Настоящият доклад за овос за обект „Къщи за отдих и туризъм в пи 001855 и пи 001856, землище с. Река, общ. Смолян, е изготвен от колектив експерти

В следващата таблица са дадени средните годишни и сезонни суми на валежите на разположените в близост до разглеждания район станции.

В България ежегодно се формира снежна покривка. Тя е непостоянна и показва значителни изменения в хоризонтална и вертикална посока. В ниските части на страната снежната покривка се задържа в периода декември-март. Изолирани валежи от сняг могат да се проявят и през други периоди от годината (ноември, април и др.). Продължителна и дебела снежна покривка се формира в планинските и високопланинските райони. В районите с н. в. 1000-1500 м тя има трайност 4-5 месеца, а над 2000 м – от 7 до 9 месеца.

Снежната покривка се образува средно през втората половина на ноември, като най-рано започва в началото на октомври, а най-късно първата десетдневка на януари. Продължителността на дните със снежна покривка за метеорологична станция Смолян е 125 дни, а за метеорологична станция Широка лъка е 137 дни. Средният брой дни с непрекъсната снежна покривка е от 112 до 250 дни в зависимост от надморската височина и водността на годината. В най-високите части тази продължителност може да достигне до 171 дни.

Максималната месечна височина на снежната покривка в см за станциите 1 – Смолян и 2 – Широка лъка са дадени в следващата таблица.

Съгласно Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) се предвижда увеличение на температурата и редукция на валежите. Резултатите от климатичните модели, симулиращи снежна покривка за различни сценарии, са показали намаление на дебелината на снежната покривка в Алпите на височина под 1500 м в периода 2010-2039 (2020). В България все още не са правени опити за моделиране на снежната покривка в условията на променящия се климат, но последните зими са показателни в тази насока.

Влажността на въздуха зависи от преобладаващият атмосферен пренос, от вида, температурата и влажността на почвата, от условията на изпарение и др.

Абсолютната влажност се характеризира с ясно изразен годишен ход, определен от хода на температурата на въздуха. Най-ниски са стой­ностите и през месец януари, като за билните части – 2,3 – 2,8.102 Ра. Максимумът на абсолютната влажност е през юли – 15 – 20.102 Ра. С нарастване на надморската височина абсолютната влажност бързо намалява.

Относителната влажност е с минимални стойности през месеците юли-август (55-77 %). Максимални стойности относителната влажност достига през декември – над 80 %. Със специфичен режим се отличават високопланинските била, където максимумът на относителната влажност е през пролетта, а минимумът – в началото на лятото.

Дефицитът на влажността се характеризира с най-ниски стойности през зимата (0,3-2.102 Ра), а най-високи през лятото (6-13.102 Ра). През топлото полугодие сухотата на въздуха във височина намалява и по планинските била достигат 1,3-3.102 Ра.

Влажността на въздуха е най-висока в периода от м. октомври до м. декември, когато стойностите достигат до 74 %.

Анализът на резултатите, пред­с­та­ве­ни в таб­ли­цата по­каз­ва нез­на­чи­тел­ни раз­ли­чия в ме­сеч­ни­те и го­диш­ни стойнос­ти на от­но­си­тел­на­та влаж­ност в раз­г­леж­да­ния регион.

Облачността се характеризира с добре изразен годишен ход. В извънпланинската част с най-значителна облачност се характеризира месец декември (7 – 7,5 десети). В планинските райони максималната облачност се измества към пролетта, като в по-ниско разположените райони тя е през март, а в по-високо разположените – през май.

Минималните стойности на облачността се проявяват през юли-август. В планинските райони облачността е по-голяма (5 – 5,5 десети) от извънпланинските. Годишната амплитуда на облачността във високопланинските части е по-малка от 3,5 десети.

През студеното полугодие преобладава слоестата облачност, а през топлото – кълбестата облачност.

Средногодишната облачност в България е по-малка от тази на континента Европа, но по-голяма от средногодишната облачност на южните континенти.

е) Ветрове

На приложените рози на вятъра за КФС „Рожен” се вижда, че преобладаващата посока на вятъра е от северозапад. Средните скорости на вятъра са общо взето ниски. имайки в предвид факта, че надморската височина е близка до 2000 m – около 2.5.С отчитане влиянието на топографията (орография. грапавост и препятствия) действителните скорости на вятъра нарастват в района на метеостанцията, достигайки 5.7 m/s. главно поради откритостта и силно изразената изпъкналост на терена – орографско влияние.

