Нов Завет Съдържание
Изтегляне 5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЛАВА 21.
ГЛАВА 20.1. И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония. 2. И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада. 3. И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония. 4. И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим. 5. Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада; 6. а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена. 7. И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ. 8. И гореха свещи много в горницата дето беха събрани. 9. И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво. 10. И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него. 11. След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна. 12. А момчето го доведоха живо, и много се утешиха. 13. А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш. 14. И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин. 15. И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит. 16. Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата. 17. А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни. 18. И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас, 19. в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите; 20. как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите, 21. като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа. 22. И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там, 23. освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват. 24. Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат. 25. И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие. 26. За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички; 27. защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия. 28. И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби. 29. Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото. 30. И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си. 31. За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас. 32. И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени. 33. На никого среброто или златото или дрехата не пожелах. 34. И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха. 35. Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема. 36. И това като рече коленичи и помоли се с всички тех. 37. И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха, 38. оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба. ГЛАВА 21.1. И когато се разделихме от тех и тръгнахме, дойдохме право на Коос, а на утринта на Родос, и от там на Патара; 2. и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме. 3. И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме към Сирия и слезохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си. 4. И като намерихме учениците преседехме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлезва в Ерусалим. 5. И когато преминахме седемте дена, излезохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се. 6. И като се опростихме един с друг влезохме в кораба; а те се върнаха у тех си. 7. И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседехме у тех един ден. 8. А на утринта Павел и ние които бехме с него излезохме та дойдохме в Кесария; и влезохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него. 9. А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. 10. И като останахме там много дни, слезе от Юдея некой си пророк на име Агав. 11. И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. 12. И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлезва в Ерусалим. 13. Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса. 14. И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня. 15. И след тия дни приготвихме се и възлезохме в Ерусалим. 16. А с нас дойдоха и некои ученици от Кесария и ни водеха при некого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щехме да бъдем гости. 17. И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост. 18. И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери. 19. И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците. 20. А те като чуха славеха господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които поверваха, и те всички са ревнители на закона. 21. А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрезват чадата си нито да ходят по старите обичаи. 22. И тъй, що е? Известно че требва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел. 23. За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си: 24. вземи ги, и с тех наедно направи очищението си, и иждиви за тех да си обръснат главите, и да познаят всички че нема нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона. 25. А за езичниците които поверваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд. 26. Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тех, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тех. 27. И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видеха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него, 28. и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всекъде всичките учи против народа, против закона, и против това место; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това место. 29. (Защото беха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.) 30. И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата. 31. И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен; 32. и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тех. А те като видеха тисящника и войската престанаха от да бият Павла. 33. Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповеда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил. 34. А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповеда да го закарат в крепостта. 35. А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха. 36. Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света. 37. И когато щеха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо? 38. А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди неколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? 39. И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа. 40. И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с рака на народа; а като стана големо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше:
Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 5 Mb. Сподели с приятели:
|