Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Както винаги, добави на ум.
— Е, да, като се замисля - след това седна по средата на коридора и издърпа Лин до себе си. За малко да я събори. После хвана листа и започна да шава с пръсти по буквите. — Добре, както и да го гледаме, първата дума е фаза... И първата на второто изречение. Но не знам какви може да са другите. Идеи? Лин тъкмо щеше да отговори, когато се чу шум от обувки, на не повече от петдесетина метра разстояние. Хейли скочи на крака сгъна листчето толкова много пъти, че накрая заприлича на малко квадратче, и го пусна в тениската си. — Госпожице Купър, лъжа ли се, или вашето работно време приключи? - попита я Итан. — Не, господине. — Тогава, нека не ви задържам. Приятна вечер. Хейли не изчака друга покана и бързо тръгна към изхода, докато Лин се опитваше да възпре краката си да тръгнат в обратната посока, за да не изгубят завинаги човека, който отново потъна в Имението си. ~
Отзад напред? Не. Смачканото листче вече пое безмълвния си полет към кошчето. През буква? Не, не. Още по безсмислено. Този път не уцели. Произволно разбъркани? От средата към началото и после към края? Обратното? Не, не и не. Още три листчета в коша. После още пет. Стават седем. Десет. Петнайсет. Двайсет и осем. Петдесет и четири. Кошчето вече отдавна бе преляло. Листчетата излизаха като малки лавини от ъгъла на стаята. Дали вече надвишават хилядарка-две? Отпусна глава на студения под, избута още няколко купчинки листчета и легна изтощена. Не трябваше да заспива. Не и преди да е разбрала какво пише. Нямаше да заспи. Но умората притискаше клепачите ѝ, трябваше да затвори очи. Само за минутка, после щеше да продължи. Джейк и Рики вече спяха. Единият на дивана, другият- на стола. Защо и тя да не дремнеше съвсем малко. Не, Ким, скастри се на ум. Преодоля тежестта, която умората стоварваше отгоре ѝ и прогледна отново. Зрението ѝ беше размазано и имаше чувството, че мина цяла вечност, преди да успее да фокусира точката, в която се взираше. 4:55. Точката се оказа малката стрелка на часовника, която ѝ подсказа какъв ѝ е проблемът на умората, та толкова напира да я приспи. 4:55! Беше будна от близо двайсет часа! Е, нека са само още пет минути, зауверява безгласно умората, нека станат точен час. Надигна се и погледът ѝ се впи жадно и безмилостно в голямата стрелка. Часовникът беше бледосин, с яркозелени стрелки и без цифри. Само дванайсет чертички на определените места ориентираха за часа. 4:57. Стрелката продължаваше да притегля погледа на Ким към себе си по необясними причини. Тик-так. Тик-так. Когато беше малка, мама ѝ разказваше за часовниците. За всичките им механизми и други джаджи, от които Ким така и не разбра нищо. Тик-так. Тик-так. Може да е простичък, но това не го прави маловажен, звездичката ми. Всяко малко нещо е важно. Дори и най-незначителното чаркче. Винаги помни това. Не пренебрегвай нищо. Не подценявай нищо, обичаше да казва, докато си играеше с косата на малкото чернокосо момиченце, положило главичка на скута ѝ. Тик-так. Тик-так. Защо се беше сетила за това? От мисълта за семейството ѝ само я болеше повече, отколкото можеше да понесе. Не пренебрегвай нищо. Не подценявай нищо. Ами, ако... ако... Рязко се изправи и трескаво започна да издирва молива си и някой неизписан лист. ~
— Момчета! Хей! Ставайте! - започна да ги разтърсва за раменете. Не беше за вярване, но Рики се събуди пръв. Или „събуди“ не беше точната дума - по-скоро се опита да я перне или просто да я накара да млъкне, за да поспи още някои друг час. Сега обаче не беше време за спане. — Чувате ли ме? Ей, мечки такива! Да не би да ми спите зимен сън през септември? Ставайте веднага, по дяволите! - кресна им раздразнена. Тя не беше мигнала цяла нощ, а те ѝ се правеха на голямата работа, че не са си доспали! — Млъкни, мамка му! - простена Рики и се опита да се завърти, но забрави, че това не беше легло и след секунда се озова на пода. - Ооххх! - простена, но остави клепачите си залостени и Ким нямаше как да надникне през прозореца и да види тъмното кафе, преливащо в чашките на зениците му. Най-интересното беше обаче, че Джейк не помръдваше. Не го събудиха нито крясъците на Ким, нито протестите на Рики, който се бореше с единия си клепач и в крайна сметка успя да го открехне около два милиметра. Супер, един от двама е буден, помисли си, остава само още един. — Джейк. Джейк! - започна да го разтърсва леко за раменете. Нищо. – О-о-о, така ли било? Имам още един кос в ръкава! Избута го със все стола на страни и набързо нащрака на клавиатурата няколко думи. От колоните гръмна оглушителният звук на камбана. Това свърши работа. Джейк подскочи в стола си и очите му се разшириха, сякаш търси някаква въображаема заплаха. — Крайно време беше! - каза му Ким, седна на пода и затърси из купчината листа. - Елате! Важно е! Момчетата седнаха до нея на пода и я загледаха в очакване. — Разгадах кода - съобщи им с безгрижен тон. - Ето, вижте - показа им първата дума. — Браво! - плесна с ръце Рики. - Написала си четири букви в кръгче! Как не се сетих и аз по-рано. — Идиот такъв! - скастри го тя. Толкова труд беше хвърлила, а той ѝ се правеше на интересен! - Това е кодът! Не виждаш ли? На какво ти прилича този кръг? — На кръг. — Охххх! - вече се изнервяше. Джейк придърпа листчето по-близо до себе си и присви очи съсредоточено. — На часовник! - възкликна. — Благодаря! - отговори му Ким облекчена - Поне единият да има мозък! - изгледа Рики на кръв. Тогава той се отдръпна назад, сякаш някой му бе ударил шамар през саркастичната физиономия. — Хей, Ким - започна, като вдигна помирително ръце, - не исках да те ядосвам. — Добре де - учуди се от лекото треперене на гласа му. Паника. Защо го беше страх от нея? - Да не би от изпепеляващия ми поглед да те хвана шубето? — По-скоро вледеняващия. — Какво? — Ами, целият ме направи вир вода! Вир вода? За какво говореше? Огледа го от глава до пети. И наистина: тениската му беше подгизнала, от носа му се стичаха капки и увисваха на брадичката, като че ли си почиваха. Какво по... — Запрати вода по него, Ким - заобяснява Джейк със спокойния тон на лекар. После се ухили. - Е, очевидно ВОДА най-после излезе на яве! — О! - Ким започна бавно да прозира какво се е случило. Обаче сега нямаше време да мисли за това. По-късно. - Добре, както и да е. Та, говорехме за кода и за това, че на листа съм нарисувала часовник. Ами... да, всъщност се оказа, че кодът е часовник. — Чакай... какво? - облещи се насреща ѝ Рики. — Ами ето виж: Ф е на 12 часа и от там тръгва думата. Тоест първата буква се запазва. После я свързваш с 6 часа. И ето ти го началото на кода: фз. После свързваш 11 с 5 часа. Аа. Фзаа. А като почнеш да четеш по часовниковата стрелка се получава фаза. — Боже Господи! Наистина! - възкликна Рики. После очите му изскочиха от орбитите си и паднаха в краката ѝ. - Що за същество си ти, по дяволите? — Хахахаха. Ами умно, братле - засмя се Джейк. После отново постави съсредоточеното изражение. - А ако буквите са нечетен брой? — Ето, например, думата „успешно“. Седем букви. Виж! Пак правиш същото, само че третата буква от кода, на 11 часа, е сама и по часовниковата стрелка се получава успешно. — Удивително! - похвали я Джейк и бузите ѝ пламнаха. — И какво всъщност пише на писмото? - попита Рики. — „Фаза „Внедряване” успешно премината. Фаза „Обезопасяване” официално задействана.“ — Еха! – плесна Рики с ръце в отговор - Колко обнадеждаващо! Отне ни цялата шибана нощ да го разгадаем и какво открихме? Загадка! Я виж ти, каква изненада! — Честно казано не ми пука особено в момента - отсече Ким, стана и се прозя - Вие си спахте, но аз седях да разшифровам писмото, така че наистина не смятам да се занимавам с още разшифрования. Уморена съм. Спи ми се. Така че - лека ви нощ! Помаха им, изкачи стълбите и се свлече на леглото. Потъна в меките завивки и мислите ѝ отлетяха надалеч. Някъде, където никой да не може да ги открие. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|