Нов Завет Съдържание

СОБОРНОТО ПОСЛАНИЕ НА СВЯТИЯ АПОСТОЛ ЯКОВ

ГЛАВА 1.

2. Всека радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения; 3. понеже знаете че изпитанието на вашата вера произвожда търпение. 4. А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. 5. Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде. 6. Но да проси с вера, без да се съмнева никак; защото който се съмнева подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете. 7. И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа. 8. Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища. 9. Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване, 10. а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти. 11. Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

12. Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят. 13. Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава; 14. а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот. 15. Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт.

16. Не се заблуждавайте, любезни мои братие. 17. Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване. 18. От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания. 19. И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гнев; 20. защото гневът на человека не върши Божията правда. 21. За това, отхвърлете всека нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви. 22. Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си. 23. Защото ако бъде некой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало: 24. защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе. 25. Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си. 26. Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие. 27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.

1. Братие мои, верата ви в прославленаго Господа нашего Исуса Христа да бъде без лицеприятие. 2. Защото ако влезе в съборището ви человек със злат пръстен и с великолепни дрехи, а влезе и сиромах с уплескани дрехи, 3. и погледнете на тогози който е с великолепните дрехи, та му речете: Ти седни тука добре; и на сиромаха речете: Ти стой там; или, седни тука до подножието ми; 4. да ли не сте направили отличие помежду си, и не сте ли станали съдници с лукави помишления? 5. Слушайте, любезни мои братие. Не избра ли Бог сиромасите от този свет богати с вера, и наследници на царството което обеща на тези които го любят? 6. А вие обезчестихте сиромаха. Не са ли богатите които ви угнетяват? и не влачат ли ви те по съдовища? 7. Не хулят ли те доброто име с което се именувате? 8. Ако изпълнявате вие царския закон според писанието: «Да възлюбиш ближнаго своего както самаго себе си,» добре струвате. 9. Но ако гледате на лице грех струвате, и от закона както престъпници се изобличавате. 10. Защото който упази всичкия закон, и погреши в едно, повинен бива във всичко; 11. по това че който е рекъл: ªНе прелюбодействувай,» рече и, «Не убивай.» Но ако не сториш прелюбодеяние, а пък убиеш, станал си престъпник на закона. 12. Така говорете и така правете като че ще бъдете съдени по закона на свободата. 13. Защото съдбата ще бъде немилостива на тогози който милост не е сторил; и милостта се хвали над съда.

14. Коя полза, братие мои, ако казва некой че има вера, а дела нема? Да ли може верата да го спаси? 15. Некой брат или некоя сестра ако са голи и лишени от дневната храна, 16. и некой от вас им рече: Идете си с миром, топлете се и хранете се, а не им дадете потребното за телото, коя полза? 17. Така и верата, ако нема дела, сама по себе си е мъртва. 18. Но ще рече некой: Ти имаш вера, и аз имам дела: покажи ми верата си от делата си, и аз ще ти покажа от моите дела верата си. 19. Ти верваш че Бог е един: добре струваш; и бесовете верват и треперят. 20. Но искаш ли да познаеш, о суетни человече, че вера без дела е мъртва? 21. Авраам нашият отец не се ли оправда от дела когато принесе сина си Исаака на жертвеника? 22. Видиш ли че вера съдействуваше с делата му, и от делата се усъвършенствува верата? 23. и се изпълни писанието което казва: «Поверва Авраам в Бога, и вмени му се в правда, и Приятел Божий се нарече. » 24. И тъй, видите ли че от дела се оправдава человек, а не само от вера? 25. Така също и Раав блудница не се ли оправда от дела когато прие проводените и ги изведе през друг път? 26. Защото както телото без дух е мъртво, така и верата без дела е мъртва.
ГЛАВА 3

1. Не бивайте мнозина учители, братие мои, като знаете че по-големо осъждане ще приемем; 2. защото всинца в много грешим. Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тело. 3. Ето, уздите туряме в устата на конете за да ни се покоряват, и обръщаме всичкото им тело. 4. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и от силни ветрове се тласкат, с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска волята на управителя. 5. Така и езикът малък уд е, но много се хвали. Ето, малък огън колко големо вещество запаля! 6. И езикът е огън, свет пълен с неправда. Така между нашите удове се намерва езикът, който заразява всичкото тело и възпаля колелото на живота ни, и сам той се запаля от пъкъла. 7. Защото всекакво естество зверове, и птици, и гадове, и морски животни укротяват се, и укротени са от человеческото естество: 8. А езикът никой от человеците не може да го укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносен яд. 9. С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем человеците създадените по подобию Божию. 10. От същите уста излезва благословение и клетва. Не требва, братие мои, да бива това така. 11. Да ли изворът от същия чучур изтака сладка и горчива вода? 12. Да ли е възможно, братие мои, смокинята да роди маслини, или лозата смокини? Така ни един извор не е възможно да пуща солена и сладка вода.

