Настъплението на адските орди Святата планина

"Просто исках да го видиш тук",обясни Той, "и да разбереш мястото, което заема при Мен.

Има още много неща, които трябва да разбереш за него. Той беше посланик до Моята църква от последното време, но църквата не го послуша поради причини, които ще разбереш на определеното време. Той наистина падна в обезсърчение и заблуда за известно време и неговото послание беше изкривено. То трябва да бъде възстановено също, както и частите, които дадох на други и които също бяха изкривени".

Знаех, че всичко тук се случва на съвършеното време и е взаимосвързано с всичко, което трябваше да науча, затова започнах да мисля за това, как виждането ми с този мъж е свързано с всичко, за което току-що говорихме т.е. със способността на силата да покварява.

"Да. Има немалка опасност в това да ходиш в голяма сила",отговори Господ. "Това се случи с много от Моите пратеници и е част от посланието, което те трябва да предадат на църквата Ми от последното време. Ти трябва да ходиш в Моята сила и то сила много по-голяма от тази, която тези светии преживяха. Ако обаче някога започнеш да мислиш, че силата е Моето одобрение към теб или твоето послание, ще отвориш вратата за същата измама. Святият Дух е даден да свидетелства само за Мен. Ако си мъдър като Павел, ти ще се научиш да се хвалиш повече със своите немощи отколкото със своята сила." Истинската вяра е истинско осъзнаване на това Кой съм Аз. Тя не е нито повече и нито по- малко. Но трябва винаги да помниш, че дори ако пребъдваш в Моето присъствие, дори ако Ме виждаш такъв, какъвто Съм, ти все още можеш да паднеш, ако се обърнеш от Мен и погледнеш отново към себе си. Точно по този начин падна Луцифер. Той обитаваше тази стая. Той гледаше Моята слава и славата на Моя Отец. Обаче започна да гледа към себе си повече, отколкото към Нас. Тогава започна да се възгордява, поради своето положение и сила. Това се случи и на много от Моите служители, на които беше позволено да видят славата Ми, и на които беше поверена сила. Ако започнеш да мислиш, че това ти е дадено, поради твоята мъдрост, твоята праведност или дори твоето посвещение на чистото поучение, ти ще се препънеш".

Знаех, че това е строго предупреждение, както и всичко, което приех или ми бе казано тук. Аз исках да се върна обратно и да се бия в последната битка, но имах сериозни съмнения относно това, ще мога ли да го направя без да падна в клопките, които сега сякаш бяха навсякъде.

Погледнах назад към Господа. Той беше Мъдрост и си помислих колко много се нуждая да Го познавам като Мъдрост, когато се върна.

"Добре е за теб да изгубиш увереност в себе си. Аз не бих могъл да ти поверя силите на идващия век, докато не направиш това. Колкото повече изгубваш увереността си в себе си толкова повече сила ще мога да ти поверя, ако..." Чаках дълго Господ да продължи, но Той не го направи. По някакъв начин знаех, че Той иска аз да продължа изречението, но не знаех какво да кажа. Колкото повече гледах на Него обаче, толкова повече увереност чувствах. Накрая вече знаех какво да кажа.

"Ако поставя увереността си в Теб", добавих аз.

"Да. Ти трябва да имаш вяра, за да извършиш това, което си призован да извършиш, но това трябва да бъде вяра в Мен. Не е достатъчно просто да изгубиш увереността в себе си. Това води само до несигурност, ако не изпълниш празнината с увереност в Мен. По такъв начин много от тези мъже паднаха в своите заблуждения. Голяма част от тези мъже и жени бяха пророци. Някои от тях поради несигурност не позволяваха на другите да ги наричат пророци. Но това не беше истина, защото те бяха такива. Лъжливото смирение също е заблуда. Ако врагът успя да ги измами да мислят, че те всъщност не са пророци, той също би могъл и да ги измами да мислят, че са по- големи пророци, отколкото са, просто като подхранва тяхната самоувереност, фалшивото смирение няма да изгони гордостта. То е просто друга форма на себецентричност, която врагът има право да използва.

Всичките ти провали ще бъдат резултат от едно единствено нещо - себецентричността.

Единственият начин да се освободиш от това е да ходиш в любов. Любовта не търси своето си".

Докато мислех върху всичко това, започна да ме завладява една прекрасна яснота. Виждах как цялото ми преживяване от началото до края беше фокусирано върху това простичко послание.

"Колко лесно се заблуждавам и се отклонявам от простосърдечното отдаване на Теб", изплаках аз.

