Новото лечителско изкуство ценка Стойчева съдържание въведение

В началото на дейността си упорито избягвах да лекувам с енергия, убедена, че не това е начинът да помогна на пациентите си. Полагала съм ръце върху нараненото коляно на сина си или охлузената ръка на колегата си, но за мен това е „спешна и неотложна помощ” и не е основна система в лечителската ми дейност.

Спомням си как преди години в колектива ни пристигна нов колега. Седмици по-късно забелязахме, че той често се присвива от болка и всички разбрахме, че човекът страда от дългогодишна язва на стомаха. По онова време аз все още се опитвах да скрия лечителските си способности и доста време го наблюдавах как страда, избягвайки да се намеся. Най накрая, по време на една нощна смяна, не издържах да го гледам как се измъчва и го извиках настрани. Попитах го иска ли да му помогна, той ме изгледа изненадан и отговори утвърдително. Тогава за няколко минути аз поставих двете си длани пред и зад стомаха му – на около двайсетина сантиметра от тялото му и ги подържах така за няколко минути. Цветът на енергията, който виждах с вътрешния си поглед, най-напред беше зелен – първо трябваше да се неутрализира възпалението на стомашната лигавица и да се повлияе на кръвообращението – по-точно на нивото на левкоцитите. После „тръгна” жълтият цвят – цветът на трета чакра. Когато отворих очи и му казах, че е готов, той изглеждаше толкова втрещен, че се разсмях с глас. До този ден комай не бях виждала човек с такова объркано и едновременно умислено изражение. Това, което чух, бе: „Само не мога да разбера как го направи тоя номер – да спре да ме боли?!” Върви му обяснявай на човека „как става номерът”.

Седмица по-късно по негова молба му изготвих пълна диагностика. Оказа се, че в основата на заболяването стоеше стара психо-емоционална травма от детството му. С думите от Теста на Матийсън – изоставен и майка - колегата ми се справи сам посредством писане. Останалите блокажи в астралното тяло и трета чакра отстранихме в рамките на три сеанса регресивна терапия. Едва на третия сеанс висшият ми Аз позволи да се докоснем до сърцевината на болното място. Човекът се видя като малко момче, стоящо в болезнено очакване на опустяла железопътна гара. Детето просто стоеше там и чакаше с надеждата да се завърне майка му. След сеанса човекът ми разказа, че като малък е бил оставен от нея при баба си и дядо си и те са го отгледали. Болката от раздялата и чувството за изоставеност са се запечатали дълбоко в подсъзнанието му и години по-късно се проявили като стомашна язва.

Като изключим тези случаи на инцидентна намеса „по спешност”, мина доста време, докато вътрешно почувствах, че мога да провеждам и енергийно лечение, без с това да навредя на себе си или на пациента. Въпреки това обаче пристъпвам към него само в определени случаи, без да съм го превърнала в основен лечебен метод в практиката си. Убеждението ми и до днес е, че зад повечето от заболяванията на пациентите ми, а и на болните въобще, стоят вътрешни причини, които трябва да се откриват от лечителя и едва след това да се определя и методът за лечение, който в повечето случаи изисква прилагането на методите на психологията и дори извикване силата на душата.

Случвало се е да приемам за консултация деца, страдащи от хронични заболявания на дихателната система, като до срещата ни така и не е бил приложен подходящ и успешен метод за лечението им. Естествено, че при такива случаи от малките ми пациенти не може да се очаква сътрудничество и тогава понякога прибягвам до възстановяване на енергийния им потенциал с някой от методите, с които си служа.

Сведена до моите знания и възможности, енергийната ми намеса може да се определи като двуполюсна. Термините, с които я назовавам, са магнетизъм и излъчване. Понякога работя само с единия, понякога ги комбинирам – изборът ми е интуитивен и не прибягвам до допитване с помощта на махалото.

Този подход носи известен риск за лечителя, в случай че той не притежава достатъчно опит и душевна чистота и не съумее първо да трансформира, а след това и да освободи тези енергии. Обикновено прилагам този метод при външни рани и контузии, като намесата ми цели да предотврати евентуални инфекции и последвалите ги усложнения. Усещането, което понякога имам при такава работа, е за изтичане на изтеглените енергии през стъпалото на десния ми крак. Резултатът от намесата ми е ускорено зарастване на раната, бързо възстановяване на увредените и засегнати тъкани, намаляване на болката от нараняването.

С магнетизъм съм лекувала и котката си, когато преди време се наложи да я оперират. Известно е, че тези животни са доста сетивни и безпогрешно отчитат енергийния ни потенциал. Моята пухкава приятелка от десетки метри усеща, че съм потънала в медитация, незабавно се завръща от скиталчеството си по терасите на съседите и се намества в скута ми. По същия начин реагира и когато лекувам с енергия. Тогава обикновено се настанява до десния ми крак, което ми дава повод шеговито да се обръщам към нея с „колежке”, защото наистина смятам, че и тя по свой начин помага при лечението на пациента.

