Нефолклорната култура и фолклорни явления (към развитието на българските народни танци) 1944-1990
Глава IV. Анкети, анализи, статистически данни
Изтегляне 2.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БИБЛИОГРАФИЯ
- Анастас Пр.
| Глава IV. Анкети, анализи, статистически данни
В анкетата са включени преподаватли от висшите и средни училища по хореография, както и ръководители на професионални и самодейни ансамбли и танцови колективи.
Възрастоявият състав на участниците в анкетата е изключитрелно разнообразен.
Както се вижда от приложената таблица и графика, основната част от анкетираните попадат във най-трудоспособоната възраст между 41 и 50 години. Това е поколението, което е израснало и се е изградило като творци и хореографи именно в периода на най-големите промени в областта на българската хореография. По-малък е делът на участниците до 40 годишна възраст, тъй като те имат по – малка връка с изследвания период. От приложената таблица също така се вижда, че именно основната възрастова група (41-50) имат най-голям стаж в областта на хореографията, което показва, че голяма част от специалистите по това време са започнали веднага своята професионална дейност като хореографи, ръководители и учители по специалността. Професионално състояние на анкетираните:
Най-голям е делът на анкетираните в професионалната квалификация хореограф. Това са ръководители на различни танцови формации. Следващата по големина група е на колегите, които попадат в двойствена функция, от една страна те са преподаватели в различни учебни заведения, а, от друга са ръководители на танцови състави. Като преподаватели са се определили само 5 от анкетираните, което ще рече, че те се занимават единствено с преподавателска дейност в образователни институции. От анкетираните двама са с друга професионална реализация, но косвено са свързани с хореографията.
Интересно е да се разгледат положителните отговори, тъй като в своята същност те съдържат известна поляризация по отношение оценката на тази промяна. 7 от анкетираните дават само положителен отговор, без да уточняват в каква посока и как се осъществява тази промяна. За положителна насока в развитието на българския фолклор са 5, а за отрицателната тенденция са 9.
По-голямата част от анкетираните приемат предоставените им определения, без да добавят допълнителен коментар. От научна гледна точка интерес представлява групата на анкетираните, които правят коментар. Най-важното от него може да се обедини в няколко изречения. Към определението на понятието постановка да се добави, че тя може да бъде изградена от няколко танца от различни или еднакви автори, с което аз съм съгласна. Между обработка и аранжимент не може дасе поставя знак за равенство.
Прави впечатление изключително голямата категоричност на споатвения въпрос. При разлглеждане на конкретните отговори, повечето от анкетираните са конкретизирали, че тази промяна е положителна. Има и тоговори, в които се отчитат и негативни последици от тази промяна – съществуването на партизански танци, подражание на танците на СССР, промяна във формата на танца, както и осъществяване на подмяна в обредите и обичаите, загуба уникалността на изпълнителите за сметка на универсализирането и ансамбловото звучене.
Сборът от отговори е по-голям, тъй като в повечето от анкетите са посочени повече от един отговор. Точното разпределение е следното: 4 от анкетираните са псочили отговори А и Б; 3 само А, 3 само Б, 17 и трите отговора, а 1 е подочил Г.
От получените отговори се вижда, че най-общо мненията могат да бъдат разделени в следните категории: отлична и много добра репертоарна политика, съпроведена с танцово разнообразие и съществуването на много добри танцови колективи – 17, средна оценка – 4, негативна оценка – 6.
Голяма част от анкетираните намират политиката на държавата в периода 1944-1990 като положителна или поне с добри последствия за развитието на художествената и, в частност, танцовата самодейност. Около отрицателния отговор се обединяват 3 от отговорите. Има и такива, които могат да се тълкуват с различно значение, затова аз ги оставям без конкретизиране.
Отношението към образователните институции в разглеждания период в повечето случаи е положително. В някои от отговорите се долавят някои отрицателни оценки, но като цяло те са сравнително малко.
Категоричността на повечето от хореографите е свързана с тезата, че репертоарът на един състав трябва да бъде разннобразен и добре подбран. Когато се работи само с един хореограф, то рано, или късно хореографските композиции се уеднаквяват и се загува разннобразието и стилистиката на танца.
Единственият въпрос, който има 100% еднакъв отговор от всички анкетирани. Като дори се правят уточнения за Българската национална телевизия и мястото й в медийния пазра по това време като единствената и основна медия от този тип.
