Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

От всичко най-много те пленява умът. Виждам те да дискутираш с един дух-водач и още трима от твоята група дути как в този живот искаш да изучиш ума и неговото влияние при различни заболявания на тялото. Желанието ти е да помогнеш на хората да стават по-силни, като използват по-добре ума си.

Моля да ми покажат разговор, свързан със злополуката. Чувствам, че има един отговорен за това индивид. Виждам те да обсъждаш разни неща с тази душа. Чувам как се съгласяваш да участваш в сценария.

Кристина: - Това ще предизвика ново отваряне в живота ми. Ще изиграе ролята на ментално, несъзнателно напомняне в този период да се върна към пътя, по който искам да вървя. Нужно ми е нещо подобно, за да коригирам посоката си на движение, и да ми бъде напомнено за по-голямата цел в живота ми.

- Това сякаш проби физическа дупка в стена, през която можеш да преминеш, за да навлезеш в следващата фаза на живота - додаде Стейси. - Чувам те да обясняваш, че докато се възстановяваш от последствията от експлозията, ще се сдобиеш със сила посредством използването на твоя ум, за да излекуваш не само тялото, ами и да се изцелиш ментално и емоционално, и като си налагаш волята да се изцелиш.

Много лесно би било да тръгнеш по друг път, път на семейни отговорности, път, на който поставяш собствените си нужди на последно място, ако тази злополука не се беше случила. Ти си жена с огромна енергия. Душата ти е витална и активна. Изглеждаш изпълнена с ентусиазъм, твърдиш, че ще бъдеш добре. На нивото на душата тази перспектива те радва. Някои от членовете на твоята група не казват нищо. Те само слушат безстрастно и наблюдават. Други са изненадани и шокирани, че си готова да използваш толкова драматични средства, за да промениш посоката. Ти обясняваш през смях: “Имам нужда от тази енергия, за да осъществя подобна промяна”

- Тази бомба - попита Стейси, - в тухлена сграда ли беше?

- Да - потвърди Кристина. - Много, много стара сграда.

- В такъв случай виждам каквото трябва - отвърна Стейси. - Отново ме отвеждат там, където седиш и разговаряш с мъжа, поставил бомбата. Той е тих човек. Вдига шум само с бомби. Поне на нивото на душата е странно състрадателен. Вече няколко живота има проблем да се изразява с думи, да разговаря свободно с хората и дори да излезе на обществено място, където са събрани много хора. В един живот е имал шизофрения. Въпреки всичко успява да изпита състрадание.

Когато разговаряте, на него му е трудно да застане лице в лице с теб. Състраданието го изпълва с желание да се отдръпне и да се скрие. Предпочита да работи невидимо. Разговорът ти с него върви мъчително, изпълнен е с паузи. Ти казваш няколко изречение и настъпва мълчание. После още няколко изречения. После той’понечва да се изправи и ти го дръпваш об- ратно. Той изглежда се тревожи за теб. Ти действаш почти като дух-водач за него. Той е член на твоята група души и ти

си ставала свидетел как той се бори с този въпрос много въплъщения. Виждам как протягаш ръка към него.

Кристина: - Всичко е наред.

Мъж: - Никога не искам да убивам, наранявам, осакатявам или да навреждам на когото и да било. Никога нямам подобно намерение. Искам само да направя изявление. Искам само ясно да ме чуят.

Кристина: - Ние те чуваме. Виждаме те. Всички тук те виждаме и те чуваме. Аз ще ти помогна за това. Ще служа на твоята цел и по този начин ще служа също така и на себе си, не виждаш ли?

- Когато казваш “това”, имаш предвид проблема му с комуникирането. Той се бори с чувството си за вина заради това. Не иска да те нарани или да бъде отговорен за нещо, което те наранява, но докато планирате предстоящия си живот, става ясно, че той ще се оплете отново и умението му да се изразява няма да бъде на нивото, което опитва да постигне. Отново ще започне да върши неща зад затворени врати, тайно, неща, които ще оказват силно въздействие върху хората. При него всичко е заради комуникацията.

