Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7



страница24/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
#29643
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

Общ коментар № 32

Член 14: Право на равенство пред съдилищата и трибуналите и на справедлив съдебен процес.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

1. Настоящият общ коментар заменя общ коментар № 13 (двадесет и първа сесия).

2.Правото на равенство пред съдилищата и трибуналите и на справедлив съдебен процес е ключов елемент в защитата на човешките права и служи като процесуално средство за защита на върховенството на закона. Член 14 от Пакта цели да осигури правилното правораздаване и за целта гарантира поредица от конкретни права.

3. Член 14 е с особено комплексен характер, комбинирайки всевъзможни гаранции с различни обхвати на приложение. Изречение първо на параграф 1 представя обща гаранция за равенство пред съдилищата и трибуналите, която се прилага независимо от характера на производството пред тези органи. Изречение второ на същия параграф дава право на лицата на справедливо и публичено разглеждане от компетентен, независим и безпристрастен съд, учреден със закон, ако срещу тях бъдат повдигнати наказателни обвинения или при оспорване на техните права и задължения в гражданския процес. В такова производство медиите и обществеността могат да бъдат изключени от процеса само в случаите, определени в изречение трето на параграф 1. Параграфи 2 – 5 на този член съдържат процесуални гаранции, които се предоставят на лица, обвинени визвършването на престъпление. Параграф 6 гарантира същественото право на обещетение в случаи на съдебна грешка в наказателни дела. Параграф 7 забранява двойно привличане към отговорност за едно и също престъпление и така гарантира съществена свобода, а именно правото, че никой не може да не бъде съден или наказван за престъпление, за което вече е бил окончателно осъден или оправдан. Държавите в своите доклади следва да правят ясна разлика между тези различни аспекти на правото на справедливен съдебен процес.

4. Член 14 съдържа гаранции, които държавите трябва да спазват, независимо от техните правни традиции и тяхното национално законодателство. Макар че същите следва да докладват за това, как тези гаранции се тълкуват във връзка със съответните им правни системи, Комитетът отбелязва, че не може да се остави единствено на усмотрение на националното законодателство да решава вътрешно присъщото съдържание на гаранциите по Пакта.

5. Макар че резервите по конкретни клаузи на член 14 могат да са приемливи, една обща резерва по правото на справедлив процес би била несъвместима с предмета и целта на Пакта.1

6. Макар че член 14 не е включен в списъка на правата, неподлежащите на дерогиране по член 4, параграф 2 от Пакта, държавите, които дерогират от редовните процедури, изисквани по член 14 в случаите на извънредно положение (обществена опасност), следва да гарантират, че тези мерки, дерогиращи техните задължения по Пактане превишават това, което стриктно се изисква от действителната ситуация. Гаранциите за справедлив съдебен процес не следва никога да станат обект на мерки, дерогиращи задълженията на държавите по Пакта, , които биха заобиколили защитата на права, неподлежащина дерогиране.. Така например, тъй като член 6 от Пакта не подлежи на дерогиране в неговата цялост, всеки процес, водещ до налагането на смъртно наказание по време на извънредно положение( в случай на обществена опасност), трябва да бъде в съответствие с разпоредбите от Пакта, включително с всички изисквания на член 14.2 Аналогично, тъй като член 7 също не подлежи на дерогиране в неговата цялост, никакви заявления или признания или, по принцип, други доказателства, получени в нарушение на тази разпоредба, не могат да бъдат използвани като доказателства в каквото и да производството, обхванато от член 14, включително по време на извънредно положение (обществена опасност),3 освен ако заявлението или признанието, получени в нарушение на член 7, не се използва като доказателство, че е извършено мъчение или друго третиране, забранено с тази разпоредба.4 Отклоняване от основните принципи на справедлив процес, включително от презумпцията за невиновност, са винаги забранени.5


    1. II. РАВЕНСТВО ПРЕД СЪДИЛИЩАТА И ТРИБУНАЛИТЕ

7. Изречение първо на член 14, параграф 1 гарантира най-общо правото на равенство пред съдилищата и трибуналите. Тази гаранция не само се прилага за съдилища и трибунали, разгледани в изречение второ на този параграф на член 14, но освен това трябва да се спазва винаги, когато националното законодателство поверява на съдебен орган съдебна задача.6

8.Правото на равенство пред съдилищата и трибуналите гарантира най-общо, в допълнение към принципите, споменати в изречение второ на член 14, параграф 1, тези на равен достъп иравни процесуални права на страните, както и че страните по въпросното производство се третират без всякаква дискриминация.

