Не просто дърводелец

В Стария Завет има 60 основни предсказания за Месията и около 270 второстепенни, които са се сбъднали за един човек -- Исус Христос. Полезно е да погледнем на всички тези предсказания, сбъднали се у Христос, като на Негов "адрес". Вероятно никога не си давате сметка колко са важни подробностите, свързани с вашето име и вашия адрес, както и че тези подробности ви различават от четирите билиона други хора, живеещи на тази планета.
ЕДИН АДРЕС В ИСТОРИЯТА
Така и Бог пише, дори с още по-големи подробности, един "адрес" в историята, за да отдели Своя Син, Месията, Спасителя на човечеството от всеки друг, живял когато и да било -- в миналото, настоящето и бъдещето. Особеностите на този "адрес" могат да се открият в Стария Завет -- документ, написан за около хиляда години, съдържащ повече от триста позовавания на Исусовото идване. Прилагайки теорията на вероятностите, ще открием, че шансовете да се изпълнят едва 48 от тези пророчества за един човек са едно на 10157.

Задачата да се свърже "адресът" на Бога с един човек се усложнява допълнително от факта, че всички предсказания за Месията са изречени поне 400 години преди Той да се появи. Някои хора може да не са съгласни и да кажат, че тези пророчества са били записани след времето на Христос и са били нагодени така, че да съвпадат с Неговия живот. Това може да ви звучи правдоподобно, докато не разберете, че Септуагинта (старогръцкият превод на Стария Завет, написан на еврейски) е факт ок. 150-200 г. пр. Хр. Този старогръцки превод показва, че е налице период от поне 200 години между записването на пророчествата и тяхното осъществяване у Христос.

Бог пише един "адрес" в историята, който несъмнено само Месията може да изпълни. Имало е около 40 по-известни мъже, претендиращи, че са еврейският Месия. Но само един -- Исус Христос -- се позовава на сбъдналите се пророчества, за да докаже Своите твърдения. И само доказателствата, с които Той си служи, подкрепят тези твърдения.

Нека се спрем на някои от тези детайли: Кои събития е трябвало да предшестват и да съвпаднат с появата на Божия Син?

За да започнем, трябва да се върнем към Битие 3:15. Тук срещаме първото пророчество за Месия. В цялото Писание само един Човек е "роден от семето на жена" -- всички други са родени от семето на мъж. Тук се говори за някой, който ще дойде на света и ще развали делото на Сатана ("ще ти нарани главата").

В Битие 9 и 10 гл. Бог стеснява още повече "адреса". Ной има трима синове -- Сим, Хам и Яфет. Днес всички народи по света могат да изведат родословието си от тези трима мъже. Но с това твърдение Бог отстранява две трети от тях от родословната линия на Месията. Той ще дойде от рода на Сим.

По-нататък, стигайки до 2000 г. пр. Хр., виждаме Бог да призовава човек на име Авраам да напусне Ур Халдейски. Когато Бог се обръща към Авраам, Той определя още по-точно, че Месия ще бъде един от неговите потомци (Бит. 12, 17, 22 гл.). Всички родове на земята ще бъдат благословени чрез Авраам. Когато на Авраам се раждат двама синове, Исаак и Исмаил, и Бог избира неговия втори син -- Исаак, много от потомците на Авраам също така са отстранени като възможни предци на Месия (Бит. 17 и 21 гл.)

Исаак има двама синове, Яков и Исав, и Бог избира Яков (Бит. 28 гл.; 35:10-12; Числ. 24:17). Яков има дванадесет синове, които поставят началото на дванадесетте племена на Израил. Тогава Бог отделя за родословието на Месия племето на Юда и отстранява 11/12 от израилските племена. А от всички родове в племето на Юда е избран родът на Йесей (Ис. 11:1-5). Можем да видим как се очертава линията на вероятността.

