си смърт, ще можем въобще да преживеем Неговия живот. Само когато позволим на Бог да разпъне на кръст дълбините на нашето „его”, ще можем да преживеем Неговите дълбини.
Съразпнах се с Христa и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене … (Галатяни 2:20)

Истинският живот произлиза само от смъртта
Нека никой да не те подвежда! Отричането и смъртта на „его”-то са единствената пътека, която ще те отведе към истинското познание на Бог, което Той може да ти предложи. Дефиницията на Уесли за „фанатизъм” е: „да очакваш постигането на целта без необходимите средства”. Опитай ако искаш, но не е възможно да познаваш Бог и да вкусиш от Неговия живот, без първо „его”-то ти да бъде разкрито и убито. Не е възможно да бъдеш с Исус на трона Му, без първо да си бил с Него на кръста.

Святият Дух винаги ще атакува „его”-то. „Его”-то е Неговият смъртен враг. Животът на Духа и животът на „его”-то са напълно противоположни и напълно несъвместими – те не могат да съществуват заедно. Затова, когато Святият Дух се движи по суверен начин в една църква, търсейки да доведе хората Си до съживление и до дълбоко преживяване на Себе Си, Той винаги се движи, за да послужи със смърт.

Нека стане ясно, че в тези времена мечът на Святия Дух ще бъде ясен, разбираем и остър за всички. Наказанието, с което Той ще дойде при Своите хора, няма да е неясно или неопределено. Ако беше такова, то по-вероятно би било работа на дявола или изява на болестна себевглъбеност, отколкото дело на Бог.

Нито пък ефектът от това дело ще бъде депресия, дезориентация или продължително обезсърчение, които вероятно ще са плод на небогоугодно унасяне в мисли и в самоанализ, отколкото на божествено вдъхновение и начало.

Но Святият Дух ще дойде бързо, преднамерено и конкретно; и без да се страхува или респектира от определени личности, Той ще прониже напълно самите сърца на Божиите хора. След това, като изложи на показ Своя враг, ще го въвлече в смъртоносна битка, докато най-накрая тя приключи и Неговият враг, поне в този аспект - поразен.

Исторически факт е, че винаги е имало опозиция и съпротива към тази скъпоценна работа на Святия Дух. От една страна някои хора ще Му се противят поради невежеството си. Тъжно е, че в това число често са църковни водачи и проповедници, които въпреки изявлението, че Бог ги е призовал да доведат хората при Него, много рядко разбират как Бог всъщност би направил това; и невежеството им за движението на Бог заслужено ги прави обект на критиката на Исус към Никодим: „Ти си Израилев учител и не разбираш ли тези неща?”^¹

От друга страна някои ще се противят на движенията на Святия Дух поради знанието си.^² Посредством вътрешното свидетелство в собствените им сърца те знаят, че това, което виждат, е Божие дело, но понеже обичат своя живот повече от Неговия, се противят на тези Негови специални движения. Считат ги за крайни и плътски прояви между одобряващите делото хора, а в същото време постоянно прикриват своя бунт с богословски термини, за да го омаловажат, и все пак, в същността си, тяхната опозиция спрямо Бог ги издава и разкрива кой в действителност управлява техния живот и какво е истинското състояние на сърцето им. Независимо колко религиозни са изглеждали в миналото, сега те доказват, че обичат повече себе си, отколкото Бога.

За нещастие, като се съпротивляват на смъртта, те парадоксално избират именно нея.^³ Те избират да останат в смъртта. Като се съпротивляват на разрушението, те всъщност го избират. Като спасяват „его”-то си, те губят Бога, и както Лаубах е написал: „Когато човек изгуби Бог..., тогава всичко е загуба, дори да е облечено в замъци и затрупано в богатство”.

Но тези, които копнеят за Бог, и считат, че личното Му познаване си струва всяка цена, ще се предадат на Святия Дух във време като това, като подчинят живота си на Него, като покорят сърцата си пред Него, като излагат на показ мотивите, намеренията и най-вътрешните си цели и желания пред Неговия пронизващ поглед, без да скриват нищо. Оставяйки се на смъртоносното служение на Святия Дух, те правят един по-добър и по-славен избор. Тези, които избират от дълбочината на сърцето си да предадат „его”-то на смърт, всъщност избират живота – Неговия живот.
Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (Йоан 12:24-25)
Нека да не се критикуваме един друг относно смъртта на „его”-то,^¹ но нека всеки един от нас изпита сърцето си и открито да се изправи пред нуждата от покаяние в живота си. Нека всички коленичим в прахта и да потърсим Бог с цялото си сърце, за да дойде Той, да пресее и да убие.

Във всеки един от нас „его”-то е достатъчно живо и в добро здраве. „Его”-то не е слабо, нито е немощно. Оставено само, то никога няма да умре. „Его”-то трябва преднамерено да бъде умъртвявано. Но умъртвяванията, и особено екзекуциите, никога не са красива гледка; а и „силните мъже умират трудно”. Следователно истинското покаяние ще е нещо изключително неприятно за тези, които очакват религията да бъде „приятна” и „вдъхновяваща”. Независимо от това, когато Исус произнесе благословението на утеха върху тези, които скърбят, думата, която Той избра за „скърбя”, буквално означава - външно изразена скръб, тъй като е твърде дълбока, за да се прикрие.^² Така че, когато Господ призовава Своите хора да се покаят, да скърбят, да плачат и да умрат, тогава - покай се, скърби, плачи и умри!
Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи. (Псалм 27:8)
Не се съпротивлявай в такива моменти, за да не се окаже, че се бориш с Бог. Както Франк Бартълман написа: това е време на „привилегия, отговорност и (също и) опасност”. Не се съпротивлявай на Неговите движения. Не пренебрегвай Неговото ръководство. Не се противи на подбужденията Му – ако искаш да бъдеш известен като такъв, който постоянно следва Агнето. Ако искаш Той да те познава като един от Своите, тогава не се бунтувай срещу Него в такива моменти.
Божието изобличение не може да бъде нагласено по човешки
Тези движения на Духа не произлизат от човешката воля, но само чрез Божествено начало. Ако Му се съпротивляваш, Той може да не се върне по този начин дълго време, като те остави в неплодородната пустош на безплодните ти религиозни усилия. Или още по-лошо: ако Му се съпротивляваш, Той може въобще да не се върне!

Затова предай Му се! Предай Му се!^¹ Радостта ще дойде по-късно. Има време за плач, има време и за скърбене. Смехът и танцуването ще дойдат по-късно.^² Сега се моли за това докрай! Предай му се напълно!

Понякога, понеже дълбините на „его”-то ще бъдат извадени наяве, може да изглежда сякаш това никога няма да свърши; но ако Му се предадеш, Той ще извърши делото Си в теб. Тогава ще видиш Него. Той го е обещал.^³ Затова остави Го да направи това, което желае. Нека Духът извърши Своята мощна работа в теб. Предай Му се! Така ще получиш Неговото присъствие. Ще спечелиш самия Него.

Някой веднъж е казал: „Всичко от „его”-то и нищо от Бог. По-малко от „его”-то, повече от Бог. Нищо от „его”-то, всичко от Бог”. Или, казано с думите на Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам.” Доколкото твоят живот е приключил, дотолкова Неговият е започнал.

Смъртоносното служение на Святия Дух не е желано от тези, които търсят само ласкателство и „благи думи” от Бог. Но то не бива да се избягва, независимо че за известно време може да ни е трудно и болезнено. За нас това е едно от Неговите най-необходими и скъпоценни движения в живота.^⁴

Изтегляне 1.57 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13