Нов Завет Съдържание
Изтегляне 5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЛАВА 25.
ГЛАВА 24.1. И подир пет дни слезе първосвещеникът Анания със старейшините и с некого си Тертила ритора, които представиха пред управителя жалба против Павла. 2. И като го повикаха, начна Тертил да го обвинява, и казваше: Понеже се поминваме в големо спокойствие чрез тебе, честити Феликсе, и понеже чрез твоето промишление биват благоустроения на този наш народ, 3. с всяко благодарение всегда и всекъде признателни сме ти. 4. Но да те не отегчавам повече, моля те да ни послушаш вкратце според твоята снизходителност. 5. Понеже намерихме тогози человека че е заразител, и подига метеж между всичките по вселенната Юдеи, още е и главатар на ереста Назарейска; 6. който се нае и храма да оскверни; когато и уловихме и по нашия закон поискахме да го съдим. 7. Но тисящникът Лисия дойде и с големо насилство го изтръгна из ръцете ни, 8. и повеле на обвинители му да дойдат пред тебе; от когото и ти като изпиташ ще можеш да узнаеш за всичко това за което го ние обвиняваме. 9. И Юдеите потвърдиха и казаха че това е така. 10. Тогаз Павел, като му кивна управителът да говори, отговори: Понеже те зная че от много години си съдия на този народ, по-на радо сърдце ще говоря за своето оправдание. 11. Защото можеш да се научиш че нема повече от дванадесет дни откак възлезох аз на поклонение в Ерусалим. 12. И нито са ме в храма намирали да се разговарям с некого или да размирявам народа, нито в съборищата, нито в града. 13. Нито могат да докажат това за което ме обвиняват сега. 14. А това ти изповедвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на отеческия наш Бог, като вервам всичко щото е писано в закона и пророците; 15. и имам и надежда на Бога, която и те сами приимат, че ще да бъде възкресение на мъртвите, на праведни и неправедни. 16. На това аз се старая да имам всекога непорочна съвест и пред Бога и пред человеците. 17. И след много години дойдох да сторя милостини на народа си и приношения. 18. А между това Юдеи некои си от Азия намериха ме очищен в храма, не с много народ, нито с мълва; 19. които ако имаха нещо върх мене требваше да се представят пред тебе и да ме обвинят. 20. Или те сами да рекат ако са намерили в мене некоя неправда когато предстанаха пред събора; 21. освен ако е за единия този глас що извиках като стоех между тех, че: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите вие днес. 22. Това като чу Феликс отложи съдбата им, понеже знаеше по-точно за това учение, и рече: Кога слезе тисящникът Лисия ще изпитам наздраво за разпрята ви. 23. И повеле стотнику да вардят Павла, и да има спокойствие, и да не възпират никого от познайниците му да му послужат или да дохождат при него. 24. След неколко дни дойде Феликс с жена си Друсилия, която беше Юдеанка, и прати та повика Павла, и слуша от него за верата в Христа Исуса. 25. И когато говореше той за правда и за въздържание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Сега си иди, и кога имам време ще те повикам пак. 26. А при това надееше се че ще му се дадат от Павла пари за да го пусне; за това и по-честичко го викаше та приказваше с него. 27. Но след навършването на две години Феликса наследва Порций Фест; а Феликс понеже искаше да угоди на Юдеите, остави Павла в окови. ГЛАВА 25.1. Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим. 2. И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се, 3. и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият. 4. Фест обаче отговори, Павел да стои запрен в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там. 5. За това, които могат от вас, рече, да слезат с мене, и ако има него в тогоз человека, да го обвинят. 6. И като преседе между тех до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла. 7. И като дойде той, обиколиха го Юдеите които беха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; 8. понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил некое престъпление. 9. Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се садиш за това пред мене? 10. И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето требва да се садя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш. 11. Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бегам от смъртта: но ако нема нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря. 12. Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш. 13. И от как се минаха неколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста. 14. И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има некой си человек оставен от Феликса в окови; 15. за когото, когато бех в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя; 16. на които отговорих че Римляните немат обичай да предават некого человека на смърт докле обвиняемият нема обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението. 17. И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповедах да доведат человека; 18. за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах; 19. но имаха против него некакви разискания за техните си вервания, и заради некого си Исуса който бил умрел, за когото Павел казваше че е жив. 20. И аз, понеже бех в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се сади за това. 21. Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря. 22. Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу. 23. И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с големо великолепие и влезоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповеда Фест, и доведоха Павла. 24. Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещеха че той не требва вече да живее. 25. Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя. 26. За когото немам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша. 27. Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 5 Mb. Сподели с приятели:
|