9. Член 14 обхваща правото на достъп до съдилищата в случаи на разглеждане на наказателни обвинения и права и задължения в гражданския процес. Достъпът до правораздаване трябва да се гарантира ефективно във всички тези случаи, така че да се обезпечи, че никое лице не е лишено, в процесуално отношение, от правото да търси правосъдие. Правото на достъп до съдилища и трибунали и равенството пред тях не се ограничава до граждани на държавите, а трябва да се предостави и на всички лица, независимо от тяхната националност или липса на гражданство, или какъвто и да е техен статут, независимо дали са лица, търсещи убежище, бежанци, работници-мигранти , непридружени деца или други лица, които могат да се окажат на територията или под юрисдикцията на държавата. Ситуация, при която опитите на лице да получи достъп до компетентните съдилища или трибунали се възпрепятства системно, юридически или фактически, противоречи на гаранцията по член 14, параграф 1, изречение първо. 7 Тази гаранция забранява освен това всяко разграничение относно достъпа до съдилища и трибунали, което не се базира на закона и не може да бъде оправдано на базата на обективни и разумни основания. Гаранцията се нарушава, ако на някои лица се забранява да заведат дело срещу други лица, по причина като тяхната раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения , национален или социален произход, собственост, рождение или друг статут.8

10. Наличието или липсата на правна помощ определя често пъти дали или не лицето има достъп до съответното производство или участва в него по значим начин. Макар че член 14 изрично разгежда гаранцията за правна помощ в наказателното производство в параграф 3 (г), държавите се поощряват да предоставят безплатна правна помощ в други случаи - за лица, които не разполагат с достатъчно средства да си платят за това. В някои случаи, те могат дори да бъдат задължени да направят това. Така например, ако осъдено на смърт лице търси предвидено конституционно преразглеждане на нередности в наказателен процес, но не разполага с достатъчно средства да посрещне разходите за правна помощ, за да възползва от това средство зазащита, държавата е задължена да предостави правна помощ в съответствие с член 14, параграф 1, във връзка с правото за ефективно средство за защита, така както е залегнало в член 2, параграф 3 от Пакта.9

11. Аналогично, налагането на такси върху страните по производството, които биха възпрепятствали фактически достъпа им до правосъдие, би могло да предизвика проблеми по член 14, параграф 1.10 По-специално, едно строго задължение по закона да се присъждат съдебните разходи на печеливщата страна, без да се отчитат последствията от това или без да се предостави правна помощ, може да има възпиращ ефект върху способността на лицата да защита на техните права по Пакта в производство, достъпно за тях.11

12. Правото на равен достъп до съд, залегнало в член 14, параграф 1, засяга достъпа до първоинстанционни процедури и не третира въпроса за правото на обжалване или други средства за съдебна защита.12

13. Правото на равенство пред съдилищата и трибуналите гарантира освен това равенствона страните. Това означава, че на всички страни се предоставят еднакви процесуални права, освен ако разликите не се базират на закона и могат да бъдат оправдани с обективни и разумни основания и не влошават положението на обвиняемия или водят до друга някаква несправедливост. 13 Не съществува равенство на страните, ако например само прокурорът, но не и обвиняемият, има право да обжалва определено решение. 14 Принципът на равенство между страните се прилага и за гражданското производство и изисква, между другото, на всяка страна да бъде дадена възможност да оспорва всякакви аргументи и доказателства, приведени от другата страна.15В изключителни случаи, този принцип може да изисква и предоставяне на безплатна помощ от преводач, ако в противен случай нуждаеща се страна не би могла да участва равноправно в производството или дадените от тази страна показания не биха могли да бъдат проверени.

14. Равенството пред съдилищата и трибуналите изисква освен това аналогични случаи да се разглеждат в аналогично производства. Ако например, при определяне на някои категории случаи, се прилагат извънредни наказателни процедури или специално конституирани съдилища или трибунали 16, трябва да се предвидят обективни и разумни основания, които да оправдаят различието.