Виждам голямата ти любов, Кристина. Чувам уверенията, които му даваш, опитвайки да го накараш да изостави своята перспектива и да погледне на нещата от твоята страна и как това ще послужи на твоите цели. Тук наистина се извършва голямо убеждаване и държане на ръце. Опитваш да му обясниш, че това ще ти се отрази единствено положително.

Кристина: - Всичко е наред. Аз искам да направя това. Аз ще ти помогна. Ще помогна и на себе си. Ще виждам само светлина. Отрицателното не винаги поражда отрицателно. Понякога негативното е пътят към цялостга. Всички трябва да започнем от някъде.

- И така - заключи Стейси, - това е душа от твоята група,

Започвах да разбирам все по-добре как експлозията бе допринесла за изпълнение на целите на Кристина за този живот. Не бях сигурен обаче как причиняването на експлозия би могло да помогне на поставилия бомбата да преодолее затрудненията си с общуването от минали животи.

- Не ми е ясно с какво ще допринесе за него поставянето на бомба - обърнах се аз към Стейси. - Какво му помага това да постигне?

Внезапно речта на Стейси стана по-бавна и колеблива. Сега нейният дух-водач говореше директно чрез нея.

- Тази душа е заседнала в продължение на цяло хилядолетие в погълнат от самия себе си, саморазрушителен цикъл, и през няколко живота проявява склонност към насилие. В друг живот е член на ИРА (Ирландската републиканска армия), който често върши насилствени неща, участва при планирането на нападения, помага при правенето на бомби. Това е неговото средство за общуване. Емоционалната близост му създава трудности. В основата на всичко това лежи нуждата да изпита самоуважение. Този живот и времевият отрязък, свързан с бомбата и Кристина, са за него продължение от друг живот, където той е все още в капана на въпросния цикъл.

Стейси се върна също толкова бързо, колкото ни бе напуснала, като речта й възвърна обичайните си бързина и интонация. Тя продължаваше да слуша разговора преди раждането.

- Той обсъжда с Кристина евентуално да бъде заловен, така че тази бомба да го отведе до помощта. Всички повтаряме един или друг тип саморазрушително поведение в различни инкарнации, преди да разберем, че то не ни служи, и тогава да бъдем в състояние да минем нататък. Това са две различни неща: да достигнем разбирането, че дадено нещо не ни е от полза, и да бъдедо в състояние да се коригираме. Кристина помага на хората да се коригират. Тя изявява доброволното си желание да изтърпи последствията от действията на поредната проява на серията от насилствените опити за общуване на този човек, с надеждата, че ще му помогне да се коригира. Непрекъснато чувам думата “покой”. Тя се надява това да му помогне най-сетне да намери покой.

От време на време той получава отплата за своето поведение. Отплатата в ИРА е, че е го уважават, допускат го във вътрешния кръг и го карат да се чувства значим. В продължение на толкова животи вече е следвал този добре отъпкан път, че нищо не му е така лесно, както да се движи в тази посока. В крайна сметка той ще я промени. Кристина се надява това да се случи през този живот.

- Срещала ли съм го? - попита Кристина.

- Не в този живот - отвърна Стейси.

Попитах дали ще може да чуем разговора между Кристина и другите три души, които Стейси бе видяла в самото начало в стаята за планирането. Последва дълга пауза, през която Стейси се вслушваше.

- Една от тези души е баща ти, Кристина. Другите две души са жени (в този живот). Едната изглежда на средна възраст - твоята майка - а другата е руса, млада жена. - Стейси виждаше формата, която тези души щяха да приемат в предстоящата си инкарнадия. - И майка ти, и баща ти се притесняват за теб. И те питат дали си сигурна, че искаш да направиш това.

справя. Много съм силна. Знаете го. Мога да поема и най-

големите предизвикателства.

- По-младата жена - додаде Кристина, - е присъствала в живота ти в продължение на две години преди злополуката.

- Може би е приятелката ми Алис - промълви Кристина.