13. Кой е от вас мъдър и учен? да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост. 14. Но ако имате в сърдцето си завист горчива и свада недейте се хвали и лъга против истината. 15. Тая мъдрост не е която слезва от горе, но е земна, плътска, бесовска; 16. защото дето е завист и свада там има бъркотия и всекаква лошавина. 17. Но мъдростта която е от горе първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18. И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.
ГЛАВА 4

1. От де произлезват бойове и борби между вас? Не от там ли, от сластите ваши които воюват в удовете ви? 2. Желаете, и немате: убивате и завиждате, и не можете да получите: карате се и се биете, но немате, защото не просите. 3. Просите, и не получавате, защото зле просите, да иждивите в сластите си. 4. Прелюбодеи и прелюбодейци! не знаете ли че световното приятелство е вражда против Бога? И тъй, който иска да е приятел на света бива враг на Бога. 5. Или мислите че напусто казва писанието: «На завист ревнува духът който живее в нас? » 6. Но по-голема благодат дава Бог; за това казва: «Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. » 7. И тъй, покорете се Богу: съпротивете се на дявола, и ще побегне от вас. 8. Приближете при Бога, и ще приближи и той при вас. Очистете ръцете си, вие грешни, и осветете сърдцата си, вие двоеумни. 9. Мъчете се, и тъжете, и плачете: смехът ви да се обърне на плач, и радостта ви на тъга. 10. Смирете се пред Господа, и той ще ви възвиси.

11. Не се одумвайте един друг, братие: който одумва брата и съди брата си одумва закона и съди закона; и ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12. Един е законоположник и съдия, който може и да спаси и да погуби; и ти кой си що съдиш другиго?

13. Елате сега вие които казвате: Днес или утре ще идем в този град, и ще преседим там една година, и ще търгуваме, и ще спечелим,- 14. вие които не знаете утре какво ще бъде; защото що е животът ви? наистина пара е която за малко се явява, и после изчезнува; 15. вместо да казвате: Ако ще Господ, и бъдем живи, ще направим това или онова. 16. Но сега се хвалите с гордостите си: всека таквази хвала е зла. 17. И тъй, на всекиго който знае да прави доброто и го не прави, грех е нему.

1. Елате сега, вие богати, плачете и ридайте зарад бедствията които идат над вас. 2. Богатството ви изгни, и дрехите ви молци ги изядоха. 3. Златото ви и среброто ви поръждаве, и ръждата им ще бъде в свидетелство върх вас, и ще пояде плътта ви както огън. Събирахте съкровища за последните дни: 4. ето, заплатата на работниците които са жънали нивята ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влезоха в ушите на Господа Саваота. 5. Веселихте се на земята и разпусно живехте, огоихте сърдцата си като в ден на заклание: 6. осъдихте, убихте праведнаго: не ви се противи.

7. И тъй братие, имайте дълготърпение до пришествието Господне. Ето, земледелецът очаква многоценния плод от земята, и търпи за него много време докле получи дъжд, и ранния и късния. 8. Имайте търпение и вие, укрепете си сърдцата; защото пришествието Господне наближи. 9. Не въздишайте един на другиго, братие, да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата. 10. Братие мои, вземете пример на злостраданието и на дълготърпението пророците които говориха в името Господне. 11. Ето, ублажаваме търпеливите: чули сте търпението Иовово, и видели сте сетнината от Господа, че е многомилостив Господ и благоутробен.

12. А преди всичко, братие мои, не се кълнете нито с небето нито със земята, нито с друга некоя клетва, но да ви бъде което е ей, ей; и което е не, не; да не подпаднете под осъждение.

13. Злострада ли некой от вас? да се моли Богу; весел ли е некой? псалми да пее; 14. болен ли е некой от вас? да призове презвитерите църковни, и да сторят молба над него и да помажат с масло в името Господне: 15. и молбата която е с вера ще избави страдащия, и Господ ще го привдигне, и грехове ако да е сторил, ще му се простят. 16. Изповедвайте един на други прегрешенията си, и молете се един за друг да изцелеете. Голема сила има усърдната молба на праведния. 17. Илия бе человек подобострастен нам, и помоли се с усърдие да не вали дъжд; и не вале дъжд на земята три години и шест месеца; 18. и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произрасти плодът си.

19. Братие, ако заблуди от помежду ви некой от истината, и го обърне некой, 20. Да знае че който е обърнал грешния от заблуждението на пътя му ще спаси душа от смърт, и ще покрие множество грехове.