Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

-Чакай да чуя какво ще отговорят - отвърна тя. И се заслуша. - Има надежда. Прекалено често лекарите са твърде мрачни. Хората имат нужда да знаят, че има надежда и живот въпреки преживяната травма. Можеш да накараш своето тяло да оздравее с волята си. Винаги е възможно да се излекуваш още по-пълно.

- Деб, моля те, попитай твоите водачи какви други причини могат да имат душите, за да планират злополука преди раждането си?

- Понякога искат само да останат така години наред — започна да повтаря тя думите на своите духове-водачи.—Злополука може да се планира, за да имат възможност за изход от дадена ситуация. Друг път - за да бъдат разтърсени до дъното на душата си. Това е начин да кажеш: “Каква е моята цел? Прахосвам ли си живота или правя каквото е редно?” Често след нещо подобно хората пренасочват живота си. И моите водачи току-що ми показаха, че понякога душата организира влизане. Понякога това е възможност друга душа да влезе (в тялото) и да остави (първата) душа да излезе.

Детайлното обсъждане на подобно влизане в тялото излиза извън обсега на тази книга, но то е реално явление. Когато стигне до заключението, че вече е научила или пък, че никога няма да научи всичко, към което се е стремила в дадения живот, душата може да “излезе” от тялото, т. е. да отдръпне енергията си от физическата форма. По принцип оттеглянето на енергията води до смъртта на тялото. Но ако друга душа сметне, че за собственото й обучение би било най-добре да започне инкарнацията в по-късен етап на живота, а не като новородено, има възможност да “влезе” в същото това тяло. По този начин се извършва размяна. След това влязлата душа има всички спомени на първата душа, все едно обитава тялото от самото му раждане. Макар спомените да остават, понякога се наблюдава изявена промяна в личностните характеристики и това може да причини трудности във взаимоотношенията с близките. Някои от влезлите по-късно души осъзнават какво се е случило, а други нямат представа. Много от онези, които са наясно, предпочитат да не споделят тази информацията от страх да не им се присмеят.

Както казаха водачите на Деб, злополуките също така променят посоката на нашия живот. Поради тази причина потенциалните злополуки се планират за ключови моменти, когато сме на кръстопът и трябва да си спомним своята цел. Ако си спомним чрез интуицията - идващи от душата импулси - злополуката става излишна и няма да се случи. Но ако не обърнем внимание на вътрешните подбуди, тогава посланието се предава по все по-силови начини, включително сериозни злополуки. Споделих това разбиране с Деб.

- Нашите души непрестанно опитват да привлекат вниманието ни - потвърди тя. - Когато не успеят да го направят, те ни повалят, защото сме се съгласили за някои неща и е време да са заемем с тях.

- Деб - казах аз, - по време на близкото до смъртта преживяване казват на Джейсън, че ще бъде много важно да не изпитва съжаление или отрицателни мисли. Какво могат да кажат твоите духове-водачи, за да помогнат на хората?

- Хората ще се питат защо им се е случило това - обясни Деб. - Ще изпитват гняв. Водачите ми показват, че гневът е енергия. Не я насочвайте към себе си. Използвайте я, за да спортувате, да визуализирате, да се движите напред. Ето тогава душата расте наистина. А когато осъществите някаква победа, дори най-дребната, отпразнувайте я. Изживейте радостта си. И всеки ден благославяйте тялото си. Не казвайте: “Това проклето тяло.” Кажете: “Това чудесно тяло ще ми служи по най-добрия начин, по който може.” И водачите ми казват, че когато се чувстват тъжни, хората могат да плачат. Ако натъпчат тъгата вътре в себе си, един ден тя ще излезе навън като гняв. Сълзите мият душата.

- Деб, Джейсън сподели как тази злополука променила брака му. Какво биха казали твоите водачи на хората, чиято връзка е изправена пред предизвикателство от преживяна злополука?