С изключение на високите върхове в останалите части на територията преобладава тихото време, като вероятността надхвърля 55.0 %.

В ра­йо­на на ст. Смолян пре­об­ла­да­ва­щи през ця­ла­та го­ди­на са вет­ро­ве с по­со­ка N, NW, W и SW. Вероятно се дъл­жи на на­ли­чи­ето на реч­на до­ли­на с ори­ен­та­ция Е–W.

В следващата таб­ли­ца е да­де­на чес­то­та­та на вя­тъ­ра в раз­лич­ни ско­рос­т­ни интервали. Получените ре­зул­та­ти показват, че в око­ло 93 % от слу­ча­ите през го­ди­на­та ско­рос­т­та на вя­тъ­ра се из­ме­ня в ин­тер­ва­ла 0 – 5 м/сек. Скорости на вя­тъ­ра 10 м/сек се наб­лю­да­ват приб­ли­зи­тел­но в 5 % от случаите. Случаи със ско­рост на при­зем­ния вя­тър над 20 м/сек се наб­лю­да­ват мно­го ряд­ко и със­тав­ля­ват 0.3 % от об­щия брой случаи.

Случаите, в ко­ито е ре­гис­т­ри­ра­на по­со­ка и ско­рост на вятъра, са раз­п­ре­де­ле­ни в про­цен­ти по 8-рум­бо­ва скала. Анализът на по­лу­че­ни­те ре­зул­та­ти показва, че пре­об­ла­да­ва­щи по­со­ки за при­зем­ния вя­тър в ст. Смолян са N и NW. Това пра­ви­ло е в си­ла как­то при годишните, та­ка и при ме­сеч­ни­те изводи.

На следващата фигура е показано пространственото разпределение на вятъра по градациите на скоростта, за всички изследвани месеци в метеостанцията. Около 35–40 % от скоростите се падат на градации под 1 м/сек и по-нататък с увеличението на скоростта по абсцисата, честотите падат (изключение правят скорости близки до 3 м/сек). За скорости превишаващи 17–18 м/сек честотите са близки до 0 %.

Приведените в горната таб­ли­ца ре­зул­та­ти по­каз­ват приб­ли­зи­тел­но ед­на­къв го­ди­шен ход на сред­но­ме­сеч­на­та ско­рост на вятъра, из­ме­рен в стан­ци­ите с 50-го­ди­шен период. В след­ва­щи­те раз­г­леж­да­ния ще се спрем са­мо вър­ху ха­рак­те­рис­ти­ки­те на при­зем­ния вятър, по­лу­че­ни въз ос­но­ва на ин­фор­ма­ци­ята от стан­ция Смолян.

В таб­ли­цата са при­ве­де­ни ре­зул­та­ти за сред­на­та ме­сеч­на и го­диш­на ско­рост на вя­тъ­ра по срокове. В ка­чес­т­во­то на кон­т­рол­на стан­ция е из­пол­зва­на стан­ция Чепеларе. Получените ре­зул­та­ти по­каз­ват ед­нак­ви тен­ден­ции в де­но­нощ­на­та и го­диш­на из­мен­чи­вост на раз­г­леж­да­ни­те характеристики, а именно:

• 
  по-ви­со­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра в 1400 ч. и
  
• 
  доб­ре из­ра­зен се­зо­нен ход, с по-мал­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра през лет­ни­те месеци.
  

От анализа на климата се налага извода, че той е особено благоприятен както за развитието на туризма, така и за развитието на средата, в която се осъществяват основните дейности.

Съвременните търсения за екологично ориентирани технологии за отопление и производство на електроенергия все повече налагат използването на енергийно възобновяемите природните източници, като основно „гориво”. По долу ще разгледаме от климатична гледна точка, каква е слънчевата радиация в района. На сравнителната таблица са дадени стойностите на слънчевата радиация през месеците от годината. Регионът е един от най-слънчевите, предвид наличието на специфични климатични и географски дадености.

Разположението на региона в географско отношение осигурява значителна амплитуда на слънчевата радиация. Данните за средната продължителност на слънчевото греене в часове (h) са показани на таблицата по долу.

