ПРОБЛЕМИ С ПЪРВА ЧАКРА, ОТДЕЛИТЕЛНАТА И КОСТНАТА СИСТЕМА

Осмелявам се да твърдя, че всяко по-сериозно заболяване на отделителната или костната система има за първопричина отклонение от нормалната работа на чакрата корен, както най-често я наричат. Това символично наименование дава най-точна представа за нейното значение за нашето здраве и хармония на всички нива. По подобен начин коренът на растението, здраво закрепен за земята, черпи от нея всичко необходимо за нормалното си съществуване. Осигурява му устойчивост и стабилност. Всички знаем, че дори надземната част на което и да било растение да бъде унищожена, то бързо се съвзема, ако корените му са останали незасегнати.

Така стоят нещата и с първа чакра. Нейното нормално функциониране дава на индивида добро здраве, чувство за стабилност, реализъм при преценяване на житейските ситуации, както и възможност за вземане на правилни решения в необходимия момент. Всеки по-продължителен стрес, чувство за несигурност, страх от живота и от изпитанията, на които сме подложени, застрашава нормалната й дейност.

Тук е мястото да уточня, че при обичайни обстоятелства всеки човек притежава способността бързо да възстановява равновесието си и тогава не се стига до тежко заболяване. Но ако гореизброените емоционални състояния вземат превес, ако човек продължително време живее в среда, постоянно заплашваща неговата физическа и психическа цялост, ако по някакви причини отслабне волята му за живот, то тогава неминуемо се стига до блокиране работата на първа чакра. Най-често от това са застрашени хора, прекалено привързани и издигнали в кумир материалните ценности за сметка на духовността. Но и тук е валидна поговорката „Прекаленият светец и богу не е драг”. Защото има и индивиди до такава степен отдадени единствено и само на духовното, че се стига до парадокса да се разболеят затова, защото чрез своята фанатична привързаност към дадена религия или идея забравят, че и материята, която така разпалено отричат, е също божие творение.

Безспорно е, че от състоянието на чакрата корен зависи цялостното ни хармонично развитие, а оттам - и здравето ни. Първоначалното й формиране започва в утробата и продължава до 12-ия месец. Основният елемент на съзнанието, който я формира, е инстинктът за оцеляване. Ако повече хора бяха запознати с тази информация, това би предотвратило много травми и последвалите ги проблеми, причинени от нарушаване на нормалната й дейност в този начален жизнен период.

Искам да подчертая, че от голямо значение за бъдещото развитие на детето и превръщането му в хармонична и полезна за себе си и за обществото личност, както и за неговото физическо здраве е да се създадат нормални условия за отглеждането му. На първо място, създаване на чувство за сигурност. Новият човек трябва да бъде посрещнат (още от мига, в който узнаем, че е заченат) с безкрайна любов и внимание. Всяка тревога, чувство за несигурност, съмнение в това, дали е уместно то да се появи на бял свят, които изживяват майката и бащата, се долавя от плода. Такива родителски емоции оставят у бебето незаличим отпечатък. Впечатление, че появата му в този враждебен свят е нещо опасно, следователно - нежелателно. Всяко мислено или словесно изразено разочарование по отношение на пола нанася незаличима травма на детето. А ако то продължи да се чувства застрашено и несигурно и през първата година от живота си, това убеждение още повече се засилва. Волята му за живот отслабва. Стига се до блокиране на първа чакра. Следва нарушаване на енергийното равновесие.

При някои хора могат да изминат години, преди тази дисхармония да се прояви на физическо ниво. И тогава е изключително трудно да се достигне до истинската причина за конкретното страдание без помощта на психолог или сензитив, който да съумее не само да я установи, но и впоследствие да я ликвидира. При този процес е крайно необходимо активното, интелигентно и осъзнато сътрудничество на самия потърпевш. В почти всички случаи, които касаят заболявания на детето в ранната му възраст, са налице нарушения в единия, а понякога и в двамата родители. С други думи, за да не боледува детето, е необходимо и майката и бащата да бъдат здрави и уравновесени. А ако навлезем още по-дълбоко, трябва да вземем под внимание дори обстоятелството, как родителите на единия от брачните партньори приемат, а оттам - и се отнасят към снаха си (или зет си).