При излъчването се случва точно обратното. От лечителя, преминавайки през фините му тела и чакрите му, се излъчва енергия към болния. Методът, който аз прилагам, се различава от рейки методите например, където излъчената от дланите енергия се насочва последователно към точно определени зони от тялото. Енергията, която аз излъчвам, действително се насочва чрез двете ми обърнати към пациента длани. Но при този процес аз обикновено стоя на поне два метра от него.

От изключително значение при енергийното лечение е вътрешната нагласа на лечителя. Тук вече не е достатъчно само да съм чист и безпрепятствен канал за енергията, която, преди да достигне до пациента, преминава през телата ми. Необходимо е да постигна и състояние на абсолютна безпристрастност, освобождавайки съзнанието си от всякакви тревожни мисли и желание да излекувам човека на всяка цена. Наставлението на Тибетеца за такива случаи гласи:

„Лечителят трябва да държи волята си под контрол. Лекува се не с Воля, а с Любов.”

Прилагайки метода излъчване, аз работя с ясното съзнание, че предоставям себе си като канал за Вселенската енергия и в частност – за обединената енергия на духовната ми група. Срещата ми с членовете на тази група се осъществи на Вътрешните нива по време на медитация.

Беше през един късен пролетен следобед. Без да съм имала предварителната нагласа или ясно намерение, просто реших, че една кратка релаксация ще ми се отрази добре. Настаних се удобно в леглото и бавно отпуснах всяка част от тялото си. Малко след това изпитах усещането за преминаване през енергиен тунел от разноцветни светлини. Внезапно излязох от тунела и видях застанали в кръг хора. Не можах да ги преброя и от всички присъстващи ми беше позволено да видя лицата само на трима. Двамата бяха европейци, непознати ми мъж и жена, третият – с азиатски черти. И до днес ясно си спомням лицата им, особено това на азиатеца, чийто образ се приближи толкова близо до очите ми, че можах да го разгледам и запомня до най малката подробност. В центъра на тази група забелязах изправена сияйна фигура, чиито черти така и не различих. В себе си знаех, че това е Учителят, под чието ръководство и наставления работим и лекуваме.

От този ден нататък всеки път, когато избера да работя с излъчване, първото, което правя, е да визуализирам този кръг от хора и бялата сияйна фигура в центъра му. Когато стабилизирам картината, наум произнасям: „С чисти подбуди и любящо сърце ние предлагаме себе си за тази лечителска работа. Ние, като група, правим това предложение на... (името на пациента), когото желаем да лекуваме.”

След това накратко мислено формулирам здравословния проблем на пациента, установен при диагностиката ми. Следва излъчване на преминаващата през мен енергия, като същевременно мислено произнасям следното:

„Нека Любовта на единната душа, фокусирана в групата, се излъчи към теб, братко мой (сестро моя) и изпълни всички части на твоето тяло, като те лекува, успокоява и укрепва, възвръщайки ти здравето, вътрешната хармония и душевния мир.”

Никога не я насочвам към конкретна зона от тялото му. Просто я оставям да тече свободно и безпрепятствено, като мислено си повтарям една от двете фрази: „Не съм аз, който върши делата, а Отец ми, който живее в мен!” или „Аз съм чист и съвършен проводник, Любовта и Светлината са мои водачи!”.

Тази техника, която винаги дава положителен резултат, прилагам и спрямо себе си – в случай на нужда. Обикновено при неразположения, които не се повлияват от другите ми методи, които предстои да опиша.

Почти винаги ясно усещам към кой орган на пациента тече енергията, тъй като чувствам силно затопляне в тялото си на точно определено място – понякога е единият от бъбреците ми, понякога областта на далака, в други случаи – половата ми система, и т.н. Във всички случаи обаче проведената през гръбначния ми мозък (по-точно през етерния му прототип) енергия води до силно затопляне на главния енергиен канал на тялото ми. Случва се понякога да не почувствам енергията с орган от тялото си, но тогава пък я виждам като цвят – и по него се ориентирам към кой орган или участък от тялото на пациента тече тя в момента.

Понякога вместо двата описани метода прилагам трети и дълго време се чудех защо го правя и откъде съм го научила. При този подход заставам от лявата страна на пациента, под прав ъгъл спрямо тялото му и започвайки от пространството над главата му, с двете си ръце бавно оформям нещо като яйце, чиято долна част затварям малко под нивото на първа чакра.

