Неизбежно като зората Франсин Ривърс

9

Пармена пристигна със жена си, Евникия, и с трите си деца — Антония, Капео и Филомен. Кожарят имаше собствен магазин за колани, където беше изложил своите цингули — той бе особено известен с тях. Богато украсените колани, направени за войниците от римската армия, се приемаха като почетни ордени. Престилката от украсени кожени ленти защитаваше слабините в битка, а когато войниците маршируваха, лентите издаваха такъв ужасяващ звук, че всяваха страх сред враговете.

Йоан представи останалите, докато влизаха. Тимон, който имаше белези от жесток побой, беше художник и се занимаваше със стенописи. Той бе изправен пред голямо предизвикателство, когато го бяха извикали в Артемидона и му заповядали да нарисува стенопис в чест на Артемида.

• 
  Отказах. Когато ме попитаха защо, аз отвърнах, че съвестта ми не ми позволява да правя каквото и да било в чест на една езическа богиня. Останаха, така да се каже, недоволни от отговора ми...
  

• 
  Някакви мъже дойдоха снощи в нас и обърнаха всичко у дома.
  
• 
  Те разплакаха мама — каза едно от момчетата, а тъмните му очи бяха изпълнени с гняв. — Дано и аз да мога да ги разплача някой ден.
  
• 
  Замълчи, Петре — сгълча го Патриция. — Бог иска да прощаваме на враговете си.
  

Прокорус беше хлебар. С него беше и жена му Рода заедно със сестра му Камела и нейната дъщеря Лидия. Този човек изглеждаше измъчен — не толкова от преследване поради вярата си, колкото от жените, които стояха до него. Двете не смееха да се погледнат. Лидия беше единственият член от семейството, който изглеждаше спокоен.

Пристигнаха четирима млади мъже, които бяха чули отнякъде, че група християни щели да напускат Ефес. Вартимей, Нигер, Тибул и Агаба, които все още не бяха навършили двадесет, вече бяха приели благословението от своите семейства и бяха готови да излязат по света и да проповядват евангелието.

• 
  Тука има достатъчно хора — каза Нигер. — А какво да кажем за Галия или Британия?
  
• 
  Искаме да разгласим благата вест там, където все още не са я чули — допълни Агаба.
  

Евникия се наведе към нея.

• 
  Той е много известен хипокрит — прошепна тя и се усмихна. Ризпа забеляза блясъка в очите й, докато говори. Явно, жената беше доста доволна от възможността да бъде в компанията на такъв прочут актьор. — Често го викат да чете пред проконсула и пред други римски управници. Красив е, нали?
  
• 
  Да, красив е — съгласи се с нея Ризпа, въпреки че й се стори малко превзет. Мнасон беше явно възвишен и изискан човек, а тонът му показваше подготовка и взискателност. Привличаше вниманието на всички и това ни най-малко не го смущаваше. Всъщност, той го очакваше.
  
• 
  Мнасон рецитира един от псалмите на цар Давид пред гостите на градския свещеник, който беше организирал пир в нощта преди Плебейските игри — тихо прошепна Евникия и намести малката Антония в скута си.
  
• 
  Коя песен рецитира?
  
• 
  Псалм втори. Слугувайте на Господа със страх и радвайте се с трепет. Целувайте Избраника. Първоначално гостите си помислили, че Мнасон отдава слава на ново обожествения им император Веспасиан и на неговия син Тит, който пък сега е нашият прославен цезар. Някои пък си мислели другояче. Един от гостите поискал тълкувание на песента, но Мнасон отвърнал, че му липсва смелост в момента. Казал им, че авторът е вдъхновен от бог, но не уточнил от кой бог, и че всеки от присъстващите е свободен да го приеме според както му приляга. Ако имате уши да чуете, ще чуете — казал той. Повечето от присъстващите го приели за гатанка и започнали да си играят на догадки. А на други пък въобще не им било забавно.
  

