Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

Личността се създава от душата, от по-висшия аз - добави душата на Валери. - Личността е илюзията, необходима на Земята, в това пространство и време за научаването на уроците. Защото има уроци, които не могат да бъдат научени без тяло и без време.

Сега, след като темата беше подхваната, моментът ми се стори подходящ за изследване на различията между личност и душа.

- Доколкото разбирам - казах аз, - личността съдържа по- стоянна, вечна сърцевина, която остава след смъртта и се съединява отново с душата, както и временни характеристики, които съществуват само докато трае животът.

- Точно така.

- В такъв случай, когато дадена личност умре в даден живот - да речем, когато Валери умре в този живот - нейната вечна същина ще се съедини ли отново с теб?

- Тя не е разделена. Не мисли за ново съединяване, защото това говори за разделяне. Но разделяне всъщност няма никога. Онова, което усеща (след смъртта) личността, когато се усеща едно с Бог и с висшия си аз, е просто освобождаване от паяжините, замъгляващи погледа й. То обаче не означава, че не е била свързана през цялото време.

Тази идея, която бях чувал и при други разговори с Духа, ми подейства успокояващо. Но продължавах да изпитвам известен дискомфорт заради дълбочината на страданията на

Валери. Трудно ми беше да осъзная тяхната необходимост, дори след казаното току-що от нейната душа. Всъщност бях чувствал същото във връзка с всеки човек, с когото бях разговарял. Исках да знам защо беше страдал всеки един от тях и исках да предложа някакво разбиране, което би могло да намали страданието.

- Как израства в душата в резултат на физическото превъплъщение? - попитах аз.

- Земята или други физически места понякога могат да дадат уроци, които е невъзможно да бъдат научени без тяло, без физически нужди и без физическо взаимодействие. Да вземем за пример глада и жаждата в две личности. Ако емоциите алчност и страх са преобладаващи, тогава този, който има храна и вода, не позволява на другия да си вземе или краде и малкото, което има. Когато емоцията е на щедрост, служене, универсална любов и разбиране, че ситуацията е мимолетна, благотворните емоции могат да се разпространят и да подпомогнат друга личност, и душата напредва.

Всички обсъждат преди инкарнацията какво трябва да се направи. Да не е прекалено? Нещата се променят, решенията се преобразуват, докато се вземе решение за определен план, който се публикува в Акашовите записи. (В този случай) на смъртта на любимите хора се гледа като на пореден опит в експеримент. Водачите обсъждат, че ако бъде отчетен достатъчен напредък (от Валери), тази възможност може да бъде използвана по-продуктивно, отколкото досега.

- Защо жизненият план включва два, а не един смъртен случай?

Струваше ми се, че преходният характер на загубата може да бъде осъзнат с една смърт и същевременно дори няколко смъртни случая да не успеят да доведат до нужното разбиране.

- Често - отговори душата на Валери, - когато се срещнеше със смъртта в живота си, тази личност не се справяше както трябва. Смятахме, че като се има предвид къде щеше да бъде обучена първо (на Земята) и информацията, с която щеше

да се огради, ще има по-голям шанс да се справи с тях (смъртните случаи). Макар този период на Земята да е изпълнен с трудности и в много отношения - с мрак, способността за възприемане на духовността, която обикновено е скрита, е всеобща. Сега е по-лесно, много по-лесно за личността да научи духовни истини, защото са по-широко разпространени.

- Смяташ ли, че Валери постига това, което ти би искала да постигне?

- Тя е смела. Способността й да вижда се издига над повечето личности, които въплътихме през последните двеста години. Мислим, че тези уроци могат да се приемат за научени след този живот, стига тя да приеме смъртта на любимите си хора, да осъзнае значението и преходността им, както и техния принос в това, което я прави цялостна, вместо да я разбие.

