Не просто дърводелец

И тук вече разбираме защо християните се страхуват от Павел. Анания отговаря: "Господи, чул съм от мнозина за този човек, колко злини е сторил на Твоите светии в Йерусалим. И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име." А Господ му рече: "Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народите, и пред царе, и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми." И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: "Брате Савле, Господ ме изпрати -- същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, -- за да прогледаш и да се изпълниш със Святия Дух." И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана, та се кръсти. А като похапна, доби сила." (Деян. 9:13-19а) Павел казва: "Не видях ли Исуса, нашия Господ?" (I Кор. 9:1) Той сравнява появата на Христос пред него с появяванията Му сред апостолите след възкресението. "Най-после от всички яви се и на мене" (I Кор. 15:8)

Павел не само вижда Исус, но и Го вижда по един неустоим начин. Той прогласява благовестието по необходимост, а не понеже нямал избор. "Защото, ако проповядвам благовестието, нямам с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми, ако не благовествам." (I Кор. 9:16)

Обърнете внимание, че срещата на Павел с Исус и последвалото обръщане към християнството са внезапни и неочаквани. "Внезапно блесна от небето голяма светлина около мене." (Деян. 22:6) Павел няма представа кое може да е това същество от небесата. Вестта, че е Исус от Назарет, го кара да трепери и го изумява.

Може да не знаем всички детайли, хронологията или психологията на онова, което е станало с Павел по пътя за Дамаск, но със сигурност знаем едно: случилото се засяга из основи всяка сфера на неговия живот.

Първо, характерът на Павел е драстично променен. Енциклопедия Британика го описва преди приемането на християнството като нетолерантен, мрачен, преследващ другите, религиозен фанатик -- високомерен и подвластен на собствения си темперамент. След като се обръща към Христос той е представен като търпелив, любезен, издръжлив и самопожертвователен (с. 473). Кенет Скот Латурет пише: "Това, което е дало смисъл в живота на Павел и е издигнало този почти невротичен темперамент от мрачност до непрестанно нарастващо въздействие, е едно дълбоко и революционно религиозно изживяване."3

Второ, взаимоотношенията между Павел и последователите на Исус се променят. "И преседя няколко дни с учениците в Дамаск." (Деян. 9:19б) А когато Павел отива при апостолите, те му отвръщат с "приятелска ръка".

Трето, разбиранията на Павел се променят. Въпреки че продължава да обича и цени своето юдейско наследство, той се превръща от яростен противник в заклет поддръжник на християнската вяра. "И веднага почна да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син." (Деян. 9:20) Начинът на мислене на Павел се изменя. Неговите преживявания го карат да признае, че Исус е Месия -- в открит конфликт с представите за Месия на фарисеите. Неговото ново схващане за Христос означава цялостна промяна в мисленето му4. Жак Дюпон отбелязва, че след като Павел "категорично отрича, че един разпънат на кръст човек може да бъде Месия, той започва да убеждава хората, че Исус наистина е Месия и наред с това преосмисля всичките си представи за Месията" (виж бел. N2).

Освен това сега той съумява да разбере, че Исусовата смърт на кръста, която изглежда като проклятие от Бога и жалък край на един човешки живот, всъщност е израз на Божието помирение със света чрез Христос. Павел осъзнава, че чрез разпятието Христос става проклет за нас" (Гал. 3:13) и Бог "за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (II Кор. 5:21). Смъртта на Христос не само не е загуба, а е огромна победа, чийто връх е възкресението. Кръстът вече не е пречка, а е същността на Божието изкупление чрез Месия. Проповедта в служението на Павел може да се обобщи така: "поясняваше и доказваше, че Помазаника трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че "тоя Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос" (Деян. 17:3).

Четвърто, преобразено е Павловото служение. Той се превръща от човек, мразещ хората, които не са евреи, в учител тъкмо на тези хора. От ревностен юдеин той се преобразява в евангелист, проповядващ сред езичниците. Като юдеин и фарисей Павел гледа отвисоко на презрените неевреи като на по-низши от Божия избран народ. Преживяното в Дамаск го превръща в предан апостол, чиято жизнена мисия е да помага на хората, които не са евреи. В Христос, Който се явява пред него, Павел вижда Спасителя на всички хора. От праволинеен фарисей, чиято мисия е да съхранява строгия юдаизъм, Павел се превръща във възвестител на новата радикална секта, наречена християнство, на която първоначално така рязко се е противопоставял. Промяната у него е толкова същностна, че "всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: "Не е ли тоя, който в Йерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници?" (Деян. 9:21)

