Нов Завет Съдържание
Изтегляне 5 Mb.
|
ГЛАВА 6.1. И ние, като съдействуваме с него, умоляваме ви да не бъде у вас напраздно приемането на Божията благодат. 2. (Защото казва: «В прието време послушах те, и в ден на спасение помогнах ти;» ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение.) 3. Ние в нищо не даваме никаква съблазън, да не би да се похули служенето; 4. но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение големо, в скърби, в нужди, в утеснение, 5. в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения, 6. с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, 7. със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в десната ръка и в левата; 8. в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; 9. като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; 10. като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо немаме,а пък всичко владеем. 11. Устата ни се отвориха към вас, о Коринтяни, сърдцето ни се разшири. 12. Вие не сте на утеснение в нас, но вътре във вас си на утеснение сте. 13. И тъй, отдайте ми това възмездие, (като на чада говоря,) разширете се и вие. 14. Не се съвпрягайте неподобно с неверните; защото каква смеса има правдата с беззаконието? или какво общение между виделината и тъмнината? 15. И какво съгласие има Христос с Велиара? или какъв дел има верният с неверния? 16. И какво спогаждане има храмът Божий с идолите? защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог: «Ще се заселя в тех, и в тех ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.» 17. За това, «Излезте от сред тех и отлъчете се,» казва Господ, «и не се допирайте до нечисто;» и «Аз ще ви приема, 18. и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери,» казва Господ Вседържител. ГЛАВА 7.1. И тъй, възлюблени, като имаме тези обещания, да очистим себе си от всека мърсота на плътта и на духа, и да вършим светостта със страх Божий. 2. Приимете ни: никого не сме обидили, никого не сме развратили, не сме се полакомили от никого да припечелим. 3. Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно. 4. Големо дързновение имам към вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всеко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна. 5. Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всекъде бехме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове. 6. Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово; 7. и не тъкмо с неговото дохождане, но и с утешението, с което той беше се от вас утешил, като ни извести големото ваше за нас желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвах. 8. Защото, ако и да ви наскърбих с писмото си, не съм в разкайване, ако и да бех се поразкаял; понеже гледам че онова писмо ви оскърби, ако и за малко време. 9. Сега се радвам, не за скръбта ви, но защото скръбта ви стана на покайване; понеже скърбехте по Бога, да се не повредите от нас в нищо. 10. Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт. 11. Защото, ето, това ваше по Бога скърбене какво усърдие породи във вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какво желание, каква ревност, какво отмъщение! Всекак вие показахте себе си че сте чисто в това нещо. 12. И тъй, ако и да ви писах това, не го сторих заради обидника, нито за обидения, но за да се яви вам нашето усърдие което за вас имаме пред Бога. 13. За това се утешихме заради вашето утешение; и още повече се възрадвахме заради Титовото възрадване че се успокоил духът му от всинца ви. 14. Защото, ако му се похвалих нещо зарад вас, не се засрамих; но както ви говорихме всичко с истина, така и похвалата ни пред Тита стана истина. 15. И той още повече милее за вас, като поменава послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет. 16. И тъй, радвам се че във всичко имам доверие на вас. ГЛАВА 8.1. Още, братие, обявяваме ви Божията благодат дадената на църквите в Македония; 2. че, като търпят големо утеснение, преумножената техна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на техната щедрост; 3. защото според силата си (това го свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха, 4. като ни умоляваха с големо приканване да приеме дара им и участието в служението на светиите; 5. и не само както се надеехме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия; 6. така щото примолихме се на Тита както бе започел така и да доизкара във вас и това благодеяние. 7. И тъй, както изобилвате във всеко нещо, във вера и в слово и в разум и във всеко усърдие и в любовта си към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. 8. Това не ви го казвам като заповед, но чрез усърдието на другите да опитам и искреността на вашата любов; 9. защото знаете благодатта на Господа нашего Исуса Христа, че богат като бе стана сиромах за вас за да се обогатите вие с неговата сиромашия. 10. И на това аз давам съвет; защото е то полезно за вас които от лани започнахте не току да го правите, но и да го искате. 11. А сега свършете и да го правите, така що както е било усърдието да искате така да бъде и да го извършите от колкото имате. 12. Защото ако се появи от по-напред у некого усърдие, той е приет според колкото има, а не според колкото нема. 13. Понеже не искам да е на други облекчение, а на вас утеснение, 14. но да бъде равно, така щото вашето в сегашното време изобилие да запълни техното лишение, за да послужи и техното изобилие на вашето лишение; така щото да бъде изравнение, 15. според както е писано: «Който събра много, не му се преумножи; и който малко, не му не достигна.» 16. А благодарение Богу, който вложи в сърдцето Титово истото усърдие за вас; 17. защото и молбата ни прие, но понеже имаше големо усърдие тръгна към вас самоволно. 18. Проводихме още с него и този брат, похваляемия във всичките църкви за евангелието, 19. (и не току това, но още избран е от църквите да пътува с нас за това благодеяние на което служим за славата на самаго Господа и за доказателство на вашето усърдие,) 20. като се свеним от това, да не би некой да ни похули поради това изобилие което е поверено на нашето служене. 21. Понеже промишляваме това което е добро, не само пред Господа, но и пред человеците. 22. Проводихме още с тех нашия брат когото много пъти в много неща сме опитали че има усърдие, а сега е много по-усърден поради многото на вас уверение. 23. Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник във вас; а колкото за братята наши, те са посланници на църквите и слава Христова. 24. Покажете прочее към тех и пред църквите доказателството на вашата любов и на нашата с вас похвала. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 5 Mb. Сподели с приятели:
|