Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 19.

11. И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви. 12. И рече: Человек некой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне. 13. И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда. 14. А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас. 15. И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил. 16. И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси. 17. И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18. И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси. 19. Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града. 20. Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа; 21. защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял. 22. И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял; 23. и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щех да го прибера с лихвата? 24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси; 25. (и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;) 26. защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който нема, и това що има, ще се отнеме от него. 27. А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тех, доведете ги тука и посечете ги пред мене. 28. И това като изрече Исус, отиваше напред и възлезваше в Ерусалим.

29. И когато наближи до Витфагия и Витания, към гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си, 30. и рече им: Идете в срещното село: в което щом влезвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете. 31. И ако ви попита некой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото требва на Господа. 32. И отидоха проводените и намериха както им рече. 33. И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето? 34. А те рекоха: На Господа требва. 35. И доведоха го при Исуса: и като наметаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса. 36. И в отиването му постилаха дрехите си по пътя. 37. И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що беха видели; 38. и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних! 39. И некои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си. 40. И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат.

41. И като наближи та виде градът, плака за него, 42. и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи. 43. Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всекъде ще те утеснят 44. и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и нема да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си.

45. И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха; 46. и казваше им: Писано е: «Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа.»

47. И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят; 48. и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша.

ГЛАВА 20.

9. И начна да говори на народа тази притча: Некой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време. 10. И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден. 11. И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен. 12. И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха. 13. Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят. 14. Но земледелците като го видеха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше. 15. И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето? 16. Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде! 17. А той ги погледна и рече: Що е това писаното: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла»? 18. Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже. 19. И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумеха че там ката тази притча; но убояха се от народа.

20. И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в некоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева. 21. И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш. 22. Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не? 23. А той разуме лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате? 24. Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев. 25. А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. 26. И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха.

27. И пристъпиха некои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха, 28. и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: «Ако умре на некого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си.» 29. А имаше седмина братя, и първият взе жена и умре безчаден. 30. И взе вторият жената, и умре и той безчаден. 31. И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умреха. 32. А подир всичките умре и жената. 33. И тъй във възкресението на кого от тех ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена. 34. А Исус отговори и рече им: Чадата на този век женят се и за мъж отиват; 35. а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват: 36. защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са. 37. А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа «Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова.» 38. А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него. 39. И отговориха некои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече. 40. И не смееха вече нищо да го попитат.

41. И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов? 42. кога сам Давид казва в книгата Псаломска: «Рече Господ Господу моему: Седни отдесно ми 43. докле положа враговете ти подножие на нозете ти.» 44. И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов? 45. И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си: 46. Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията; 47. които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-големо осъждение.