Управленски институции в областта на културата в България

За постигането на целите и осъществяването на социалистическата културна революция е необходимо преустройство на културните институции. Процесът на нейното осъществяване протича в продължения на осемнадесет години като в периода 1945-1963 преминава през пет основни трансформации.

Управлението на културата е от изключително значение за всички управляващи. Сега, в създадените радикално нови обстоятелства, това се превръща в една от централните нови потребности. Ето защо още през 1944 се правят и първите преобразувания в тази насока.
1944 - Министерство на пропагандата

Основната заявена цел при неговото създаване е „цялостен обхват в свръхинстанция, пряк контрол, постоянен надзор и ефективно ръководство над всички културно-просветни институции, организации и инициативи в страната, изявите на които посредством живото слово, печата, радиото, киното, изобразителните изкуства, фотографията, изложбите, театъра, музиката, хореографията, книгите, музейното дело и т.н., могат да бъдат средство за пропаганда”³².

Министерството на пропагандата (схема 1) се състои от три основни дирекции – „Печат и пропаганда”, „Радиоразпръскване” и „Дирекция на народната култура”.

Схема 2

Ще се спра само на някои от акцентите и в останалите дирекции на Министерството на пропагандата, но основното ми внимание е насочено именно към дирекцията, в която се осъществява управлението на културата в страната в този период.

За да може да се канализира потокът на информация от управлението към публичността се издват ежедневни бюлетини, чрез които се произвеждат необходими информационни и аналитични акценти.

Основната цел на Отделението по политическа пропаганда е „... да превъзпита българския народ в духа на новото време и ликвидира с великобългарския шовинизъм, като се посочи пътят на взаимното сътрудничество между балканските народи, да се спомогне за измъкването на България от положението на изолация, да се съкрати процесът на ликвидация и изкореняване на фашизма и най-после да се приобщи България по-силно към великите СССР и демократичните Съединени щати, Англия и другите народи.”³³

Присъстват и Съединените щати, и Англия, и „други народи”, в изброяването. При това с оценката „демократични”. Студената война още не е започнала, в България управлява Отечественият фронт, съставен от различни партии, в Народното събрание има опозиция. Правителството се съобразява с обстановката. Това е налагащото се на пръв поглед обяснение на факт, който впоследствие ще се превърти в друга посока.

Дирекцията по „Радиоразпръскване” има сред основните си задачи „... всестранно и обективно осведомяване на радиослушателя по всички вътрешно-политически и външнополитически въпроси, борба срещу фашизма и расовите заблуди, разясняване и проагитиране на всички обществени и социални инициативи и акции на отечественофронтовската власт, подпомагане изграждането на обществените организации и проагитиране на техните инициативи, разяснителна и агитационна работа във връзка със стопанското възстановяване на страната, изграждане дружбата между българския народ и Съветския съюз, славянското братство и международното сътрудничество, обществено-политическо възпитание и разпространение на положителни научни знания, запознаване с културния живот на славянските и други народи.”³⁴

Едно от основните отделения на тази дирекция е свързано с институциите по музика в радиото, за научни беседи, както и подготовката и реализацията на различни предавания, свързани с културата. В музикалния отдел се организират концерти, както и тематично разработени предавания, в които се отделя основно внимание на развитието на съвременната съветска музика, огромно място се отделя и на първите създадени хорови произведения с отечественофронтовска тематика, както и записите на народни, възрожденски и партизански песни, народни хора, както и подкрепа в развитието на съвременното българско композиторско творчество. Музиката на народното хоро влиза в трайните интереси на радиото. Въпреки че няма визуална представа (картина), каквато радиото не може да предложи, хорото е достатъчно атрактивно като звукова реализация, за да създава трайни и живи зрителни представи. Хорото се поднася – като музика – чрез фолклорни инструментални групи или, още по-мащабно, чрез духови оркестри.

Решението управлението на културата да се прехвърли към Министерството на пропагандата не е случайно³⁵. Структурата, която се занимава с този процес сега, е с ранг на дирекция. Основната причина за това прехвърляне е тенденцията към административна централизация. Тази промяна е свързана и с трикратно увеличение на щатния състав на дирекцията, което основно се дължи на увеличените дейности и правомощия в новата структура.

