ИЗМЕРВАНЕ ЕНЕРГИЙНИТЕ ПАРАМЕТРИ НА ЖИЛИЩЕТО

• 
  Мощно положително влияние
  
• 
  Древни останки на селище, гробище
  
• 
  Подземни руди и изкопаеми
  
• 
  Радиоактивност
  
• 
  Електромагнитни вълни
  
• 
  Подземни води
  
• 
  Заразена зона
  
• 
  Разлом
  
• 
  Токсични вещества
  

Измерването на енергийните параметри на жилището и/или работното място на пациента не е задължително, но е желателно да се обърне внимание и на жизнената му среда. Обикновено извършвам и тази проверка в случаите, когато пациентът сподели, че изпитва някакъв дискомфорт в дома си. В такъв случай го моля да ми начертае принципна схема на жилището, за да определя първо помещението, а след това и мястото или предмета, който е източник на негативни излъчвания. Това може да се окаже всичко, за което се сетите – сувенир, картина, вещи за обща или лична употреба (в това число и дрехи). Понякога се случва дрехите или вещите да са принадлежали на покойник - член или близък на семейството. Ако човекът не желае да се раздели с тях, му препоръчвам да ги изчисти енергийно с помощта на четири църковни свещи.

Предметът или вещите се поставят на маса или направо на пода на купчина, около тях в квадрат се поставят четирите свещи и се запалват, като в същото време мислено се формулира целта на този ритуал и се отправя молба за изчистването им. Свещите се оставят да изгорят напълно и това е достатъчно, за да се неутрализира негативното им излъчване, без значение на произхода му. Установила съм, че по този начин биват изчистени дори дрехи и предмети, носени за направа на магия. Както вече споменах, аз не съм запозната с методите и способите на хората, занимаващи се с подобен род деяния, чиято дейност смятам за осъдителна, и не се ангажирам с напътствия или мнение по тези въпроси.

Добър и полезен способ е предметите да бъдат занесени в църква. Можете да споделите със свещеника за опасенията и съмненията си и да го помолите да направи необходимото, за да ви помогне. Преди години ми подариха дреха, която не желаех не само да нося, но и да задържа в дома си, изпитвайки известни съмнения относно мотивите на дарителя. Тогава постъпих по този начин, който ви препоръчвам – занесох я в църквата, споделих за усещанията си и я оставих там, за да я изчистят, а след това да решат дали да я изхвърлят или подарят на някого.

Съветвам ви да направите необходимото за изчистването на всяка вещ, за която изпитвате подобни съмнения – без значение дали смятате да я задържите, изхвърлите или подарите на някого. Имайте предвид, че много бедни хора старателно претърсват контейнерите за отпадъци, за всяко нещо, което би могло да им влезе в употреба, в това число – и за дрехи. Вярвам, че не бихте желали дори и косвено да навредите някому, така че е добре да се погрижите дори и това, което изхвърляте, да бъде действително годно за употреба.

Може би не знаете това, което на езотериците е добре известно. Всяко жилище се намира под закрилата и покровителството на духа си. Най-общо казано, той представлява съвкупност от енергията не само на обитателите му, но и на всеки дори и дребен предмет, цветята, домашните любимци. От друга страна обаче, може да гледате на него и като на самостоятелно същество, чийто енергиен потенциал, а оттам – и положителното му влияние, са в право пропорционална зависимост от много фактори.

На първо място, това е атмосферата в дома ви и установените в него взаимоотношения. Към човешкия фактор спадат и всички посетители и гости, които могат да внесат в жилището ви позитивна енергия или обратното - докато ви гостуват, да се отърсят в дома ви от някое негативно същество, прилепено до този момент към аурата им. Това, разбира се, не бива да ви плаши, защото, ако вибрациите на дома ви са високи, а духът покровител е силен, то никакво негативно същество няма да може да остане там и начаса ще го напусне.

Можете да почувствате енергията на дома си дори и да не сте сензитиви. Ако настъпи момент да не ви се прибира у дома или, щом прекрачите прага, да се влошава настроението ви, да ви обзема безпричинна нервност или внезапна отпадналост, тези признаци подсказват, че трябва да се погрижите вибрациите на жилището ви да възстановят оптималните си параметри.

Това се постига лесно. Просто направете основно почистване – не само на видимите места, които най-много ви се набиват в очите. Преровете гардеробите и шкафовете за ненужни ви вече дрехи или вещи и ги изхвърлете или подарете, като първо ги почистите и изперете. Почистете грижливо входната врата, санитарните помещения и канализацията, килера, както и всички принадлежащи към дома ви помещения – мазето, тавана, гаража. Обърнете внимание на хладилника – в него не бива да се задържат развалени или кървави храни. Избършете праха, защото той е основният поглъщател на психична енергия. Измийте кристалите и бижутата си и ги оставете за един ден на слънце, за да акумулират слънчевата енергия, която след това да излъчват в дома ви.

Когато приключите с почистването, напръскайте навсякъде със светена вода, към която аз често добавям и малко розова вода. Запалете тамян или ароматна пръчица. Вместо тях можете да сложите няколко капки от любимото ви етерично масло в чаша гореща вода. Не използвайте за енергийно почистване изкуствени аромати, които може и да ухаят приятно, но не оказват пречистващ ефект, за разлика от естествените.