- Те казват “общуване, общуване, общуване”. Трябва да разговарят за всичко. Джейсън, Дейвина не иска да ти каже, че се притеснява или се страхува. Но трябва да каже: “Загрижена съм от това”. Би могъл да й кажеш някоя мила дума, за да усети, че се опира на рамото ти. Тя смята, че ако каже нещо, ще те нарани. Но после напрежението й стига непоносими размери и тя си мисли: “Ако се махна, тогава той ще може да се излекува по-добре и така ще стане по-добре и за двама ни.”

- Много съм любопитен - обади се Джейсън, - за другите хора, които са засегнати от станалото - приятели, други членове на семейството, далечни роднини.

- За тях това също е възможност да израснат - отвърна Деб. - Ти им даваш възможност да извадят наяве най-доброто в себе си. Ти си докоснал сърцата им и те искат да направят нещо. Съвсем просто е.

Разпознаването на осъщественото преди раждането ни планиране може да доведе до дълбоко изцеление, но то трябва да придружава или да последва тъгуването, а не да го замества. Всяка загуба, включително загубата на физически способности, се лекува с тъгуването, и процесът на тъгуване не трябва да се съкращава от породената от болка прибързаност да преминем от личностно към душевно осъзнаване. Много по-добре е да поседим с болката и да поплачем, ако това ни се иска. Тъгуването е постепенен процес на сърцето, който е най-добре да бъде преживян меко и благо, като проявяваме към себе си нежност и състрадание.

С времето перспективата се променя. Една от най-лекови- тите промени е осъзнаването, както каза водачът на Стейси, че си повече от твоето тяло. Осъзнаването на този факт променя всичко. Близкото до смъртта преживяване на Джейсън с Бог се превръща за него в потвърждение, че отвъд физическото царство има още нещо. Колко по-голяма щеше да бъде тревогата му, ако вярваше, че няма нищо друго, че той е своето тяло и че съществуването му се прекратява с край на физическото съществуване! Вместо това сега той знае, че е дух и че идва от и ще се върне в място на “покой, спокойствие и уми- ротворение”, както го описва самият той.

Когато към това осъзнаване се прибави признаването на планирането преди нашето раждане, перспективата може да се промени дори още повече. При подобно осъзнаване този живот се превръща само в един от многобройните промеждутъци време към безкрайния хоризонт. И съвсем не е нещо, изпълнено с безсмислено страдание и опасности, където всичко се случва произволно на принципа на случайността, а добре обмислен план, изграден около определени цели. А ние, които живеем в съответствие с тези планове, сме повече от набор от минерали; ние сме нашите души. И като души сме вечни.

В царството на покоя, спокойствието и умиротворението, от което идваме и в което ще се върнем, не преживяваме противоположности. Там покоят не се нарушава никога, спокойствието е все така несмущавано от нищо, умиротворението е постоянно. Тъй като противоположностите липсват, ние няма как да опознаем или оценим истински тези блага. Затова решаваме да се въплътим във форма в свят на противоположности, място, където тези неща са рядкост, но могат да бъдат създавани от нас, докато изпълняваме жизнените си планове. Както каза Джейсън по време на планирането на предстоящия си живот, “Искам да им показвам пътя с моя дух и да ги вдъхновявам в действията и чувствата им. Искам да служа на другите.” Джейсън ще изпълни жизнения си план, като пресъздава вътре в себе си покоя, спокойствието и умиротворението на Дома, а тревогата, която изпитва сега, ще му позволи да постигне дълбоко разбиране и ценене на тези чувства. И щом пресъздаде в себе си усещането за Дома, тези чувства ще породят ново и по-дълбоко припомняне за себе си като вечна душа, чиято природа и същност е любовта.

Джейсън иска да служи именно защото е любов. И наистина, именно защото сме любов, служенето е основата на толкова много планове, правени преди раждането. Любовта мотивира служенето, а служенето придава форма на любовта. В такъв случай някой може да попита: “Защо душа като Джейсън, желаеща да служи, планира живот, в който способността да служи е привидно ограничена?” Отговорът е, че служенето може да бъде енергийно. Всъщност всяко служене е енергийно, независимо дали включва или не включва действие на физически план.

