Не просто дърводелец

Йоан набляга на факта, че свидетелствата на очевидци са в основата на познанието на юдеите: "Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота -- (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас) -- това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос." (I Йоан 1:1-3).

Лука пише: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това." (Лука 1:1-3)

По-нататък в книгата Деяния Лука описва 40-дневния период след възкресението, когато последователите на Исус Го наблюдават отблизо: "Първата повест написах... за всичко, що Исус вършеше и учеше, откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието Царство." (Деян. 1:1-3)

Йоан започва последната част от своето Евангелие с думите: "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тази книга." (Йоан 20:30)

Основното съдържание на тези свидетелства на очевидци е свързано с възкресението. Апостолите стават свидетели на Исусовия възкресен живот:

Лука 24:48 Деяния 3:15

Йоан 15:27 Деяния 4:33

Деяния 1:8 Деяния 5:32

Деяния 2:24, 32 Деяния 10:39

Деяния 10:41 I Йоан 1:2

Деяния 13:31 Деяния 22:15

I Коринтяни 15:4-9 Деяния 23:11

I Коринтяни 15:15 Деяния 26:16.

Второ, самите апостоли е трябвало да бъдат убедени, че Исус е възкръснал от мъртвите. Отначало те не вярват в това. Бягат и се крият (Марк 14:50), не се поколебават да изразят своите съмнения. Те започват да вярват в този факт едва след като се сблъскват с многобройни и убедителни доказателства. Тома например казва, че няма да повярва в Христовото възкресение от мъртвите, докато не сложи пръста си в раните от гвоздеите на кръста. По-късно Тома умира като мъченик за Христос. Може ли да се каже, че е измамен? Той залага живота си, за да покаже, че е убеден в противното.

Сега да вземем Петър. По време на съда над Христос той се отрича няколко пъти от Него. Накрая Петър напълно изоставя Исус. Но нещо става с този страхливец. Скоро след разпъването и погребението на Христос Петър се появява в Йерусалим, проповядвайки дръзко, под заплаха от смърт, че Исус е Христос и е възкресен. В крайна сметка Петър също е разпънат на кръст -- с главата надолу. Измамник ли е той? Какво се случва с него? Какво го превръща толкова драматично в дързък защитник на Исус? Защо умира с готовност за Него? Единственото обяснение, което ме удовлетворява, е дадено в I Коринтяни 15:5: "и че се яви на Кифа [Петър]" (Йоан 1:42).

Класическият пример за човек, убеден в обратното на това, което смята, е Яков -- братът на Исус (Матей 13:55; Марк 6:3). Въпреки че Яков не е един от първите дванадесет апостоли (Мат. 10:2-4), по-късно и той е признат за апостол (Гал. 1:19), както става с Павел и Варнава (Деян. 14:14). Докато Исус е жив, Яков не вярва, че брат му Исус е Божи Син (Йоан 7:5). Той, както братята и сестрите си, може и да се е подигравал на Исус. "Искаш хората да вярват в теб? Защо не отидеш в Йерусалим и там да правиш това, което искаш?" За Яков трябва да е било унизително Исус да обикаля наоколо и да петни фамилното име със своите безумни твърдения ("Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца освен чрез Мене" -- Йоан 14:6; "Аз съм лозата, вие сте пръчките" -- Йоан 15:5; "Аз съм добрият пастир... и Моите Ме познават" -- Йоан 10:14). Какво бихте си помислили вие, ако вашият брат каже подобни неща?

Но нещо се случва с Яков. След като Исус е разпънат и погребан, Яков проповядва в Йерусалим. Неговото послание е, че Исус е умрял за грехове, после е възкръснал и е жив. В крайна сметка Яков става един от водачите на Йерусалимската църква и пише новозаветната книга Посланието на Яков. Тя започва с думите: "Яков, слуга на Бога и на Господа Исуса Христа". Негов брат. Яков умира като мъченик, убит с камъни по заповед на първосвещеник Анания. Измамен ли е Яков? Не, единственото приемливо обяснение е I Коринтяни 15:7: "после се яви на Якова".

