МЛАДИЯТ, ВЪЗРАСТНИЯТ И СТАРИЯТ

21.МЛАДИЯТ, ВЪЗРАСТНИЯТ И СТАРИЯТ

И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми. Затова и малките деца, когато рас­тат, правят им нови дрехи. Детето не може вече да се съ­бере в старите си дрехи. Вие не можете да вземете едно въз­растно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете. Казвате: “Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.” Някои хора много се омъч­няват от новото, понеже новото като дойде, трябва да на­правят преобразования, трябва да му намерят място. Но­вото, като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между све­кър­вите и снахите? Първата е старото, а снахата е новото. Ви­наги свекървата не е доволна от снахата. Тя казва: “Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.” Естествено, трябва да се разбърка този дом.

Ще вземете духовната страна. Силата на човека седи в оно­ва разположение да учи. То е едно здравословно състо­яние. Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мис­ли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е ми­съл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак съ­щото ­ еднообразна храна. Какво ще ядеш? Или прясна пи­та, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш. Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика на­изуст. За учениците е добре, но за учителя не е добре. Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.

Старите християни сега губят, понеже почнаха да пре­повтарят с новите. Новите има защо да вървят в пътя на ста­рите. Има известни пътища, общи за всички, но методите, на­чините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи. После ­ различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета ­ в Америка често правят та­кива анкети, ­ ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опит­ността на някого, и казват: “Аз така и така мисля.” Но изла­гат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мис­ли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опит­ността на един не е опитността на друг. Той може да я изпол­зу­ва донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша соб­стве­на опитност, която е важна за самите вас. Аз говоря за опитността като един непреривен процес. Да имаш една опит­ност, втора, трета, четвърта. Но всички те ще съставля­ват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.

С живота е същото. Има живот на децата, има живот на мла­дите, живот на възрастните и живот на старите. Това раз­пределение може да сложите така: Има философия на мла­дите, на възрастните и на старите. Философията на мла­дите се стреми към философията на възрастните, а филосо­фията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към въз­раст­ния, възрастният живот се стреми към стария, а старият ­ към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобожда­ване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобив­ка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се от­каже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в он­зи живот, който осмисля всичко. Божественият живот, това е смисълът.

Някой ще каже: “Какво е Божественият живот?” Като идеш, ще го видиш. На детето никога не можеш да разпра­вяш какъв ще бъде животът на възрастния. Детето като дой­де в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този жи­вот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва: “така мисля”, като възрас­тен ­ “така”, като стар ­ “така”. Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще. Старият ги е реа­лизирал.

Но и старият има нещо, което не знае. Той не знае как ще умре и това го плаши. Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво тряб­ва да ме плаши това? Защо човек трябва да се плаши, ко­гато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на при­ятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се пла­шиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голя­мата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчез­не някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога ­ кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас ­ пак Той. А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Все­ки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: “Как­во ще стане с мене?” Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: “Аз не искам така.” Значи при това положение не сте до­волни. Право е. Човек, който мисли за великия Божи жи­вот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спе­чели. И трябва всички да се радвате, че животът така се раз­вива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на въз­растния. И ако възрастният не може да се освободи от сво­ята форма, не може да опита живота на стария. И ако ста­рият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божестве­ното, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш ня­кое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон. Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш ­ дали ще върви този кон как­то ти искаш или ще хукне да бяга. Вземаш пари назаем ­ стра­хуваш се, не знаеш последствията. Такава голяма е лип­сата, че няма да можеш да ги платиш.

Всякога нас ни е страх от известни условия и често си зада­ваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота? Ако си млад, две неща има: Ще остарееш. Старият ще умре. Мла­дият ще остарее и старият ще умре. Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога? Той ще се върне у дома си.

В смъртта нас ни е страх от митническата станция. Туй, което носим, ще мине през митницата. Туй, което сме при­добили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои. Оне­зи митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с праз­ни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи мно­го малко куфарче ­ едва някоя и друга кърпичка, някои мал­ки пособия и да му ги вземат, казва: “И без тях мога.” Праведният преди време е пренесъл богатството си. Не го носи със себе си.

Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек тряб­ва да расте. Младият трябва да стане възрастен, възраст­ният ­ стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно на­хвърлено, но то е цял един красив процес. Няма по-хубаво не­що от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазо­ли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят озна­чава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, стра­даш. Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще стра­даш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър. Добро­то е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усе­щате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доб­рото ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята ми­съл? Човек трябва да бъде силен. Не самоуверен, но като дой­де опитът, да покаже, че е силен. Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.

Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно про­тиворечие. Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиро­маси. И богатите, и сиромасите се намират под един за­кон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една мате­риална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букає*, други ­ с дър­вени, някои ­ със златни, други ­ със сребърни вериги. Пи­там: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Огра­ничението си е ограничение ­ дрънкат. Казвам: Дрън­кат, но златно дрънкат. Някой ще каже: “Твоите вериги са от желязо.” От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свобо­ден. Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограниче­ния, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали сво­бодни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като оти­ваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил. Ще му от­ключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен. Но след това пак ще му ги турят.

Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите бу­каите. Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите бу­каите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: “Облечи се ­ за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.” Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва:

* букає (от тур.) ­ диал. окови.

“Ста­ни, облечи се, бутни веригите, излез навън.” Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при сво­ите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде.

Истински е вътрешният път. Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъ­дат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е ча­до Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко ча­до Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят не­щата. И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послу­шате и ще излезете вън от затвора. Ще се събудите и ще за­поч­нете да работите.

Тука, на Земята, трябва да се свърши една работа. Всич­ки се смущавате. Има една работа, която трябва да свършите. А знаете ли тази работа коя е? Аз само ще ви при­веда един пример: Една майка праща своето малко де­сетгодишно мо­миченце за масло. Срещат го неговите другар­ки, казват му: “Ча­кай да си поиграем!” Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го за­дигнал. Играли, играли и като се сеща за как­во го е пратила майка му, потърсило шишето ­ няма го. Сяда на пътя и почва да плаче. Хубаво си поиграло моми­ченцето, но шишето го ня­ма. Какво трябва да направи? Едно нещо ­ да върне шише­то, туй, за което я е пратила майка є.

Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: “Трябва да правим нещо, но как­во?” Шишето да го занесете на майка си. Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си. Послед­ното, което може да направите. Сега това момиче какво да прави? Пари има за масло, но шишето го няма. Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно. Аз не я осъж­дам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе. По-напред трябва да изпълниш своя дълг ­ да върнеш шишето, и тогава да идеш да играеш.

И вие сега занесете шишето по-напред на майка си пълно с масло, пък тогава излезнете от къщи, че поиграйте с ваши­те другарки. А на ония от вас, които са изгубили шишето, не зная какъв съвет да дам. Аз само едно ще ви препоръчам, на тези, които са изгубили шишетата: има един бакалин, кой­то дава шишета, ще ви дам адреса, да идете да си вземете. Един бакалин зная, който е толкова щедър, че като купят от него масло, дава и шишета. Този бакалин ще уреди ра­ботите ви.