Настъплението на адските орди Святата планина

Когато бях още на половината път към трона, славата, която малко преди това ми се струваше несравнимо голяма, сега бледнееше пред величието на тези, покрай които минавах. Дори и най- величествената красота не би получила достъп в небето. А отгоре на това ми казаха, че залата, в която се намирам, е едва прагът на още много други неописуемо красиви измерения! Не знаех точно колко трая пътуването ми към трона. Може би дни, месеци, а дори години.

Нямаше начин да преценя колко време бе изминало. Всички, които срещах, показваха голямо уважение към мен и това не се дължеше на нещо, което бях направил, нито пък на това, което бях.

Те ми оказваха тази почит, само защото бях един от воините в последната битка. По някакъв начин ми стана ясно, че славата на Бога, която ще се открие в тази последна битка, ще стане свидетелство на всяка съществуваща сила или власт, а също така и на тези, които тепърва ще се създадат. По време на тази битка ще бъде открита славата на Христовия кръст и Божията премъдрост ще бъде позната по един по-особен начин. Най-голямата привилегия, давана някога на човеците, бе да си участник в тази битка.

Приближавайки се до Съдилището на Христа, видях тези, които имаха най-високи рангове в Царството. Те седяха на тронове, които бяха част от Господния трон. Дори и най-малкият от тях безброй пъти надминаваше величието на който и да е човешки трон. Някои от тези хора бяха определени да управляват над градове по лицето на земята. Те скоро щяха да заемат мястото си на власт. Други пък управляваха някои от нещата, които ставаха в Царството. Трети управляваха физическите творения, като звездите и галактиките. Беше очевидно, че тези, които управляваха градове, имаха по-голяма власт от тези, които управляваха галактиките. Стойността дори на едно дете далеч надминаваше тази на цяла галактика от звезди. Това се дължеше на факта, че Святият Дух обитава в хората, а Господ бе избрал човека като място на вечното Си обиталище. В присъствието на Божията слава земята изглеждаше незначителна като прашинка, но в същото време към нея бе приковано вниманието на цялото творение.

Сега, когато бях стигнал пред Божия трон, аз самият се чувствах по-малък дори от прашинка.

В същото това време присъствието на Святия Дух, което усещах, не можеше да се сравни с нищо познато . Единствено Неговата сила крепеше нозете ми. Едва тук успях да проумея служението на Святия Дух като наш Утешител. Осъзнах, че Той ме бе водил през целия път дотук, независимо че дори не бях забелязал присъствието Му.

Господ имаше едновременно най-прекрасното и най-ужасяващото лице. Никога не бях си Го представял такъв. Открих в чертите Му Мъдростта, Която ме бе придружавала по пътя към върха на планината. По някакъв начин лицето Му ми напомни за много мои приятели по лицето на земята. Разбирах, че това е така, защото Той неведнъж ми бе говорил чрез тях. Също така Го разпознах като Този, Когото бях отблъсквал, когато бе идвал при мен чрез други хора. Видях в Него едновременно Лъва и Агнето, Пастира и Младоженеца, но преди всичко Го видях като Съдията.

Даже във величественото Му присъствие, Утешителят тъй мощно ме крепеше, че се чувствах добре. Разбирах, че Господ не иска да се чувствам неудобно. Той искаше единствено да позная Истината. Човешките думи са слаби,за да опиша колко страшно и същевременно колко разтоварващо бе да застана пред Него. Бях преминал границата, отвъд която вече не се интересувах дали присъдата ще е добра или лоша. Знаех само, че ще е справедлива и че мога да се доверя на Съдията си.

В този момент Господ погледна към многобройните престоли около Себе си. Много от тях бяха заети, но други бяха празни. Тогава Той каза: "Тези престоли са за победителите, които са Ми служили вярно във всяко поколение. Ние с Моя Отец ги приготвихме преди сътворението на света. Достоен ли си да седнеш на някой от тях?" Тогава си спомних думите на един мой приятел “Когато Всезнаещият Бог ти задава въпрос Той не го прави, защото не знае отговора". Погледнах към престолите. Погледнах и онези, които вече бяха седнали на тях. В някои разпознах великите герои на вярата, но знаех, че повечето от тях са били съвсем неизвестни на земята. Мнозина бяха мисионери, изживели дните си в забвение. За тях не бе важно да бъдат запомнени на земята, а само искаха Той да ги запомни. Бях малко изненадан, когато видях богаташи или пък управници, които са останали верни в това, което им е било поверено. Но най-много престоли бяха заети от верните жени и майки, предали се на молитва.

