Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

- Има обаче неколцина приятели, които не се появиха повече - каза Джейсън. - Един приятел от колежа дойде да ме види в интензивното отделение й заяви: “Честно казано, не исках да идвам, защото ми се ще да те запомня такъв, какъвто си бил винаги.” Посети ме още веднъж, докато бях в рехаби- литационното отделение, но оттогава не съм го виждал. Има хора, които все още виждат мен, а не злополуката, докато други виждат злополуката, а не мен.

Постепенно Джейсън се адаптира към новия си живот. След много упражняване вече е в състояние да се храни сам. Може да се изкъпе сам, стига да бъде поставен под душа. Рутинни всекидневни действия като къпане и обличане могат да му отнемат до четири часа. Трудно му е да държи химикалка, но е в състояние да пише, движейки цялата си ръка от рамото.

- Уроците по търпение се постигат на много нива- отбеляза той. - Не съжалявам, че се гмурнах в басейна - додаде той, - особено сега, след като разбрах, че това се е случило с определена причина.

- Джейсън, какво би искал да кажеш на тези, които току- що са претърпели злополука или се грижат за някой, който е претърпял злополука? - попитах аз.

- Мисля за това, което имам все още - отговори той. - Все още съм в състояние да си спомням, да решавам проблеми, да решавам кръстословици и да бъда остроумен. И много хора, които така и не съм срещал, създадоха здрави връзки покрай моето преживяване. Благодарен съм за това.

- Какво още би искал да знаят хората?

- Плачът помага да се излекуваме. А вътре е все същият човек. Фактът, че вече не изглежда или не се движи както преди не означава, че не е все още там вътре и не можете да продължавате да го обичате. Вярвам, че сме приспособяващи се същества. Адаптираме се и преодоляваме.

Сеансът на Джейсън със Стейси Уелс

При разговора с Джейсън ме порази решимостта му да поддържа позитивното си отношение към станалото. В процеса на многобройните ми интервюта с хората бях стигнал до заключението, че ни се дават дарове - лични качества, хора и синхронизиране на събитията - които са ни нужни, за да приемем и след това - да използваме жизнените предизвикателства за личностното си израстване. Дали ще го направим зависи от нашата свободна воля. Чувствах, че Джейсън е надарен с необикновено силна воля, която го караше да върви напред въпреки или може би - именно поради трудностите на неговото предизвикателство. Вдъхновен от близкото си до смъртта преживяване, той бе избрал да не се фокусира върху негативните мисли. Знаеше интуитивно, че злополуката бе станала с определена цел и търсеше да открие причината. Чувствах, че никога нямаше да се откаже от това търсене.

За да видим какви прозрения би могъл да ни предложи Духът относно предназначението на случилото се с Джейсън, помолих Стейси да се вслуша в разговора, който бе провел преди да се роди. Предварително й дадох имената и рождените дати на членовете на неговото семейство и я информирах, че сега той имаше квадриплегия в резултат на злополучно завършило гмуркане. (Терминът “квадриплегия” обозначава парализа на четирите крайника.)

- Виждам го да говори с трима водачи - обяви Стейси, когато започна да чува и визуализира сеанса за планиране на настоящия живот на Джейсън, проведен преди раждането му. - Три четвърти от помещението е заето от Джейсън и други души от неговата група, с част от които ще си взаимодейства (на Земята), а другите ще останат в духовното измерение. Тримата духовни водачи заемат четвъртата четвърт от помещението. Джейсън разговаря съвсем безстрастно с тях.

Джейсън: - Искам това предизвикателство.

Дух-водач: - Даваш ли си сметка, че после всичко ще се промени?

Джейсън: - Да. Твърде дълго прекарах в печал, уловен като в капан в усещането на очевидното, докато бях във физическо тяло. Когато навляза във физическия живот, порасна и достигна зрелост, забравям, че съществува повече от онова, което съм в състояние да видя. Живот след живот развивах навика да се фокусирам върху очевидното - социални структури, онова, което е популярно в момента, обществено признание, статус и постижения - и се лиша

вах от фокуса върху духовното, който бях искал да постигна преди навлизането си в живота.

