Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

Валери разбрала колко приятели има синът й едва когато повече от 250 от тях дошли да се сбогуват с него.

- Започнаха дз се приближават един подир друг - спомняше си тя. - Като Джуда, който каза: “Вашият син беше един от най-умните хора, които съм срещал”. Те продължаваха да идват и да казват едно и също. Всичките му връстници го гледаха с уважение.

Една седмица преди смъртта на Дъстин, Валери седяла тихо край прозореца на своята дневна, без да запали осветлението, докато навън валяло. Дъстин влязъл и седнал до нея. Когато посегнал да запали лампата, тя му казала: “Не, Дъст. Харесвам естествената светлина. Много е хубава.” Двамата наблюдавали безмълвно как дъждовните капки се стичат по перваза на прозореца.

Дъстин бил на деветнайсет години, когато умрял. Една петъчна вечер се прибрал и влязъл в спалнята на Валери, където поговорили малко и после се целунали за лека нощ.

- Обичам те - казала Валери.

- И аз те обичам - отговорил Дъстин.

За нейна изненада той я оставил да го целуне; обикновено не бил от хората, които си падат по прегръдки и целувки.

На сутринта Валери минала през езерото Пончъртрейн и влязла в Ню Орлиънс. На прибиране същата вечер, докато се движела по пътя над водата, “Погледнах вляво - розови облаци, красив залез - спомня си тя. - Понякога се питам дали това не е точно моментът, когато е умрял Дъстин.”

Когато се прибрала, кучето й Теси дотичало да я посрещне, както правело винаги.

- Хей, Теси, как я караш? - попитала тя, като я погалила по главата.

Къщата била притихнала; Валери решила, че Дъстин го няма. Тогава “Отворих вратата на стаята му. Той лежеше на леглото си с крака на пода, но така, сякаш бе паднал назад. Ръцете му бяха отстрани, главата беше обърната надясно. Когато си родител, от мига, когато се роди бебето - няма значение на каква възраст е вече - винаги влизаш в стаята му, за да се увериш, че диша все още. Така правят майките. Приближих се и видях, че не диша. “Хей, Дъст” - казах аз. Никакъв отговор. Извиках по-силно: “Хей, Дъст.” Никакъв отговор. Продължих да викам все по-силно и по-силно, докато стаята

закънтя. Вдигнах кучето и го хвърлих към Дъстин, за да видя какво ще направи то. Теси дори не премигна насреща му. Той не беше там за нея.

Изтичах в дневната, като си мислех: “Боже, не! Това не може да се случва! Това е кошмар! Това не е вярноГ После си рекох: “Ако изрека това наистина със симпатия…”

Точно в този момент Валери забелязала фаровете на колата на своя съпруг в алеята пред паркинга.

-Дъстин не диша - извикала тя от вратата.

Съпругът й се втурнал вътре и направил изкуствено дишане.

-Хайде, Дъстин!Хайде, човече! - викал той, докато натискал гръдния кош на Дъстин.

Валери се обадила на 911, после изтичала навън да посрещне линейката. Когато санитарите пристигнали, на Валери й се струвало, че се движат като на забавен кадър. Заблъскала ги вътре в къщата, викайки:

- Побързайте! Побързайте!

Малко по-късно те й казали, че Дъстин е мъртъв. А причината за смъртта било непреднамерено вземане на свръх доза наркотик.

-Дъстин току-що бе издържал изпитите си в колежа и беше щастлив - додаде тъжно Валери. - Беше изкарал хубави оценки. Беше излязъл да отпразнува. Беше ми написал красиво писмо за Деня на майката, в което казваше колко много ме обича. Никога не беше писал така. Не можете да си представите какво е детето ти да е тук днес и след това внезапно да изчезне.

В деня преди погребението Вики, сестрата на Валери, дошла да сподели нещо важно.

- Валери, снощи Дъстин дойде при мен. Никога в живота си не съм изпитвала такава радост и щастие. Беше блестящ. Беше светъл. И заяви: “Лельо Вики, кажй на мама, че съм естествена светлина.” Съжалявам, Валери. Не знам какво означава това.