Като създава вътрешен мир и покой през живота си, Джейсън прокарва вибрационна пътека, по която на другите ще им бъде по-лесно да вървят, докато изграждат мир и покой в себе си. Тъй като тази енергийна пътека не зависи от физическите действия, Джейсън може да окаже дълбоко въздействие върху света - и нефизическите измерения - просто като създава мир и покой в себе си. Едно от често повтарящите се послания на тази книга е, че нашите вибрации влияят на вселената несравнимо повече, отколкото нашите действия, че е много по-важ- но кои сме, отколкото какво правят нашите тела. Отшелникът, който седи сам на планински връх, излъчвайки вибрации на мир и покой, прави повече за въдворяването на хармонията в света от разгневения борец за мир от някоя демонстрация, чиито честоти само създават още от същото, срещу което той се съпротивлява така ожесточено. Поради тази причина ограниченията на тялото на Джейсън по никакъв начин не ограничават енергийното му въздействие; точно обратното - те го стимулират. Неговото излекуване ще бъде наше излекуване; неговият мир ще бъде мир за света.

Въпреки че дори само енергията му може да окаже мощно въздействие, жизненият план призовава Джейсън да служи на другите чрез своите взаимоотношения. Неговото служене приема отчасти формата на обучение. Както отбеляза Деб, Джейсън планира катастрофалната злополука, за да научи другите, че парализираното тяло не означава парализиран ум, че човек остава цялостен дори когато тялото му не запазва цялостта си. Отчасти Джейсън служи, като позволява на други да служат на него. Тежките злополуки се планират често, защото ни дават възможност да изразим себе си и така да се опознаем по-дълбоко като състрадание, съпричастност и прошка, включително прошка към нас самите за гнева, изпитан към преживелия злополуката човек. Всички тези добродетели на нашата душа не могат да бъдат изразени или опознати по същия начин в нефизическия план, където физическата инвалидност не съществува. Служенето на Джейсън приема формата също така и на пряко действие. Неотдавна той започна нова кариера, като независим специалист по въпросите на живота, помагащ на други пострадали при злополука да се приспособят към новата ситуация. И макар споделяната от него информация да е много ценна, най-силното въздействие е енергийно. В новия си живот той показва на другите пътя чрез своя дух. Вдъхновява ги да действат и да чувстват. Служи. Той е душата, планирала този живот, и го живее смело такъв, какъвто го е планирал.

И докато го живее, Джейсън е вдъхновяван от небесен хор от любящи същества, включително от водачите, които са му помогнали да планира живота си. Те го обграждат по всяко време с любовта си, служат на него, докато той служи на другите, изпълнявайки своята цел, като помагат на Джейсън да изпълни своята. Духът изпитва благоговение пред Джейсън и всички, които трансформират личното страдание в служене на света. В благодарността си те аплодират иззад завесата, където всяка мисъл, емоция и действие на Джейсън са известни, където те се усещат и се виждат. Може би жизненият план на Джейсън призовава към ясно чуване, за да може един ден той да чуе хора, изразяващ своето уважение и преклонение пред изключителната му смелост и служене.

Случилата се с Джейсън злополука помага на другите да си спомнят, че са състрадание, съпричастност и прошка, а на него самия - да си спомни кой е в действителност. В предишните инкарнации той не си е спомня истинския си аз; той всъщност изгубва напълно представа за идентичността си като душа. Както каза самият той: “Живот след живот развивах навика да се фокусирам върху очевидното”. В някои от тези инкарнации той се фокусира върху “социални структури, статус и постижения” и “дребнави структури, по които съдим едни за други”. За да балансира своята карма и за да увеличи вероятността да си спомни, Джейсън замисля живот, в който подобни съображения ще станат нещо тривиално. Важното е, че той не се наказва заради предишните животи. По-скоро си създава друга възможност да създаде и така да опознае своята вечна, духовна идентичност във временна, физическа форма. Върховното предизвикателство на неговия живот е да изрази тази идентичност - любовта - в материята; планираната от него злополука е само катализатор на тази идентичност.

Също като Пат в главата за наркоманията и алкохолизма, Джейсън иска предизвикателство, което “би ми помогнало да видя отново своята духовност”. Тази духовност, засенчена в предишни прераждания от фокусирането му върху онова, което е популярно в съответния период, трябва да бъде изразена в настоящия му живот като “скок във вярата”. Думите на духовния му водач крият дълбок смисъл. “Скокът във вярата” показва истинско израстване във вярата. И макар от злополуката да е изминало все още твърде малко време, за да бъде осъществен подобен скок, семената са посети. Те са посадени при преживяването му с Бог и в полученото послание. Посадени са, когато усеща пълния покой на нефизическото. И растат и се формират дори сега в интуитивното знание на Джейсън, че злополуката е станала поради определена причина. При едно толкова голямо предизвикателство е напълно възможно пътят на Джейсън от време на време да бъде маркиран от загуба на вярата. Тя обаче се възражда именно в тези периоди, израствайки безмълвно и невидимо, приближавайки още повече деня, когато Джейсън ще се види отново.

Но повече от всичко животът на Джейсън е израз на неподправена смелост. Неговият дух-водач разбира колко трудно е това начинание, затова го поставя под въпрос. Майка му си дава сметка за неговата суровост и затова избухва в сълзи, като успява да го убеди да премести злополуката от детството към зрелостта. Джейсън осъзнава, че злополуката ще промени всичко и това точно е неговото желание, защото така дава възможност да усъвършенства “това ниво на развитие. Тези планове са дръзки, планове, които малцина се осмеляват да предприемат. Те са планове на неограничена душа, която се стреми да се опознае като такава, преодолявайки безстрашно ограниченията, които си е създала сама.

Смелостта е повече в изпълнението на плана, отколкото в неговото създаване. Никоя душа, която преживява план като Джейсъновия, не може да не признае каква смелост се изисква от него всяка секунда от всеки ден, и никоя душа, която познае подобна смелост, не може да не израсне в усещането на любов към себе си. Целта на физическия живот в крайна сметка е създаването и изразяването на любов във всякакви форми. Благодарение на смелостта си сега Джейсън осъществява целта, която е избрал преди да се роди, защото това е пробният камък, посредством който споделя своята същност, своята любов със света.

ПРЕЗ 1969 ГОДИНА КРИСТИНА ПРЕЖИВЯВА опустошителна злополука. Макар да оцелява, в известен смисъл тя все пак умира - умира старият й начин на живот, предишният начин на мислене и съществуване. На тяхно място се ражда ново духовно осъзнаване. Въпреки големите страдания, които преживява, Кристина гледа на случилото се като на подарък. Пътуването й към тази перспектива е толкова необикновено, колкото и самата перспектива.

Кристина изминава пътя от гнева и вината до покоя, прошката и благодарността. Фактът, че е успяла да преобразува така пълно своето страдание и да го използва толкова позитивно се дължи отчасти на разбирането й за планирането преди раждането. Тя отдавна си дава сметка, че сама е планирала злополуката, която променя завинаги посоката на нейния живот, и знае защо е създала този план.

В резултат на злополуката Кристина сменя кариерата си и така изпълнява желанието си отпреди раждането да носи изцеление за мнозина. След злополуката тя защитава докторска дисертация по патология на речта. В практиката си днес лекува хора с неврологични увреждания, предимно травми на главт ния мозък, тумори, инсулти и аневризми. Също така изучава Рейки и АК.СН, древна хавайска форма на лечение. Помогнала е на хиляди хора да се излекуват. Получила е много професионални отличия и е смятана за лидер в своята област.

Разбирането на Кристина за планирането преди раждането и за духовните цели, на които служи злополуката, се дължи отчасти на разговорите, които води със своите духове-водачи - Касандра и Лиона. Нейната история показва красивите начини, по които Духът работи с всеки от нас, така че не само да осъществим създадените преди раждането ни планове, но и да извлечем от тях цялата мъдрост и развитие, които са в състояние да дадат.

За разлика от другите истории в тази книга, историята на Кристина е представена в две части. Първата част се фокусира върху злополуката и последвалите непосредствено след нея

събития, включително осъзнаването на Кристина, че тя самата я е планирала. За да помогна на читателя да проумее как е достигнала до това осъзнаване, представям разговора си с Касандра. Втората част на разговора ми с Кристина, в която тя споделя допълнителни прозрения за своя път и за лечението по принцип, е дадена след този контакт.

Историята на Кристина - Първа част

Привидно денят бил като всички останали. Двайсетгодишната Кристина, административен помощник във факултета по политически науки в “Помона колидж”, тъкмо била приключила рутинния си работен ден и чакала съпругът й да мине да я вземе. Той вече закъснявал и тя се питала какво ли го е задържало. По-късно Кристина щяла да научи, че той изгубил представа за времето, потънал в четене. (По време на сеанса на Кристина с медиума щяхме да разберем, че той не е трябвало да бъде там.)

За да уплътни времето, Кристина решила да провери пощенската кутия на своя шеф, намираща се в мазето на сградата, в която работела. Щом слязла долу, забелязала, че в пощенската кутия има някакъв пакет. За щастие и, без да вземе съзнателно решение да постъпи така, тя посегнала към пакета от долното стъпало, без да застане директно пред кутията.

- Беше бомба с часовников механизъм - обясни Кристина. - Когато я докоснах, тя се възпламени. Изхвърли ме назад в твърдата циментова стена и заби в мазилката двуметрови дървени отломки. Те стърчаха от тях като големи мечове. Експлозията счупи стъклата на оберлихтите четири етажа по-горе.

Бях напълно сляпа, тъй като в резултат на избухването на бомбата в очите ми бяха попаднали всевъзможни частици. В цялото си тяло имах шрапнели - в гърдите, главата, навсякъде. Взривът ми откъсна два пръста и ми спука тъпанчетата. Толкова ме болеше! Един от колегите ми в колежа се приближи и попита:

- Коя си ти?

Не можа да ме познае.

Измъкнали Кристина изпод отломките и я изнесли навън.

- Валеше - беше наистина красив, хладен дъжд - спомняше си тя. - Усещах дъждовните капки в лицето си. - Мъжът, който не успял да я познае, приложил натиск към критични точки на тялото й и така вероятно й спасил живота. “По една случайност” той наскоро бил прочел някакъв учебник на своята съпруга, която учела за медицинска сестра, и научил местоположението с основните точки за притискане при кръвоизлив.

- Нямам представа защо ги прочетох - признал по-късно пред Кристина той. - Просто един ден ми доскуча.

Линейката закарала Кристина в отделението за спешна помощ. Само преди няколко дни болницата била купила ново магнитно съоръжение за изваждане на малки парченца от рани. След като отворили клепачите на Кристин, лекарите поставили магнита над очите и извлекли парченцата от шрапнела под същия ъгъл, под който били влезли, за да не причиняват допълнителни увреждания.

Следващите дни били едни от най-трудните в живота на Кристина.

- Главоболието беше ужасно. За шест дни теглото ми падна от 54 на 39 кг. Не можех да ям, защото устните ми бяха шити, не можех да отварям очи, защото те бяха подути. Лицето ми беше обгорено. Бомбеният отряд от Лос Анджелис дойде в болницата. Когато членовете му ме видяха, един от тях припадна.

Кристина претърпяла още десет операции, включително пластична операция на лицето и няколко операции на дланта. При една процедура лекарите изстъргали с телени четки от лицето й всичко без най-вътрешния слой кожа, за да отстранят барута.

- След известен период един ден отворих очи и видях отново цветове! - възкликна Кристина. - Казах на сестрата:

“Имаш много хубава червена рокля.” Всички се разплакаха и заподскачаха като деца.

