Настъплението на адските орди Святата планина

"Толкова много съм очаквал тази среща", казах аз, като изпитах малко неудобство, но и силно вълнение. "Сигурно знаеш колко много твоите послания са водили църквата и те вероятно извършват повече, отколкото всички останали от нас взети заедно. Ти все още си една от най- големите светлини на земята".

"Благодаря ти ", каза той благо." Но ти не разбираш с какво нетърпение ние пък сме очаквали да се срещнем с теб. Ти си войник в последната битка; всички ние очакваме срещата си с вас. Ние видяхме тези дни смътно, чрез нашето ограничено пророческо видение, но ти си бил избран да живееш в тях. Ти си войник, подготвящ се за последната битка. Вие сте тези, които всички ние очакваме".

Все още се чувствах неудобно, но продължих: "Едва ли бих могъл да изразя признателността която чувстваме към теб и към всички, които с живота и посланията си спомогнаха ние да поемем по верния път. Знам също, че ще имаме цялата вечност на разположение, за да споделим признателността си, така че, моля те, докато съм тук, нека да те попитам:"Какво би казал на моето поколение, което да ни помогне в тази битка?".

"Аз мога да ви кажа сега само това, което вече съм ви казал чрез моите писания. Бих искал да ги разберете по-добре, като знаете, че аз изпаднах от това, за което бях призован", заяви Павел гледайки ме решително в очите.

"Но ти си тук на един от най-великите престоли! Ти все още жънеш повече плод за вечен живот, отколкото който и да било от нас би могъл да се надява да пожъне", възразих аз.

"Чрез Божията благодат можах да завърша пътя си, но аз не ходих във всичко, за което бях призован. Не осъществих най-великите цели, за които бях призован. Всеки един се провали. Зная за мислите на някои, считайки че е богохулство да бъда смятан като за нещо по-малко от най-великия пример на християнско служение, но аз бях честен, когато писах в края на живота си, че съм най-големият от грешниците. Аз не казах, че съм бил най-големият от грешниците, но че съм най-големият от грешниците тогава. Беше ми дадено да разбера толкова много, а аз ходих в толкова малко от това".

"Как е възможно ? Мислех, че ти просто си бил смирен", попитах аз.

"Истинското смирение е съгласие с истината. Не се бой. Моите писма бяха истинни и те бяха написани чрез помазанието на Святия Дух. Обаче на мен ми беше дадено толкова много, а аз не употребих всичко, което ми бе поверено. Аз също изпаднах. Всеки тук е изпаднал, с изключение на Един. Но ти непременно трябва да видиш тази истина за мен, защото мнозина изопачават писанията ми, виждайки ме по един неверен начин".

"Както видя, в моите послания аз имах чувството, че не съм по-долен дори и от най- превъзходните апостоли, после признавам, че съм последният от апостолите, после - последният от светиите, до окончателното осъзнаване, че съм най-големият от грешниците. Аз не бях просто смирен, аз трезво говорех истината. На мен ми беше поверено много, много повече от това, което използвах. Има само Един тук, който напълно повярва, който напълно се покори и който наистина завърши всичко, което Му беше дадено да извърши, но ти можеш да ходиш в много повече отколкото аз ходих".

Отговорът ми беше съвсем слаб:"Зная, че това, което казваш, е истина, но сигурен ли си, че това е най-важното послание, което искаш да ни дадеш за последната битка?" "Сигурен съм", отговори той с пълно убеждение. "Аз съм толкова признателен за благодатта на Господа да употребява моите послания по този начин. Но съм загрижен за това, че много от вас ги използват погрешно. Те са истината на Святия Дух и са част от Писанието. Господ ми даде да поставя големи камъни в сградата на Неговата вечна църква, но те не са камъни от основата.

Камъните от основата бяха поставени единствено от Исус. Моят живот и служение не са пример за това, което сте призовани да бъдете. Единствено Исус е този пример. Ако това, което аз съм писал се използва като основа, тя няма да може да издържи тежестта на онова, което трябва да се построи върху нея. Писаното от мен, трябва да се гради върху единствената Основа, която може да удържи това, което ви предстои да понесете; то не трябва да се използва като основа. Вие трябва да възприемате моите поучения чрез поученията на Господа, а не да се опитвате да разберете Него от моята гледна точка. Думите Му са основата. Аз само градих върху тях, като Ги доразвивах .