Тя може да вземе болката си, да се поучи от нея обективно, после с така новооткритата си сила да протегне ръка към други, загубили своите деца или годеници. Може да им даде същото усещане за безметежност и разбирането, че загубата е мимолетна и че всеки може да извлече доброто от живота и да го вложи в годините, които му остава да преживее на Земята.

От всеки урок има да се научи по нещо, но то е като да прочетеш книга и да запазиш информацията за себе си. Информацията се губи с книгата и умира. Когато учим, ние, душите-учим-другите-като техни ангели-хранители и духове- водачи. Това, което научи, личността трябва да остави на другите, независимо дали е друга личност или книга, достигаща до целия свят.

Тук душата на Валери засегна една идея, която бях чувал в различна форма: ние не завършваме и не можем да завършим цикъла от физически превъплъщения, ако не оставим акумулираната си мъдрост на Земния план.

- Спомена, че тези три личности неведнъж са играли на любов и загуба. Можеш ли да ми кажеш за други инкарнации, в които са били заедно, и в които са отработвали тези неща?

-Двамата възрастни често са образували съпружеска двойка. Това е резултат от един живот преди около хиляда и петстотин години, когато е взето решението, изискващо задействане на тези уроци. Детето идва понякога като дете, друг път - като приятел, понякога - като брат. Не е нужно всеки път да идва чрез тялото (на Валери).

- Какво се случи в онзи живот?

- Преди хиляда и петстотин години те участваха в набег…

- За Валери и Д. К. ли говориш?

- Да. Възложено им беше да избият децата и жените, което те извършиха изключително експедитивно и с известна наслада. Подобна травма поражда необходимостта да усетиш загубата, която си причинил на други. Тъй като те бяха близки като братя, връзката се възобновяваше отново и отново (в отделните животи). Уроците продължават.

- И при въпросния набег и двамата са били въплътени като мъже?

-Да.

С усещането, че вече знам защо са били планирани двата смъртни случая, реших да разширя фокуса на разговора.

- Научете се да прониквате през завесата, през воала. Никой никога не е истински загубен. Ако знаехте, че като разширите способностите си, бихте могли да се свържете с душите на онези, които ви обичат, бихте ли чувствали толкова силно загубата? Те вече не са с вас, за да ходите заедно на пикник, да измият чиниите или да присъстват на връчването на дипломата на вашето дете във форма (в тяло), но пак са в състояние да виждат. Любовта не умира за душите. Мнозина смятат родителите, бабите и дядовците си мъртви от години, но любовта им е все така силна и животрептяща. Когато някой бъде изгубен, бъдете уверени, че е било придобито всичко, което е било необходимо да се придобие от тази личност. Ако някой бъде изгубен, ако дадена личност се развъплъти, вземете тези съкровища и продължете напред с тях в своя живот. Независимо дали човек е умрял на четирийсет или на осемдесет години, животът му е преживян така, както е бил предназначен да бъде преживян.

- Защо още душите планират преди да се родят да преживеят загубата на любимо същество, особено в млада възраст, може би дори в резултат на “неестествени причини”, както ги наричат? - попитах аз.

Искаше ми се да дам колкото може повече утеха на родители като Валери, изгубили деца.

- Вие смятате, че ние сме единствените, които вземат това решение. Помисли за момчето, за детето. Ами ако то е решило да живее по-кратко, да се възползва от личността на майка като Валери за времето, докато е на Земята, и тя се е съгласила? Понякога душата избира по-кратък живот, когато желае да ускори своето израстване. Молим ви да имате предвид, че не съществуват прости отговори. Всички животи са взаимно свързани. Това е основно духовно положение. Ако питаш дали А се случва просто заради Б… не, случва се заради Б, Б прим, В и много други причини. Ето защо е нужно планирането преди инкарнацията - за да се погрижим всички участници в живота да имат полза от уроците, които желаят да научат.

- А вие можете ли да направите някои неща, за да насърчите личността да учи?

