Новото разбиране на връзката в живота

18.СИНОВНО ОТНОШЕНИЕ

Ще прочета 11-а глава от Лука.

“Ще се развеселя”

“В начало бе Словото”.

Каквото и да ви се каже, все ще остане нещо необяснимо. Ако постъпите в едно училище, кое е най-важното? В учили­ще може да прекараш по два начина: целият курс на възпи­танието може да го прекараш в страх и трепет. Сутринта като отидеш в училище, трепериш от учителя, че може да ти се случи нещо. Ти си мислиш, че учителят е стражар, раз­бойник и ти трепери сърцето да не би да попадне погледът на учителя върху тебе и да ти се случи нещо. А пък другото поло­жение е: да си радостен и весел. Онзи, който се радва, по­казва, че е способен ученик. А пък другият усеща своята слабост и вследствие на това у него владее известен страх. Сега вие имате тези две състояния.

Писанието казва, че със страх човек не може да върши Во­лята Божия. Човек със страх никога не може да свърши едно училище, нито пък може да стане някакъв герой.

Ще ви приведа един митичен разказ за пътищата на заека и на вълка. Заекът посещавал денем едно училище, а пък вълкът посещавал едно вечерно училище. Тогава заекът мис­лил, че ушите му са израснали от много знание. Той оти­шъл да слуша първата лекция при един виден професор, който след като развил темата как трябва да се живее, казал: “Вся­кога човек сполучва, когато отива пръв.” Този ден зае­кът бил закъснял. Но като отишъл пръв, станало въпрос за стола, где да седне и трябвало да води борба за стол. И той като видял, че ще го набият, офейкал. Върнал се в едно про­тиворечие. Казал си: “Как така, нали който отиде пръв, ще му тръгне напред, а пък аз отидох пръв и скандал се вдигна.” Той не знаел, че онова, което му препятствува, е вътре в него. Дето отишъл пръв, това е на място, но препятствието е вътре в него. Следващия път казал, че няма да отиде пръв, но ще отиде по средата ­ нито пръв, нито последен. Било вече трета лекция. От лекцията разбрал, че човек, за да спо­лучи в живота си, трябва да бъде последен. И той си казал: “Аз съм сбъркал.” На четвъртия път отишъл последен, но вра­та­та била затворена. Той чакал отвън, излезли някои вън и му се скарали. И той пак си отишъл и си казал: “Чудна ра­бота, пръв отидох ­ лошо, последен отидох ­ пак лошо.” Той не можел да разбере, че страхът е, който го спъва. Той си казал: “Още не разбирам тази философия.” Професорът ка­зал: “Всеки, който иска да сполучи малко в живота, да остави страха настрана.” Заекът казал: “Виж, това мъчно мога да направя.”

Всички хора почти днес се намират в положението на за­ека. Страхът е, който спъва хората. Страхът трябва да се тури на своето място. Когато човек търси истината, не трябва да има никакъв страх в душата му. Страхът си има своето мяс­то. Турете страха на неговото място. Нека той да не е господар, защото ако го направите господар на живота, нищо няма да постигнете.

Казано е в Писанието: “Страхът е начало на мъдростта.” Този страх, за който се говори в този стих, той не е онзи страх, който имат обикновено хората. Има един свещен страх, който произтича от любовта. Неговото естество е съв­сем друго. Някои хора смесват обикновено страха със све­щения страх на любовта. Разликата между свещеният страх на любовта и обикновения страх е колкото между небето и земята. Свещеният страх е друго нещо. По нямане на думи се употребява този израз. Имайте свещения страх, но се из­бавете от обикновения страх! Обикновеният страх е терза­ние, смаляване, смут, несполуки и най-после човек се обез­сър­чава и се отчайва и от себе си. А пък в свещения страх човек се повдига. Там човек отива към зазоряване. Помнете тази разлика. Не туряйте на мястото на обикновения страх све­щения страх! Това значи да турите на мястото на про­фесора невежия и на мястото на силния ­ слабия, на мястото на разумния ­ глупавия и на мястото на здравия ­ болния. Това трябва да бъде едно вътрешно различие, за да разбирате живота. Иначе ще имате много противоречия.

