Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 3.

ГЛАВА 4.

5. И на утринта събраха се в Ерусалим началниците им и старейшините и книжниците, 6. и първосвещеникът Ана, и Каиафа и Иоан и Александър, и всички що беха от първосвещеническия род. 7. И като ги изправиха на сред питаха ги: С коя сила, или в кое име, сторихте вие това? 8. Тогаз Петър, изпълнен Духом Светим, рече им: Началници народни и старейшини Израилеви, 9. понеже от нас се иска днес ответ за едно благодеяние към человек немощен, чрез какво биде той изцелен; 10. да знаете всинца вие и всичкий народ Израилев че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпехте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез него той стои пред вас здрав. 11. Той е камикът когото пренебрегнахте вие зидарите, който стана глава на ъгъла. 12. И чрез никого другиго не бива спасение; защото нема под небето друго име да е дадено между человеците чрез което требва да се спасим.

13. А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумеха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса. 14. А като видеха изцеления человек че стои с тех немаха що да рекат на среща. 15. И от как им повелеха да излезат вън от съборището, посъветваха се помежду си 16. и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тех; и не можем да речем че не е станало. 17. Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека. 18. И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово. 19. А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете; 20. защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули. 21. А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде. 22. Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни.

23. И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините. 24. А те като чуха възвисиха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тех, 25. който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: «Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща? 26. Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов.» 27. Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев, 28. да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде. 29. И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение, 30. ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса. 31. И като се помолиха, потресе се местото дето беха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповедваха словото Божие с дързновение.

32. А множеството които беха повервали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо. 33. И апостолите със сила голема отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голема благодат бе над всички тех. 34. И никой от тех не беше в лишение, защото всички които беха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото, 35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му требваше.

36. Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин, 37. който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.