Неизбежно като зората Франсис Ривър

27

Магаретата, които Теофил купи от войниците, правеха пътуването в планината много по-лесно. Едното носеше багажа от плещите на Атретис и Теофил, а на другото Ризпа беше подредила специално седло за Халев с вързопи, одеяла и кожени ремъци. Тя вървеше отстрани, държеше поводите и си помагаше с една тояга. На Халев му харесваше подрусването на животното, а и с толкова лек товар на гърба си магарето нямаше нужда от дърпане.

Зимата беше към своя край и пролетта заемаше мястото й. Реките преливаха от топящите се снегове. Стръмните пътеки ставаха по-трудни за изкачване, въздухът се сгъстяваше и ставаше все по-студен. Буковете и брезите оставаха назад и докато напредваха нагоре по римския път ги посрещаха все повече смърчове, борове и елхи.

Ризпа с благодарност изпълни дробовете си с ароматния въздух. Възхищаваше се на великолепието на планината около нея, въпреки страховитите хребети и стръмните пропасти. Пътят беше опасен. Правилата за строене на римски пътища изискваха те да са най-пряката връзка между градовете и териториите, което не означаваше, че задължително са лесни и безопасни. До пладне краката вече я боляха, а до вечерта всичките мускули й трепереха от изтощение.

В Оста бяха разположени на лагер голям брой войници. Според Теофил числеността им можеше да означава, че нататък ги очакват неприятности, и отиде до военния гарнизон, за да разбере нещо за условията, на които можеха да се натъкнат, докато пресичат Алпите. Ризпа остана да го чака заедно с Атретис и Халев.

Планините край тях бяха стръмни и побелели, въздухът бе свеж и студен.

• 
  Никога не съм си представяла толкова красиво и в същото време толкова сурово място — Ризпа погледна към Атретис, който седеше от другата страна на огъня, и като че ли почувства, че започва да го разбира.
  
• 
  От тези планини се спускаме право в горите на моята родина — каза той, без да вдига поглед към нея. — Въздухът не е толкова рядък и няма такива планини.
  
• 
  Спомняш си всичко това още от преди да те доведат в Рим?
  

• 
  Оттук ще слезем до река Рона. Ще я следваме до Рейн. Оттам мога сам да се справя.
  

• 
  Теофил ни е приятел, Атретис.
  
• 
  Той е римлянин.
  
• 
  Цялото това време, целият този път — и ти още му нямаш доверие?
  
• 
  Защо да му се доверявам? Каква причина може да има един римски стотник да отиде в Германия?
  
• 
  Иска да сподели добрата вест с твоя народ.
  

• 
  Един войник иска да разбере силата и слабостите на врага си и след това да ги докладва на началниците си.
  
• 
  Теофил вече не е в римската армия.
  
• 
  Така казва той — Атретис изви брадичката си встрани. — Той беше при Тит, преди да напуснем Рим. И не минаваме град, без той да отиде до гарнизона, нали?
  
• 
  Грешиш, като го подозираш, Атретис. Теофил ходи там, за да разбере какво ни очаква по пътя. Прави го за наше добро.
  
• 
  Ти си жена. Какво разбираш от война?
  
• 
  Прав си, Атретис. Нищо не знам за войната, но познавам Теофил. Доверявам му се с живота си. И с този на Халев — тя чу стъпки и видя Теофил да се приближава към тях.
  
• 
  Мародери — тъжно им съобщи той и се наведе до огъня. — Един римски чиновник е бил ограбен и убит преди няколко дни.
  
• 
  Трябва ли да изчакаме, преди да продължим? — попита Ризпа, притеснена за Халев.
  

• 
  Ние продължаваме.
  

Теофил видя притеснението на Ризпа и се опита да я утеши, доколкото можеше.

• 
  Ще има допълнителни патрули по пътя.
  
• 
  Колкото повече напредваме, толкова по-трудно става. Понякога си мисля, че колкото по-близо отиваме до Германия, толкова повече се отдалечаваме от Бога.
  
• 
  Бог винаги е с нас, Ризпа.
  
• 
  Толкова е студено — тя уви наметалото от Атретис около себе си. — Той все още ти няма доверие.
  
• 
  Знам.
  
• 
  Той знае пътя от Рейн нататък.
  

• 
  И двамата знаем, че ако е божията воля да достигнем Германия заедно, ще я достигнем заедно.
  

Тръгнаха на зазоряване.

28

Дъхът на Ризпа излизаше на малки кълбета, докато тя с мъка стъпваше в снега по тесния планински път. Халев най-после беше престанал да плаче, след като го беше повила и пъхнала под дебелата си туника и го топлеше със собственото си тяло. Всички мускули я боляха. Дробовете й изгаряха. Краката й се бяха вдървили. Вече бяха минали билото и от два дни слизаха надолу, но беше доста трудно. Всеки ден ставаше по-трудно от предния и физическото натоварване беше все по-голямо.