В обобщение можем да кажем, че всичко, което заплашва оцеляването ни, накърнява правото ни „да бъдем тук и сега” и да имаме необходимото за нормалното си съществуване - подслон, храна, средства, както и страхът, произтичащ от тези обстоятелства, са в най-общи линии условията, които поддържат (или нарушават) нормалната работа на първа чакра. Детето има жизнена необходимост от физически допир с майката, която за него е единственото същество, гарантиращо му сигурност. Всяко изоставяне и пренебрегване, било то физическо или емоционално, нарушава нормалната работа на първа чакра. В някои случаи с напредване на развитието на човека това нарушение се отразява и на по-горните центрове и най вече на центъра на слънчевия сплит - или трета чакра. В тези случай последиците са стомашни, жлъчни или чернодробни заболявания, за които казваме, че са на нервна почва.

До такива нарушения водят и физическото малтретиране, злоупотребите с клизми, както и родови травми на единия или на двамата родители. А това би могло да се случи, ако те в миналите си животи са преживели геноцид, холокост или е било заплашено собственото им оцеляване вследствие на продължителни военни действия в страната, в която са живели. В някои случаи се срещат и възрастни индивиди (имам предвид преминали половото съзряване и пубертета), при които горепосочените причини са довели до блокиране на първа чакра, а оттам - и до конкретно физическо заболяване. По мое мнение в случаите, когато това страдание се превърне в хронично, е необходимо освен текущото лечение на конкретния орган или система да се потърси помощта на психолог или сензитив. А неговата работа, както вече казах, се заключава в това, да открие конкретните причини и да съдейства на пациента за тяхното ликвидиране.
* * *

Заболяванията на отделителната и костната система, захранвани с енергия от първа чакра, могат да бъдат причинени от много и различни фактори. Ако в основата им не стои психо-емоционална травма, т.е. ако първопричината е единствено в етерното тяло, лечението им с медикаменти и с методите на съвременната медицина дава добри и трайни резултати. Имала съм много случаи, когато съм констатирала възпаление на единия или двата бъбрека, след което съм насочвала човека към уролог. Работата ми с такива пациенти се изчерпва с диагностиката ми и не е необходимо да прилагам форма на енергийно лечение. Пси-диагностиката е изключително полезна при жените, чиито оплаквания от болки в областта на корема могат да бъдат причинени и от възпаление на яйчник, и от възпаление на уретер, а погрешната диагноза, водеща до погрешно лечение, би причинила допълнителни усложнения. Отклоненията в работата на първа чакра при такива пациенти са незначителни и не изискват енергийна корекция.

Случвало се е при първоначалната диагностика да констатирам частично блокиране на първа чакра, без обаче да има наличие на емоционални травми, изтласкани в подсъзнанието. Това, което съм забелязала при почти всички пациенти с такова отклонение, е вътрешно униние и подсъзнателно нежелание за живот. Липсата на отклонения от нормите на ниво астрално тяло подсказва, че причината е сравнително „млада” и все още не е изтласкана под прага на будното съзнание. При такива случаи обикновено са необходими няколко разговора с пациента, по време на които между моето и неговото етерно тяло тече интензивен обмен на енергия. Това, разбира се, остава неизвестно за него, а и не е нужно да го узнава. Резултатът е витализиране на неговото етерно тяло до нужната степен. Процесът обикновено протича спонтанно, без моя съзнателен контрол. Повече подробности по тази тема ще изложа в следващите две части на книгата.
* * *

Имах един интересен случай, който, въпреки че е единствен в практиката ми, е много красноречив. Синът на мой колега (тогава на 12 години) пострада при автомобилна злополука. Резултат – счупени голям и малък пищял на около 20 см над глезена. След задължителните при такава травма рентгенови снимки гипсирали крака на детето и го изпратили по живо по здраво. Дотук добре. Само че, когато след два-три дни колегата ми завел детето на контролен преглед в областната болница, се оказало, че при гипсирането счупените кости не са наместени правилно. Страшното беше, че вече нямаше възможност да се чупят и наместват отново. Поне такова мнение изказал специалистът.