По време на един такъв сеанс с моя приятелка се случи да присъства мой близък с развито вътрешно зрение. Човекът описа доста интересна картина, която най-накрая ми даде толкова търсеното от мен обяснение за същината на този подход. По неговите думи преди намесата ми аурата на приятелката ми била осеяна с тънки пукнатини. Прокарването на дланите ми постепенно изглаждало и заличавало тези пукнатини. Енергията, която наблюдателят очаквал да изтича от центъра на дланите ми, излизала от върховете на пръстите ми и наподобявала малки ярки оксижени, които постепенно „заварявали” пропуканото аурично яйце на пациентката ми. Едва след като то възвърнало целостта си, от центъра на дланите ми започнал да струи поток енергия, който заздравявал и окончателно възстановявал наранената аура.

Методът излъчване понякога оказва още един специфичен ефект върху пациента. Обяснението за същността на този процес открих едва след като натрупах доста богат опит от прилагането му. По време на сеанса някои от пациентите чувстват мощно придърпване в посока към мен – като от силен магнит. Този ефект обикновено се получава тогава, когато съм установила частично блокиране на първа чакра. При пациентите, с които съм работила, се е касаело за преживян стрес, чийто отзвук нарушава работата на чакрата корен. Тази констатация ми подсказва, че душата няма пълноценен контакт с личността във въплъщение. Именно магнитното поле, създадено от излъчената чрез мен енергия, подпомага „закотвянето” й във физическото тяло, откъдето тя е била частично оттеглена. След такъв сеанс измерването на първа чакра отчита повишени параметри.
ЕНЕРГИЙНО ЛЕЧЕНИЕ ОТ РАЗСТОЯНИЕ
Освен локално, по време на личен контакт, е възможно е да се прилага енергийно лечение от разстояние – с помощта на визуализация. Обикновено прилагам този способ след лична молба на приятел да му помогна. В такива случаи човекът не може да се срещне лично с мен поради различни обективни причини, но молейки ме за помощ, той косвено ми дава позволение да се намеся.

Ако се случи да почувствам, че някой от близките или познатите ми се нуждае от мен, но не ме е помолил лично, винаги мислено искам позволението му да работя с него и едва след това пристъпвам към лечението. Въпреки че имам няколко програми за визуализация, пригодени за лечение от разстояние, никога не избирам предварително коя от тях ще приложа. Просто затварям очи, визуализирам пациента си и оставям вътрешният ми Водач да предложи тази от тях, който е най-подходяща в случая.

По принцип всеки един метод, който използвам при личен контакт, е приложим и при лечение от разстояние – в това число магнетизъм и излъчване. Единственото, което трябва да сторя, е да осъществя връзка с човека, като просто го визуализирам. От там нататък работя така, все едно се намираме един до друг.
ЕНЕРГИЙНАТА ПИРАМИДА ОТ АТЛАНТИДА
Тази програма за лечение и възстановяване на енергийния баланс ми беше дадена от Вътрешните нива по време на медитация. Случи се веднъж, след тежък работен ден. Чувствах се почти на края на силите си и настанявайки се удобно, затворих очи с намерението просто да възстановя психическото и енергийното си равновесие. Вместо обаче да видя сферата от бяла светлина, в която смятах да вляза, пред вътрешния ми поглед внезапно се появи огромна пирамида. Беше прозрачна и материята й наподобяваше кристал. Миг след това видях собствената си фигура, стояща пред пирамидата. От вътрешността на тази енергийна структура излязоха няколко бели фигури и ласкаво ме въведоха в нея. Видях как положиха тялото ми на нещо като бяло ложе, намиращо се на определена височина от основата й. Белите фигури започнаха бавно и внимателно да вадят от аурата ми някакви тънки и остри предмети, наподобяващи малки стрелички. Най-после видях с очите си какво имат предвид Учителите, когато твърдят, че черните ни и най-често хаотични и неконтролирани мисли поразяват аурите на другите като отровни стрели. Моята тогава наподобяваше таралеж.

По време на този процес, който наблюдавах отстрани, получавах и информацията. Тази пирамида бе изградена от енергия. Предназначението й бе да служи за нещо като болница и тя съществува в Тънкия свят още от времето на Атлантида – и до днес. Всеки нуждаещ се от помощ има достъп до нея. Просто трябва да си я представи или да помоли да бъде лекуван там. Лечението се осъществява не само чрез енергийното поле, създадено и поддържано от формата й, но и с помощта на Звук и Цвят. Тогава, когато мен ме лекуваха, вътрешността й бе изпълнена с разноцветни светлини, които танцуваха и образуваха невъобразими конфигурации. Звучеше и музика, която не чух с вътрешния си слух. Просто я възприех със съзнанието си. Описвам пирамидата подробно, по заръка на лечителите, които работят там. Те са на наше разположение по всяко време, готови да ни помогнат в нужда, изпълнени с любов и състрадание.