Йесей има осем деца и във II Цар. 7:12-16 и Йер. 23:5 Бог отстранява 7/8 от неговите наследници: там четем, че избраният от Бога Човек ще бъде не само от семето на жена, от потеклото на Сим, от народа на евреите, от рода на Исаак, от коляното на Яков, от племето на Юда, но и ще бъде от семейството на Давид.

В едно пророчество от 1012 г. пр. Хр. (Пс. 22:6-18; Зах. 12:10; ср. Гал. 3:13) се казва също, че ръцете и краката на този Човек ще бъдат прободени (т.е. Той ще бъде разпънат на кръст). Тази характеристика е описана 800 години преди римляните да въведат наказанието разпъване на кръст.

В Исая 7:14 се добавя, че Той ще бъде роден от девица: естествено раждане при девствено зачатие, което е отвъд сферата на човешкото планиране и контрол. Няколко пророчества, записани в Исайя и Псалмите (Ис. 8:14; 28:16; 49:6; 50:6; 52:53; 60:3; Пс. 22:7-8; 118:22), представят обществото и реакцията, с които ще се сблъска избраният от Бога човек: Неговият собствен народ, юдеите, ще Го отхвърли, а езичниците ще вярват в Него. Йоан Кръстител ще бъде Негов предвестник (Ис. 40:3; Мал. 3:1), глас сред пустинята, човек, който ще подготви пътя за Господа.
ТРИДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА
Обърнете внимание също така на седемте елемента на пророчеството (Зах. 11:11-13; Пс. 41; ср. Йер. 32:6-15 и Мат. 27:3-10), които стесняват периметъра на драмата още повече. Тук Бог отбелязва, че Месията ще бъде (1) предаден (2) от Свой приятел (3) за тридесет (4) сребърника и че те ще бъдат (5) хвърлени на пода (6) на храма и (7) ще се използват за закупуването на нивата на грънчаря -- за гробище на чужденци.

В Михей 5:2 от всички градове на света Бог избира за родно място на Месия Витлеем, чието население е по-малко от 1000 души.

След това чрез редица предсказания Бог дори определя времето, в което ще живее избраният Човек. Например, в Мал. 3:1 и в четири други стиха от Стария Завет (Пс. 118:26; Дан. 9:26; Зах. 11:13; Аг. 2:7-91) се казва, че Месията трябва да дойде, докато храмът на Йерусалим все още не е разрушен. Това има много голямо значение, след като знаем, че храмът е разрушен през 70 г. сл. Хр. и оттогава не е бил построяван отново.

Точното родословие; мястото, времето и начинът на раждане; реакцията на хората, предателството; видът смърт. Това е само фрагмент от стотиците детайли, които съставят "адреса", очертаващ фигурата на Божия Син, Месията, Спасителя на света.

Да, бихте могли да намерите едно или две предсказания, сбъднали се в живота на други хора, но не и всичките 60 основни пророчества и 270 второстепенни. Всъщност, ако можете да откриете някой друг освен Исус, жив или умрял, в чийто живот да са осъществени и само половината от пророчествата за Месия, изброени в книгата на Фред Джон Мелдау Месията в двата Завета, издателството "Крисчън виктъри" (Christian Victory Publishing Company) в Денвър е готово да ви даде 1000 долара награда.

Харолд Хартцлър от Сдружението на американските учени в предговора си към една от книгите на Питър Стоунър отбелязва: "Ръкописът на Науката говори беше внимателно разгледан от комисия, съставена от членове на Сдружението на американските учени, и от Изпълнителния съвет на същата организация. Стигна се до заключението, че ръкописът като цяло е прецизен и съобразен с представения научен материал. Използваният математически анализ се основава на принципите на теорията на вероятностите, които са твърдо установени. Професор Стоунър е приложил тези принципи по подходящ и убедителен начин".