- Това се прави винаги на подсъзнателно ниво. Но когато личността престане да тича насън, когато се съсредоточи, успокои се и се присегне, за да докосне вечната си сърцевина, ще открие там цялото одобрение, цялото насърчение, всичката вяра в това, което може да бъде направено. Ако някой спи дълбоко, няма как да сложиш пред него книга и да му кажеш: “Прочети това”. Той просто спи. Но ако се събуди и те погледне, може да му подадеш книгата.

- В много случаи - казах аз, - съм виждал модел, в който личността спи и настъпва малка криза. Ако личността не се пробуди, настава друга, незначително по-голяма криза. Ако личността не се събуди и този път, следващата криза е още по-голяма. Както изглежда нещата вървят по този начин.

- Това не е насърчение, а призив за събуждане. Ти ме попита за насърчение, любов, нежно докосване, така че болката да бъде избегната и трудностите - преодолени. Това, за което говориш, се случва, когато (личността) спи. По-лесно е, когато човек влезе вътре, търсейки сърцевината, същината. Тогава повечето болка може да бъде спестена и може да бъде разменено значително разбиране.

- Както изглежда Валери научава това, което бихте искали да научи. Но ако не беше реагирала по този начин и ако не реагираше и на любовта и насърчаването, бихте ли могли и бихте ли изобретили жизнена криза, за да предизвикате желаното пробуждане?

- Около нея може да има някаква загуба - отговори душата на Валери. - Възможно е да гледа например филм за вдовици и сираци в Ирак и в този контекст да се вгледа в собствената си загуба. Но ние няма да се погрижим умишлено в живота си тя да губи човек след човек, докато се пробуди. Не в тази ин- карнация.

- А съществуват ли случаи, когато жизненият план е точно такъв?

- Хипотетично това е възможно, но ние не сме избрали такова нещо.

- Какво друго е важно да разберат хората за жизненото предизвикателство, свързано със загубата на любим човек? - поинтересувах се аз.

- Това не се случва, защото са лоши. Дори въпросният им живот преди хиляда и петстотин години не се преценява нито като лош, нито като добър. Не можеш да убиеш една душа. Може на хората им е трудно да проумеят тази концепция. Това не значи, че извиняваме или просто свиваме рамене, когато една личност убива друга; тогава кармата нямаше да съществува.

- Когато планирате даден живот, разговаряте ли с висше

стоящи учители или с Бог?

- Разбира се. Но както съществуват определени начини, по които можем да насочваме личността, така има определени начини, по които висшестоящите учители работят с нас, но не е задължително да работят точка по точка по плана, защото как тогава душата ще се научи? Висшестоящите учители са души с по-фини вибрации. Отчасти израстването ни като души се изразява в достигането на такова разбиране и способност да помагаме на другите. Животът се базира върху любовта и служенето. Не съществува нищо друго.

- Когато Валери планираше живота си Д. К. и Дъстин, планирахте ли конкретно кога и как ще умрат?

- Винаги съществуват три, четири или пет възможности. Никога няма само един изход.

- Какви други възможности за Д. К. и Дъстин бяха обсъдени?

- За Д. К. се предвиждаше евентуално убийство, удар, повреждане на спирачките, рак. - Когато душата на Валери спомена повредените спирачки, веднага се сетих за картината с мотора, която бе създал Д. К. при сеанса на Валери с Деб. Очевидно Д. К. за малко не беше загинал при “злополука” с мотор, и това също бе планирано като възможност преди неговото раждане. - Колкото до детето, трябваше да оставим отворена възможността за съзнателно самоубийство; съществуваше също така вероятност детето да умре, спасявайки друго дете. Както и вероятността да умре по-късно при самоубий- ствено взривяване на бомба.

- Някои от алтернативните възможности за излизане преди смъртта им в този живот ли се намираха?

-Да.

- Трите души се споразумяха, че това сякаш е моментът, когато всички Участници биха израснали най-много.

- От всичко това излиза, че душите са причинили смъртта на личностите. Цравилно ли съм разбрал?

- Ние не причиняваме смъртта - обясни душата на Валери. - Например някой попада в злополука, в която не съществува разумно съмнение, че може да оцелее. По време на злополуката личността не може да вземе решение дали да оцелее или да умре. Душата поглежда и решава, че сега не е моментът. Не забравяй, макар да изглеждат разделени, душата и личността не се противопоставят една на друга. Душата не спори с личността: “Време е да тръгваш.” Не, нищо подобно. Трябва да разбереш, че личността е конструкция.

- В случая с Дъстин - отбелязах аз, - се стига до непреднамерено вземане на свръх доза наркотик. Той не е направил опит да се самоубие. Но как решението на душата преминава в действие от негова страна, което води до смъртта му?

- Както казваш, не е било преднамерено. Дозата можеше да го убие, но можеше и да не го убие.

- Но душата му решава в онзи момент да сложи край на тази инкарнация?

- Би трябвало да попиташ нея. Ако съдим от своята гледна точка, ще се съгласим.

- В такъв случай смъртта на Дъстин не е причинена от аб- солютното количество наркотик, което е взел, а по-скоро от решението на душата му да позволи това количество да сложи край на живота му?

- Точно така.

- Следователно решението на душата му е било преобразувано в биохимична реакция от страна на тялото?

- Правилно.

- А ако душата му не беше пожелала тази инкарнация да приключи, тогава същото количество наркотик нямаше да причини смъртта му, така ли?

- Или душата щеше да направи така, че намесата на външни обстоятелства да направи невъзможно снабдяването му с фа- тална доза наркотик.

- Как би могла да направи това една душа? - учудих се аз.

- Как една душа би накарала една кола да отиде вляво, вместо надясно? - попита в отговор душата на Валери.

- Добър въпрос. Как една душа би накарала една кола да отиде вляво, вместо надясно?

- Импулси. Да вземем друго дете, което решава да извърши самоубийство като вземе наркотици. Някак си, докато се е заело с тази задача, личността е докосната от душата. Личността се пробужда. В ръцете си държи достагьчно количество, за да се самоубие, но личността не взема останалото. За Дъстин не е (прозвучал) подобен зов за пробуждане.

- По-рано спомена, че физическото въплъщение дава възможност за учене, което няма как да бъде осъществено другояче. Доколкото разбирам много същества избират никога да не инкарнират. Ако инкарнацията е единственият начин да научиш определени неща, защо някои същества предпочитат да нямат физически живот?

- Човешкият опит не обхваща всеки опит, важен за израстването на едно същество. Няма думи, за да бъдат обяснени някои от концепциите, които могат да се научат, когато една душа инкарнира на Земята или в човешка личност.

Стори ми се естествено в разговора да повдигна темата за плановете за учене чрез противоположности. Споделих, че поне доколкото показваха моите проучвания, много души планират живот, в който личността преживява противоположно- то на онова, което душата иска да научи.

- Ако някой желае да се научи да обича безусловно и тук го осъждат, това е мотивационен живот - обясни душата на Валери. - Става дума за разликата между мотивация и вдъхновение. Повечето личности учат чрез мотивиране. От начина, по който е устроена Земята, душите от хилядолетия учат най- вече чрез отрицателното. Сега, когато сте вече по-напреднали, времето се ускорява и вибрациите са по-високи, вдъхновението може би ще ви върши повече работа.

- В някои случаи чух да се споменава за специфични енергии, разположени от душата в личността. Това част от начина,

по който се изгражда личността ли е?

-Да.

- Бяха й дадени особена интелигентност, любопитство, сила на духа и готовност да премине отвъд болката.

- Как душата изгражда качество като сила на духа?

- Попитай Бог как е създал цветето. Няма качествени или количествени показатели, които могат да бъдат обяснени.