Най-голямата мъдрост и най-силните истини са Неговите думи, не моите." "Трябва още да знаеш, че не ходех във всичко, което ми беше предоставено. За всеки един вярващ е достъпно да ходи в много повече неща, отколкото ходих аз. Всеки истински вярващ има Святия Дух в себе си. Силата на Този, Който създаде всичко, живее в тях. И най-малкият от светиите има сила в себе си да премества планини, да спира армии, или да възкресява мъртви. Ако вие искате да извършите всичко, за което сте призовани в своето време, не трябва да гледате на моето служение като на върховно постижение, но като на изходна позиция. Твоята цел не трябва да бъде да си като мен, но да бъдеш като Господа. Ти можеш да бъдеш като Него и да вършиш всичко, което Той правеше и дори още повече, защото Той е запазил най-доброто си вино за края." Знаех, че тук можеше да се говори само истината. Знаех, че това, което Павел казваше за начина, по който мнозина погрешно използват неговите писания като основа, вместо да градят върху основата на евангелията, също бе истина. Но все още ми беше трудно да приема, че Павел е изпаднал от своето призвание. Погледнах към неговия престол и към славата на неговото същество. Тя беше много по-голяма, отколкото съм мечтал, че най-големите светии на небето ще имат. Той бе изключително решителен и прям, както очаквах да бъде. Порази ме това колко очевидно беше, че той все още носеше своята огромна грижа за всичките църкви. Аз го бях идолизирал и това беше прегрешението, от което Той се опитваше да ме освободи. Въпреки това той беше много по-велик от онзи Павел, който аз бях превърнал в идол. Знаейки какво си мисля той постави и двете си ръце на раменете ми и ме погледна още по-сериозно право в очите.

"Аз съм твой брат. Обичам те, както и всеки един тук. Но ти трябва да разбереш. Нашият път е вече завършен. Ние не можем нито да добавим, нито да отнемем от това, което сме посадили на земята, но ти можеш. Не ние сме твоята надежда. Сега ти си нашата надежда. Дори в този разговор аз мога само да потвърдя това, което вече съм написал, но ти имаш още много неща да напишеш.

Покланяй се само на Бога и израствай във всичко към Него. Никога не прави някой човек своя цел но само Него. Скоро по земята ще ходят мнозина ,които ще вършат много по-велики неща от тези които вършехме ние. Първите ще бъдат последни, и последните първи. Ние не се притесняваме от това. Това е радост за нашите сърца, защото ние сме едно с вас. Моето поколение беше използвано да постави основата и да започне да гради върху нея и ние винаги ще бъдем почитани за това. Но всеки етаж, построен върху основата, трябва да се издига по-високо. Ние няма да бъдем зданието което трябва да бъдем, ако вие не се издигнете по-високо".

Докато обмислях това, той ме гледаше внимателно. Тогава продължи: "Има още две неща които ние постигнахме в нашето време, но бяха изгубени много бързо от църквата и все още не са възстановени. Ти трябва да ги възстановиш." "Кои са те?", запитах аз, чувствайки, че това, което щеше да каже, нямаше да бъде просто допълнение към вече казаното.

"Ти трябва да възстановиш служението и посланието," подчерта той".

Аз погледнах към Господа и Той кимна в потвърждение, добавяйки:"Необходимо беше Павел да ти каже това. До този момент той е бил най-верният и в двете неща".

"Моля те, обясни ми", помолих аз Павел.

"Добре," отговори той. "С изключение на няколко малки места по света, където сега има голямо гонение и трудности, ние трудно можем да разпознаем служението или посланието, което се проповядва днес. Затова църквата сега е само сянка на това, което беше дори в нашето време, а ние бяхме далеч от това, което бяхме призовани да бъдем. Тогава, да бъдеш в служение беше най- голямата жертва, която някой можеше да направи, и това отразяваше посланието за най-голямата жертва, която е била направена - кръста. Кръстът е Божията сила и той е центърът на всичко, чрез което сме призовани да живеем.