Долината под тях изглеждаше като рай. Тя погълна тази гледка —кристалночисто езеро с вечнозелени поляни наоколо.

• 
  Утре е Шабат^* — каза Теофил. — Ден за почивка.
  

• 
  Това Германия ли е?
  
• 
  Не още — отвърна Теофил, а дъхът му излезе на бели кълбета. — След два дни трябва да сме при Рейн. А след още два ще стигнем до един военен гарнизон.
  

Видя ли, и аз трябва да се доверя на този римлянин?

• 
  Може би фодератите ще могат да ни кажат нещо за готите.
  
• 
  Фодерати! — процеди през зъби Атретис, който не вярваше, че може да има германци, които доброволно ще се присъединят към римската армия. — По-скоро германски роби.
  
• 
  Някои германци не виждат Рим като техен враг.
  
• 
  Ja! Онези, които са глупаци и предатели.
  
• 
  От единайсет години не си бил у дома. Много се е променило от тогава.
  
• 
  Не толкова много.
  
• 
  Въстанието беше потушено.
  
• 
  Рим може да построи хиляди гарнизони, но тази земя никога няма да принадлежи на Империята.
  
• 
  Съгласен съм — отвърна Теофил, без да се поддава на гнева на Атретис.
  

• 
  Съгласен си — измърмори той. — Ти — един римски стотник, който се е клел във вярност на Рим.
  
• 
  Галия беше покорена и погълната, но германците са все още feri — той умишлено вмъкна тази дума, която загатваше за свободолюбието им. — Ще бъдат тихи за известно време, може би доста време, но не са завладени. Надеждата ми е да ги завладея за Господ. Ако се обърнат, цялата им сила ще бъде за него.
  

• 
  Готите няма да приемат бог, който е оставил сина си да умре. Каква полза има от един слаб и безпомощен бог? — Той махна с ръка напред към горите. — Тази земя принадлежи на Тиваз.
  
• 
  Но е създадена от Всемогъщия — отвърна Теофил.
  
• 
  Тогава нека се опита да си я вземе обратно — той обърна гръб и продължи надолу по пътя.
  

Когато свърши, тя използва шишарките да подсили малкия огън, който Теофил беше наклал. Стотникът се върна с три големи риби и ги стовари на земята до нея. Тя веднага набучи едната на шиш и я сложи да се пече над огъня.

Слънцето се сниши и хиляди цветове се разпръснаха в грандиозна гледка над тихата водна повърхност. Тя никога не беше виждала нещо по-красиво от това.

Атретис се появи — тъмна фигура на фона на колоритния залез. Той изкачваше брега с празни ръце. Ризпа дръпна третата риба от шиша, докато Атретис влизаше в лагера, а Теофил коленичи за молитва.

• 
  Господи, благодарим ти за храната, която ни даде. Нека тя да обнови силите в телата ни и да отвори сърцата ни за твоето постоянно присъствие и милост към нас. Благослови ръцете, които приготвиха тази храна. Молим се в името на благословения ти син, Исус. Амин.
  

Теофил гребна малко овесена каша и сипа в една купичка, след което поръси с ядки и я сложи пред мълчаливия варварин.

• 
  Ще ми разкажеш ли за твоя бог, Атретис? — той взе своята купа и се облегна на вързопа зад себе си в очакване на отговора.
  

• 
  Ще ни разкажеш ли за Тиваз? — попита тя и го погледна въпросително. После гребна от кашата и даде на сина му.
  
• 
  Тиваз е върховният небесен бог — започна той и хвърли рибената кост в огъня. — Негова жена е Телус Матер, Майката Земя. Той е бог на битките и царува над Съществото.
  

• 
  Съществото?
  
• 
  Целият мой народ. Мъжете се събират да разискват и създават законите. Никой не може да бъде бит, затворен или пък умъртвен, без изричното съгласие на свещениците на Тиваз, който царува над битките. Тиваз е богът на вълците и гарваните, богът на мъртвите и върховен господар на магията.
  

• 
  Той е и бог на храбростта. Тиваз е единственият бог, достатъчно доблестен да се изправи лице в лице с вълка Фенрир. Подмамил звяра с храна от собствената си ръка, за да го хване. Няма друг бог в Рим или където и да е с повече смелост от него.
  
• 
  Ако е така, защо твоят бог е позволил да се потуши въстанието срещу Рим? — попита Теофил.
  

• 
  Тиваз е познат също и като Хитрия измамник — през последните години в Рим и Ефес той го възприемаше по-скоро по този начин. Тиваз беше бойният му вик в Германия и Рим надви победоносно. Всъщност всеки път, когато извикаше към Тиваз — в радост или болка — следваше някакво бедствие. — Той отсъжда победа или поражение с безразличието и надменността на някой земен тиранин или който и да е друг бог.
  