- В плана ви не е ставало дума да бъдете приятелки цял живот - допълни Стейси.

Тези думи ми припомниха, че често планираме да бъдем приятели или дори - съпрузи с някого за ограничен период. Тъй като не помним въпросните договорки, не е изключено

да гледаме на края на едно приятелство или брак като на отрицателно събитие. Но то не е такова. Ние се разделяме с другите хора, когато сме приключили плана си с тях.

- Добре. Тя вече не ми е приятелка - потвърди Кристина.

- Това определено е приятелство отпреди злополуката - продължи Стейси. - Имам чувството, че по това време тя ти е била най-близката приятелка. Може би дори съквартирантка?

- Точно така - потвърди Кристина.

- Чувам я да казва: “Сигурна ли си, че това (експлозията), е което искаш?” О, и виждам съпругът ти да се приближава към четирима ви. Досега той седеше и наблюдаваше с останалите от групата. Виждам го как те прегръща.

всичко, което правиш. Уважавам, че носиш светлина за

много от нас. Ще те подкрепям доколкото мога, докато се

лекуваш и възстановяваш силите си.

- Той те целува по челото, Кристина. Ти го прегръщаш с едната си ръка. Между вас цари взаимно разбиране и уважение. Това е всичко, което се казва.

Появата на бившия съпруг на Кристина ме подсети за въпроса, който бе възникнал в мен при първия ми разговор с Кристина.

- Стейси - обадих се аз, - в деня на експлозията съпругът на Кристина отишъл да я вземе от работа по-късно, защото се зачел и загубил представа за времето. Възможно ли е някой дух-водач, негов или на Кристина, да е фокусирал вниманието му върху четивото така, че да го накара да закъснее?

Стейси помълча няколко секунди, докато водачът й я отведе до този критичен момент.

- Абсолютно. Той е бил в друго, променено състояние на съзнанието, отстранен от времевата реалност. Зад него стои дух-водач, който режисира това в определения момент, за да подсигури, че всичко ще се развие според плана. Този дух е всъщност един от водачите, които видях на сеанса за планирането.

- Това Касандра ли е или Лиона? - попитах аз.

- Касандра - отвърна Стейси, предавайки чутия от своя водач отговор.

- Стейси, - продължих аз, - моля те, помоли твоя водач да ни отведе към друга част от проведения преди раждането разговор, в който Кристина обяснява как ще израсне в резултат на това преживяване или как то ще й позволи да извърши работа за благо на човечеството.

- Показват ми началото на този планиращ сеанс - обяви Стейси. - Кристина е с най-висшия си водач, който е с мъжка форма. При други сеанси преди съм споменавала за шахмат- ната дъска. Виждам я отново. Това е като истинска шахматна дъска, а не шарки по пода. Виждам как Кристина взема фигурки и прескача няколко квадрата. Говори със своя водач.

Кристина: - Направих големи скокове (в минали животи). Мога да продължа и в този живот да израствам с големи крачки. Искам да го направя. Способна съм да го направя.

Искам да бъда на ниво за тази работа. Независимо от обстоятелствата искам да бъда на ниво и да помагам на хората по уместен начин.

Става дума за нейната преподавателска и писателска дейност, за изнасянето на лекции. Тези предложения идват от духовете-водачи. Кристина казва: “Трябва да бъда (по-)прак- тична с хората.” Говорят за интелектуалния капаците на Кристина и за умението й да анализира хора, ситуации и особеностите на семейните взаимоотношения. Тези способности са придобити в предишни въплъщения и в периодите между отделните животи. Кристина посочва сърцето си и казва: “Искам да променя нещата”.

Кристина споменава за работата си под прикритие по време на Кръстоносните походи и Френската революция. При тези две минали инкарнации тя осигурявала храна на хората, криела ги, помагала им да се доберат до следващата сигурна къща.

Кристина: - Уморих се да правя това. Искам да служа на другите, но не искам да бъде толкова фундаментално, колкото беше. Искам да направя нещо повече и по-различ- но като помощ.