Познавах това лъчезарно дете от осемгодишно и перспективата то да продължи живота си полуосакатено много ме разстрои. Предложих помощта си, без да обещавам чудеса, а и не знаех какво изобщо може да се направи в случай като този. При прегледа обаче установих, че мога да помогна, нанасяйки енергийна корекция. На този аспект от работата ми ще се спра обстойно в частта „Способи за лечение”. Искам обаче да споделя с вас удивлението си от резултата от моята намеса.

Проведох всичко на всичко две „процедури”, стоейки на 80-100 см от детето. Преди и след всяка от тях правех измервания за общото му състояние и местоположението на счупените кости. Малкият ми пациент по-късно сподели, че по време на лечението ясно е усещал енергийните потоци, излъчени от мен. Но не локално – в счупения си крак, а общо с цялото си тяло, а най-вече – в областта на гръбначния стълб. А моите измервания след всеки сеанс отчитаха преместване на костите една към с друга с по един-два милиметра!

Когато дойде време за сваляне на гипса, а след това и за рентгенова снимка, костите бяха зараснали правилно. Енергийният прототип на костната система в етерното тяло, който е нещо като арматурата на физическото ни тяло, подпомогнат от насочената от мен енергия, беше „придърпал” костите на правилното им място. С този пример принципно могат да се обяснят и другите лечебни процеси, чийто краен резултат сме способни да видим във физическото изцеление.

До този момент смятах, че когато се касае за счупени кости или тежко нараняване, енергийният лечител не може да бъде от голяма полза на пострадалия. И сега поддържам становището си, че в такива случаи компетентната намеса на травматолог или хирург е необходима. Но и подпомагането на лечебния процес със своевременна и уместна помощ на енергиен лечител може в значителна степен да ускори възстановяването на увредените кости, мускули и тъкани, да неутрализира възпалението и да стимулира работата на имунната система. Както виждате, отново на преден план излиза темата за сътрудничеството между лекар и лечител.

Често срещан проблем, който спада към тази група въпроси, е болката по протежение на гръбначния стълб, в някои части на гърба, в крайниците или ставите. При такива оплаквания винаги внимателно проверявам целия костно-ставен апарат, а най-вече гръбначния стълб - и то прешлен по прешлен. Ако не открия никакви „механични” отклонения, се насочвам към измерване енергетиката на гръбначния мозък. Причината за болката - в преобладаващ процент от такива случаи, се оказва нарушено (ограничено) протичане на енергията по етерното съответствие на гръбначния мозък и спиналните нерви. Тогава намесата на енергиен или рейки лечител е крайно необходима, защото без нормализиране циркулацията на енергия по „главния кабел”, а оттам – и по цялата нервна система, окончателното изцеление е немислимо. В случаите, които съм имала, енергийната корекция, която обикновено прилагам на два отделни етапа, се е оказвала достатъчна за окончателно и безвъзвратно изчезване на болката.

Първоначалното формиране и развитие на този център протича през периода между шестия месец до втората година от живота ни. По време на този етап детето утвърждава своето право да чувства и да има удоволствие. Всички знаем, че когато потребностите за оцеляването на организма са задоволени, обикновено следващото нещо, от което изпитваме потребност, е удоволствието. За децата удоволствие е простата човешка радост от това, че са живи, и чрез тази радост те намират връзка със света. Когато това им право е ограничено или напълно отнето, се стига до блокиране на втора чакра, а оттам се нарушава и способността им за съзидателност и творчество. Често след време това се оказва причина за различни сексуални смущения или извращения.