Ако възкресението е било лъжа, апостолите са знаели това. Дали те не са разпространявали една колосална измама? Тази възможност не съответства на онова, което знаем за нравствените характеристики на техния живот. Те сами осъждат лъжата и държат на честността. Насърчават хората да знаят истината. В известния си труд "История на залеза и падането на Римската империя" историкът Едуард Гибън посочва "по-чистата и строга нравственост на първите християни" като една от петте причини за бързото налагане на християнството. Майкъл Грийн, ректор на колежа Свети Йоан в Нотингам, отбелязва, че възкресението "е убеждението, което превръща съкрушените последователи на един разпнат равин в смели свидетели и мъченици на ранната Църква. Това е убеждението, което отделя последователите на Исус от юдеите и ги превръща в общност на възкресението. Можете да ги затворите, да ги преследвате, да ги убиете, но не можете да ги накарате да се отрекат от своето убеждение, че "на третия ден Той възкръсна".1

Трето, дръзкото поведение на апостолите веднага след като се убеждават във възкресението, прави неправдоподобно твърдението, че всичко е измама. Те стават дръзки за една нощ. Петър, който се отрича от Христос, сега дори под смъртна заплаха отстоява вярата си и възвестява, че Исус е жив след възкресението. Властите задържат последователите на Христос и ги подлагат на мъчения, но въпреки това те скоро са отново на улицата, говорейки за Исус (Деян. 5:40-42). Техните приятели забелязват жизнеността им, а техните врагове -- смелостта им. Те не проповядват в някакъв неизвестен град, а в Йерусалим.

Последователите на Исус не биха посрещнали така мъченията и смъртта, ако не бяха убедени в Неговото възкресение. Единодушието на тяхното послание и на поведението им е поразяващо. Пълното съгласие в голяма група хора е твърде невероятно, но въпреки това всички те са единодушни спрямо истинността на възкресението. Ако бяха измамници, би било трудно да се обясни защо поне един от тях не се е пречупил под силата на натиска.

Френският философ Паскал пише: "Предположението, че апостолите са самозванци, е твърде абсурдно. Нека проследим обвинението до неговото логично заключение: нека си представим тези дванадесет мъже, които се срещат след смъртта на Исус Христос и влизат в заговор да твърдят, че Той е възкръснал от мъртвите. Това би било атака срещу гражданската и религиозната власт. Човешкото сърце е странно предразположено към непостоянство и промяна; то се влияе от обещания, изкушава се от материални неща. Ако някой от тези мъже се беше поддал на толкова примамливите изкушения или беше отстъпил пред по-убедителните аргументи на затвора и мъченията, те всички щяха да загубят."2

Майкъл Грийн пита: "Как са се превърнали за една нощ в непоколебима група ентусиасти, които превъзмогват противопоставянето, цинизма, подигравките, изпитанията, затвора и смъртта на три континента, докато проповядват навсякъде за Исус и възкресението?"3

Неизвестен писател рисува подробно промените, настъпили в живота на апостолите: "В деня на разпъването на Исус те всички са изпълнени с тъга, а в първия ден на седмицата -- с радост. При разпятието те са изгубили всякаква надежда, в първия ден на седмицата от сърцата им блика сигурност и надежда. Когато чуват вестта за възкресението, те се отнасят скептично и недоверчиво към нея, но щом веднъж се убеждават, никога повече не проявяват съмнение. Каква е причината за изумителната промяна у тези мъже, настъпила толкова бързо? Простото преместване на тялото от гроба не би могло да промени техния дух и характер. Три дни не са достатъчни за разпространението на легенда, която да ги промени по такъв начин. За да се разгърне една легенда, е нужно време. Това е психологически факт, който изисква задълбочено тълкуване. Помислете за характера на свидетелите, мъже и жени, дали на света най-висшето етическо учение, познато някога, и, дори по признанието на техните врагове, успели да осъществят това учение в живота си. Помислете за абсурдността от психологическа гледна точка на опита да се представи малката група страхливци, треперещи в една стая, след няколко дни превърнали се в общност, която не може да бъде заглушена от никакво преследване. Същото се отнася и за опита да се припише тази драматична промяна не на нещо по-убедително, а на някаква нищожна измислица, която те се стремели да пробутат на света. В това просто няма смисъл."