Дирекцията се управлява от директор, секретар и организатор. Тя се състои от четири отделения - Отделение за културно творчество, Отделение за обществено възпитание, Отделение за културни връзки с чужбина и Отделение за кината. Три основните задачи се възлагат на тази структура:

• 
  Подпомагане дейността на научните дружества и съюзи, на различни структури и институти, които са свързани с културно-просветната дейност, за награди на писатели, учени, чужденци, които се грижат за разпространението на българската култура; осигуряване на средства за печатни издания, книги и др., които да се раздават безплатно на читалища, училища и библиотеки и др. Тъй като това е структура в Министерството на пропагандата, тук са предвидени и средства за гости от чужбина, за превод на българска литература и нейното издаване зад граница.
  
• 
  На второ място като приоритет в дейността на дирекцията е подпомагане на съществуващите организации на писатели, музиканти, художници, както и техните издания, за подпомагане дейността на различни дейци на културата, които са с доказан принос в развитието на съвременната българска култура, за подпомагане събирането, изучаването и популяризирането на българският фолклор и още много други. Прави впечатление социалната политика, която се води от тази дирекция, тъй като част от средствата й се заделят за пенсионните фондове на дейците на културата – писатели, артисти, музиканти и др. Осигуряват се финансови средства за лечение или преживяване на хора от различните професионални културни организации. Да се грижи за професионалното развитие на българската вокална школа, развитие на хоровото дело и изграждане на широка народна музикална култура, както и да води „... една твърда борба с упадъчното влияние на една разпространена напоследък у нас музика, пренесена от развратните вертепи на едно разлагащо се общество”³⁶.
  
• 
  Трета задача, но не и по важност, е субсидирането на определни културни институти – народните театри в София и Скопие, областните, общинските, читалищните театри, Държавната филхармония, симфоничните оркестри към Държавна музикалната академия, утвърдени певчески хорове, както и усигуряване на субсидии за увеличаване фондовете на читалищата³⁷.
  

Министерството е преименувано след предложение от министъра в Министерството на пропагандата до председателя на Министерски съвет, в чийто доклад³⁸ от 05.06.1945 „относно преименуването на Министерството на пропагандата в Министерство на информацията и изкуствата” с основен аргумент за „проблематичната явност на пропагандните задачи”. Според него новото име ще отрази най-точно и пълно „смисъла на неговата действиетелна работа и важната му мисия.”³⁹ Това е доказателство за неуспеха на чистите пропагандни методи. Въпреки все още много напрегнатата политическа обстановка в страната се налага отказ от думата пропаганда. Тя е свързана и с германския опит на фашистката власт и навява негативни спомени. Достатъчни са шест месеца, за да се осъзнае „проблематичната явност на пропагандните задачи”.

На 03.09.1945 с постановление №14 Министерският съвет одобрява Наредба-закон за преименуване на Министерството на пропагандата в Министерство на информацията и изкуствата, като структурата и фунциите му запазват досегашния си вид. В новия термин се разделят значения: пропагандата става информация, с което прикрива пропагандния смисъл, защото явно е, че в обстановката на 1945 с открити и прикрити противоборства на политически сили ще се търси пропагандно надделяване в една или друга посока чрез информацията; отделят се и открито се обозначават изкуствата, с което се търси – очевидно е! – привличане на интелектуален съюзник чрез открито изявено намерение за подкрепа и извисяване на значения. Изменят се част от наименованията на дирекциите и отделенията към тях. Общо взето думата пропаганда се заменя с думата информация. Дирекцията на народната култура е преименувана на „Дирекция на изкуствата”. Новото в нейната структура е обособяването на „Инспекторат на народните библиотеки и музеи”. Основните функции на дирекцията се запазват, като към тях се добавя задължението „да ръководи научно-изследователската дейност из областта на предисторията, античната и особено на старобългарската и възрожденската култура; да събира и съхранява художествени, исторически, архитектурни, етнографски и библиографски паметници и ценности, свързани с развитието на българския народ, а и на световната култура и пр.⁴⁰ (схема 2). С това народната танцова култура, фолклорното ни танцово наследство окончателно се приютява под грижите на държавните институции.

Схема 3

• 
  „да насочва развитието й в правилни и прогресивни насоки, за да може тая деятелност да обслужва пълно и да издигне всестранно духовните нужди на народа”⁴¹;
  
• 
  да „подлага творческите постижения на своите членове на една вътрешна, толерантна, проникната от чувство на отговорност и взаимоуважение критика, с цел не да унижи и покруси, а да поправи, насърчи и издигне тия свои членове в пътя на тяхното разитие”⁴² и т.н.
  