До такива нарушения може да се стигне и когато детето е натоварено с отговорности, нарушаващи възможностите и способностите му. Или в случаите, в които удоволствието се свързва с манипулативни условия от рода на „ще получиш лакомство, ако...”, „няма да гледаш филма, ако не...”. Психолозите са добре запознати до какви изтласквания в областта на подсъзнанието водят подобни манипулации с детската психика. Но крайният резултат е частично блокиране и на втора чакра. Бедата се състои в това, че тези нарушения се проявяват едва по време и след половото съзряване. В много от случаите обаче да се достигне до истинските причини, е неимоверно трудно именно поради „давност”.

Често тръгвайки от отричане или забраняване на нормалните и здрави човешки удоволствия, впоследствие се прибягва или открито до „заместители” - прекомерно ядене, алкохол, дрога, сексуални извращения, или до тайното им получаване. А това неминуемо води до натрупване на чувство за срам и вина. И кръгът се затваря.

Мнозина от хората, при които е нарушена нормалната работа на втора чакра, са крайно поляризирани на принципа „или-или”. Нюансите в емоциите, мисленето или поведението при тях са отричани - съзнателно или не. Светът за тях е или бял или черен, като тези настроения и възприятия понякога се сменят с шеметна скорост и ясно се забелязват в поведението им. Общуването с тях е трудно именно поради тази непредсказуемост - нещо, което и те самите добре осъзнават, но се чувстват безсилни да променят.

За правилното функциониране на втора чакра, от което зависи нормалното ни половото развитие, от изключително значение са не само семейната и социалната среда, в която израстваме и биваме възпитавани, но и условията, при които сме заченати. Нека си припомним, че по време на полов контакт двамата партньори сливат не само телата си, но и полетата си. Обменът на енергия протича на всички нива чрез всички чакри. При тъй наречената „мисионерска” поза, когато мъжът и жената са с лице един към друг, се осъществява взаимно проникване и обединяване на излъчването на втората им чакра. Така създаденото общо поле по един окултен начин осигурява (или не) необходимата благоприятна среда за зачеването и хармоничното развитие на плода.

В лечителската си практика съм имала доста случаи на заболявания на половата система – както на жени, така и на мъже. При мъжете често проблемът касае простатната жлеза. Заболяване от такъв характер, както знаете, понякога води до доброкачествени или злокачествени туморни образувания. При жените заболяванията са от най-различно естество – като се започне от тривиалното възпаление – понякога обхващащо и коремната кухина в близост до засегнатия орган, кисти на единия или на двата яйчника, миома на матката, безплодие. При здравословни проблеми от такъв характер при всички случаи съм установявала нарушена работа на втора чакра. Тук не може да се говори за блокирана чакра в истинския смисъл на думата, но така или иначе именно недостигът на енергия стои в основата на заболяването.

В някои от случаите – и при двата пола – липсват причини от психо-емоционален характер. Във всички случаи обаче съм установявала остър недостиг на цинк в организма. Влиянието, което той оказва за нормалната работа на половата система, е безспорно и аз не спирам да се питам защо специалистите не го предписват на такива пациенти. В преобладаващ процент от такива случаи нормализирането на функциите на втора чакра плюс набавянето на цинк – под формата на таблетки, дава прекрасни резултати. Случвало се е в основата на такъв проблем да стои стара емоционална травма, но такива случаи ще разгледаме по-нататък.

Веднъж приех за консултация млада жена, която сподели, че от доста време безуспешно се опитва да зачене. Тогава установих, че единият яйчник действително не функционираше на пълни обороти, но това не беше съществена пречка да забременее. Втора чакра работеше с намален капацитет, налице беше познатият ми остър недостиг на цинк. Срещнахме се два пъти, като на втората среща й казах от кой яйчник предстои да се отдели готова за оплождане яйцеклетка. На базата на тази информация тя вече можеше да прецени кога здравият яйчник отделя яйцеклетка и да се съобрази с този фактор. По мое мнение жената имаше реален шанс да се сдобие с така желаното дете и аз без колебания я уверих, че в рамките на няколко месеца това ще се случи.

Мина доста време. Понякога се сещах за нея и се питах как ли са се развили нещата. Честно казано, имаше периоди, когато ме изпълваха известни съмнения в правотата на заключенията ми. Още повече, че от време на време тя ми се обаждаше, за да ме поздрави, да ме попита как съм, да ме дари с лъчезарната си усмивка и да ме информира, че всичко все още е постарому.

Вече не помня след колко време – но не повече от година, тя дойде, за да ми съобщи радостната вест – очаква дете. Това, че специално се отби при мен, за да ме осведоми за резултата от работата ми, ме дари с радост, която от сърце пожелавам на всички вас.
* * *

Тъй като за лечението на горепосочените проблеми, а и на много други заболявания, не е достатъчна само моята намеса, а е необходимо и медикаментозно лечение, назначено от специалист, аз изобретих един хитроумен начин за такива случаи. Целта е пациентът, без да дава обяснения от кого е узнал кой точно орган е в основата на страданието му, да насочи вниманието на лекаря към проблема, констатиран от мен, но неустановен (все още) от него. В такива ситуации болният просто казва на лекаря, че го боли примерно десният бъбрек и настоява освен анализ на кръв и урина да го видят и на ехограф, без изобщо да споменава, че се е консултирал с мен.

Причините за такива „маневри”, предполагам, са ви ясни – скептицизмът и отрицателното отношение на повечето лекари спрямо всякакви си там „екстрасенси и пишман лечители”. Вярно е, че понякога представителите на традиционната медицина имат основание за такова отношение, но крайните позиции на едната страна спрямо другата в доста случаи са в ущърб на болния. Съпротивата и недоверието, проявени от страна на медиците по отношение на сензитивите и лечителите, както и критиките на последните по адрес на лекарите може в някои случаи да са оправдани, но все пак е време и едните, и другите да сверят часовниците си с настоящите реалности.

В моята практика имах период, когато направих опити деликатно да предложа сътрудничеството си на лекари от града ни. Опитах се да ги убедя, че съм готова (и способна) да ги подпомогна в случаи, когато са затруднени да определят точно от кой орган възниква заболяването (понякога симптомите при различните заболявания са доста сходни). Такава паралелна диагностика би била изключително полезна, когато няма време за губене и погрешно поставената диагноза би довела до катастрофални за пациента последствия. Бях достатъчно ясна, заявявайки че предлагам сътрудничеството си безкористно, гарантирам дискретност и нямам никакви претенции да обирам лаврите. За жалост по една или друга причина не срещнах разбиране. А може би така е трябвало, кой знае...

Имах и един забавен случай с мой бивш колега. Човекът дочул, че съм „екстрасенс”, и ми се оплака, че напоследък много го боли главата. Причината според мен беше във високото кръвно налягане, а това пък беше причинено от възпаление на единия от бъбреците му. Още на следващия ден колегата ми пожелал ехография на бъбреците в частната ни поликлиника, като най-невъзмутимо заявил, че е ходил при екстрасенс, който му казал да си прегледа отделителната система. Заключението ми се потвърдило, а узнавайки за това, освен че се посмях, аз получих още едно потвърждение за точността на заключенията си.
ПРОБЛЕМИ С ТРЕТА ЧАКРА И ПАНКРЕАСА
Трета чакра представлява изключително мощен, добре развит енергиен център, чиято балансирана дейност е от изключително значение за нашето хармонично развитие и духовен напредък.

Разположена е малко под лопатките, на нивото на слънчевия сплит и вибрира с честотата на слънчево жълтия цвят. Физическото му съответствие е задстомашната жлеза - панкреасът, а вторично - стомахът. Управлява работата на храносмилателната система, черния дроб и жлъчката. За разлика от далака, който е проявление на центъра за приемане и разпределяне на праната (жизнената енергия), черният дроб е средището на емоционалния ни живот, тъй като „връзката” на астралното тяло с физическото се осъществява чрез него. Това е и органът, който най-много страда, когато зачестят емоционални смущения с различен произход.

Още от времето на Атлантида фокусът на човешкото внимание е бил съсредоточен в желанията, като и днес по-голямата част от човечеството е фокусирана в този център. Това, казано по друг начин, означава, че повечето хора при вземането на решения и последвалото ги поведения се ръководят преди всичко от емоциите и желанията си. Харесвам - не харесвам, искам - не искам, доставя ми удоволствие - доставя ми страдание. Помислете си колко много хора са подвластни на тези двойки противоположности, които в голяма степен управляват живота им. Въпросът не се състои в това, дали изпитваме или не желания и емоции, а дали им позволяваме да управляват живота ни за сметка на разума и съзнателно и волево взетите решения.

Трета чакра е главният разпределителен център за всички енергии под диафрагмата. Обединява и фокусира енергиите на долните две чакри, които заедно с нея са центровете на личността, и ги пренася към сърдечния център. Чрез нея все още работят повечето медиуми и ясновидци, при които тя е доста активна. Това е най-неспокойният център в тялото на човека и на нарушенията в работата му се дължат повечето стомашни, жлъчни и чернодробни заболявания. До този момент нямам случай от личната си практика, при които човек с такива оплаквания да не е с блокирана трета чакра. И тъй като лечението, на което се е подложил, третира само последиците, т.е. лекува физическото тяло, често страданието е хронично и се възобновява при най-малкия емоционален стрес. До истинско изцеление се стига едва когато се възобнови нормалната работа на „слънчевия змей” - трета чакра.

Първоначалният етап на формиране и развитие на този център е във времето от 18 месеца до 4 години. Това е времето, когато детето започва да изявява личните си искания и желания, проявявайки собствената си воля. Започва да формира своята индивидуалност, осъзнавайки, че е самостоятелна личност. Интелектът тепърва предстои да се развива. Светът се възприема и оценява през призмата на емоциите. Впечатленията за радост или болка оставят траен отпечатък върху развитието на трета чакра. Ако детето често бива засрамвано или манипулирано, неусетно се нарушава нормалната й работа. Всяко психическо насилие, било то префинено или брутално, в действителност изчерпва детската енергия. Нейното извличане, в болшинството от случаите несъзнателно, се извършва именно през този център.

При много от хората, страдащи от стомашни нарушения, гастрити и язви, това се дължи на дълбока емоционална травма в детството им. Този ранен етап от живота е решаващ за съотношението любов и омраза, сътрудничество и своеволие, свобода на себеизразяването и потискането му. От чувството на себеконтрол без загуба на самоуважението възниква трайно чувство на добра воля и гордост; загубата на себеконтрола и чуждият контрол върху нас водят до трайна тенденция към колебание и срам. И тук обикновено минават години, преди увреждането на трета чакра да се прояви на физическо ниво под формата на едно или друго заболяване. От изключително значение за нормалното протичане на енергията през трета чакра е емоционалното ни равновесие. Всеки от нас е изпитвал стомашни неразположения при емоционален стрес. Язваджиите най-добре знаят по какъв начин всяко притеснение събужда приспаната (но неизлекувана) болка.

Това е и центърът, през който се осъществява отнемането на енергията при явлението, наречено биовампиризъм. Потърпевшият често се оплаква от болки в стомаха, които отдава на заболяване. Ясновидци твърдят, че в момента на извличането се наблюдава тънка светеща нишка, която свързва третата чакра на консуматора с тази на жертвата.

Много от хората, които са преживели спонтанно излизане от тялото, споделят, че отделянето се е извършило пак през този център. Понякога при неконтролиран гняв се наблюдава мощно изригване на енергия през трета чакра, която буквално облива опонента. Всеки от нас е изпадал в бурен гняв или е бил обект на гневни изблици на свой събеседник и е изпитвал усещането за загуба на енергия, понякога толкова осезаемо, че човек едва се задържа на краката си. Често след това следва пристъп на гадене или стомашно неразположение. И всичко това се дължи на разстройване работата на трета чакра.

При настъпването на смъртта отделянето на по-висшите носители от физическото тяло се извършва - за болшинството от хората, именно през трета чакра. При неразвитите хора това става през стъпалата, докато при високо развитите - през теменната част на главата. В древен Египет е съществувала длъжността царски трепанатор. Това е било изключително почетна длъжност, заемана след прецизен подбор от специално обучен лекар. Задачата му е била малко преди смъртта на фараона, за когото се смятало, че е с божествен произход, да отвори черепа му, като по този начин улесни душата при отделянето й от тялото.

В заключение може да се каже, че и за емоциите и желанията ни, както и за всичко останало важи правилото за златната среда. Потиснати или прекомерни, те нарушават нормалното протичане на енергията и рано или късно водят до заболяване. Източната философия, а и всички духовни науки твърдят, че именно желанията са оковите, които ни обвързват с материалния свят и възпрепятстват нашето израстване и духовно освобождение. Може би си струва да се замислим над това.

Спомням си за моя пациентка, с която по-късно се сприятелихме. Тя е микробиолог по образование и по професия. Дойде при мен с оплаквания за болки в областта на стомаха, които въпреки предприетите от нея мерки не се повлияли от нищо. Моето заключение беше: блокирана 3-та чакра, изчерпване на енергията й; нарушена работа на панкреаса (възпаление) - оттам и болката, която тя смяташе за стомашна; леко повишено ниво на кръвната захар.

Когато й съобщих последното, с вътрешна усмивка отбелязах прикритата й изненада. И недоверие. И знаете ли защо все пак тя дойде и за втора, трета и т.н. консултации? Защото веднага след като излязла от дома ми, се отправила към „Бърза помощ” при своя позната лаборантка, за да си направи съответните специализирани изследвания. След потвърденото чрез лабораторните анализи мое заключение на нея й трябваше доста време, за да се справи с вътрешните си противоречия, произтичащи от дотогавашната й система от познания и представи за света и нея самата и новия ъгъл на зрение, който се налагаше да възприеме.

Впрочем имала съм доста такива случаи, когато причината за болките в областта на стомаха се е оказвала възпаление на панкреаса, а човекът дълго време е лекувал гастрит, че дори язва. Мнозина от тях бяха минали по доста кабинети, включително и при гастроентеролог. Запитвала съм мои познати лекари защо на специалистите им убягва този проблем. Отговаряха ми, че изследванията за състоянието на панкреаса са доста сложни и поради тази причина специалистите ги оставят за накрая?!

След като тъй и тъй стана дума за проблеми с панкреаса, а в частност – и с храносмилателната система, искам да се спра на още едно заболяване, което вече придобива масови мащаби – диабета. По същество това е заболяване на панкреаса, който не успява да изработва нужното за организма количество инсулин, който, от своя страна, регулира нивото на кръвната захар. Ако съвременната медицина все още не е в състояние да се справи с това заболяване, без да е необходимо болните да стават зависими от приемането на инсулин до края на живота си, то една от причините е неотчитането на функциите на чакрите и прякото им влияние върху ендокринната система.

Панкреасът е физическо проявление на трета чакра. Следователно ако този енергиен център не функционира пълноценно, то видимото нарушение на неговата работа се изразява на първо място чрез смущения в работата на панкреаса, впоследствие - на работата на храносмилателната система, черния дроб и жлъчката. Частичното блокиране на трета чакра може да добие физическо изражение посредством влошената работа на един от тези органи или в сложна съвкупност от отклонения, наричани стомашно-чревни заболявания.

По мое мнение в основата на такива заболявания, в това число – и на диабета, стоят психо-емоционални травми, изтласкани в подсъзнанието. Въпреки че такива причини подлежат на обобщение и са изложени от Тибетеца в „Езотерично лечение”, в детайлите си те се различават и към всеки отделен случай трябва да се подхожда строго индивидуално. Фактът, че все повече деца страдат от диабет (а при тях е очевидно, че не са имали време да натрупат такива подсъзнателни травми от този си живот), води до извода, че причините трябва да се търсят в миналите им животи с методите на регресивната терапия.