Кенет Скот Латурет пише: "Последиците от възкресението и изливането на Святия Дух у учениците... имат огромна роля. От обезкуражени, отчаяни мъже и жени, които с тъга се връщат към времето, когато се надявали, че Исус "е Този, Който трябва да изкупи греховете на Израил", те се превръщат в група ентусиазирани свидетели."4

Пол Литъл пита: "Тези мъже, които предизвикват промяна в нравствената структура на обществото, ненадминати лъжци ли са или заблудени безумци? Две възможности, в които е по-трудно да повярваш, отколкото във факта на Възкресението, а и в чиято подкрепа няма никакви доказателства."5

Непоколебимостта на апостолите дори пред смъртта също не може да се обясни по такъв начин. Според Енциклопедия Британика Ориген пише, че Петър е разпънат на кръст с главата надолу. Хърбърт Уъркмън описва смъртта на Петър: "Така Петър, както нашият Господ предсказва, е "опасан" от друг и "отведен" да умре край пътя на император Аврелий, съвсем близо до градините на Нерон на Ватиканския хълм, където толкова много от неговите братя вече са покосени от жестока смърт. По негово желание Петър е разпънат с главата надолу, тъй като е недостоен да страда като своя Учител."6

Харолд Матингли пише в своето историческо изследване: "Апостолите Петър и Павел потвърждават свидетелството си с кръвта си."7 По думите на Тертулиан: "никой не би искал да умре, без да е убеден, че го прави за истината"8. Харвардският професор по право Саймън Грийнлийф, който години наред изнася лекции на тема как да се разпитват свидетелите и как да се определи дали те лъжат или не, заключава: "Хрониките за различни военни действия предоставят съвсем оскъдни примери за подобно героично постоянство, търпение и непоколебима смелост. Те [апостолите] използват всеки възможен мотив, за да разгледат отново с внимание основите на своята вяра, както и доказателствата за величествените факти и истини, които отстояват"9].

Апостолите преминават през изпитанието на смъртта, за да докажат истинността на онова, което проповядват. Убеден съм, че мога да се доверя на техните свидетелства в много по-голяма степен, отколкото на свидетелствата на повечето хора, които срещам днес -- хора без желание дори да пресекат улицата заради това, в което вярват, да не говорим за готовността им да умрат за него.

2 Gleason, R. W. (Ed.) The Essential Pascal, Transl. by G. F. Pullen (New York: Mentor-Omega Books, 1966), p. 187.

3 Green, M. Man Alive! (Downers Grove, Ill.: Inter Varsity Press, 1968), pp. 23-24.

4 Latourette, K. S. A History of Christianity (New York: Harper and Brothers Publishers, 1937), v. I, p. 59.

5 Литъл, П. Знай защо вярваш (София: Нов Човек, 1995).

6 Workman, H. B. The Martyrs of Early Church (London: Charles H. Kelly, 1913), pp. 18-19.

7 Mattingly, H. Roman Imperial Civilization (London: Edward Arnold Publishers, Ltd., 1967), p. 226.

8 Foote, G. Transformation of the Twelve (Nashville: Abingdon Press, 1958), p. 12.

9 Greenleaf, S. An Examination of the Testimony of the Four Evangelists by the Rules of Evidence Administered in the Courts of Justice (Grand Rapids: Baker Book House, 1965. Reprint of 1874 edition. New York: J. Cockroft and Co.), p. 29.
6

Каква е ползата от мъртъв Месия?

Проблемът при апостолите е, че онова, в което вярват, умира на кръста. Те са убедени, че Исус е Месията, и не смятат, че Той би могъл да умре. Апостолите вярват, че Той трябва да установи Божието Царство и да управлява народа на Израил.

За да разберем отношението на апостолите към Христос, както и защо кръстът като присъда е толкова непонятен за тях, трябва да сме наясно с отношението към Месията по времето на Христос.

Животът и учението на Исус са в огромно противоречие с тогавашните юдейски виждания за Месията. От деца юдеите знаят, че когато дойде Месията, Той ще бъде царствен, побеждаващ политически водач. Ще освободи юдеите от робство и ще възстанови Израил там, където му се полага. Страдащият Месия е "напълно чужд на юдейското схващане за месианството"1.

Ернст Скот разказва за времето на Христос: "... в този период цари огромно въодушевление. За религиозните водачи е почти невъзможно да охладят страстите на хората, очакващи навсякъде появата на обещания Избавител. Това настроение несъмнено е подсилено от станалите неотдавна исторически събития.

През период, по-дълъг от живота на едно поколение, римляните непрестанно потъпкват свободата на юдеите. Тяхното потисничество допринася за разгръщането на патриотичния дух. Мечтата за избавление чрез чудо и за цар Месия, Който да го осъществи, придобива нов смисъл в това критично време, но в същността си тя не е нещо ново. Зад кипежа, засвидетелстван в Евангелията, можем да разпознаем дългия период на нарастващото очакване.

