Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
- Навигация на страницата:
- Тридесет и седма глава Всеки
| Тридесет и шеста глава
Открих те Глупачка. Усмивката му едва се виждаше в мрака, но сред сенките, в един тъмен ъгъл, всеки, който търсеше, би я разпознал. Подържа още малко кърпата на рамото си, но накрая просто я захвърли. Беше пропита с твърде много кръв. Глупачка. Открих те, Ким Райдър. Сега вече всичко ще си дойде на мястото. Тридесет и седма глава Всеки — Хей, Лини! — Оххх! Нали се разбрахме да не ми викаш така! — Е, добре де, извинявай. Не се сдържах. Тъй като Лин не си направи труда да спре, той продължи да я гони по коридора. — Познай какво! Аз ще взимам писмата! Итан е уволнил Дан! — Сериозно? Я виж ти. Усещаше ентусиазма в гласа му, но беше твърде отнесена, за да му обърне сериозно внимание. Мислите ѝ вече бленуваха за други неща. За други места и светове. За розово небе, за сини океани, за разноцветни птици с нежни и прекрасни гласове. Полудявам, мислеше си. — Здравословно е да се говори. Развива гласните струни. Ето тук вече се засмя искрено. По-тлъста лъжа не бе чувала. — Ето, виж! Вече се смеем! На това му се казва напредък! - замисли се за момент. - Ако питам какво е станало, ще ми отговориш ли честно? Първоначална мисъл: Разбира се, че не. Това, което всъщност каза: — Притеснена съм за Итан. — Че какво има да се притесняваш за него? Кое да каже? Истина или шега, истина или шега, истина... — Ами, къде му е изчезнал ума, например. Ти, да разнасяш важни писма? Направо да се залееш от смях - шега. — Хахаха. Много смешно. Виж ме, смея се: Хаха. — И? Нещо за Родригес в твоите скъпоценни писма? — Да - бръкна в пощальонската чанта на Дан. - Черното. Подаде ѝ го. — Може да се увериш, че не му хлопа дъската. Намигна ѝ и изчезна в един коридор. Ако Ким беше права и Кенеди наистина бе „кученцето на Родригес”, както тя обичаше да се изразява, то тогава или наистина бе идиот, или считаше Лин за малоумна блондинка. Отвори писмото и извади малко листче и молив от джоба на полата си. Започна чевръсто да преписва всяка буква. ~
— Какво ново? - каза Ким вместо поздрав. — Здравей и на теб - направи кисела физиономия Лин. - Имаш две писма за разшифроване. — Дай да видя. Лин ѝ ги подаде, като поясни: — Това е от вчера, другото - от тази сутрин. Приятелката ѝ кимна. Вече беше съсредоточена в кода. — Така, слушай първото: „Не съм доволен. Разочарование. Не искам да се повтаря.” Лин потрепна едва доловимо. — Мислиш ли, че е свързано с... - сети се Ким, но заради спомена за тъжното лице на Лин, сърце не ѝ даде да довърши изречението. — Не знам - отсече приятелката ѝ. Замълча за кратко, но после поклати глава, сякаш въпросната мисъл е била твърде абсурдна. — Казвай второто писмо. — Добре. Така... - на Ким ѝ трябваше още секунда да подреди буквите – „Открих те. Вече всичко ще е различно. Бау.” — Бау?! Моля? - недоумяваше Лин. Май беше на прага да се разсмее. Обаче в главата на Ким започнаха да се редуват абсурдни и тревожни мисли. Неспособна да говори, тя просто свали надолу деколтето си, колкото да се видят следите от нокти. Лин се досети и постави ръка на устата си, изумена. — Да не ми казваш, че някакво куче праща писма на Родригес? — Не, разбира се! Казвам, че сто на сто е пространствен. ТОЙ, както го наричаш, е КАК, Лин - кръвта ѝ се смрази, щом осъзна сериозността на положението. - ТОЙ може да е навсякъде. Може да е всеки. Лин пребледня. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|