Числата, отразяващи вероятността, които ще споменем сега, са взети от тази книга с цел да покажем, че съвпадението се изключва от теорията на вероятностите. Стоунър пише, че, ако приложим съвременната теория на вероятностите към осем предсказания, "ще открием, че шансът даден човек да е живял досега и за него да са в сила всичките осем пророчества е едно на 1017". За да ни помогне да разберем тази изумителна вероятност, Стоунър дава следния пример: "Ако вземем 1017 сребърни долара и ги разпрострем върху площта на щата Тексас, те ще покрият земята със слой, дебел 60 см. Сега маркирайте един от тези долари и разбъркайте цялото количество в целия щат. Завържете очите на някой човек и му кажете, че може да пътува колкото иска, но трябва да намери един сребърен долар и да потвърди, че точно той е маркираният. Какъв шанс би имал този човек да избере търсения долар? Същият шанс, който са имали и пророците, да се сбъднат у един човек записаните от тях осем предсказания, от тяхното време до днес, при условие, че са написали тези пророчества, водени от собствената си мъдрост.

"И така, тези пророчества или са дадени по вдъхновение от Бог, или пророците просто са ги записали -- такива каквито са мислели, че трябва да бъдат. В такъв случай пророците имат само един шанс на 1017 да се сбъднат предсказанията им у един човек, но те всички се изпълняват у Христос.

Това означава, че осъществяването само на тези осем пророчества доказва, че Бог е вдъхновил записването на предсказанията с точност, на която й липсва шанс само едно на 1017, за да бъде абсолютна."2

Защо Бог се насочва към всички тези изпитания? Смятам, че причината е желанието Му Исус да има пълната подкрепа, удостоверяваща авторитета Му, която ще Му бъде нужна, когато дойде на света. Нали най-вълнуващото, за което Исус Христос идва, е да промени живота на хората. Той Сам доказва точността на стотиците предсказания от Стария Завет, описващи Неговото идване. И той единствен може да изпълни най-великото пророчество за всички онези, които ще Го приемат -- обещанието за нов живот: "Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас... Затуй, ако някой е в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново" (Йез. 36:25-27; II Кор. 5:17).

2 Stoner, P. W. and R. C. Newman, Science Speaks (Chicago: Moody Press, 1976), pp.106-112.

Няма ли и друг начин?

Един бизнесмен ми каза: "Очевидно сте доказали, че Исус Христос е Божият Син. Но освен Него няма ли и други начини да се свържем с Бога?"

Тези коментари са показателни за въпросите на мнозина днес защо човек трябва да вярва в Исус като Спасител и Господ, за да влезе във взаимовръзка с Бога и да изпита прощението на греховете. Отговорих на студента, че много хора не разбират природата на Бога. Обикновено се поставя въпросът: "Как може един любещ Бог да позволи на грешника да отиде в ада?" Аз бих попитал: "Как може един свят, справедлив и праведен Бог да допусне грешник в своето присъствие?" Неразбирането на същностната природа и характер на Бог е причината за толкова много богословски и етически проблеми. Повечето хора възприемат Бога като любещ Бог и не се задълбочават по-нататък. Проблемът е, че Богът не е само Бог, изпълнен с любов. Той е и праведен, справедлив и свят Бог.

Ние познаваме Бога преди всичко чрез неговите характеристики или атрибути. Една такава характеристика не е част от Бога. Преди си мислех, че ако взема всички характеристики на Бога -- святост, любов, справедливост, праведност -- и ги събера, цялото ще бъде равно на Бога. Да, но това не е вярно. Характеристиката не е нещо, което е част от Бога, а е нещо, което е истинно по отношение на Бога. Например, когато казваме, че Бог е любов, нямаме предвид, че част от Бога е любов, а че любовта е нещо истинно за Бога. Когато Бог обича, Той просто е самият Себе Си.

Ето един проблем, който възниква в резултат на човешкото грехопадение. В далечното минало Бог решава да създаде мъжа и жената. Преди всичко смятам, че, както става ясно от Библията, Той ги създава, за да сподели с тях Своята любов и слава. Но когато Адам и Ева започват да се бунтуват и тръгват по свой собствен път, грехът навлиза сред човешкия род. От този момент хората са грешни или отделени от Бога. Това е "затруднението", в което се озовава Бог. Той създава мъжете и жените, за да сподели Своята слава с тях, но те пренебрегват Неговите съвети и заповеди и избират пътя на греха. Тогава Той се обръща към тях със Своята любов, за да ги спаси. И тъй като е не само любещ, но и свят, справедлив и праведен Бог, самата Му природа би унищожила всеки грешник. В Библията се казва: "Защото заплатата на греха е смърт." И така, можете да кажете, че пред Бога изниква проблем.

Бог в Своето Триединство -- Бог Отец, Бог Син и Бог Свят Дух -- взема решение. Исус, Бог Син, да се въплъти като човек. Да стане Бог-човек. Това е представено в Йоан 1 гл., където се казва, че Словото става плът и заживява сред нас. Както и във Филипяни 2 гл., където четем, че Христос Исус се отказва от всичко и приема образ на човек.

Исус е Бог-Човек. Той е до такава степен човек, като че ли никога не е бил Бог, и до такава степен Бог, като че ли никога не е бил човек. По Свой собствен избор Той живее безгреховен живот, подчинявайки се напълно на Отеца. Библейското твърдение, че "заплатата на греха е смърт" не се отнася за Него. Тъй като е не просто тленен човек, а и безграничен Бог, Неговите възможности да поеме върху Себе Си греховете на света са безгранични. С разпъването Му на кръста преди 2000 години един свят, справедлив и праведен Бог излива гнева Си върху Своя Син. И когато Исус казва: "Свърши се", справедливата, праведна природа на Бога е удовлетворена. Може да се каже, че от този момент Бог е "свободен" да се отнася към човечеството с любов, без да трябва да унищожава грешните, тъй като чрез смъртта на Исус на кръста праведната природа на Бога е удовлетворена.

Често питам хората: "За кого умира Исус?" и обикновено ми отговарят: "За мен" или "За света". А аз казвам: "Да, това е вярно, но за кого още умира Исус?" и те най-често казват: "Ами не знам." Тогава отвръщам: "За Бог Отец." Виждате ли, Христос умира не само за нас, но и за Отеца. Това е посочено в Римляни 3 гл., където се говори за умилостивение. Умилостивение по принцип означава удовлетворяване на някакво изискване. И когато Исус умира на кръста, Той умира не само заради нас, но и за да изпълни светите и справедливи изисквания на същностната Божия природа.

Един случай преди няколко години в Калифорния хвърля светлина върху това, което прави Исус за решаването на проблема, стоящ пред Бога за отношението Му към греха на човечеството. Млада жена била задържана за превишена скорост. Наложили й глоба и трябвало да даде обяснения пред съда. Съдията прочел призовката и попитал: "Виновна ли сте или сте невинна?" Жената отговорила: "Виновна съм." Съдията ударил с чукчето и я глобил 100 долара. Тогава се случило нещо странно. Съдията станал, свалил тогата си, застанал отпред, извадил портфейла си и платил глобата. Какво е обяснението? Той бил неин баща. Обичал дъщеря си, но бил справедлив съдия. Неговата дъщеря нарушила закона и той не можел просто да й каже: "Обичам те толкова много и затова ти прощавам. Свободна си." Ако беше постъпил така, не би бил справедлив съдия. И не би спазил закона. Но той обичал дъщеря си толкова много, че с готовност свалил тогата си, застанал пред съда, представил я като своя дъщеря и в качеството си на неин баща платил глобата.

Този пример онагледява донякъде това, което Бог прави за нас чрез Исус Христос. Ние сме съгрешили. Библията казва: "Заплатата на греха е смърт." Колкото и да ни обича, Бог трябва "да удари с чукчето" и да каже: смърт, защото Той е праведен и справедлив Бог. Но тъй като е и любещ Бог, Той ни обича толкова много, че пожелава да слезе от престола си в образа на човека Исус Христос и да плати цената за нас, която е смъртта на Христос на кръста.

Тук много хора поставят въпроса: "Защо Бог не може просто да прости?" Изпълнителният директор на голяма корпорация ми каза: "Моите подчинени често правят нещо не както трябва, чупят нещо например, и аз просто им прощавам." След това добави: "Да не се опитвате да кажете, че аз мога нещо, което Бог не може?" Хората не осъзнават, че там, където има прошка, винаги има и заплащане. Нека вземем за пример случая, при който моята дъщеря счупва някаква лампа вкъщи. Аз съм любещ и прощаващ баща, така че я взимам в скута си, прегръщам я и казвам: "Не плачи, скъпа. Татко те обича и ти прощава." Обикновено онзи, на когото разказвам тази история, отговаря: "Тъкмо това би трябвало да направи и Бог." Тогава задавам въпроса: "Кой плаща за лампата?" Истината е, че аз плащам. Прошката винаги има цена. Да предположим, че някой ви обиди публично и по-късно вие му кажете благородно: "Прощавам ти." Тогава кой плаща цената на обидата? Вие.

Така постъпва и Бог. Той казва: "Прощавам ви." Но сам плаща цената чрез кръста.

Той промени моя живот

Тома Аквински пише: "Във всяка душа се крие жажда за щастие и смисъл." Като тийнейджър исках да бъда щастлив. Няма нищо лошо в това. Исках да бъда един от най-щастливите хора на света. Освен това търсех смисъл в живота си. Търсех отговори на въпросите: "Кой съм аз?", "Защо съм на този свят?", "Накъде вървя?"

Нещо повече -- исках да бъда свободен. Исках да бъда един от най-свободните хора в целия свят. Свободата за мен не означава да излезеш навън и да правиш каквото си искаш. Това го може всеки и много хора го правят. Свободата значи "да имаш силата да правиш онова, което знаеш, че трябва да правиш." Повечето от хората знаят какво трябва да правят, но нямат силата да го правят. Те са в робство.

Така започнах да търся отговорите. Изглежда почти всеки се нуждае от някакъв вид религия. Затова се насочих към очевидното и "влетях" в църквата. Но явно не съм открил истинската църква. Някои от вас знаят за какво говоря: в църквата се чувствах по-зле, отколкото навън. Ходех там сутрин, следобед и вечер.

Тъй като съм много практичен, когато нещо не "действа", го захвърлям. Захвърлих религията. Единственият резултат от това преживяване беше, че веднъж пуснах 25 цента дарение, а си извадих 35 цента за чаша млечен шейк. И това важи за всички хора, които някога са "печелили" от "религията".

Започнах да се питам дали отговорът не е в престижа. Да бъдеш ръководител, да приемеш някаква кауза, да й се отдадеш, да бъдеш "популярен" -- може би всичко това изгражда търсения отговор. В първия университет, в който постъпих, студентските ръководители се разпореждаха с касата и демонстрираха своята тежест наоколо. Така се кандидатирах за председател на първокурсниците и бях избран. Беше хубаво да познаваш всеки от студентския град и всеки да казва: "Здрасти, Джош!", да вземаш решенията, да харчиш парите на университета, парите на студентите, да наемаш лекторите, които ти искаш. Беше страхотно, но отмина като всичко друго, което бях опитвал. Ставах в понеделник сутринта, обикновено с главоболие заради предишната вечер и настроението ми звучеше така: "Ето, започват нови пет дни." Издържах от понеделник до петък. Щастието ме навестяваше в три вечери от седмицата: петък, събота и неделя. Тогава порочният кръг отново се завърташе.

О, аз ги мамех в университета -- те мислеха, че съм едно от най-щастливите момчета наоколо. По време на политическите кампании използвахме фразата "Щастието е Джош". Направих повече купони със студентските пари от който и да било друг, но те никога не осъзнаха, че моето щастие е като на толкова много други хора. То зависеше от обстоятелствата край мен. Ако нещата вървяха добре за мен, се чувствах страхотно. Когато обаче всичко тръгнеше надолу, се чувствах отвратително.

