Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

- Така ли ще я види Пат при разговора?

- Да. Моят водач казва, че душата носи мантията на личността и физическия облик, които ще приеме в този живот. Отчасти задачата на планирането преди раждането е да научим да разпознаваме определени физически маркери, по които да идентифицираме после важните личности в своя живот. В 98% от случаите маркерите се отпечатват в подсъзнанието на човека и това му помага после да разпознае сродните души в своя живот.

Знаех, че под “сродни души” Стейси и нейният водач имаха предвид важните хора, а не само романтичните партньори.

- Тя се спуска към него. Изглежда много щастлива. Сяда на пода пред Пат.

Пат: - Искам да присъстваш в живота ми, за да мога да те прегръщам, да те обичам и да те насочвам, а ти да можеш да сочиш пътя пред мен и да ме водиш там, където трябва да отида.

Дона: - Татко, необходимо ми е понякога да бъдеш зъл. Тази злоба и онова, което ми се струва отхвърляне, ще ме принудят да се вгледам навътре в себе си. И макар да зная, че е заради бутилката, ще се принудя да влизам навътре, да измервам собствените си чувства и усещане за реалност. Това ми е нужно, защото ми напомня по много силен начин коя съм. Макар в началото да изглежда, че ме прави прекалено стеснителна и изпълнена със съмнения, това е част от моето израстване. Част от пътя, който трябва да измина в този живот. Ето това е необходимо да направиш за мен.

- Пат погалва по главата бъдещата си дъщеря и се съгласява.

Пат: - Съжалявам за това, което ще се случи. Обичам те. Макар да знам много добре, че това трябва да стане, съжалявам, че ще стана причина да изпитваш болка.

- Дона поема ръката му, ръката, която я гали по главата, и я притиска до сърцето си.

Дона: - Не, няма да ми причиниш болка. Това е мой избор. Аз съм отговорна за него.

Този предишен живот на Каръл и Пат е прекъснат рано. Показват ми това превъплъщение в прериите на Мисури. - (Същия щат, в който Пат бе планирал да се самоубие в този живот.) - Имат едно дете. Заедно с други две семейства са нападнати от индианци. Ние казваме “скалпирани”, но на мен ми изглеждат обезглавени. Каръл се съгласява да бъде с Пат в този живот, за да има всичко, което е трябвало да има в предишния. Едно от тях е труден живот; другата част са децата.

- Стейси - питам аз, - тя казва ли защо желае да се омъжи за човек, страдащ от алкохолизъм?

- Ще помоля водача си да ми го покаже.

Пат: - Вероятно ще имам проблеми с пиенето и емоционалната нестабилност.

Каръл: - Ако се съгласиш да го направиш по моя начин, няма да имаш този проблем. (Размахва пръст насреща му.)

- Първоначално това го натъжава, сякаш не е оправдал очакванията й. Но после виждам как се изправя и казва:

Пат: - Тогава е нужно да присъствам в живота ти, за да ти покажа, че животът не е само един начин, че не може да бъде направен само от бяло и черно. Трябва да бъда до теб, за да ти покажа нюансите на сивото.

- Тези думи е не я радват. Разстройва се. После се отказва от по-нататъшната съпротива.

Каръл: - Предполагам, че си прав. В такъв случай ще бъда открита с теб. Ще те приема в сърцето си с надеждата, че ще успееш да разбиеш блокажа, непроницаемата стена около моето сърце и емоции. Пуснала съм вътре само децата си, но ще пусна и теб. Страхувам се това да не означава, че ще бъда наранена. Но ще те пусна вътре, защото знам, че ме обичаш и защото аз също те обичам.

- Пат хваща ръцете й и ги държи известно време. Тя кима, изправя се и напуска.

Виждам да приближава синът на Пат, Андрю. Той го нарича “татко”. Говори за енергия. За хиперактивност. Говори също за перфекционизъм.

Андрю: - Винаги ще искам повече, отколкото имам. Винаги ще се стремя към нещо повече за себе си и моя живот.

Пат: - Да, да.

Андрю: - Понякога ще губя равновесие и ще забравям хората около мен, крито зависят от мен и ме обичат. Понеже се съгласявам да бъда твой син и да правя нещата, които ти е нужно да правя, ще се наложи да ме издърпваш обрат- но в моментите, когато съм дотолкова изпълнен със собствената си неспокойна енергия, че да забравя своето семейство и къде са краката ми, и че е необходимо да стъпват на земята.