Питате защо Христос е дошъл на Земята. Христос има­ше да прекара страдания, имаше една трудна мисия, която не се изпълнява така лесно. Христос мина през огън, мина през едно кръщение. Всички искат живота на Христа, но не и огъня, през който Той мина. Те обичат един Христос с ве­нец, с патерица и с корона да заповядва навсякъде. Такъв Хрис­тос обичат. А пък един Христос без корона, без пате­рица, с обикновени сандали, и то бос, без дом, такъв Христос не искат. Вие все се окайвате, като се видите облечен скром­но, със сандали, и казвате: “Не си струва толкова. Аз мислех, че ще бъда с корона.” Кога коронясват човека? Докато не плюят 24 часа отгоре ти, докато не те окачат на кръста, докато не те бият, докато не те хулят, обиждат и не ти кажат: “Нали си цар, помогни си”, не могат да те коронясат. Тогава вие се намирате на тясно и вие плюете и разпъвате Христа.

За да се прогресира в живота, има една страна, която тряб­ва да се разбере. С ядене ­ лошо, без ядене ­ още по-ло­шо. С пари ­ лошо, без пари ­ още по-лошо. Със знание ­ ло­­шо, без знание ­ още по-лошо. Със сила ­ лошо, без сила ­ още по-лошо. От двете противоречия трябва да изберете по-малкото. Казано е в Писанието: “Без вяра не може да уго­ди човек на Бога.” Вярата подразбира едно вътрешно раз­биране. Вярата, това е една мярка, която определя любовта, която трябва да имаш в дадения случай към някого. В даде­ния случай трябва да знаеш любовта, която трябва да имаш към Бога. Казано е, че любовта изключва всяко съзнание. Има въпроси, които не трябва да бутаме. Има въпроси, които са мъчни за разрешение като когато детето иска да тури пръс­та си, за да вдигне планината. Някои искат да разрешат как­во нещо е любовта. Не разрешавай този въпрос. Щом го бут­неш, ще ти дойдат всички страдания до главата. Който е бут­нал любовта, все е страдал. Не питай какво нещо е лю­бовта. Сега вие искате да знаете какво нещо е любовта. Може да знаете, но щом я знаете, тя си заминава. Тя ще ви остави каквото искате и ще си замине. По човешки ви говоря.

Голямо противоречие съществува в света! Ние, живите съ­щества на Земята, още не можем да вникнем в оная любов, ко­ято Бог има към нас. Ние сега приличаме на деца, които не разбират родителите си и мислят изключително само за себе си.

Тогава ще ви приведа един пример. Разправяше ми един господин, в един балкан той вижда, че една мечка води пет мечета и върви по реката. Мечката дошла до един голям камък, извадила една мравка и я дала на едно от мечетата. Той забелязал, че мечката ритнала едно от мечетата. То се тър­колило и той видял, че това мече не става, то умряло. Та­ка го шибнала майката. Майката го поклатушкала, покла­туш­кала и почнала да реве. Майката ритнала това мече, за­щото то се тикало напред при майка си за храна, а другите ме­чета оставали назад.

Аз тълкувам сега този разказ: Твоята лакомия става при­чина за твоето нещастие. Не изкарвай от търпение със своята лакомия майка си ­ мечката, че да те удари. Това се случва често в света.

Благото, което имаме в света, ни е дадено. Човек, като взе­ме своето благо, да се радва за благото, което трябва да дойде и за другите същества. В това отношение всички не трябва да бъдете едностранчиви. Едностранчивостта си има своите лоши черти. Някой път човек има един навик, някои раз­бирания, че иска да наложи своето разбиране на всички други. Хубаво е, но лошата страна на това седи в следното. В Америка, в една епархия имало един американски владика, кой­то бил много даровит човек. Той си носил главата накло­нена към лявата страна. И всички проповедници в неговата епар­хия ходили с изкривени глави. Той наложил това. Каз­ват: Да имаме едно убеждение! Господ не е създал владиката с този навик. Това е негов навик. Да не подражаваме на това, което е човешко.

Да имаме едно верую. Но едно верую, което е общо за всич­ки, едно верую, което включва веруюто на всички съ­щества в себе си. А пък ако имахте едно специфично верую, дръж­те го за себе си, то е полезно само за вас.

