Нов Завет Съдържание
Изтегляне 5 Mb.
|
ГЛАВА 2.1. И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб. 2. Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене? 3. И това истото ви писах, че, кога дойда, да немам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас. 4. Защото от голема скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете големата любов която имам към вас. 5. Ако ли ме е некой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече. 6. За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината; 7. така щото напротив вие требва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб. 8. За това ви моля да утвърдите вашата към него любов; 9. понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи. 10. А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице, 11. за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления. 12. И когато аз дойдох в Троада да проповедвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне, 13. понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тех и излезох за в Македония. 14. Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всеко место чрез нас явява уханието на неговото познание. 15. Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват. 16. На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен? 17. Защото не сме както многото онези които преправят словото Божие; но искренно и като от Бога, пред Бога в Христа говорим.
ГЛАВА 3.1. Пак ли начнуваме да се препоръчваме? или имаме нужда, както некои, за препоръчителни писма до вас, или за препоръчителни от вас? 2. Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ви, знаемо и прочитаемо от всичките человеци; 3. и явявате се че сте писмо Христово станало чрез нашето служене, написано, не с мастило, но с Духа на Бога живаго, не на плочи каменни, но на плочи плетени на сърдцето. 4. И таквази увереност към Бога имаме ние чрез Христа; 5. не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога, 6. който ни и удоволи да бъдем служители на новия завет, не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. 7. Ако ли служенето на смъртта, в букви издълбани на камик стана със слава, така щото синовете Израилеви не можаха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му, която имаше да престане, 8. как може служенето на Духа да не бъде с по-голема слава? 9. Защото ако служението на осъждането стана със слава, много повече служението на правдата ще го надминва в славата. 10. Защото прославеното не се прослави по тази част заради онази слава която превъзхожда. 11. Защото, ако бе със слава това което имаше да престане, много по-славно ще е трайното. 12. И тъй, като имаме такваз надежда, с големо дързновение действуваме; 13. а не като Мойсей който полагаше покривало на лицето си за да не могат да гледат синовете Израилеви края на това което имаше да престане. 14. Но тем умовете им са заслепени; защото и до днес кога прочитат ветхия завет истото покривало стои неоткрито, понеже само чрез Христа се унищожава. 15. До днес, обаче, при прочитането на Моисея покривало лежи на сърдцето им. 16. Но когато Израил се обърне към Господа покривалото ще се отнеме. 17. А Господ е този Дух; и дето е Духът Господен там е свобода. 18. А ние всинца като гледаме славата Господня с открито лице както в огледало, преобразяваме се в истия образ от слава в слава както от Духът Господен. ГЛАВА 4.1. Заради това, според както бидохме помилвани от Бога, туй служене като имаме не ни дотега; 2. но отрекохме се от скришността на срама, и не ходим с пронирство, нито с лъжа проповедваме словото Божие, но като изявяваме истината препоръчваме себе си пред Бога на съвестта на всекиго человека. 3. Ако ли е нашето благовествуване покрито, то е покрито за тези които погинват,- 4. за тези, неверните, на които богът на този свет е заслепил ума, да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, който е образ на невидимаго Бога. 5. Защото ние не проповедваме себе си, но Христа Исуса Господа, а себе си раби ваши заради Исуса. 6. Защото Бог който е рекъл да възсияе виделина от тъмнината, той е който възсия в сърдцата ни за просвещение с познанието на славата Божия с лицето Исус Христово. 7. И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас. 8. Всекак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние; 9. гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме. 10. Всекога носим на телото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на телото ни и животът Исусов. 11. Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът. 12. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас. 13. А като имаме истия дух на верата, по писаното: «Повервах, за то и говорим,» и ние верваме, за то и говорим; 14. понеже знаем че този който е възкръсил Господа Исуса ще възкръси и нас чрез Исуса и ще ни представи с вас наедно. 15. Защото всичкото е за вас, щото благодатта умножена поради благодарението на мнозината да преизобилва в слава Божия. 16. За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява. 17. Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава; 18. понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни. ГЛАВА 5.1. Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен. 2. Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище, 3. ако само облечени с него не се намерим голи. 4. Защото ние които сме в това селение стенем под бремето му, понеже искаме, не да се съблечем, но да се облечем още, за да бъде смъртното погълнато от живота. 5. И Бог е който за това истото ни създаде, който ни и даде обручението на Духа. 6. И тъй, понеже имаме винаги дързновение, и знаем че до когато се намерваме в телото, отдалечени сме от Господа: 7. (защото с верване ходим, а не с виждане,) 8. за това и дързновение имаме, и благоволяваме повече да излезем от телото и да се въдворим при Господа. 9. За това и с ревност се стараем, въдворяваме ли се, отстраняваме ли се, да сме благоугодни нему. 10. Защото всинца требва да се явим пред съдовището Христово, да приеме всеки според каквото е правил в телото, добро или зло. 11. И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни. 12. Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце. 13. Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас. 14. Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрел един за всичките, то всичките са умрели; 15. и умре за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрел и възкръснал за тех. 16. За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем. 17. За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново. 18. А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването; 19. сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението. 20. И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога. 21. Защото тогоз който грех не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 5 Mb. Сподели с приятели:
|