Не просто дърводелец джош макдауъл

10 - Няма ли и друг начин?

Наскоро в Тексаския университет един студент ме запита: "Защо Исус е единственият път за връзка с Бога?" На лекцията бях показал -- Исус твърди, че е единственият път към Бога: свидетелствата на Писанието и на апостолите са надеждни и има достатъчно доказателства, подкрепящи вярата в Исус като Спасител и Господ. И все пак той зададе въпроса: "Защо Исус? Няма ли и друг начин за връзка с Бога? А Буда? Мохамед? Не може ли човек просто да живее добър живот? Ако Бог е толкова любещ, няма ли да приеме всички хора такива, каквито са?"

Един бизнесмен ми каза: "Очевидно сте доказали, че Исус Христос е Божият Син. Но освен Него няма ли и други начини да се свържем с Бога?"

Тези коментари са показателни за въпросите на мнозина днес защо човек трябва да вярва в Исус като Спасител и Господ, за да влезе във взаимовръзка с Бога и да изпита прощението на греховете. Отговорих на студента, че много хора не разбират природата на Бога. Обикновено се поставя въпросът: "Как може един любещ Бог да позволи на грешника да отиде в ада?" Аз бих попитал: "Как може един свят, справедлив и праведен Бог да допусне грешник в своето присъствие?" Неразбирането на същностната природа и характер на Бог е причината за толкова много богословски и етически проблеми. Повечето хора възприемат Бога като любещ Бог и не се задълбочават по-нататък. Проблемът е, че Богът не е само Бог, изпълнен с любов. Той е и праведен, справедлив и свят Бог.

Ние познаваме Бога преди всичко чрез неговите характеристики или атрибути. Една такава характеристика не е част от Бога. Преди си мислех, че ако взема всички характеристики на Бога -- святост, любов, справедливост, праведност -- и ги събера, цялото ще бъде равно на Бога. Да, но това не е вярно. Характеристиката не е нещо, което е част от Бога, а е нещо, което е истинно по отношение на Бога. Например, когато казваме, че Бог е любов, нямаме предвид, че част от Бога е любов, а че любовта е нещо истинно за Бога. Когато Бог обича, Той просто е самият Себе Си.

Ето един проблем, който възниква в резултат на човешкото грехопадение. В далечното минало Бог решава да създаде мъжа и жената. Преди всичко смятам, че, както става ясно от Библията, Той ги създава, за да сподели с тях Своята любов и слава. Но когато Адам и Ева започват да се бунтуват и тръгват по свой собствен път, грехът навлиза сред човешкия род. От този момент хората са грешни или отделени от Бога. Това е "затруднението", в което се озовава Бог. Той създава мъжете и жените, за да сподели Своята слава с тях, но те пренебрегват Неговите съвети и заповеди и избират пътя на греха. Тогава Той се обръща към тях със Своята любов, за да ги спаси. И тъй като е не само любещ, но и свят, справедлив и праведен Бог, самата Му природа би унищожила всеки грешник. В Библията се казва: "Защото заплатата на греха е смърт." И така, можете да кажете, че пред Бога изниква проблем.

Бог в Своето Триединство -- Бог Отец, Бог Син и Бог Свят Дух -- взема решение. Исус, Бог Син, да се въплъти като човек. Да стане Бог-човек. Това е представено в Йоан 1 гл., където се казва, че Словото става плът и заживява сред нас. Както и във Филипяни 2 гл., където четем, че Христос Исус се отказва от всичко и приема образ на човек.

Исус е Бог-Човек. Той е до такава степен човек, като че ли никога не е бил Бог, и до такава степен Бог, като че ли никога не е бил човек. По Свой собствен избор Той живее безгреховен живот, подчинявайки се напълно на Отеца. Библейското твърдение, че "заплатата на греха е смърт" не се отнася за Него. Тъй като е не просто тленен човек, а и безграничен Бог, Неговите възможности да поеме върху Себе Си греховете на света са безгранични. С разпъването Му на кръста преди 2000 години един свят, справедлив и праведен Бог излива гнева Си върху Своя Син. И когато Исус казва: "Свърши се", справедливата, праведна природа на Бога е удовлетворена. Може да се каже, че от този момент Бог е "свободен" да се отнася към човечеството с любов, без да трябва да унищожава грешните, тъй като чрез смъртта на Исус на кръста праведната природа на Бога е удовлетворена.

Често питам хората: "За кого умира Исус?" и обикновено ми отговарят: "За мен" или "За света". А аз казвам: "Да, това е вярно, но за кого още умира Исус?" и те най-често казват: "Ами не знам." Тогава отвръщам: "За Бог Отец." Виждате ли, Христос умира не само за нас, но и за Отеца. Това е посочено в Римляни 3 гл., където се говори за умилостивение. Умилостивение по принцип означава удовлетворяване на някакво изискване. И когато Исус умира на кръста, Той умира не само заради нас, но и за да изпълни светите и справедливи изисквания на същностната Божия природа.

Един случай преди няколко години в Калифорния хвърля светлина върху това, което прави Исус за решаването на проблема, стоящ пред Бога за отношението Му към греха на човечеството. Млада жена била задържана за превишена скорост. Наложили й глоба и трябвало да даде обяснения пред съда. Съдията прочел призовката и попитал: "Виновна ли сте или сте невинна?" Жената отговорила: "Виновна съм." Съдията ударил с чукчето и я глобил 100 долара. Тогава се случило нещо странно. Съдията станал, свалил тогата си, застанал отпред, извадил портфейла си и платил глобата. Какво е обяснението? Той бил неин баща. Обичал дъщеря си, но бил справедлив съдия. Неговата дъщеря нарушила закона и той не можел просто да й каже: "Обичам те толкова много и затова ти прощавам. Свободна си." Ако беше постъпил така, не би бил справедлив съдия. И не би спазил закона. Но той обичал дъщеря си толкова много, че с готовност свалил тогата си, застанал пред съда, представил я като своя дъщеря и в качеството си на неин баща платил глобата.

Този пример онагледява донякъде това, което Бог прави за нас чрез Исус Христос. Ние сме съгрешили. Библията казва: "Заплатата на греха е смърт." Колкото и да ни обича, Бог трябва "да удари с чукчето" и да каже: смърт, защото Той е праведен и справедлив Бог. Но тъй като е и любещ Бог, Той ни обича толкова много, че пожелава да слезе от престола си в образа на човека Исус Христос и да плати цената за нас, която е смъртта на Христос на кръста.

Тук много хора поставят въпроса: "Защо Бог не може просто да прости?" Изпълнителният директор на голяма корпорация ми каза: "Моите подчинени често правят нещо не както трябва, чупят нещо например, и аз просто им прощавам." След това добави: "Да не се опитвате да кажете, че аз мога нещо, което Бог не може?" Хората не осъзнават, че там, където има прошка, винаги има и заплащане. Нека вземем за пример случая, при който моята дъщеря счупва някаква лампа вкъщи. Аз съм любещ и прощаващ баща, така че я взимам в скута си, прегръщам я и казвам: "Не плачи, скъпа. Татко те обича и ти прощава." Обикновено онзи, на когото разказвам тази история, отговаря: "Тъкмо това би трябвало да направи и Бог." Тогава задавам въпроса: "Кой плаща за лампата?" Истината е, че аз плащам. Прошката винаги има цена. Да предположим, че някой ви обиди публично и по-късно вие му кажете благородно: "Прощавам ти." Тогава кой плаща цената на обидата? Вие.

Така постъпва и Бог. Той казва: "Прощавам ви." Но сам плаща цената чрез кръста.