- Бях толкова щастлива! — възкликна Валери. — Това беше начинът, по който Дъстин бе потвърдил, чрез човека, на когото вярвам най-много на света, че е жив и е добре.

Две нощи по-късно Валери внезапно се събудила от дълбок сън.

- В мига, в който се събудих, аз се издигнах - каза тя. - Не се вдигаше тялото ми; вдигнах се аз. В момента, в който се издигнах, усетих същината на моето дете. Преживяването беше извън времето. Знаех всичко едновременно. Имаше някаква енергия. Това беше най-мощното, най-силното нещо, което съм изпитвала! Аз бях него и той беше мен, и в тези няколко секунди знаех всичко за него. Той беше щастлив. Знаех го. Усещах го.

Смъртта на Дъстин била втората опустошаваща загуба в живота на Валери.

Дванайсет години преди това Валери работела като сервитьорка и следвала. Един ден, на излизане ог лекции, решила да посети Брад, съпруга на братовчедка си Лорен, който работел близо до колежа. През този ден го посетил и приятелят му Д. К.. Тогава Валери не си помислила нищо.

По-късно Брад се обадил, за да й каже, че с Д. К. смятат след няколко дни да посетят някое казино. И я поканил да отиде с тях. Тя приела с радост. Когато настъпила уговорената вечер и на вратата на дома й се позвънило, на прага стоял само Д. К. Макар Д. К. да отричал това, Брад - по негова молба - се отказал да дойде и това се превърнало в първата им среща.

Валери и Д. К. започнали да се влюбват един в друг още през тази вечер.

- Струваше ми се, че съм го познавала преди - призна с копнеж тя. Взаимната им привързаност растяла с часове. - Всяка минута, която прекарвахме заедно, беше романтична. Връзката ни беше в голяма степен в мига, защото не знаехме кога ще го извикат в морето.

Д. К. работел като гмуркач, поддържащ петролопроводите към нефтени платформи. Работата му била опасна и физически натоварваща и затова повечето гмуркачи не я практикували след четирийсетата си година. Освен това обикновено незнаели кога ще получат следващата си поръчка.

- Целият ти живот трябва да бъде съобразен с факта, че тези мъже могат да заминат за една седмица или два месеца в момента, в който бъдат предупредени - сподели Валери.

- Започнахме да излизаме на 28 септември - спомни си тя. - На 17 февруари Д. К. ми направи предложение за женитба. Бяхме в моя апартамент, седяхме на леглото, разговаряхме. Отвън на дървото кацна кардинал. Д. К. каза: “Те винаги пътуват на двойки. Почакай само минутка и ще видиш партньорът й да идва.” И така и стана. Тогава той промълви съвсем тихо: “Кога ще се омъжиш за мен?” “Щом пожелаеш да се ожениш за мен” - отвърнах аз. Бях толкова развълнувана.

По-малко от час след като й направил предложение, Д. К. бил извикан на обект. С Валери отишли до апартамента му, за да си вземе водолазното оборудване. Неговият приятел и колега Джони, също гмуркач, минал да го вземе.

- Виждам всеки миг така, сякаш е станало вчера - каза Валери. - Той влезе в колата с Джони. Аз стоях на улицата и махах. Беше последният път, когато го видях.

Два дена по-късно, докато обслужвала масите, Валери вдигнала поглед и зърнала Лорен и Брад. Те я дръпнали в Празното съседно помещение.

- Валери, станала е ужасна злополука - казал й Брад. - Д. К. е мъртъв.

- Не, не може да е мъртъв! - изпищяла тя. - Той току-що ми предложи да се омъжа за него!

Лорен и Брад, които още не знаели за годежа, се спогледали невярващо.

На другия ден Валери получила писмо от компанията, работеща с водолазите:

“Около 14 4аса първи водолаз Дейв Коупланд слезе на дълбочина 285 фута. По високоговорителя съобщи желанието си да изплува на повърхността.”

Писмото съобщаваше, че след това се чула поредица от сум- тения, затова изпратили Джони да види какво става. Когато пристигнал, Д. К. го погледнал в очите, а после го отблъснал. По-късно Джони споделил, че в този миг разбрал: Д. К. щял да умре. Тогава Д. К. измъкнал шлема на скафандъра си.