За обикновените хора Месията си остава това, което е бил за Исайя и неговите съвременници -- Синът на Давид, който ще донесе победа и благоденствие на израилския народ. В светлината на фактите от Евангелията е трудно да не се съгласим, че общоприетото схващане за Месия е било преди всичко национално и политическо."2

Йозеф Клауснер, учен от еврейски произход, пише: "Месията се превръща все повече и повече не само в изтъкнат политически управник, но и в човек със забележителни нравствени качества."3

Якоб Гартенхаус представя най-разпространените юдейски вярвания по времето на Христос: "юдеите очакват Месията като човек, който ще ги избави от римското потисничество... Надеждата за Месия е преди всичко надежда за национално освобождение."4

В Еврейската енциклопедия четем, че "юдеите копнеят за обещания Спасител от рода на Давид, който ще ги освободи от робството на омразния потисник, ще сложи край на безчестното римско управление и на негово място ще основе свое собствено царство на мир и справедливост".5

По това време юдеите намират спасение в очакването на обещания Месия. Апостолите не се различават по убежденията си от хората около тях. Както пише Милър Бъроуз: "Исус е толкова различен от всичко, което юдеите очакват от Сина на Давид, че за собствените Му ученици се оказва почти невъзможно да свържат представата за Месия с Него."6 Сериозните думи на Исус, че ще бъде разпънат на кръст, съвсем не са добре посрещнати от учениците Му (Лука 9:22). "Явно е съществувала надеждата -- отбелязва А. Б. Брус, -- че Той гледа твърде мрачно на положението и че Неговите предчувствия ще се окажат безпочвени... Разпънатият Христос е позор за апостолите, в пълно противоречие с техните представи. Така е и за мнозинството евреи дори след като Господ се възнася в слава."7

Алфред Едерсхайм, изнасял лекции върху Септуагинта (Гръцкия превод на 70-те -- на Стария Завет), е прав, когато заключава, че "най-неподхождащото нещо за Христос е времето, в което е живял"8.

Отношението на апостолите към Исус може да се проследи в Новия Завет: тук е изразено тяхното очакване за господстващ Месия. След като Исус казва на учениците си, че трябва да отиде в Йерусалим и там ще понесе страдания, Яков и Йоан Го молят да обещае, че в Неговото царство ще могат да стоят от дясната и от лявата Му страна (Марк 10:32-38). Какъв вид Месия имат предвид? Страдащ, разпънат на кръст Месия? Не, политически водач. Исус им показва, че разбират погрешно онова, което Той трябва да извърши -- те не знаят за какво Го молят. Когато Исус предсказва Своите страдания и разпятието, дванадесетте апостоли не могат да проумеят какво има предвид (Лука 18:31-34). Благодарение на своя произход и възпитание те вярват, че участват в добро дело. Тогава идва Голгота. Всички надежди, че Исус е техният Месия, пропадат. Разочаровани, те се връщат по домовете си. Всичките тези години са опропастени.

Д-р Джордж Елдън Лад, преподавател по Нов Завет в Семинарията Фулър, пише: "И това е причина учениците Му да Го изоставят, след като е задържан. Тяхното съзнание е така цялостно проникнато от представата за побеждаващ Месия, чиято роля е да покори враговете си, че когато Го виждат разпънат и кървящ след мъченията, безпомощен пленник в ръцете на Пилат, прикован към кръста, за да умре като обикновен престъпник, всички техни надежди, че Исус е Месия, се разбиват. Известен психологически факт е, че чуваме само това, което сме подготвени да чуем. Предсказанията на Исус за страданията и смъртта Му остават нечути. Въпреки предупрежденията Му учениците не са готови за това."9

Но няколко седмици след разпятието, независимо от предишните си съмнения, учениците са в Йерусалим, възвестявайки Исус като Спасител и Господ -- Месия на юдеите. Единственото разумно обяснение което мога да посоча за тази промяна, е I Коринтяни 15:5: "Той се яви... после на дванадесетте." Какво друго би могло да накара тези обезверени ученици да тръгнат сред хората, да страдат и да умрат за един разпънат Месия? Той несъмнено трябва да е "представил Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни" (Деян. 1:3).

Наистина, много хора са умрели в името на нещо добро, но онова, в което апостолите вярват, умира на кръста. Само възкресението и последвалото общение с Христос убеждават Неговите последователи, че Той е Месия. Те свидетелстват за това не само с думите и живота си, но и със своята смърт.