Нямаше начин да отговоря положително на въпроса, който Господ ми зададе. Не считах себе си за достоен да седна на един от престолите. Не бях дори достоен да стоя в присъствието на тези светии. Знаех обаче, че ми бе дадена възможността да получа най-голямата награда, но аз се бях провалил. Стигнах до отчаяние, но все пак ми остана една надежда. Независимо, че бях пропилял досегашните си години, все пак се успокоявах при мисълта, че още не бях свършил живота си на земята. Когато отговорих, че не съм достоен за тази чест, Господ каза: "Но Аз те питам дали искаш да седнеш на това място?" "Копнея за това с цяло сърце", отговорих аз.

Тогава Господ погледна към останалите тронове и каза: "Празните престоли можеха да бъдат запълнени от хора, принадлежащи на различни поколения. Аз поканих на това място Всеки, който призовава Моето Име. Тези места все още са свободни. Сега, когато е настъпила последната битка много последни ще станат първи. Тези места ще се запълнят още преди битката да е завършила.

Хората, които ще седнат тук, ще се отличават с две неща. Те ще носят мантията на Смирението и ще приличат на Мен. Ти вече си облечен с мантията. Ако успееш да я задържиш и не я изгубиш по време на битката, когато се върнеш, ти ще приличаш на Мен. Тогава ще седнеш заедно с тези светии, понеже ще съм те направил достоен за това. Тъй като цялата сила и власт е била дадена на Мен, единствено Аз мога да я давам. Ти ще победиш и ще получиш властта Ми, само ако пребъдваш изцяло в Мен.

Сега се обърни и виж домочадието Ми".

Обърнах се и погледнах в посоката, от която бях дошъл. Оттук се виждаше цялата зала.

Славата на това зрелище надминаваше всичко, което бях виждал досега. Виждаха се милиони светци. Всеки от тях, включително и най-низшите по ранг, бе облечен със сила, по-голяма от тази на цяла войска. Славата, с която бяха облечени, надминаваше способността ми да възприемам. Но дори и в това си състояние успях да видя, че едва съвсем малка част от залата беше пълна.

Погледнах отново към Господа и бях изумен, защото видях сълзи в очите Му. Той беше избърсал всяка сълза от очите на присъстващите тук, освен Своите. По лицето Му се търкулна сълза и Той я хвана в ръката Си. Тогава ми я подаде.

"Това е моята чаша. Ще пиеш ли с Мен?" Нямаше как да Му откажа. Господ продължи да ме гледа и в очите Му усетих колко голяма е любовта Му. Той ме обичаше, въпреки че бях нечист, и желаеше да бъда близо до Него независимо от това, че не заслужавах. Тогава Той каза: "Обичам всички Мои деца с любов, която сега не си в състояние да проумееш. Обичам със същата любов и всички, които трябваше да са тук, но не дойдоха. Заради тази Своя любов Аз оставих деветдесет и деветте, за да намеря изгубената душа. Моите пастири не оставят едната душа, за да потърсят останалите деветдесет и девет, които са се изгубили. Аз дойдох да потърся и спася погиващите. Искаш ли да споделиш сърдечното Ми желание да отидеш и да намериш изгубените? Ще Ми помогнеш ли да изпълня тази зала? Ще Ми съдействаш ли да изпълня всички празни места? Искаш ли да се отзовеш на молбата Ми и по този начин да донесеш радост на обитателите на небето, на Мен и на Моя Отец? Тези места са определени за Моето домочадие, а все още не са запълнени. Последната битка няма да свърши, докато Моят дом не се изпълни. Едва тогава ще дойде време да изкупим земята и да премахнем злото от творението на ръцете Ми. Ако пиеш от Моята чаша ще обичаш загубените така, както Аз ги обичам".

Тогава Той взе една най-обикновена чаша, че ми се стори неуместно в една толкова славна зала да има нещо тъй невзрачно. Бог постави сълзата Си в нея и ми я подаде. Никога преди не бях опитвал нещо по-горчиво.