Ако с лекота визуализирате, си представете как с пожарникарски маркуч изливате мощна струя от бяла енергия. Облейте с нея всички помещения, като започнете от входа и завършите с терасите. Желателно е да направите това и с останалите апартаменти от входа ви (ако живеете в жилищен блок) или със стопанските и други постройки на къщата си.

Като завършек се обърнете към духа на дома си с благодарност за подкрепата и закрилата му и го помолете и занапред да ви помага, да ви брани и да ви покровителства. Духът на моя дом, когото аз виждам като пъстроцветно енергийно кълбо винаги след такова почистване засиява още по-ярко.

Както се вижда от показателите, на които аз спирам вниманието си, повечето от тях трудно подлежат на някаква корекция. За съжаление в случай че жилището ви се намира в близост до трафопост, източник на дори минимална радиоактивност, или жилищната сграда е построена над разлом в земните недра, не винаги е възможно да го замените с друго. Има известни способи за частично неутрализиране на такива вредни за здравето влияния, но аз не бих могла да ви ги предложа, тъй като не съм достатъчно информирана по темата.

В моята практика до този момент съм имала два случая, когато жилището на пациента отчиташе слаба радиоактивност. Първият път бях доста изненадана от този факт и дори изпитах известни съмнения в точността на измерването си. Леко притеснена, споделих установеното от мен с жената, потърсила консултацията ми. За моя изненада тя потвърди, че живее в сграда, където преди време се е помещавало рентгеново отделение на военния гарнизон в града ни. Притиснати от обстоятелствата, тези хора възнамеряваха да закупят жилището въпреки мнението ми, че радиационният фон вреди на здравето им.

Другият подобен случай беше с мъж – евреин по националност, живеещ в Ерусалим. При мен го доведе моя бивша пациентка с молба да отговоря на въпросите му, касаещи неговия бизнес. По правило не се занимавам с гадателство и предсказване дори когато касае мен или близките ми. Опитът ми обаче ме е научил, че независимо от повода, подтикнал даден човек да се обърне от мен, винаги се оказва, че истинската и скрита от вниманието му причина е пряко свързана с дейността ми и възможностите ми. В гореспоменатия случай се касаеше за сериозен проблем с простатата, за който човекът изобщо не подозираше. Търсейки причината за крупните финансови загуби на фирмата му през последните месеци, измерих и жилището му в Израел. Именно при това измерване установих значителна степен на радиоактивност, разпростираща се не само над терена, върху който е построена жилищната кооперация, а и в доста голям радиус около нея. В случая нищо не можеше да се направи, тъй като въпросното жилище не бе негова собственост, но човекът доста се озадачи и се замисли над думите ми.

Нямам обратна информация за верността на това измерване, за разлика от многото други случаи, когато съм установявала вредност от наличие на мощни електромагнитни полета. В някои от случаите жилищата на тези хора бяха в близост до градската подстанция, а понякога до сградата се намираше районният трафопост.

Изказвам съжалението си, че не мога да ви бъда полезна с конкретни съвети или препоръки, ако и вашето жилище се намира в такъв район. Единственото, което мога да ви препоръчам, е да се обърнете към опитен радиестезист, който да ви насочи как да неутрализирате поне частично такива вредни за здравето ви влияния. Възможно е необходимите положителни корекции да се постигнат и с методите на фън шуй, за които има издадени много книги.

Друг не по-малко вреден източник на негативни излъчвания са кафенетата и питейните заведения, много от които се помещават в партерните етажи на жилищните блокове и кооперации. Тук обаче нещата стоят по малко по-друг начин, касаещ не самия терен, а по-скоро човешките еманации. На такива места постепенно и трайно се наслояват енергиите на посетителите, които в по-голямата си част не биха могли да се нарекат позитивни. Сами знаете колко често предмет на разговор на чаша кафе са неудачите ни, „греховете” на съседите, семейните разпри и имотни делби, политиката, данъците, войната тук или там... Понякога на такива места, под влияние на изпития алкохол се стига до свади и дори сбивания. Такива „генератори” на негативни енергии вредят не само на живеещите в апартаментите над заведението, но и на жителите на населеното място. Именно те създават онзи задушаващ енергиен смог, често наричан „кафяв газ”, който се стеле над почти всеки град, да не говорим пък за големите и пренаселени областни центрове.

Всеки по-чувствителен човек, който рядко посещава столицата например, ясно усеща тези вибрации. За постоянните жители това остава незабележимо, тъй като постепенно се изгражда степен на приспособяване. Човек свиква да живее с понижените си енергийни параметри и се стига до абсурда това състояние на организма да се смята за нормално и задоволително. Недостигът на енергия, причиняващ отпадналост, сънливост, безсъние или раздразнителност, остава скрит от вниманието ни и гореизброените състояния се отдават на преумора или някоя друга по-тривиална причина.

За такива случаи, когато външните условия на жизнената ни среда не са под наш пряк контрол, най-често се препоръчва пряк контакт с живата природа. За жалост местата, останали незасегнати от човешката ни дейност, все повече намаляват или са доста отдалечени от дома ни. На тези от вас, които са готови да експериментират и да опознаят по-пълно собствените си възможности, искам да препоръчам един прост и доста ефективен метод. Въпреки че на друго място в книгата ще се спра подробно на визуализацията и релаксацията, предлагам ви да използвате собствените си способности за визуализиране. Те са безплатни, достъпни за всеки и единственото, което се иска от вас, е да отделите 10-15 минути за себе си.