В крайна сметка Кристина решила да довърши следването си. Макар тялото й да се било излекувало в голяма степен, болките били все още големи, а зрението - слабо. Тъй като дясната й ръка била гипсирана, трябвало да използва лявата, недоминираща ръка, за да пише. Когато помолила професорите си да й дадат допълнително време за явяването й на писмените изпити, те изразили притесненията си, че това дава възможност за измама.

- Позицията им ме изпълни с доста силен гняв - призна Кристина.

Тя чувствала, че в голяма степен той не бил насочен към преподавателите, а към злополуката и човека, поставил бомбата.

И тогава животът й се променил за втори път, но сега в резултат на нефизическо преживяване.

- Един ден вървях из кампуса, изпълнена с чувство за вина, сякаш аз бях авторката на злополуката - каза тя. - И внезапно получих съобщение (от Духа), че с нищо не съм по-лоша от другите и че физическите увреждания не ме правят с нищо по-различна, защото зная това, което трябва да знам. Все едно някой свали целия свят от раменете ми\ Чувството за прошка, което ме обзе, бе изключително дълбоко. Всъщност известно време почти не бЯх в състояние да помръдна. И тогава започна да ме изпълва ликуване. И осъзнах, че не е нужно да бъда съдена от другите; съществуваше неутралност, с която можех да живея. Прошката е най-важната част, за да минеш напред и нагоре от представата, че си жертва.

Когато Кристина описваше тези повратни моменти в живота си, емоцията в гласа й показваше недвусмислено колко мощно бе изживяването за нея. Понякога най-необикновени откровения получаваме при най-обикновени обстоятелства. И макар тези мигове да носят знание, тяхната сила идва от чувствата, чувства, които се превръщат в мост, свързващ отделните измерения. Никакви думи не са в състояние да предадат тези чувства, а след подобно преживяване човек никога повече не е същият.

Духът беше дарил Кристина с разбиране за неутралността - чистото неосъждане, с което мъдрите, непроявени на физически план същества, гледат на всяко преживяване. От гледна точка на личността жизнените предизвикателства често са “лоши”, защото на пръв поглед причиняват страдание. От перспективата на душата обаче предизвикателствата са неутрални преживявания; по-скоро преценката за тях като за “лоши”, отколкото самите предизвикателства, пораждат страдание. Докато се движела из кампуса, Кристина почувствала и осъзнала дълбоко неутралността. И в това разбиране част от гнева и чувството й за вина се разтворила.

Помолих Кристина да сподели повече за емоционалното си възстановяване след взрива, включително и за другите послания от Духа, които й подействали целебно.

- Преминах през стадиите, през каквито, както обяснява д-р Елизабет Кюблер-Рос, преминават хората, които трябва да приемат приближаването на смъртта. Преминах през гнева и вината. Опитах да се пазаря. Изпитах всички тези неща. Веднъж щом ми стана ясно, че това е договорка, която съм направила самата аз (преди раждането), всичко се успокои. Вече нямаше причина да се съпротивлявам.

- Кристина, както разбирам ти общуваш с духове-водачи. Така ли си даде сметка какво всъщност се случва?

- Да, така. Както и благодарение на още няколко неща. Понякога информацията достига до мен чрез книги. Влизам в книжарница за духовна литература, измъквам книга от някоя полица, отварям я наслуки и обикновено така получавам някакво послание. Освен това имам водач на име Касандра и водач на име Лиона, които ми предават информация и често ме предпазват в различни ситуации. Влизам във връзка с Архангел Михаил, ако трябва да извърша нещо конкретно.

От многото хора, с които бяха говорил, само неколцина бяха запознати с идеята, че планираме живота и жизнените си предизвикателства преди да се родим. Ако бяха вярвали в планирането преди раждането, те може би също като Кристина щяха да се откажат от своята съпротива. Обществото обикновено поставя знак за равенство между подобен отказ и слабостта и капитулацията; често ни се казва, че никога не трябва да се предаваме. Но при разговорите с хората многократно ми беше правило впечатление, че съпротивата засилва страданието, докато приемането го разсейва. Затова бях започнал да гледам на отказа от съпротива като на път към истинската власт.