Имам нужда да бъдеш стабилният елемент в моя живот, дори кОгато ти самият не си здраво стъпил на земята. Ако ти не ми напомняш къде е земята, като те гледам, ще знам къде не е. Служи ми твоят пример. Тук е, за да ме учи колко е важно да не позволявам да се отдалечавам прекалено от твърдата почва и да запазвам фокуса си.

- Говорят за изключителния интелект на Андрю. Той няколко инкарнации е работил в областта на механиката, на изобретенията. Бил е асистент в лабораторията на Айнщайн. Но никога не е бил на място, където да види осъществяването на даден проект от началото до края. Винаги губел фокуса, захващал се с нещо друго и в крайна сметка не бил продуктивен. В този живот Андрю няма да се занимава с научни изследвания, за да бъде работата му по-фокусирана, но постижението е все така част от неговата природа. Непрестанното желание да прави и да бъде нещо остава. Разчита баща му да му напомня да запазва своя фокус и стабилност.

Стейси млъкна. Двамата с нейния водач бяха приключили забележителното си, макар и кратко ментално пътуване из нефизическия свят.

Очевидно любимите хора на Пат бяха участвали активно при планирането на най-голямото му жизнено предизвикателство. Нещо повече - те не само бяха приели замисъла му; те гледаха на него като на средство за своето личностно израстване.

Чаках възможността да поговоря с духа-водач на Стейси във връзка с информацията, която ни бе предоставил. Той беше неизтощим източник на мъдрост и имах много въпроси към него.

- Стейси - подех аз, - моля те, попитай водача си, какви други причини имат душите, за да изберат алкохолизма.

- Много са —отвърна тя, повтаряйки думите на своя водач. - Част от душите, които избират това, не се чувстват комфортно във физическо тяло и алкохолът се превръща за тях в средство да живеят между два свята. Някои в минали животи са правили избора да малтретират други същества и балансират това поведение, като избират да малтретират тялото си. Моят дух- водач разгръща много дълъг списък с причини, цяла хармоника.

Под “избор ” водачът на Стейси имаше предвид решенията, направени от свободната воля на личността след раждането, а не ролите, които си бяха определили съвместно с други души преди инкарнацията. Ако всички се бяха договорили за това малтретиране, преди да се родят, подобно кармично балансиране нямаше да бъде необходимо.

Идеята, че една душа може да не се чувства комфортно във физическо тяло ме заинтригува. Попитах Стейси защо става така.

- Казват ми, че това може да бъде следващият етап от еволюцията. И може още да не се чувства комфортно да обитава тялото в този нов стадий. Понякога хората, родени със сериозно умствено изоставане или с тежки телесни проблеми, се

намират на ново еволюционно ниво, затова прекарват живота си по-скоро като наблюдатели, отколкото като участници.

Сетих се за Дженифър (Трета глава), чиито синове бяха планирали да имат физически увреждания, така че да бъдат предимно в ролята на наблюдатели.

- Какво означава “следващо ниво на развитие”: че повечето от тези души инкарнират за първи път или че се заемат с нови уроци?

- По-често това е първото им физическо въплъщение на ново ниво на еволюция, а не първото им физическо въплъщение - отговори Стейси, предавайки онова, което чуваше от своя водач. - Има случаи обаче, когато това е първото физическо въплъщение, по-конкретно - за хората, минали през училището на други планети и тогава дошли на Земята.

- Какво би мотивирало душата да избере алкохолизма, а не някоя друга зависимост? - поинтересувах се аз.

- Понякога алкохолът е това, с което разполагат (в бъдещия живот). В други случаи това е веществото, което би реагирало най-добре с тялото им. Много често просто то е по- познато.

- Както разбирам, по първоначален замисъл хората изобщо не би трябвало да консумират алкохол. Какво казва по този въпрос твоят дух-водач?

- Моят водач потвърждава абсолютно, освен в случаите, когато ферментирал плод падне на земята. Можеш да видиш как животните го ядат. Алкохолът убива мозъчни клетки.

Този отговор ме обърка. Ако е всезнаещ, тогава Бог е бил наясно, че хората ще започнат да използват гроздето и други растителни продукти, за да създават алкохолни напитки. Попитах защо тези неща съществуват на Земята, ако човешкото тяло не е предназначено да консумира алкохол.

- Чувам в отговор - започна Стейси, - че не е необходимо гроздето и гроздовият сок да ферментира, за да бъде от полза за тялото, и че при ранната употреба виното не е било опияняващо вещество. Другото е изкушението. То е едно от нещата, които земното училище ни дава възможност да отработим.

- Стейси, твоят водач спомена, че някои души планират да изживеят алкохолизъм, защото в минал живот са малтретирали нечие тяло и сега избират да малтретират своето тяло. Би ли могъл да ни даде малко повече разяснения. Доколкото знам кармата е форма на обучение, а не на наказание.

