Правото на влизане в собствената страна (параграф 4)

Правото на влизане в собствената страна (параграф 4)

20. Формулировката на член 12, параграф 4 не прави разлика между собствени граждани и чужденци (“никой”). Оттук следва, че, лицата, които имат право да упражняват това право, могат да бъдат идентифицирани само с тълкуване на значението на фразата “собствената страна”.^xx Обхватът на “собствената страна” е по-широк от концепцията за “странана гаржданството”. Тази концепция не се ограничава с гражданствотовъв формален смисъл - тоест, гражданство по рождение или когато лицето е придобило такова впоследствие; тя обхваща като минимум личност, която поради своите специални връзки с или претенции по отношение на дадена страна, не може да се счита, че е просто чужденец. Такъв би бил случаят, например, при граждани на страната, които са били лишени там от своято гражданство в нарушение на международното право, както и при личности, чиято страна на гражданство е била включена в или предадена към друга национална единица, гражданството на която им е било отказано. Нещо повече, езикът на член 12, параграф 4 допуска по-широко тълкуване, което може да обхване други категории на дългосрочно пребиваващи лица, включително, но без ограничаване до лица без гражданство, които са били лишени произволно от правото да придобият гражданството на страната на това местожителство. Тъй като други фактори при някои обстоятелства могат да доведат до създаване на тесни и трайни връзки между лицето и страната, то държавите - страни по Пакта следва да включат в своите доклади информация относно правата на постоянно пребиваващи лица да се върнат в своята страна по местожителство.

21.В никакъв случай едно лице не може да бъде произволно лишено от правото да влиза в собствената си страна. Препратката към концепцията за произвол в този контекст следва да подчертае, че това се отнася за всички действия на държавата - законодателни, административни и съдебни; тази концепция гарантира, че дори намесата, предвидена със закон, следва да е в съгласие с разпоредбите, намеренията и целите на Пакта и следва във всеки случай да е обоснована при конкретните обстоятелства. Комитетът счита, че съществуват малък брой обстоятелства, ако изобщо съществуват такива, при които лишаване от правото на влизане в собствената страна би могло да е обосновано. Държавата - страна по Пакта не трябва, лишавайки едно лице от гражданствоили изгонвайки личността в трета страна, да възпрепятства произволно това лице от връщане в собствената му страна.

Забележки

Шестдесет и осма сесия (2000 г.)

Общ коментар № 28: Член 3 (Равенство на правата между мъжете и жените)^xxi

2.Член 3 предполага, че всички човешки същества следва да ползват от правата, предвидени в Пакта, равноправно и в тяхната цялост. Пълният ефект на тази разпоредба се влошава винаги, когато на някое лице бъде отказано пълното и равноправно ползване на някое право. Следователно, държавите следва да гарантират на мъжете и жените равноправно ползване на всички права, предвидени в Пакта.

3.Задължението да гарантират на всички лица правата, признати в Пакта, установени в членове 2 и 3 на Пакта, изисква от държавите да предприемат всички необходими стъпки, което да позволи на всяко лице да ползва тези права. Тези стъпки включват отстраняване на пречките за равноправно ползване на тези права, обучението на населението и на държавните служители по човешки права, и съгласуване на националното законодателство, така че да се въведат в действие поетите задължения, изложени в Пакта. Държавата – страна по Пакта трябва не само да приеме мерки за защита, но така също и позитивни мерки във всички сфери, така че да постигне ефективни и равни права за жените. Държавите - страни по Пакта трябва да предоставят информация относно действителната роля на жените в обществото, така че Комитетът да може да установи какви мерки, в допълнение към законодателните разпоредби, са били предприети или следва да бъдат предприети, за да се въведат в действие тези задължения, какъв напредък е постигнат, какви трудности се срещат и какви стъпки са предприети за тяхното преодоляване.

4.Държавите – страни по Пакта са отговорни за гарантиране на равноправното ползване на правата, без всякаква дискриминация. Членове 2 и 3 упълномощават държавите - страни да предприемат всички необходими мерки, включително забрана за дискриминация по признак пол, да прекратят дискриминационните действия, както в държавния, така и в частния сектор, които нарушават равноправното ползване на правата.