Разбрах, че никога няма да мога да я изпия до дъното или поне по-голямата част от нея, но твърдо реших да отпия колкото се може повече. Господ изчака търпеливо, докато накрая не издържах и избухнах в сълзи. От очите ми потекоха сякаш реки от горчиви сълзи. Плачех за изгубените, но още по-болно ми беше за Господа.

В отчаянието си погледнах към Него, като исках да Му покажа, че не мога да поема повече от тази болка. Тогава бях изпълнен с мира и любовта Му. Никога преди не бях изпитвал по- прекрасно чувство. Това беше живата вода и знаех, че тя може да блика цяла вечност. После ми се стори, че водата, която протичаше в мен, сякаш се подпали. Усетих, че ако не започна да прогласявам величието на Неговата слава, този огън ще ме погълне. Никога преди не бях чувствал такава нужда да проповядвам Благата Вест, да славя Бога, и да изживея всеки миг живот, който ми се даваше, за евангелието.

"Господи!", извиках аз. За мен вече не съществуваше никой освен Него. "Сега вече зная, че Тронът ти е трон на Правосъдие и трон на Благодат. Моля Те да ми дадеш необходимата благодат да Ти служа. Над всяко друго нещо желая Твоята благодат. Моля Те за благодат да довърша това което съм започнал. Моля Те да ми дадеш благодатта да те обичам дотолкова, че да се отърся от заблудите и себеправедността, които така са изопачили живота ми. Аз Те моля да ме избавиш от самия мен и от злото, което обитава сърцето ми. Моля Те тази любов, която сега чувствам постоянно да тече в сърцето ми. Моля Те да ми дадеш Твоето сърце и Твоята любов. Моля Те да ми дадеш благодатта на Святия Дух, която да изобличи греха ми. Моля Те да ми дадеш благодатта на Святия Дух да свидетелствам за Теб Такъв, Какъвто Си. Моля Те да ми дадеш благодатта да свидетелствам за всичко, което Си приготвил за ония, които идват при Теб. Моля Те за благодатта да проповядвам истината за Твоето правосъдие. Моля Те за благодатта да споделя това място с тия, които са призвани да седнат на тези престоли. Дай ми благодатта да им свидетелствам с думите на Живота, които ще ги държат в правилния Път. Да им предам вярата, с която да извършат волята Ти. Господи, моля Те, дай ми тази благодат".

Тогава Господ се изправи. Изправиха се и всички, които седяха на троновете. Огнен пламък гореше в очите на Господа. За пръв път Го виждах по този начин.

"Ти поиска от Мен благодат и Аз никога не отхвърлям такава молба. Ти ще се върнеш на земята и Святият Дух ще бъде с теб. Тук ти вкуси както от благостта, така и от строгостта Ми. Ако искаш да останеш в Пътя на Живота, не трябва да забравяш нито едното, нито другото.

Истинската любов на Отца включва и Неговото правосъдие. Трябва да познаваш и благостта, и строгостта Ми, иначе би се заблудил. Това е благодатта, която ти бе дадена тук, а именно - да вкусиш и от двете. Хората, които срещна, както и разговорите, които води с тях, бяха дело на Моята благодат. Не забравяй това, което преживя тук".

Тогава насочи меча Си към сърцето ми, после към устата ми и тогава към ръцете ми. Когато направи това, от меча Му излезе огън и ме изгори. Почувствах голяма болка. "Това също е благодат", каза Господ. "Ти си един от многото, които са отредени за този час. Проповядвай и пиши за всичко, което видя тук. Предай на братята Ми това, което ти казах. Иди и призови Моите капитани за последната битка. Върви и защити всички, които са в плен на врага, бедните вдовиците и сираците. Това е поръчението Ми към капитаните и точно там ще ги намериш. Децата Ми значат за Мен много повече, отколкото звездите в небето. Паси агънцата Ми. Пази малките Ми. Давай им Божието слово, за да живеят. Включи се в битката. Иди и се бий без да отстъпваш.

Побързай, защото Аз ида скоро. Подчини се на гласа Ми и очаквай деня на Моето идване".

След тези думи при мен се приближиха група ангели. Те ме съпроводиха по обратния път.