• 
  Тогава защо му се покланяш? — попита го Ризпа.
  

• 
  Не се покланям. Вече не. Но ще му отдам чест, когато се прибера. Той е повече бог от вашия. Тиваз може да е своенравен, но е мощен. Той никога няма да позволи синът му да умре на римски кръст или да остави вярващите си да станат храна за зверовете.
  
• 
  Той те е оставил да бъдеш роб на Рим десет години — каза тя и видя, че го раздразва. — Тиваз не ти помага, Атретис.
  
• 
  Забравяш врага — обади се Теофил за изненада и на двамата. — Божият противник има много имена, но целта му е една — да затваря очите на хората и да ги отклонява от пътя им с Христос.
  

• 
  Защо някой ще иска да следва мъртвец или бог, който убива собствения си син?
  
• 
  Христос е жив — отвърна разпалено Ризпа.
  
• 
  Твоят Исус Христос беше разпънат на кръст!
  
• 
  Да, но възкръсна.
  
• 
  Така казват някои, жено, но аз никога не съм го виждал. Нито пък ти, ако трябва да сме честни.
  
• 
  Не във физическия смисъл, но съм уверена, че той живее. Усещам присъствието му във въздуха, който дишам.
  
• 
  Исус умря, за да можем всички ние да живеем, Атретис — каза Теофил. — Той се покори на Отец и беше разпънат, за да изкупи греховете ни. Когато възкръсна от гробницата, той премахна всяка бариера между Бога и хората, включително страха от смъртта. Вярата ни в Исус Христос ни прави свободни от всичко, което човек може да ни причини. Исус е Пътят, Истината и Животът. В него няма смърт. Чрез Христос, във Христос, ние побеждаваме света.
  
• 
  Значи — Атретис се ухили надменно, — ако сега стана и ето-тука, точно сега те убия, ти вярваш, че все още ще живееш чрез силата на този твой бог?
  
• 
  Да.
  

• 
  Вероятно ще трябва да изпитам вярата ти.
  
• 
  Може и да се стигне дотам — отвърна Теофил, наясно, че Атретис все още му няма доверие и го мрази достатъчно, за да го убие.
  
• 
  Защо го предизвикваш така? — каза разтревожено Ризпа, уплашена, че той може да приеме това предизвикателство.
  

— Ако убиеш Теофил, ще взема сина си и ще се върна в Рим — каза тя с треперещ глас.

• 
  Той е мой син, а ти никога няма да видиш другата страна на планината — отвърна той. Стискаше оръжието си толкова силно, че пръстите му бяха побелели.
  
• 
  И мене ли искаш да убиеш? — попита тя, разгневена от коравосърдечността му, но не и изненадана от нея. — Давай, щом ти доставя удоволствие.
  
• 
  Успокой се, Ризпа — каза тихо Теофил. — Атретис не иска да те нарани. Има намерение да те остави със себе си — той обърна поглед към него. — Мисли си, че има основателни подозрения срещу мене.
  

• 
  Не мисля, а знам.
  
• 
  Да, защото съм римлянин.
  
• 
  Затова, но има и други причини.
  
• 
  Мисли си, че докладваш във всеки военен гарнизон, където спрем — каза в отчаянието си Ризпа и си спечели изпепеляващ поглед от Атретис.
  
• 
  Ако беше така, Атретис, ти отдавна щеше да си арестуван — каза Теофил, като гледаше Атретис право в очите, понеже нямаше какво да крие от него.
  
• 
  Не и ако намерението ти е да научиш за силата и слабостите на готите — отвърна Ризпа.
  
• 
  Жено, твърде много бръщолевиш!
  
• 
  Може би ти трябва да говориш повече — каза Теофил. — Можех да събера необходимите сведения от друго място и да не събуждам съмнения и подозрения от твоя страна. Съжалявам, че не си ме разбрал правилно. Има една единствена причина да ти покажа пътя до родината ти, Атретис, и тя е, че искам да занеса на твоите хора Евангелието. Призован съм от Бога да го направя, без значение препятствията. Ако това ще те успокои, повече няма да спираме в нито един римски гарнизон.
  

• 
  Ами провизиите? — попита Ризпа. — Почти нямаме овес.
  
• 
  Горите са пълни с дивеч — отвърна Теофил и отново се облегна назад. — А и пролетта идва. На пътя ще намерим много хранителни растения. Атретис го изгледа. Рейн беше на около един ден път оттук и териториите на готите бяха още твърде далече. Пъхна гладията си обратно в ножницата, облегна се назад и се втренчи в огъня. Щеше да изчака с убийството на Теофил.