• 
  организацията на концерти, изложби, литературни срещи, дискусии и други културни мероприятия. Тя е един от органите, който участва при взимането на решения по творческите проблеми в различните сфери на културата, организира конкурси, както и отговаря за присъждането на награди и контрактации.
  

Неочаквано е това отнемане на „каквито и да било функции на изпълнителна или контролна власт”. Тълкувам го като сигнал за влошаване на политическите взаимоотношения между партньорите в новата власт и техните опоненти. Изострят се конфликтите при осъзнаване на намеренията. Така камарата се превръща във фактически общ творчески съюз на всички изкуства и фолклора.

В последните месеци на 1947 започват нови реформи, които са предопределени с приемането на новата конституция. Те засягат и Министерството на информацията и изкуствата. На 11.12.1947 Министерският съвет разпорежда закриването на Министерството и указва реда, по който да се ликвидират неговите дирекции и подструктури.

Иван Еленков пише „Не ще и дума, че има носещи елементи в конструкцията – пренос на старорежимен институционален опит. Но ефективността на експеримента не иде от механичния пренос на стари институции, а от възможността те да се свържат в йерархическо съподчинение по нов начин и се организират около идеология, позволяваща плодоносна експлоатация на стари нагласи от времето на буржоазна България в променения тотално обществен и политически контекст”⁴⁴. Съгласявам се с тази научна постановка. Вече се опитах да конкретизирам значенията на тези процеси.

1947. 
      - Комитет за наука, изкуство и култура
      

Схема 4

Изминали са само три години – от края на 1944 до края на 1947 – но вече е факт трета реформа на управленски структури. Отново се потвърждава възлагането на големи очаквания спрямо културата. Търсят се пътища за нейното оптимизиране. Това явно е свързано и с бурната политическа обстановка и радикалните социални сътресения. Проведена е национализация на средствата за производство. Извършено е отчуждаване на едрата градска собственост и на едрата собственост върху селските земи. Проведена е парична реформа, с която се отнемат финансовите капитали. Факт са вълненията около народния съд. Ликвидира се политическата опозиция в страната. Обществото се тресе в разруха и ново съзидание. Извършват се дълбоки промени в ценностните представи на българина. Съпроводени са със съпротива, но и с ентусиазъм. Съпротивата идва от бившата богата класа. Ентусиазмът – от беднотата, която сега получава въздух за живот. Материалното уеднаквяване – всички започват отначало... – от едните се схваща като грабеж и репресии, от другите е разбрано като възмездие и шанс за издигане на благосъстоянието според влагания труд. Противоречието е затиснато със силата на държавната власт. Компенсирано е с обещанията за „светъл живот” (според тогавашната терминология). Осъществяват ли се тези обещания? Най-новата българска история търси отговорите...

През 1950 се създават отдели "Наука, изкуство и култура" към областните (тогава окръжните) народни съвети, подчинени на Комитета за наука, изкуство и култура. Може да се оцени като знак за започващо успокояване, защото централната власт прехвърля функции върху регионални органи. От гледна точка на танцовия ни фолклор се създават условия за съхраняване, представяне и научен анализ на фолклорни своеобразия във всеки регион. Активизира отношението към фолклорните области.

1954. 
      - Министерство на културата
      

То се разделя на следните поделения: Управление на висшето образование, Управление на изкуствата, Управление на кинематографията, Управление на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения, Управление на радиоинформацията, Управление на трудовите резерви, Управление на културно-просветни институти и художествена самодейност, Съвещателен орган – колегия, отдели "Култура" към народните съвети. Най-общо работата на Министерството включва идейно-творческите насоки на културното развитие, да направлява, съгласува и планира в национален мащаб културното развитие. И сега основните задачи запазват своя смисъл например „да осигури по-нататъшно повишаване на идейно-художественото равнище на самодейността, като се създаде необходимият репертоар и се организират предвидените курсове за квалификация на ръководителите на художествените самодейни колективи.