Техният водач ми каза: "След като вече се е изправил, Господ няма да седне, докато последната битка не свърши. Той седеше до времето, определено за подчинението на враговете Му. Сега те ще паднат пред нозете Му. Легионите ангели, които бяха приготвени още от нощта на Неговото страдание, сега вече са изпратени на земята. Ордите на ада също излизат на бой. Създанието открай време очаква този момент. Съвсем скоро ще бъде открита голямата Божия тайна. Ние ще се бием с вас до края на битката - с теб и твоите братя".

Пета Част Победителите Докато се отдалечавах от съдийския престол, аз започнах да размишлявам за всичко, което току що бях преживял. То беше както прекрасно, така и ужасяващо. Колкото и предизвикателно и сърцераздирателно да беше, сега се чувствах по-сигурен от всякога. Отначало никак не ми беше лесно да бъда разголен толкова пред такова множество, неспособен да скрия дори една единствена мисъл, но когато просто се отпуснах и приех това, знаейки, че очиства душа ми, то стана дълбоко освобождаващо. Да нямам какво да скрия беше като да смъкна най-тежкото бреме и окови.

Почувствах, че мога да дишам, както никога преди.

Изглеждаше, че колкото по-спокоен ставах, толкова повече способностите на моя ум се умножаваха. Тогава започнах да усещам, че около мен се осъществява такъв тип общуване, който не би могъл да се изрази с човешки думи. Спомних си за обяснението на апостол Павел за посещението му на третото небе, където е чул неизразими думи. Съществува духовна комуникация която многократно превъзхожда всяка форма на човешка комуникация. Много по-задълбочена и изпълнена със смисъл, отколкото е възможно да се изговори с човешки думи. По някакъв начин това е чисто общуване на сърцето и ума заедно и е толкова чисто, че не е възможно да се получи погрешно разбиране.

Когато погледнех към някой в залата, аз започвах да разбирам какво си мисли, а и той беше способен да ме разбира. Когато погледнех към Господа, започвах да Го разбирам по същия начин.

Ние продължавахме да използваме думи, но значението на всяка една от тях се характеризираше с дълбочина, каквато никой речник не е в състояние да предаде. Умът ми беше освободен и затова капацитетът му се беше умножил многократно. Това беше изключително вълнуващо, много повече от което и да е било от предишните ми преживявания.

Беше очевидно, че Господ се наслаждаваше на възможността да общува по този начин с мен също толкова силно, колкото се радвах и аз. Никога преди не бях разбирал в такава дълбочина какво означава за Него да бъде Божието Слово. Исус е общението на Бога с Неговото творение.

Думите Му са дух и живот и тяхното значение и мощ далеч превъзхожда настоящите ни човешки определения. Човешките думи са една твърде повърхностна форма на духовното общуване. Той ни сътвори способни да общуваме на ниво, което далеч превъзхожда човешките думи, но поради падението и окончателното ни разложение при Вавилонската кула по-късно ние сме изгубили тази способност. Не можем да бъдем това, за което сме били създадени, докато не си възвърнем тази способност, а можем да го постигнем само когато бъдем освободени в Неговото присъствие.

Започнах да осъзнавам, че когато престъплението на Адам го накара да се скрие от Бога, това беше началото на едно ужасно изкривяване на това, за което беше създаден човекът, както и на изключително голямо понижаване на неговите духовни и интелектуални способности.

Те могат да бъдат възстановени, едва когато излезем от "скривалището си" и открием себе си пред Бога и пред другите, ставайки истински прозрачни. Единствено когато гледаме славата на Господа с "открито лице", ние се променяме в Неговия образ. Причината за многото покривала е нашето криене.

Когато Господ попита Адам след прегрешението му: "Къде си?", това беше Неговият първи въпрос към човека и това е първият въпрос, на който трябва да отговорим, ако искаме да бъдем напълно възстановени в Него. Разбира се, Господ знаеше къде беше Адам. Този въпрос бе зададен заради Адам. Той беше началото на Божието търсене на човека. Историята на изкуплението е разказ за това как Бог издирва човека, а не как човекът търси Бога. Когато сме в състояние изцяло да отговорим на този въпрос, когато знаем къде сме по отношение на Бога, тогава ще сме напълно възстановени за Него. Ние можем да научим отговора на този въпрос, само когато сме в Неговото присъствие.