5. Неравенството при ползването на права от жените е в целия свят дълбоко запечатано в традицията, историята и културата, включително в религиозните настроения. Подчинената роля на жените в някои страни се илюстрира от високата честота на предродовия полов подбор и абортиране на женските ембриони. Държавите - страни по Пакта следва да гарантират, че не се използват традиционни, исторически, религиозни или културни настроения за оправдаване нарушенията на правото на жените на равенство пред закона и на равноправно ползване на всички права по Пакта. Държавите - страни по Пакта следва да предоставят подходяща информация относно онези аспекти на традиция, история, културни практики и религиозни настроения, които застрашават или могат да застрашат съблюдаването на член 3, и да посочат какви мерки са предприели или възнамеряват да предприемат, за да преодолеят тези фактори.

6. За да изпълнят задължението, формулирано в член 3, държавите - страни по Пакта следва да отчетат факторите, които възпрепятстват еднаквото ползване от жени и мъже на всяко право, посочено в Пакта. За да може Комитетът да получи пълна картина на ситуацията на жените във всяка държава-страна по отношение изпълнението на правата по Пакта, настоящият общ коментар определя някои от факторите, засягащи равноправното ползване на правата от жените съгласно Пакта и изяснява характера на информацията, която се изисква по отношение на тези права.

7. Равноправното ползване на човешките права от жените трябва да бъде защитено по време на извънредно положение (обществена опасност) (член 4). Държавите - страни по Пакта, които предприемат мерки, отклоняващи се от задълженията им по Пакта по време на извънредно положение в държавата, така както е предвидено в член 4, следва да предоставят информация на Комитета по отношение на ефекта върху ситуацията на жените вследствие на тези мерки и следва да докажат, че същите са недискриминационни.

8. Жените са особено уязвими в периоди на вътрешни или международни въоръжени конфликти. Държавите - страни по Пакта следва да информират Комитета за всички мерки, предприети през време на такива ситуации, за да защитят жените от изнасилване, похищение и други форми на насилие, основано на пола.

9.Ставайки страни по Пакта, държавите се задължават, в съгласие с член 3, да гарантират еднаквото право на мъжете и жените да ползват всички граждански и политически права, изложени в Пакта, а в съответствие с член 5, нищо в Пакта не може да се тълкува като подразбиращо се за някоя държава, група или лице на някакво право да се ангажира в дейност или да извършва акт, насочени към премахване на някое от правата, предвидени в член 3, или към ограничения, които не са предмет на Пакта. Нещо повече, не трябва да има никакво ограничение върху или частична отмяна на равноправното ползване от жените на всички основни човешки права, които са признати или съществуват в съответствие със закон, конвенции, регламенти или обичаи - под претекста, че Пактът не признава тези права или че признава в по-малка степен.

10.Когато докладват относно правото на живот, защитено от член 6, държавите - страни по Пакта следва да предоставят данни за раждаемостта и смъртността на жените, свързана с бременност и раждане. Следва да се предоставят данни за детската смъртност, разделени по пол. Държавите - страни по Пакта следва да дадат информация относно всякакви мерки, предприети от държавата, които целят да помогнат на жените да предотвратят нежелана бременност и да гарантират, че те няма да се подложат на животозастрашаващи нелегални аборти. Държавите - страни по Пакта следва освен това да докладват относно мерките за защита на жените от практики, нарушаващи правото им на живот, като например убийството на новородени момиченца, изгарянето на вдовици и убийствата заради зестра. Комитетът освен това желае да има информация относно конкретното въздействие върху жените на бедността и лишенията, които могат да застрашат живота им.

11. За да се оцени съответствието с член 7 на Пакта, както и с член 24, който повелява специалназакрила за децата, на Комитета следва да бъде преодоставена информация относно националните закони и практики по отношение на домашното и други видове насилие срещу жените, включително изнасилване. Освен това, трябва да знае дали държавата - страна разрешава достъп до безопасен аборт за жени, забременели в резултат на изнасилване. Държавите - страни по Пакта следва освен това да предоставят на Комитета информация относно мерките за възпрепятстване на принудителен аборт или принудителна стерилизация. В държавите-страни по Пакта, където се практикува увреждане на гениталиите, следва да се предостави информация относно нейния размер и мерките за премахването й. Информацията, предоставена от държавите - страни по всички тези въпроси следва да включва мерки за защита, включително правни възможности за защита за жените, чиито права по член 7 са били нарушени.