Вероятно ви е известно, че извиквайки в ума си спомен за обект, който сте наблюдавали, или за минало събитие, което лично сте преживели, вие събуждате за живот и енергийния заряд, съдържащ се в спомена. По тази причина Учители, лечители, духовници съветват: Не се обръщайте назад, не събуждайте за живот миналото! Повод за такива наставления е склонността ни да си припомняме – къде с повод, къде без – предимно негативните си преживявания и болката, която сме изпитали тогава. Не му е тук мястото да разглеждам подробно причините за тази типично човешка черта, това ще прочетете в главата за психо-емоционалните причини за заболяванията. Факт е обаче, че ние пазим в себе си и спомени за прекрасни изживявания.

Всеки от нас е наблюдавал с възхищение най-прекрасния изгрев или залез в живота си, капчиците роса по уханния цвят на розата, нежното сияние на звездите в безлунна нощ, дъгата след летния дъжд. Всеки е посещавал места, чието излъчване пази в сърцето си под формата на топло усещане за мир и хармония – напевния ромон на планински поток, малка църква или манастир, пуст пясъчен плаж, облян в лунна светлина, планински зъбери или обсипани с цветя горски поляни. И така – когато ви липсват време или средства, за да напуснете поне за час града, можете мислено да отидете където си пожелаете. Не мислете и не избирайте предварително спомена или мястото. Единственото, което е необходимо да сторите, е да се доверите на себе си. Кажете си, че имате нужда да релаксирате и да се възстановите енергийно. Отпуснете се на стол, в кресло, легнете ако желаете. Формулирайте намерението си и се отпуснете. Ще се удивите как вътрешният ви Наставник ще ви отведе на точното място – там, където ви е необходимо. Резултатът от такова ментално пътешествие през времето и пространството ще бъде красноречив и равен по ефективност на реално посещение с физическото ви тяло на мястото, което сте си избрали.
* * *

Случи ми се след един натоварен работен ден. Прибрах се у дома изморена и унила, без никакви сили да свърша поне належащата домакинска работа или желание за някакво друго занимание. Тогава внезапно си спомних една препоръка на Тибетеца за подобни състояния. За такива ситуации той предлага следната визуализация.

Представете си колело със седем спици. Когато успеете да изградите трайно тази фигура, си представете как вие сте центърът, главината на колелото. Мислено си кажете следното: „Аз се намирам в центъра на цялата Любов! Нищо не може да ме засегне тук и от този център аз ще поема, за да обичам и служа!” Освен за релаксация и постигане на вътрешен синхрон и хармония, тази визуализация е силно средство за неутрализиране на психически атаки.

Нямам представа за вашите възможности да визуализирате, но докато аз с лекота си представям кръга, доста се затруднявам да разположа симетрично около центъра му нечетния брой спици. Поради това понякога си помагам, като, преди да започна, известно време съзерцавам един чертеж на тази фигура, който си направих на компютъра.

Когато използвам този метод, понякога си представям кръга от бяла светлина, а всяка спица - с отделен цвят, но това не е задължително. Случаят, за който ви разказвам, беше уникален, защото, когато мислено „придърпах” цялата фигура към себе си и се слях с центъра й, се случи нещо необикновено. Кръгът просто изчезна – не само че не го „виждах”, но и не го усещах по какъвто и да е начин. Около мен нямаше ограничение, нямаше граница. Аз бях центърът на Вселената и тя беше безкрайна. Усещането ми за Аза се разтвори в тази необятност. Последва трудно за описание усещане за сливане и единство с всичко. Прозрението, което влетя тогава в мен и изпълни цялото ми същество, бе, че всеки от нас е една безкрайна и уникална Вселена – едновременно самостоятелна и в същото време включваща в себе си милиардите други Вселени.

Миг по-късно цялото това усещане, вече асимилирано в съзнанието ми, се изгуби и пред вътрешния ми поглед се появи полуразцъфнала роза. Виждах капчиците роса по листенцата й, вдишвах благоуханието й, а в същото време енергията на това приказно цвете проникваше в мен. Внезапно розата изчезна и аз се озовах в безкрайна градина с храсти маслодайна роза, отрупани с разцъфнали уханни цветове. Клонките им бавно се поклащаха под нежния полъх на вятъра, небето беше искрящо синьо и безоблачно, а изпълненият с аромата им въздух беше опияняващ.

В този момент усетих как тихо въздъхвам и внезапно отворих очи. Дълбоко впечатлена от преживяното, дълго размишлявах над символиката му. Спомних си, че в „Агни йога” Учителите определят аромата на розата като най-мощно средство за неутрализиране на империла. Това е вид отрова, която под формата на кристали от етерна материя се наслагва в енергийните канали, възпрепятствайки свободната циркулация на енергия. Тази отрова се образува или от собствените ни негативни емоции, или в резултат на пребиваването ни в отровена на енергийно ниво среда, или като следствие от неволно или целенасочено отправени към нас негативни енергии.

Това красиво изживяване, освен че ми помогна пряко, ми показа колко безпогрешно вътрешният ни Наставник – душата ни, избира най-доброто средство, за да ни помогне да се справим с проблемите си.

Моето лично убеждение, което няма да се уморя да споделям под различна форма, е, че традиционната и нетрадиционната медицина са равнопоставени и че болните в еднаква степен се нуждаят и от лекарите, и от лечителите. Нито един досега прилаган метод за диагностика и лечение не е доведен до съвършенство, нито е универсален и в еднаква степен приложим за всички заболявания.

Нямам претенции, че изложеният дотук метод за диагностика представлява окончателно завършена система. Въпреки това прилагането му позволява да се констатират същинските причини за много от неразположенията и заболяванията, от които днес масово страда човечеството. А именно те все още остават скрити и недостъпни – поне за средствата и методите, с които си служи традиционната медицина.

Ролята на такава диагностика в профилактиката тепърва ще бъде потвърдена и безспорно доказана от лечителите чрез неоспоримите резултати от тяхната работа. Убедена съм, че е полезно и необходимо да стъпваме на личния си и на общочовешкия опит в областта на медицината и лечителството, но и да бъдем отворени спрямо постоянно променящите се условия за практическото прилагане на този опит. В моята работа аз, естествено, се опирам на него, но дълбоко в себе си зная, че с всеки пациент добавям нов, почти недоловим нюанс в неговата пъстра палитра.

Приключвайки с тази първа и основна част от консултацията, аз вече имам достатъчно ясна представа за състоянието на пациента, както и за основните причини за заболяването или психо-емоционалния му дискомфорт. В случай че не съм открила нарушения в астралното тяло, подсказващи, че причините не са от физическо естество, преминавам към избор на метод за лечение. Не е задължително при един и същи човек аз да изиграя ролята на диагностик и лечител едновременно. Случва се моята задача да се изчерпи с откриването на източника на болестта, след което да преценя, че лечението трябва да бъде проведено с методи, различни от моите.

В практиката ми случаите, когато ролята ми се е изчерпвала с диагностика и/или избор на лечебен метод, са около 10%. Около 20% са и тези, при които се е налагало да се намеся с методите на енергийната корекция. При останалите случаи се е налагало да продължа диагностиката си, но вече от доста по-различен ъгъл. Понякога издирването на първопричината – а това постигам, претърсвайки подсъзнанието, както и другите фини тела за отклонения, ми отнема повече време, отколкото прегледа на физическото тяло. Как постигам това, ще прочетете в следващата част на книгата.
ВТОРА ЧАСТ - ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО
ПСИХО-ЕМОЦИОНАЛНИ ПРИЧИНИ
Съблюдаването на нравствено-етичните норми, от които следва да се ръководят и лекари, и лечители, е от изключително значение в тяхната работа. Според мен основно изискване в работата им е дискретността и опазване тайната на пациента – както за физическото му състояние и психологичните му проблеми, така и за провежданото лечение и резултатите от него.

От гледна точка на езотериката това правило има своето научно обяснение. Обсъждането на пациентите – особено преди да е приключило лечението, води до разпиляване на енергията. Тази енергия се генерира още от самото начало – по време на диагностиката. Вниманието на лекаря или лечителя, насочено към пациента, задейства скрит процес, в който по невидими и неосезаеми пътища при нужда се включват и незнайни Помощници. Тяхното равнопоставено и напълно реално участие често остава скрито и неизвестно - не само за пациента, но и за лекаря или лечителя.

Ако посветилите се на лечителска дейност не са осведомени по тази тема и прибързват с оценките, заключенията или дори хвалбите си за своята работа, пряк резултат е понижаване на личните им вибрации. Вместо да останат на висока честота, като постепенно издигат там и пациента си, се случва точно обратното. Ако това се повтаря често или се превърне в система, здравето на лекуващия бива разклатено, а сетивността му - значително притъпена. Лечителите, които не спазват това основно правило и се водят от личното си его, губят дарбата си да лекуват. Може да се стигне дотам да започнат да изчерпват енергията на пациентите си, което ще рече, че поемат върху себе си болестотворните им енергии, без да могат след това да ги трансформират и излъчат обратно, в резултат на което започват често да боледуват.

До този момент не съм си позволявала по какъвто и да било начин да коментирам пациентите си, много от които са споделяли с мен тайни, грижливо укривани и от най-близките им. Никога не споделям - дори и с близките си приятели, някои от които се занимават се с лечителство, други са добри сензитиви, по какъв случай работя в момента или какви резултати сме постигнали. Зная, че излишната бъбривост – особено в тази дейност, би нанесла вреда на пациента ми, за когото съм поела отговорност. Позволявам си в разговори, а сега – и в книгата си, да споделя опита си – но едва след като вече сме приключили съвместната си работа, като винаги запазвам анонимността на човека, за когото разказвам.

Трябва да отбележа, че мнозина са тези, потърсили помощта ми поради емоционален дискомфорт, често определян от тях като депресивно състояние. Опитвайки се сами да стигнат до отговора за причините за тези състояния, те най-често ги формулират с популярното и мъгляво „не съм добре с нервите” - и толкова.

Други от пациентите ми са идвали при мен с конкретни оплаквания от физическо естество. Почти всички консултирани, но най-вече последните, по време на първата ни среща с почуда са ме питали каква връзка има между страха и чувството за несигурност, които споделят, че изпитват, и болния им бъбрек например. В много по-голяма степен те остават объркани от твърдението ми, че в основата на заболяването им стои стара и потисната в подсъзнанието им емоционална травма или типични за темперамента и характера им емоционални състояния – необуздани гневни изблици, постоянни упреци към друг или към себе си, чувство за неувереност в собствените възможности или взети решения и т.н., и т.н.

Отговор на тези основателни въпроси дава познанието за строежа на човека – не само от анатомична, но от енергийна (духовна) гледна точка. Тъй като описанието на фините ни тела и енергийните центрове (чакрите) не е предмет на тази книга, на тези от вас, които не са запознати с темата, но имат желание да придобият по-разширени познания, препоръчвам да потърсят литературни източници, в които тези теми са разработени подробно и компетентно. Това, което намирам за необходимо накратко да изложа, за да бъде разбрана останалата част от книгата – и в крайна сметка прочитът й да ви бъде от полза, е адресирано към тези от читателите, които за пръв път четат подобна информация.

• 
  Човекът е умалено копие на Вселената и миниатюрна клетка в нейния организъм. Ако изучим собствения си строеж, можем да го съотнесем към нейните гигантски мащаби, да я опознаем и да се научим да живеем в синхрон с останалите клетки, органи и системи.
  
• 
  Принципите и Законите, които управляват Вселената, са еднакво валидни за цялото мироздание. Синхронът се постига, когато ги познаваме и съблюдаваме.
  
• 
  Ние не сме физическото си тяло.
  
• 
  Ние сме космически разум, съзнание, въплътено в множество взаимосвързани и взаимно проникващи се форми, най-често наричани „тела”.
  
• 
  Всяко следващо тяло, „от горе на долу”, е изградено от материя с по-висока плътност и по-ниска степен на вибрация – т.е. принципно от същата, но в друго „агрегатно” състояние, която включва и атомите от по-висшата.
  
• 
  Всяко следващо тяло включва в себе си и предходните, чиято материя е разположена в междуатомното му пространство.
  
• 
  Слънчевата ни система също е изградена на този принцип. Ние живеем с всяко от фините си тела в съответстващото му като тип материя Земно и Слънчево тяло.
  
• 
  Най-плътната и кристализирала форма е физическото тяло.
  
• 
  „Комуникацията” и провеждането на енергията и в двете посоки се извършва посредством мрежа от енергийни канали, които в точките си на пресичане образуват енергийни вихри, наричани чакри (центрове). Чакрите са своеобразни врати за пропускане на енергията и в двете посоки.
  
• 
  Една от целите на еволюцията е всички процеси, в които съзнанието участва, протичащи на по-горните нива, постепенно да бъдат осъзнавани, като за човека крайната точка е физическият мозък.
  
• 
  Степента на осъзнаване е предшествана и съпътствана от развитието и усъвършенстването на всичките ни тела, както и от постепенното пробуждане и активиране на приемно-предавателните пунктове – чакрите, до достигане на оптималните им за индивида параметри.
  
• 
  Всяка бурна емоция или неконтролирана мисъл временно ограничава количеството и влошава качеството на предаваната в двете посоки енергия – т.е. информация. Няма „лоши” или „грешни” емоции и мисли. Има такива, които не са в синхрон със Законите на Вселената.
  
• 
  Когато такива състояния се повтарят често, това води до трайно увреждане на фините ни тела и до блокиране работата на една или на няколко от чакрите.
  
• 
  Някои от уврежданията са от настоящия ни живот, други – от минали съществувания. Информацията за обстоятелствата, при които се е стигнало до такива увреждания, се съхранява в каузалното (причинното) тяло и е недостъпна за будното ни съзнание. Всеки от нас има достъп до нея в променено състояние на съзнанието, което се постига при медитация или вглъбена молитва.
  
• 
  Затлачването на фините ни тела нарушава свободния обмен и циркулация на жизнената ни енергия, както и предаването на натрупания опит в посока нагоре.
  
• 
  Краен резултат от такива задръствания е хроничният недостиг на енергия за физическото ни тяло, който стои в основата на всяко едно заболяване на който и да било орган или система.
  
• 
  Допреди стотина години емоционалните ни състояния не са били пряка първопричина за заболяванията, тъй като фините ни тела и чакрите не са били развити до степента, в която са днес.
  
• 
  Заболяванията, дължащи се на горепосочените причини, имат и положителен аспект в развитието ни, тъй като ни принуждават да изучаваме себе си и Законите на Вселената и да ги съблюдаваме.
  

Общоизвестна и банална истина е, че за да се проведе правилно и успешно лечение на което и да е заболяване, от първостепенно значение е поставянето на точната диагноза. Въпреки невероятния напредък на съвременната медицина и наличието на модерна медицинска апаратура, в наше време лекари и лечители все още не успяват да разрешат в пълна степен този така важен проблем. В основата му по мое мнение стои ускореното развитие на човешката раса не само от гледна точка на физическото ни тяло, но и от гледна точка на духовността. Ето защо, ако досега обект на диагностика и щателни изследвания е бил единствено физическият ни носител, време е вече да бъдат разработени и прилагани методи за диагностициране и лечение и на фините ни тела.

Въпреки че на пръв поглед добре познатото ни и смятано за вече изучено физическо тяло си остава същото, това впечатление е до голяма степен илюзорно. В резултат на ускореното развитие на фините тела и чакрите - за преобладаващата част от човечеството, физическият ни носител придобива нови и непроучени от науката качества и свойства. Рязко е повишена неговата чувствителност не само спрямо такива тривиални фактори като студ, топлина, болка, но дори и спрямо природни явления. Мнозина от нас вече развиват нова, понякога болезнена, чувствителност към бързо променящите се климатични условия, реагират на недоловими дори за съвременната апаратура размествания на земните пластове или други промени и процеси на повърхността или в недрата на земното кълбо, протичащи в отдалечени географски райони, както и на космически влияния като слънчевите изригвания или изливащи се върху планетата ни енергийни потоци, идващи от далечни кътчета на Вселената.