• 
  Мисля, че Мнасон не трябва да идва с нас. Ще привлече твърде много внимание.
  

• 
  Единственият кораб, който взима пътници, тръгва от Александрия — каза Клеопа. — Ще отплава след два дни, стига да няма проблеми с времето.
  
• 
  В каква посока тръгва? — попита Йоан.
  
• 
  Рим.
  
• 
  Рим? — удиви се Прокорус.
  
• 
  Слушала ли си някога Мнасон да рецитира? — обърна се Евникия към Ризпа.
  
• 
  Не, никога — отвърна тя, като се надяваше тази жена да обърне повече внимание на двете си деца, които се караха за някаква играчка.
  
• 
  Когато стана християнин, се стремеше с особена стръв да научи колкото е възможно повече от Писанията. И успешно се справяше. Знае наизуст повече от сто псалма, а също и писмото на Павел до църквата ни. Имам чувството, че слушам Божия глас.
  
• 
  Чух, че там преследването било много жестоко — включи се Пармена в разговора относно пътуването.
  
• 
  В Рим ли отиваме, мамо? — попита Антония объркана и уплашена от привдигнатите духове на възрастните в стаята.
  

• 
  Където и да отидем, Господ ще бъде с нас — каза тя и приглади косичката й назад.
  
• 
  Но как така ще отидем в Рим? — попита Патриция с пребледняло като платно лице. — Кой ще ни пази там?
  
• 
  Господ ще ни пази — обади се Мнасон, който беше дочул забележката.
  
• 
  Да, както ни пази тук ли? — отвърна Патриция с напиращи в очите сълзи. — Както опази Юния и Персий? Както опази Стакис и Амплия? Както опази Адаса...? — тя продължи да изброява приятели християни, които бяха загинали на арената.
  
• 
  Замълчи, Патриция, недей — каза Тимон, притеснен от нейния изблик.
  

• 
  Ти си бил бит, Тимоне. Всичко, за което сме работили, сега е разрушено. Животът ни е бил застрашаван много пъти, децата ни са били измъчвани. А сега да отидем и в Рим, където християните служат единствено за факли, които да осветяват арените по време на игрите им. Предпочитам да отида в пустинята и да умра от глад.
  

• 
  Не искам да умирам от глад.
  
• 
  Разстройваш децата, Патриция.
  

• 
  Децата ни ли, Тимоне? Мария и Вениамин са толкова малки, че дори не могат да разберат какво означава да вярваш, че Исус е Господ. Ами ако...
  
• 
  Стига! Престани! — извика Тимон и тя замълча, а устата й продължаваше да изговаря думите, докато се бореше със сълзите.
  

О, Боже, покажи ни път, по който да измъкнем децата си от това. — Какво ли означаваше да живееш на място, където всеки може да се покланя на Бог свободно и без страх? Какво ли ще е да видиш как се издигат сгради в чест на Бог, а не на някакви езически идоли? Рим толерираше всяка една религия, издигната от човек, а пренебрегваше единствения жив Бог, който беше създал самия свят, в който те живееха. Ризпа затвори очи. — “Всемогъщи Боже, ти си създал небесата и всичко около нас. Всички останали религии са опити на хората да достигнат до бог. Пътят^* е твоят начин да достигнеш хората, като остави трона си и дойде в плът и кръв сред нас. Всяка религия, създадена от човек, връзва и ограничава, докато Христос застана с широко отворени обятия изпълнен с любов.

О, татко, защо сме толкова слепи? В Исус Христос ние сме свободни. Няма нужда да се страхуваме от нищо. Дори и робът може да има криле като на орел и да полети в небесата. Дори и роб може да отвори сърцето си и Бог да влезе и да живее в него. Защо не можем да приемем този дар без толкова много въпроси и да живеем убедени, че никакви стени, нито вериги, нито дори самата смърт могат да пленят ум, сърце, или душа, които принадлежат на Христос?