Официалната обстановка на промяната в названието от Комитет в министерство е въвеждане в по-високо значение и авторитет на тази институция, на повече права в общността на министерския съвет, с това и в общото управление на страната. Може да се тълкува и като знак за овладяване на културните процеси в единствено идеологическо направление. Има смисъл и на стабилизиране на културната карта на страната. Говори и за нарастване на културните нужди. И за обогатяване на броя на държавно осигурените професионални колективи на изкуствата – театри, опери, оркестри, галерии, ансамбли за народни песни и танци. Припомняме известни факти – създават се държавни оперни театри: Народна опера – Стара Загора, 1946; Народна опера Варна, 1947; Народна опера Русе, 1949; Народна опера Пловдив, 1953. Паралелно с тях се организират и Държавен симфоничен оркестър в Пловдив, 1945; Държавен симфоничен оркестър във Варна, 1946; Държавен симфоничен оркестър в Бургас, 1947; Държавен симфоничен оркестър в Разград, 1947; Държавен симфоничен оркестър в Русе, 1948; Държавен симфоничен оркестър във Видин, 1949; Държавен симфоничен оркестър в Перник, 1950; Държавен симфоничен оркестър в Плевен, 1953; Държавен симфоничен оркестър в Шумен, 1954. Организирани са прегледи на държавните симфонични оркестри: първите три са в София през 1948, 1951, 1954. Създаден е Представителен духов оркестър при Министерство на вътрешните работи (изключително с концертни задачи), 1951, първа формация от такъв тип в България. В София е сформиран Държавен музикален театър „Стефан Македонски”, 1948. Появява се знакова за България институция за съхраняване и разгръщане на песенната и танцовата фолклорна култура на страната – Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, 1951. През 1953 прави първо турне зад граница. В същата 1951 е основан и Духовият оркестър при Софийската община. Проведен е и първи преглед на оперните театри. В 1952 се създава Ансамбъла за македонски народни песни и танци в Благоевград. И т.н. Това обосновава силно нарастналите потребности от държавно наблюдение и ръководство.

От 01.04.1955 първоначалните дирекции – издателска, полиграфическа и печатни произведения се закриват и техните отдели и служби преминават под ръководството на съответното Управление.

Промените в министерството продължавата и след това. С постановление на Министерски съвет от 14.06.1955 г. се съкращава със 184 длъжности щатът на министерството. Основната причина е „поевтиняване” и опростяване на държавния апарат. Но това говори за повишена опитност и ефективност на чиновническия състав (схема 6).

Схема 7

1957. 
      - Министерство на просветата и културата
      

Една от основните причини за поредната промяна е намаляване на бюрокрацията, която през последните години е нараснала до значителни размери. Това се постига чрез обединяване на някои от вътрешните структури в министерството.

В структурата на новото министерство на първа позиция е поставено ръководството, което включва министър и пет заместник-министри, всеки от които отговаря за пет основни отдела. Тук се запазва и съвещателната колегия (тя идва от структурата на Министерство на културата), която в състава си включва началниците на съответните направления. Петте основни отдела са Общо и професионално образование, Висше образование, Управление по изкуствата и културно-просветните учреждения, Полиграфиздат, Кинематография и Радиоинформация (схема 7).

Схема 9
Към Министерството работят отделите "Култура", отдел "Народна просвета" и отдели "Просвета и култура" в областните центрове.

Публично обявени задачи са: Да повиши идейно-художественото равнище на концертната дейност, "да се насочи правилно музикално-образователната й страна и най-вече да се пресекат опитите да се разваля музикалният вкус на трудещите се и особено на младежта, да се подражава на чужди на нашата идеология образци. Ръководи и организира концертната дейност. Така най-общо формулирани, тези задачи включват и грижите за самодейността, както и грижите за съхраняване, разгръщане и поднасяне на фолклора ни, включително и на танцовия ни фолклор. Народната (фолклорната) танцова култура намира съществено място в самодейността, тя дава възможност за практическо насищане на творческия живот на самодейците. Тя е колективна изява и с това танцовата самодейност, разбирана най-вече като фолклорна танцова изява, се нарежда до хоровата самодейност, до театралната самодейност, тя излиза на самодейната сцена с възможностите си за представяне на внушителни в мащабите си самодейни спектакли.