12. Отчитайки задълженията им по член 8, държавите - страни по Пакта следва да информират Комитета за предприетите мерки за премахване на трафика на жени и деца, в рамките на страната или през граница, както и на принудителната проституция. Те трябва освен това да предоставят информация относно предприетите мерки за защита на жените и децата от робство, включително на чуждестранните жени и деца, замаскирани, между другото, като домашна или друг вид лична услуга. Държавите-страни по Пакта, където се вербуват жените и децата и откъдето се вземат, както и държавите-страни по Пакта, където се получават, следва да предоставят информация относно предприетите мерки - национални или международни, за възпрепятстване на нарушениията на правата на жените и децата.

13.Държавите - страни по Пакта следва да предоставят информация относно всяко конкретно регламентиране на облеклото, което жените трябва да носят на обществени места. Комитетът подчертава, че такова регламентиране може да включва нарушение на редица права, гарантирани по Пакта, като например: Член 26, относно забраната за дискриминация; член 7, при налагане на телесно наказание, така че да се наложи такова регламентиране; член 9, когато несъблюдаването на това регламентиране се наказва с арест; член 12, ако свободата на движение е предмет на такова ограничение; член 17, който гарантира на всички лица правото на личен живот без произволна или неправомерна намеса; членове 18 и 19, когато жените са подложени на изисквания за облекло, които не са в съответствие с тяхното вероизповедание или с правото им на себеизразяване; и, на последно място, член 27, когато изискванията за облеклото са в конфликт с културата, за което жената може да предяви права.

14. По отношение на член 9, държавите - страни по Пакта следва да предоставят информация относно всякакви закони или практики, които могат да лишат жените от тяхната свобода - произволно или неравноправно, ограничавайки ги например в рамките на дома (виж общ коментар № 8, параграф 1).

15. Що се отнася до членове 7 и 10, държавите - страни по Пакта трябва да предоставят цялата значима информация относно гарантирането на това, че правата на лица, лишени от свободата им, се защитават равноправно за мъжете и жените. По-специално, държавите - страни по Пакта следва да докладват за това, дали мъжете и жените са отделени в затворите и дали жените се пазят само от жени-пазачи. Държавите - страни по Пакта следва освен това да докладват за съблюдаване на правилото, че обвиняеми непълнолетни момичета се отделят от пълнолетните лица, както и за разликата в третирането между мъже и жени, лишени от свобода, като например достъп до програми за превъзпитаниеи образование и на съпружески и семейни посещения. Бременните жени, лишени от свобода, следва да получават хуманно третиране и съблюдаване на присъщото им достойнство по всяко време, и по-специално по време на раждане и докато се грижат за новородените си деца; държавите - страни по Пакта следва да докладват за възможностите за гарантиране на горното, както и за медицинското обслужване и здравеопазване за такива майки и техните бебета.

16. По отношение на член 12, държавите - страни по Пакта следва да предоставят информация относно всяка правна разпоредба или всяка практика, която ограничава правото на свобода на движение на жените, например упражняване на съпружески праванад съпругата или на родителски праванад пълнолетни дъщери; юридически или фактически изисквания, които възпрепятстват жените да пътуват, като например изискването за съгласие на трета страна за издаването на паспорт или на друг вид пътнически документи за пълнолетна жена. Държавите - страни по Пакта следва освен това да докладват за предприетите мерки за премахване на такива закони и практики и за защита на жените срещу тях, включително да дадат препратка към достъпните национални възможности за защита (виж общ коментар № 27, параграфи 6 и 18).

17. Държавите - страни по Пакта следва да гарантират, че на чуждестранните жени се предоставя, равноправно, правото да представят аргументи срещу експулсирането им и за преразглеждане на делата им, така както е предвидено в член 13. В това отношение, те следва да имат право да представят аргументи, базиращи се на типични за пола нарушения на Пакта, като например споменатите в параграфи 10 и 11 тук по-горе.

18. Държавите - страни по Пакта следва да предоставят информация, която да позволи на Комитета да установи дали жените имат, равноправно с мъжете, достъп до правосъдие и право на справедлив съдебен процес, предвидени в член 14. По-специално, държавите - страни по Пакта следва да информират Комитета дали съществуват правни разпоредби, възпрепятстващи жените от пряк и автономен достъп до съдилищата (виж съобщение № 202/1986, Ато дел Авеланал срещу Перу, Становища от 28 октомври 1988 г.); дали жените могат да дават доказателства като свидетели при същите условия, както мъжете; и дали са взети мерки, които да гарантират на жените равен достъп до правна помощ, по-специално по семейни въпроси. Държавите - страни по Пакта следва да докладват за това, дали на някои категории жени не се отказва ползването на презумпция за невиновност по член 14, параграф 2, и за предприетите мерки за прекратяване на тази ситуация.