Трябваше да чуе плача и страховете на Патриция, за да види собствените си грешки и провали.

Ти си моя подкрепа, Исусе, моят живот. Прости ми, че толкова често го забравям — тя усети как радостта се надига у нея толкова силно и настоятелно, че й се прииска да извика.

• 
  Дори и страхът може да се използва в полза на божията цел — Йоан погледна Патриция, изпълнен с бащинска любов. — Аз също се страхувах от смъртта в нощта, когато отведоха Исус от Гетсиманската градина. Отчаях се почти докрай, когато го видях да умира. Дори и след като научих, че Христос е възкръснал, все още живеех с този страх. Когато брат ми Яков беше посечен от меч по заповед на Ирод, отново се страхувах. Исус повери майка си на мене и аз и братята ми трябваше да я изведем от Ерусалим на сигурно място. Доведох я тук, в Ефес, където тя живя до часа, в който отиде при Господа — той се усмихна тъжно. — Всички познаваме страха, Патриция, и често се срещаме с него в слабите моменти от живота си, но страхът не е от Бога. Бог е любов. Няма никакъв страх в любовта. Съвършената любов прогонва всеки страх. Исус Христос е нашето прибежище и наша крепост срещу който и да е наш враг. Имай вяра в него.
  

Тимон се приближи и застана до жена си. Прегърна я през рамо, докато всички слушаха думите на апостола. Патриция сложи ръка върху неговата и топло го погледна.

• 
  Гоненията ни накараха да напуснем Ерусалим — продължи Йоан, — но Бог се възползва от това. Където и да отидем, било то Ефес, Коринт, Рим или дори до границата с Германия — усмихна се той на Ризпа, — самият Господ ще дойде с нас. Той е нашият снабдител, докато ние носим благата вест до децата му.
  

Докато мъжете обсъждаха плановете за напускане на Ефес и Йония, Ризпа започна да се поддава на умората. Скоро, както беше облегната на една страна и притискаше Халев до себе си, тя заспа. Малко по-късно Халев я събуди гладен. Когато се надигна, забеляза, че някой я беше покрил с одеяло и беше оставил огъня запален. Останалите си бяха тръгнали. Докато хранеше Халев, тя се приближи до прозореца и надникна навън. Мъжът вече го нямаше.

Клеопа влезе в стаята.

• 
  Събудила си се.
  
• 
  Няма го — каза тя и се обърна.
  
• 
  Някакъв човек го смени преди няколко часа. Новият е отсреща във фанума. Седни. Трябва да хапнеш преди да тръгнеш. Нямаш много време до крайния срок, поставен ти от Атретис, а аз имам да ти казвам много неща преди да тръгнеш. Ще събудя Лидия. Тя се съгласи да размените дрехите си. Ще излезе с един вързоп в ръце с големината на Халев. Да се надяваме, че мъжът ще тръгне след нея — той излезе и се върна след няколко минути с поднос с храна и кана разредено вино. Докато Ризпа се хранеше, той й обясняваше детайлите по плана, които бяха обсъждали, докато тя спеше. — Последните уточнения ще направим в движение.Това, което сега трябва да направиш, е да осведомиш Атретис за всичко и да бъдеш при кораба до утре в полунощ.
  
• 
  Някои от тези, които ще са с нас, знаят ли как да стигнем до родината на Атретис?
  
• 
  Не, но Йоан отиде да говори с един човек, който е бил в Германия преди десетина години. Казва се Тоефил и е споменал нещо за това, че иска да занесе евангелието по границите на империята. Ако се съгласи да пътува с тебе и Атретис, той ще ви води. Ако не — може би поне ще успее да начертае карта и да ви даде някои напътствия относно посоката.
  
• 
  Мисля, че не съм го срещала преди.
  

• 
  Ако си го срещала, ще си спомниш.