III. СПРАВЕДЛИВ И ПУБЛИЧЕН ПРОЦЕС ОТ КОМПЕТЕНТЕН, НЕЗАВИСИМ И БЕЗПРИСТРАСТЕН СЪД

15. Правото на справедлив и публичен процес от компетентен, независим и безпристрастен съд, създаден със закон, се гарантира съгласно изречение второ на член 14, параграф 1 в случаи на разглеждане на наказателни обвинения срещу лица или на техните права и задължения в граждански процес. Наказателните обвинения се отнасят по принцип за деяния, обявени за наказуеми по вътрешното наказателно право. Това понятие може да се разпростира и върху деяния, които са криминални по своя по характер и се наказват, както и когато независимо от тяхната квалификация понационалното право , трябва да се считат за престъпления поради тяхната цел, характер или тежест.17

16. Концепцията за оспорване на права и задължения “в граждански процес” (с граждански характер) е по-сложна. Тя е формулирана различно на отделните езици, на които е подписан Пакта, които съгласно член 53 от Пактаимат еднкава сила , както и подготвителните работи не решават различията в различните езикови текстове. Комитетът отбелязва, че концепцията на “граждански процес” или нейните еквиваленти в други езикови текстове се базира на характера на въпросното право, а не толкова на статута на една от страните или на конкретния начин, въведенот националните правни системи за определяне на конкретните права.18 Концепцията обхваща (a) съдебни процедури, свързани с оспорване на на правата и задълженията в областта на договорите, правото на собственост иделиктите в сферата на частното право, както и (б) еквивалентни понятия в сферата на административното право, като прекратяването служебните правоотношения на държавни служители по причини, различни от дисциплинарни основания,19 определяне права във връзка сосиално осигуряване или пенсионните права на военнослужещите,21 или правила за използване на държавна земя22 или вземания, свързани с частна собственост. В допълнение, концепцията може (в) да включва и други производства, които обаче трябва да бъдат оценени поотделно в светлината на естеството на въпросното право.

17.От друга страна, правото на достъп до съд или трибунал, така както е предвидено с член 14, параграф 1, изречение второ, не се прилага, когато националното законодателство не предоставя никакво право на съответното лице. По тази причина Комитетът смята тази разпоредба за неприложима в случаите, когато националното законодателство не дава никакво право за издигане на по-висок пост в държавната служба,23 на назначаване за съдия24 или за смъртна присъда, смекчена от изпълнителен орган.25 Освен това, няма оспорване е на права и задължения в гражданскипроцес, когато съответните лица са изправени пред мерки, предприети срещу тях в качеството им на лица, подчинени на по-висока степен на административен контрол, като например дисциплинарни мерки, не възлизащи на наказателни санкции, предприемани срещу държавен служител,26 член на въоръжените сили, или затворник. Тази гаранция не се прилага и за процедури по екстрадиция, експулсиране и депортиране.27 Въпреки че не съществува право на достъп до съд или трибунал, така както е предвидено с член 14, параграф 1, изречение второ в тези и аналогични случаи, могат да се прилагат и други процесуални гаранции.28

18. Понятието “ съд ” в член 14, параграф 1 означава орган, независимо от неговото наименование, който е създаден със закон и е независим от изпълнителните и законодателните органи или се ползва в специални случаи от съдебна независимост при решаването на правни въпроси в производството, които са съдебни по своя характер. Член 14, параграф 1, изречение второ гарантира достъп до тези съдилища за всички, срещу които са повдигнати наказателни обвинения. Това право не може да бъде ограничавано, и всяка наказателна присъда от орган, който не съставлявасъд , е несъвместима с тази разпоредба. Аналогично, винаги когато се оспорват права и задължения в граждански процес, това трябва да се прави най-малко на един стадий от производството от съд по смисъла на това изречение. Несъздаването от държавата на компетентен трибунал, който да определи тези права и задължения или да позволи достъп до такъв съд в специални случаи, би означавало нарушение на член 14, ако тези ограничения не се основават на националното законодателство, не е необходимо да преследват законови цели, като например правилно правораздаване или се базират на изключения от юрисдикцията, изведени от международното право, като например имунитети, или ако достъпът, предоставен на лицето, би бил ограничен до степен, която би лишило правото от самата му същност на.