- Не се е самоубил - обясни Валери. - Гмуркал се беше петнайсет години, така че беше професионалист. Знаел е, че нещо сериозно не е наред.

Тя все още не е съвсем наясно какво се е случило. Знае, че една седмица преди това Д. К. и Джони гледали футболен мач в дома на Брад.

- Когато Д. К. дойде при мен по-късно същата вечер - спомня си Валери, - на челото си имаше огромна цицина. Попитах го какво е станало. Той отговори: “Просто съм безкрайно щастлив, че те срещнах. Благодарих на Брад и на шега си блъснахме главите.” Подозирам, че когато си е блъснал главата - което по ирония на съдбата е направил именно защото беше толкова влюбен в мен - е получил фрактура по линията на косата и в резултат като се е гмурнал налягането е станало непоносимо.

Болката от смъртта на Д. К. била толкова силна, че за кратко време Валери се обърнала към алкохола като към упойка. Трябвало да изминат две години, докато се почувства отново нормално.

- Малко преди да умре - додаде тя, - бяхме седнали на кушетката и той ме погледна и каза: “Съжалявам, че ми отне толкова време, докато те намеря. Обещавам следващия път да не трае толкова дълго.” Не го попитах нищо.

Той беше истинската ми любов. Подобно нещо не се случва всеки ден. Изгубих бъдещето си, поне така ми се струваше.

Сеансът на Валери с Деб ДеБари

Разговорът с Валери ме трогна дълбоко. Тя беше посрещнала два мъчителни смъртни случая с мекота.и сила и беше готова да говори свободно за тях с надеждата, че това ще донесе утеха за други в тяхната скръб и ще им помогне да видят смисъла в случилото се.

В търсене на смисъл и тъй като загубата на любим човек е универсално явление, помолих Валери и тя се съгласи мило да ми позволи да изследвам направения преди раждането й план с трима медиуми. Един от тях беше Деб ДеБари. Деб вече беше получавала информация за няколко от хората, споделили историите си с мен. Те установиха, че тя е чувствителна, интуитивна и забележително точна. От тези сеанси знаех, че може да разговаря без проблеми с “починалите” близки. Освен това чува доста ясно духовните си водачи. Те работят тясно с нея, за да даряват клиентите й с мъдрост и информация както за физическия, така и за нефизическия план.

Щом сеансът започна, Д. К. установи незабавно контакт с Деб. Макар вече да я бях чувал да разговаря с хора в духовно- то измерение, отново се изпълних с почуда от умението й да го прави.

- Аз не съм “бившият” - каза Д. К. на Деб, която повтаряше думите му пред нас. - Все още се смятам неин годеник.

Това беше най-нежната нотка, с която можеше да започне.

- Знаех, че животът ми няма да бъде дълъг - продължи той. - Знаех, че няма да доживея до стари години. На няколко пъти съм бил на косъм (преди злополуката при гмуркането).

- Показва ми, че има договор - обясни Деб, имайки предвид договорката, която Д. К. бе направил с други души преди да се роди. - Тази злополука е била планирана от другата страна. Той ми показва мотор. Караше ли мотор?

- Да - потвърди Валери.

- На няколко пъти е бил на косъм от смъртта - додаде Деб. - Ако тази злополука не му беше отнела живота, нещо друго щеше да се случи.

- Какво се случи всъщност? - попита напрегнато Валери.

Много дълго време си беше задавала въпроси във връзка със смъртта на Д.! К.

- Имах чувство, че мозъкът ми ще се взриви - отговори Д. К. - Това е най-ужасният тип смърт. Трябваше да сложа край на това.

Д. К. потвърждаваше онова, което приятелят му Джони бе казал на Валери: знаел е, че ще умре, и е предприел действия, за да сложи по-бързо край на живота си.

- Какъв беше твоят урок от това? - попита Валери.

- Много са - отговори Д. К. - Аз бях прекалено дързък и обичах да си играя с огъня. В известен смисъл не уважавах живота. Ненужно рискувах живота си. Много е пренесено от предишни животи. В много от тях съм бил войник. Много- кратно ми се е налагало да рискувам живота си за кауза, в която не вярвам. Друг урок е да се науча да ценя любовта. Научих много и съм все още край теб. Няма да се върна (ин- карнирам отново) веднага. Преди това искам да науча някои уроци. Искам да знам целта си. Този (последния) път не я знаех.