Искам да бъда безкористен, не само за семейството си, а и за по-голяма група хора. Искам да им показвам пътя с моя дух и да ги вдъхновявам в действията и чувствата им. Искам да служа на другите по начин, който ще ми помогне да видя отново собствената си духовна същност.

Дух-водач: - Твоят най-голям духовен растеж и скок във вярата ще стане факт три-четири години след злополуката. Това ще бъде време за ускорено развитие. Ще чуваш в ушите си звън и други шумове, като проява на ясното чуване. Слухът ти, както физическият, така и духовният, ще се засили през този период.

Джейсън: - Чудесно! Приветствам това.

- Казват ми, че Джейсън “усъвършенства това ниво на еволюция” -добави Стейси, цитирайки своя дух-водач. - Той иска да работи върху този урок за последен път. Прави точно каквото трябва, за да постигне тази цел.

Имайки предвид колко силно щеше да повлияе това жизнено предизвикателство върху обичащите го хора, знаех, че Д жейсън със сигурност е обсъдил плана си с другите души, с които щеше да инкарнира. Попитах Стейси дали може да чуе разговорите му с някои от другите души, започвайки от майка му.

- Той говори с нея това (злополуката) да се случи около десетата му година - отвърна Стейси. - Тогава щеше да бъде друг тип злополука. Виждам я как избухва в сълзи. Тя вдига длани и ги размахва в знак на несъгласие.

Майката: - Не, не, не! Не мога да се съглася с това! Все едно ще те загубя. Вече съм те губила. Имало е други животи, в които ти си тръгваше преди мен. Не искам това да се случва отново. Дори да си все още тук, но уловен като в капан в собственото си тяло, ще бъде горе-долу като да те

загубя отново.

- Джейсън син ли й е бил през въпросните животи? - попитах аз.

- Син, брат и партньор - отвърна Стейси. - В живота, в който са били партньори, тя е била съпругът, а той - съпругата.

- Как обяснява той желанието си да направи това?

Джейсън: - Целта ми е да преживея нещо, което ще ме принуди да си дам сметка на съзнателно ниво като личност, че съм повече от тялото си и от красивите структури, по които съдим за себе си. Аз съм най-големият съдия от всички.

- Като слушам това, пред очите ми се появява картина от XVIII век. Той е член на висшето общество. Видът, обществените функции и социалното положение са всичко. Този живот е опитът му да се издигне над това и същевременно да го балансира.

Майката: - Иска ми се това да не става през детството ти.

Джейсън: - Съгласен съм да го отложа. Ще го отработя със съпругата си.

- Сега виждам съпругата на Джейсън, Дейвина. Разговорът е изключително сериозен. Говорят за първата си среща. Обсъждат развитието и нарастването на взаимната си любов, омъжването, раждането на децата и как връзката им става по- сериозна, когато животът на Джейсън тръгва в желаната от него посока. Говорят за т. нар. “злополука”, която знаем, че не е злополука.

Виждам как Джейсън поставя длан на врата си. Чувам думата “драстичен”, докато говори на жената, която ще му стане съпруга.

Джейсън: - Резултатите от злополуката ще бъдат катастрофални. Тя ще промени всичко.

Дейвина: - Тя ще ти даде възможност да се развиеш на духовно равнище. То е като хляба. Сложим ли го във фурната, започва да бухва.

- Дейвина разбира защо той прави подобен избор: за да освободи ума си и да израсне над самоограничаващите схващания, с които е оперирал в четири различни инкарнации. Затова са парализирани и четирите крайника - квадриплегията.

- Стейси - обадих се аз, - какви са били самоограничаващите схващания?

- Представата, че има само един правилен начин - отвърна тя. - В един живот това намира религиозна изява. В друг се проявява като непреклонна в строгостта си личност. Не ми казват нищо по-конкретно от това.

