ПРОБЛЕМИ С ЧЕТВЪРТА ЧАКРА И КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Разположена между лопатките, на нивото на сърцето, четвърта чакра съответства на „сърцето на Слънцето”, т.е. на духовния източник на Светлина и Любов. Вибрира с честотата на изумрудено зеления цвят. Физическото й проявление е тимусът и тя управлява сърдечносъдовата система и кръвообращението. Има силно влияние върху блуждаещия нерв, имунната и ендокринната системи. Това е центърът, чрез който ние приемаме импулсите на душата си, стремяща се към контрол над въплътената личност. Тези импулси посредством кръвта достигат до всяка клетка, до всяка молекула, изграждаща храма на душата ни - физическото тяло. Не случайно в Библията се забранява да се яде кръвта на убитите животни, защото „кръвта е душа”. Това е и подбудата за човешките жертвоприношения, извършвани от маите (а и от други племена и народи), които поднасяли на боговете изтръгнатите сърца на жертвите си, смятайки, че по този начин обладават душевната им сила.

Началният етап на формиране и развитие на четвърта чакра е във възрастта от 4 до 7 години. Този период обаче не е строго фиксиран и зависи от семейната среда и обкръжението, в което израства и се формира детето. От голямо значение за нормалното й развитие е любовта, която детето получава и се учи да дава на другите. Това е възрастта, в която то разширява контактите си, научава се, че освен семейна, съществува и социална среда. Започва да формира у себе си способност за интегриране и адаптация. Ако детето получава всичко необходимо за физическото си съществуване, но е лишено от любов, внимание и разбиране, то впоследствие и неговата любов - към другите и към себе си, ще бъде повърхностна и неистинска. Всяко малтретиране - било то физическо или психическо, създава в малкия човек убеждението, че не е достоен за любов. Когато се ограничават или отхвърлят спонтанните му прояви на обич, когато то получава обич при определени наложени условия, това неусетно води до блокиране работата на четвърта чакра. Години по-късно се проявяват смущения в сърдечната дейност или кръвообращението.

Древният графичен символ на четвърта чакра представлява лотос с дванадесет венчелистчета. В центъра му са разположени два преплетени триъгълника, образуващи шестолъчна звезда - т.нар. Соломонова звезда. Символизират слизането на духа в материята и издигането му към духовните висини. Това е средната точка в системата на седемте чакри, където дух и материя се сливат в съвършен баланс.

В днешни времена венчелистчетата, които при повечето хора са полупритворени, започват бавно да се разтварят. Това е един мистичен процес, подобен на зачеването и раждането, при който емоционалната природа постепенно се поставя под контрола на душата. Човек се ражда повторно като духовно същество, все повече осъзнаващ своето безсмъртие и божествен произход, както и своето място и значение във Вселената. Осъществява се все по-активно пренасяне на личностните енергии към висшите центрове над диафрагмата. Това, от своя страна, води до все по-нарастващ брой смущения и заболявания на сърдечносъдовата система. Причината е, че сърдечният център, а оттам - и физическото тяло, трябва да се приспособят да приемат тези прииждащи енергии, което е една доста трудна задача - както за отделния индивид, така и за човечеството като цяло.

Докато при долните три чакри здравословните проблеми в болшинството от случаите се дължат на тяхната недостатъчност (в редки случаи - на свръхактивност на трета чакра), то при горните центрове причините могат да бъдат както блокиране, така и активиране дейността на съответния център. Четвърта чакра е точката, чрез която ние осъществяваме връзка с т.нар. интуитивно тяло и в бъдеще предстои тази връзка все повече да се разширява. Много от хората, с които общувам, в това число и тези от най-близкото ми обкръжение, вече започват по един или друг начин да долавят този процес. При някои от тях започва все по-отчетливо да се проявява интуицията им - предусещат предстоящи събития, вътрешното състояние на събеседника си, понякога дори четат мислите му. Наблюдава се и подчертан интерес към окултните науки и паранормалните явления. Отпада скептицизмът към психофеномените, като на негово място се появява стремеж към натрупване на информация по тези теми.