Средна годишна продължителност на слънчевото греене е посочена в следващата таблица

От данните може да се заключи, че ресурса на слънчевата енергия е – 4.25 kWh/m²/дневно или 1450–1500 kWh/m²/годишно.

Като особени или опасни атмосферни явления се определят мъглите, градушките, сланите, вихровите бури, поледицата и др.

Поледиците се наблюдават в началото и края на зимата, но най-изразителните поледици се наблюдавани през зимните месеци. Те се образуват след значително и продължително затопляне и валежи от дъжд, последвани от нахлуване на североизточен студен въздух. Поледиците довеждат до обледяване на предметите и причиняват значителни щети при натрупване над тях на трайна снежна покривка.

Територията на инвестиционното намерение Къщи за отдих и туризъм се намира в близост до село Ряка, община Смолян, област Смолян.

Районът не попада в контролираните от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) територии. Най-близкото населено място с редовно наблюдавани показатели за качеството на атмосферния въздух (прах и метеорологични фактори) е гр. Смолян и фоновата станция на Рожен.

Резултатите от наблюденията за качеството на атмосферния въздух в Смолян не са представителни за случая.

Атмосферният въздух в разглеждания район не е повлиян съществено и от автомобилния транспорт поради отдалечеността на обекта от републиканската пътна инфраструктура. Поради това разглеждания терен не са характерни високи концентрациите на прах.

Може да се обобщи, че възможностите на атмосферния въздух в района като потенциал за поемането на допълнителни въздействия и замърсяване с прах и вредни газове при изпълнението на инвестиционния проект за Къщи за отдих и туризъм, са значителни.

Като източници и причини за замърсяване на атмосферния въздух с вредни газове, могат да се считат отработилите газове от строителните машини, които ще се използват при изпълнението на СМР за обект Къщи за отдих и туризъм. Отоплението на сградите ще бъде електрическо. Ще бъдат предвидени и възобновяеми енергийни източници за БГВ и др.

Като източници и причини за замърсяване на атмосферния въздух с прах могат да се разглеждат:

• 
  строителните работи по изграждане на Къщи за отдих и туризъм
  

Направените по-горе анализи показват, че могат да се очакват незначителни локални изменения в качеството на атмосферния въздух в резултат на отделянето на СО, NОx, CH₄, SO₂ и други с отработените газове при работата на багерите и автосамосвалите при изпълнение на СМР на обекта. Същите са много малки и не могат да повлияят на общото състояние на въздуха в района.

Прогнозната оценка не предвижда влошаване на качеството на въздуха в района, в резултат на локални краткотрайни и слаби изменения по време на изпълнението на проекта.

3.1.3. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух

Реализацията на проекта за Къщи за отдих и туризъм, е свързана с незначително въздействие с прах, СО, NОx, CH₄, SO₂ и други вредни газове по време на строителните работи. Локални изменения на атмосферния въздух при изпълнението на проекта няма да променят въздуха в района на Къщи за отдих и туризъм и близките села.

Релефът на района, в който попада инвестиционното предложение, е подчертано планински, характеризиращ се с рязко очертани склонове с големи наклони, заравнени била. Повърхностнити води в горното си течение са с дълбоко врязани V-образни долини и големи наклони, а в средното и долното течение преминават в котловини и долинни разширения съответно с по-малки наклони на речните корита. Релефът на проучвания район е оформен като такъв предимно вследствие на колебателните движения на Родопите и ерозионната дейност на повърхностно-течащите води. Ориентировката на главните вододели и речни долини в повечето случаи е свързана с посоката на тектонските разломвания, които са в посока югоизток-северозапад и изток-запад.

Орографските особености на планината са оформили три главни хидрологични мрежи с отток на юг, север и изток.

Районът на обекта, предмет на ОВОС, попада в преходно-континенталната климатична подобласт, в която се наблюдава засилен пренос на по-топли средиземноморски въздушни маси.

С писмо изх. № КД-04-343 / 12.11.2015 г. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” в заключението си дава становище, че инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане целите на околната среда и мерките за добро състояние на водите при спазване на следните условия:

• 
  Да не се допуска замърсяване на повърхностното и подземното водно тяло от дейностите по реализиране и експлоатация на инвестиционното предложение.
  