Въпреки че смятаме себе си не само за съзнателни, но и за самоосъзнаващи се същества, нашата степен на самоосъзнаване непрекъснато се повишава. Разширяването на съзнанието ни постепенно обхваща следващите му пластове, а всички знаем, че най-близко като състояние на материята и степен на вибрация след физическото и етерното ни тяло е астралното (емоционалното) ни тяло. Именно поради тази причина увреждания в тъканта му, причинени от специфични емоционални нагласи и състояния, преживян стрес, емоционален шок и много други, достигат до физическото ни тяло под формата на заболяване. При напреднали в развитието си индивиди подобни процеси обхващат и менталното тяло, но тъй като тук говорим за преобладаващата част от човечеството, ще се ограничим с разглеждането на здравословните проблеми, имащи за първопричина отклонения от нормалното състояние на емоционалния ни носител.

Като пряк резултат от разширяването на съзнанието ни и повишаване степента ни на самоосъзнаване ние вече сме способни да възприемаме и частично да разшифроваме информацията, касаеща вътрешното ни състояние, която идва от фините ни тела и достига до нас посредством Сребърната нишка – антакарана. Когато успеем да изградим достатъчно стабилен и чист канал за връзка между личността си и останалите си аспекти, ние вече сме способни без чужда помощ да разгадаем причините за здравословния си проблем. А това означава, че сме отворили дверите към вътрешния си свят и постепенно се превръщаме в лечители на самите себе си.

На първо време обаче все пак се нуждаем от лекарите, психолозите и лечителите. Следва да сме подготвени и за сътресенията, предизвикани от скритите ни болежки, тъй като по този „вътрешен канал за връзка” най-напред на бял свят се появяват стари рани и проблеми, чакали поредица от превъплъщения нашето развитие, за да сме способни вече осъзнато да пристъпим към изцелението им.

Наличието на тези нарушения в по-фините ни тела ги прави недостъпни за откриване и диагностициране с обичайните за медицината средства и методи и на преден план се появява необходимостта от грамотни, отговорни и духовно извисени сензитиви. Тяхна задача е не само да помогнат при откриването на болния орган, стоящ в основата на видимото заболяване, но и възможно най-точно да посочат същинския източник на проблема. Сензитиви и лечители сме длъжни да открием причините за заболяването, да преведем на разбираем за пациента език посланието на вътрешния му Аз, което си пробива път до съзнанието му чрез болката, и да спомогнем за вътрешната трансформация и духовното израстване на болния.

Изминавайки рамо до рамо този труден път, и лечители, и пациенти следва да помним, че изцеляването на един от нас е изцеление на цялото човечество. Че помагайки на една душа да почисти и заздрави канала, чрез който предава Вселенската енергия (и информация) до личността във въплъщение, ние помагаме тази целебна енергия - чрез всеки от нас, да достигне до планетата ни и всичко живо на нея.

Ако сме си мислели, че пътуването към ядрото на същността ни наподобява возене на някое от влакчетата в Дисниленд – страшно и забавно едновременно, което все пак е за регламентиран отрязък от време, то следва да сме готови за Голямата изненада. По мои скромни наблюдения и последвалите ги заключения това пътуване няма обозначени нито начало, нито край. Другата новина е, че не можем да слезем от влакчето. Ако този факт бе известен и приет от хората, сами отнели живота си, мнозина от тях навярно биха пренаписали житейския си сценарий. Но това е отделна тема.

Хубавото в това пътешествие е, че маршрутът по който се движим, принципно включва в себе си вече преминатите и познати ни сектори, но и ги видоизменя, така че изненадите и новите впечатления не секват никога. Оказва се, че сме едновременно и подготвени, и не за това приключение. Добрата му страна е, че няма вероятност да ни отегчи, та да проспим който и да било отрязък от маршрута. А и дори да се опитаме да подремнем, премереният и съобразен с прага ни на поносимост стрес няма да ни го позволи и винаги ще ни държи будни.

Любопитно и в известна степен объркващо е и че вагончето, в което сме се настанили, едновременно е включено в цялата композиция, и в същото време се движи по свой собствен, съобразен с личните ни данни маршрут. Не по-малко любопитно е, че нямаме спомен за изминалият отрязък от него – все едно че сме го проспали.

Веднъж приели обаче, че съзнателно сме предприели това пътуване към самите себе си, следва да се подготвим да се изправим пред едно напълно непознато ни същество. Деформацията на сетивата ни може да ни внуши, че то изглежда страшно, грозно, глупаво. Или пък като самовлюбения Нарцис – точно обратното. И така пътешественици, затегнете коланите и призовете цялата смелост и любов, на които сте способни. Потегляме.
* * *

Навярно вече сте отбелязали, че консултирам предимно хора, готови да споделят открито проблемите си и активно да ми сътрудничат в процеса на изцелението. В случай че проблемът обхваща само физическото и етерното тяло, най-често моята работа се изчерпва с нормализиране активността на засегнатата чакра, препоръки за набавяне на липсващи на организма витамини, минерали или клетъчни соли, способ за пречистването му от натрупани токсини и насочване на пациента към специалист, който да приложи медикаментозно или друго лечение – по свое усмотрение.