Вие сега имате толкова малко сила да преобразявате сърцата и умовете на учениците, защото не живеете и не проповядвате кръста. Ето защо и ние толкова трудно различаваме учениците от езичниците. Това не е благовестието или спасението, което ни беше поверено. Вие трябва да се върнете към кръста." С тези думи той стисна раменете ми като баща и тогава се върна на мястото си. Аз се чувствах като че съм получил едновременно невероятно благословение и дълбоко порицание. Докато отминавах, започнах да мисля за нивото на спасението на планината и за съкровищата, които бях видял във вътрешността й. Започнах да разбирам, че повечето от моите собствени решения, дори решението да вляза през вратата, която ме доведе тук, бяха основани предимно на съображението кое би ме придвижило напред, а не на съобразяване с волята на Господа. Във всичко, което бях направил, аз все още живеех за себе си, а не за Него. Дори в желанието си да срещна съда тук, аз бях мотивиран от мисълта да направя това, което би ми помогнало да побеждавам без да претърпявам загуби. Все още ходех много повече в себецентричност, отколкото в Христоцентричност.

Знаех, че краткият разговор с Павел ще има последствия, които ще осъзнавам дълго време.

Чувствах донякъде, че съм приел благословение от цялата, вечната църква. Големият облак свидетели наистина ни насърчаваше.

Те гледат към нас като горди родители, които искат за своите деца неща по-добри от тези които те бяха познали. Най-голямата им радост би била да видят църквата в последните дни да стане всичко, което в техните дни не е успяла да достигне. Знаех също, че аз все още се разминавах твърде много с това, което те бяха приготвили за нашия живот.

Последната църква няма да бъде по-Велика от тази в техните поколения, дори и да извършите по-велики дела", прекъсна ме Господ. "Всичко, което се върши, е направено чрез Моята благодат.

Обаче Аз ще дам повече от нея, и повече от Моята сила на разположение на църквата от последните дни, защото тя трябва да извърши повече, отколкото църквата в която и да е било епоха досега.

Вярващите от последното време ще ходят в цялата сила, изявена от Мен, и в повече от нея защото те ще бъдат последните представители на всички, които са били преди тях. Църквата от последното време ще изяви Моето естество и Моите пътища, както никога досега не са били изявявани от човеците. И това е, защото Аз ви давам повече благодат и на когото много се дава много и ще се изисква".

Това ме накара да мисля още повече за Павел. "Как изобщо бихме могли да станем толкова отдадени и верни, както е бил той?", разсъждавах аз.

"Не искам от теб да постигнеш това." – Господ отговори. "Аз искам да пребъдваш в Мен. Ти не можеш да продължаваш да сравняваш себе си с другите, дори и с Павел. Винаги ще се проваляш искайки да бъдеш като онзи, към когото гледаш, но ако гледаш на Мен, ще отидеш далеч отвъд това, което би постигнал по друг начин. Както ти самият си поучавал, очите на двамата вървящи по пътя към Емаус се отвориха точно когато Ме видяха да разчупвам хляба. Когато четеш писмата на Павел или на който и да е било друг, трябва да чуваш Мен. Само когато получаваш хляба си директно от Мен, само тогава очите на твоето сърце ще се отворят.

Ти можеш да бъдеш отклонен най-много от тези, които най-много приличат на Мен, ако не гледаш през тях, за да видиш Мен. Има също и друга клопка за тези, които опитват от Моето помазание и сила повече от другите. Те често се отклоняват поради това, че гледат на себе си.

Както казах преди да говориш с Павел, Моите слуги трябва да станат слепи, за да могат да виждат.

Позволих ти да говориш с него, защото той е един от най-добрите Ми примери за това. Поради Моята благодат Аз Му позволих да преследва църквата Ми. Когато видя Моята светлина, той разбра, че неговото мислене го бе довело до пълно противоречие със същата тази истина, на която претендираше, че служи. Вашето мислене винаги ще прави това. То ще ви повежда да вършите онова, което е противоположно на волята Ми. По-голямото помазание носи и по-голяма опасност да се отклоните, ако не научите онова, което Павел научи. Ако не вземате кръста си всеки ден и не поставяте всичко, което сте, и всичко, което имате, пред него, вие ще паднете, поради властта и силата, които ще ви дам. Докато не се научите да вършите всичко за благовестието, колкото повече влияние имате, толкова по-голяма ще бъде опасността, в която ще се намирате.