Тогава попитах как се планира преди раждането голяма част от това, което се случва в живота на личността.

- Начините са много. В зависимост от нивото на развитието, нещата за някои души трябва да бъдат изцяло планирани. Когато поостарее, душата е по-склонна да си остави много врати отворени за избор. Не може да се очаква душата, която планира първата си инкарнация на Земята, да остави толкова много на шанса както душата, която го е правила вече много- кратно. Не всички души са равни в напредъка. Не всички методологии за създаване на личности и карма са еднакви.

- Какво друго бихте искали да кажете на Валери, което би могло да й бъде от полза?

- Че сърцето й е по-голямо и не толкова наранено, колкото се очакваше. Че благодарение на нейните усилия душата й действително порасна. Че й желаем да се погледне в огледалото и да постигне покой.

- Защо сте очаквали сърцето й да бъде по-малко или повече наранено, отколкото е?

- Това беше труден урок за личността. Този път тя направи огромни крачки напред. И това ни изпълва с удоволствие и благодарност.

- Защо Валери и Д. К. нямаха повече време заедно?

- Защото онова, което трябваше да се случи, беше годежът, споразумението да прекарат живота си заедно - отговори душата на Валери. - Но не и самия живот.

- Засегнахте този въпрос донякъде, но искам да съм сигурен, че съм разбрал добре. Защо беше толкова важен самият годеж?

- Когато две личности се сгодят, емоциите се отприщват. Границите се изтриват. Това е знак за доверие. В архетипа на брака и двамата казват: “Аз съм ти”. Често хората произнасят думите при брачната церемония, но не ги осмислят. Валери и Д. К. нямаха да разплитат неистини. Следователно едната част на връзката им, свързването, беше изпълнена. Тогава можеше да се изпълни и втората част - загубата.

- Валери живее в Ню Орлиънс, където неотдавна връхлетя силен ураган. Беше ли той част от направения преди раждането й план?

- Преживяването на урагана я поставя на място, където мнозина изгубиха любими хора. Ако тя наистина успее да научи урока за мимолетността и да протегне ръка (към други), значи за нея няма по-подходящо място от Ню Орлиънс.

- Когато тя планираше предстоящия си живот, явиха ли се души, които казаха: “Създавам инкарнация, в която личността ще преживее голяма загуба на любими хора в резултат на връхлитане на ураган. Бихме ли могли да координираме жизнените си планове така, че Валери да помогне на личността, която съм на път да изградя?”

- Това би могло да се случи, но не се случи.

- Валери проявява интерес към духовното израстване. Какво бихте я насърчили да отработва или да си постави за цел?

- Бихме я насърчили да доведе емоциите си до някаква централна точка. Когато махалото се залюлее много в едната посока, ще трябва да измине дълъг път, за да се върне в изходна- та си позиция. Когато е спокоен и в централно положение, човек е способен да достигне всяка точка, без да се налага да изминава толкова дълъг обратен път чрез трудности или във времето.
- Кои са най-добрите начини да изпълни това?

- Тя ще го разбере. Душата не дава конспекти. Ако кажехме: “Направи А, Б и В”, тя нямаше да гледа. Нямаше да експериментира. Нямаше да вкусва. Личностите често искат прекалено много подробности, защото се страхуват да не сбъркат или да не пропуснат нещо. Това обаче е неправилно. Тя ще поставя пред себе си много възможности. Те са нейни - може да избира измежду тях. В противен случай личността ще се превърне в автомат.

- Какво друго, за което не съм питал, е важно да разбера?

- Въпросите ти бяха предостатъчни.

- Бихте ли искали да кажете нещо друго?

- Дадохме ти всичко необходимо засега.

- Благодаря, че разговаряхте с мен - казах аз.

- Няма защо - отвърна душата на Валери.