Д. К. имаше предвид забравата, която обзема всеки от нас, щом навлезе в Земния план. Като вечни същества всички сме наясно с целите на живота си преди да инкарнираме. Когато се родим и минем от другата страна на завесата между физическата и нефизическата реалност, ние забравяме - в едни случаи постоянно, в други временно - причините, поради които сме дошли тук. Жизнените предизвикателства често имат за задача да ни припомнят нашата цел.

- Искам да знаеш, че все още те обичам - заяви Д. К.

- И аз те обичам - отвърна Валери.

- Не искам да мислиш, че напуснах, защото не те обичах - добави той. - Напуснах, защото много те обичам. Не желая да използвам минало време. Любовта продължава вечно.

- Защо е толкова трудно? - промълви едва чуто Валери. - Защо не можем да направим всичко това, докато сме от другата страна?

- От другата страна не изпитваме отрицателни емоции както тук - обясни Деб. - Отрицателните емоции са… не искам да кажа “непозволени”… но там не ги изпитваме по начина, по който го правим тук.

Деб говореше за липсата на дуалност или противополож

ности в духовния свят. Можем да преживеем себе си като мир, радост и любов в духа и на Земята, но само при инкарнацията сме в състояние истински да проумеем “вибриращите по-нис- ко” чувства като гняв и омраза. Благодарение на този опит, колкото и болезнен да е, се ражда познанието за истинската ни природа.

Тук Д. К. отстъпи мястото си на Дъстин.

- Д. К. избледнява, но остава наоколо - обясни Деб. - Иска да даде енергия на Дъстин.

- Не бях щастлив - призна Дъстин пред Валери. - Не можех да осъзная какво искам да правя. Забатачих нещата и не успявах да ги оправя. Това не беше самоубийство. Беше злополука. Бях тръгнал по пътя, който я направи възможна. Бях пристрастен към наркотиците. Някои хора могат да вземат наркотици от време на време и да си остават добре. Аз не бях от тях. Опитвах да го скрия от теб. Опитвах да поддържам някакво подобие на нормалност, но вътре в мен вилнееше буря. Водех борба с нея. Не мислех ясно. Движех се през живота като че ли с черна превръзка на очите. Не можех да вярвам. Вземах решенията си, воден от липсата на доверие. Съжалявам. Не исках да те разочаровам.

- Знам - отвърна меко Валери. - Не съм разочарована от теб.

- Това беше втората възможност - продължи Дъстин. - Няколко месеца по-рано за малко не предозирах.

Попитах Дъстин дали преди раждането двамата с Валери се бяха договорили за момента на неговата смърт.

- Трябваше да умра преди двайсет и петата си година - отговори той. - Разполагах от петнайсетата си година с десет години (през които) да избера момента на смъртта си. Договорът ми гласеше, че ако доживеех до двайсет и петата си година, можех да остана. Имах избор.

- Но този избор се прави на нивото на душата, а не на нивото на личността, нали? - попитах аз.

- На нивото на душата - потвърди Дъстин.

- Какво опитвахме да загладим? - поинтересува се Валери. - Това мой урок ли е?

- Урокът е и за двамата - отвърна Деб. В съзнанието на Деб се появи картина от минал живот на Валери. - В минал живота Валери е била детето (на Дъстин). Валери умира първа. От травма, падайки от кон. Валери, разчиствала си земя за засаждане. Това е времето на първите заселници. Виждам дрехи, които отговарят на тази епоха. Сърцето на Дъстин е разбито.

Попитах Деб каква беше ползата за Валери от размяната на ролите в този живот.

- Чувам (от моите духове-водачи): “Тя се радва на специално благоволение” - поясни Деб, - което означава, че се е издигнала в духовно отношение. Често това смекчава много от предвидените уроци или ги улеснява значително. Израстването тук е огромно.

Обяснението за благоволението отразяваше собственото ми разбиране. При изследването си на всички тези жизнени планове бях започнал да разбирам, че една от дефинициите за благоволение е изтриването на част от кармата или планираните “уроци”. В случая с Валери внезапната и неочаквана смърт на единственото й дете й бе оказало толкова дълбоко въздействие, че други от уроците от жизнения й план стават ненужни. Сетих се за точките “ако-тогава”, които медиумът Стейси Уелс вижда в диаграмите на предстоящия им живот по време на сеанса по неговото планиране. Несъмнено диаграмата с живота на Валери съдържаше свои ключови точки “ако-тогава”: ако Валери се поучи от смъртта на сина си, тогава ще се случи X. Ако не се поучи, ще стане У.

Но какво беше “огромното израстване”, довело до състоянието на благоволение на Валери?

- Способността да се поставя на мястото на другите и състраданието - отговори Деб.

- Точно така стана - намеси се Валери. - Това е знание, което се превръща в част от теб и никога не си отива… никога.

- Тя го използва и го преобразува за добро - додаде Деб.

В този момент Деб нямаше представа колко пророчески щяха да се окажат думите й. След като ураганът Катрина връхлетя върху Ню Орлиънс, Валери пазаруваше в един крайпътен магазин и се оказа до някаква жена, стояща сама между рафтовете. Травмирана от урагана, тя плачела неудържимо и цялото й тяло се разтърсвало от ридания.

- Прегърнах я и останах така - разказа ми по-късно Валери.

Когато пуснала непознатата, тя й казала:

- В теб има голяма сила.

В този момент Валери била живо въплъщение на състраданието и способността да се отъждествяваш с другия. Физическото изразяване на подобна божественост е движеща сила зад решението на душата да влезе в Земния план. Като конкретизира тези черти във физическия свят, Валери ги опознава по начини и в степен, които не биха били възможни без изживяната от нея загуба. В този момент Валери превръща болката си в любов. И триумфира.

- Деб - попитах аз, - какво биха казали твоите водачи на хората, които се изкушават да отблъснат по-далеч болката?

- Те казват: “Прегърнете я. Прегърнете болката и кажете: “Ще плача, докато не ми останат сълзи.” А после плачете дори след като останете без сълзи, за да се освободите от болката - отговори Деб.

Тук Дъстин заговори отново:

- Прахосах таланта, който имах. Следващия път трябва да го използвам. И да бъда малко по-твърд, за да мога да приемам, когато хората не се съгласяват с моята истина. Ще трябва да си вярвам. Чувствам се зле, че моята смърт те натъжи толкова.

- Но това е нещо, което сме решили заедно - каза Валери.

- Знам - отвърна той, - но няма да го правим повече. Вече няма да правим нищо, което ни натъжава. Тази глава е приключена. Сега ще преминем към нещо по-високо. Много се гордея с теб. Ще рпитам някой път да се “обадя по телефона”.

Уча се да играя с електричеството. Търси съобщение. Някой път когато сънуваш, ето тогава бих могъл да поговоря с теб. Когато се събудиш, постарай се веднага да си спомниш съня. Опитвам да ти изпращам послания. Толкова те обичам.

- И аз те обичам - промълви Валери.

- Знам - увери я Дъстин. - Тук усещаме любовта. Усещаме я по различен начин. Тук силата й се усеща по-осезаемо.

- Той ми показва вълна от енергия - обясни Деб. - Когато изпитват любов, цялото им същество резонира с това чувство.

- Виждаш колко добро си донесъл в живота на хората, нали? - попита Валери.

- Да - отговори Дъстин. - Нямах представа колко много съм направил. Следващия път ще бъде дори по-добре.

- Деб - попитах аз, - твоите водачи биха ли искали да кажат още нещо на хората, които преживяват загуба на любим човек?

- Казват, че това не е лично - отговори Деб. - Изобщо не може да става въпрос, че Господ изпраща мълния само на тях. Когато осъзнаем, че не е на лична основа и че е нещо, което сме избрали, перспективата ни се променя.

Чрез Деб и Дъстин, и Д. К. потвърдиха, че са добре и че ранната им физическа смърт е била планирана преди да се родят. Усещах, че възможността да поговори с тях лекува Валери. Тя научаваше причината за смъртта им и, дори още по- важно, имаше възможност да им изрази любовта си. Те на свой ред също я увериха в своята любов.

За да разбера по-добре защо преди да инкарнира една душа би избрала да изгуби и годеника, и сина си, помолих медиума Корби Митлейд да осъществи контакт с душата на Валери. Исках да науча повече за жизнения план на Валери и за по- дълбокото предназначение на предизвикателствата в него.

Освен това изгарях от желание да чуя мъдростта, към която нейната душа щеше да ни направи съпричастни, разяснявайки основни положения относно плановете на душите.

Тъй като съдържат съзнанието на всяка личност, която са инкарнирали, нашите души понякога говорят за себе си като за “ние”, когато влизат в контакт, както прави и душата на Валери в следващия разговор.

Контактът бе предшестван от кратко мълчание, докато Кор- би изпадаше в транс. Когато усетих, че е готова, започнах с фундаменталния въпрос.

- Защо Валери преживя загубата на годрник и на дете?

- Преживявала е и двете и преди и го понесе зле. И двете са свързани със световната война - обяви душата на Валери.

Както всеки човек, така и непроявените на физическо ниво същества имат уникална енергия. Когато душата на Валери заговори посредством Корби, почувствах внезапна промяна в енергията. В известен смисъл това не стана с петте конвенционални сетива. Усетих присъствието, жизнената сила на по- висшия аз на Валери. А тъй като вече бях говорил неведнъж с Корби, долових веднага промяната в тона, ритъма и интонацията на гласа й.

- Тя загуби годеника си през 1916 година - продължи душата на Валери. - Съществуваше суеверие, че когато се върнеш на фронта (през Първата световна война), не е било редно да се сгодяваш, защото така все едно си слагаш мишена на гърба. Тя и годеникът й решиха, че ще бъдат изключение. Когато годеникът беше убит, тя се побърка. Опитваше да се хвърли през прозорците, отказваше да се храни и открито се превърна в достойно за съжаление, скандално същество за своето семейство, живеещо в южната част на Англия, което, макар и да нямаше благороден произход, се радваше на стабилни връзки. Успя да се убие* през 1920 година.

Роди се съвсем скоро след това, както става с много от извършилите самоубийство. Роди се в западен район на Съединените щати. Произходът й беше чуждестранен. Омъжи се на осемнайсет години и малко след това роди син. Затвориха я в концентрационен лагер в Съединените щати (по време на Втората световна война), защото не беше “достатъчно американка”. Загуби следите на своето дете, което й беше отнето. Постоянно изпитваше болезнената надежда, че ще открие детето си живо. Детето й беше убито преди да навърши двайсет години; блъсна го автомобил, когато пресичаше пияно улицата.

Годеникът, синът и тя известно време играеха на любов и загуба. Да се надяваме и молим личността (Валери) сега да проумее мимолетността на загубата и че е възможно да продължиш да живееш след като си обичал, но после си го оставил временно настрани, докато срещнеш любимите същества (отново) вече извън тялото.

Направих пауза, за да обмисля казаното. Цялата тази информация беше дадена с безстрастен, но същевременно - състрадателен тон. Не се усещаше никакво осъждане, само констатиране на факта, че Валери е била смазана от преживяната в два минали живота загуба. Интересно беше, че детето й от живота по време на Втората световна война бе умряло приблизително на същата възраст като Дъстин - в този живот. Какво ли щеше да последва?

- Ти по-висшият аз на Валери ли си? - попитах с огромен интерес аз.

-Да.

-Да.

Умишлено се постарах тонът ми да не бъде предизвикателен. Искаш душата на Валери да знае, че предназначението на въпросите е да ни помогнат да си разясним смисъла на ставащото, а не да намекват за някакъв забелязан от мен дефект

- Представи си зле разбраната загуба като дерайлиране. Когато разбереш преходността, когато разбереш, че промяната е наистина единственото постоянно нещо в пространстве- но-времевия континуум, тогава разбираш, че подобни загуби идват и отминават. Тези души са били с нея отново и отново. Те са сродни души. Тя може да извлече от преживяното благословиите и да ги приеме вътре в себе си, за да подобри своя живот, вместо да дерайлира и така да заменя позитивната посока на движение с обвинения срещу себе си, Бог или съдбата.