Дух-водач: - Можеш да станеш част от смелата нова вълна хора, които се въплъщават физически по време, когато светът е готов да прегърне отново идеята за използването на невидими енергии и дори на магнетизма като методи на лечение, без да ги смятат за магия.

- Кристина се съгласява да работи в посока лечение. Емоционалното излекуване, достигнало до самата същност на човека, често води до духовното израстване, за което иска да помага на хората. Тя иска също така да помага на хората по начин, който им дава възможност да определят собствения си път и да откриват себе си.

Кристина: - През много инкарнации опознавах себе си толкова добре и с такава яснота. Именно тази енергия ми позволи да стана толкова силна, да се боря и да помагам на другите да се борят. Искам да прегръщам другите и да им дам възможност да открият същата самоувереност и възможност да стават все по-силни.

- После става дума как Кристина ще трябва да преоткрие този процес за себе си, за да й бъде напомнено за него, така че тя на свой ред да учи другите. Сега ми показват нещо - додаде възбудено Стейси. - Кристина, била ли си известно време в безсъзнание след злополуката?

- Да, известно време ту идвах на себе си, ту губех съзнание.

- Показват ми - това всичко е в сеанса за планиране на твоя живот преди раждането ти - че духове-водачи и членове от твоята група души ще работят с теб, докато не си в съзнание. Те ще опитват, на нивото на душата, да ти припомнят целта на злополуката. Те са работили с теб също така, за да те излекуват, да ти покажат твоите лечебни способности и да ти напомнят, че си искала да пренесеш това нататък, заедно с други. Много са ти помагали.

- Да - заяви натъртено Кристина.

- В тази част от планирането - продължаваше Стейси, - твоите водачи говорят за достигане до масите. Насърчават те да взаимодействаш с голям брой хора, да разпространяваш богатите си знания и да заразяваш хората с твоята сила, целе- насоченост и увереност, че всичко може да бъде постигнато. Говорят дълго с теб да направиш нещо в по-късните си години, като да напишеш книга, служеща като платформа, върху която да пътуваш и да се изявяваш публично. Казват, че би могла да го направиш след петдесетата си година. Искало ли ти се е някога да напишеш книга?

- Честно казано - да - отвърна Кристина. - Дори съм мислила за какво да бъде.

В този момент се сетих за думите на Касандра за решението на Кристина да участва в създаването на тази книга.

- Стейси - обадих се аз, - Касандра ми каза, че двамата с Кристина сме от една група души и сме планирали тя да разкаже своята история в моята книга. Можеш ли да чуеш този разговор?

Последва дълго мълчание, докато Стейси премести вниманието си към тази част от сеанса.

-В тази група души има много, много писатели - започна тя, когато картината пред нея се проясни. - Чувам (от твоя дух-водач) фразата: “хранилище на интелектуални познания сред тази група души”. Виждам теб, Роб, четири редици зад Кристина, и този, с когото общува в момента. Виждам те с табличка за писане в ръка и някакъв писец. Изправяш се и тръгваш към Кристина, като същевременно пишеш нещо. Дочувам, че дълго време си бил - в продължение на няколко живота с други думи - наблюдател и хроникьор. Развил си силата на наблюдението.

Макар да играеш малка роля в живота на Кристина, тя изглежда щастлива да те види, че приближаваш към нея. Сядаш на пода и обсъждаш с нея подробностите. Тя плесва възбудено с ръце.

Роб: - Бих искал да отразя твоето пътуване.

Кристина: - О, да, моля те да го направиш!

Роб: - Ще напиша поредица от книги, като започна с тази, в която искам да опиша твоята история, хроника на пътуването на душата, пътуването, което правим всички ние в поредицата от превъплъщения. Бих искал да включа твоето пътуване, за да илюстрирам причинно-следствения ефект на карма.