Имайки предвид броя на консултираните от мен, процентът на такива пациенти е сравнително нисък. От тук нататък обаче навлизаме в област, изследваща сложния вътрешен свят на хора, в основата на чийто здравословен проблем лежат стари психо-емоционални травми, потиснати емоции и страхове или чувство за вина.

Времето, което аз отделям за една консултация, е от час до час и половина. Самото измерване ми отнема приблизително 10-15 минути. Сами можете да прецените колко време посвещавам за разговор с човека и за изслушване на проблема му. За страничен наблюдател такъв подход може да изглежда като ненужна загуба на време, през което, вместо да върша нещо по-полезно, аз си бъбря с пациента. Понякога дори и самият той остава с такова впечатление – поне в началото. Докато в един момент внезапно не осъзнае, че неусетно е започнал не само да формулира словесно проблема си, но дори и сам да анализира вътрешното си състояние.

Вероятно житейският ви опит ви е научил, че истинска стойност за вас имат не чуждите и споделени преживявания, а вашите собствени. Една известна сентенция гласи, че умният човек се учи от собствените си грешки, а мъдрият – и от чуждите. Това е вярно и невярно. Много често за това се сещат родители, опитващи се всячески да предпазят децата си от грешки, на базата на които преди време те са научили важен и болезнен житейски урок. Ако и вие сте правили такива опити, сами сте се уверили на собствен гръб в безсилието си да ги отклоните от избран от тях и погрешен (от ваша гледна точка) път.

Имайки предвид тези фактори и базирайки се на лечителския си опит, постепенно се уверих в едно – от първостепенно значение за успешното изцеление е страдащият човек да чуе проблема си от собствената си уста. Колкото и неуверен да е в себе си, всеки от нас се доверява на собствените си преценки в много по-голяма степен, отколкото на чуждите такива. Дори и да виждам къде е разковничето, дори и да съм убедена, че именно тази или онази реакция в дадена ситуация е уместна или неуместна (не харесвам думите грешка, погрешно и т.н.), моето мнение не е от особено значение или полза за този човек.

Сигурно се чудите каква е моята роля тогава? Може да ви звучи странно – но независимо какъв подход използвам за диагностициране или лечение, аз съм просто гид, съпровождащ пациента в пътуването му към самия себе си. Ролята ми е да го преведа по безопасни пътеки, да му покажа красивите и опасните места и да му позволя той да избере маршрута. Отговорността ми е да го изведа от това пътешествие невредим и обогатен с впечатления и познания за този красив и скрит от погледа му вътрешен свят.
* * *

Нужно ми бе повече от година да работя с хора с различни проблеми, за да осъзная, че през по-голямата част от времето за една консултация аз се намирам в състояние алфа. За непознатите с това понятие накратко ще поясня – това е честота на мозъчните вълни, характерна за състоянията преди заспиване, след събуждане, релаксация, мечтаене, както и по време на занимание, което изцяло е погълнало вниманието ни, така че външните шумове, светлина или други подобни фактори се игнорират частично или напълно от сетивата ни. В такова променено състояние на съзнанието се намирам и когато провеждам сеанс по регресивна терапия. Напоследък се забелязвам, че изпадам в такова състояние дори когато просто слушам внимателно разказ на приятел за житейските му перипетии.

Именно това състояние ми позволява интуитивно да доловя възловите моменти в разказа на пациента и скрития смисъл на изреченото от него. Не бива да забравяме, че висшият Аз на консултирания действително желае изцеление, наясно е с причината за проблема и всячески се опитва чрез слово, жестове и други несловесни форми на комуникация да ми съдейства през цялото време, деликатно насочвайки вниманието ми към съществените моменти.

Постепенно натрупвайки ценен практически опит, аз проумях, че е невъзможно, сложно и неефективно да търся дребните детайли като първопричини за проблема, изхождайки единствено от разказа на пациента. Като се вземе предвид невъобразимото многообразие от реакции, поведенчески нагласи, ценностна система и т.н. на всеки от нас, рискувах да се оплета в този сложен лабиринт и да загубя основната и важна за изцелението нишка.

Ако вземем за пример уникалния характер на нашите дактилоскопични отпечатъци, неизбежно ще стигнем до косвения извод, че на фино ниво следва още по-голямо разнообразие от конфигурации. Изводът, който се налага от тази констатация, ни навежда на мисълта, че гамата от чувства, емоции и реакции на всеки един индивид спрямо едно и също събитие е изключително пъстра и многообразна. Да се търси точната емоционална реакция, породила като следствие конкретен психо-емоционален проблем, е все едно да се търси игла в купа сено.

Все пак колкото и да сме различни, нагоре по духовните нива всички ние подлежим на поставяне под един общ знаменател. Вярно е, че ние сме уникални, ако се вземат предвид дребните детайли, но също така е вярно и че можем да бъдем обединени по много не само физически, но и духовни сходства и принципи.

Изводът, който след дълги търсения, отчаяние и объркване най-после се оформи в съзнанието ми преди няколко години, ми помогна да стъпя на една стабилна основа в работата си като лечител. Това, което беше нужно да направя, за да продължа да работя и да бъда полезна на другите с уменията, знанията и човещината си, беше да съставя своя обобщена класификация на многообразните причини, подпричини – и така до безкрай, за психо-емоционалните ни проблеми, много от които водят и до заболяване на физическото ни тяло.

Далеч съм от илюзията, че съм успяла да си изготвя пълен набор от такива принципни схеми и съответстващата им методика, което от моя гледна точка би било израз на прекомерна гордост. Имайки предвид непрекъснатото развитие и усъвършенстване на Вселената и на нас самите като нейни съставни клетки, съзнавам, че моята методика и заключенията ми подлежат на развитие и изменение. Резултатите от досегашната ми дейност обаче косвено ми подсказват за нейната относителна правота. Дълбоко в себе си зная, че положените от мен основи са достатъчно стабилни, за да ми позволят да надстроявам над тях, следвайки собственото си и общото ни развитие.

Подобни внезапни проблясъци, често наричани просветление, които всеки от нас преживява, косвено ни подсказват за ново разширение на съзнанието ни. Идеите, откритията, познанията – всичко това съществува като енергиен прототип във висшите измерения. Тази неизчерпаема информационна банка е на разположение на всеки от нас, но е и в известна степен наше собствено човешко творение. Ние сме вложили в нея своите усилия, мъчителните си и терзаещи ни размисли, болката си и радостта си. Те са плодовете от общите ни усилия за постигане на по-разширено и по-просветлено разбиране на света и самите себе си. Те са мои, ваши, на всички ни.

Всеки път, когато - в резултат на положените от мен усилия, аз достигна до ново просветлено разбиране, зная, че за пореден път внасям в общочовешката информационна банка свое собствено вложение, което предоставям на всички останали за безвъзмездно ползване. Точно по същия начин, по който други човешки същества са влагали и продължават да влагат ежесекундно собствените си интелектуални и духовни достижения, от които при нужда черпим – и вие, и аз.

Може би се питате какво все пак разбирам под разширено съзнание, като се вземе предвид широката експлоатация на този термин през последните десетина години? Това е развитие на фините ни тела до такава степен, която да позволява провеждането на импулсите (посланията) на душата, а по-късно и на монадата (духа) ни до будното ни съзнание. Както многократно съм подчертавала, този обмен е двупосочен. Ние непрекъснато излъчваме сигнали (импулси) „нагоре” и получаваме такива „надолу”. Този факт касае както всеки от нас като самостоятелен индивид, така и всички нас като човешко семейство.

Тук вероятно у вас възниква логичният въпрос: как индивиди, които са развили до определена степен само астралния си носител, биха имали достъп до информационната банка в менталните или още по-високите нива на съществуване? Мнозина прибързано биха стигнали до типично човешкото заключение, че явно и тук има някаква форма на кастово разделение и дори дискриминация, което е абсолютно невярно. Всеки напреднал в собственото си развитие индивид, дори да не го осъзнава, служи на останалите, което означава, че служи и на целите на еволюцията за развитието на събратята си. Неговата роля се изразява в трансформиране на висшите импулси и идеи, излъчени от умовете на Учителите и членовете на духовната Йерархия на нашата планета, така щото тези импулси да станат достояние на останалите. Ако ми позволите това простичко сравнение, то тяхната роля в този общочовешки процес е като тази на преводача от един език на друг.

Ако постепенно се приучим все по-често да отчитаме в съзнанието си тази непрестанна взаимозависимост, произтичаща от единството на живота във всичките му проявления и форми, то ние сме направили голяма и изключително важна крачка в собственото си развитие. След като веднъж стане наша втора природа, закономерният резултат от тази степен на самоосъзнаване е все по-нарастващото ни чувство за отговорност, което се превръща в нашия вътрешен барометър, контролиращ всяка наша мисъл, чувство или изречено слово. От същества, притежаващи способността да разпознаваме, наблюдаваме и изследваме външния си облик пред огледалото, ние постепенно се превръщаме във все по-зрели духовни индивиди, умеещи вече да виждат невидимата доскоро част от самите себе си.

От този момент нататък процесът вече започва да протича почти спонтанно, без видими усилия от наша страна. Огледалото от стената, в което все по-рядко се оглеждаме, бива заменено от всеки един елемент от заобикалящата ни действителност – от буйно растящите или увяхващи от присъствието ни стайни растения, от реакцията на домашния ни любимец или безпризорно коте или куче, от приятелите ни, близките ни и определените от нас като противници от близкото ни и по-разширено обкръжение. Докато достигнем до етапа, когато всичко около нас се превърне в едно огромно, необятно и безпристрастно огледало, в което с все по-нарастващо любопитство, изумление и възхита започваме да се оглеждаме.

Постепенно и незабележимо ние се научаваме първо да приемаме, след това да разбираме, а най-накрая – и да обичаме своето отражение. И тъй като това огледало в същността си е всичко, което ни заобикаля и прониква до най-малката ни елементарна частица, ние откриваме, че се учим да обичаме всеки и всичко. Достигнали до този етап от развитието си, най-после спираме за малко, за да се огледаме наоколо и с изумление виждаме един нов и необятен свят. Изкачено е поредното стъпало от личното, но и от общото ни развитие.

Сега вече знаем, че стълбата с безбройните си стъпала продължава в безкрая, чак до сърцето на Мирозданието. Пътят, който ни предстои, е неизвестен и труден, но Любовта, която ни е изпълнила, ни е дарила свободата от страха. Вече можем да наречем себе си освободени деца на Земята, Млечния път, Вселената. Вече знаем, че Бог е около нас, но и вътре в нас. Ние се оглеждаме в него, но и Той се оглежда в нас. Каквото горе, това и долу.

А сега поемете дъх, отпуснете се и спокойно и уверено нека заедно да застанем пред огледалото.

Огледалце, огледалце, я кажи...