Духът-водач на Стейси отговори, че понякога душите планират живот, в който се отнасят към себе си така, както някога са се отнасяли към другите. И додаде, че след като приключи поредния си живот, всяка душа бива съветвана да си прости. Някои успяват да си простят, без да планират подобна инкарнация, други не съумяват да го направят. Някои се стремят да използват наученото между отделните прераждания, за да помогнат на други в следващия живот. Тези души планират живот, в който стават съветници и психолози за страдащи от зависимости; други избират сами да изживеят някаква зависимост, за да помагат по-ефективно по-нататък в живота си.

- А каква е разликата между душата, която може, и душата, която не може да си прости, че е малтретирала тялото на друг човек? - попитах аз.

Стейси заговори по-бавно, тъй като започна да предава дума по дума казаното от своя дух-водач.

- Яснота, угризения, развитие - отвърна той.

Обясни, че душите, които остават фокусирани върху малтретирането, губят яснотата (и в резултат не е изключено да решат да се накажат) и че да си простиш означава да направиш голяма крачка по пътя на еволюцията, защото това произлиза от безусловната любов.

- Главната цел на Земята е да ви научи да се освободите от страха и да обичате безусловно - добави той.

Споменаването за страха ме накара да се сетя за начина, по който Пат бе планирал да изцели неразрешения си страх.

- Стейси - казах аз, - доколкото разбирам, душата взема определени енергии и ги поставя в личността за следващия живот, за да бъдат излекувани. Правилно ли е това описание?

- Моят водач казва “да”.

- Какво казва твоят водач за идеята, че отрицателните емоции като страха не могат да съществуват на по-високото виб- рационно ниво от другата страна?

- Така е, но не означава, че всяка душа е на това ниво през цялото време.

- Следователно душите с тези емоции са на по-ниска вибрация от другата страна?

- Моят водач казва да внимаваш много как описваш това. Не е точно да се каже “по-ниска вибрация”. Душите, които действат като “по-висши” духовни водачи - и не се нуждаят вече от физически превъплъщения - са го постигнали. Но това не означава, че останалите са по-малко ценни. Той не иска някой случайно да го изтълкува като класова система, защото не е.

- Как емоция като страха оцелява след физическата смърт?

- Зависи какво е преживявала и чувствала душата, напускайки този живот - отговори Стейси.

Коментарът й ми припомни, че Пат поне два пъти бе умирал, изживявайки голям страх - веднъж нападнат в прерията от индианци и втори път като войник по време на битка. Сетих се и за Пенелопи (Четвърта глава), която се стремеше в този живот да се излекува от страха, който бе преживяла в момента на смъртта си в предишна инкарнация.

- Значи онова, което хората чувстват в момента на смъртта, е от изключителна важност?

- Да. Когато умират, те мислят за живота си и нерешените въпроси остават в тях. Сюроследкатонапуснаттялотоси, те обикновено вземат решения във връзка с онзи живот и какво ще направят или не искат да повторят при едно бъдещо въплъщение.

- Значи в момента на смъртта хората би трябвало да се поставят във възможно най-весела, любяща среда?

- Да - отвърна Стейси. - Опитът ми показва, че най-добре този преход се осъществява, когато хората са заобиколени от любимите си същества. Така този преход носи най-голям покой.

Подобно на много от пиещите, Пат използваше алкохола като средство за получаване на нова идентичност. И алкохолът правеше точно това… само че идентичността, която му даваше, не беше същата, която Пат бе очаквал.

Пат мислеше, че алкохолът го превръща в нов човек: духовит в разговорите, блестящ танцьор, впечатляваща фигура с неустоим сексапил. Всъщност човекът, в който се превръщаше, беше дете… дете на Бог.

Алкохолът буквално кара Пат да падне на колене. В най- тъмния си момент той прегръща своята духовност с отчаяние, каквото лесният живот никога не би могъл да предизвика. С времето отчаянието се превръща в страст. Сега вече Пат прегръща Бог със страст и, правейки това, всъщност прегръща себе си.

Когато инкарнираме - т. е., когато поставяме част от своето съзнание в тяло и фокусираме възприятията си върху физическия свят - ние създаваме илюзия, в която ни се струва, че сме отделени един от друг и от Всичко, Което Е. При някои въплъщения тази илюзия ни се струва по-реална, отколкото при други. В част от предходните си животи Пат вярва в реалността на тази илюзия и така изгубва усещането си за Бог и за своята божествена природа.