Това беше същността на цялото ми преживяване при съдийския престол. Господ вече знаеше всичко свързано с мен. Но всичко това се случи, за да позная аз къде съм. Всичко това се случи, за да ме извади от скривалището ми и от тъмнината в светлината.

Започнах също да разбирам колко много Господ иска да бъде едно със Своите хора. По време на целия съд Той не се опитваше да ме накара да видя нещо като добро или зло, но да видя доколко то е било в единство с Него. Господ търсеше мен повече, отколкото аз търсех Него.

Неговите съдби ме освободиха и Неговият съд над света ще освободи света.

Когато Божият съден ден дойде, той ще донесе окончателно избавление на Адам от неговото скривалище. Това ще бъде окончателното освобождение на Адам, а също ще сложи началото на окончателното освобождение и на творението, което е било подчинено на робство поради Адам.

Тъмнината в света беше увековечена поради принудата да се крием, започнала след грехопадението. "Ходенето в светлина" не значи просто да знаеш и да спазваш определени истини а да си истинен и свободен от необходимостта да се криеш.

"Ходенето в светлината" означава, че вече никога няма да се криеш, било от Бога или от някой друг. Голотата на Адам и Ева преди падението, не беше само физическа, но също и духовна.

Когато нашето спасение окончателно завърши, ние ще познаем тази свобода отново. Това, да бъдеш изцяло открит за другите, действително ще отвори нашите сърца и умове за светове, за които дори и не предполагаме, че съществуват. Точно това се опитва да фалшифицира Сатана чрез движението Ню Ейдж.

Докато вървях, обмисляйки всичко, което бях научил, внезапно Господ се яви от едната ми страна отново в образа на Мъдростта. Само че сега Той ми изглеждаше много по-славен отколкото преди, дори когато беше на съдийския престол. Аз бях както зашеметен, така и преизпълнен с радост.

"Господи, нима се връщаш с мен по този начин?", попитах аз.

"Аз винаги ще бъда с теб по този начин. Но бих желал да бъда за теб още повече от това, което виждаш в Мен сега. Ти видя моята благост и строгост тук, но ти все още не Ме познаваш напълно като Праведния Съдия." Това ме изненада, тъй като до този момент бях прекарал всичкото това време пред Неговия съдийски престол и чувствах, че всичко, което бях научил, беше свързано с Неговия съд. Той почака докато вникна в това и тогава продължи.

"Има свобода, която идва, когато схващаш истината, но когото Аз освободя е истински свободен. Свободата, която идва от Моето присъствие, е по-голяма от това просто да се познава истината. Ти преживя освобождението в Моето присъствие, но все още има твърде много да разбереш за Моите присъди. Когато съдя, Аз не търся да осъдя или да оправдая, но да произведа праведност.

Праведността се намира само в единството с Мене. И праведният съд е да водиш хората до единство с Мен.

Моята църква сега е облечена със срам, защото няма съдии. Тя няма съдии, защото не Ме познава като Съдията. Сега аз ще издигна съдии за Моя народ, които познават Моя съд. Те не просто ще решават между хора и спорни въпроси, но ще изправят нещата, което ще рече, че ще ги привеждат в съгласие с Мен.

Когато се явих на Исус Навин като Военачалник на Господното войнство, Аз заявих, че не съм нито откъм него, нито откъм неговите врагове. Аз никога не идвам, за да взема нечия страна.

Когато идвам, то е, за да застана начело, а не, за да заема страна. Аз се явих като Предводител на Войските преди Израел да може да влезе в своята Обещана Земя. На църквата сега й предстои да влезе в Обещаната си Земя и Аз отново ще се явя като Предводител на Войските. Когато направя това, Аз ще отстраня всички онези, които са карали Моите хора да вземат страна срещу братята си. Моята справедливост не взема ничия страна в човешките спорове, дори и в тези между Моите хора. Това, което правех чрез Израел, Аз го правех също и заради техните врагове, а не против тях.

Вие не виждате моята справедливост, само защото гледате от своята земна, преходна гледна точка.

Вие трябва да ходите в Моята власт, да виждате моята справедливост, защото правда и съд са основата на Моя престол.