19. Изискването компетентен, независим и безпристрастрастен съд по смисъла на член 14, параграф 1, е абсолютно право, което не е предмет на никакво изключение.29 Изискването за независимост се отнася по-специално до процедурата и квалификациите за назначаване на съдии и за гаранциите, свързани с тяхната сигурност на заеманата длъжност, до задължителната пенсионна възраст или изтичане на мандата, ако такъв съществува, условията, регламентиращи повишаването, преместването, временното прекратяване и прекратяването на техните функции и действителната независимост на съдебната власт от политическо вмешателство от срана на изпълнителнат и законодателна власт. Държавите следва да предприемат специални мерки, гарантиращи независимостта на съдебната власт, защитаващи съдиите от всяка форма на политическо влияние при вземането на решение посредством постановяването или приемането на закони, създаващи ясни процедури и обективни критерии за назначаване, възнаграждение, заемане на длъжност, повишаване, временно прекратяване и уволнение на членове на съдебната власт, както и за дисциплинарните санкции, предприети срещу тях.30 Ситуация, при която функциите и компетенциите на съдебната и на изпълнителната власт не са ясно различими или когато последната е в състояние да контролира или насочва първата, е несъвместима с понятието „независим съд”.31 Необходимо е съдиите да се защитят срещу конфликти на интереси и заплахи. За да се защити тяхната независимост, статута им на съдии, включително мандата им , тяхната независимост, сигурност, адекватно възнаграждение, условия на работа, пенсии и възрастта за пенсиониране, се гарантират адекватно със закон.

20. Съдии могат да бъдат уволнявани само на база сериозни основания за неправомерно поведение или некомпетентност, в съотвествие със справедливи процедури, гарантиращи обективност и безпристрастност, формулирани в конституцията или законодателството. Уволнението на съдии от изпълнителната власт, например преди изтичане на срока, за който са назначени, без да се посочват конкретни основания и без да им бъде предоставена и ефективна съдебна защита за оспорване на уволнението, е несъвместимо с независимостта на съдебната власт.32 Същото е вярно например за уволнение от изпълнителната власт на съдии, за които се твърди, че са корумпирани, без да се следват някои от процедурите предвидени със закон.33

21. Изискването за безпристрастност има два аспекта. Първо, съдиите не трябва да позволяват тяхната преценка да бъде повлиявана от лична пристрастност или предубеждение, нито да таят предразсъдъци относно конкретния случай, представен пред тях, нито да действат по начин, по който неправомерно се подпомагат интересите на една от страните в ущърб на другата.34 Второ, от гледна точка на независим наблюдател съдът трябва изглежда безпристрастен. Така например процес, засегнат съществено от участието на съдия, който съгласно националните закони следва да бъде отведен, не може да се счита за безпристрастен.35

22. Разпоредбите на член 14 се прилагат за всички съдилища и трибунали в обхвата на този член, независимо дали са обикновени или специализирани, граждански или военни. Комитетът отбелязва съществуването, в много страни, на военни или специални съдилища, разследващи гражданско население. Макар че Пактът не забранява разследване на гражданско население във военни или специални съдилища, той все пак изисква такива процеси да са в пълно съответствие с изискванията на член 14 и неговите гаранции не могат да бъдат ограничавани или модифицирани поради военния или специален характер на съответния съд. Комитетът освен това отбелязва, че разследването на гражданско население във военни или специални съдилища може да предизвика сериозни проблеми, що се отнася за обективното, безпристрастно и независимо правораздаване. По тази причина е важно да се предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че тези процеси се осъществяват при условия, които действително позволяват пълните гаранции, предвидени в член 14. Разглеждането на дела срещу гражданско население от военни или специални съдилища следва да се води по изключение,36 т.е. да се ограничава до случаи, при които държавата може да покаже, че прибягването към такива процеси е необходимо и оправдано на базата на обективни и сериозни основания и където от гледна точка на конкретна група лица и конкретните правонарушения, общите граждански съдилища не са в състояние даразгледат делата.37

23. Някои страни прибягват до специални съдилища от “безименни съдии”, съставени от анонимни съдии, например в рамките на предприетите мерки за борба с терористични дейности. Тези съдилища, дори ако идентичността и статутът на съдиите са проверени от независим орган, често пъти са опрочени не само от факта, че идентичността и статутът на съдиите не се съобщават на обвинените лица, но освен това и от наличието на такива нередности, като например изключване на обществеността или дори на обвинените или техните представители38 от производството;39 ограничения на правото на адвокат по техен избор;40 строги ограничения или отказване право лицата да се свържат с техните адвокати, особено когато се държат откъснати от външния свят;41 заплахи за адвокатите;42 неадекватен срок за подготовка на делото;43 или строги ограничения или отказване на правото да бъдат призовани и разпитани или да разпитатсвидетели, включително забрана за провеждане на кръстосан разпит на определени категории свидетели, като например полицаи, отговарящи за ареста и разпитването на обвиняемия.44 В случа като тези, съдилищасъс или без безименни съдии, , не отговарят на основни норми на справедлив съдебен процес и по-специално, изискванетосъдът да бъде за независим и безпристратстен.45

24. Член 14 се прилага и тогава, когато държавата, съгласно своя правов ред, поверява на религиозните съдилища или на съдилища, основани на обичайното право, да осъществяват съдебни функции . Трябва да се гарантира, че тези съдилища не могат издават задължителни съдебни решения, признати от държавата, освен ако не са спазени следните изисквания: производството пред тези съдилища се ограничава до маловажни граждански и наказателни въпроси, отговарят на основните изисквания за справедлив съдебен процес и другите относими гаранции от Пакта, както и че техните съдебни решения подлежат на контрол от държавни съдилища в светлината на гаранциите, формулирани в Пакта и могат да бъдат оспорвани от съответните страни в процедура, спазваща изискванията на член 14 от Пакта. Тези принципи съществуват независимо от общото задължение на държавата да защитава правата по Пакта на всякакви лица, засегнати от работата на религиозни съдилища, основани на обичайното право.

25. Понятието справедлив съдебен процес включва гаранцията за справедлив и публичен процес. Справедливостта на производството предполага отсъствие на всяко пряко или непряко влияние, натиск или заплашване или вмешателство, от която и да е страна и с какъвто и да е мотив. Процесът не е справедлив, ако например обвиняемият в наказателното производство е изправен пред изразяване на враждебно отношениеот страна на обществеността или подкрепа за едната страна в съдебната зала, която се толерира от съда, като по този начин се засяга правото на защита,46 или е изложен на други прояви на враждебност с аналогични последици. Изразяването на расистко отношение от страна на съдебните заседатели 47 , което се толерира от съда, или расистк пристрастният подбор на съдебен състав са други примери, засягащи по неблагоприятен анин справедливостта на производството..

26. Член 14 гарантира само процесуалното равенство и справедливост и не може да се тълкува като гарантиращо отсъствие на грешка от страна на компетентниясъд.48 По принцип съдилищата на държавите-страни по Пакта са тези, които преразглеждат фактите и доказателствата, или прилагането na националното законодателство в конкретен случай, освен ако може да се докаже, че такава преценка или прилaгане са очевидно произволни или се равняват нa очевидна грешка или отказ от правосъдие, или че съдът нарушава по друг начин задължението си за независимост и безпристрастност.49 Същата норма се прилага и за конкретни указания към съдебните заседатели от страна на съдията придела, които се разглеждат с участието на съдебнни заседатели. .50

27. Важен аспект от справедливостта при процеса е неговата бързина. Макар че въпросът за неоправдано забавяне в наказателното производство се разглежда изрично в параграф 3 (в) на член 14, забавянето в гражданското производство, което не може да бъде оправдани със сложността на делото или поведението на страните, са в ущърб на принципа за справедлив съдебен процес, залегнал в параграф 1 на тази разпоредба. 51 Когато такова забавяне се дължи на липсата на ресурси и продължително недостатъчно финансиране, то във възможно максимална степен, допълнителните бюджетни ресурси следва да бъдат насочени з аправораздаването.52

28. Всички процеси по наказателни въпроси или свързани с гражданския процес по принцип следва да се водят устно и публично. Публичността на изслушванията гарантира прозрачност на производството и в резултат осигурява важна защита за интереса на лицето и на обществото като цяло. Съдилищата трябва да дават информация за времето и мястото на устните изслушвания, достъпни за обществеността и да предвидят адекватни възможности за присъствието на заинтересовани членове на обществеността, в разумни граници, отчитайки между другото потенциалния интерес от делото и продължителността на устното разглеждане.53 Изискването за публично разглеждане не се прилага задължително за всички апелативни производства, които могат да се осъществяват на базата на писмени материали54 или решения на досъдебната фаза, които се вземат от прокурори и от други държавни органи.55

29.Член 14, параграф 1 потвърждава правото на съдилищата да разгледат делото при закрита врата, като по този начин изключат цялата или част от общественосттта, по съображения, засягащи морала, обществения ред (ordre public) или национална сигурност в едно демократично обществото, или ако това се налага в интерес на личния живот на страните, или дотолкова, доколкото съдт сметне за абсолютно необходимо, когато поради особения харктер на делото публичността може да накърни интересите на правосъдието.. Освен тези изключителни обстоятелства, изслушването трябва да е открито за широката общественост, включително за членове намедиите , и трябва да не се ограничава например до конкретна категория лица. Дори в случаи, при които обществеността е изключена от процеса, съдебното решение, включително основните факти , доказателствата и правния анализ трябва да станат достояние на обществеността т, освен ако интересът на непълнолетните лица изисква друго, или ако производството засяга брачни спорове или попечителството над децата.





Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница