Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 16.

6. И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповедат словото в Азия, 7. дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти. 8. И като изминаха Мизия, слезоха в Троада. 9. И яви се Павлу нощем видение: человек некой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни. 10. И щом виде видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумехме че Господ ни призовава да проповедваме евангелието на тех. 11. И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол, 12. и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена; 13. и в съботата излезохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени.

14. И некоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше. 15. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни.

16. И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше. 17. Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповедват нам път на спасение. 18. Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час. 19. А като видеха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците. 20. И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни, 21. и проповедват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим. 22. И навали народът върх тех; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповедаха да ги бият с тояги. 23. И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво; 24. който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25. И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. 26. И внезапно стана трус голем, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. 27. И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените. 28. Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука. 29. И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30. и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася? 31. А те рекоха: Повервай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти. 32. И говориха словото Господне нему и на всичките които беха в дома му. 33. И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички. 34. И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото поверва в Бога.

35. И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци. 36. И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром. 37. Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат. 38. И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се; 39. и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излезат из града. 40. А те като излезоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видеха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.

ГЛАВА 17.

16. А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли. 17. И тъй, разговаряше се в съборището с Юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с онези които му се случваха. 18. И некои от Епикурейските и Стоическите философи идваха на препиране с него; и едни казваха: Какво иска да каже този празднословец? а други: Види се че е проповедник на чужди богове; защото им проповедваше Исуса и възкресението. 19. И взеха го та го заведоха на Ареопаг, и казваха: Можем ли разуме какво е това ново учение което ти проповедваш? 20. Защото нещо странно вносяш в ушите ни: искам прочее да разберем що ще е то. 21. А всичките Атинейци и колкото чужденци се намерваха там с нищо друго не си преминуваха времето тъкмо да говорят и да слушат нещо по-ново.

22. И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни. 23. Защото като минувах та разгледвах светите ви места, намерих едно капище на което бе написано НЕЗНАЕМОМУ БОГУ. Тогоз прочее когото вие не знаете а почитате, него ви проповедвам аз. 24. Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени, 25. нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все; 26. и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им; 27. за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас; 28. защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и некои от вашите стихотворци са рекли: «Защото и негов род сме.» 29. И тъй, като сме род Божий, не требва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо. 30. Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всекъде да се покаят; 31. защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите. 32. А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша. 33. И така Павел излезе отпомежду тех. 34. А некои человеци се прилепиха при него и поверваха; между които беше и Дионисий Ареопагит, и некоя си жена на име Дамар, и други още с тех.