Аз вмених правда на хората, които съм избрал, но също както Израел в пустинята, така и най- великите светии от епохата на църквата са се съобразявали с Моите пътища или твърде рядко, или само с частица от своите умове и сърца. Аз не съм за тях или за техните врагове, но Аз идвам да употребя Моите хора за спасението на техните врагове. Аз обичам всички човеци и желая всички да бъдат спасени".

Не можех да избегна мисълта за голямата битка, в която се бихме на планината. Ние наистина наранихме много от нашите братя, докато се биехме против злото, което ги контролираше. Все още много от тях бяха в лагера на врага, било защото той ги употребяваше или просто като негови пленници. Започнах да се питам дали следващата битка няма да е отново против нашите собствени братя. Господ ме гледаше, докато размишлявах за всичко това, и после продължи.

"Докато не свърши последната битка, винаги ще има някой от нашите братя, които ще бъдат използвани от врага. Не поради тази причина Аз ти казвам това сега. А ти го казвам, за да ти помогна да видиш как врагът влиза в твоето собствено сърце и ум и как те използва! Дори сега ти все още не виждаш всичко така, както Аз го виждам.

Това често се среща при хората Ми. В това време дори Моите най-велики водачи са рядко в хармония с Мен. Мнозина правят добри дела, но едва неколцина правят това, което съм ги призовал да вършат. Това е резултат от разделенията между вас. Аз не идвам да взема страната на някоя група, но Аз идвам за тези, които ще дойдат отгоре, от Моята страна.

Ти си впечатлен, когато ти дам "слово на знание" за нечия физическа болест, или друго знание което не ти е известно. Това знание идва, когато докоснеш Моя ум дори само в една малка степен.

Аз знам всичко. Ако ти познаеш Моя ум напълно, ще си способен да знаеш всичко за всеки, с когото се срещаш, също както започна да го преживяваш тук. Ти ще виждаш човеците точно по начина, по който Аз ги виждам. Но дори тогава ще е необходимо още нещо, за да пребъдваш напълно в Мен. Трябва да имаш Моето сърце, за да знаеш как да използваш това знание правилно.

Само тогава ще имаш Моя съд.

Аз мога да ти поверя Моето свръхестествено знание само до степента, в която познаваш Моето сърце. Дарбите на Духа, които съм освободил да действат в църквата Ми, са само незначителен белег за силите на идващия век. Аз съм ви призовал да бъдете посланици на този век и затова вие трябва да познавате неговите сили. Вие трябва ревностно да желаете дарбите, защото те са част от Мен и Аз съм ви ги дал, за да можете да бъдете като Мен. Правилно е да търсите да познаете Моя ум, Моите пътища и Моите намерения, но вие също трябва ревностно да желаете да познаете Моето сърце. Когато познаете сърцето Ми, тогава очите на вашите сърца ще се отворят. Тогава ще виждате, както Аз виждам, и ще вършите това, което Аз върша.

Сега Аз възнамерявам да дам на Моята църква много повече от силите на врага в идващия век.

Обаче върху тези, на които е поверена голяма сила, често идва също толкова голяма измама и ако не разбереш това, което ще ти покажа сега, ти също ще паднеш в заблуда.

Ти поиска Моята благодат и ще я имаш. Първата благодат, която ще те пази на пътя на живота е да знаеш колко точно си заблуден в момента. Заблудата включва всичко, което ти не разбираш по начина, по който Аз го разбирам. Знанието за степента на заблудата, в която се намираш в момента, носи смирение, а Аз давам Моята благодат на смирените. Точно затова казах :"Кой е толкова сляп освен Моя слуга.” Това беше причината да кажа на фарисеите "За съд дойдох на света.... да дам зрение на невиждащите и да направя слепи тези, които виждат.

Ако бяхте слепи, не бихте били виновни, но понеже претендирате, че виждате, вината ви остава. Поради същата причина, когато призовах Моя слуга Павел, светлината Ми го ослепи. Тя просто изяви неговото истинско състояние. Като него вие трябва да бъдете ослепени за физическия свят, за да можете да виждате чрез Моя Дух." Тогава се почувствах принуден да погледна тези, които стояха на престолите, покрай които преминавахме. Когато го направих, погледът ми попадна върху човек, за когото знаех, че беше апостол Павел. Когато погледнах назад към Господа, Той ми кимна да поговоря с него.