Едно от най-големите заблуждения, които идват върху Моите помазанници, е, че когато Аз им дам малко свръхестествено знание или сила, те започват да мислят, че техните пътища би трябвало да са Моите пътища, и че всичко, което те мислят, го мисля и Аз. Това е голяма измама и мнозина са се препънали поради нея. Ти ще мислиш като Мен, когато си в съвършено единство с Мен.

Дори и при най-помазаните, които са ходили по земята, дори и при Павел, това единство е било само частично и за кратки периоди от време.

Павел наистина ходеше по-близо до Мен от който и да е било друг до този момент. Но въпреки това, той беше заобиколен от страхове и немощи, които не бяха от Мен.

Аз можех да го избавя от тях и Той Ме помоли за това няколко пъти, но Аз имах причина да не го направя. Най-голямата мъдрост на Павел беше да приеме с радост немощите си, разбирайки, че ако го бях освободил от тях, не бих могъл да му доверя откровението и силата в онази степен, в която го направих. Павел се научи да разпознава своите собствени немощи от откровението на Духа. Той знаеше, че когато е заобграден от немощи или страхове, той не гледа от Моята гледна точка, но от своята собствена. Това го накара да Ме търси и да зависи от Мен още повече. Освен това той внимаваше да не приписва на Мен нещата, които се пораждаха в неговото собствено сърце. Поради тази причина можех да му доверя откровения, които не можех да поверя на други.

Павел познаваше собствената си слабост, както и Моето помазание, и правеше разлика между тях.

Той не обърка това, което идваше от неговия собствен ум и сърце, с Моя ум и сърце".

Започнах да мисля за това колко ясно ми беше всичко това тук, но как толкова често, дори след като съм имал велико преживяване като това, аз все пак го забравях толкова лесно. Лесно е да разбираш и да ходиш в светлината тук, но там, в битката, отново става неясно. Помислих си за това как аз не бях толкова нападан от страхове, колкото от нетърпение и гняв, които бяха също такова отклоняване от посоката, която би трябвало да имаме чрез пребъдване в Светия Дух.

Мъдростта се спря и се обърна към мен: "Ти си пръстен съд и това е всичко, което ще бъдеш докато ходиш по земята. Обаче ти можеш да Ме виждаш толкова ясно там, както Ме виждаш тук ако гледаш с очите на твоето сърце. Ти можеш да бъдеш толкова близо до Мен там, колкото е бил който и да било друг, а дори и още повече. Аз съм направил така, че всеки да бъде толкова близо до Мен, колкото наистина желае да бъде. Ако ти наистина искаш да бъдеш по-близо до Мен, дори повече от Павел, това е възможно. Някои ще пожелаят това и те ще го искат достатъчно силно, за да оставят настрани всичко, което пречи на тяхната близост с Мен, за да могат да й се предадат напълно, и ще получат това, което търсят.

Ако твоят копнеж е там да ходиш така както ходиш с Мен тук, Аз ще бъда точно толкова близо до теб там, колкото Съм и сега. Ако Ме търсиш, ще Ме намериш. Ако се приближаваш към Мен Аз ще се приближавам към теб. Моето желание е да поставя трапеза за теб точно сред твоите врагове. Това Мое желание не е само за водачите Ми, но и за всеки един, който призовава името Ми. Аз искам да бъда много по-близко до теб и до всеки един, който Ме призовава, отколкото съм могъл да бъда досега с тези, които са живели преди. Не Аз, а ти решаваш колко близки ще бъдем.

Ще бъда намерен от тези, които Ме търсят.

Ти си тук, защото помоли за Моя съд в своя живот. Ти Ме потърси като Съдията и сега Ме намираш. Но не трябва да мислиш, че понеже си видял Моя съдийски престол, то сега всички твои отсъждания, ще бъдат и Мои отсъждания. Ти ще имаш Моите отсъждания само когато ходиш в единство с Мен и търсиш помазанието на Моя Дух. Това може да бъде придобито или изгубено всеки ден.

Аз ти позволих да видиш ангели и ти дадох много сънища и видения, защото ти не спираше да ги искаш. Обичам да давам на децата Си добрите дарове, за които се молят. В продължение на години ти си Ме молил за мъдрост и сега я получи. Ти поиска от Мен да те съдя и го получи. Но тези преживявания не те правят напълно мъдър или справедлив съдия. Ти ще имаш мъдрост и ще отсъждаш справедливо само, когато пребъдваш в Мен. Никога не спирай дори и за миг да Ме търсиш. Колкото повече наистина съзряваш духовно, толкова повече ще познаваш своята отчайваща нужда от Мен. Колкото по-зрял ставаш, толкова по-малко ще търсиш да се криеш от Мен или от другите, така че винаги ще можеш да ходиш в светлината.

Ти Ме видя като Спасител, Господ, Мъдрост и Съдия. Когато се върнеш в битката, пак ще можеш да виждаш Моя съдийски престол с очите на сърцето си. Когато ходиш в истината на познанието, че всичко, което мислиш и вършиш, е напълно открито тук, то ще имаш свободата там да живееш така, както би живял тук. Единствено когато се криеш от Мен или другите покривалата се връщат, за да Ме скрият от теб. Аз съм Истина и тези, които Ми се покланят трябва да го правят в Дух и Истина. Истината никога не може да бъде намерена скрита в тъмнината, но тя винаги търси да остане в Светлината. Светлината открива и изявява нещата.

Само когато търсиш да бъдеш разкрит и позволиш на това, което си ти в своето сърце, да бъде изявено, тогава ще ходиш в светлината, както Аз съм в светлината. Истинското общение с Мен изисква пълно разкриване. Истинското общение с Моите хора изисква същото.

Когато застана пред Моя съдийски престол, ти почувства такава свобода и сигурност, както никога преди, защото вече не беше необходимо да се криеш. Ти почувства повече сигурност защото знаеше, че съдбите Ми са истинни и праведни. Моралният и духовен ред на Моята вселена е също толкова надежден, както и естествения ред, установен от естествените закони. Ти се доверяваш на Моя закон за гравитацията, без дори да мислиш за него. Трябва да се научиш да уповаваш на съдбите Ми по същия начин. Моите критерии за праведност са непроменими и са както справедливи, така и сигурни. Да живееш чрез тази истина е да ходиш чрез вяра. Истинската вяра е да имаш увереност в това кой съм Аз.

Ти търсиш да познаеш и да ходиш в Моята сила, за да можеш да изцеляваш болните и да вършиш чудеса, но дори не си започнал да разбираш силата на Моето слово. Задачата да възстановя всичките мъртви, които някога са живели по земята, няма да Ме накара дори да се напрегна. Аз поддържам всичко чрез силата на Моето слово. Творението съществува поради Моето слово и то се сплотява чрез Моето слово.

Преди края Аз трябва да открия силата Си на земята. Въпреки това, най-голямата сила, която съм изявявал до сега на земята или някога ще изявя, е само едно незначително проявление на силата Ми. Аз не изявявам силата си, за да накарам човеците да повярват в нея, а за да повярват в Моята любов. Ако исках да спася света чрез Моята сила, когато ходех по земята, Аз щях да премествам планини само като посочвам с пръст. Тогава всички човеци биха Ми се поклонили, но не поради това, че Ме обичат или защото обичат истината, но защото се страхуват от Моята сила.

Аз не желая човеците да Ми се покоряват поради страх от Моята сила, но поради любов към Мен и любов към истината.

Ако не познаваш любовта Ми, силата Ми ще те поквари. Аз не ти давам любов, за да можеш да познаеш силата Ми, но ти давам сила, за да можеш да познаеш любовта Ми. Целта на живота ти трябва да бъде любов, а не сила. Тогава ще ти дам сила, с която да обичаш. Ще ти дам силата да изцеляваш болните, защото ги обичаш и защото Аз ги обичам и не искам те да са болни.

Така че ти трябва да търсиш първо любов и после вяра. Ти не можеш да Ми угодиш без вяра.

Но вярата не е просто познаване на Моята сила, а познаване на Моята любов и силата на Моята любов. На първо място, вярата трябва да бъде за любов. Търси вяра, за да обичаш повече и да извършваш повече с твоята любов. Само когато търсиш вяра, за да обичаш, Аз мога да ти поверя Моята сила. Вярата действа чрез любов.