Други се оплакват от стягане и пробождане в сърдечната област или болка в гърба - между лопатките. Трети чувстват натиск или затопляне в центъра на гърдите си. Някои от тях, притеснени от тези симптоми, се подлагат на медицински преглед и кардиограма, при които не се откриват физиологични или други нарушения. Добре е да се знае, че изкачването на енергиите към по висшите центрове „разчиства” всички запушвания и блокажи в енергийните канали, проправяйки път за по-висшите енергии. А понякога това може да предизвика неприятни усещания и дори заболяване на сърдечносъдовата система.

Всички проблеми, произтичащи от нарушения баланс на четвърта чакра и предизвикали едно или друго заболяване, се дължат на липсата на любов - към самите себе си и към всичко, което ни заобикаля. Понякога сърцето може да ни заболи дори и заради това, че сме сритали бездомно и беззащитно животно. Урокът да се научим да се приемаме такива, каквито сме, и да се обичаме е най-важният, който трябва да усвоим, докато пребиваваме в тела на Земята. И едва след като сме го усвоили, едва след като сме се научили да се отъждествяваме с другите, чувствайки техните болки и радости като свои, ще можем да изкачим още едно стъпало в развитието си. И тогава от тази висота ще започнем следващия урок - да се научим да усещаме единството си с Всемира.

Един от първите ми пациенти след брат ми беше мой бивш колега и приятел. Човекът от дълги години страдаше от някакво кожно заболяване, което не се поддаваше на лечение. И сега не знам каква е точната му медицинска диагноза, но кожата на двете му длани бе постоянно разранена от дълбоки и понякога кървящи, наподобяващи разрези от нож, процепи. Вероятно ви е известно, че при кожните заболявания причините следва да се търсят във вътрешното състояние на организма – обмяна на веществата, работа на храносмилателната система, кръвообращението и т.н. и именно те да се лекуват.

Измерванията ми по този случай отчетоха отклонение в кръвната картина, частично блокиране на 4-та чакра и кой знае защо фантоми в подсъзнанието. Дадох му билков мехлем, който от време на време си приготвям на основата на жълт кантарион, смрадлика, невен и други билки и който е предназначен за рани, изгаряния и други кожни проблеми. На два пъти работих и с енергия – излъчена от ръцете ми директно над дланите му. Препоръчах му да си направи лабораторни кръвни анализи, цветотерапия за четвърта чакра, а за фантомите – метода с писането, на който се спирам подробно по-нататък в книгата. Тук само ще спомена, че думите, които „извадихме” от теста на Матийсън, бяха свързани с негово сериозно премеждие (за него узнах по-късно) – по време на почивката си на море моят приятел едва не се удавил и стресът от това беше останал, изтласкан в подсъзнанието му.

Човекът ме послуша и си направи съответните изследвания, но кръвните анализи се оказаха в нормата. Когато ми го съобщи, дълго размишлявах къде съм сгрешила – в детайлите или по принцип. В отговор на размишленията си още същата нощ сънувах странен сън. Сериозен мъжки глас ме попита: „А ти провери ли ензимите в кръвта?” А сега де! Не само че не бях ги проверила, но и изобщо не им обърнах внимание просто защото не знаех нищо по темата. Още на сутринта разтворих книгите, с които разполагах, и прилежно изчетох всичко за ензимите. Четенето не ми беше кой знае колко от полза, защото темата се оказа доста сложна и обширна и аз си дадох сметка, че просто не е лъжица за моята уста.

Въпреки това стигнах до обобщеното заключение, че кожният проблем на колегата ми произлизаше от недостиг на ензими, участващи в разграждането и усвояването на мазнините от организма. Какво следваше да се предприеме от тук нататък обаче, аз не знаех. Единственото, което му препоръчах, бе да намали до минимум количеството на животинските мазнини в храната си.

Седмици по-късно човекът се отби на работното ми място и усмихнат протегна към мен двете си длани. Кожата по тях бе здрава, чиста и гладка - като на малко дете. Трябва да ви призная, че колкото се зарадвах, толкова и се натъжих. Знаех, че онзи недостиг на ензими след време отново ще причини стария проблем, а аз не можах да му помогна да го разреши окончателно. Това беше и е във възможностите на лекар, но кой би взел под внимание мнението ми?