19. Правото на всеки по член 16 да бъде признаван навсякъде като личност пред закона се отнася особено за жените, които често пъти са лишавани от товапоради пол или семейно положение. Това право предполага, че правоспособността на жените да притежават собственост, да сключват договори или да упражняват други граждански права, не може да бъде ограничавано на основата на семейно положение или на някакво друго дискриминационно основание. То освен това предполага, че жените не могат да се третират като предмети, които се дават, заедно със собствеността на починалия съпруг, на неговото семейството. Държавите трябва да предоставят информация относно закони или практики, които възпрепятстват жените да бъдат третирани или да действат като пълноправни правни субекти, както и предприетите мерки за премахване на закони или практики, позволяващи такова третиране.

20. Държавите - страни по Пакта трябва да предоставят информация, която да позволи на Комитета да оцени въздействието на всякакви закони и практики, които могат да засегнат правото на жените да имат личен живот и други права, защитени от член 17, на базата на равенство с мъжете. Пример за такава намеса възниква, когато сексуалният живот на жената се взема под внимание при решаване на размера на нейните права и защити, включително защита срещу изнасилване. Една друга област, където държавите могат да не уважават личния живот на жените, се отнася за техните репродуктивни способности, когато например съществува изискване за разрешение на съпруга да се вземе решение по отношение на стерилизация; когато се налагат общи изисквания за стерилизация на жените, като например да имат определен брой деца или да бъдат на определена възраст или когато държавите налагат правно задължение върху лекари и друг здравен персонал да докладват за случаи на жени, които са направили аборт. В тези случаи други права по Пакта, като например тези по членове 6 и 7, биха могли да бъдат също подложени на риск. Личният живот на жените може също да бъде нарушен от лица, действащи като частни субекти като например работодатели, които изискват тест за бременност, преди да наемат жена на работа. Държавите - страни по Пакта следва да докладват относно всякакви закони и действия, извършено от публични или частноправни субекти, засягащи равноправното ползване от жените на правата по член 17, както и относно предприетите мерки за премахване на такава намеса и за предоставяне на жените защита от всяка такава намеса.

21. Държавите - страни по Пакта трябва да предприемат мерки, за да гарантират, че свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието, както и свободата да приемат вероизповедание или убеждение по свой избор - включително свободата да променят вероизповедание или убеждение и да изповядат собствено вероизповедание или убеждение – ще бъдат гарантирани и защитени законово и на практика - както за мъжете, така и за жените, при едни и същи условия и без дискриминация. Тези свободи, защитени по член 18, не трябва да бъдат предмет на ограничения, освен онези, които са разрешени по Пакта и не трябва да се ограничават със, между другото, правила, изискващи разрешение от трети страни, или с намеса от страна на бащи, съпрузи, братя или други. Не можем да се позоваваме на член 18 за оправдаване на дискриминация срещу жените по отношение на свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието; държавите - страни по Пакта следва следователно да предоставят информация относно статута на жените по отношение на свободата им на мисълта, съвестта и вероизповеданието, и да укажат какви стъпки са предприели или възнамеряват да предприемат както за премахване и превенция на нарушенията на тези свободи по отношение на жените, така и за защита на правото им срещу тях да не се упражнява дискриминация.

22. По отношение на член 19, държавите - страни по Пакта следва да информират Комитета относно всякакви закони или други фактори, които могат да попречат на жените да упражняват равноправно правата, защитени по тази разпоредба. Тъй като публикуването и разпространението на непристойни и порнографски материали, които представят жени и момичета като обекти на насилие или унижаващо или нечовешко третиране могат да насърчат тези видове третиране на жени и момичета, държавите - страни по Пакта следва да предоставят информация относно юридическите мерки за ограничаване на публикуването или разпространението на такива материали.

23. От държавите се изисква да третират мъжете и жените равноправно по отношение на брака в съответствие с член 23, който бе доразработен с общ коментар № 19 (1990 г.). Мъжете и жените имат право да сключват брак само с доброволно и пълно съгласие, и държавите имат задължение да защитават ползването на това право равноправно. Много фактори могат да попречат на жените да бъдат в състояние да вземат свободно решение да се омъжат. Такъв фактор се отнася за минималната възраст за брак. Тази възраст следва да се определи от държавата на основата на равни критерии за мъжете и жените. Тези критерии следва да гарантират на жените способността да вземат информирано и непринудително решение. Втори такъв фактор в някои държави може да бъде това, че или по писано или по неписано право попечител, който е по принцип от мъжки пол, дава съгласие за брак вместо самата жена, като с това възпрепятства жените да упражнят правото си на свободен избор.

24. Един друг фактор, който може да засегне правото на жените да се омъжат само след даване на доброволно и пълно съгласие, е съществуването на социални настроения, които показват тенденция да се маргинализират жените - жертви на изнасилване и да им се упражни натиск да се съгласят на брак. Доброволнотои пълно съгласие на жената за брак може освен това да се подкопае със закони, които позволяват на изнасилвача да се погаси или смекчи наказателната му отговорност, ако се ожени за жертвата. Държавите - страни по Пакта следва да укажат дали женитбата със жертвата погасява или смекчава наказателната отговорност и, в случай че жертвата е непълнолетна, дали изнасилването намалява брачната възраст на жертвата, особено в обществата, при които изнасилените жертви следва да понесат маргинализация от обществото. Един различен аспект на правото на брак може да бъде засегнат, ако държавите налагат ограничения върху повторен брак за жените, каквито не се налагат върху мъжете. Освен това, правото на избор на съпруг може да бъде ограничено със закони или практики, които възпрепятстват брак на жена от конкретно вероизповедание с мъж, който не изповядва никакво вероизповедание или изповядва различно вероизповедание. Държавите следва да предоставят информация относно тези закони и практики и относно предприетите мерки за отмяна на законите и изкореняване на практиките, които подкопават правото на жените да се омъжат само след даване на свободно и пълно съгласие. Освен това следва да се отбележи, че равноправното третиране по отношение на правото на брак предполага, че многобрачието е несъвместимо с този принцип. Многобрачието нарушава достойнството на жените. То представлява недопустима дискриминация срещу жените. Следователно, то определено следва да се отмени навсякъде, където продължава да съществува.

25.За да изпълнят задълженията си по член 23, параграф, държавите - страни по Пакта трябва да гарантират, че режимът на съпружеска собственост съдържа равни права и задължения за двамата съпрузи по отношение на попечителството и грижите за децата, за религиозното и нравствено възпитание на децата, възможността да се предаде на децата гражданството на родителя, както и на собствеността или управлението на собствеността, независимо дали става въпрос за обща собственост или собственост в едноличното притежание на когото и да е от съпрузите. Държавите - страни по Пакта следва да преразгледат законодателството си, за да гарантират, че омъжените жени притежават равни права по отношение на собствеността и управлението на тази собственост, ако е необходимо. Освен това, държавите - страни по Пакта следва да гарантират, че не се осъществява никаква дискриминация по признак пол, по отношение на придобиването или загубата на гражданство вследствие на брак, или на правата за местожителство, както и на правото на всеки от съпрузите да запази използването на неговото или нейното първоначалнофамилно име или да участва равноправно в избора на ново фамилно име. Равенството през време на брака предполага, че съпругът и съпругата следва да усподелят по равнов отговорностите и правата в рамките на семейството.

26. Държавите - страни по Пакта трябва освен това да гарантират равенство по отношение на разтрогването на брака, изключващо възможността за неизпълнение. Основанията за развод и унищожаване следва да са едни и същи за мъжете и жените, както и решенията по отношение на разпределението на собствеността, издръжката и попечителството върху децата. Определяне на необходимостта да се поддържа контакт между децата и родителя, който не е поел попечителството, следва да се основава на еднакви съображения, като жените следва освен това да имат равни права на наследство спрямо тези на мъжете, когато разтрогването на брака е причинено от смъртта на един от съпрузите.

27. Въвеждайки в действие признанието на семейството в контекста на член 23, важно е да се приеме концепцията за различните форми на семейството, включително за несключилите брак двойки и техните деца, както и самотните родители и техните деца, и да се гарантира равното третиране на жените в тези контексти (виж общ коментар № 19, параграф 2). Семействата с един родител се състоят често пъти от сама жена, която се грижи за едно или няколко деца, и държавите - страни по Пакта следва да опишат какви мерки за подкрепа се използват, които да позволят на жената да изпълнява родителските си функции, на основата на равенство с мъж в аналогично положение.