Допълнителният контакт, осъществен за Валери от Стейси

За да предложа възможно най-пълна картина за замисъла за живота на Валери, помолих медиума Стейси Уелс да установи контакт със сеанса за неговото планиране, където се обсъжда ранната смърт на Д. К. и Дъстин. Преди това осведомих Стейси, че Дъстин бе умрял от инцидентно приемане на свръх доза наркотик. Щом започнахме, зачаках безмълвно духът-водач на Стейси да отвори Акашовите записи и да й представи търсената от нас информация.

- Тя провежда първоначалния разговор със своя дух-водач - обяви Стейси. - Казват ми, че той е неин водач и наставник в духовната сфера вече три живота. Чувам ги да говорят за преживяните от нея теми. Тя има много интереси на нивото на душата. Много е сериозна. Обича да се запознава с нещата системно и подредено, но когато се въплъти във физическо тяло, това се превръща в голямо предизвикателство за нея.

Валери: - Преживях много предизвикателства за запазване на фокуса. Често излизах от равновесие от нещо, което привличаше вниманието ми. Фокусирам се върху опре

делен проблем и тогава животът ми поема в отрицателна посока.

Дух-водач: - От време на време ще има дисбаланси, за да те карам да отместваш фокуса си, но те същевременно ще те отвеждат обратно към центъра ти.

- Сега сцената се променя. Виждам я да обсъжда нещо с Д. К. - Стейси прави пауза, заслушана в разговора им. - Валери има силно желание да се свърже отново романтично с него във физическия живот. Чувам го как казва:

Д.К.: - Не съм подходящ за теб. Планът ми е да не оставам дълго във физическото си тяло. Това означава, че ще те напусна.

- Тя е готова да го има в живота си, с колкото и малко време да разполагат заедно. Толкова силно го иска. Обсъждат също как това преживяване ще послужи на целта й. Става дума също, че ще правят планове (заедно след инкарнацията), дори ще стигнат до обсъждане на създаването на деца.

Д.К.: - Но ти ще бъдеш толкова разочарована.

Валери: - Ако това означава, че ще те имам в живота си за кратко, всичко е наред. Ще ми послужи на предизвикателството да се открия отново, да намеря вътрешна хармония и равновесие след всичко. Твоето присъствие в живота ми ще бъде подарък за мен.

- Той се съгласява да направи това, макар да знае, че в крайна сметка животът му ще й донесе мъка заради ранната му кончина. Виждам как протяга ръка и я гали по лицето. Прелива не само от любов към нея, но и от състрадание заради онова, през което ще й се наложи да премине. Но разбира как това ще й послужи. Ранната му смърт вече е била договорена с някой друг, преди да решат с Валери Да участва в планирането на нейния живот.

Сега преминавам към Дъстин.

Следва нова пауза, докато водачът на Стейси я отвеждаше към тази част на планирането.

- Озовавам се насред техния разговор - обясни Стейси. - Той вече я нарича “мамо”. Разбрали са се, че в името на своите цели, той ще напусне рано този живот. Чувам думите: “Ще стане по един или друг начин”.

Това е балансиране на кармата. В предишен живот ролите са били разменени. Тогава тя умира много по-млада, отколкото умира той в този живот. Той е бил майката. Животът им бил труден - тогава са били фермери. Били са много бедни, работели са много, до изнемога. Дъстин копнеел за повече емоции, затова плановете му за този живот включват възможности, които според него били по-вълнуващи. Имам усещането, че му е било трудно да поддържа ума си фокусиран (при инкарнацията си като син на Валери). Дъстин се съгласява да помогне на Валери да постигне равновесие благодарение на необходимостта да му се отплати за грижата, любовта и енергията, които той й е дал в предишния живот.

Валери (на Дъстин): - Искам да се грижа за теб. Искам само да те родя и да се грижа за теб толкова, колкото съм в състояние да го правя. За мен е много лесно да поемам по- добна отговорност. Ще продължавам да раста посредством отговорността, свързана с грижата за дома и семейството. Това е източник на собствената ми самоличност.