2 Scott, E. F. Kingdom and the Messiah (Edinburgh: T.& T. Clark, 1911), p. 55.

3 Klausner, J. The Messianic Idea in Israel (New York: The MacMillan Co., 1955), p. 23.

4 Gartenhaus, J. The Jewish Conception of the Messiah, Christianity Today, March 13, 1970, pp. 8-10.

5 The Jewish Encyclopaedia (New York: Funk and Wagnalls Co., 1906), v. 8, p. 508.

6 Burrows, M. More Light on the Dead Sea Scrolls (London: Secker & Warburg, 1958), p. 68.

7 Bruce, A. B. The Training of the Twelve (Grand Rapids: Kregel Publications, 1971), p. 177.

8 Edersheim, A. Sketches of Jewish Social Life in the Days of Christ (Grand Rapids: W.B. Eerdmans Publishing Co., 1960), p. 29.

9 Ladd, G. E. I Believe in the Resurrection of Jesus (Grand Rapids: W. B. Eerdmans Publishing Co., 1975), p. 38.

7

Чухте ли какво e станало със Савел?

Професорът атеист бил много нервен, когато дошъл неговият ред да говори. Той не можел да опровергае доказателствата за възкресението или личното свидетелство на Джак, така че се спрял на темата за коренната промяна, настъпила у апостол Павел с приемането на християнството. Той използвал аргумента, че "често се случва хората да бъдат психически така въвлечени в това, срещу което се борят, че в крайна сметка да се окажат обзети от него". Моят приятел просто се усмихнал и отговорил: "Внимавайте, господине, защото е възможно да станете християнин."

Едно от най-въздействащите свидетелства за християнството е фактът, че Савел от Тарс, може би най-яростният негов противник, става апостол Павел. Савел е ревностен юдеин и религиозен водач. Роден в Тарс, той има възможност да получи най-високото за времето си образование. Тарс е университетски център, известен със своите философи стоици и със своята култура. Гръцкият географ Страбо възхвалява Тарс за неговия интерес към образованието и философията1.

Подобно на баща си, Павел има римско гражданство, което е висока привилегия. Той е добре обучен в сферата на елинистичната култура и мисъл. Владее много добре гръцки и проявява умения в изкуството да се води спор. Цитира дори малко известни поети и философи:

Деян. 17:28 -- "Защото в Него живеем, движим се и съществуваме [Eпименид]; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме [Клеант]";

I Кор. 15:33 -- "Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави." [Менандър]";

Тит 1:12 -- "Един от тях, някой си техен пророк, е казал: "Критяните са винаги лъжци, зли зверове, безделни лакомници. [Епименид]".

Образованието на Павел е юдейско и е подчинено на строгите доктрини на фарисеите. На около четиринадесет години той е изпратен да учи при Гамалиил -- един от най-изтъкнатите равини на времето си, внук на Хилел. Павел настоява не само, че е фарисей, но и че е син на фарисей (Деян. 23:6). Той е можел да се похвали: "И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми." (Гал. 1:14)

За да разберем Павловото приемане на християнството, трябва да видим защо отначало той е толкова яростен негов противник. Причината е предаността му на юдейския закон, която поражда непреодолимата му неприязън към Христос и раннохристиянската църква.

Павел "се чувства засегнат от християнското послание и причината за това -- както пише Жак Дюпон -- не е потвърждението, че Исус е Месия, а приписваната Му роля на Спасител, което отнема цялата стойност на закона по отношение на спасението като цел... [Павел е] така враждебно настроен и ожесточен спрямо християнската вяра заради значението, което сам приписва на закона като път към спасението."2

В Енциклопедия Британика се казва, че новата секта на юдаизма, нарекла се християнство, засяга същността на юдейското образование и на учението на равините, усвоени от Павел (с. 476). Унищожаването на тази секта става негова заветна цел (Гал. 1:13). Ето защо Павел започва да преследва до смърт сектата на "Назарянина" (Деян. 26:9-11). Той буквално "опустошаваше църквата" (Деян. 8:3). И така тръгва за Дамаск с документите, които му дават властта да преследва последователите на Исус и да ги върне в Йерусалим, за да бъдат съдени.

Тогава нещо се случва с Павел. "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че ако намери някой от този Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим. И на отиване, като приближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му каза: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" А той рече: "Кой си Ти, Господи?" И Той отговори: "Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш." А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск. И прекара три дни без да види, и не яде, нито пи.

А в Дамаск имаше един ученик на име Анания. И Господ му рече във видение: " Анание!" А той рече: "Ето ме, Господи." И Господ му рече: "Стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото ето, той се моли; и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа." (Деян. 9:1-12)