От този ден нататък често се случва да водя на това място мой близък или познат, тогава, когато ми се оплаче, че не се чувства добре. Просто го оставям там, моля да му помогнат и виждам как сияйните силуети го поемат, въвеждат го вътре и внимателно го полагат на онова ложе, на което положиха и мен.

Тогава, когато извадиха стреличките от аурата ми, мен ме отведоха и на друго място. Видях нещо като стъклен цилиндър, чиито размери бяха малко по-големи от човешки ръст. Вътрешността му бе запълнена с някаква течна субстанция, в която потопиха тялото ми. Пред изненаданите ми очи цилиндърът започна бавно да се върти, давайки ми възможност да огледам собственото си тяло от всички страни. Усещането беше много специфично – фигурата в цилиндъра ми изглеждаше като бездиханна восъчна кукла, към която не изпитвах никаква привързаност. Беше просто форма, костюм, който ми бе необходим тук, на Земята. И толкова.

По същия начин процедирам и с друг човек. В такива ситуации първо казвам на човека, че е необходимо сам да се потопи в реката, а аз просто стоя на брега и го наблюдавам. Веднъж мислено заведох при реката мой познат, който беше понастинал. Каква беше изненадата ми, когато въпреки наставленията ми той отказа да потопи и главата си във водата. Дни по-късно ми се удаде случай да го попитам защо се случи това. Отговори ми, че въпреки че е добър плувец, не обича да си мокри главата и никога не я потапя, когато се къпе или плува.

Разбира се, в природата могат да се открият много такива девствени и незасегнати от човешка дейност места, където можем да отидем, за да се отпуснем, да се отърсим от напрежението, да съберем мислите си и даже да се лекуваме. Ако дори веднъж сте посетили такова Място на силата и сте почувствали неговото положително въздействие, винаги мислено можете да го посещавате. Влиянието на енергията му ще окаже върху фините ви тела същия ефект, който сте почувствали, когато сте били там физически.

Едно от любимите ми Места на силата е параклисът, построен до пещерата, където според легендата е живял св. Иван Рилски. Често мислено посещавам това красиво кътче, когато се нуждая от спокойствие, за да подредя мислите си или да се отърся от натрупалото се в мен напрежение. Случва се да отида мислено там и когато изпитвам някакво физическо неразположение. Винаги, когато застана пред входа на църквицата, от входа й излиза бяла сияйна фигура, за да ме посрещне. Ако аз лично се нуждая от помощ, просто мислено споделям какво ме е довело там. Ако водя някого, от негово име излагам накратко проблема му, моля да му бъде оказана необходимата помощ и се оттеглям.

Обикновено, когато мислено посещавам параклиса, виждам себе си такава, каквато съм сега. Но веднъж се случи нещо необичайно. Бялата фигура си беше пак същата, но себе си видях като малко 5-6-годишно момиченце. Попитах защо е така. Отговорът бе, че детето в мен се нуждае от изцеление, за което най-после след толкова години е настъпил подходящият момент. Вярно е, че прилагайки преди години Теста на Матийсън, доста поработих по болезнени за мен случки от детството ми. Но явно не е било достатъчно, а и вероятно тогава не съм била в състояние да се справя с болката, съпровождаща освобождаването на фантомите, с осъзнаването на случилото се някога, както и с усвояване на освободената след изчистването им енергия.

Положителният ефект от такова мислено посещение се усеща най-много час след това. Дори и да нямам възможност да попитам пациента си как се чувства, аз зная, че е настъпило осезаемо подобрение. И то не е само на физическо ниво. Намесата на лечители, Светци или други незнайни Помощници от Тънките нива оказва положително въздействие и върху емоционалното ни състояние, променя посоката на мислите ни, помага ни да осъзнаем причината за състоянието си, както и какво е необходимо да променим, за да почувстваме трайно подобрение.

Както и в другите случаи, така и при мислено посещение на Място на силата никога не се е налагало да го избирам предварително – обикновено интуицията ме води в избора ми. Често в началото дори не съм имала намерение да прилагам точно такъв подход. Опитът ме е научил да се доверявам на интуицията си и на вътрешните си Водачи и съм уверена, че винаги ми се предлага този способ, който е нужен в момента – на мен или на човека, комуто желая да помогна.

До неотдавна смятах, че за да мога да помогна на някого от разстояние, е необходимо да съм го виждала (поне на снимка), за да мога да си го представя, или да зная датата и годината му на раждане. Така се случи, че по интернет с мен се свърза читател на „Сребърната нишка”. Доста си поговорихме и у мен остана усещането, че човекът е с хармонично и топло излъчване. Не почувствах никаква дисхармония или някакви други отклонения по време на виртуалното ни общуване. Вярвам на тези мои усещания, тъй като често се е случвало по време на виртуален разговор да почувствам болката или неразположението на събеседника си. В такива случаи винаги деликатно питам, за да потвърдя усещанията си – за мен натрупването на такъв проверен опит е от голямо значение. И така, поговорихме си с новия ми приятел, пожелахме си приятна почивка, а у мен часове след това остана топлото усещане, че съм влязла в контакт с чист и светъл човек.

Каква беше изненадата ми, когато на следващия ден по мрежата с мен се свърза съпругата му, за да ме осведоми, че човекът от часове изпитва непоносимо главоболие, което не се поддава на никакви медикаменти или други способи. Първоначалният ми импулс беше да се измъкна с някакво оправдание и да не се намесвам. В основата на това мимолетно желание стоеше страхът. Не бях виждала този човек, за да мога да го визуализирам и да се опитам да направя нещо.

Миг след това обаче колебанието ми бе изтласкано от проблясък. Даваше ми се възможност за пореден път да науча нещо ново. Първо – да видя, че все още у мен съществуват неувереност и страх. Второ – че ако ги надмогна, бих могла да експериментирам. Поне в едно бях сигурна – ако не помогна, няма да навредя.

Помолих жената да покани съпруга си да седне пред компютъра, за да установим връзка. Минута преди това вече знаех, че болката има за първоизточник зоната в главата му, намираща се зад очите. След като на монитора се изписа неговото усмихнато „Здравей:-))”, го помолих да се отпусне. Със сядането му пред неговия компютър физически почувствах къде точно го боли в момента. Миг след това просто визуализирах поток бяла светлина, която тръгва по мрежата и достига до събеседника ми. Когато изписах, че съм готова, човекът ми отговори, че болката значително е намаляла.

Този случай, върху който размишлявах дни след това, ме убеди, че и такава форма на взаимодействие и взаимопомощ е напълно възможна и осъществима. Единственото условие за нейното успешно осъществяване е искреното ни намерение да помогнем, състоянието ни на безпристрастност и недвусмисленото позволение на пациента за намесата ни, изказано чрез молбата му за помощ.

Преди доста време на палеца на едната ми ръка се появи брадавица. Месец по-късно забелязах, че и по другите ми пръсти има брадавици. В началото не им обръщах внимание, но когато и на другата ми ръка израсна една, реших да взема мерки. Това, което ми хрумна, бе да визуализирам гума за изтриване – от бяла светлина. С нея бавно и методично започнах да изтривам брадавиците, докато не видех, че на мястото им се вижда чистата и здрава кожа на ръката ми.

Мина известно време и аз бях забравила за визуализацията, когато един ден забелязах, че брадавиците са изчезнали – до една. Повече не съм имала проблем от подобно естество. Радостта от този успешен експеримент – защото тогава наистина нямах представа какво ще се получи, ми даде увереността, че много от здравословните ни проблеми намират своето разрешение на ниво съзнание и всеки от нас е лечител на самия себе си. А ако душата му е избрала този път за обучение и усъвършенстване – и на събратята си.

Повечето от заболяванията, зад които не стоят и психологични причини – т.е. са на ниво етерно и физическо тяло, могат да се лекуват с помощта на визуализация. Обяснението на този процес е сравнително просто. Подсъзнанието ни възприема информацията чрез образи и символи. Когато ние мислено изграждаме някаква картина, визуализацията замества словесното послание и на разбираем език му предава нашето намерение и целта, която сме си поставили. Чрез този образен език аз предавам на подсъзнанието си информация кой орган има нужда от лечение и какъв е желаният от мен краен резултат.

Обикновено по този начин се справям и с простудните си заболявания. В такива случаи си представям себе си, след което ласкаво си казвам: „Хайде сега, миличка, да те полекуваме. Отвори уста да видим какво е положението.” След което визуализирам възпаленото си гърло, което минути преди това съм наблюдавала в огледалото. Обикновено за такова лечение използвам малко, подобно на писалка фенерче с тънък и ярък лъч бяла лечебна светлина. Ако в момента организмът ми се нуждае от друг тип енергия, светлината променя цвета си автоматично. След това започвам бавно да осветявам възпалените участъци.

Случвало се е възпалението да е обхванало трахеята и дори белите ми дробове. Тогава автоматично, без съзнателно да контролирам процеса, започвам да виждам засегнатите и нуждаещи се от лечение органи. Трябва да ви кажа, че този метод е не само ефективен, но и доста образователен и дори забавен. Защото по време на процеса имам възможността да наблюдавам недостъпни за окото части от тялото си – все едно, че миниатюрна камера прониква в него и аз наблюдавам на монитор предадената визуална информация. Не изпитвам никакво съмнение относно истинността на наблюдаваното и възприеманата за състоянието ми информация. Убедена съм, че ако пожелая, мога да видя всеки свой орган, дори и клетка, защото това е моето тяло. Съзнанието ми го поддържа здраво и жизнеспособно, съзнанието ми допуска то да боледува, но и съзнанието ми може да го изследва и излекува. Дрехата на душата ми е следствие, а не причина.

Ако изпитвате известни съмнения относно твърденията ми, нищо не ви пречи да опитате да разрешите с помощта на визуализация ваш дребен здравословен проблем. Резултатите от такъв полезен експеримент ще окажат положителен ефект не само върху физическото ви тяло. Те ще засегнат всичките ви аспекти, помагайки ви да преоткриете и опознаете от нов ъгъл себе си. Да повишите своята увереност в собствените си сили и възможности, да се уважавате и обичате още повече. А може би – и да намерите мястото си в този свят или пътя, по който отдавна ви се е искало да поемете. Толкова често именно болката, болестта, страданието са факторите, които ни принуждават най-накрая да поемем по пътя, избран от душата ни. Използвайте своята болка като опора за оттласкване – напред и нагоре. Нужни са ви само малко смелост и изследователски дух. Останалото ще дойде само.

И ако се заблуждавате, че лечението с помощта на визуализация е във възможностите само на „специални” хора и на сензитивите, това означава, че не познавате и затова подценявате себе си. Възможностите да променяме и лекуваме физическото си тяло са заложени във всеки от нас от Създателя. Идеята и създаването на прототипа му е Божие дело, но в реализацията на крайния, видим и осезаем резултат всеки от нас е Съавтор. Което означава, че притежаваме правата да нанасяме корекции по него. Понякога за зло, понякога – за добро. Правото на избор е наше, последствията от този избор не са Божие наказание или награда, а наша отговорност. И когато един ден всички човешки същества осъзнаем своя потенциал и своите отговорности, повече няма да имаме нужда от болестите и страданията като корективи и учители. Тогава всички ще бъдем здрави – и телом, и духом.

От дни изпитвах слабо неразположение и болка в областта на кръста. Най-накрая дискомфортът ме принуди да си обърна по-сериозно внимание и аз реших да се прегледам по начина, който току-що ви описах. Визуализирах себе си в цял ръст, след това само гръбначния стълб и след като стабилизирах картината, започнах бавно да го преглеждам прешлен по прешлен. Когато стигнах до болезнения участък, забелязах някакво тъмно петно. Без да имам и най-малка представа какво е това там, си надянах белите ръкавици, призовах Помощник и посегнах към петното. В момента, в който го докоснах, то се раздвижи! Признавам си, че малко се стреснах, но въпреки това внимателно отстраних тази мърдаща безформена маса. След което любопитството ми надделя над уплахата и аз реших да я разгледам. Трудно ми е да ви опиша какво видях, тъй като по форма то наподобяваше хибрид между влечуго и насекомо. Пуснах го в купата толкова стресната и объркана, че дори не се сетих да попитам Помощника що за твар извадих от тялото си.

Чела съм за прочутите филипински лечители, които при много от безкръвните си операции отстраняват от тялото на пациента си такива тъмни струпвания. Някои от тях ги наричат съсиреци от негативна енергия, които по различни причини се наслагват в енергийните ни тела. Но до този момент никъде не бях прочела подробно описание на това, което открих залепено за гръбнака си!

След манипулацията, за която ви разказах, съм имала доста случаи, при които съм откривала подобни форми в енергийните тела на мои приятели или пациенти. Спомням си как при мен дойде жена с оплакване за хронична болка в кръста. Когато визуализирах гръбнака й, почти в средата му забелязах тъмно петно с големината на орех. След като внимателно го хванах с пинцетата и започнах да го издърпвам, бавно изтеглих оттам нещо, дълго колкото целия й гръбначен стълб, което се гърчеше и се опитваше да се освободи. Месец по-късно жената ме осведоми, че след намесата ми болката е изчезнала.

Моя близка приятелка от доста време се оплакваше от сърдечна аритмия, стягания и пробождания в сърдечната област, тежест в гърдите. Прегледите при лекуващия й лекар и при кардиолог не показаха никакви отклонения в работата на сърдечносъдовата система. Накрая лекарите й казаха, че оплакванията й са „на нервна почва” и й предписаха успокоителни, ефектът от които бе, разбира се, нулев. Преди да започна да виждам енергийните паразити, и аз се опитах да й помогна, но резултатите бяха с временен ефект. Едва при последния ми преглед аз видях в областта на гърдите й голямо тъмно петно. За изваждането му пинцетите нямаше да свършат работа, така че ми се наложи да го отстраня оттам с двете си ръце. Формата му беше нещо средно между ракообразно, скорпион и гигантски паяк.

В последвалите месеци, явно за да добия по-богат практически опит, съдбата ми предостави възможност да помагам основно на хора, носещи във фините си тела енергийни паразити. Понякога те имаха доста странна форма и почти не даваха признаци на живот. Приличаха на малка или по-голяма черна правоъгълна пластина – тези „пластини” откривах само по гърба на жертвата. По вертикалните й краища имаше подобие на къси крачета, впити в тялото. В такива случаи след внимателното отлепване на паразита, който не се съпротивлява нито прави опит да се вкопчи в мен, се налага внимателно един по един да извадя тези остатъци. Местата, където са били впити, наподобяват малки рани, които трябва да се почистят и един вид дезинфекцират – обикновено с бяла Христова светлина.

Честно да си призная, тази форма на намеса и помощ изобщо не ми допадна, защото изпитвам страх, граничещ с ужас, именно от такива същества – змии, паяци, скорпиони. Допускам, че бях изправена пред това предизвикателство, за да преодолея този до голяма степен ирационален страх. Защото, като се замисля, има красиви създания – като прекрасните и феерични медузи например, които биха ни наранили или убили по сходен или дори много по-мъчителен начин от едно влечуго. Питам се колко ли опит ни е нужен, за да се научим действително да съдим за всичко не само по формата, а най-вече – по съдържанието. И до каква степен от първото можем да заключим какво е второто.

Откриването на енергийните паразити, както и развиването на способността ми да ги отстранявам, ме принуди да преустановя писането на книгата за няколко месеца. През това време усилено търсех информация – в книгите и в медитация, за тяхната същност и произход. Дълго време нямах точно обяснение за какво става дума, но наличието им за мен си остана неоспорим факт. През този период на размисъл и търсене на отговори ми се наложи да отстранявам такива същности от телата на много мои приятели и познати, които идваха при мен с оплаквания от най-различно естество. Постепенно у мен се оформи хипотезата, че много от нас носят във фините си тела подобни паразити, които по мое мнение са живи, но безсъзнателни същества. Какъв е техният произход, как попадат в телата ни – на тези въпроси все още нямам еднозначен и категоричен отговор. Смятам обаче, че методът за отстраняването им може да бъде наречен духовна хирургия и не бих се изненадала, ако други лечители вече я практикуват и дори назовават с този термин.

Докато аз се учех да откривам и отстранявам енергийните паразити, паралелно търсейки информация за произхода и същността им, от печат излезе поредната книга на Даян Стейн – „Психична защита”. Тъй като именно тази авторка ме подпомогна да се свържа с Посредниците и да започна да работя с тях, прочетох книгата й с голям интерес. В нея освен биовампиризма, обсебването, връзката с покойници и енергийните паразити тя описва още една форма на негативно енергийно вмешателство. По нейните думи много от нас са обект на психични вмешателства от страна на същества с извънземен произход. Техните намеси според авторката се изразяват в поставянето във фините ни тела на импланти – малки механизми, които не само изчерпват енергията ни, но и манипулират психиката ни. Трудни са за откриване, тъй като функцията им е да ни внушат, че в аурата си имаме същества, подобни на хибридите, за които вече разказах. Под влиянието на това внушение сензитивът „вижда” какви ли не паразити. Тъй като в действителност те са нещо като холограма, създавана от импланта, тяхното преследване и отстраняване е абсолютно безрезултатно – все едно да се опитваме да догоним и хванем сянката си. В същото време истинският причинител продължава да ни обезсилва и манипулира.

След прочита на тази информация, основната част от която напълно се препокриваше с личния ми опит, аз останах крайно резервирана по отношение на имплантите. За мен подобно твърдение звучеше, меко казано, пресилено. Сметнах, че авторката направо е прекалила, докато събития в живота ми не ме убедиха в обратното.

Случи се така, че няколко дни поред започна да ме вади от кондиция сърдечна аритмия. Едва на третия ден обърнах внимание, че сърцето ми нарушаваше ритъма си всяка вечер по едно и също време и с една и съща продължителност. Ако предишните вечери отдавах неразположението си на влиянието на пълнолунието, то констатираният факт ме подтикна да се прегледам. И какво мислите открих? На гърба ми – в зоната на четвърта чакра, се виждаше тъмно петно. Едва когато го отстраних, видях, че „нещото” наподобява малък механизъм, от който стърчаха подобия на къси проводници. Почти същият, но по-малък, имплант отстраних и от предната част на чакрата.

Случилото се не ме изплаши благодарение на това, че все пак бях информирана и подготвена психически след прочита на книгата на Даян Стейн. Впоследствие се наложи да отстраня и друг имплант от аурата си. Той обаче беше по-различен – наподобяваше малък кръгъл електронен чип с множество крачета. Характерното при него беше, че - точно според описанието на Даян Стейн, първата причина за неразположението си открих под формата на някакъв енергиен паразит. Отстраняването му обаче не ми донесе облекчение, тъй като скоро след това се появи друг – и т.н. Добре че най накрая се сетих какво трябва да направя, за да се справя окончателно с тази инвазия. Просто категорично и убедено заявих, че тези същества не съществуват, те са илюзия. Престанах да ги преследвам и започнах да търся имплант.