Този сериозен въпрос стои пред мен и днес и след всеки подобен случай у мен остава известна горчивина, че настоящите условия все още не позволяват на лекари и лечители да работят съвместно и взаимно да се допълват в името на доброто здраве на пациентите си.
* * *

Любопитен е и друг случай, когато, минавайки по схемата на сърцето, установих като причина за оплакванията на пациентката си някакво нарушение в горна куха вена. На мен тази констатация нищо не ми говореше, но когато й го съобщих, жената възкликна, че кардиоложката, при която е ходила на преглед, изразила някакво съмнение за нещо такова, но така и не могла да конкретизира проблема. За пореден път изпитах посредством този случай болката, породена от недостатъчните ми познания в областта на медицината, които можеха да бъдат компенсирани от съвместната ми работа с опитен и състрадателен лекар.

Първоначалният етап на формиране на този енергиен център е във възрастта от седем до дванадесет години, но както вече казахме, при горните центрове този период е с все по-размити граници. Чрез неговото хармонично развитие човек развива способността си за творческо изразяване, възможност за общуване чрез словото, мислене чрез образи и символи. Това е възрастта, в която детето започва да използва своето въображение и да твори - съчинява си истории, пее, рисува, моделира. Осъзнава себе си като отделно същество и търси различни начини за себеизразяване и реализация.

Гърлената чакра може да се сравни с врата между ума и тялото. Нейната енергия ни дава възможност да въплътим във форма своите мисли и идеи. Чрез словото ние изразяваме своята истина. Когато отнемаме на детето правото свободно да се изразява, когато го лъжем или го принуждаваме да лъже под страх от наказание, ние ограничаваме правилното протичане на енергията му през пета чакра. Да си припомним колко често му повтаряме - у дома, в детската градина, в училище - „Не ми възразявай!”, без изобщо да си даваме сметка до какви нарушения в протичането на енергията води подобно отношение. Също толкова често, подценявайки способността му да разбира или чувства истината, ние го засипваме с лъжи, нарушавайки основното му право да я чува и изказва.

Лъжите и противоречивите послания, крещенето и авторитарното отношение, насаждането на чувството за вина, прекомерното критикуване, заплахите с наказания - всичко това води до ограничаване на съзидателността у малкия човек. Резултатът е блокиране на правилното протичане на енергията през пета чакра. На физическо ниво това може да предизвика проблеми със слуха, заболявания на дихателната система, а в по-късна възраст - до нарушения в работата на щитовидната жлеза. Човек все повече се затруднява да изразява своята истина, премълчава собственото си мнение дори когато е убеден в правотата си, не се осмелява да даде израз на чувствата си. Превръща се в интровертна и стеснителна личност. Самовглъбява се и се затваря за света.

Обратната страна на медала се проявява под формата на прекомерно говорене, което е форма на защита, тъй като човекът се чувства непрекъснато виновен и отговорен дори и когато няма никакво отношение към дадено събитие. Намалява способността му да изслушва и разбира събеседника си, като в процеса на общуване често го прекъсва.

Най-тежкото последствие от блокирането на пета чакра е нарушена функция на щитовидната или околощитовидните жлези. При всички хора с такива проблеми, които съм консултирала, първопричината се оказа блокиране протичането на енергията през този център. И за съжаление в болшинството от случаите това бяха жени на различна възраст. Като се вземат предвид причините за нарушенията, изложени по-горе, надявам се сами да стигнете до изводите, до които стигнах и аз самата. А те са свързани с мястото и ролята на жената в съвременното ни общество, както и с отношението на същото това общество към нежната половина на човечеството.

Повечето от тези жени страдаха от неоправдано чувство за вина, насадено им още в детството. Много от тях и днес изпитват боязън да изразят открито мнението си по различни въпроси, както и да защитават собствената си гледна точка. Част от тях споделяха, че в детските си години са се чувствали пренебрегвани за сметка на по-голямото или по-малкото дете в семейството. Било им е налагано послушание чрез един или друг силов метод. Понякога тази среда се е пренасяла и в семейството, което са създали, и ролята на авторитарния родител е била поета от съпруга.

Както вече стана дума, причина за проблемите на горните центрове може да бъде както недостатъчност, така и свръхактивност на протичащата енергия. При последното тази повишена активност се дължи на духовното израстване на съответния индивид. В тези случаи физическите усещания не са от най-приятните. Чувства се спазъм в гърлото, спадане на гласа - до невъзможност за говорене, парене в тази област, а понякога и чувство за задушаване. В по-тежките случаи може да се стигне до краткотрайни възпаления на гърлото и сливиците. Изкачването на енергията към по-висшите центрове по един мистичен начин „прочиства” всички задръствания, проправяйки пътя за новите енергии и подготвяйки организма за тяхното възприемане. Гореизброените симптоми могат да се чувстват в продължение на няколко месеца. Много напомнят на физическо заболяване и могат да бъдат отличени от действителната болест единствено от човек със сензитивни способности.

Всички знаем през какви трудности и сътресения преминава юношата, превръщайки се в зрял човек. Разгръщайки своя духовен потенциал, ние преминаваме през подобни сътресения. Промените, съпътстващи нашето духовно израстване, се долавят чрез физическото ни тяло, точно както и промените при физическия ни растеж и половото съзряване по време на пубертета. А познанието за тези процеси би ни помогнало да приемем по-спокойно съпътстващите ги смущения.

* * *

Основавайки се на личния си опит, ще се спра на най-често срещания – поне в рамките на моите познания – проблем, касаещ хипо- и хиперфункцията на щитовидната жлеза. По същия начин като при диабета, и тук в основата на проблема лежи блокирането на пета чакра. Възможно е да не съм прецизно точна предвид скромния ми в тази област опит, но основавайки се на него, твърдя, че при всички случаи на отклонения във функциите на щитовидната или околощитовидните жлези, с които лично съм се сблъсквала, съм констатирала блокирана пета чакра. В същите тези случаи проблемът има за основа психологичен фактор, изразяващ се в потискане на емоции или премълчаване, чувство за вина и/или малоценност и много други. Не са редки случаите, когато заболяването се дължи на издигане на енергията от центровете под диафрагмата към съответстващите им над нея. В случая – от втора към пета чакра. Този процес е пряко свързан и с духовната преориентация и духовното израстване на конкретния човек и е твърде сложен за разглеждане в кратка форма. Въпреки това ще се опитам да го илюстрирам с конкретни примери, когато разглеждам психо-емоционалните причини за заболяванията.

Не е моя работа да изброявам или да класифицирам заболяванията, за което ми липсват задълбочени медицински познания. Но смятам за необходимо чрез тази книга да подчертая изключително важното значение на състоянието на чакрите за нормалното функциониране на съвкупността от органи и системи, изграждащи физическото ни тяло. Зад влошената работа на чакрите стоят скрити от погледа ни вътрешни причини. В зависимост от засегнатата чакра можем да ги търсим в индивидуалното или колективното подсъзнание, или в планетарните условия за живот. Но каквито и да са те, смятам за крайно наложително лечителите да се опитват да ги открият, а след това и да работят за тяхното отстраняване. Ако един лечител не включи в дейността си и изследователската работа, а се ограничи само с диагностика и фиксиран лечителски метод, той се самоограничава в развитието си и от един момент нататък започва да тъпче на едно място.

Вярно е, че такъв изследователски подход изисква отделяне на повече време както за първоначалната диагностика и за последвалото го лечение, така и за размисъл и задълбочен цялостен анализ. Той не винаги дава бързи видими резултати, както например коригирането на енергийното поле на пациента. Но ако един лечител е съвестен, отговорен и отчита кармата като инструмент за възстановяване на равновесието, никога не би търсил бързите, но временни резултати за сметка на качеството на извършената от него (и често скъпо платена от пациента) работа.
* * *

Вероятно ви прави впечатление, че въпреки убеждението ми, че физическото тяло е следствие и инструмент за проявление на душата, все пак отделям време, за да проверя обстойно състоянието му. Ако прегледате внимателно групите въпроси, ще забележите, че в тях са обхванати почти всички аспекти, от които зависи безупречната работа на нашия организъм.

В последно време се случва често да прескачам измерването на физическото тяло, особено ако установя още в началото, че здравословният проблем има за първопричина нарушения в астралния носител. Ако изобщо все пак си губя времето и енергията за обстойно преглеждане на всички органи и системи, то е поради няколко причини.

Първо – този свръхсетивен начин за диагностициране е изключително ефективен не само при вече видими заболявания, но и при профилактика и установяване на проблема, преди той да се е проявил на физическо ниво – т.е. още в неговия латентен, ранен стадий. В такива случаи, докато все още човекът смята, че е здрав като камък и поради това е психически стабилен, много по-лесно може да се постигне изцеление, ако навреме се вземат необходимите мерки.

Второ – препоръката ми моите заключения да бъдат потвърдени и от специалист укрепва доверието на пациента в мен и работата ми и спомага за нейното качество. При последвалите диагностиката ми разговори човекът вече се чувства спокоен да ми довери лични тайни и преживявания, което е от съществено значение за успешното му изцеление.

Трето – тази част от диагностиката ми е отражение на разбирането ми за двупосочността на връзката ни с душата, духа и Бог. За да бъде тялото ни здраво, е необходима пълноценна и ненарушена връзка с душата ни. Но за да може тази душа да използва в пълна степен инструмента си за проявление, е необходимо той да бъде обичан, ценен и лекуван, когато се нуждае от това.

Спомням си как, когато преди години за пръв път прочетох „Диагностика на кармата”, въодушевена и ентусиазирана от привидната лекота, с която, лекувайки душата си, можем да излекуваме и тялото си, стигнах до доста прибързани изводи. Сега съм благодарна, че имах възможността да работя по такива случаи, които да внесат известни корекции в тогавашните ми разбирания и да допълнят празнотите в познанията ми. Установих на базата на собствения си житейски и лечителски опит, че причините за заболяванията са многопланови и толкова различни, колкото сме и ние самите. Вярно е, че те могат да бъдат обобщени и класифицирани в няколко основни групи. Но самата ни уникалност като космически същества, въпреки че позволява до някаква степен да бъдем приведени под общи знаменатели, изисква уникален и индивидуален подход и към болестите ни.

Не винаги е достатъчно да се покаем, да се изпълним с любов и да помолим за прошка, за да се освободим като с магическа пръчка от проблемите и болежките си. Не винаги само кармата, вътрешните ни противоречия или несъвършенства се проявяват като болест. Съществуват причини за болестите от Земно и Космическо естество, за които ни липсва информираност, защото не сме способни да ги осъзнаем на този етап от развитието си. Не бива да стигаме до крайности, смятайки, че всеки болен или недъгав човек е „грешник”, който сега се разплаща за простъпките си. Не бива да подхождаме по този начин и към самите себе си.

Както сами виждате, въпросите в тази група изцяло касаят физическото и етерното тяло. За да „видя” конкретен орган, обикновено използвам малък медицински атлас. Тръгвайки с махалото по схемата, изобразяваща системата или органа, съм в състояние с голяма точност да определя мястото на проблема (възпалението, кистата, язвата и т.н.). Този подход е изключително полезен при профилактиката, когато човекът няма никакви конкретни оплаквания. Още по-полезен е при спорна диагноза (от двама или повече специалисти) или тогава, когато лекарите се колебаят между два съседни органа или участъка – кой от тях е засегнатият, а се налага скъпа операция, да речем. Често се случва болката, която ни тормози и която ни се струва, че идва от черния дроб например, да се дължи на заболяване на жлъчния мехур. Или да си мислим, че ни болят яйчниците, а да се касае за проблем с отделителната система. Случва се възпаление на дебелото черво да се изразява в смущения на сърдечния ритъм, проявявайки се като аритмия. Списъкът е почти нескончаем, така че смятам да премина нататък.

Изброих тези примери с намерението да поясня необходимостта от обстоен преглед на тялото ни. Но ако си спомняте, аз наблегнах на това, че винаги най-напред измервам състоянието на чакрите. Запозната съм с тази тема достатъчно добре, за да се базирам на тази информация при заключенията си за заболяванията. Има случаи, когато чакрите са в задоволително състояние, но въпреки това някой от органите не функционира на пълни обороти. Това най-често се случва при децата, особено във възрастта до пубертета. Когато заявих, че в редки изключения работя с „пасивни” пациенти, имах предвид именно тях.

Най-често при мен довеждат малчугани с хронични заболявания на дихателната система. Работата ми с тях се свежда до възстановяване на енергийния потенциал на засегнатата система и общо на целия организъм. В такива случаи прегледът на физическото тяло е абсолютно задължителен. Често съм констатирала медикаментозна интоксикация – в лека или дори тежка форма, причинена от третирането с антибиотици. При такива констатации помагам на родителите да изберат способ за освобождаване на организма от токсините, подпомагайки го по този начин в лечебния процес.

И тук се налага малко отклонение, свързано с интоксикацията. Може да ви се стори любопитно, но освен биологично натравяне, причинено от лекарства, отровни вещества, злоупотреба с алкохол или опиати и др., е възможно да бъдем „отровени” или да се самонатровим на емоционално ниво – от собствените си негативни емоции или от такива, отправени към нас (гняв, омраза, завист и др.). Но тази тема ще бъде разгледана по-нататък в книгата.
* * *

Предимството на пси-диагностиката като метод за ранна диагностика е с особено значение и когато се касае до състоянието на зъбите. Всеки сензитив знае, че ако насочи вниманието си към дъвкателния апарат, може да установи безпогрешно не само сегашното, но и бъдещото им състояние. Насочването на вниманието на лечителя към която и да било област от тялото (телата) ни стои в основата на извличане на информация за състоянието на който и да е жив или нежив обект – енергията следва мисълта, гласи един от законите в езотеричното лечение. Факт е също така, че с такива свръхсетивни методи е възможно да се види и миналото състояние на болния орган. Понякога използвам тази възможност, обикновено при работата си с пациент, озовал се при мен след дълги митарства по лекари и лечители, за да му покажа предишното му състояние. Ще се въздържа да коментирам реакцията на повечето такива пациенти, варираща от смущение и объркване до удивление.

Ползата от преглед на зъбите е констатиране на проблем в ранен стадий (в етерното тяло) с някой или някои зъби. Случвало се е „предсказаното” от мен да се реализира месеци след проведената консултация, което подкрепя становището ми за ролята на пси-диагностиката в профилактиката. Както виждате, един такъв срок е достатъчен за предприемането на адекватни мерки. В досегашната ми практика една единствена жена, очакваща дете, пожела консултация с профилактична цел. Именно в този случай установих наличието на един болен на етерно ниво зъб, както и недостиг на витамини и минерали. Тъжно е, че много от хората – къде поради липса на средства, къде поради немарливо отношение към себе си пренебрегват ролята на профилактиката и тръгват по лекари едва когато болестта ги принуди да вземат спешни мерки.
* * *

Важно е също констатирането на недостиг на определени витамини, микроелементи или клетъчни соли в организма. От разговори със специалисти съм узнала, че е възможно определянето на такъв недостиг и със специализирани медицински анализи. Защо обаче не се назначават от лекуващия лекар, не зная.

Имала съм доста пациентки, имащи проблем с половата система. Повечето от тях са идвали при мен заради бучки в гърдите и на въпроса ми след констатацията на лекаря назначен ли им е преглед и при гинеколог, всички са ми отговаряли отрицателно.

При тези случаи на преден план отново излиза липсата на осведоменост на лекарите по отношение на етерното тяло и чакрите. Взаимовръзката между 2-ра и 5-а чакра е от съществено значение при такива проблеми. Взаимовръзката между женската полова система и млечните жлези, за разлика от познанията им за чакрите, е добре известна на медиците. Защо обаче те разделят тези органи, като оставят органите за възпроизводство без нужното внимание, небрежност ли е това, или липса на заинтересуваност за съдбата на пациентите им – това можем само да гадаем.