Макар Касандра да ни беше казала за намерението ни да си сътрудничим, съвсем различно беше да чуя думите, които бях произнесъл, преди да инкарнирам… и наистина вълнуващо. А информацията съответстваше напълно на онова, което бях научил при лични сеанси с други медиуми: че няколко живота бях провел като наблюдател и отразител на човешкия опит.

Бях обаче озадачен от термина “причинно-следствен ефект на карма”, тъй като винаги бях мислил за карма като за средство за балансиране. Макар тогава да не го знаех, отдавна забравеното използване на този термин отпреди раждането ми щеше да повлияе в голямо степен моята работа след раждането ми. Сега концептуализирам кармичното балансиране като феномен на причинно-следствения ефект.

- Виждам в този момент в разговора да се появява ябълка - обяви Стейси. - Ти материализира ябълката, Роб. Използваш аналогия със сеенето на семена. Ето на тази цел желаеш да служат книгите.

Роб: - Искам да засея семена в умовете на много хора - семена на знанието и осъзнаването на душата и на пътя на душата - и да обясня мистериите или това, което мнозина мислят за мистерия. Моето пътуване при този процес ще включва откриването на самия себе си. Твоята (на Кристина) история ще осветли други за процеса на причинно-след

ствения ефект на карма и многото пътеки, по който може да поеме една душа.

- Двамата се прегръщате силно, изпълнени с взаимно разбиране - добави Стейси.

В мен възникна друг въпрос.

- Стейси, можеш ли да чуеш някакъв разговор между Кристина и Касандра?

Тогава Стейси повтори думите на Касандра за Кристина и мен.

Касандра: - Ти (Кристина) и аз сме работили заедно в други животи, за да помогнем на хората да разберат, че не са сами, че винаги има такива, които са готови да помагат, такива, които са преживели вече това, каквото и да е то. Това е част от кръговрата на живота. Не съществува граница между душевния живот и физическия живот. Те са едно.

Включването на теб (Роб) и книгата ще спомогне за осъзнаване на принципа, че хората преминават през едно и също, макар животът им да изглежда различен. Себична заблуда е мисълта, че човек е единственият, който преживява нещо. Изпитването на илюзорно самосъжаление откъсва човека от потока на живота и от потока на вечността. Човек прогресира, когато не прерязва връзката си с живота. Чрез осъзнаването на единството на всички хора, човешкият род се придвижва към следващото стъпало на съзнание. Това е част от по- голямото добро, на което служим всички.

С това Стейси и нейният дух-водач приключиха представянето си на разговора от сеанса за планирането на живота на Кристина, проведен преди нейното раждане.

Докато слушахме диалога, в мен се оформиха няколко впечатления. Едното беше за голямата любов и разбиране, проявени от Кристина към душата, която бе предизвикала експлозията. Поредицата въпроси, породени от току-що наученото, започнах с молбата си към Стейси и нейния водач да коментират как членовете на тази група души общуват с душата на поставилия бомбата.

- Другите души помагат и дават подкрепата си - отговори Стейси. - На духовния план не съществува осъждане. Те просто се устремяват към него с любов и му дават възможност да прави това, което е необходимо за собствената му еволюция.

- Стейси, бих искал да попитам твоя водач каква е връзката между станалата с Кристина злополука и причинно-следствения ефект на карма.

Тъй като ми бяха представили собствената ми терминология, реших да се възползвам от нея.

Водачът на Стейси заговори отново директно чрез нея.

- Както и при други от подбраните ти за книгата истории, ти откриваш, че злополуката често не е злополука, че е просто причина от предварително подготвена, договорена промяна в съзнанието на човека. Когато преминат през завесата, водеща към Земята, душите забравят плановете, които са правили преди да преминат отвъд. Подобни на това събитие служат като целенасочено напомняне, дори да е само на подсъзнателно ниво. Подсъзнанието е родното място на промяната. По този начин на злополуката може да се гледа като на причина - въпреки че ние (духовете-водачи) гледаме на тях като на напомняне - която поражда следствието: придвижване в нова посока, нов фокус.

Докато душата е в безсъзнание след злополуката, ние имаме пълен достъп до нея. Работим, за да й припомним избраните от нея самата цел и съдба, като по този начин прегръщат душата и й помагат да повиши вибрациите си в периода, в който не е в съзнание. Когато съзнанието се възвърне напълно, душата прави така, че засаденото в периода на безсъзнание семе да даде желаното следствие.

- Звучи логично - обади се Кристина.

Желаното следствие за Кристина било да си спомни плана си да бъде целител. Тъй като знаех, че Кристина желаеше да лекува света и че историята й ще бъде прочетена от мнозина, реших да разширя мащабите на нашето проучване.

- Бих искал да попитам нещо във връзка с лечението - обърнах се аз към духа-водач на Стейси. - Кристина е преминала през впечатляващо по мащабите си изцеление, както на физическо, така и на емоционално ниво. Простила е на поставилия бомбата човек. Доколкото разбирам, прошката буквално променя ДНК на простилия и на този, на когото е простено. Така ли е? И ако е така, как прошката променя ДНК?

- Така е - потвърди той. - Тя предизвиква промяна в хро- мозомното ниво. Тази тема е отразена в Аюрведичната система на лечение. От вас излиза енергия и човекът, на когото прощавате, усеща вълната на прошката. От него зависи дали ще приеме прошката. Много често той продължава да тъгува и да не си прощава сам, но това освобождава човека да прогресира нататък.

- Ако човекът приеме прошката, какво конкретно се случва на хромозомно ниво?

Стейси престана за момент да препредава, за да опише картината, която нейният водаЧ бе създал в ума й: твърди части отпадаха от хромозомите и се заменяха от нещо по-закръгле- но и меко.

- Това позволява на енергията, която понякога наричате “чи”, да тече по-свободно през тялото и ума-продължи духът- водач. - Благодарение на по-големия приток човекът разполага с повече енергия, за да достигне целта на своя живот. Тя прониква в тялото на по-малко от клетъчно ниво.

- Плачът лекува ли ДНК? - попитах аз.

- Когато е освобождаващ, а не на самосъжаление - отговори той.

- Смехът лекува ли ДНК?

- Смехът е силно лечебен. Той поражда водопад от хормони, които измиват тялото, отмиват токсините и предизвикват циркулиране на телесните течности. Дали променя ДНК? Смехът предотвратява токсичните промени на ДНК. Става въпрос по-скоро за превантивно поддържане, отколкото за промяна. Понякога болни от рак хора започват терапия със смях, за да се изцелят на клетъчно ниво, но смехът сам по себе си не предизвиква промени във веригата на ДНК. Позволява на тялото да функционира по-позитивно и в хармоничен резонанс със себе си.

- Бих искал да задам същия въпрос във връзка с водата - казах аз. - Стана дума, че плачът е част от лечебния процес. Някои от хората, с които съм говорил, са визуализирали как се мият с вода или се отпускат в поток. Един японски учен, Емото, споделя в книгата си как е казвал някакви думи на водата, после я е замразявал и анализирал кристалчетата. Така открива, че думите с високи вибрации като любов и благодарност, предизвикват образуването на най-красивите кристалчета. Каква е ролята на водата при лечението?

- Водата прониква във всички части и частици на тялото - отвърна водачът на Стейси. - Водата отнема вибрация и отдава вибрация. Водата може да приеме магнетизъм. Водата може да разсее магнетизъм. Тя е преносител и упълномощител.

- Ако наранен физически или емоционално човек говори на водата, ако я “програмира” с мисли като любов и благодарност, и после я изпие, това ще стимулира ли физическото или емоционалното му изцеление?

-Да, ще го стимулира. Като изрича тези неща, той я пропива с жизнена сила, с енергия. Изпиването на водата вкарва тази жизнена сила в тялото и му помага да се освобождава и прочиства от токсините чрез предназначените за тази цел системи.

По гласа на Стейси усещах, че тя започва да се уморява; контактът с нейния дух-водач изискваше огромно количество енергия. Реших да го помоля да направи няколко заключителни забележки.