При тази ми нагласа го открих с лекота – беше поставен отзад на врата ми, близо до основата на черепа. Тъй като в тази зона се намира една изключително важна чакра, наричана психична врата, през която именно нахлуват обсебващите същности, заключих, че на някого много му се иска да ме пороби и да ме постави под контрола си. За да съм сигурна, че това няма да се случи, поисках помощ от Посредниците, като ги помолих да отстранят от мен всички енергийни паразити и импланти, както и да поставят нужния Пазител на психичната ми врата. Едва след тази молба успях да се стабилизирам. Дали ще ми се наложи отново да се справям с такова насилие и след колко време – това не зная. Знам само, че в борбата за личната си и духовна неприкосновеност не съм сама и имам за съюзници и закрилници могъщи добронамерени Същества. На тяхната помощ можем да разчитаме безрезервно не само аз, но и вие. Така че не се плашете от прочетеното. Бъдете осведомени и подготвени, тогава ще можете да се противопоставите на всяко психично насилие.

В заключение по темата съм длъжна да призная, че до този момент съм откривала и отстранявала импланти от телата само на неколцина мои приятели. Липсата ми на достатъчен практически опит обаче не омаловажава споделеното дотук. Смятам за свой дълг да направя констатациите си ваше достояние. Възможно е и вие, като мен преди време, да сметнете написаното като проява на развинтеното ми въображение. Честно казано, аз бих била много по-радостна, ако никога не ви се наложи на собствен гръб да се убеждавате в правотата ми. Но ако ви предстои такова трудно изпитание, то предварителната ви информираност ще ви помогне по-лесно да преминете през него.
* * *

Логично е да се предположи, че именно енергийните паразити и имплантите стоят в основата на доста на хроничните и нелечимите заболявания. Наличието им във фините ни тела позволява те да изсмукват жизнената енергия на определен орган, правейки по този начин невъзможно лечението. В книгата си „Древната тайна на цветето на живота” (издателство „Аратрон”) авторът й Друнвало Мелхизедек твърди следното. Гибелта на Атлантида според него е причинена от неразумния и безотговорен опит да се повлияе на земното магнитно поле. Неуспешният експеримент не само е довел до потъването на древния континент, но на фино ниво е разкъсал предпазната енергийна мрежа между нашето измерение и това, обитавано от низши същности. Допуснати в нашия свят, тези същества побързали да си намерят приемници, което да им позволи да продължат да съществуват на тази по-висока вибрация. И, естествено, се настанили във фините тела на хората. Как обаче продължават да се прехвърлят в тях с всяко следващо прераждане – на този въпрос Друнвало не предлага отговор.

Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, аз съм убедена, че той рано или късно ще ни бъде даден, ако вече не е сторено. Според мен е от голямо значение сензитивите и лечителите да бъдат осведомени за съществуването на енергийните паразити и импланти. Следващата им стъпка ще е да се научат да ги откриват и отстраняват от телата на пациентите си. А това обучение може да бъде проведено на фините нива по тяхна изрична молба към Учителите, които ги обучават и наставляват.

За останалите, необучени и неподготвени, е изключително опасно да се опитват да се справят сами с подобен проблем. Имайте предвид, че като всеки друг паразит, и енергийният се нуждае от приемник. В момента на отстраняването такова същество всячески се опитва да се освободи и да се върне там, откъдето го измъкват. А ако не успее, то насочва усилията си да се вкопчи в лечителя – или в този, който го е изтръгнал от уютния му досегашен „дом”.

Искрено се надявам, че в следващите десетилетия духовната хирургия ще намери мястото си сред останалите лечебни методи, което ще позволи много от сега нелечимите заболявания да бъдат лекувани. Без да имам претенции за точност и непогрешимост, смятам, че много от тези тъмни същества са низши елементали, настанили се в телата ни с помощта на негативните мисли - хаотични или насочени съзнателно към нас. Ако всички ние най-накрая си дадем сметка какво причиняваме не само на другите, но и на себе си, бълвайки в пространството злоба, ненавист и омраза, може би някой ден внуците и правнуците ни ще имат възможност да живеят в една чиста среда и да бъдат здрави, жизнеспособни и творчески личности.

Наша обща е отговорността за състоянието на околната среда, водите, горите, въздуха. Наш продукт е и енергийния смог, който става все по-гъст и тежък, трови ни, провокира ни към насилие, убива ни. В наша власт следователно е да променим жизнената си среда. И докато не започнем тази промяна – първо в съзнанието си, а после и в делата си, ще продължаваме на всеки празник да се поздравяваме с „да сме живи и здрави” и да храним надеждата пожеланието ни да се сбъдне.