28. Задължението на държавите да защитават децата (член 24) следва да се изпълнява равноправно за момчета и момичета. Държавите - страни по Пакта следва да докладват относно предприетите мерки, за да гарантират, че момичетата се третират равноправно с момчетата при образованието, храненето и здравеопазването, и да предоставя на Комитета разбити данни по този въпрос. Държавите - страни по Пакта следва да изкоренят както със законодателство, така и с всякакви други подходящи мерки, всички културни или религиозни практики, които застрашават свободата и благополучието на момичетата.

29. Правото на участие в управлението на обществени дела не се осъществява напълно и навсякъде равноправно. Държавите - страни по Пакта трябва да гарантират, че законът гарантира на жените правата, съдържащи се в член 25, равноправно спрямо мъжете и че предприемат ефективни и позитивни мерки за насърчаване и гарантиране на жените за участие в управлението на обществени дела и при държавна служба, включително подходящонасърчителни мерки. Ефективните мерки, предприети от държавите – страни, които да гарантират, че всички лица с право на глас са в състояние да упражнят това си право, не следва да бъдат дискриминационни по признак пол. Комитетът иска от държавите да представят статистическа информация за процента на жените на обществена изборна длъжност, включително в законодателните учреждения, както и при длъжности на държавна служба от висок ранг, и в съдебната власт.

30. Дискриминацията срещу жените е често пъти преплетена с дискриминация по други признаци, като например раса, цвят на кожата, език, вероизповедание, политически или друг убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци. Държавите - страни по Пакта следва да се захванат с начините, по които случаи на дискриминация по други признаци засягат жените по особен начин, и да включат информация относно предприетите мерки за противодействие на тези ефекти.

31. Правото на равенство пред закона и отсъствието на дискриминация, защитено от член 26, изисква от държавите да действат срещу дискриминацията посредством обществени и частни агенции във всички сфери. Дискриминацията срещу жените в такива сфери, като например закони за социално осигуряване (съобщения с номера 172/84, Брьокс срещу Нидерландия, Мнение от 9 април 1987 г.; 182/84, Зваан де Вриз срещу Нидерландия, Мнение от 9 април 1987 г.; 218/1986, Вос срещу Нидерландия, Мнение от 29 март 1989 г.), както и в сферата на гражданството или правата на негражданите в страната (съобщение № 035/1978, Аумеруди Цифра и други срещу Република Мавриций, Мнение, прието на 9 април 1981 г.), нарушава член 26. Поръчката на така наречените “ престъпления на честта”, които остават ненаказани, съставлява сериозно нарушение на Пакта и по-специално на членове 6, 14 и 26. Законите, които налагат по-строги наказания върху жените, отколкото върху мъжете за прелюбодеяние или за други простъпки нарушават и изискването за равноправно третиране. Комитетът освен това често наблюдава, при прегледа на докладите на държавите-страни по Пакта, че голям процент от жените имат трудова заетост в сфери, които не са защитени от трудови закони и че преобладаващите обичаи и традиции дискриминират жените, особено по отношение на достъпа до по-добре платена заетост и до еднакво заплащане за работа с еднаква стойност. Държавите - страни по Пакта следва да преразгледат своето законодателство и практиките и да станат инициатори за изпълнение на всички мерки, необходими за премахване на дискриминацията срещу жените във всички сфери, като например забранят дискриминация от страна на частни действащи лица в такива сфери, като например заетост, образование, политически дейности и осигуряването на подслон, стоки и услуги. Държавите - страни по Пакта следва да докладват относно всички тези мерки и да предоставят информация за възможностите за защита, съществуващи за жертвите на такава дискриминация.

32. Правата, които лица, принадлежащи към малцинства, ползват по член 27 на Пакта по отношение на техните език, култура и вероизповедание, не разрешават на никоя държава, група или лице да нарушават правото на равноправно ползване от жените на всякакви права по Пакта, включително правото на равноправна защита от закона. Държавите следва да докладват относно всякакво законодателство или административни практики, свързани с членството в малцинствена общност, които могат да съставляват нарушение на равните права на жените съгласно Пакта (съобщение № 24/1977, Ловелас срещу Канада, Мнение, прието през юли 1981 г.), както и относно мерките, които са били предприети или се предвиждат, за да гарантират равното право на мъжете и жените да ползват всички граждански и политически права по Пакта. Също така, държавите следва да докладват относно предприетите мерки за изпълнение на техните отговорности по отношение на културните или религиозни практики в рамките на малцинствените общности, които засягат правата на жените. В техните доклади, държавите - страни по Пакта следва да обърнат внимание на приноса на жените в културния живот на техните общности.

Забележки

Седемдесет и втора сесия (2001 г.)