• 
  Да се сключи договор с „ВиК” дружеството, експлоатиращо водопроводната система на с. Река, община Смолян, откъдето ще бъде захранен бъдещият обект.
  
• 
  За отпадъчните канални води да се предвиди пречиствателно съоръжение, като заустването им е в повърхностен воден обект „Падалско дере” – десен приток на Катранска река, която е част от басейна (поречието) на река Арда. Заустването на пречистените отпадъчни канални води подлежи на разрешителен режим съгласно чл. 46 от Закона за водите, като тази процедура инвеститорът ще реализира допълнително след издаване от РИОСВ – Смолян на положително решение по ОВОС.
  

Точката на заустване на пречистените отпадъчни води в Падалско дере с географски координати N – 41° 35' 30.89" Е – 24° 52' 35.37" попада в повърхностно водно тяло „река Арда между вливането на река Черна до язовир Кърджали и рекаАрдинска” с код BG3AR700R028, също не попада и не граничи със СОЗ на питейни и минерални водоизточници, както и със зони за защита на водите от „Натура 2000”.

Състоянието на водните тела и целите за тях са следните:

Повърхностно водно тяло с код BG3AR700R028 е определено в лошо екологично и добро химично състояние. Целта за опазване на околната среда за това водно тяло е постигане на добро екологично състояние до 2021 година и запазване на доброто му химично състояние.

Повърхностно водно тяло с код BG3AR800R030 е определено в много лошо екологично състояние. Целта за опазване на околната среда за конкретното водно тяло е постигане на добро екологично състояние до 2021 г., добро химично състояние до 2015 г. и общо добро състояние до 2021 г.

Анализът на проблемите показва, че най-значим дял за състоянието на повърхностните водни тела в басейна на река Арда имат:

• 
  точковите източници на замърсяване на водите основно от неизградени канализации и пречиствателни станции за голяма част от населените места и локални замърсявания от изградените рудници, хвостохранилища и мандри;
  
• 
  морфологичните изменения – ерозия на речните корита, обезлесяване, добив на инертни материали, както и прекомерното застрояване на реките с малки водноелектрически централи;
  
• 
  дифузното замърсяване на речните корита с нерегламентирано изхвърляне на отпадъци от населените места, строителни отпадъци и такива от горско-стопански дейности, от животновъдство, както и ерозия във водосбора.
  

Водният ресурс в района на инвестиционното предложение се определя от характерните климатични условия, голямата надморска височина, наличието на горски масиви и релефа. Антропогенните дейности също са определящи за състоянието на водите.

Основни дрениращи артерии са: р. Малка Арда, р. Черна, р. Бяла и р. Арда.

Река Арда е най-голямата родопска река, която води началото си от Ардин връх. Водосборната ù област се характеризира с голяма надморска височина, високи заравнени била и вкопани (ацедентни) долини. Речната ù мрежа е гъста и добре развита. Подхранването на оттока е от дъждове и снеготопене. Площта на водосбора ù до границата възлиза на 5273 км², а дължината ù е 241 км. Влива се в река Марица при гр. Одрин.

Водосборът на река Арда е най-силно подложен на средиземноморското влияние. Разположен е успоредно на бреговата Беломорска ивица и е в непосредствена близост от 40 до 60 км до нея. Това определя и разпределението по сезони на пълноводията (главно през зимните месеци) и големите размери на високите вълни по време на снеготопене и зимни дъждове.

Наблюдения на режима на водния отток на реките в района се извършват от 1950 година. Сравнително добре развитата мрежа от хидрометрични станции с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента, предоставя достатъчна информация относно хидроложките им характеристики.

Максималните стойности на оттока на повърхностните водоизточници (реки и дерета) са през месеците март, април и май по време на снеготопенето и проливните дъждове, а минималното през м. август и м. септември. При безвалежни есени се наблюдава маловодие и през м. октомври и м. ноември. Обикновено маловодието е устойчиво и не се прекъсва от високи води.

Най-близко разположени до площадката на обекта са: ХМС 320 на р. Арда при гр. Рудозем, ХМС 318 на р. Арда при Средногорци, ХМС 319 на р. Черна при Търън, ХМС 322 на р. Бяла при Бостина и ХМС 315 на р. АРда при с. Вехтино.