Като планира да преживее алкохолизъм от най-млада възраст, Пат материализира желанието си да започне настоящия си живот в състояние на илюзията на разделеността. От тази стартова точка смята да достигне момент, когато ще бъде “абсолютно, напълно разгромен”. Нощта на пода, когато Пат плаче за Бог, нощ на безмилостна самота и привидна изолация, е точно преживяването, към което се е стремил. В тази болезнена пропаст Пат се е надявал да открие искрицата, която ще запали отново огънчето на духовността му. Както отбелязаха Стейси и нейният духовен водач, “Стремежът за преоткриването и постигането на духовната връзка се мотивира от пълната й липса”.

Алкохолизмът се избира понякога като жизнено предизвикателство, защото ни дава, като вечни души, опита от създаването на усещането за връзка с Божественото. Чрез неговото създаване ние опознаваме по-дълбоко това чувство. Със своите повече от два милиона членове по света, организацията на Анономните алкохолици използва добре известните Дванайсет стъпки като част от програмата си за възстановяване. Също като Пат, всеки от участващите в нея в третата стъпка се съгласява да “предам волята и живота си на грижите на Бог”. Фактът, че алкохолизмът води толкова много хора до преживяване на връзката с божественото е нещо повече от случайност.

Когато сме у Дома в нефизическата реалност, не можем да създадем отново това усещане за свързаност, защото никога не го губим. В духовното измерение постоянно осъзнаваме единството си с цялото Мироздание. Знаем, че сме част от Божественото и че сме божествени. Макар да е невъзможно да изгубим божествеността си, докато сме в тяло може да престанем да я осъзнаваме, да “забравим” за нея. Чрез този опит Пат копнее да възобнови усещането си за единство с Бог. Когато се върне в духовния план, Пат ще отнесе със себе си дълбоко усещане-зпание за връзка, което не би било възможно без контраста, създаден от алкохолизма през някой физически живот.

С голяма сила Пат преживява четирийсет и четири мъчителни години на илюзорна загуба на връзката. Кой освен най- смелите души би се отделил от Любовта, която е тяхно право по рождение, за да я опознае по-добре? Както ни показва Пат, преживяванията на физически план не са това, което изглеждат. Онова, което някои биха дамгосали като слабост или отстъпление, всъщност е абсолютно, решително прегръщане на едно от най-големите предизвикателства, които е в състояние да планира душата. Общественото осъждане дава невярна представа за величието на тези, които живеят в съответствие с този план; те са толкова повече от това, което понякога ни се струва. Ролята им може да включва алкохолизъм, но изпълняващите я актьори са олицетворение на смелостта.

Именно тук илюзията се разделя, често на полярни противоположности. На повърхностно ниво светът действително може да види страх в Пат, така както той самият го забеляза в себе си. Страх от социални институции. Страх от жените. Страх в работата да не бъде издигнат по-високо, отколкото са способностите му. Страх, както спомена Стейси, да не остане сам, че самостоятелно няма да съумее да се справи с живота. Това са само настоящи прояви на страховете, останали неразрешени от минали животи. Тези слоеве на илюзията крият дръзката душа, пожелала да се научи, докато е в тяло, да на се страхува, избрала преди да се роди да се страхува от баща си като съзнателно напомняне за по-дълбоки страхове, планирала да изгуби този баща в детството, като отключващ фактор за алкохолизма, който в крайна сметка би могъл да излекува страховете й. Само смелите планират страх.

Страховете ни разделят от нашата реална идентичност, затова трябва да ги откриваме, а не да ги отбягваме. Посредством тяхното преживяване ние си спомняме кои сме всъщност. Пат например таи страх от самотата. Едва когато се почувства напълно изоставен, той осъзнава, че никога не е бил и няма да бъде истински сам. В привидното изоставяне той преоткрива връзката; в капитулацията - върховната власт. Като създава онова, от което се страхува най-много, Пат призовава сам себе си да си спомни вечната истина. Успявайки да се освободи по този начин от създадените от самия него илюзии той демонстрира, че страхът е велик учител, който ни показва на нас самите.

В такъв случай човек може да попита: “Кой е всъщност Пат?” Пат е любов. Пат е любовта, изразена с такава готовност, така свободно към други души по време на сеанса за планиране на живота му преди раждането. Като любов Пат планира жизненото предизвикателство алкохолизъм, за да подпомогне не само своето израстване, но и развитието на любимите си същества. Видян в тази светлина, алкохолизмът му е форма на служене на онези, които избраха да бъдат в живота му. Кати научава уроци във връзка с идентичността, границите и баланса. Как бихме могли да разберем баланса по-добре освен чрез дисбалансите, причинени от алкохолизма на наш родител? Преживяванията на Дона, свързани с Пат, я принуждават да погледне навътре, за да открие любовта към себе си - класически жизнен план за обучаване чрез противоположности. Както е казал Карл Юнг: “Който гледа навън, сънува. Който гледа навътре, се пробужда.” Проявата на злоба от Пат, нещо, за което го е помолила самата Дона, я пробужда за истинската й природа като любяща душа. Андрю се научава да задържа фокуса и да стъпва здраво на земята. Каръл успява да проумее нюансите на сивото, а Шърли има възможност да познае себе си като любов и състрадание. Като служи на тези души, Пат им помага да се разширят, а те на свой ред помагат на него да направи същото.

При планирането на живота на Пат, членовете на бъдещото му семейство поемат лична отговорност за уроците, които ще учат благодарение на неговия алкохолизъм. На физическия план, където не помним какво сме избрали преди да инкарни- раме, често смятаме, че другите ни налагат да преживяваме едно или друго. Възможно е да реагираме с гняв, страх, омраза, самоомраза, обвинения, чувство, че сме превърнати в жертва или много други емоции, които не отразяват истинската ни природа, като души. Когато се пробудим, обръщайки поглед навътре, ние си спомняме, че сме помолили за тези преживявания. Тогава сме свободни да изберем да реагираме различ- но, включително да благодарим на онези, които са направили възможно нашето израстване. На онези, които сме обвинявали, сега сме способни да кажем “благодаря”. Благодаря ти, че си ме обичал достатъчно, за да играеш роля, в която години наред да поемащ удара на моя гняв. Благодаря, че удържа обещанието си и изпълни направения преди раждането ни договор. Благодаря, както каза Кати на Пат, че ми позволи да премина през това, което трябваше, за да стана човека, който съм днес.

Благодаря.

Живеем в свят, в който милиони хора нямат добро мнение за себе си заради предизвикателствата в своя живот. Някои са алкохолици. Те може би мислят, че са предали любимите си хора. Може да смятат, че са предали самите себе си. Но не е изключено и те като Пат да са избрали временно да играят ролята на алкохолик като форма на служене на другите и като път към разширението на личността. Този път като че ли ни отвежда далеч, докато, като Пат, се пробудим и открием какво се е криело през цялото време вътре в нас, докато сме се взирали навън.

Смъртта обаче заема значително по-голямо място в живота на едни, отколкото в живота на други. За да разбера защо една душа преди раждането си може да планира загубата на любими хора, разговарях с Валери Виларс. На четирийсет и две години по време на нашия разговор, тя беше загубила двама души, които обичаше с цялата си душа, в това число единственото си дете, Дъстин, починало преди три месеца. Валери усещаше, че споделянето на тези преживявания ще й помогне да се изцели и се надяваше с това да донесе изцеление и за други. Благодарен съм, че се съгласи да говори с мен в един толкова труден период на своя живот.

Загубата не на един, а на двама човека в живота й, не само неочаквано, но и на доста млада възраст сякаш говореше, че тези смъртни случаи са част от направения преди раждането й план. Ако беше така, защо Валери можеше да е избрала да преживее две подобни загуби? И защо едната беше на единственото й дете?

Историята на Валери

- Правех всичко с него - заяви Валери за Дъстин, сина от първия си съпруг. След развода се беше омъжила втори път. - Играехме заедно на индианци, бейзбол и баскетбол. Спомням си един случай, когато беше малък, и реши да се пробва с бейзбол. Закарах го до игрището. Щом излязохме от колата, видяхме летящите по терена малки подобия на Мики Мантъл, които удряха наистина майсторски топката. С Дъстин се доближихме до оградата. Застанахме край нея и се загледахме. Дъстин никога не си беше слагал бейзболна ръкавица дори на ръката. Но заяви: “Добре, мамо. Отивам да опитам.” Изтича там, без да знае нищо, при онези малчугани, които напомняха толкова Мики Мантъл. Никога не съм се гордяла толкова с това дете! Не му липсваше смелост. За мен това беше квинтесенциалният Дъстин.

За Валери две други отличителни черти на Дъстин били интелектът и липсата на комформизъм. Интелигентността се проявявала в работата му с компютрите и автомобилите; веднъж дори сглобил съвсем сам автомобилен двигател. Не- комформизмът му се проявявал в начина, по който постоянно, неуморно поставял под въпрос света.

- Сякаш винаги знаеше по-добър начин - отбеляза Валери. - С много неща в обществото му беше трудно да се справя поради липсата на здрав разум, когато ставаше дума за начина, по който са устроени нещата.