В случаи като горепосочените винаги съм констатирала недостиг на цинк в организма. Няма да се спирам на значението на този микроелемент за добрата и синхронизирана работа на организма ни – това е описано в специализираната литература. Влиянието му за биохимичните процеси, обмяната на веществата и справянето на организма с инфекции, както и при проблеми с кръвта и наличието на токсини е положително и много подпомага лечебния процес.

Отделям внимание и на медицинските заключения и поставената диагноза, както и на предписаното лечение не за да конфронтирам лекар и пациент. Много са случаите, когато човекът се озовава при мен, след като е обиколил различни специалисти и е пробвал какви ли не лекарства – все безуспешно. На посещението си при мен такива хора гледат като на крайна мярка и подозирам, че изобщо не биха се сетили за такава възможност, ако страданието не беше ги принудило. В случай че констатирам погрешна диагноза или лечение, деликатно го съобщавам, като без коментар се ограничавам да препоръчам посещение при друг специалист.

Имах случай с 10-годишно момиченце, което страдаше от някаква форма на припадъци. Лекарите бяха поставили диагноза „епилепсия” и на тази база провеждаха съответното лечение. Резултатите от него не бяха кой знае колко успешни, иначе родителите не биха се обърнали към мен. Минавайки по няколко схеми на мозъка, им посочих мястото на проблема. Липсата ми на познания в тази сложна област не ми позволяваше да изкажа каквито и да било предположения или становище, освен едно – това не беше епилепсия. Но пък какво наистина беше – това не знаех. Виждах обаче, че точната диагноза може да бъде поставена след преглед с т.нар. „цветен скенер”. Да, обаче лекуващите лекари не даваха и дума да става за такива изследвания, които според тях не бяха необходими. А без медицинско направление родителите бяха с вързани ръце поради липса на необходимите средства да си го позволят. Напоследък често ги срещам, детето изглежда добре, но подробности не са ми известни. Нямам начин и да проверя правилни ли са били заключенията ми тогава. Вътрешният ми глас отговаря на този въпрос положително. Но Бог знае как стоят нещата в действителност.
* * *

Друг сериозен проблем, който открих в етерното тяло на една от пациентките си, касаеше очния нерв. Жената страдаше от страх от затворени пространства и внезапна загуба на равновесие. Поради последното тя се боеше да излезе от дома си без придружител, за да не се случи да падне на улицата. Когато за пръв път се срещнахме, тя беше преминала през всякакви медицински изследвания, включително и преглед със скенер, и приемаше лекарства по схема, предписани й от психиатър. Това, което открих аз, не беше установено при нито един от прегледите и изследванията.

При първата консултация констатирах нарушена циркулация на енергията в областта на шийните прешлени, за което й помогнах с моите методи. Установих, че съществуват и психо-емоционални причини, като една от тях беше смъртта на баща й, която тя преживяла доста болезнено.

Едва при втората ни среща открих, че отклонението засяга десния очен нерв – на етерно ниво. На пръв поглед до тази констатация достигнах „случайно”. Така се случи, че отваряйки медицинския атлас, който ползвам, за да проверя как е положението с прешлените, попаднах на страницата, където бе изобразено човешкото око. Тъй като винаги вземам под внимание такива „случайности”, проверих бавно и методично двете очи и открих вече споменатото отклонение.

Освен нормализиране на енергийния поток в участъците, където открих блокажите, съвместната ни работа продължи и с няколко сеанса регресивна терапия. Резултатът бе положителен и траен. Жената се възстанови напълно. Постепенно – пак по схема и по предписание на психиатъра, тя преустанови приемането на лекарствата. Сега се чувства отлично и често се виждаме. На какво се дължи днешното й добро състояние ли? Лекарят смята, че е резултат от медикаментите. Аз съм на друго мнение. Но предвид крайния положителен резултат, това вече не е от особено значение. Така или иначе, от този случай аз извлякох необходимия ми ценен опит, за да се базирам на него при други подобни случаи.
* * *

Последната група подвъпроси, касаеща стадия на заболяването, също е от значение за мен. Констатирам ли, че вече тече лечебен процес, знам със сигурност, че работата ми е на приключване (а понякога вече е приключила) и пълното възстановяване е въпрос на няколко седмици. Не винаги, въпреки че много ми се иска, имам възможността да проследя във времето резултата от работата си. Повечето от хората все пак ми се обаждат, за да ми се похвалят колко добре се чувстват. „А тези, които не са почувствали подобрение и за които не съм осведомена”? - ще запитате вие. В началото и аз се терзаех от този въпрос. Но с натрупването на опит по различни начини, включително и по време на медитация, узнах, че намесата ми при всички случаи дава положителен резултат. Но на тази тема обстойно се спрях, когато разглеждах състоянието на безпристрастност, разказвайки ви за Б.

Приключвайки с темата за състоянието на физическото тяло, искам да разгледаме въпроса и от друг ъгъл. Мнозина от повърхностно запознатите с духовните науки, а и религиозните хора имат доста изкривена представа както за ролята и значението на храма на душата ни, така и за отношението си към него. Въпреки многобройните варианти на това погрешно разбиране, обобщено то изглежда така – след като това физическо тяло е следствие, то Бог ще се погрижи за него. Смятайки, че да се полагат грижи за физическото ни здраве, е излишна загуба на време и средства, много от тях стигат до заключението, че душата може и ще си го излекува и е излишно да му обръщат прекалено внимание.

Контрастната противоположност на такова отношение е прекаленото внимание и грижи, граничещи с маниакалност. Такива хора често стават ревностни привърженици на един или няколко метода за здравословно хранене, начини на лечение и какво ли още не и често сменят един метод с друг. Моето становище е, че стигането до крайности – за каквото и да се отнася, не води доникъде. Прекомерните грижи за тялото, както и всичко прекалено, водят до привързване. Това, от своя страна, води до задържане в развитието ни, защото във Вселената всичко е в постоянно движение и промяна. Именно тези прекалени грижи засилват в неимоверна степен силата на т.нар. физически елементал.

Чести са случаите, когато душата е готова да напусне тялото, за да използва предоставена точно в този момент възможност за превъплъщение в по-подходящо тяло и при по-подходящи условия. Но поради горепосочената причина засиленото в резултат на прекомерни грижи сцепление между низшите тела осуетява намеренията й. В подобни ситуации душата често се оттегля в своите планове (нива), оставяйки тялото без своето присъствие – това са т.нар. мъртви души. Същества, наподобяващи човешките, но притежаващи само животинската душа, които се движат, хранят и живеят на този низш стадий – нито живи, нито мъртви. Характерен белег при тях е егоизмът, който понякога придобива чудовищни размери. Такива хора наподобяват черна дупка, която засмуква безкомпромисно и безпощадно всичко в периметъра си.

Хората, изпаднали в другата крайност – пълно пренебрегване на физическото тяло, ръководени от вярванията си, че грижата за душата ще гарантира съвършеното им физическо здраве, изпадат в сходно положение, макар и в огледалната му противоположност. Тук вече наблюдаваме желанието на душата да продължи съществуването си именно тук и сега – при тези условия, които тя счита за напълно подходящи за научаването на необходимите й уроци. За жалост обаче състоянието на физическия й носител, понякога плачевно, често влиза в пълно противоречие с нейните намерения. Аскетизмът, методите за гладолечение, пълното вегетарианство (дори когато ни се яде месо), строгото сексуално въздържание и много други не са способи за духовно извисяване. Ако беше така, както се казва в една индийска поговорка, то слонът би бил най-великият йога.

В правото на всеки от нас е да избира начина си на хранене, двигателен режим или почивка и т.н. Не бива да забравяме обаче, че нищо, до което можем да се докоснем – в това число и физическото тяло – не е наше. Ние сме временни стопани на този дом, поверен на грижите ни. И сме отговорни пред неговия собственик за състоянието му – както приживе, така и след като го напуснем. Нека не забравяме, че одухотворената от душата материя се връща в общия резервоар. Тя е част от наследството, което оставяме на другите души, след като напуснем това измерение. Отговорни сме за това наследство, защото може да се случи отново именно ние да използваме този градивен материал за следващото си тяло.