Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7

30. Съгласно член 14, параграф 2 всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има право да се смята за невинно до доказване на вината му съгласно закона. Презумпцията за невиновност, която е основополагаща за в защитата на човешките права и налага върху обвинителните органи (прокуратурата) тежестта на доказване на обвинението, гарантира, че докато обвинението не бъде доказано по несъмнене начин, вината не може да се предполага, както и че обвиняемият има право да се счита за невинен при отсъствие на достъчно доказателства и изисква лицата, обвинени визвършване на престъпление , да бъдат третирани в съответстие с този принцип. Задължение на всички държавни органи е да се въздържат от предрешаване на изхода на процеса, като например се въздържат от публични изявления, потвърждаващи вината на обвиняемия.⁵⁶ Подсъдимите по принцип следва да не бъдат връзвани с белезници или да се държат в клетки по време на процеса или да се представят в съда по друг начин, подсказващ, че същите могат да бъдат опасни престъпници. Медиите следва да избягват отразяване на новините, омаловажаващо презумпцията за невиновност. Освен това, продължителността на задържането в досъдебната фаза не следва никога да се приема като индикация за вина и за нейната степен. ⁵⁷ Отказът от освобождаване под гаранция ⁵⁸ или наличието на данни за гражданска отговорност в гражданско производство⁵⁹ не засягат презумпцията за невиновност.

31. Правото на всички лица, обвинени в извършване на престъпление, да бъдат инфромирани подробно и в най-кратък срок на език, който разбират относно характера и основанията на повдигнатите срещу тях обвинения залегнало в параграф 3 (a), е първата от минималните гаранции в наказателното производство съгласно член 14. Тази гаранция се прилага за всички случаи, когато наказателно обвинение е повдигнато, дори и когато лицето не е задържано, но не и за наказателтелното разследване, предшестващо предявяването на обвинението. ⁶⁰ Правото на лицето да бъде информирано при арестуването му за причините на ареста е гарантирано отделно в член 9, параграф 2 от Пакта.⁶¹ Правото лицето да бъде инфромирано в най-кратък срок относнообвинението изисква информацията да бъде предоствена веднага щом срещу съответното лице бъде официално повдигнато обвинението. съгласно националното законодателство, ⁶² или когато лицето бъде публично назовано като такова. Конкретните изисквания на подпараграф 3:

(a) могат да бъдат спазени с предявяване на на обвинението или устно - ако последното бъде потвърдено в писмен вид - или в писмен вид, при условие че то посочва както правното основание, така и (allged general facts) главните факти, на които се основава обвинението. В случай на задочни процеси, член 14, параграф 3 (a) изисква, независимо от отсъствието на обвиняемите, да бъдат предприети всички надлежни мерки за информиране на обвиняемите лица относно обвиненията, както и те да бъдат уведомени относно производството.⁶³

32. Подпараграф 3 (b) предвижда обвиняемият да разполагат с досатъчно време и с необходимите улеснения за подготовка на защита си и за установяване на връзка със защитник по свой избор. Тази разпоредба представлява важен елемент от гаранцията за справедлив съдебен процес и приложение на принципа за равенство в средствата за защита. .⁶⁴ При дела на нуждаещ се подсъдим, връзката със защитник би могла да се осигури, само ако по време на досъдебната и съдебната фаза бъде осигурен безплатен преводач.⁶⁵ Това, което се счита за “ достатъчно време” зависи от обстоятелствата по всяко дело. Ако защитникът счита за основателно, че срокът за подготовка на защитата е недостатъчен, необходимо е същият да поиска отлагане на делото.⁶⁶ Държавата не може да се държи отговорна за поведението на защитника, освен ако не е било или следва да е било очевидно за съдията, че поведението на защитата е било несъвместимо с интересите на правосъдието.⁶⁷ Съществува задължение да се удовлетворят основателните искания за отлагане, особено в случаите, когато обвиняемият е обвинен в извършването на сериозно престъпление и е необходимо допълнително време за подготовка на защитата. ⁶⁸