Бях като лодка в океана, подхвърляна напред-назад от вълните, т.е. от обстоятелствата. Едно библейско понятие характеризира много точно този тип живот: ад. Но не можех да намеря някой, който да живее по друг начин, нито някой, който да ми каже как да живея различно или да ми даде сила за това. Всички ме наставляваха какво да правя, но никой не ми даваше сила за това. Започнах да се отчайвам.

Подозирам, че малко хора в университетите и колежите на тази страна са били по-искрени от мен в опита си да намерят смисъл, истина и цел на живота си. Във и около университета забелязах малка група хора: осем студенти и двама преподаватели. Имаше нещо различно в техния живот. Изглежда, те знаеха защо вярват в това, в което вярват. Обичам да съм край такива хора. Не ме интересува дали те са съгласни с мен. Някои от най-близките ми приятели не приемат нещата, в които вярвам, но аз уважавам хората с убеждения. (Не ги срещам често, но изпитвам уважение към тях.) Затова понякога се чувствам по-уютно с някои решителни в позициите си водачи, отколкото с повечето християни. Някои от християните, които срещам, са толкова безлични, че се питам дали половината от тях не са само маскирани като християни. Но хората от тази малка група изглежда знаеха накъде отиват. Това не е нещо обичайно за университетските студенти.

Хората, които започнах да забелязвам, не просто говореха за любов. Те се чувстваха ангажирани. Явно оставаха над обстоятелствата на университетския живот, а очевидно всеки друг бе подвластен на техния натиск. Забелязах нещо важно -- те изглеждаха щастливи, а това е състояние на ума, което не зависи от обстоятелствата. Явно разполагаха с някакъв вътрешен, постоянен източник на радост. Бяха безобразно щастливи. Притежаваха нещо, което аз нямах.

Когато някой имаше нещо, което аз нямах, като всеки обикновен студент започвах също да го желая. Затова заключват велосипедите в колежите. Ако образованието беше наистина отговорът, университетът би бил най-нравствената общност. Но не е така. Затова реших да стана приятел с тези хора, които ме привличаха.

Две седмици след това решение всички стояхме около една маса в залата на студентския съюз -- шестима студенти и двама преподаватели. Разговорът започна да се доближава до темата за Бога. Ако си несигурен човек и разговорът се насочи към Бога, проявяваш склонност да бъдеш нагъл. Всеки студентски град или всяка студентска общност си има своя говорител, който казва: "А, християнството... Ха, ха! Това е за слабаците. Не е за интелектуалци." (Обикновено колкото повече говори такъв човек, толкова по-голям е вакуумът край него).

Те ме безпокояха. Така че, накрая погледнах към една от студентките -- жена, която изглеждаше добре (преди мислех, че всички християни са грозни); облегнах се на стола си, защото не исках другите да си помислят, че се интересувам от нея и попитах: "Кажете ми какво промени вашия живот? Защо той е толкова различен от живота на другите студенти, на ръководителите в студентската общност и на преподавателите? Защо?"

Тази млада жена трябва да е била доста уверена. Тя ме погледна право в очите и без усмивка каза две думи, които никога не съм очаквал да чуя като част от решението на даден проблем в университета. Тя каза: "Исус Христос." Аз отговорих: "О, за Бога, не ми пробутвайте този боклук. Писнало ми е от религия. Писнало ми е от църквата. Писнало ми е от Библията. Не ми пробутвайте тези глупости за религия." Тя отвърна: "Господине, аз не съм казала религия. Казах Исус Христос." Младата жена наблегна на нещо, което дотогава не знаех. Християнството не е религия. Религията е човешкият опит да се стигне до Бога чрез добри дела. Християнството е Богът, Който идва при хората чрез Исус Христос, за да им предложи взаимовръзка със самия Себе Си.