Откритието беше важно. През четири предишни живота Джейсън се бе радвал на физическа свобода, но си бе налагал сам ограничения в мисленето. Затова през този живот беше планирал физически ограничения и свобода на мисълта. Физическите ограничения бяха избрани, за да създадат свобода в мисленето. Симетрията беше умишлена, причинно-следствената връзка на карма - съвършена.

- Стейси, можеш ли да уловиш нещо повече от разговора между Джейсън и Дейвина, особено във връзка с влиянието на злополуката върху брака им? - попитах аз.

Тогава Стейси чу:

Дейвина: Ще ми бъде много трудно и ментално, и емоционално, и физически да се грижа за теб, камо ли за теб и за нашето семейство, след като ни сполети злополуката. {Въздишка.) Не за първи път ще ми се налага да работя здраво в живота. Това отговаря на целта ми да служа на другите, защото ще служа на теб и на други като теб, с които ще се запознаещ.

Това ще бъде голямо предизвикателство за мен. Не знам дали ще мога да те обичам достатъчно, за да го направя. Не

знам дали мога да те обичам повече от това.

- Иска да каже “повече, отколкото ти, като засегнат от квад- риплегия” - поясни Стейси. - Не чувам да се взема решение да го напусне.

Тогава духът-водач на Стейси насочи вниманието й към друга част от планирането.

- Виждам Джейсън да говори с душата, която в този живот е негов баща - обяви тя. - Като душа баща му изглежда осъзнат и здраво стъпил на земята. Двамата са прекарали много въплъщения заедно в различни видове взаимоотношения, обикновено - семейни.

Джейсън: - В много животи съм разчитал на теб. Избирам за пореден път да бъда на място, откъдето мога да гледам с вдигнати нагоре очи към теб физически, дори когато съм напълно пораснал.

- Това е шега - отбеляза Стейси, имайки предвид веселия тон, с който бе чула Джейсън да говори на баща си. - Джейсън го каза с чувство за хумор.

Първо се изумих, че Джейсън бе говорил по такъв начин за злополуката. Тонът му беше непонятен, като се имаше предвид сериозността на предизвикателството. В следващия миг обаче ми се стори, че духът-водач на Стейси, високоеволюи- рало същество, умишлено бе решил да ни представи шегата на Джейсън. Всеки път досега, когато Стейси бе получавала достъп до сеанс за планиране на предстоящ живот, нейният водач я беше отвеждал до онези части от разговора, които бяха най-важни и потенциално - от най-голяма полза. Изборът му да ни покаже именно този отрязък от диалога несъмнено също не беше случаен.

Колкото повече мислех за шегата на Джейсън и за моята реакция към нея, ми ставаше все по-ясно, че гледах на уврежданията му от перспективата на личността. Ако вярваме, че може да бъдем перманентно увредени, тогава подобна тежка злополука е действително сериозен въпрос. Като вечни души

обаче знаем, че нищо не е в състояние да ни навреди в действителност. Именно подобна перспектива от висотата на душата позволяваше на Джейсън да се шегува с баща си на тази тема и затова сега духът-водач на Стейси ни показваше въпрос- ната сцена.

След като си припомних, че духовният водач на Стейси подбира всяка част от разговора преди раждането с определена цел, аз попитах защо ни беше показал съпротивата на майката на Джейсън срещу първоначалния му план да преживее злополуката още в детска възраст.

- Той казва, че разговорът с майката на Джейсън демонстрира свободния ни избор при планирането - отговори Стейси. - Нейният избор беше да не преживява увреждането на сина си още докато е дете, под нейните грижи. Ние решаваме с какво искаме и с какво не искаме да се справяме. Любовта на Джейсън към майка му го мотивира да отложи злополуката. Това решение вече е взето, когато започва разговорът му с Дейвина. Той вече е решил да изчака да достигне по-зряла възраст. Обръща се към Дейвина, за да разбере дали е готова да участва в това като негова съпруга. Тя има избор да бъде или да не бъде част от неговия живот.

- Душите проявяват ли склонност да избират момента, когато се случва дадена злополука? - попитах аз.

Говорът на Стейси се забави; сега предаваше дословно думите на своя водач.

- Това е личен избор, който се базира върху много неща - каза той. - Понякога душата бърза (да приключи цикъла от реинкарнации). Понякога има други елементи като енергията, която е в наличност на Земята в дадени периоди от живота на личността. Вие използвате астрологията и други числови влияния като нумерологията, за да определяте тези енергии и да им слагате етикети. Душата си дава добре сметка за тези енергии, преди да се роди.

- Поради какви други причини душите планират да преживеят злополука?

- Балансирането на карма е основен фактор. Ако някой е наранил тежко друг човек в предишен живот, тогава често планира да се озове в подходящия момент на подходящото място, за да пострада от ръцете на този човек. Много пъти става въпрос за необходимост от по-големи прозрения. Злополуката го принуждава да промени гледната си точка и така му дава възможност да види неща, които са му са се изплъзвали на физическо ниво в продължение на много превъплъщения.

- Какво би искал да кажеш на онези, които са претърпели променяща живота им злополука? - попитах го аз.

- Духът е предостатъчен. Винаги помнете, че сте много повече от своето тяло.

- Какво би искал да кажеш на онези, чиито любими хора са пострадали тежко при злополука?

- Към вас изпитват голямо състрадание заради това, което преживявате. То е изпитание за умението ви да обичате безусловно и да помните винаги, че служите, така както най-вероятно някой е служил на вас или ще ви служи в бъдеще, когато имате нужда. И помнете за прошката, защото в някакъв момент неизбежно се формира голям гняв - гняв към злополуката, гняв към претърпелия злополуката, гняв, че е трябвало да стане така. Не забравяйте да практикувате прошка във всички, когато изпитате гняв.

Освен със Стейси, Джейсън се срещна с медиума Деб ДеБари и с нейните духове-водачи. Когато започнахме, казах на Деб само, че Джейсън е с поразени от парализа четири крайника в резултат на злополука, станала в басейн, че има двама сина и че съпругата му се казва Дейвина. След това Деб се заслуша внимателно в онова, което й говореха нейните духове-водачи, когато започнаха да обясняват защо Джейсън се бе стремил да преживее това в настоящия си живот.

- Споразумението е между вас двамата (Джейсън и Дейви- на) - обърна се Деб към Джейсън. - По-големият ви син… дошъл е на Земята, за да помогне при грижите за теб. Това е голям урок за него, който го учи на състрадание, на съпричастност. но главното споразумение е между теб и твоята съпруга. Виждам, че през няколко от миналите си животи си се грижил за нея. При една от картините, които виждам, има болест, дългосрочна. Било е през Средновековието. В друго превъплъщение пък тя ти е била брат, а ти си й бил сестра. Искал си да преживееш големи трудности, за да изтриеш много от карма- та и да не трябва да идваш отново. Казваш на Дейвина: “Нека направим това (злополуката), но не в старостта.” И тя отговаря: “Искам да бъда с теб. Съгласна съм.” ,

И Деб като Стейси бе уловила желанието на Джейсън злополуката да се случи в ранния етап от живота му. Очевидно се бе включила към онази част от планирането преди неговото раждане след като майката го бе помолила злополуката да не става през неговото детство. Макар да се бе съгласил, Джейсън не се бе отказал от желанието си да живее дълго с това предизвикателство и затова беше попитал Дейвина дали нараняването може да стане, докато са млади.

- Другото - продължаваше Деб, повтаряйки това, което чуваше от своите водачи, - е, че ти се дава възможност да продължиш или да се откажеш. Губил ли си съзнание по някое време?

- Бил съм в пълно безсъзнание - без пулс, без нищо - потвърди Джейсън. - Моята съпруга ми е дала първа помощ, като ми е правила изкуствено дишане.

- Улових, че е трябвало да решиш дали искаш да останеш тук, на Земята, и да продължиш с договорката, или да напуснеш. Имал си избор. Докато си бил в безсъзнание, си казал: “Оставам. Искам да продължа.”

- Показаха ми образите на всички, които са важни за мен - сподели Джейсън, - сякаш искаха да кажат: “Искаш ли да останеш с тях или предпочиташ да продължиш?”

- Когато изберем толкова трудна задача - поясни Деб, - нашите водачи ни дават възможност да избираме, възможност да се измъкнем. Ако поиска, човек може да промени първона- чалното си решение, но ти си пожелал да не го правиш. Искал си да кажеш на света: “Само защото не владея цялото си тяло, не означава, че не съм цялостна личност”. Всички ще пораснат в резултат на случилото се. Не само ти, твоята съпруга и децата ти. Ти даваш на другите възможност да правят добро. Когато се нуждаеш от помощ, ти им предоставяш възможност да се отворят за нещо ново.

Докато Деб обсъждаше жизнения план на Джейсън, в мен възникна въпросът как той, като непроявена физически душа, можеше да бъде сигурен, че злополуката действително ще се случи на физическия план.

- Деб - попитах аз, - как една душа предизвиква злополуката или й позволява да се случи?

- Обикновено нашите водачи ни предпазват - отговори тя. - Те ни дават през цялото време предупредителни сигнали. При нормални обстоятелства водачите на Джейсън биха му казали (телепатично): “Този басейн е прекалено плитък за гмуркане”. Но тъй като сега той е търсел възможност, те не са се намесили. Такова е било предварителното му споразумение с тях.

Деб потвърждаваше нещо, което бях забелязал при изследването си на планирането преди раждането: нашите духове- водачи поставят мисли в съзнанието ни - мисли, които изглеждат наши - за да ни предпазят от нежелани жизнени предизвикателства.

- Моите водачи казват, че понякога, когато някой е готов да се гмурне или да направи нещо, което не трябва, те буквално го карат да изгуби равновесие. Ненадейно човекът се “спъва” и пада на другата страна.

Попитах Деб дали може да види още нещо от планирането преди раждането на Джейсън.

- Водачите попитаха дали Джейсън иска наистина това - отвърна тя. - Казват също, че може да се случи по един от няколко начина. Джейсън беше непреклонен относно възрастта и заяви: “Няма да се случи, когато стана на шейсет години.” Показват на Джейсън и Дейвина през какво ще трябва да премине, как то ще се отрази на децата. Водачите се обръщат към Дейвина: “Наистина ли искаш да участваш в това? Ще трябва да бъдеш съпруга, майка, медицинска сестра и гледач- ка.” Тя се съгласява, защото трябва да научи някои уроци, например как да се справя със съпричастността. Когато сте съпричастни към някого, всъщност трансмутирате тази енергия и буквално я изпращате на човека като целебна енергия и любов.

- Всеки разполага с място за изход, ако не желае да участва - додаде Деб. - Дори докато даваше първа помощ, Дейвина можеше да спре, но душата й казваше, че Джейсън трябва да остане тук.

- Докато Дейвина е правела изкуствено дишане, душата й е съобщила, че трябва да продължи, така ли? - възкликнах изненадано аз.

- Точно така - потвърди Деб. - “Ти имаш договорка. Продължавай.”

Тук Деб направи пауза, заслушана в нещо, което й говореха нейните водачи.

- Казват ми, че Дейвина се учи на търпение.

- Дейвина действително се учи на търпение — обади се

Джейсън. - Днес говорихме за това. Тя сподели, че ако е научила нещо от станалото, то е да бъде търпелива.

- Става дума за търпение и от твоя страна - додаде Деб. - Може би си бил малко избухлив или повече от необходимото импулсивен.

Тези думи ме подсетиха за трудните моменти между Джейсън и майка му.

- Рязък, саркастичен - съгласи се със смях Джейсън.

