Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 12.

6. И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. 7. И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му. 8. И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене. 9. И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види. 10. А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят към града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излезоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. 11. И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ. 12. И като си помисли дойде в къщата на Мария, майката на Иоана нарицаемаго Марка, дето имаше мнозина събрани та се молеха Богу. 13. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня на име Рода да послуша кой е. 14. И щом позна Петровия глас, от радост не отвори вратата, но затече се и даде известие че Петър стои пред вратата. 15. А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е. 16. А Петър стоеше та хлопаше; и като отвориха, видеха го, и смаяха се. 17. И като им помаха с ръка да мълчат, разказа им как го изведе Господ из тъмницата; и рече: Известете това на Якова и на братята. А той излезе та отиде на друго место. 18. А като съмна, стана големо смущение между войните къде се дева Петър. 19. И като го потърси Ирод и го не намери, изпита стражарите и повеле да ги погубят; а той слезе от Юдея в Кесария и там живееше.

20. А Ирод беше много гневен на Тиряните и Сидоняните; и те дойдоха единодушно при него, и като убедиха Власта, постелника царев, просеха мир; защото техната област се хранеше от царевата. 21. И в един отреден ден Ирод, облечен с царска одежда, седна на престола и говореше им всенародно. 22. А народът възгласяваше: Това е глас Божий, а не человечески. 23. И на часа го порази ангел Господен защото не въздаде славата на Бога; и изяден биде от червеи и умре.

24. А словото Божие растеше и умножаваше се. 25. А Варнава и Савел като свършиха службата си върнаха се от Ерусалим в Антиохия, и взеха със себе си Иоана нарицаемаго Марка.

ГЛАВА 13.

42. И когато излезваха из съборището Юдейско, езичниците ги молеха да проповедат и тем тези думи до събота. 43. И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тех убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.

44. И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие. 45. А Юдеите като видеха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше. 46. Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповеда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците; 47. защото така ни заповеда Господ: «Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята.» 48. И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и поверваха всички които беха отредени за вечния живот. 49. И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна. 50. А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си. 51. А те отърсиха на тех и праха от нозете си, и дойдоха в Икония. 52. И учениците се изпълниха с радост и с Дух Свет.