Тогава Господ спря и ме погледна с изражение, което се моля никога да не забравя. Той се усмихна. Не исках да злоупотребявам с възможността, но по някакъв начин чувствах, че когато Той се усмихва, така бих могъл да поискам каквото и да било и Той ще ми го даде, затова рискувах: Господи, Ти каза:" Да бъде светлина" и стана светлина. Ти се моли в Йоан 17 глава ние да Те обичаме със същата любов, с която Отец Те е възлюбил. Ще благоволиш ли да кажеш сега: "Нека да бъде любов в теб", за да Те обичам с любовта на Отца?" Той не престана да се усмихва, но вместо това постави ръката Си на раменете ми като приятел и каза: "Аз изговорих тези думи към теб преди сътворението на света, когато те призовах. Казал съм го също и на твоите братя, които ще се бият заедно с теб в последната битка. Ти ще познаеш любовта на Отца Ми към Мен. Това е една съвършена любов, която ще прогони всичките ти страхове. Тя ще ти помогне да Ме обичаш така, че да можеш да вършиш делата, които Аз върших и дори по-големи, защото Аз Съм при Отца Си. И ти ще познаеш Неговата любов към Мен и делата, които ще ти бъдат дадени да извършиш, ще прославят Мен. Но заради тебе, казвам отново: "Нека да бъде любовта на Отца Ми в теб".

Бях обзет от признателност за цялото това преживяване. "Обичам Твоите съдби", казах аз, като понечих да се обърна, за да погледна назад към съдийския престол, но Господ ме спря.

"Не гледай назад. Сега Аз не Съм там за теб, Аз съм тук. Ще те поведа от тази стая към твоето място в битката, но ти не трябва да поглеждаш назад. Трябва да виждаш съдийския Ми престол в твоето собствено сърце, защото сега той е там." "Също както Градината и съкровищата на спасението... ", си помислих.

"Да. Всичко, което правя, Аз го правя в твоето сърце. То е мястото, където текат живите води.

То е мястото, където съм Аз." Тогава Той кимна към мен, така че аз също се погледнах и отметнах мантията на смирението.

Бях зашеметен от това, което видях. Моето всеоръжие излъчваше същата слава, която го заобикаляше. Бързо отново я покрих с мантията.

"Аз също се молих на Отца Си в нощта преди Моето разпъване славата, която имах в Него в началото, да бъде с хората Ми, за да бъдете едно. Моята слава е тази, която води до единство.

Когато се събираш с други, които Ме обичат, славата Ми ще се увеличава. И колкото повече тя се увеличава чрез свързването на тези, които Ме обичат, толкова повече светът ще познава, че Аз съм изпратен от Отца. Тогава светът наистина ще познае, че вие сте Мои ученици, защото ще Ме обичате и ще се обичате един друг".

Докато продължавах да гледам на Него, увереността ми растеше. Беше като измиване отвътре.

Скоро се почувствах готов да извърша всичко, което Той би поискал.

"Има още един човек, когото трябва да срещнеш преди да се върнеш в битката", каза Той докато вървяхме. В същото време продължавах да се удивявам на това, колко по-славен беше станал дори само от преди няколко минути.

"Всеки път, когато Ме виждаш с очите на сърцето си, умът ти се обновява още малко" проговори отново Той. "Един ден ще бъдеш способен да пребъдваш постоянно в Моето присъствие. Когато това стане, всичко, което си научил чрез Моя Дух, ще бъде винаги на твое разположение и Аз ще бъда на Твое разположение".

Чувах всичко, което Той казваше, и го разбирах, но бях толкова запленен от славата Му, че просто трябваше да Го попитам: "Господи, защо си толкова много по-славен сега, отколкото в началото, когато ми се явяваше в образа на Мъдростта?" "Аз никога не съм се променял. Но ти се променяш, когато гледаш Моята слава с открито лице.

Преживяванията, които си имал, са премахнали покривалата от твоето лице, така че да можеш да Ме виждаш по-ясно. Но нищо не ги премахва по-бързо от това, да гледаш Моята любов".

Той спря и аз се обърнах да погледна тези, които бяха на престолите близо до нас. Ние все още бяхме на мястото, където седяха най-високопоставените царе. Тогава разпознах един човек, който беше наблизо.

"Господине, познавам ви от някъде, но просто не мога да си спомня откъде".

"Веднъж ти ме видя във видение", отговори той.

Веднага си спомних и бях изумен! "Значи вие сте бил реален човек?" "Да", отвърна той.

Тогава започнах да си спомням деня, когато като новоповярвал християнин бях стигнал до объркване по някои въпроси в моя живот. Излязох и отидох в един парк близо до моя апартамент и реших да чакам, докато Господ не ми проговори. Докато седях и четях Библията си, получих видение, едно от първите, които съм имал.