Историкът Филип Шаф пише: "Приемането на християнството от страна на Павел не само бележи повратна точка в неговия личен живот, но и слага началото на важна епоха в историята на апостолската църква и оттук -- в историята на човечеството. Това e най-плодотворното събитие след чудото на Петдесетница, то е в основата на всеобщата победа на християнството."5

По време на обед в университета в Хюстън седнах до един студент. Докато разисквахме темата за християнството, той изрази позицията, че няма исторически доказателства за християнството или за Христос. Специалността на този студент беше история и забелязах, че една от книгите му беше история на Римската империя. Той призна, че в нея имало глава, посветена на апостол Павел и християнството. След като я прочел, вниманието му било привлечено от факта, че разделът за Павел започва с описание на живота на Савел от Тарс и свършва с описание на живота на апостол Павел. В предпоследния пасаж се казвало, че не е ясно какво точно се е случило между тези два периода. След като взех книгата Деяния и обясних появата на Христос след възкресението пред Павел, този студент разбра, че това е най-логичното обяснение на промяната, настъпила у Павел. По-късно той също повярва в Христос като в свой Спасител.

Елиас Андрюс коментира: "Мнозина са открили в коренното преобразяване на този "фарисей на фарисеите" най-убедителното доказателство за истинността и силата на религията, към която той се е обърнал, както и върховната стойност, и мястото на личността на Христос". Арчибалд Макбрайд, професор в университета в Абърдийн, пише за Павел: "в сравнение с неговите постижения... постиженията на Александър и на Наполеон бледнеят като съвсем незначителни"6. По думите на Климент Павел "е носил вериги седем пъти; проповядвал е благовестието на Изток и на Запад; стигнал е до границата на Запада и е умрял, подложен на мъчения от управниците"7.

Павел неведнъж заявява, че живият възкресен Исус е променил неговия живот. Той е толкова убеден в Христовото възкресение, че също умира като мъченик за своята вяра.

Двама професори от Оксфорд -- Гилбърт Уест и лорд Литълтън -- решили да оборят основата на християнската вяра. Уест възнамерявал да докаже неистинността на възкресението, а Литълтън -- че Савел от Тарс никога не е приемал християнството. В процеса на работата си обаче и двамата стигат до противоположното заключение и стават горещи последователи на Исус. Лорд Литълтън пише: "Приемането на християнството и апостолството на ап. Павел, разгледано дори повърхностно, е само по себе си достатъчно доказателство, че християнството е божествено откровение."8 Той заключава, че ако са действителност двадесет и петте години, прекарани от Павел в страдание и служба на Христос, то и неговото обръщане към християнството е истина, защото всичко, което той извършва, започва с тази внезапна промяна. И ако неговото приемане на християнството е истина, Исус Христос е възкръснал от мъртвите, защото всичко, което Павел е и което прави, той отдава на факта, че е видял възкръсналия Христос.
БЕЛЕЖКИ
1 The Encyclopaedia Britannica, William Benton, Publisher. (Chicago: Encyclopaedia Britannica, Inc., 1970), v. 17, p. 469, 476, 473.

2 Dupont, J. The Conversion of Paul and Its Influence on His Understanding of Salvation by Faith, Apostolic History and the Gospel. Ed. by W. W. Gasque and R. P. Martin (Grand Rapids: W.B. Eerdmans Publishing Co., 1970), p. 177; p. 76.

3 Latourette, K. S. A History of Christianity (New York: Harper & Row, 1953), p. 76.

4 Sparrow-Simpson, W. J. The Resurrection and the Christian Faith (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1968), pp. 185-186.

5 Schaff, Ph. History of the Christian Church, v. 1, Apostolic Christianity, A.D. 1-100 (Grand Rapids: W. B. Eerdmans Publishing Co., 1910), p. 296.

6 Chambers's Encyclopaedia (London: Pergamon Press, 1966), v. 10, p. 516.

7 Schaff, Ph. History of the Apostolic Church (New York: Charles Scribner, 1957), p. 340.

8 Littleton, G. The Conversion of St. Paul (New York: American Tract Society, 1929), p. 467.

8

Как да кажеш на бялото черно?

След повече от 700 часа проучване по тази тема и подробно изследване на нейните основи стигнах до заключението, че възкресението на Исус Христос е или една от най-безчестните, порочни и безскрупулни измами, натрапвана някога на хората, или е най-значимият факт в историята.