И тук болшинството от отговорите са положителни, като част от анкетираните правят уточнение, че това е било държавна политика, за разлика от ситуацията днес, както и, че това е двало възможност българският фолклор да стане достояние на повече хора. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Българският фолклорен танц е темпераментен, вълнуващ, чувствен и емоционалем. Това е мнение, което се поддържа не само от изпълнители, хореографи, но и от ценители на фолклорното изкуство у нас и извън пределите на страната. Като такова явление той търпи развитие през годините различни посоки. Могат да се направят някои обобщения. Управлението на българската култура преминава през множество трансформации в разглеждания период 1944-1990. Това говори за важното място, което културата е имало в средите на управляващите. Тя е била средство за провеждане на идеологическа политика, но и средство за развитие на културата на населението. Преминаването на управленските структури в различни трансформации – Министерство на пропагандата, Комитет за изкуство и култура и достигането до Министерство на културата, показват различните периоди и отношение към културната политика. Фактът, че съществуват различни помощни звена в различните политически и териториални управленски структури на страната, дава възможност за развитие на културата и на нейните организационни форми. Терминологичните интерпретациии на основните понятия ни позволяват да направим преглед и на научния апарат. Художествената самодейност е едно от най-мощните културни движения, които се наблюдават в разглеждания период. За това говорят посочените цифри на участниците в нейните структури в разглеждания период. Разгледахме какви са основните структури, които участват в управлението на тази изключително голяма маса от изпълнители. Ако се опитаме да направим един кратък анализ можем да посочим: Положителни страни: 1. Развитие на културата на населението. 2. Включване на голям кръг от хора в занимания с различни видове изкуства. 3. Развитие на съвременни форми на фолклорна основа (фолклорен театър, фолклорно студио, самодеен състав, ансамбъл за народни песни и танци и др.). 4. Създаване на класически образци на българското танцово изкуство. 5. Развитие на образователната система в областта на българската хореография. 6. Развитие на методическите материали и научни публикации в областта на българския танц. 7. Осигуряване на средства от държавата за съществуването на структурите. Отрицателни страни: 1. Отдалечаване на българския танц от класическите фолклорни образци. 2. Изкривяване на класическата фолклорна обредност и създаването на нови, несъществуващи до сега фолклорни обреди и ритуали, чийто последици се виждат в най-голяма степен днес. 3. Прекъсване на естествената връзка между поколенията за предаване на фолклорните традиции. 4. Разрушаване на синкретизма музика-танц-костюм. 5. Промяна в стила и харакатеристиката на танца в отделните фолклорни области, което довежда до уеднаквяване на изпълненията, до геометризиране и лишаване от основния смисъл на българския танц – импровизация, стилистика и изпълнение. 6. Недостатъчно добро обучение на ръководителите на танцови състави и хореографи, което доведе до реализацията на множество танцови образци с негативен културен знак. 7. Несъобразяване на репертоара с възрастта на изпълнителите, което е ущърб на самите тях, тъй като се губи естествената връзка между фолклора и неговата обучителна функция. 8. Навлизане на професионалната руската школа, което в голяма степен оставя чужди следи върху българския танц. 9. Поява на мания към медали и промяна на смисъла в заниманието с изкуство. В този период са очертани основни теми – обучение, налична литература, ролята на художествения ръководител за реализация на състава и влияние на професионалното изкуство върху самодейното. Разглеждането на фолклорните фестивали ни дадоха възможност да проследим как протичат творческите процеси в самите състави, как се променят жанровите принадлежности в този период, как се променят критериите към изпълнителите, какви са основните изводи, които от позицията днес можем да направим за всеки един от тези форуми. Със своята същност те се превръщат в културен феномен. Провеждани на всеки 5 години, със средна продължителност от две до три години, фестивалите са катализатор за развитието на българскато фолклорно танцово изкуство. С проведената анкета се провери отношението на част от хореографската гилдия към терминологичното определние на основни понятия като автентичен танц, обработка на тана, композиция и постановка, както и виждането на тези специалисти за развитието на танцовото изкуство през разглеждания период. Като приноси на труда могат да се определят:
БИБЛИОГРАФИЯ Абрашев, Г. Тематична и сюжетна форма на танца // Художествена самодейност, 1957, №5 Абрашев, Г. В дълг към съвременната тема // Художествена самодейност, 1957, №2 Абрашев, Г. Съвременната тема в народната хореография // Художествена самодейност, 1981, №7 Абрашев, Г. Социалистическият начин на живот, естетическо възпитание и задачи на жанра “български народни танци” в светлината на V републикански фестивал на художествената самодейност, С. 1980 Аврамов, П. Културна революция в България, С., 1980 Аврамов, Г. Не само в миналото // Художествена самодейност, 1981, №1 Александорв, Е. Международната културна политика на социалистическа България, С., 1980 Александров, Е. Аз работих с Людмила Живкова, С., 1991 Алексеев, Э. Фольклор в контексте современной культурЫ. Москва, 1998
Каталог: 1565 1565 -> Входно ниво 8клас 2010/2011 – втора група 1565 -> Ii срок 18седм. Х 2 ч.=36часа Разработил 1565 -> Техническa спецификация доставка на охлаждаща течност (антифриз) за автобуси Спецификация Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|