Има нещо, които назаем не се дават. Кои неща назаем не се дават? Ще ви кажа. Сърцето назаем не се дава. А сега се проповядва: Дай ми сърцето си. Очите назаем не се дават. Чо­вешкият език назаем не се дава, нито човешката душа. Хрис­тос казва на едно място: “Полагам душата Си, за да я взе­ма.” Полага я някъде. Но не залагайте това, което Бог е вложил във вас. Всеки човек трябва да пази своите сили и нека всяко сърце да бъде проводник на онази велика Любов. Очите трябва да бъдат проводник на светлината, умът ­ на знанието, човешкият дух нека да бъде проводник на Божест­ве­ната сила. Сега, това са области, които трябва да проуч­вате. И това, което вие желаете в света, може да ви се обясни. Има неща, които не трябва да се обясняват. Това, което на въз­растните мога да обясня, на децата не мога да обясня. За тях това е безполезно. Има неща, които ползуват едни хора, а пък други не ползуват. Значи трябва да обясняваш някои неща на времето им.

Най-важното е: в човека трябва да дойде Божественото. Бо­жественото в човека трябва да се роди. Един ден и вашата душа очаква своето спасение, но това спасение няма да дойде как­то мислят някои. То си има определен път. Трябва да вле­зе Божественият Дух вътре в душата и този момент, ко­гато това Божествено начало се прояви в душата, това, синов­ното отношение, е най-важното. Тогава ще дойдат ангелите и ще възвестят онова, великото събитие. Това е най-важното.

Сега вие казвате: Христос и да дойде втори път, да се пре­роди, няма да се подобри светът. Не, във всеки един човек трябва де се роди това Божествено начало. Някои от вас мо­гат да кажат: “В нас Христос се роди.” Хубаво, във вас Хрис­тос се роди, но има да страда още Христос. Той още не е възкръснал. Вашия Христос Го чака кръст, страдание, про­тиворечие, от онези свещеници, архиереи. Кои са вашите архи­ереи, първосвещеникът Каиафа, Пилат? Христос се на­мери в едно голямо противоречие. Него Го очакваха и всички рим­ски войници. След като разпънат вашия Христос и Го турят в гроба, вие ще дойдете до едно положение, до което Хрис­тос е дошъл. Това, което търсите, ще дойде, но това е дру­гата фаза на живота, сега е първата фаза. Като дойде вто­рата фаза, животът ще бъде друг.

Сега не смесвайте двата живота. Като влезете в другия жи­вот, там въпросът е разрешен. При този живот, който има­те, изисква се да поддържате вашия дух, да не се съблаз­ните. Христос не беше от слабите. Това, което в Него викаше, то е човещината в Христа. Тя викаше чрез устата на Христа. Хрис­тос каза: “Такава е Волята Божия, трябва да минем по­следното страдание.” А пък последното страдание е: човек да се откаже от това, което не му е потребно.

Знаете ли кое е онова, което не е потребно на човека? Има неща, които не трябват на човека. Някой изгубил своето зре­ние. Един милионер му казал: “Ще ти купя билет, за да те разведа из света, та да видиш всичките картини.” Онзи му казва: “Защо не дойде малко по-рано?” Та, нещата имат сми­съл само когато човек може да ги разбере. Защо ви е Лю­бовта, която не можете да разберете? Защо ви е Мъд­ростта, която не можете да разберете? Защо ви е Истината, ако не можете да я разберете? Вие трябва да имате характер, мо­рални, хубави черти, че като влезете в противоречие, да устоите. Какви ли неща няма да ви кажат! Много лоши неща мо­гат да кажат за тебе, но ти, ако имаш характер, ще кажеш: “Всичко за Любовта е добро!” Мнението на хората не важи. Тряб­ва да имате една смелост. После, трябва да имате едно послу­шание, което имаше Иосиф. Вие не можете ли да имате воля­та на Иосифа? Зачене се една хубава идея у вас и вие ис­кате да я пометнете и да избягате. Няма да я напущаш. Ще дойде страданието, после ще дойде и възкресението. То­гава ще се яви във вас онази Божия Любов, която вие очак­вате. И сега отчасти някои от вас имат тази опитност ­ онези от вас, които могат да разберат и които са достигнали до из­вест­на степен на развитие. Онези, които не са достигнали, не­ка се радват. Този живот ще се смени с друг, по-обширен жи­вот, после с друг живот, още по-обширен, с четвърти жи­вот, пети живот, докато дойде последното вътрешно разясне­ние.

Та, противоречията, които ви идват, трябва да ги разре­шавате по един вътрешен начин, по един разумен начин. Как се лекуват болките? Чрез ядене, чрез дишане, ще се мо­лиш. Който се моли, е здрав човек. Който не се моли, е болен чо­век. Някой казва: “Аз не мога да се моля.” Болен си, за­щото който е болен, не яде. Но като оздравее, почва да яде и се радва, че яде. Някой казва: “Много ям.” Ти се радвай, че ядеш. В яденето е животът. Животът не е ядене и пиене, но животът идва чрез яденето и пиенето.

Сега казвам: В това отношение молитвата да ви бъде така приятна, както е приятно яденето и пиенето за онзи, който е гладен. Молитвата, това са хубавите отношения, които човек може да има към Онзи, Който му е дал живота, към Онзи, Който разбира всички негови нужди. Няма по-хубаво отношение от това, когато детето се разговаря с майка си, когато приятелят се разговаря с приятеля си, когато синът се разговаря с майка си, когато ученикът се разговаря с учителя си. Те са образци, на които човек може да се радва. Могат да дойдат посторонни* противоречия в живота. Живо­тът не е толкова тежък, както ние мислим. Някой човек се е забъркал в живота и никой не може да му помогне. Тогава да употребим своето здраве за Бога. Да употребим своето зна­ние за Бога. Всичко онова, което притежавате, употребете го за Бога. И здравето, и всичко друго. Вие да го знаете това.

Не мислете, че хората могат да ви разберат. Един болен човек разправя, разправя на някого за своето положение, но пос­ледният е здрав човек и не може да го разбере. Болният му казва: “Боли ме коремът!” Здравият му казва: “Няма ни­що, ще ти мине.” Болният му казва: “Как ми няма нищо? Бо­ли ме коремът!” Аз мога да му кажа и един начин как да не го боли коремът. Той ми се оплаква, че го боли коремът.

* посторонен ­ книж. остар. страничен, външен.

Не си свършил добре работата и затова те боли коремът. Бо­­ли те главата ­ защо не си свършил добре работата? Като си свършил добре работата, няма да те боли нито главата, ни­то коремът. Болките на корема произтичат от една храна, ко­ято не е сдъвкана. Храната трябва да бъде подходяща и добре сдъвкана.

Та, всичките противоречия в живота, всичките страдания в живота произтичат от едни неща, които не ни трябват. И стра­данията продължават, докато се освободим от това не­нужното, което не ни трябва. Тука има едно изкушение, на което хората не могат да издържат. Вие знаете ли кое е най-сил­ното изкушение? Малко хора има, които могат да из­държат на това изкушение. Аз ще ви го кажа. Представете си, че имате един скъпоценен камък, много голям, много голя­мо богатство. Ако вие го подарите на някого да го пази, той няма да ви го донесе. Защо трябва да го давате на друг, за да го изкушавате? Но не само това. Но и вие сами можете да се изкусите от този камък. Ти го дадеш на някого, този ка­мък, и той като го вземе мисли как да го обсеби. И тогава ще се родят най-големите противоречия. Вие се запознавате с един богат човек и мислите как да му повлияете, да го имате на страната си, за да можете да черпите от неговите сред­ства. Това е вече изкушение. Вие имате един професор и искате да се сприятелите и разговаряте с неговите деца, че да минете по-лесно на изпитите. Някоя мома срещне един кра­сив момък и мисли как да го замотае. Също така и някой мо­мък срещне някоя мома и мисли как да я замотае. Това е кра­сивият камък, който утре ще ви го вземат. В които и ръ­це да влезе скъпоценният камък, човек не може да устои, иска да го задържи за себе си.