Проблемът за възкресението извежда въпроса: "Обосновано ли е християнството?" извън сферата на философията и го пренася в сферата на историята. Има ли християнството исторически приемлива основа? Съществуват ли достатъчно доказателства, потвърждаващи вярата във възкресението?

Ето някои факти, свързани с това събитие: Исус от Назарет, еврейски пророк, твърди, че е Христос, чието идване е предречено в юдейското Писание. Той е задържан, осъден като политически престъпник и разпънат на кръст. Три дни след Неговата смърт и погребението Му няколко жени отиват на гроба Му, но не откриват там тялото. Неговите ученици твърдят, че Бог Го е възкресил от мъртвите и че Той се е явявал пред тях много пъти преди да се възнесе на небето.

Въз основа на тези факти християнството се разпространява в цялата Римска империя и продължава да упражнява огромно влияние върху хората по света през вековете.

Имало ли е в действителност възкресение?

След като тялото е поставено в гроб, изсечен в скала (Мат. 27:60), огромен камък (тежащ около два тона) е придвижен чрез лостове, за да запуши входа на гроба (Марк 16:4).

Мъже, обучени в строга римска дисциплина, пазят гроба. Страхът от наказание "е причина за безукорното изпълнение на поетите задължения, особено от страна на нощните пазачи"1. Тези хора слагат на гроба римския печат -- знак за римската сила и авторитет. Печатът е поставен като мярка срещу възможна вандалщина2. Всеки, който се опита да премести камъка от входа на гроба, би счупил печата и така би предизвикал гнева на римските съдии.

Но гробът е празен.

Артър Ремзи пише: "Аз вярвам във възкресението отчасти защото някои факти са немислими без него."3 Празният гроб е "твърде прочут, за да бъде отречен". Паул Алтхаус твърди, че за възкресението "не би могло и да се говори в Йерусалим за един-единствен ден, за един час дори, ако празният гроб не е бил установен факт, признат от всички свидетели на тези събития"4.

Пол Майер заключава: "Ако всички факти се преценят внимателно и непредубедено, наистина е възможно да се обоснове, съгласно изискванията на историческото изследване, изводът, че гробът, в който Исус e бил погребан, действително е бил празен сутринта на първия Великден. Досега не са открити доказателства в литературните източници, епиграфията и археологията, които биха опровергали това твърдение."5

Как може да се обясни празният гроб? Може ли да се търси някаква естествена, отговаряща на природните закони причина?

Основавайки се на поразяващите исторически доказателства, християните вярват, че Исус е бил телесно възкресен във времето и пространството от свръхестествената сила на Бога. Вероятно е трудно да се повярва, но проблемите, до които води неверието, ни изправят пред дори по-големи трудности.

Обстоятелствата около гроба след възкресението говорят много. Римският печат е счупен, което означава неизбежно разпъване на кръст с главата надолу за тези, които са го сторили. Големият камък е отместен не само от входа, но и от цялата масивна гробница -- все едно някой го е вдигнал и го е сложил встрани6. Стражите са избягали. Юстиниан в своите Дигести (49.16) изброява осемнадесет причини, поради които стражите могат да бъдат убити. Сред тях са заспиване или изоставяне на поста.

Жените идват на гроба и го намират празен. Те изпадат в паника, връщат се и казват на мъжете. Петър и Йоан се затичват към гроба. Йоан стига пръв, но не влиза. Само поглежда вътре и вижда платното, с което е обвито тялото за погребението -- малко смачкано, но тялото не е там. Христовото тяло преминава непосредствено през тази плащаница към нов живот. Признайте си, че подобна гледка би ви накарала да повярвате, поне за момента.

Теориите, които обясняват възкресението чрез естествени причини, са неаргументирани. Те всъщност помагат да се изгради увереност в истинността на възкресението.

Ако гробът беше сбъркан, юдейските власти незабавно биха извадили тялото от истинския гроб, заглушавайки за вечни времена всички мълви за възкресение.

Според друг опит за обяснение появите на Исус след възкресението са или плод на въображението, или халюцинации. Освен че противоречи на психологическите принципи, на които е подвластна появата на халюцинации, тази теория не съответства нито на историческата ситуация, нито на душевното състояние на апостолите.

И така, къде е истинското тяло и защо не е приведено като доказателство?

Скептично настроеният Дейвид Фридрих Щраус -- самият той не вярва във възкресението -- оборва всички представи, че Исус е оживял след припадък: "Невъзможно е едно същество, излязло полумъртво от гробницата, което едва се придвижва, слабо и болно, нуждаещо се от лечение, превръзки, укрепване, специални грижи, и което накрая не е устояло на страданията, -- да е създало впечатление у учениците, че е Победител над смъртта и гроба, Принц на живота, а тъкмо това впечатление, лежи в основата на бъдещото им служение. Подобно съживяване след припадък би могло само да отслаби впечатлението, което Той е създал у тях с живота и смъртта си. В най-добрия случай то би могло да придаде на представите им елегичен тон, но не и да превърне скръбта им в ентусиазъм и да извиси почитта им в преклонение."7

Дж. Андерсън, е бил декан на факултета по право в Лондонския университет, ръководител на катедрата по източно право във факултета за изучаване на Изтока и Африканските държави, директор на Института за развитие на правните науки в Лондонския университет. Коментирайки предположението, че учениците са откраднали тялото на Христос, той пише: "Това би било в абсолютно противоречие с всичко, което знаем за тях: с тяхното нравствено учение, с характеристиките на техния живот, с тяхната устойчивост спрямо страданията и гоненията. Нито пък би обяснило драматичното им преобразяване от унили и отчаяни страхливци в свидетели, които никой противник не би могъл да принуди да мълчат."8

Теорията, според която юдейските или римските власти са пренесли тялото на Христос, не е по-разумно обяснение за празния гроб, от предположението, че тялото е откраднато от учениците. Ако властите са разполагали с тялото или са знаели къде е то, защо не са обявили това, когато учениците започват да проповядват възкресението в Йерусалим? Ако са знаели къде е, защо не са обяснили точното му местонахождение? Защо не са извадили тялото, не са го сложили в една каруца и са го разнесли из центъра на Йерусалим? Подобно действие със сигурност би унищожило християнството.

Д-р Джон Монтгомъри коментира: "Версията, че ранните християни са изфабрикували тази приказка и след това са я проповядвали сред хората, които лесно са можели да я оборят просто като покажат тялото на Исус, надхвърля границите на правдоподобността."9

ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Английският учен Брук Фос Уестскот заключава: "Взимайки предвид всички доказателства, няма да е пресилено да се каже, че никое друго историческо събитие не е по-добре или по-разностранно подкрепено от възкресението на Христос. Единствено предишното предположение, че то трябва да е измислено, би могло да породи представата за недостатъчност на доказателствата за него".11

Д-р Саймън Грийнлийф е един от най-големите юридически умове, които страната ни е имала някога. Той е известен професор по право в Харвардския университет и е приемник на съдията Джоузеф Стори като професор по датско право в същия университет. В Речник на американските биографии Х. Нотс пише за него: "Издигането на авторитета на Юридическия факултет в Харвард до сегашните му позиции сред другите подобни факултети в САЩ се дължи на усилията на Стори и Грийнлийф." Докато е професор по право в Харвард, Грийнлийф пише книга, в която изследва удостоверяващата стойност на апостолските свидетелства за възкресението на Христос. Той отбелязва, че е невъзможно апостолите да "са упорствали толкова дълго в потвърждението на истините, проповядвани от тях, ако Исус всъщност не е възкръснал от мъртвите и ако те не са знаели този факт със сигурността, която са имали за всеки друг факт."12 Грийнлийф заключава, че възкресението на Христос е едно от историческите събития, обосновани най-добре съгласно законите на юридическото доказателство, прилагани в съда.

Друг юрист, Франк Морисън, се заема да обори доказателствата за възкресението. Той смятал, че животът на Исус е един от най-красивите, живяни някога, но когато става дума за възкресението, според Морисън някой трябва да е добавил известен митичен елемент към историята на Исус. Той планира да разкаже за последните няколко дни от живота на Исус. Разбира се, като пренебрегне възкресението. Морисън си представя, че един интелигентен и разумен подход към Исус би изключил напълно възможността за Неговото възкресение. Но, разглеждайки фактите през призмата на своето юридическо образование, той е принуден да промени мнението си. В крайна сметка Морисън пише своя бестселър "Кой премести камъка?". Първата глава е онасловена: "Книгата, която отказваше да бъде написана", а останалите глави са посветени на доказателствата за възкресението на Исус13.

Джордж Елдън Лад заключава: "Единственото разумно обяснение на тези исторически факти е, че Бог е възкресил Исус в телесна форма."14 Вярващият в Исус Христос днес може да е напълно уверен, подобно на първите християни, че неговата вяра се основава не на мит или легенда, а на безспорния исторически факт за възкръсналия Христос и празния гроб.

Най-важното е, че всеки вярващ може да изпита силата на възкръсналия Христос в своя живот днес. Първо, той може да бъде уверен, че неговите грехове са простени (I Кор. 15:3). Второ, може да е сигурен в своя вечен живот и в собственото си възкресение от гроба (I Кор. 15:19-26). Трето, той може да бъде освободен от безсмисления и празен живот и да бъде преобразен в ново създание от Исус Христос (Йоан 10:10; II Кор. 5:17).

Каква е вашата преценка и какво решение ще вземете? Какво мислите за празния гроб? След като разглежда доказателствата от юридическа гледна точка, лорд Дарлинг, бивш министър на правосъдието на Англия, заключава: "Съществуват толкова поразителни доказателства, позитивни и негативни, свързани с факти и с обстоятелства, че никой разумен съд в света не може да постанови друга присъда освен тази, че историята на възкресението е истина".15
БЕЛЕЖКИ
1 Currie, G. The Military Discipline of the Romans from the Founding of the City to the Close of the Republic, 1928, pp. 41-43.

2 Robertson, A. T. Word Pictures in the New Testament (New York: R. R. Smith, Inc., 1931), p. 239.

3 Ramsey, A. M. God, Christ and the World (London: SCM Press, 1969), pp. 78-80.

4 Althaus, P. Die Wahrheit des kirchlichen Osterglaubens (Gutersloh: C. Bertelsmann, 1941), pp. 22, 25ff.

5 Independent, Press-Telegram, Long Beach, Calif., Saturday, april 21, 1973, p. A-10.

6 Макдауъл, Дж. Evidence That Demands a Verdict (San Bernardino, Calif., 1973), p. 231.

7 Strauss, D. The Life of Jesus for the People (London: Williams and Norgate, 1879, 2nd ed.), v. 1, p. 412.

8 Anderson, J.N.D. Christianity: The Witness of History (Tyndale Press, 1970, III, p. 92.

9 Montgomery, J. W. History and Christianity (Downers Grove, III.: Inter Varsity Press, 1972), p. 78.

10 Arnold, Th. Christian Life -- Its Hopes, Its Fears, and Its Close (London: T. Fellowes, 1859), p. 324.

11 Литъл, П. Знай защо вярваш (София: Нов Човек, 1995).

12 Greenleaf, S. An Examination of the Testimony of the Four Evangelists by the Rules of Evidence Administered in the Courts of Justice (Grand Rapids: Baker Book Hause, 1965), p. 29.

13 Morison, F. Who Moved the Stone? (London: Faber and Faber, 1930).

14 Ladd, G. E. I Believe in the Resurrection of Jesus (Grand Rapids: W. B. Eerdmans Publishing Co., 1975), p. 141.

15 Green, M. Man Alive (Downers Grove, Ill.: Inter Varsity Press, 1968), p. 54.
9

Моля истинският Месия да стане

Исус се позовава непрекъснато на пророчествата в Стария Завет, за да подкрепи своите твърдения, че е Месия. В Гал. 4:4 Той казва: "А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закон." Тук се споменават предсказанията, които са се осъществили у Исус Христос. "И като почна от Мойсея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания." (Лука 24:27) Исус се обръща към хората: "Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия Закон, в Пророците и Псалмите." (Лука 24:44) Той казва: "Защото, ако вярвахте в Мойсея, повярвали бихте и в Мене; понеже той за Мене писа." (Йоан 5:46) Исус отбелязва: "Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден." (Йоан 8:56) Апостолите, новозаветните писатели и т. н. постоянно се позовават на изпълнените пророчества, за да подкрепят твърденията на Исус, че е Божи Син, Спасител, Месия. "Но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Помазаник ще пострада." (Деян. 3:18) "И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията (т.е. Стария Завет), та им поясняваше и доказваше, че Помазаника трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че "тоя Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам, е Помазаника." (Деян. 17:2-3) "Защото първо ви предадох онова, което и приех, сиреч, че Христос умря за греховете ни според Писанията [с други думи, Христовата смърт е предсказана в Стария Завет]; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според Писанията." (I Кор. 15:3„4)