- Казват ми - продължаваше Деб, - че един от големите уроци за теб е визуализацията. Да визуализираш как ръцете ти се движат, да визуализираш възстановяването на връзките в гръбнака. Въздействието на ума върху тялото е огромно. Цялата енергия, която си влагал в тялото си, сега отива към ума. От теб зависи дали ще работиш с нея. Пътят ти е да про- светляваш хората, да им помагаш да осъзнаят, че тялото може да пострада, но мозъкът е все така добре.

И Деб като Стейси виждаше желанието на Джейсън преди да се роди след - и като резултат от - злополуката да изживее свободата на мисълта.

- Улавям, че понякога се отнасят към теб почти така, сякаш те няма, сякаш те ще вземат решения вместо теб - додаде Деб. - Е, но на теб мозъкът ти не е парализиран. Част от техния урок е да не пренебрегват това, което искаш.

- Права си - потвърди Джейсън. - Доста решения се правят от други вместо от мен.

- Деб - намесих се аз, - спомена, че Джейсън искал преживяване, чрез което да балансира своята карма и евентуално да не трябва да се връща на Земята. Защо е важно това за душата?

- Душите гледат в своите Акашови записи, книгата на миналите животи, и казват: “Тук бях убита във война. Там ме прегази кон. Не съм стояла дълго там.” Почти като: “Е, ето че се започва пак.” Има други уроци, които могат да научат в други измерения, без тежестта и физическата болка, които ги съпровождат тук, докато са в тяло.

Очевидно Джейсън бе пожелал да се придвижи до въпросните по-високи измерения и затова бе замислил живот, който да бъде последен от реинкарнационния цикъл на физическия план.

- Деб, може ли да получим повече информация за плана относно децата на Джейсън? - попитах аз. - Те защо са избрали подобно преживяване?

- По-големият ти син… как му беше името? - попита Деб.

- Джейрън - отвърна Джейсън.

- Виждам го от другата страна (преди раждането). Бил е силно свързан с Дейвина. Искал е да живее с нея. Тя му каза: “Помисли за това, Джейрън. Няма ли да бъде прекалено за теб?” “Не - отговори той. - Всичко, което ще се случи, ще ми бъде от полза.” Освен това иска да й бъде опора. Учи се на себеотрицание и всеотдайност, така ми казват. А как се казва по-малкия ти син?

- Гарет - отвърна Джейсън. - Наричаме го “Фокс”.

- Не е бил сигурен къде е неговото място в ставащото. От другата страна не са били сигурни дали да дойде във вашето или в някое друго семейство. Свързан е силно с Джейрън и е дошъл най-вече заради силната си връзка с брат си.

- Неговият брат го искаше - засмя се Джейсън. - Джейрън седна в скута на Дядо Коледа и заяви: “Искам братче”.

- А Гарет казал: “След като ме иска, отивам!” - допълни Деб. - Те двамата имат много силна кармична връзка от много инкарнации. Били са братя, баща и син, и съпруг и съпруга. Те са партньори. Заедно са сила и опора един за друг.

Попитах Деб дали някой от хората, за които все още не сме говорили, също трябва да научи някакви уроци.

-Да, майката на Джейсън - отговори тя, след като изслуша водачите си. - О,тново става дума за съпричастност. Тя умоляваше Джейсън (преди инкарнацията) да не прави това. - Деб чуваше същия разговор, проведен преди въплъщаването, който бе чула и Стейси. - Според нея това е прекалено тежко.

Джейсън настоява, че трябва да го направи. И така, част от нея е подготвена. Тя знае, че нещо трябва да се случи.

Тя се учи да бъде съпричастна. Колкото и да й се иска да спасява и да свърши всичко, трябва да отстъпи крачка назад. Един от големите й уроци е да не отнема властта на другите, защото, ако се налага, иска да се погрижи за тях. Част от урока й е да дава възможност на другите да се учат от ситуацията. Тук има голям потенциал за израстване на душата.

- Деб - казах аз, - моля те, попитай водачите си следното: какво още е важно да знае онзи, който е преживял наскоро сериозна злополука и опитва да намери смисъла в ставащото?