Може ли да ми направите един превод, кой е скъпо­ценният камък у човека? Това е личният живот. Да бъда аз щаст­лив. Да ми вземат камъка? Не го давам. И колко е, като дадеш този камък, после да го вземеш назад. Колко е мъч­но човек да се откаже от себе си. “Дай го този камък!” Ти казваш: “Какво ще остане от мене, като ми вземат моя жи­вот?” Този камък, който изкушава хората, е колкото яй­цето на камилската птица голям. А пък има по-големи скъ­по­ценни камъни, големи като дини. Щом се отречеш от камъ­ка, голям колкото яйцето на камилската птица, ще дой­де онзи камък, голям колкото динята. Със закон тази работа не може да стане. Какво голямо проникване трябва, какво го­лямо съзнание, за да направи човек това! Не, със закон та­зи работа не може да стане.

Сега, единственият съвет, който мога да ви дам, прия­телски съвет, е следният. Нито правило мога да ви дам, нито пък какво трябва да правите, а само един съвет. Той е след­ният: Този скъпоценен камък, който са ни дали, трябва да го върнем назад. Като го потърсят, да го върнем. Като го по­ис­кат, да го дадем. Не хвърляй око на този камък, понеже той е камъкът, който носи истината в себе си. Той е камъкът на истината. Като дадеш камъка, ще познаеш истината. Като го обсебиш, ти не познаваш истината.

Трябва да ви обясня това: зърното, което остава в земята вът­ре, ако това семе не порасне, какъв смисъл има? Какво озна­чава порастването? Семето, което е посято в земята и не порасне, то земята го е обсебила като скъпоценен камък и житото умира. Ако пък житното зърно порасне, то земята го дава навън. Земята ще ти го даде стократно. И казва: “Взе­мете си го назад.”

Та, когато това, което е посято в нас и минава като добродетел, знание, любов, мъдрост, когато това Божестве­ното в нас порасне, ще даде плод. Даде ли веднъж плод, това по­казва, че ние сме готови да изпълним Волята Божия от лю­бов. Това, което Бог ни е дал, да го върнем. Както е казано в притчата за петтях таланта: “И онзи казал: “Аз спечелих още 5 таланта.” Казва му господарят: “Много хубаво, вземи тези таланти, нека са за тебе.” Дошъл онзи, който имал един та­лант и го скрил. Господарят го попитал: “Какво направи с таланта, който ти дадох?” Онзи казал: “Скрих го в земята.” Гос­подарят казал: “Вземете от него този талант и го дайте на онзи, който има повече.” И всеки един, който има, ще му се даде.

Та, тази е истината, която трябва да остане у вас. Нека скъ­поценният камък във вас да расте! Като ви дадат този скъ­поценен камък, посейте го, та като дойде Господ, да на­мери, че е израснал, завързал и узрял и ти да кажеш: “Госпо­ди, това, което Ти ми даде, аз работих с него и спечелих.” За да се осмисли животът на Земята, ще работиш. Не може да се освободим от всички тези страдания на Земята, докато то­зи камък не израсне, не цъфне и не завърже плод.

Ние говорим за любовта, за щастието, че много мъчно мо­же да се обясни какви неща са те. Ние говорим за щас­тието, а пък сме нещастни. Ние говорим за здравето, а го из­губваме. Ние говорим за богатството, а виждаме, че не мо­же да остане богатството в нас. Причината за това е онзи вът­решният страх, който има заекът: “Какво ще стане с мен, ако аз дам камъка?” Има известни положения в живота, при които идеята може да стане ясна. Ако ви накарат да но­сите едно хубаво шише, с хубава вода, далече от извора и ви поискат водата, вие ще се подвоумите. Но ако дойдете при един хубав извор, то, без да ви кажат, ще излеете водата и ще турите нова. Но, далече от извора, ще кажете: “Трябва ми водата, как ще я излея!” То е все същото изпитание. Пи­санието казва: “Това, което Бог ни дава, ние трябва да го да­дем.” Да не туряте в даването нещо безразборно. Не да каже, който дойде, за каквото и да е: “Дай ми това.” Той мо­же да иска, но тебе ти трябва. Но Бог, Който ти е дал, Той ти е господар, дай Му. Има два вида даване: има едно све­щено даване, а пък другото го наричам обикновено дава­не, то е грехът. Със свещеното даване се издига човек, а при обик­но­веното даване, човек губи. Аз говоря за свещеното да­ване. Онзи, Който е поверил на тебе всичко, отдай Му всич­ко. По някой път знаете ли защо падат листата? Падна­лите листа, както и падналите плодове, са много добри фило­со­фи. Падналите листа знаят много повече, отколкото листа­та, които сега израстват. Падналите листа преминават през стра­дания, а онези още не са минали страданията. Аз съм гледал стари хора. Старият казва: “Така един ден ще повех­нете, ще паднете и вие.” Така един ден със смирение трябва да слезете долу при дървото, да те носи вятърът навсякъде и пак да си благодарен. Листата един ден ще пожълтеят и ще влязат в един живот по-висок, отколкото тези листа, ко­ито сега израстват. Вие казвате някой път: някой брат падна. Има паднали братя, но те са окапали листа. Той е във втората фаза. От моето гледище, той не е паднал брат, а окапал брат.

Аз сравнявам това с онзи руски студент: Той се молил и ис­кал да види Христа. Един ден Христос му се явява и му каз­ва: “Не ти харесвам едното око ­ лявото ти око.” Студен­тът взема свещта, туря лявото [си] око на свещта и го изгаря. Дру­гите студенти казват, че е полудял. Питат го: “Защо на­прави така?” ­ “Защото Христос ми каза, че не ми харесва то­ва око. Той иска да остана с едното око. Възможно е да не съм разбрал Неговите думи.”

Това не е правият път. Изгарянето на окото, това е едно кри­во тълкуване. Не е този пътят. Може ли по друг начин да се поправи това око? Не трябва да се изгаря. Здравото око всякога може да помогне на болното око, а пък болното око никога не може да помогне на здравото око. Христос каз­ва: “Извади окото си, което те съблазнява.” Не, как? Има един друг начин за изваждане на окото. Ще влезете в едно про­тиворечие със себе си.

Аз и друг път съм привеждал един разказ. Един млад мо­мък, чието дясно око било извадено и бил с черни очи, се оже­нил за една мома, чието ляво око било извадено и била със сини очи. И двамата имали изкуствени очи, но всеки от тях не знаел, че другият има изкуствено око. Така живели, без да знаят това. Една вечер отишли на бал и всеки изважда при лягането едното си око и го туря на масата. Сутринта, при ставане, тя като пипала по масата, взела окото на мъжа си и турила черното око. А пък той турил нейното синьо око. Като станали сутринта, и се видели, че другият има ед­ното черно око, а другото синьо. Какво излязло? Излязла ис­ти­ната, че и двамата имат по едно изкуствено око.

Ние често познаваме истината, когато си разменим из­кус­т­­вените очи. И ти казваш: “Аз познах, че лявото око е из­кус­т­вено.” Това не е познаване. Познаването на опакото на нашия живот не е познаване. Трябва да познаем онова, ко­ето носи в нас доброто, свободата, любовта. Това, което ни свързва с Онзи, Който ни е дал живота и Който ръководи жи­вота ни тук, на Земята, и за в бъдеще. Не да се обезсърчим в сегашния живот. Трябва ли на човека да дотегне да обича хо­ра­та? Не. Да дотегне на човека да бъде в смъртта, но да до­тегне на човека в живота, тази идея е малко странна. Хо­рата, на които е дотегнал животът, те са прави, те усещат, че в тях има нещо, което постоянно умира и човек иска да се освободи от него. Той е прав в това отношение. Но ако може човек да се освободи сам! Ангелът казва на Мария: “Бо­жият Дух те осени. Това, което ще се роди от тебе, е от Бога.” И Христос казва: “Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си, да бъде Твоята Воля.” В последния час ако можеш да ка­жеш така!

Това са два момента: Да благодарим на Бога, че ни е дал живота и да благодарим на Бога, когато изпрати ангела при нас. Да благодарим на Бога, когато сме на кръста, и да бла­годарим на Бога, когато всичко трябва да дадем.
Изпяхме песента: “Кажи ми ти Истината”.
Това е разрешението на въпроса. По този начин сегаш­ният земен живот може да се осмисли.
“Отче наш”


18-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 21.I.1934 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.