33. “Необходимите улеснения за подготовката ” следва да включват достъп до документи и до други доказателства; този достъп трябва да включва всички материали ⁶⁹, които обвинението планира да представи в съда срещу обвинения или които са оправдателни. Оправдателният доказателствен материал следва да се разбира не само като материал, установяващ невиновността на обвиняемия, но така също други доказателства, които биха могли да подмогнат на защитата (например доказателства за това, че признанието не е било доброволно). В случаи на искане , че доказателствата са получени в нарушение на член 7 от Пакта, трябва да се предостави информация относно обстоятелствата, при които те са получени, което да позволи оценка натова искане . Ако обвиняемият не говори езика, на който се води производството, но се представлява от адвокат, запознат с езика, може да е достатъчно съответните документи по делото да бъдат предоставени на адвоката⁷⁰.

34. Правото да се установи връзка със защитник изисква на обвиняемите да бъде осигурен достъп до адвокат незабавно. Адвокатът следва да може да се среща с клиентите си без свидетели и да осъществи връзка с обвиняемите в условия, при които се спазва в пълна стенен поверителността на тяхната комуникация.⁷¹ Освен това, зашитниците следва да могат да съветват и представляват лица, обвинени в извършването на престъпление съобразно общопризнатата професионална етика без ограничения, влияние, натиск или ненадлежна намеса откогото и да било .

35. Правото на обвиняемите да бъдатизправени пред съд без неоправдано забавяне , предвидено в член 14, параграф 3 (c), е предназначено не само да се избегне прекалено дългото им държане в състояние на несигурност относно тяхната съдба и, ако се държат задържани по време на процеса, да се гарантира, че това лишаване от свобода няма да трае по-дълго отколкото е необходимо при обстоятелствата на конкретния случай, но освен това да служи на интересите на правосъдието. Какво е основателно , следва да се прецени въз основа на обстоятелствата във всеки конкретен случай,⁷² отчитайки най-вече сложността на казуса, поведението на обвиняемия и начина, по който въпросът е разгледанот административните и съдебни органи. В случаите, когато на обвиняемите се отказва освобождаване под гаранция от съда, същите трябва да бъдат съдени в максимални кратки срокове.⁷³ Тази гаранция се отнася не само за времето между формалното повдигане на обвинение и времето, когато процесът следва да започне, но и за срока до окончателното решение при обжалване.⁷⁴ Всички стадии, независимо дали в първа инстанция или при обжалване, трябва да се осъществят “ без неоправдано забавяне.”

36. Член 14, параграф 3 (d) съдържа три различни гаранции. Първо, разпоредбата изисква обвинените лица да имат право да присъстват пo време на техния процес. В някои случи производство в отсъствието на обвиняемия е едопустимо, в интерес направораздаването, т.е. когатообвиняемите , въпреки че са били информирани предварително за производството, се отказват да упражнят правото си на присъствие. Следователно, тези процеси са съвместими с член 14, параграф 3 (d), само ако са предприети необходимите мерки за навременно призоваване на обвиняемите и за предварителното им информиране относно датата и мястото на техния процес и е поискано тяхното присъствие.⁷⁵

39. Параграф 3 (е) на член 14 гарантира правото на обвиняемия да разпитва или да поиска да бъдат разпитани свидетели на обвинението, както и да се осигури явяването и разпитването на свидетели на защитата при същите условия както свидетелите на обвинениетоКато приложение на принципа за равенствона страните , тази гаранция е важна за осигуряване на ефективна защита на обвиняемия и неговия и адвокат, като по този начин му се гарантират същите права, каквито са досъпни за обвинениетоотносно правото да изисква присъсвието на свидетели, техния разпит или кръстосан разпит на които да е от свидетелите. Той обаче не предоставя неограничено право да се осигури присъствие на всеки свидетел, поискан от обвиняемия или от неговия защитник , а само право да бъдат допуснати свидетели, които имат значениеза защитата, както и да му се предостви подходяща възможност за разпит и оспорване на свидетели на обвинението в някой етап на производството. В рамките на тези граници, и при ограничението за използване на изявления , признания и други доказателства, получени в нарушение на член 7, ⁸⁵ от националните законодателни органина държавите зависи предимно да е да определят допустимостта на доказателствата и как техните съдилища следва да ги оценяват.

40. Правото на обвиняемия да му бъде осигурен безплатно преводач, ако не разбира или не говори езика, на който се води процеса така както е предвидено в член 14, параграф 3 (f), въплъщава друг аспект от принципа за справедлив съдебден процес и и равенство средствата на защита наказателното производство.⁸⁶ Това право възниква във всички стадии на устното производство. То се прилага както за чужденци, така и за собствени граждани. Все пак, обвиниемият, чийто майчин език се различава от официалния език, на който се води процеса, по принцип нямат право на безплатен преводач в случаите, когато, владеят достатъчно добре официалния език, за да се защитят ефективно.⁸⁷

41. И най-накрая, член 14, параграф 3 (j) гарантира правото лицата да не бъдат принуждавани да свидетелстват срещу себе си или да признаят вина. Тази защита трябва да се разбира в смисъл на отсъствие на всякакъв пряк или непряк физически или неоснователен психологически натиск от страна на разследващите органи върху обвиняемите, с цел изтръгване насамопризнания. Нещо повече, недопустимо е е обвиняемият да се третира по начин, който противоречие на член 7 от Пакта, с целизтръгване на самопризнания.⁸⁸ Националното законодателство трябва да гарантира, че изявления или признания, получени в нарушение на член 7 от Пакта, се изключват от доказателствата, освен ако този материал не се използва като доказателство за случило се мъчение или друго третиране, забранено с тази разпоредба,⁸⁹ като в тези случаи тежестта да докаже, че изявленията, направени от обвиняемит, са дадени по собствена, свободна воля лежи върху е държавата.⁹⁰

42. Член 14, параграф 4 предвижда, че в случай на непълнолетни лица, следва да се прилага такава процедура, която да държи сметка за върастта им и интереса, който предтсвлява тяхното превъзпитание Непълнолетните следва да се ползват като минимум от същите гаранции и защита, каквито са предоставени пълнолетните лица съгласно член 14 от Пакта. Освен това, непълнолетните се нуждаят от специална защита. В наказателното производство те, по-специално, следва да бъдат информирани директно за обвиненията срещу тях и ако е целесъобразно, посредством техните родители или законни попечитали, да им бъде предоставена подходяща помощ при подготовката и представянето на тяхната защита; да бъдат съдени колкото се може в по-кратки срокове при спазване на принципа за справедлив съдебен процес и в присъствието на адвокат, друга подходяща помощ и техните родители или законнипопечители, освен ако това не е в максимален интерес на детето, по-специално отчитайки възрастта му или ситуацията. Задържането преди и про време на процеса следва да се избягва в максимално възможната степен.⁹¹

43. Държавите следва да предприемат мерки за създаването на подходяща система за наказателно правосъдие на непълнолетни, за да гарантират, че непълнолетните се третират по начин, съизмерим с тяхната възраст. Важно е да се установи минимална възраст, под която деца и непълнолетни не следва да бъдат съдени за престъпления; тази възраст следва да отчита тяхната физическа и умствена незрялост.

44. Винаги когато е целесъобразно, по-специално когато следва да се насърчава превъзпитанието на непълнолетни, за които се твърди, че са извършили деяния, забранени по наказателното право, следва да се обсъждат мерки, различни от наказателно производство, като например посредничество между извършителя и жертвата, срещи със семейството на извършителя, консултиране или общественополезен труд или образователни програми - при условие, че същите са съвместими с изискванията на настоящия Пакт и с други относими стандарти за човешките права.

45. Член 14, параграф 5 от Пакта предвижда, че всеки осъден за престъпление има право да иска преразглеждане на наложента му присъда (обявяванетона лицето за виновно и наложеното му наказание) от висшестоящ съдсъгласно закона. Така както показват различните езикови версии (престъпление, нарушение, деликт), гаранцията не се ограничава до най-сериозните правонарушения. Изразът “съгласно закона” в тази разпоредба не означава, самото съществуване на правото на преразглеждане да се остави на преценката на държавите, тъй като това право е признато от Пакта, а не просто от националното законодателство. Терминът „съгласно закона” се отнася по-скоро за определяне на условията, при които трябва да се извърши преразглеждане отвисшестоящ съд ,⁹² както и кой съд е компетентен да извърши това в съответствие с Пакта. Член 14, параграф 5 не изисква от държавите да предвидят няколко инстанции за обжалване.⁹³ Все пак обаче, позоваването на националното законодателство в тази разпоредба трябва да се тълкува така, че да означава, че ако националното законодателство предвижда следващи инстанции за обжалване, осъденото лице трябва да има ефективен достъп до всяка една от тях.⁹⁴

46. Член 14, параграф 5 не се прилага за производства при оспорване на правата и задълженията в гражданския процес⁹⁵ или всяка друго производство, което не е част от процеса на обжалване в наказателното производство , като например конституционни предложения.⁹⁶

47. Член 14, параграф 5 се нарушава не само, когато решението на а първоинстанционния съд е окончателно, но и ако след оправдателна присъда от нисшестоящ съд, е наложена присъда от въззивния съд⁹⁷ или от съд, който действа като последна инстанция ,⁹⁸ и съгласно националното законодателство, не може да бъде преразглеждана от висшестоящ съд съд. Когато върховният съд на една страна действа като първа и единствена инстанция, липсата на каквото и да право на преразглеждане от висшестоящ съд не се компенсира от факта на разглеждане от върховния трибунал на съответната държава; такава система е по-скоро несъвместима с Пакта, освен ако съответната държава не е направила резерва в този смисъл. ⁹⁹

48. Правото да се иска преразглеждане на наложената присъда( обявяването на лицето за виновно и наложеното му наказание) отвисшестящ съд, установено съгласно член 14, параграф 5, задължава държавата да преразгледа по същество, както на основание достатъчност на доказателствата, така и от гледна точка на закона, наложената му пръсъда (обявяването на лицето за виновно и наложеното му наказание) , по такъв начин,че производството да позволи надлежно разглеждане на същността делото.¹⁰⁰ Преразглеждане, което се ограничава до формалните или законови аспекти на присъдата без обсъждане на каквито и да е факти, не е достатъчно съгласно Пакта.¹⁰¹ Все пак обаче, член 14, параграф 5 не изисква пълен повторен процес или “открито заседание”,¹⁰² доколкото съдът, извършващ преразглеждането, може да погледне на фактическите измерения на делото. Така например, ако съд от по-горна инстанция разгледа твърденията срещу осъдено лице в големи подробности, прецени доказателствата, представени в процеса и посочени във въззивна жалбата и намери, че са събрани достатъчно доказателства, потвърждаващи вината на обвиняемия, Пактът не се счита за нарушен.¹⁰³

49. Правото да се поиска преразглеждане на присъда може да бъде упражнено ефективно, само ако осъденото лице има право на достъп до надлежно обоснованото, писмено съдебно решение на процесния съд и, като минимум, в съда на първо обжалване, ако националното законодателство предвижда няколко инстанции за обжалване, ¹⁰⁴ както и до други документи, като например протоколи от съдебните заседания, необходими за ефективното упражняване на правото на обжалване.¹⁰⁵ Ефективността на това право се нарущува, а с това и а член 14, параграф 5, ако преразглеждането от съд от по-горна инстанция бъде ненужно забавено, в нарушение на параграф 3 (с) на същата разпоредба. ¹⁰⁶

50. Система за преразглеждане по реда на надзора, която се прилага само за присъди, изпълнението на които е започнало, не отговаря на изискванията на член 14, параграф 5, независимо от това дали това преразглеждане може да бъде поискано от осъденото лице или зависи от преценката на съдията или прокурора. ¹⁰⁷

51. Правото на обжалване е от особена важност при дела със смъртно наказание. Отказът на правна помощ от страна на съда, преразглеждащ смъртната присъда на осъдено лице, което не разполага със средства, не само съставлява нарушение на член 14, параграф 3 (d), но същевременно и на член 14, параграф 5, тъй като в тези случаи отказът на правна помощ за обжалване изключва ефективното преразглеждане на наложената присъда (обявяването на лицето за виновно и наложеното му наказание) от висшестоящ съд.¹⁰⁸ Правото да поиска преразглеждане на присъдата се нарушава и ако подсъдият не бъде информиран за намерението на своя адвокат да не привежда никакви аргументи пред съда, като по този начин го лишава от възможността да търси алтернативно представителство, с цел неговата позици, да бъде обсъдени на при обжалването.¹⁰⁹

52. Съгласно параграф 6 на член 14 от Пакта, обезщетение съгласно закона се плаща на лица, които са осъдени за извършването на престъпление с влязло в сила решение и са изтърпели наказание като последица от тази присъда, ако тяхната присъда е отменена или ако същите са били помилванина основата на нови или новооткрит обстоятелства , които доказват по несъмнен начин, че е станала съдебна грешка.¹¹⁰ Необходимо е държавите да приемат законодателство, гарантиращо, че правото на обезщетение, така както се изисква с тази разпоредба, може да бъде платено в действителсност и че плащането ще бъде извършено в разумен срок.

53. Тази гаранция не се прилага, ако бъде доказано, че ненавременното разкриване на такъв съществен факт се дължи изцяло или отчасти на обвиняемия; в този случай, тежестта на доказване остава заза държавата. Освен това не се дължи обезщетение , ако присъдата е отменена а при обжалване, т.е. преди съдебното решение да влезе в сила,¹¹¹ или с помилване , което е хуманно или дискреционно по своя характер, или се мотивира от съображение за справедливост, не предполагайки, че е имало съдебна грешка.¹¹²

IX. NE BIS IN IDEM

54.Член 14, параграф 7 от Пакта, предвиждащ, че никой не може да бъде съден или наказан за престъпление, за което вече е бил окончателно осъден или оправдан съгласно закона и наказателсното производство на всяка странаолицетворява принципна на ne bis in idem (не два пъти за едно и също нещо).Тази разпоредба забранява лице, което е вече осъдено или оправдано за определенопрестъпление, да бъде съдено отново пред същия съд или пред друг съд за същото престъпление; така например някой, оправдан от общия наказателен съд, не може да бъде съден отново за същото престъпление от военен или специален трибунал. Член 14, параграф 7 не забранява повторен процес на лице, осъдено задочно, ако то поиска това, а се прилага за повторна присъда.

55. Повторното наказание на принципни противници на военна служба затова, че не са се подчинили на повторна заповед да служат във войската, може да е равнозначно на наказание за едно и също престъпление, ако този последващ отказ се основава на същата непоколебима решителност, мотивирана от убеждения.¹¹³

56. Забраната на член 14, параграф 7 не се прилага, ако висшестоящ съд отмени присъдата и нареди повторно разглеждане.¹¹⁴ Освен това, той не забранява възобновяването на наказателното производство при наличие на изключителни обстоятелства, като например откриването на нови доказателства, които не са били налични или известни към момента на оправдателната присъда.

57. Тази гаранция се прилага само за престъпления, а не за дисциплинарни мерки, които не се равняват на наказание за извършено престъпление по смисъла на член 14 от Пакта.¹¹⁵ Освен това, той не гарантира принципа на ne bis in idem (не два пъти за едно и също нещо) по отношение на националните юрисдикции на две или повече държави. ¹¹⁶ Това разбиране не следва обаче да намалява усилията на държавите да възпрепятстват повторно разглеждане за едно и също престъпление чрез сключването международни конвенции. ¹¹⁷