Видях човек, който ревностно служеше на Господа. Той постоянно свидетелстваше на хората поучаваше и посещаваше болните, за да се моли за тях. Беше много ревностен за Господа и имаше истинска любов към хората. После видях друг човек, който очевидно беше скитник или бездомник. Едно малко котенце се мотаеше на пътя му и той понечи да го ритне, но се въздържа и само грубо го избута от пътя си с крак. Тогава Господ ме попита кой от тези мъже Му е угодил повече.

"Първият", казах аз без колебание.

"Не, Вторият", отговори Той и започна да ми разказва техните истории.

Първият човек бил възпитан в чудесно семейство, което винаги е познавало Господа. Той израснал в процъфтяваща църква и после завършил един от най-добрите библейски колежи. Били са му дадени сто частици от Божията любов, но той използвал само седемдесет и пет от тях.

Вторият човек се родил глух. Бил малтретиран и държан в тъмен и студен таван, докато не бил намерен от властите, когато бил на осем години. Тогава започнали да го прехвърлят от една институция в друга, където продължили да го тормозят. Накрая бил изхвърлен на улицата. За да преодолее всичко това, Господ му дал само три частици от Своята любов, но той събрал всяка една от тях, за да победи яростта в своето сърце и да се въздържи да не нарани котенцето.

Сега аз погледнах този мъж. Той бе цар и седеше върху престол, далеч по-славен от този който Соломон би могъл изобщо да си представи. Множества ангели го обграждаха, и очакваха да изпълнят заповедите му. Обърнах се към Господа в страхопочитание. Все още аз не можех да повярвам, че той е реален и още по-малко, че е един от великите царе.

"Господи, моля Те, разкажи ми останалата част от историята му", попросих аз.

"Разбира се, затова сме тук. Анджело беше толкова верен в малкото, което му бях дал, че му поверих още три частици от Моята любов. И той използва всичките за да спре да краде. Почти умираше от глад, но отказваше да вземе каквото и да било, което не беше негово. Купуваше храната си с това, което изкарваше чрез събиране на бутилки и евентуално, ако намереше някой, който да му даде да свърши някаква работа на двора. Не можеше да чува, но се беше научил да чете, така че му изпратих една брошура с евангелието. Докато я четеше, Духът отвори сърцето му и той предаде живота си на Мен. Аз отново удвоих частиците любов и той вярно ги използва всичките. Искаше да Ме сподели с другите, но не можеше да говори. И въпреки че живееше в такава бедност, той започна да дава почти половината от това, което изкарваше, за брошури, и ги раздаваше по уличните ъгли".

"Колко души доведе при Теб?", попитах аз, мислейки, че сигурно са били множества, щом е седнал с царете.

"Един", отговори Господ. "За да го насърча му дадох да доведе един умираш алкохолик при Мен. Това наистина го насърчи толкова много, че той беше готов да стои на този ъгъл години наред, за да доведе още една душа до покаяние. Но цялото небе Ме молеше настоятелно да го взема тук, а Аз също исках той да получи своята награда".

"Но какво направи той, че стана цар?", попитах.

"Беше верен във всичко, което му бе дадено. Победи всичко, докато стана като Мен и умря като мъченик".

"Но какво победи той и как стана мъченик?" "Той победи света с Моята любов. Малцина са победили толкова много, като са имали толкова малко. Много от моите хора живеят в домове, за които дори царете, живели само преди столетие биха им завидели, на удобствата. Но те не ги оценяват. А Анджело би оценил толкова много дори само един намерен кашон през студената нощ, че би го обърнал в славен храм на Моето присъствие. Той започна да обича Всеки и всичко. Радваше се на една ябълка повече, отколкото някои от Моите хора на голямо пиршество. Той беше верен във всичко, което му дадох, макар че то не бе много в сравнение с това, което съм дал на другите, включително и на теб. Аз ти го показах във видение, защото ти минаваше покрай него много пъти. Дори веднъж го посочи на един от приятелите си и говори за него”.

"Така ли? Какво казах?" "Ти каза: "Ето още един от тези Илиевци, които сигурно са избягали от автобусната спирка".

Ти каза, че той е "религиозен ненормалко", изпратен от врага да отвръща хората от евангелието".

Това беше най-тежкият удар, който бях преживявал до този момент. Бях повече от потресен бях ужасен. Опитах се да си спомня конкретния случай, но не можех, просто защото имаше толкова много други като него. Никога не съм изпитвал особено голямо състрадание към дрипавите улични проповедници, които сякаш бяха специално изпратени да отвръщат хората от благовестието.

"Съжалявам, Господи! Наистина съжалявам".

"И ти си опростен", отговори бързо Той. "И си прав. Има мнозина, които се опитват да проповядват благовестието на улицата от погрешни, дори извратени подбуди. Въпреки това има и такива, които са искрени, макар че са неуки и необучени. Ти не трябва да съдиш според външния изглед. Има също толкова много истински слуги, които изглеждат като него, както има и сред лъскавите професионалисти в големите катедрали и организации, които човеците са изградили в Моето Име".

Тогава той ми кимна да погледна към Анджело. Когато се обърнах, той беше слязъл по стълбите на своя престол и беше точно пред мен. Протегна ръцете си, прегърна ме силно и целуна челото ми като баща. Любов се изля върху мен и през мен в такава степен, каквато нервната ми система сякаш не беше в състояние да я понесе. Когато най-после ме пусна, аз се клатушках като че ли съм пиян, но това беше едно прекрасно чувство. Беше любов, каквато никога не съм изпитвал.

"Той щеше да ти предаде това още на земята", продължи Господ. "Имаше много да даде на Моите хора, но те не искаха да се приближат до него. Дори пророците Ми го избягваха. Той израстна във вярата, като си купи Библия и няколко книги, които постоянно препрочиташе. Опита се да ходи на църква, но не можа да намери нито една, която да го приеме. Ако те го бяха приели при себе си, биха приели Мен. Чрез него Аз чуках на вратите им".

Научавах ново определение за скръб. "Как умря той?", попитах, спомняйки си, че е умрял като мъченик, наполовина очаквайки, че по някакъв начин аз съм отговорен за това.

"Той умря от премръзване, опитвайки се да запази жив един беден пияница, който беше припаднал в студа".

Докато гледах към Анджело, просто не можех да повярвам колко закоравено е било сърцето ми. И все пак, не разбирах как това го е направило мъченик. Аз мислех, че това е титла, запазена за тези, които са умрели защото не са искали да направят компромис със своето свидетелство.

"Господи, знам, че той наистина е победител", отбелязах аз."И е толкова справедливо да бъде тук. Но тези, които умират по този начин, също ли са мъченици?" "Анджело беше мъченик всеки ден от своя живот. Той правеше за себе си само онова, което му бе необходимо, за да остане жив, и радостно пожертва своя живот, за да спаси нуждаещ се приятел. Както Павел писа на Коринтяните, дори ако дадеш тялото си да бъде изгорено, но нямаш любов, това се счита за нищо. Но когато дадеш себе си с любов, това се счита за много. Анджело умираше всеки ден, защото не живееше за себе си, а за другите. Докато беше на земята, той винаги считаше себе си за последния от светиите, но беше един от най-великите. Както ти вече научи много от тези, които се считат за най-великите и са смятани от другите за такива, тук заемат мястото на последните. Анджело не умря за доктрина или дори за своето свидетелство, но той наистина умря заради Мен".

"Господи, моля те, помогни ми да запомня това. Моля те, не позволявай да забравя видяното тук, когато се върна", попросих аз.

"Затова Аз Съм тук с теб и винаги ще бъда с теб, когато се върнеш. Мъдрост е да гледаш с Моите очи и да не съдиш според това, което се вижда отвън. Аз ти показах Анджело във видението, за да можеш да го познаеш, когато минаваш покрай него на улицата. Ако ти беше споделил с него това, че знаеш за миналото му, което ти показах във видението, той щеше да предаде живота си на Мен още тогава. И ти щеше да обучиш този велик цар и той щеше да има огромно влияние върху Моята църква. Ако хората Ми гледаха на другите по начина, по който Аз гледам, Анджело и много други като него щяха да бъдат разпознати. Те щяха да бъдат приветствани на най-големите амвони и Моите хора щяха да идват от всички краища на земята, за да седнат в техните нозе, защото чрез това те щяха да са седнали при Моите нозе. Той щеше да те научи да обичаш и как да използваш дарбите, които Съм ти дал, така че да принасяш много повече плод".

Бях толкова засрамен, че не исках дори да погледна към Господа, но накрая се обърнах към Него, чувствайки как болката ме тласка отново към себецентричността. Когато погледнах към Него, бях действително заслепен от славата Му. Измина известно време, но постепенно очите ми се приспособиха така, че да мога да Го виждам.

"Помни, че си простен", каза Той. "Аз не ти показвам тези неща, за да те осъждам, но да те уча.

Винаги помни, че състраданието ще премахне покривалата от твоята душа по-бързо от всичко друго".

Когато тръгнахме отново, Анджело проговори: "Моля те, помни моите приятели, бездомните.

Мнозина ще обикнат нашия Спасител, ако някой отиде при тях".

В неговите думи имаше такава сила, че аз бях твърде покъртен, за да отговоря, и само кимнах.

Знаех, че тези думи са заповед, издадена от един велик цар и голям приятел на Царя на Царете.

"Господи, ще бъдеш ли с мен, когато помагам на бездомните?", попитах аз.

"Аз ще Съм с всеки, който им помага", отвърна Той. "Когато любиш тези, които Аз любя, ти винаги ще получаваш Моята помощ. Помощта ще ви бъде дадена според степента на вашата любов. Ти много пъти си ме молил за повече от Моето помазване и това е начинът, по който ще го получиш. Обичай тези, които Аз обичам. Когато обичаш тях, ти обичаш Мен. Когато даваш на тях, ти си дал на Мен и Аз ще ти дам повече в отплата".

Умът ми се плъзна към моя хубав дом и всичките други притежания, които имах. Не бях богат но знаех, че според земните стандарти живея много по-добре от царете, живели само преди стотина години. Никога не съм се чувствал виновен за това, но сега се почувствах. Някак си усещането беше добро, но от друга страна ми се струваше, че не е правилно. Отново погледнах към Господа, като знаех, че Той ще ми помогне.

"Помни това, което казах за Моя съвършен закон на любовта, разделящ светлината от тъмнината. Когато дойде объркване, каквото чувстваш сега, знай, че това , което преживяваш, не е Моя съвършен закон на любовта. Аз се наслаждавам да давам на семейството си добри дарове, също както и ти на своето. Аз искам вие да им се радвате и да ги оценявате. Само не трябва да им се покланяте , а да ги споделяте свободно, когато ви призова да го направите. Бих могъл само да махна с ръката си и моментално да премахна всичката бедност от земята.

Ще дойде ден на възмездие, когато планините и високите места ще се снижат и бедните и угнетените ще се издигнат, но трябва Аз да го направя. Човешкото състрадание е също толкова противно на Мен, както и човешкото насилие. Човешкото състрадание се използва като заместител на силата на Моя кръст. Аз не съм ви призовал да се жертвате, а да се покорявате.

Понякога ще трябва да се жертвате, за да Ми се покорите, но ако вашата жертва не е направена в покорство, тя ще ни раздели. Ти си виновен за начина, по който си отсъдил неправилно и си се отнесъл зле с този велик цар, когато той беше Мой слуга на земята. Не съди никого без да се допиташ до Мен. Ти си пропуснал повече срещи, които Аз бях определил за теб, отколкото можеш да си представиш, просто защото не беше чувствителен към Мен. Но Аз не ти показвам това, за да те накарам да се чувстваш виновен, но за да те доведа до покаяние, така че да не ги пропускаш повече. Ако откликваш само като изпитваш вина, ти ще започнеш да правиш неща, с които да компенсираш вината си, което е оскърбление на Моя кръст. Единствено Моят кръст може да премахне вината ти и поради това, че Аз отидох на кръста да премахна вашата вина, всичко, което правите от вина, не е извършено за Мен.

Аз не се радвам, когато гледам хората да страдат", продължи Мъдростта. "Но човешкото състрадание няма да ги доведе до кръста, който единствено може да облекчи тяхното истинско страдание. Ти пропусна Анджело, защото не ходеше в състрадание. Когато се върнеш, ще имаш повече, но твоето състрадание пак трябва да бъде подчинено на Моя Дух. Дори Аз не изцелих всички, към които имах състрадание, но правех само това, което виждах, че прави Моят Отец. Ти не трябва да правиш неща просто от състрадание, но в покорство на Моя Дух. Само тогава твоето състрадание ще има силата на изкуплението.

Аз ти поверих дарбите на Моя Дух. Ти си познал Моето помазание в проповядване и писане но си го познал много по-малко, отколкото осъзнаваш. Рядко виждаш точно с Моите очи или чуваш с Моите уши, или разбираш с Моето сърце. Без Мен ти не можеш да направиш нищо, което би ползвало царството Ми или съдействало на Моето благовестие. Ти се би в Моите битки и дори видя върха на Моята планина. Ти се научи да изстрелваш стрелите на истината и да уцелваш врага. Научи малко и за това как да използваш Моя меч. Но любовта е най-голямото Ми оръжие.

Любовта никога няма да се провали. Любовта ще бъде силата, която ще разруши делата на дявола.

И любовта ще бъде това, което ще донесе Моето царство. Любовта е знамето на армията Ми. Сега ти трябва да се биеш под това знаме".