Краят на десетилетието отваря врати към нов прочит на пропагандните послания в управлението на културата. Както пише Иван Еленков, „линията на промяната в пропагандните ударения постепенно прави възможно разгръщането на нов, усложнен, многопластов публичен език и нов вид официална културна комуникация, осъществяващи се в дебат по основни стойности на социалистическата култура, какъвто не е имало преди.... Една нова пропаганда на чувства започва да сее нови морални терзания и конфликти, въвеждайки чрез идеологията нови дискурсивни фигури в културата – разтворения в множеството лица на „новия положителен герой” „народ”...”⁴⁶. Иван Еленков навлиза в индивидуалните духовни измерения на процесите, в промените на личностните отношения. Този опит дава богата нова представа. Но читателят с право може да изисква доказателства за тези процеси. Те се намират в самите художествени творби, както и в изпълнителските подходи и решения. Това е многообхватна и трудна задача. Засега тази проблематика остава встрани от моя ръкопис.

1963. 
      - Комитет за култура и изкуство
      

И в това ново ведомство се запазва многопластовостта на управленските структури (схема 10).

Схема 10

На първо място е поставено Ръководството, което е съставено от седем отдела, както и едно бюро и една специална служба. Към комитета са изградени пет основни управления – Изкуство, Културно-просветни институти, Кинематография, Полиграфиздат и Радиоинформация и телевизия. Читалищата, самодейността, включително и фолклорните танцови колективи, държавни и самодейни, влизат в отдела Културно-просветни институти. За първи път в структурата на комитета влиза и управлението на новосъздадената Българска телевизия, а за неговото значение говори количеството на щатния състав в това направление – 1337, като със сътрудниците наброява 1794 служители. На централно подчинение към Комитета са и две самостоятелни дирекции - Дирекция за защита на авторското право и Научно-изследователски институт за кинематография и радио. Продължават да действат отдели "Култура и изкуство" към народните съвети, както и общинските, градските, районните и окръжните съвети за изкуство и култура на подчинение към общото ръководство в София.

Новото, което за първи път се появява като терминология в правилниците за действие, е, ККИ „... се създава на обществени начала, с представители на творческите съюзи..., на обществените и културните организации, както и видни дейци на културата и изкуството”, както и че на „обществени начала” се изграждат съвети по „секторите на културата и изкуството – по въпросите на театъра, музиката, изобразителното изкуство, естрадното изкуство, радио и телевизия, киноизкуство и др”⁴⁸. Именно в този етап от управлението на културата става възможно участието на повече експерти благодарение на разгърнатото „обществено-държавно начало”. Съгласявам се с Иван Еленков, който го определя „като усилие за административно-ръководна специализация и професионализация на управлението на културата, разбира се, пак под политическия и идеологически контрол на партията, но без самата тя да е свързана с отговорността на преките, конкретни управленски актове; управлението вече е опосредствено, чрез „представителите на обществените и културни организации и видни дейци на културата и изкуството”, а не както дотогава чрез пряко партийно командване на „културния фронт””⁴⁹. Стефан Ганев определя тези нови „обществено-държавни органи” като „плод на новаторския и вечно търсещ творчески дух на БКП, на нейната способност да намира винаги нови решения на въпросите, поставени от самия ход на общественото развитие.”⁵⁰

Структурата на Комитета по културата и изкуствата е изменена с Постановление на ЦК на БКП от 24.09.1966.

Отправна точна в понататъшното развитие на управленските процеси в областта на културата и изкуството е белязана от провеждането на Първия конгрес на българката култура през 1967. Той се провежда с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 13.12.1966. Съгласно това решение е изграден Централен организационен комитет, който в своя „План за подготовката на Първия конгрес на българската култура” записва, че една от основните му задачи е „... да направи преглед на историческия развой и реалистичните традиции на националната духовна култура, да демонстрира успехите и победите на съвременната социалистическа култура, да преустрои докрай ръководството на културния фронт върху началата на социалистическия демократизъм, да очертае насоките и переспективите за строителството на духовните и нравствените основи на развитото социалистическо общество”⁵¹.

1968. 
      
      Каталог: 1565
      1565 -> Входно ниво 8клас 2010/2011 – втора група
      1565 -> Ii срок 18седм. Х 2 ч.=36часа Разработил
      1565 -> Техническa спецификация доставка на охлаждаща течност (антифриз) за автобуси Спецификация
      
      
      
      Изтегляне 2.7 Mb.
      
      Сподели с приятели: