ПРОБЛЕМЪТ Е ВСЛЕДСТВИЕ НА

• 
  блокиран живот на душата
  
• 
  издигане на енергията към горните центрове
  
• 
  изграждане на „моста” – Сребърната нишка (антакарана)
  
• 
  свързан с посвещение
  

Необходимостта от събиране на информация, произхождаща и от тази група въпроси, също е от голямо значение за качествената ми лечителска работа. По мое мнение и тук е необходим кратък коментар.

Темата, чийто синтез са тези въпроси, вече е разглеждана в „Сребърната нишка” - в главата за посвещенията. Тя е твърде обширна, сложна и излиза извън предмета на тази книга. Но тъй като някои от болестните симптоми и дори заболявания имат за първопричина контакта на душата с въплътената личност, за мен тя е от голямо значение както при първоначалната диагностика, така и въобще.

Представлявайки проявен във фини тела и физическо тяло космически разум, всяка личност на тази планета може да се разглежда и като проводник на висшите космически енергии към Земята. Символиката на Сребърната нишка навярно е добре известна на повечето от вас. Този своеобразен енергиен канал, свързващ личността с душата, душата с монадата и този личен Отец в небесата със Създателя, в източната философия е наречен антакарана.

В процеса на еволюционното ни развитие, в хода на големи, малки и още по-малки цикли постепенно човешката раса се е подготвяла – развивайки и усъвършенствайки фината си чувствителност, все по-пълно и качествено да приема божествените импулси на духа – чрез душата, с физическия си мозък и будното си съзнание. Човекът, съумял да изгради антакарана, е наричан самопостигнал се. Смята се, че до този момент от развитието ни самопостигналите се са все още нищожно малка част от човечеството. Такъв човек, който е изградил връзката си поне с душата си, е способен до някаква степен активно и съзнателно да живее във фините нива или т.нар. висши измерения. Собствената му връзка с неговата душа му позволява да се свързва все по-свободно с останалите души – някои от които са във въплъщение, други съществуват във фините си носители.

Когато бъде изградена антакарана и в посока от душата до монадата, личността, проявена на Земята, вече частично или все по-пълно, започва да функционира съзнателно и в космичните планове извън планетата ни и дори извън Слънчевата система. Наричаме ги Пророци, Духовни водачи, Учители. Именно те поемат отговорността за донасянето (заземяването) на следващите Откровения, Световни учения и религии, които ни водят по възходящия ни път към самопознанието и самоусъвършенстването.

Веднъж прокарани от Тях, новите пътеки вече са отворени за вървящите по стъпките Им, които ги утъпкват и превръщат във все по-широки пътища и магистрали. Този основен принцип за развитие е всеобщ за Вселената и в него е залегнал Законът за непрекъснат обмен и взаимовръзка – както от горе на долу, така и обратното.

Малцина от нас все още са способни в пълна степен да осъзнаят тази божествена взаимовръзка и взаимозависимост, която излиза извън рамките не само на Земята и Слънчевата ни система, но и извън Млечния път и достига до сърцето на Всемира. Единството на живота, веднъж осъзнато от нас в неговия най-опростен вариант, ни носи просветление, мъдрост и любов. Отговорността, която постепенно поемаме на плещите си, вече не ни плаши в същата степен, както в началото. Законите и Правилата, общовалидни за цялото Мироздание, постепенно навлизат в съзнанието ни. Тяхната съвършена простота започва да навлиза в сърцевината ни, да се превръща в наша втора природа и тогава ние изведнъж разбираме колко простичко можем да живеем, съблюдавайки ги. Безценният дар, който сами сме си дали, изграждайки своята Сребърна нишка, е нашата заслужена награда – за всичките ни страдания и усилия, мъки и неволи, болка и отчаяние. Излезли сме от сянката в Светлината.

Следвайки Законите за цикличност в развитието на Вселената - от центъра към периферията (центробежно, инволюция) и от периферията към центъра (центростремително, еволюция), човешките монади влизат във въплъщение във все по-плътни форми (тела), като крайният етап на уплътняване на материята е т.нар. физическо измерение. В тази точка на временно равновесие, преди да започне обратният процес, енергийните центрове – чакрите, следва да са достигнали оптималното си развитие за текущия цикъл.

Когато започне завръщането от периферията към центъра, т.е. изкачването по еволюционната дъга, енергийните центрове под диафрагмата започват да „прехвърлят” активността си към съответстващите им над нея. От 3-та – към 4-та; от 2-ра – към 5-а; от 1-ва – към 7-а. Този вътрешен процес е паралелно съпътстван от изграждането и разширяването на антакарана, вследствие на което към физическото тяло започват да постъпват енергиите на душата (а по-късно и на монадата). Прехвърлянето на енергиите от долните към съответстващите им горни чакри, както и високите енергии на душата се понасят различно от всеки човек, в зависимост от състоянието на физическото му тяло. Казано по-опростено, плътната материя на физическия ни носител постепенно се приспособява към тези нови за нея енергийни потоци. В някои случаи това приспособяване протича с проявяването на разнообразни болестни симптоми и дори краткотрайно заболяване.

Системите и принадлежащите им органи, които реагират на тази вътрешна промяна, са тези, чиято захранваща ги чакра в момента е включена в процеса. Възможно е неразположението да обхване както областта на 2-ра чакра, така и тази на 5-а. По мои наблюдения най-труден е преходът от 3-та към 4-та. За да можете да вникнете в изложеното дотук, ви предлагам да отделите внимание на схемите в края на книгата. Тук ще се огранича да посоча връзката между всяка от седемте главни чакри със съответната жлеза с вътрешна секреция, система и органи във физическото тяло.

• 
  1-ва – надбъбречни жлези, отделителна система, костна система, кожа, зъби.
  
• 
  2-ра – полови жлези, полова система
  
• 
  3-та – панкреас, черен дроб, жлъчка, храносмилателна система
  
• 
  4-та – тимус, сърдечносъдова система, кръвообращение
  
• 
  5-а – щитовидна жлеза, дихателна система, вегетативна нервна система, нос, уши, ляво око (окото на личността)
  
• 
  6-а – хипофиза, дясно око (окото на душата)
  
• 
  7-а – епифиза, централна нервна система, трето око (окото на монадата)
  

Споделям с вас, че ако едно неразположение или болестен симптом се дължи именно на изкачване на енергиите от долен към горен център, на пробуждане на горния или на предстоящо посвещение на душата, то място за тревога или страх няма! Това е един закономерен процес и в повечето от случаите нито самите ние, нито лекарите могат да направят кой знае какво. Предполагам, че процесът би бил много по-безболезнен, ако физическите ни тела бяха „във форма”, но живеейки в замърсена и почти отровена – както физически, така и енергийно, среда, плътната им материя се приспособява към новите енергии доста по-мъчително.

Знам приблизително какво изпитва всеки, който е достигнал до този етап, защото съм преминала през него. Благодарна съм, че тогава вече имах способността да се измервам, за да имам психически сили да изтърпя промените в тялото си, без да се стресирам или безрезултатно да се опитвам да си помогна с лекарства.

Предполагам, че за вас ще представлява интерес по какъв начин са протекли при мен тези процеси. По онова време нямаше кого да попитам на какво се дължат тези специфични неразположения и болки. Процесите, през които преминавах, ме принудиха да търся в специализираната езотерична литература тяхното научно обяснение. Отговор действително намерих единствено в книгите, и то четейки между редовете, както и задавайки въпроси с помощта на махалото. Впоследствие натрупаният личен опит се оказа безценен. И когато мои пациенти и приятели навлязоха в този важен и труден етап от живота си, можах да им бъда полезна с измерванията и напътствията си.

Преди да започне прехвърлянето на енергиите към чакрите над диафрагмата, аурата има яйцевидна форма и обгръща цялото ни тяло. При добро здраве първа, втора и трета чакра при измерване отчитат (0) – т.е. балансирани са. Четвърта отчита (-40); пета – (-50-55); шеста – (-60-70); седма – (-70-90). Скалата, по която правя тези измервания, съм си съставила сама и е включена в приложението.

Когато настъпи времето за издигане на енергиите към горните центрове, те постепенно започват да отчитат по-високи параметри, което говори за тяхното постепенно пробуждане. За известен период от време трета чакра започва да работи по-активно, подсказвайки, че тече прехвърляне на контрола (от страна на душата) към съответстващата й четвърта чакра. Това обикновено е съпроводено с периодично появяващи се и внезапно изчезващи болки в областта на стомаха. В същото време в центъра на гърдите периодично се усеща приятно затопляне, съпроводено с емоционални състояния, които за всеки от нас са различни. Може без причина да ви се доплаче или да се чувствате изпълнени с любов и радост. Случва се тези състояния да се сменят внезапно, което може да ви обърка или притесни.

След приключването на този изключително важен процес аурата се изнася над диафрагмата, добивайки кръгла или овална форма, чийто контур обхваща гърдите. Изнесената над слънчевия сплит аура е един от белезите, свидетелстващи за постигнат контрол от душата над емоционалната ни природа. Знак е за духовно достижение, към което индивидът се е стремял през целия си низ от превъплъщения. Ако този процес премине на високи обороти, това означава, че човекът е достигнал до този етап в някой от миналите си животи и в този просто преминава през повторение, което окончателно да затвърди постигнатия резултат. Т.е. е нещо като преговор, преди да се премине към усвояване на новата учебната програма, свързана с предстоящото ни развитие и усъвършенстване.

Много характерни са симптомите при прехвърляне на енергиите от втора към пета чакра. Тук различията при всеки, изпитващ такава пренастройка, са почти минимални, в което имах възможност да се убедя впоследствие. Възможно е временно да се забележи повишена сексуална активност или пък точно обратното. Тук трябва да се вземе предвид, че както втора чакра е енергийният център на съзиданието във физически аспект, така пета е в духовен. Същата тази енергия, която използваме, за да създаваме живот във физическа форма, но вече трансформирана на по-висока октава, ни позволява да творим, включвайки творческия си потенциал, личните си дарби, наклонности и интереси.

Активирането на пета чакра е съпроводено с усещане за стягане в гърлото, често „падане” на гласа, понякога до степен да не можем да говорим повече от няколко минути. Интересно е да се отбележи, че паралелно с нейното пробуждане се активират и вторичните центрове, намиращи се от двете страни на гръбначния стълб, в близост до върха на лопатките. Това обикновено е съпътствано от болка, която много напомня на невралгична и често при такива оплаквания лекарите погрешно поставят диагноза „плексит”. Може да се случи болката да се разпростре надолу по ръцете, концентрирана в областта на ставите – та чак до върховете на пръстите.

Времетраенето на тези неразположения не може да се определи с точност, но продължава от няколко месеца най-много до година. Тъй като физическото проявление на пета чакра са щитовидната и околощитовидните жлези, то нейното активиране влияе пряко върху вегетативната нервна система, която в крайна сметка е физическото съответствие на системата от енергийни меридиани и краен физически проводник за протичащата по тях енергия до клетките на тялото ни. Следователно пробуждането на пета чакра води до усъвършенстване на нервната ни система и до по-пълноценно захранване с енергия на физическото ни тяло.

Когато при мен започна тази пренастройка, в резултат на измерванията си установих следното. Постепенно над лявото ми рамо махалото отчиташе все по-нарастваща активност – нещо като фонтан от енергия, който постепенно се усилваше. Същата активност се забелязваше по цялата ми лява половина на тялото и свършваше до пръстите на левия крак. Тогава разбрах, че прехвърлянето на енергията от втора към пета чакра ще приключи едва когато циркулационният контур се затвори и над дясното ми рамо също се появи такъв енергиен фонтан.

На този етап веднъж помолих моя приятелка с развито вътрешно зрение да ми опише какво вижда. Тя откликна с готовност на молбата ми и описа следната картина: над лявото ми рамо видя сребристобяло сияние, наподобяващо по форма и големина малка коронка. Фонтанът от енергия, който аз измервах, тя виждаше като бликащи над рамото ми - на около метър височина, разноцветни снопове светлина. Същевременно над дясното ми рамо такъв фонтан липсваше, а вместо подобието на коронка там се виждаше само нещо като бляскава метална пластина, покриваща раменната става. По-късно в томче от „Агни йога” прочетох, че именно тези фонтани, толкова наподобяващи крила, рисуват иконописците.

Преди енергията от лявата ми половина да започне да се изкачва нагоре по дясната, имах периоди на силни, но все пак поносими болки първо в петата на левия крак, а след това и в основата на големия пръст на десния. Често съм разказвала на приятели, при които впоследствие наблюдавах същите процеси, за една забавна случка, свързана с болките ми в петата. Вярно е, че при измерване виждах причините за нея и знаех, че просто трябва да си я изтърпя. Но една сутрин след събуждане открих, че просто не мога да стъпя на крака си. И тъй като от няколко седмици се чувствах изтощена и все се канех да си взема болнични, та да си почина (а като питах с махалото, отговорът беше „не”), зарадвана възкликнах: „А, ей сега отивам и си вземам три дни болнични!” Радостта ми се оказа доста прибързана, защото болката изчезна почти мигновено. По незнайни причини трябваше да ходя на работа и туйто. Много се смях тогава и освен това още веднъж се убедих във верността на измерванията и заключенията си за произхода на тези болки.

Месеци по-късно контурът се затвори при дясното ми рамо и фонтанът от многоцветна енергия, който приятелката ми видя, а аз измерих с махалото, се появи и над него. Целият този процес бе съпроводен от периодични, понякога трудно поносими болки в областта на плешките. Мен лично повече ме боля лявата част, но при някои от приятелите и пациентите ми болката се местеше или пък ги болеше едновременно и от двете страни. Затова пък ми бяха спестени болки в областта на ръцете, но при моя приятелка се стигна до временно обездвижване на лявата китка от специалист хирург. Жената знаеше истинската причина на проблема, но въпреки това тази мярка беше необходима и й донесе временно облекчение, докато нещата се нормализират.

При активирането на шеста чакра съпътстващите физически усещания и последвалите ги видими промени се диференцират още повече. При мен този процес протече с болки в областта на лявото око и слепоочие. Често имах усещане за тръпнене, затопляне и пулсации в центъра на челото – между двете вежди. Малко по-късно настъпи кратък период на временен дискомфорт в областта на ушите – особено дясното. Имайте предвид, че физическото съответствие на шеста чакра е хипофизата – диригентът на цялата ни ендокринна система. Събуждането на този център води до качествено нови промени в нейните функции, което дава отражение в работата на всяка от жлезите с вътрешна секреция. Под тяхното въздействие постепенно се променя всяка наша клетка, подготвяйки се за работа на нова, по-висока честота.

Възможно е да преживеете и очистителен период, характеризиращ се с нещо като стомашно-чревно разстройство в лека форма. Колко дълго ще продължи, зависи от физическото състояние на организма ви и най-вече от това – доколко е замърсено с токсини тялото ви. При мен – с прекъсвания от по няколко седмици, това продължи почти година. Имам почти осем години трудов стаж в една от електроцентралите към комплекса „Марица-изток”, където работех в изключително замърсена работна среда и явно тялото ми се нуждаеше от повече време, за да се освободи от натрупаните отрови.

И досега се питам какво би станало с мен, ако не знаех причините за тези неразположения? С какви ли средства и методи щяха да се опитат да ме лекуват – като лечението, естествено, щеше да се окаже безуспешно. И какво ли се случва с тези от нас, които прибягват до лекарска помощ тогава, когато причините са именно от енергийно естество и медицината в действителност е безсилна да направи каквото и да е.

Спомням си, че когато при моя приятелка започна активирането на шества чакра, това бе съпроводено с почти непоносими болки на всички зъби, както и на челюстите. За щастие поне на нея можах да помогна. А сега се надявам чрез тази книга да бъда полезна на тези от вас, на които подобни промени тепърва предстоят.

Докато стоически изтърпявах всички тези болки и неудобства, за които ви разказвам, все се питах как ли ще се чувствам, когато започне да се пробужда седма чакра. За мое голямо облекчение този път поне не ме боля тук или там - по време и след приключване на събуждането на хилядолистния лотос физическите неразположения вече не са толкова драстични. Е, имаше си ги сътресенията, но като че ли най-големият зор беше минал. При мен процесът протече с виене на свят, понякога – със загуба на равновесие и залитане. При това кръвната картина – особено хемоглобинът, си беше в нормата. Кръвното налягане – също. Всички органи и системи работеха нормално. Отчиташе се подобрена обмяна на веществата, дължината на вълната ми беше 8.0! Психическото ми състояние беше стабилно – аз просто знаех, че всичко е наред и няма от какво да се боя или да се тревожа.

При процесите, които накратко описах, измерването на чакрите над диафрагмата отчита тяхната все по-нарастваща активност, като минусовите параметри постепенно преминават в плюсови. Крайните им стойности, които съм измервала както при себе си, така и при много други хора, са огледални на предишното им състояние. Четвърта отчита (+40); пета (+55-60) и т.н. Тъй като в този период от живота си периодично се измервах и записвах отчетените параметри, един ден с недоумение регистрирах, че всичките шест чакри, с изключение на седма, отчитат (0). В първите десетина минути останах стъписана и дори се запитах дали пък не съм се запътила да си ходя в Отвъдното. Малко по-късно вече ми стана ясно каква е работата. Седма чакра беше достигнала максималната си за този етап от живота ми активност. Аурата ми се беше изнесла нагоре, обхващайки само главата ми. Всички останали чакри бяха прехвърлили активността в своите енергийни проекции, намиращи се в коронната чакра.
* * *

Логично е да си направим извода, че тези външни промени на организма са предшествани и съпътствани и от вътрешни трансформации. Инертността на физическата материя не ни позволява да ги отчетем начаса, но бъдете уверени, че техните резултати рано или късно биват забелязани. Не мога да ги изброя, нито да ги обобщя, защото те са изключително разнообразни и строго индивидуални. Ако в момента преживявате подобни промени, съветвам ви да си ги записвате, за да можете впоследствие да си направите лична равносметка – стига, разбира се, това да представлява интерес за вас.

Постепенно ще забележите вътрешна преориентация, промяна в ценностната си система и категоризиране на обекти, хора и явления. Тъй като прекият резултат е все по-стабилна връзка със собствената ви душа, а чрез нея – и с останалите души, ще започнете по един фин начин да усещате всеобщата мъка и радост. Може да се събуждате облени в сълзи, почти разкъсвани на късчета от непоносима душевна болка. И няма да знаете защо така ви боли. В противовес на тези състояния ще ви се случи да се чувствате изпълнени до последното си атомче от животрептяща любов и състрадание.

На мен и до днес ми се случва да изпадам и в двете състояния. Винаги в такива моменти съм питала и себе си, и Наставниците си как те понасят не само нашата, но и на всяко живо същество, а и на планетата ни болка. Та аз съм свързана само с малка част и толкова ме боли. А те – те усещат всеки и всичко. Нашата болка е и тяхна. Нашата радост – също. Тогава за собствено успокоение си спомням мъдрата сентенция, че на всеки от нас му се дава толкова товар, колкото може да носи. Нито повече, нито по-малко. И че когато и ние достигнем до това ниво на развитие, на което са сега Учителите на човечеството, ще имаме сили да носим отговорностите си. Още повече, че тогава много по-осъзнато и ясно ще знаем защо сме избрали този товар. Което донякъде ме успокоява.

Ако се питате дали по някакъв начин не съм провокирала тези процеси, помагайки си с диети, упражнения или медитативни техники, отговорът е – НЕ!

Въпреки че вече съм разглеждала този въпрос в първата си книга, тук му е мястото отново да се спра на темата за всевъзможните практики, техники и не знам още какво за „събуждане” на чакрите. Твърдо поддържам мнението си, че повишаването на тяхната активност е вътрешен процес. Дължи се на духовното ни израстване и протича под контрола на душата и под наблюдението на Учителя ни от тънките нива. Всяко насилствено ускоряване на тяхната активност може да доведе до плачевни резултати – от физическо заболяване, до психични отклонения. Надявам се, вече разбрахте, че дори когато активирането им е вследствие на вътрешното ни израстване и е отклик на импулсите на душата, пак се стига до дискомфорт, че дори и болест. Тези от вас, които вече са преживели частично или пълно активиране на някои от чакрите си по естествен път и знаят как протича процесът, не биха и помислили да го насилват и ускоряват с каквито и да било методи.

Донякъде изпитвам дълбоко съжаление, че съвременната наука упорства и забавя изследването на фините ни тела и центровете им, защото на много хора би било спестено ходенето от кабинет на кабинет и харченето на излишни средства за лекарства, които в такива случаи са не само безполезни, но дори вредни.

Длъжна съм да споделя с вас, че за да придобия увереност във верността на своите измервания и диагнози, при всеки случай на мое неразположение от физическо или друго естество съм се изследвала сама по моя метод. Винаги съм се придържала и продължавам да се придържам към правилото „Докторе, излекувай сам себе си” и смятам, че един лечител трябва да може да се справя самостоятелно със собствените си заболявания или поне безпогрешно да прецени към какъв лекар да се обърне.

Имах един случай със самата себе си – дни наред ме боля горната челюст, създавайки впечатлението, че е болен горен кътник. Само че измерването ми отчиташе голяма активност на 6-а чакра и никакъв болен зъб, от което следваше, че не беше нужно да ходя на зъболекар. Въпреки почти нетърпимите болки си заявих, че ако за самата себе си не си вярвам с тези измервания, с каква съвест ще измервам другите и ще им давам препоръки или наставления. Изтърпях ги. И се оказах права.

Вероятно ви интересува по какъв начин бихте могли сами да се осведомите дали неразположението, което изпитвате, е в резултат на заболяване, или се касае за активиране на чакра и/или издигане на енергията. В случай че интуицията ви не успее да ви подскаже правилния отговор, а и не умеете да влезете в медитация и да попитате себе си или Учителя си какво става с вас, ви съветвам да се обърнете към сензитив, който да ви помогне да се ориентирате в ситуацията. Една от визуализациите, които ви предлагам по-нататък в книгата, е простичък метод за установяване на контакт със самите себе си. За мое съжаление това е единственото, с което мога чрез книгата да ви помогна по въпроса.

• 
  блокирани
  
• 
  свръхактивни
  
• 
  спящи
  
• 
  пробуждащи се
  

В началото на книгата накратко ви разказах за първия си пациент – брат ми, както и това, че първото ми измерване касаеше състоянието на чакрите му. Скромните ми по онова време познания за центровете се ограничаваха до съответстващите им жлези с вътрешна секреция, система и органи. Значително по-схематични бяха и тогавашните ми знания за строежа на човека, фините светове, космогонията и всичко останало, за което тогава все още нямаше издадена толкова много литература, както е в наши дни. Въпреки това вътрешният ми Наставник ме поведе по този непознат за мен (в този ми живот) път. Именно той ми даде увереността, че субективни причини стоят зад видимото заболяване, че е нужно да се лекува първопричината във фините ни тела, за да се неутрализира следствието в болния орган, че паралелно с лечението на физическото тяло е необходимо да се лекува психиката и дори душата.

Прохождайки в този нов за мен свят, тласкана напред от все по-мощните импулси на душата си, изживях периоди на мъчително раздвоение между гласа на разума си и този на душата си. Разумът се страхуваше – от отговорността, от вредата, която е възможно да нанеса на себе си или на пациентите си, от неизвестното. Душата ми не ми даваше мира и непрестанно ме подтикваше да продължавам, преодолявайки съмненията и страховете си.

Този период на двойственост, наричан конфликт между личността и душата, е описан подробно в „Езотерично лечение”. Само че тази книга излезе на книжния пазар, когато аз вече бях натрупала скромен опит като диагностик и лечител. Първите ми пациенти бяха най-близките ми приятели, които днес с обич и благодарност понякога на шега наричам „милите ми опитни зайчета”. Първата схема за измерване, която си начертах, беше една почти детска рисунка на човешки силует и седемте чакри в него. Когато с трепет и голямо нетърпение буквално пробягах на първо четене през книгата на Тибетеца, едва повярвах на себе си, че интуитивно съм следвала именно неговите наставления към лечителите.

Сами виждате че въпреки многото промени във въпросника ми, които за вас ще си останат неизвестни, и до ден днешен започвам същинската диагностика именно с измерване състоянието на чакрите. Както вече заявих, за мен физическото тяло е следствие, а не първопричина. Ето защо поставям на първо място състоянието на фините ни тела, а именно измерването на чакрите ми дава ясна представа как са нещата „вътре”.
* * *

За тези от вас, които бегло или задълбочено са запознати с темата за енергийните центрове, техните функции, връзката им с другите ни фини тела и още куп подробности е разбираемо, защо поставям на първо място именно тяхното състояние. Но заради неинформираните по тази тема накратко ще се спра на нея. Всяко от фините ни тела е „оборудвано” с такива входове и изходи, които възприемат, а след това и предават божествената енергия както от горе на долу – до физическото ни тяло, така и информацията и събрания чрез него земен опит нагоре – към душата, а посредством нея - и към духа. Те са не само приемници и предаватели, но и трансформатори на тази енергия, така че достигайки до физическото тяло, тя постъпва в него с подходяща степен на вибрация. Недостигът й в определен участък от тялото, а по този начин и изобщо за целия организъм води до заболяване, а липсата й – до смърт. Едно болно тяло с нарушени физиологични или други функции е лош проводник за проявление на душата и когато състоянието му се влоши до степен на неизползваемост, нейното (на душата) оттегляне именно е процесът, наричан от нас физическа смърт.

Както се вижда от изложеното по-горе, всеки център се проявява на физическо ниво чрез една от жлезите с вътрешна секреция. Ако сравним тази енергийна система с напоителна, става ясно, че ако някъде по трасето има затлачвания и дори частични запушвания, то до обекта, който целим да напоим, ще достигне крайно недостатъчно количество вода.

Чакрите, които аз първоначално измервам, са разположените в етерното тяло. Този носител, по чийто прототип е изградено плътното физическо тяло, го наподобява по форма – за разлика от останалите фини тела. Всеки познат ни от анатомията орган и система имат своите прототипи в него. Нервната ни система например, до най-малкия нерв или влакънце, е копие на енергийните меридиани, надиси и т.н.. Там, където тези надиси и меридиани се пресичат, се образуват енергийни точки – третирани при акупресурата и акупунктурата. Съществува ли някакво затруднение при протичане на жизнената енергия през тези магистрали, блокирани ли са една или няколко малки или главни чакри, за добро здраве или пълно изцеление не може и да се мисли.

В обобщение можем да кажем, че душата поддържа връзка и управлява физическия си носител посредством три основни и взаимно зависими в работата си механизми: ендокринната система, включваща седемте жлези с вътрешна секреция – тя е физическо проявление на системата от седемте главни чакри; нервната система – копие на системата от надиси и енергийни меридиани, които са основната структура - скелетът на етерното тяло; системата на кръвообращението – носител не само на хормоните, произвеждани от ендокринната система, на течностите, кислорода, хранителните вещества и т.н., но и на импулсите на душата до всяка клетка и атом.

Поддържам становището си, че неуспешното или неосъществимо лечение на много от заболяванията, както и хроничните заболявания се дължат именно на тези причини. Не се ли вземе под внимание състоянието на чакрите, не се ли направи необходимото за отстраняване на блокажите, за окончателно излекуване не може да се говори. Дори и да настъпи някакво подобрение, то се оказва временно, и често проблемът възниква отново – или в същия орган, или в някой друг, принадлежащ към същата система и захранван с енергия от блокираната чакра.

Държа да отбележа, че нормализирането на функциите на чакрите не се постига единствено с методите на енергийното лечение. Лечението с билки, хомеопатичните методи, акупресурата, акупунктурата, рейки, някои видове масаж и лечебна гимнастика, психоанализата, релаксацията и/или регресивната терапия и дори медикаментозното лечение също оказват положителен ефект и в много от случаите са равнопоставени от гледна точка на крайния им ефект върху организма. Изкуството на лечителя се състои не само в установяването на скритите причини за заболяванията, но и в правилно подбрания метод или комбинация от методи за отстраняването им.
* * *

Освен в случай на блокиране, останалите подточки от въпроса до известна степен се препокриват с предшестващата група въпроси и обикновено „в движение” преценявам да търся ли още веднъж и такава информация. Принципната схема в проценти, по която измервам активността или блокирането на всяка чакра поотделно, също е важна за по-нататъшната ми работа с пациента.

Може би се питате дали нарушената функция на някоя от чакрите директно подсказва в кое от фините ни тела е първопричината за проблема. Възможно ли е да е налице блокирана чакра и въпреки това проблемът да касае само физическото и етерното тяло, или при всяка подобна констатация следва да се търсят и скрити причини, пряко или косвено свързани с вътрешния емоционален, мисловен и душевен свят на пациента?

В началото на дейността си смятах блокираната чакра за безпогрешен симптом, че първопричината е или от психо-емоционално естество, или се касае за душевна травма от минал живот. В процеса на работата си обаче установих, че измерването на чакрите не е достатъчно, за да ми позволи да направя безпогрешно заключение къде да търся корените на проблема. Случаите, по които съм работила, са толкова разнообразни, че на практика е невъзможно да направя окончателна класификация, която да ми служи като пряка и бърза ориентация само на базата на такова измерване. Ето защо допълвам измерването на чакрите с въпроса в кое от фините тела (в кое ниво) е първопричината. Отговора откривам, преминавайки с махалото по схемата за седемте плана на нашата Слънчева система и строежа на човека, която включих в приложението.

Имала съм и случаи, когато съм регистрирала и свръхактивност - най-често на 3-та или на 6-а чакра и по-рядко – на 5-а. Както и при блокирането и тук косвеният извод е, че е нарушен балансът на системата, като причините за това са доста разнообразни. Когато се касае за свръхактивна 3-та чакра, нейното състояние подсказва за повишена емоционалност, излизаща над нормите. При такова състояние на физическо ниво страдат не органите, захранвани с енергия от нея, а други участъци, лишени от енергия от този своеобразен вулкан. Ако с повишена активност се окаже 5-а чакра, това състояние подсказва за форма на злоупотреба с творческата енергия на този център. Може това да е словото или друг аспект, но това е тема, която отнасям към психо-емоционалните причини и смятам да я разгледам в следващата част на книгата. Външен израз на това състояние е хиперфункцията на щитовидната жлеза.

Що се отнася за 6-а чакра, тук нещата са доста интересни и стоят по друг начин. Най-често нейната свръхактивност е свързана и с функциите на третото око и такъв проблем се забелязва при децата и юношите. Обикновено при мен ги довеждат родителите с молба да открия причините за честото им главоболие. Може да се изненадате, но измервайки параметъра „категория на съзнанието”, съм установявала, че тези деца са в категорията на Учениците. Много от тях ми разказват за своите цветни и понякога пророчески сънища. Някои споделят, че виждат аурите на хората, с които общуват, често знаят какво предстои да се случи с тях или с член от семейството им, дори „познават” темата за контролното по математика например. В такива случаи моята работа се състои в това, да възстановя равновесието и хармоничната работа на системата от чакри. Постигам го по различен начин, понякога дори с един проведен разговор с малкия си гост.

Случва се да им предложа прост метод за визуализация, с който да си помагат, ако отново почувстват неразположение или главоболие. Убедила съм се, че за тях не представлява трудност да го прилагат и да постигат положителен резултат. Обикновено се налага да проведа дълъг разговор и с родителите, най-често с майката (кой знае защо бащите оставят тези проблеми в ръцете на съпругите си).

Срещата ми с такива деца е празник за мен и радост за тях, защото в мое лице те срещат един разбиращ ги събеседник. Много от тях, вече пораснали и дори студенти, и до днес се отбиват при мен да си побъбрим. Фактът, че въпреки ограничените си лични контакти аз се срещам с много такива деца, косвено подсказва колко напреднали души активно се включват в издигането на човечеството и на Земята на едно по-високо духовно стъпало. Това ми дава надежда за едно по-светло бъдеще за всички нас, както и за планетата ни и се радвам, че имам възможност да го споделя с вас чрез тази книга.
* * *

От голямо значение за работата ми са измерванията на чакрите, които правя както в началото, така и в края на всяка консултация. Това ми помага да се ориентирам не само какъв е резултатът от работата ми за деня, но и дали е траен. Ако пациентът остане стабилно в състоянието, в което съм го изпратила, което установявам в началото на следващата консултация, това е белег и за неговото участие в изцелителния процес.

Случвало се е при следващата ни среща да установя връщане назад към първоначалното му състояние. Може би ще сметнете, че това е косвен белег за неуспешната ми работа, но грешите. За мен такава констатация, особено ако я регистрирам в две поредни консултации, означава едно. Този човек разчита изцяло на външна намеса и корекция, без да полага усилия, възползвайки се от препоръките ми, да трансформира посочените от мен погрешни емоционални реакции или мисловни нагласи. В случай че примерно съм констатирала наличие на токсини в организма или недостиг на витамин и минерал, необходимост да помогне на болния си бъбрек с билки или да потърси и лекарска консултация, а той не направи нищо в съответствие с препоръките ми, стигам до извода, че този човек от мързел или нехайство очаква някой друг (в случая аз) да свърши и неговата част от работата. Убедя ли се, че наистина е така, аз отказвам да работя повече с него. Намирам за прахосничество разхода на енергия (която не е само моята лична) за такива хора и че за тях ще е полезно още да се напатят, за да се научат да поемат отговорност за себе си и да не паразитстват на гърба на другите.

Може би ви интересува срока на общата ни и съвместна работа с пациентите. През цялата си досегашна практика не съм имала случай, в който да са били необходими повече от 3 до 4 консултации. Понякога на шега съм споделяла с пациенти, че ако в рамките на тези срещи не оправим нещата, взаимно си губим времето и енергията. Убедила съм се, че щом веднъж се изчистят основните първопричини, въпрос на време е освободената от препятствието на болестта енергия на душата с възхитителна лекота да излекува инструмента си за проявление – физическото тяло. Срещите ни могат да продължат още известно време само в случай че съм установила необходимост от прилагане на регресивна терапия за отстраняване на душевни травми.

Дължината на вълната е енергиен параметър, който ми показва тонуса на човека и общата му кондиция. Оптималната по моята условна схема е 8.0 и говори за абсолютно здрав организъм. По тази схема параметърът на здрав човек е 7.8, докато при заболяване постепенно пада, като 7.0 отчита човек в кома на границата със смъртта. Дори да не измеря нищо друго, само този параметър ми дава представа за общото състояние на пациента.

Любопитното е, че по тази схема може да се измерва параметърът на всеки друг обект. Дължината на вълната на етеричните масла, растенията, на повечето от кристалите и много други е 8.0, докато на много от лекарствените препарати, които са ми донасяли за измерване пациентите, стойностите са били малко над, че дори и под критичните. Това иде да подскаже, че тяхната употреба по-скоро ще отнеме енергия и ще нанесе вреда, отколкото да спомогне за излекуването на организма. Подобни ниски параметри са отчитали и някои от нашумелите и настойчиво препоръчвани хранителни добавки с „лечебен” ефект. И ако все пак хората са усещали подобрение след употребата им, мнението ми е, че това се дължи на плацебо ефекта, което подсказва за възможностите на психиката ни да въздейства лечебно на тялото.

В началния период от лечителската си дейност измервах и радиуса на аурата на човека. И сега го правя в редки случаи, но обикновено прескачам нататък, защото този параметър – като източник на информация – се дублира с останалите .

Всички измервания по време на първата консултация прилежно записвам в разработен от мен „болничен картон”, който също е включен в приложението. При всяка следваща среща отново измервам повечето от параметрите, като пропускам само първата група встъпителни въпроси. Тези „контролни прегледи”, съпоставени с първоначалното състояние на пациента, ми дават ясна представа как върви процесът на изцеление. При случаи, когато е имало блокирана чакра, именно измерването й в проценти е от най-съществено значение за мен. Постепенното възстановяване на нормалното – от гледна точка на индивидуалните му параметри – състояние на центровете красноречиво говори, че е въпрос на време на това подобрение вътре да откликне видимо и осезаемо и физическото тяло.

Имала съм много случаи доведени ми от вътрешните нива пациенти да са при мен не защото е моя работа да лекувам физическия им носител (затова после ги отпращам при лекар), а за да спомогна за възстановяване на нормалната работа на засегнатата чакра. С това моята работа в такива случаи се изчерпва.

Не винаги обаче блокирана чакра е симптом на заболяване. А това узнавам както интуитивно, така и от следващата група въпроси.
БИОВАМПИРИЗЪМ
Темите за биовампиризма и обсебването са изложени накратко в „Сребърната нишка”, като там съм се спряла на най-същественото. Отделям им място и тук, защото приблизително 1/3 от хората, които съм консултирала, са идвали при мен поради такива причини. Много рядко някой от тях си е давал сметка какво стои зад усещането му за дискомфорт, болка, че дори и заболяване. Характерното за такъв проблем е, че 3-та и 4-та чакра са блокирани. За мен тази констатация е достатъчна, за да ми стане ясно за какво става въпрос, но винаги минавам и по всички подвъпроси, за да потвърдя още веднъж първоначалното си заключение.

Ако изчерпването на енергия е започнало отскоро, най-честите оплаквания са: липса на жизнен тонус, отпадналост и сънливост, болки в стомаха, сърдечна аритмия, усещане за тежест в областта на черния дроб или гърдите, затруднено дишане. В по-тежките случаи някой от органите, лишен от енергия, вече боледува. Най-плачевно е състоянието на малките деца, които развиват хронични заболявания на дихателната система, а в резултат от усиленото лечение с антибиотици налице е и медикаментозна интоксикация.

Иска ми се след прочита на тази информация колкото се може повече от вас да се научат не само да разпознават тези симптоми, а и да се справят самостоятелно с подобен проблем. Характерното усещане, както вече казах, е липсата на жизнен тонус. Внезапно започвате да се чувствате отпаднали, до степен да ви се вие свят. Появява се болка в стомаха или в дясното подребрие, чувство за гадене. При брутално нахлуване в аурата ви усещането е като силен или по-лек удар в слънчевия сплит, последвано от все по-засилваща се болка.

В такава ситуация ви съветвам първо да се опитате да възстановите целостта на аурата си и едва след като не почувствате подобрение, да потърсите лекарска помощ. Достатъчно е да визуализирате сфера от бяла светлина и да влезете в нея. Повторете си три пъти тихичко или наум формулата: „Аз заставам категорично в светлината на Божествената любов. Моята аура е непробиваема за всякакви негативни енергии и вмешателства. Аз съм неуязвим(а).” Можете да си представите, че външната повърхност на сферата е с блестяща огледална повърхност. Допълнете визуализацията с формулата: „Огледай се в това огледало. Това, което виждаш, аз ти го връщам хилядократно с любов.” Ако не успеете да се справите сами, съветвам ви да се обърнете за помощ към Посредниците. Как да се свържете с тях и какви молби за помощ можете да им отправяте, съм описала в четвъртата част на книгата.

Първият ми невръстен пациент – само на 14 месеца – беше внучето на моя колежка. Детето страдаше от хроничен бронхит, беше прекарало бронхопневмония и когато го доведоха при мен, лекарите вече го бяха обявили за астматик. Свърших си работата по възстановяване целостта на аурата му, докато малкият с любопитство разглеждаше дребните сувенири по библиотеката ми. По мое мнение детето нямаше нужда от скъпите лекарства, които му бяха предписали, и аз го споделих с родителите. Но, както винаги постъпвам, ги оставих те да решат дали да вземат мнението ми под внимание. Смятам че този подход – да изкажа становището си и да оставя човека сам да реши дали да се съобрази с него, или да го пренебрегне, не е бягство от отговорност. По-скоро пациентът се учи да поема отговорност за себе си. В този случай родителите взеха под внимание мнението ми и детето за сравнително кратко време напълно се възстанови.

По време на измерването бях установила, че човекът, който изчерпваше енергията на малчугана, беше възрастен член на семейството. Съзнателно скрих този факт от родителите и едва когато ги изпратих, дадох воля на чувствата си. Шокирана седнах направо на пода, почти вцепенена от тази безцеремонност, когато става дума за енергия. На това фино ниво явно отсъстваха всякакви скрупули, морални понятия или задръжки. Там като че ли цареше законът на джунглата. И до ден днешен не мога спокойно да приема тази действителност, с която за съжаление продължавам да се сблъсквам.

След този случай съм имала и други подобни, когато лекарската диагноза, базирана на симптомите, беше „астма”. Можете да си представите след прочетеното дотук колко хора биват лекувани за несъществуващи заболявания, колко деца и близките им страдат, тичайки от кабинет на кабинет и от лаборатория на лаборатория.

Работата ми по затварянето на канала, по който се изсмуква енергията на потърпевшия, е различна в зависимост от възрастта му. При невръстните деца го правя аз, докато те си играят или с любопитство ме наблюдават. При по-големите, както и при възрастните изисквам тяхното съдействие и активно участие в този процес. Вътре в себе си аз знам, че срещата ми с всеки потърсил помощта ми е от значение не само за физическото му тяло, но и за неговото информиране по отношение на вътрешните му проблеми, за самопознанието му и – в крайна сметка – за неговото духовно израстване. Убедена съм, че ако изключа неговото участие в лечебния процес и водена от желанието да „обслужа” колкото се може повече пациенти, претупам всичко сама и набързо (защото наистина тогава много време не е нужно), ще му свърша мечешка услуга. Освен това и моята работа ще е свършена надве-натри. Вярно е, че биоенергийното лечение на пръв поглед дава бърз и осезаем от болния резултат. В такива случаи той е доволен и остава убеден в способностите на лечителя. Но когато след време само тушираният и замаскиран проблем се обади – само че от друго място, на същия „излекуван” и доволен пациент и през ум няма да му мине, че това е пак старата песен, но на нов глас.

На това място искам да отворя скоба. Често са ме питали дали не се страхувам, че лечителската ми работа може да ме натовари с кармата или болестотворните енергии на пациента, утежнявайки по този начин собствената ми карма и влошавайки здравето ми. Кармичните връзки, които обхващат всички нас, са невъобразимо сложни и взаимно преплетени. Никога не съм си въобразявала, че мога да проникна в тях в пълна степен. По мое мнение, ако присъства дори и най-малък страх от каквото и да било начинание, а не само при подобна дейност, по-добре изобщо да не предприемаме нищо, защото тогава наистина се натоварваме със собствените си опасения и при всички случаи си вредим. Смятам, че мотивите, които ни ръководят, независимо какво мислим или вършим, са от първостепенно значение. Тогава, когато в действието ни отсъства корист или егоизъм – под каквато и да е форма, можем да бъдем спокойни в това отношение. Основно изискване е също каквото и да правим, да го правим качествено и да го довършваме докрай, влагайки всичко, на което сме способни.

Ако аз например допусна да се влияя от хвалебствията и положителните оценки на излекуваните (или не) от мен, ако тяхната благодарност или ласкателство гъделичкат по някакъв начин самолюбието ми и засилват егоцентризма ми, ако допусна в ума и сърцето си мисли, какво в материален или морален аспект ще ме облагодетелства, по-добре изобщо да не се занимавам с такива неща. Ако проявя неблагоразумие и липса на любов и състрадание и ръководена от изброените по-горе мотиви, претупам работата си, тогава следва наистина да се боя от утежняване на собствената си карма.

За себе си знам, че лечителството е избор на душата ми като форма на служене на другите, съобразена със собствените ми умения и възможности. Другият аспект е самообучението ми, защото от всеки човек аз научавам важни неща – както за формите на лечение, така и за самата себе си и развивам или усъвършенствам едно или няколко качества. Едно от тях, характерно за Епохата на Рибите, което всеки от нас развива и усъвършенства, е способността за саможертва. В тази дума се крие постепенното поемане на управлението от страна на душата ни. Не става дума за физическа саможертва – този урок по-голямата част от човечеството вече почти го усвои. В сегашните условия ние се учим да жертваме личността – с нейните нужди, желания и копнежи, в името на душата и нейните потребности.

Подходът ми, изискващ участието и сътрудничеството и на пациента в допълнение към моята работа, в известна степен ме опазва от поемане на обременителни кармични дългове. Ако обаче се увлека и загубя способността си за самонаблюдение и самоконтрол, то има надеждни механизми, които са извън моят контрол, но които ще сработят безотказно и безпристрастно в рамките на броени дни. И, както се казва, хубавичко ще ми натрият носа. Осведомена съм, че Невидимият свят следи работата на служителите си, затова понякога самозабравили се или системно злоупотребяващи лечители постепенно или внезапно загубват способностите си да лекуват. Около тях незрима и неосезаема се спуска енергийна бариера, опазвайки както пациентите им, така и тях самите. Ето защо аз се стремя никога да не забравям, че съм само видимият за пациентите представител на един обединен от общи цели екип.
* * *

Как точно аз процедирам при затварянето на канала, по който изчерпват енергията на потърпевшия, не е толкова важно. Най-често използвам някоя техника за енергийна защита, като пациентът сам визуализира примерно сфера от бяла светлина, докато аз му помагам с инструкции. Винаги съм казвала на такива хора, че целя да ги науча да се справят сами, ако отново възникне такъв проблем. Времената са такива, че непозволеното изчерпване на енергията добива размерите на епидемия. Не искам да ви плаша или настройвам негативно, но действителността е такава и ние следва да бъдем ограмотени по тези теми. Дотолкова, доколкото да не се стряскаме, а да се учим да разчитаме на собствените си сили и способности за справяне с такъв проблем.

В по-тежки случи, когато изчерпването на енергия се дължи на енергийна атака, в повечето случаи несъзнателна – някой много ни се е ядосал например, освен 3-та и 4-та чакра частично затруднени в работата си са и 2-ра и 5-а – или както понякога се изразявам – човекът е запушен до гърлото. Такова състояние води буквално до физически и психически срив. Ако човекът е жизнен и млад, в началото не усеща влошаването, но постепенно нещата стигат дотам, че не му достига енергия дори да диша и да се движи нормално. Имала съм доста такива случаи, но най-шокиращият беше с моя приятелка. Жената беше толкова зле, че дойде до дома ми с такси, а след като й помогнах – тя нямаше сили да ми сътрудничи, спа в леглото ми почти 30 минути.

Обикновено облекчението се чувства почти веднага след завършване на процедурата. Често ми го описват като усещане за вдигане на огромна тежест, която дотогава е притискала гърдите им. Изпитвам дълбока признателност и благодарност към всички тези хора за дадената ми от тях възможност да съпреживея тяхната радост, която е високо ценена от мен награда.

Физическите симптоми при случаи на обсебване са сходни с гореописаните, тъй като то води до системно изчерпване на енергията ви от същество, паразитиращо около аурата ви или дори проникнало в нея. Психическите са разнообразни и е трудно да се изброят. Характерна е рязката промяна в поведението, мисленето и реакциите на потърпевшия. Възможно е в по-тежките форми на обсебване около обсебения да се разнася тежка непривична миризма, дори зловоние, което издава присъствието на низша негативна същност в аурата му. Засилва се неговата агресивност, гневните изблици. Възможно е да изпадне в апатия или да го спохождат мисли за самоубийство. Последното е крайна форма на съпротива, когато човек е склонен да се самоунищожи физически, за да не допусне някой да го пороби и да го използва за злонамерени цели, които влизат в рязко противоречие с целите и намеренията на собствената му душа.

Най-тежката му форма на проява е т.нар. раздвоение на личността, което ясно показва, че в едно тяло паралелно съществуват две същества. Психиатрите се опитват да се справят с такъв проблем с помощта на медикаменти, които потискат способността на болния да пребивава в тънкия свят, където всъщност става възможно да бъде атакуван. Духовните лечители използват други методи, които според мен са много по-ефективни и водят до пълно избавление. За жалост в днешно време малцина обсебени получават необходимата и квалифицирана помощ и аз храня надеждата, че изложеното от мен би допринесло това положение да се промени в положителна посока.

Богатият ми опит в тази област ми показва, че частичното обсебване е все по-често срещано явление, за което обаче липсва необходимата поне минимална информираност дори и в така наречените езотерични среди. Причината за това положение, от една страна, е липсата на подходяща литература – до този момент аз съм попаднала на една единствена изчерпателна книга – „Пленници на земята” от Елоа Стар (издателство „Астрала”, 1996 г.). От друга страна, както и при други трудни за приемане ситуации, хората масово реагират с пренебрегване на опасността или отричат изобщо да признаят, че такава съществува. Поведението на щрауса обаче нито ни помага, нито ликвидира заплахата.

Обсебването като явление е известно от дълбока древност. В Новия завет изобилстват примери за изгонване на вселени в хора бесове, извършвано както от Спасителя, така и от Апостолите. Църквата, добре запозната с проблема, и до днес разполага със специално обучени свещеници екзорсисти, които да помагат на обсебените да си възвърнат собствеността върху собственото си тяло и съзнание. Филмовата индустрия от доста време третира тази болна тема в много игрални филми, в които с все по-нарастващите възможности за специални ефекти съумява доста успешно да пресъздаде нагледно както обсебването, така и освобождаването на потърпевшите. По мое мнение изключително реалистично и по впечатляващ начин това е пресъздадено във филма „Константин”, в който главната роля на опитен екзорсист се изпълнява от Киану Рийвс. Най-важното послание на филма, което споделям напълно от позицията на човек с личен опит, е: тъмните и деструктивни същности, населяващи ниските астрални нива, нямат директен достъп до нашето измерение. Мостът, по който могат да се докопат до него и до нас, сме самите ние.

За да могат да се проявят в нашия свят, където да сеят озлобление, сляпа омраза и разруха, те се нуждаят от нашите тела и съзнание. Борбата за контрол над Планетата ни се води от хилядолетия, като армията на Светлината и тази на тъмните сили основно се състоят именно от нас – хората. Мотивите на двете войнстващи сили са коренно противоположни. Йерархията на Светлината воюва в името на Живота, за да може всяко живо същество, както и Земята да се развиват според Божествения план. Силите на мрака, които пет пари не дават за останалите, преследват егоистичните си интереси, без да се трогват от страданието и разрухата, които оставят след себе си. Воините и на двете армии – някои от тях въплътени във физически тела, други – във фини обвивки, притежават висшия дар на свободната воля и избор и всеки сам за себе си решава къде да влее силите и опита си.

Вероятността някой да се окаже обсебен е напълно реална и никой от нас не е застрахован срещу подобно психично насилие. Единствената ни опора и източник на сили за съпротива е личната ни позитивна нагласа, начин на мислене и поведение, способността ни да обичаме и да прощаваме. Психиатричните клиники по целия свят са пълни с хора, попаднали по една или друга причина под влиянието и контрола на негативни безтелесни същности. Много несъзнателни медиуми и контактьори, които представляват привлекателна и лесна плячка за тъмните агресори, неусетно попадат под влиянието им. Насилствено принудени и останали без сили за съпротива, те, без да съзнават, постепенно се превръщат в безропотни слуги на силите на мрака.

Причината обсебването да добива все по-нарастващи размери, колкото и да изглежда парадоксално, се дължи на разширяване на съзнанието ни и на все по-нарастващата ни фина чувствителност и сетивност. Развитието на фините сетива събужда у хората интерес към разнообразни духовни практики – различни форми на медитация, техники за събуждане на чакрите и издигане на кундалини, опити за контакт с обитателите на фините светове.

Навлизането в тези светове и контактът с обитателите им обаче крие големи опасности за неподготвените и една от тях е обсебването. Другата опасност, която също не е за пренебрегване и към която многократно съм насочвала вниманието ви, е неподготвените ви фини тела да не издържат на високите енергии. Резултатите от такова неблагоразумие варират от физически заболявания до психични отклонения и деградиране на съзнанието. Прибързаното и необмислено търсене на контакт с някого, който да отговаря на въпросите ни, да ни съветва или да ни „помага” в трудни моменти, може да доведе до плачевни резултати.

Не бива да забравяме, че каквото и да правим, то засяга не само нас и рефлектира както върху семейството и най-близката ни колегиална и приятелска среда, така и във фините нива. Ето защо следва да бързаме бавно, да обмисляме както мотивите за всяко свое начинание, така и евентуалните последици от него. Темпът на духовното ни израстване не е правопропорционален на развиването на психичната ни сетивност или ясновидски способности. В някои ситуации по-високо се цени фактът доколко не сме навредили, отколкото в каква степен и на колко души сме помогнали. Защото всяка нанесена от нас вреда ангажира други хора и дори Учителите да разчистват след нас, отклонявайки ги от текущите им задачи.

Ето защо е крайно наложително паралелно с психичните си способности да развиваме и усъвършенстваме и нравствените си качества, както и да работим за трансформиране на слабостите си. Защитата ни срещу опитите за обсебване и последвалия контрол и чудовищна манипулация на съзнанието ни е Любовта. Когато сме изпълнени с любов към Природата, животните, растенията, хората и към самите себе си – тогава не можем безконтролно да се гневим, да осъждаме, да завиждаме, да злобеем, да сме алчни и безскрупулни. Изпълнени с Любов, ние сияем с вътрешната си светлина, на чийто блясък нито едно тъмно създание не е способно да устои. Тази Светлина или го трансформира, или го унищожава. Но това унищожение не е плод на нашата агресия или омраза, а закономерен резултат, подчинен на Законите на Вселената, следователно не е наша, а на противника ни отговорност.

Най-опростено казано, обсебването е успешен или не опит на развъплътен (т.е. човек, окончателно освободен от физическото си тяло) да използва физическото тяло на жив човек и да постигне контрол върху съзнанието му. Пълното обсебване, което, макар и рядко, но все пак се среща, води до изтласкване от тялото на неговия законен обитател. По-често, при частично обсебване, новият „съквартирант” се проявява по различна начини, често под формата на така наречените психични мании или други отклонения. Не желая да се спирам на методите ми за справяне с такъв проблем, но държа да подчертая, че който и да е видимият от пациента воин в тази битка, зад изгонващия стои малка (или голяма) добре въоръжена и специално обучена армия от невидими сътрудници.

