Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 18.

12. А когато беше Галион изправник в Ахаия, Юдеите се подигнаха единодушно върх Павла, и доведоха го на съдовището, 13. и казваха: Този убеждава человеците на богопочитане несъгласно със закона. 14. И когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на Юдеите: Ако бе некоя неправда или злодеяние лукаво, о Юдеи, бих имал причина да ви слушам; 15. ако ли е въпрос за учение, за имена, и за вашия закон, вижте си вие; защото аз не ща да съм съдник на таквиз работи. 16. И изпъди ги от съдовището. 17. И всичките Елини уловиха Состена, началника на съборището, та го биеха пред съдовището; и Галион не щеше нито да знае за това.

18. А Павел като поседе още доволно време опрости се с братята, и отплува в Сирия (и с него Прискила и Акила) като си остриже главата в Кенхрея; защото имаше обрек. 19. И стигна в Ефес и остави тех там, а той сам влезе в съборището и разговори се с Юдеите. 20. И, умоляван от тех да поседи повечко време у тех, не склони; 21. но прости се с тех и рече: Требва непременно да направя идещия праздник в Ерусалим; и ако ще Бог ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес. 22. И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата, и слезе в Антиохия. 23. И като поседе там неколко време излезе, и обхождаше наред Галатийската земя и Фригия та утвърдяваше всичките ученици.

24. И некой си Юдеин на име Аполос, роден в Александрия, человек учен и силен в писанията, дойде в Ефес. 25. Той беше оглашен в пътя Господен, и духом разпален говореше и поучаваше прилежно за Господа, а знаеше само кръщението Иоаново. 26. И той начна да говори с дързновение в съборището; и като го чуха Акила и Прискила прибраха го, и му изложиха по-точно пътя Божий. 27. И когато се канеше той да мине в Ахаия, братята го насърдчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде много помогна на повервалите чрез благодатта; 28. защото силно наддумваше Юдеите всенародно като доказваше от писанията че Исус е Христос.

ГЛАВА 19.

13. И некои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповедва. 14. И тия що правеха това беха некои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски. 15. И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте? 16. И скочи върх тех человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тех, така що голи и ранени избегаха из онази къща. 17. И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тех, и възвеличаваше се името на Господа Исуса. 18. И мнозина от повервалите дохождаха та се изповедваха и изказваха делата си. 19. Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги гореха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро. 20. Така силно растеше и крепеше се словото Господне.

21. И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, требва да видя и Рим. 22. И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия.

23. А в онова време голем метеж стана за пътя Господен. 24. Защото златар некой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голема печалба, 25. като събра тех, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана. 26. И сега видите и чуете че не само в Ефес, но току-речи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце. 27. И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цела Азия и вселената почита. 28. Това откак зачуха те изпълнени с гнев викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская! 29. И смущението се разпростре по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници. 30. А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха. 31. Така и некои от Азийските началници, понеже му беха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището. 32. И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се беха събрали. 33. А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с рака и щеше да се отговори на народа. 34. Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская. 35. На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол? 36. И тъй, това като е неоспоримо, вие требва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено. 37. Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят. 38. И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с некого, има дни съдебни, има и изправници; нека излезат да се садят един с други. 39. Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши. 40. Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже нема никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане. 41. И това като рече разпусна събранието.