Моето слово е силата, която поддържа всички неща. В степента, в която вярваш, че словото Ми е истинно, ще можеш да вършиш всичко. Тези, които наистина вярват, че Моите думи са истинни, ще бъдат също истинни и в своите собствени думи. Моето естество е да бъда истинен и творението уповава на словото Ми, защото Аз съм му верен. Тези, които са като Мен, са също истинни в собствените си думи. Тяхната дума е надеждна и техните обещания са достойни за доверие. Тяхното "да" значи "да" и тяхното "не" значи "не". Ако вашите собствени думи не са истинни, вие ще започнете да се съмнявате, и в Моите думи, защото в сърцето ви е влязла измама.

Ако не сте верни на собствените си думи, то е, защото вие не Ме познавате истински. За да имаш вяра, трябва да си верен. Призовал съм ви да ходите чрез вяра, защото Аз съм верен. Това е Моето естество.

Ето защо ще бъдете съдени за всяка лекомислена дума, която изговаряте. Да си лекомислен означава да си безотговорен. Думите имат сила и тези, които са нехайни с тях, не могат да бъдат надарени със силата на Моето слово. Мъдрост е да сте внимателни в своите думи и да ги пазите, както и Аз пазя Своите." Думите на Господа ме заливаха като огромни морски вълни. Почувствах се както Йов пред вихрушката. Мислех си, че ставам все по-малък и по-малък и тогава осъзнах, че Той ставаше все по-голям. Никога не бях разбирал колко съм самонадеян. Как съм могъл да се държа толкова безцеремонно с Бога? Чувствах се като мравка, която се взира в планинска верига. Аз бях по- малък дори от прашинка и, въпреки това, Той отделяше време да ми говори. Не можех повече да стоя и се обърнах настрани.

След известно време почувствах утешителна ръка върху рамото си. Беше Мъдростта. Славата Му сега беше дори още по-голяма, но отново беше висок колкото мен.

"Разбра ли какво се случи с теб току-що?", попита Той.

Тъй като знаех много добре, че когато Господ задава въпрос, то не е, за да получи някаква информация, аз започнах да размишлявам върху него. Знаех, че това е действителността. Сравнен с Него, аз съм по-малък отколкото е прашинката пръст в сравнение със земята и по някаква причина Той искаше да преживея това чувство. Отговаряйки на моите мисли, Той продължи.

"Това, което мислиш, е вярно, но съпоставянето му между човека и Бога не касае само мащаба.

Ти започна да преживяваш силата на Моите думи. Да ти бъдат поверени думите Ми означава да ти бъде поверена силата, чрез която съществува вселената. Аз не направих това, за да те накарам да се чувстваш малък, но за да ти помогна да разбереш важността и силата на това, което ти е било поверено - Божието слово. Във всичките си дела помни, че по важност една единствена дума от Бога към човека е по-скъпоценна от всички съкровища на земята. Ти трябва да го разбереш и да научиш Моите братя да уважават стойността на Моето слово. И тъй като сте призвани да носите думите Ми, вие трябва също да уважавате стойността на вашите собствени думи. Тези, които носят истината, трябва да бъдат истинни." Докато слушах, се почувствах подтикнат да погледна към един от престолите зад нас. Видях човек, когото веднага познах. Той е бил голям евангелизатор, когато аз съм бил дете. Мнозина са считали, че той е ходел в повече сила, отколкото който и да е било друг от времето на ранната църква. Аз бях чел за него и бях слушал някои от неговите записани проповеди. Беше трудно да не бъдеш докоснат от неговото истинско смирение и очевидна любов, която имаше към Господа и хората. Въпреки това, аз усещах, че някои от поученията му бяха сериозно изкривени. Бях изненадан, но също и облекчен, да го видя седнал на един велик престол. Заплениха ме смирението и любовта, които все още се излъчваха от него.

Когато се обърнах към Господа, за да Го попитам дали мога да говоря с него, усетих колко много Господ го обичаше . Обаче Господ не ми позволи да говоря с него, а ми кимна да продължа напред.