В по-леките случаи обсебващите същности са около аурата, което не ги възпрепятства да паразитстват, черпейки енергия от обсебения и влияейки върху психиката му. Когато успеят обаче да проникнат в аурата, изгонването им е изключително трудно и носи известен риск за пострадалия и дори за екзорсиста. При такава форма на обсебване сливането на натрапника с потърпевшия може да достигне до такава степен, че разкъсването на връзката между тях да причини смъртта на обсебения или да го доведе до безумие. Дори изгонването да се окаже успешно, рискът продължава да е налице, тъй като пострадалият - в резултат на вредните си навици - е в състояние отново да привлече към себе си нови агресори без тела.
* * *

Единственият ми случай на тежка форма на обсебване, с който ми се наложи да се справя, касаеше младо момиче, пристрастено към хероина. Когато майката го доведе при мен, то беше преминало през няколко курса на лечение в различни клиники в страната и дори в чужбина. Успехът от това лечение беше, че след като почти три години е било на хероин, момичето беше преминало на „по-леки” опиати под формата на таблетки.

Измерванията ми показаха наличието на три развъплътени същества, проникнали в аурата му. След като установих присъствието им, без да се колебая, пристъпих към изграждане на защитата си, необходима ми преди тежката битка за изгонването им. Каква беше изненадата ми, когато само при тази процедура „гостите” незабавно реагираха. Момичето започна да ме моли да престана, защото „не може да понася такива енергии”. На мен ми стана ясно, че „те” не ги понасят, и продължих. Изгонването на едно от съществата бе съпроводено със стоновете, молбите и пороя от сълзи на момичето. Малко след това девойчето заспа изтощено и сънят му продължи повече от 20 минути.

За да прогоним и останалите две същества, аз поисках втора среща. В уговорения ден на вратата ми стоеше непозната красива млада жена. Трябваше да ми се представи, за да позная в нея онова раздърпано момиче със сплъстени коси, подпухнало лице и угаснал поглед, което приех преди седмица. Този път Н знаеше какво ни предстои и имаше сили да се бори за себе си, помагайки ми в работата ми. През цялото време я държах за ръцете и я подкрепях с обичта и състраданието си. В резултат и от нейното участие успяхме да прогоним и двамата „съквартиранти” наведнъж, след което отново тя спа около половин час на фотьойла.

Повече не я видях и не знам как се е развил животът й. Косвената информация от наши общи познати не е окуражителна. Братът на Н също беше зависим от наркотиците и доколкото ми е известно, постепенно дръпнал сестра си обратно в ада, от който й помогнах да излезе. Въпреки това у мен остана вътрешната увереност, че съм си свършила добре работата. Останалото вече не беше под мой контрол и моя отговорност.
* * *

Подобен случай, чрез който получих добър урок и затова го помня в подробности, е свързан с друго младо момиче. Отново се касаеше за обсебване, но от едно същество, прилепено към аурата му. По време на предварителния ни разговор узнах, че пациентката ми през по-голямата част от годината живее в чужбина и работи като компаньонка в нощен бар. Ще ви спестя подробностите от разказа й, които за мен бях потресаващи. Интересното започна, след като си свърших работата и я изпратих.

Часове след това аз усетих чуждо присъствие около себе си. По онова време все още работех в системата на енергетиката и след срещата ни бях нощна смяна. През цялата нощ чуждото присъствие ме безпокоеше не само на фино, но и на физическо ниво. Усещах съществото буквално на гърба си, дори частично и вътре в себе си. Миризмата, която се разнасяше от него, беше отвратителна. Дано никога не попаднете в подобна ситуация, която изобщо не е приятна и може хубавичко да ви изплаши. Аз обаче бях убедена, че щом се прибера у дома, лесно ще се справя с неканения гост, и мислено му се заканвах, предвкусвайки победата си и неговото поражение.

Когато най-после тази кошмарна нощ свърши, вече у дома, аз пристъпих към съответната процедура и чак тогава установих, че ме чака сериозна битка. Това, което обикновено свършвах за няколко минути, ми отне повече от час. Чувствата, които изпитах през това време, могат да се нарекат смесени, защото част от мен се самонаблюдаваше и... забавляваше! Повод за това на пръв поглед неуместно забавление беше едно ясно фиксирано от мен усещане. През цялото време, докато аз отчаяно се борех да се освободя от натрапника, чувствах как от Невидимия свят ме наблюдават (и комай добродушно ми се надсмиват) – без обаче да ми помагат. В първия момент дори се ядосах, че не ми оказват исканата от мен подкрепа. След като доста се поизпотих и омекнах, най-после проумях, че по някакъв начин сама съм си докарала тази беля на главата и трябва да се сърдя на себе си. Тогава смирено помолих за прошка и подкрепа, както и мъдрост, за да открия урока в това премеждие. След искрената ми смирена молба внезапно всичко свърши – все едно, че е било сън. Дадоха ми хубавичък урок и ми натриха носа, та занапред да не бъда излишно самонадеяна и по-внимателна и ме оставиха да размишлявам над случилото се.

От цялата ситуация аз си извадих няколко безценни поуки, които не е нужно да споделям подробно с вас, тъй като не могат да ви бъдат от полза. Най-важната от тях беше, че състоянието на безпристрастност в такива ситуации е от изключително значение за успешната ми и безопасна (както за мен, така и за пациента) работа. Разбрах, че независимо по какъв случай работя, е абсолютно задължително през цялото време да се самонаблюдавам. И ако забележа емоционално отношение към пострадалия, лична амбиция на всяка цена да постигна положителен резултат или дори минимално чувство на гордост, най-добре е да спра веднага.

Допускам и вероятността такива случаи да ми биват предоставяни, за да помогна не само на другия човек, но и на самата себе си. Обикновено събирам плодовете им дълго след като съм приключила с тях, откривайки нови и нови полезни аспекти. Опитът ми в тази посока ме научи да виждам във всяка ситуация възможност за развитие, освобождаване от негативни навици или пък развиване на нова добродетел. Надявам се, че споделяйки го с вас, ви помагам и вие да погледнете на събитията от живота си по нов начин, за да се радвате на плодовете от усилията си и дори от страданията си.

Смятам, че както дейността, за която ви разказах, така и лечителството са групова работа, въпреки че за пациента това си остава една скрита страна от работата на лечителя. Каквото и да си въобразяват някои от лечителите за себе си или за своята работа, моята и тяхната дейност винаги – под една или друга форма, са подпомагани от сътрудници и наставници от Тънкия свят. Тяхната помощ е многостранна – от подсказването (под формата на прозрения) на идеи и методи за лечение до посочването на пропуск или неправилна интерпретация на информацията за състоянието на пациента. Това мое убеждение е получило своите многобройни потвърждения в процеса на работата ми, то ме подтиква да съм смирена и благодарна, че Невидимият свят ме е избрал за свой видим представител в това измерение.

За да избегна недоразуменията или погрешното разбиране на казаното, държа да уточня, че нашата съвместна дейност включва моето напълно съзнателно и равнопоставено участие. Аз не съм медиум или контактьор, който изпада в транс и нито знае какво прави в момента, нито след това има спомен за случилото се.
ВРЪЗКА С ПОКОЙНИК
Т.нар. „слепване” на полето с това на починал човек е трудно разбираемо за повечето хора явление. Опитът ми и в тази насока обаче е пребогат, за да съм убедена за себе си, че такова нещо не само е възможно, но и се случва доста често с близките на скоро или дори отдавна заминали си от този свят членове на семейството им.

И при това явление също се стига до изчерпване на енергията на намиращия си във физическо тяло „потърпевш”. Причините за това са най-различни, но най-често срещаната от мен са обвиненията или чувството за вина, което изпитват единият или двамата. Характерният симптом освен другите, които вече изброих, е и постепенното засилване на чувството за обезсмисляне на живота, нежелание за живот – дори мисли за самоубийство, кошмарни сънища, ирационален страх – особено нощем, който причинява безсъние, а оттам - още по-голямо физическо изтощение.

Любопитното е, че мнозина от озовалите се при мен по тази причина биват довеждани в дома ми, подтиквани именно от „покойния”. В някои от случаите, когато е минало доста време от смъртта – години например, за това спомагат и други същества от Тънкия сват. Имам основателни подозрения, че там, в Отвъдното, се знае кой в това измерение може да помогне при такъв и за двете страни проблем и по незрими пътища живият бива отвеждан при подходящия човек.