Новото разбиране на връзката в живота

27.ВЪЗСТАНОВЕТЕ ЛЮБОВТА

“Добрата молитва”

Сега, тези, духовните хора, с които Христос се разговаря, са видни учени. Фарисеите бяха учени, философи, запознати с кабалата, с Моисеевия закон. Те бяха учени, разбираха от ма­гията, знаеха да повлияят на хората. Те бяха както се­гашните държавници. Казва им Христос: “Вие взехте ключо­вете на Царството, но нито вие влизате, нито пък могат ония, които искат, да влязат.”

И днес някой, ако поиска да тръгне в нов път, казват му: “Що си се повлякъл по този път? Мислехме те за свестен чо­век. Ние имахме високо мнение за тебе, а тъй, както си тръг­нал, не е на добро.” Чудни са хората. Гледам, седнал ня­кой, свършил 4 факултета, седи на масата, учен човек е, но пред него има коняк или винце, моли се, като вдига чаша­та. Казва: “Господи, в Твое име!” И пак сложи чашата на ма­сата. След това извади табакерата, извади една цигара и пак казва: “Господи, в Твое има кадим!” Сега туй се нарича кул­тура. Ако този човек другояче се моли, ще кажат: “Той е глу­пак, как е коленичил да се моли.” Каква разлика има меж­ду този, който вдига очите си, като пуши, и онзи, който се моли. Питам: Който пие или който се моли ­ кой е на пра­вата страна? Има ли кодекс, в който да пише, че трябва да се пие вино? Писано е огън да кадим, но никъде не е пи­­са­но до пушим цигари. Сега се пушат малки цигари, а в Аме­рика има големи папироси. Турците пък имат енфие. Ще извади малко, ще го поеме и ще кихне. Ако идете в право­славната църква, веднага ще обърнат внимание дали се кръс­тите или как се кръстите. Православните се кръстят с три пръста, а католиците с всичките. Когато човек се подчинява на възвишеното, благородното, когато изпълнява Волята Бо­жия, това значат трите пръста.

Щом изучавате живота, все ще попаднете на заблужде­ние. Онази млада мома най-първо се кичи с дрехи, с китки, за да се ожени, а като се ожени загазва. Като народи десетина деца, китките є изчезнат, работата не върви, чумберите* ги няма. По някой път и други работи изчезват.

Сега вземам тия, естествените неща. Някой човек иска да се жени, бърза, няма тутане. Никой не е останал неженен. Все трябва да се ожени. За какво трябва да се ожениш? Вед­нъж трябва да се ожениш за Любовта. Ако Любовта умре, ще се ожениш за Мъдростта. Ако и тя умре, ще се ожениш за Истината. Ако и тя умре, оставаш вдовец. Знаете дълбокия сми­съл. Христос казва: “Онези, които се сдобият с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват.” Значи ще имат съв­сем друго схващане за нещата. Какво ще се жениш за един човек вдовец? Любовта в него умряла, Мъдростта умря­ла и Истината умряла. Какво ще се жениш за него? Ти ще се ожениш, та ще прокопсаш. Никой няма да те види. Най-пър­во ще изпиташ: женил ли се е той. Ще се жениш за неже­нен. Щом се е женил, ще го оставиш. Горко на онези, които се женят за женени, за вдовци.

* чумбир (от тур.) ­ кърпа за глава.

Под думата “грешен” човек разбирам човек, в когото Лю­бовта е умряла. Женил се той и Любовта умряла, и Мъд­ростта умряла, и Истината умряла. Напуснали го те. Апостол Па­вел казва: “Сгодих ви за един човек. Еврейските пророци и целия еврейски народ го ожених за Господа, а не го ожених за някой човек на Земята.” Когато пророците осъждаха наро­да, че този народ има много любовници, Господ казва: “Поне­же Ме оставихте, тръгнахте по друг път, вие не можете да Ме слушате.”

Питам сега: ако един, който е тръгнал по пътя, но дойде време да се жени и тогава, заради своята възлюблена напусне убежденията си и каже: “Не ми трябва Господ”, мислите ли, че той върви по един прав път? Тези неща са, които трябва да изследвате, да изпитате себе си доколко сте чисти вът­решно.

Не ми е целта да съдя, но в света всеки човек се съди. Не­ща­та сами по себе си имат една вътрешна стойност и тази стой­ност никога не трябва да се губи. Изпитанията и стра­данията в света, това са методи и пътища, по които хората се пречистват. Страданията са метод, за да може човек да се освободи от ония състояния, които произлязоха от греха. Следо­вателно, ако страдания няма, вие не може да намерите онзи път, не може да се домогнете до онази истина, която тър­сите. В историята на човечеството няма нито един светия или пророк, който да е достигнал до това възвишено състоя­ние без страдания. Това показва, че трябва да се мине по Бо­жествения път на страданията.

Страданията произтичат от един факт. Когато вие стра­дате, не страдате само за себе си. Казва се в прочетената гла­ва, че когато лошият дух излязъл из човека, който бил ням, немият човек проговорил, а духът излязъл навън и “об­хож­да безводни места и търси спокойствие и като не намери, казва: “Да се върна в дома си, откъдето излязох.” И като дойде, намерва го пометен и украсен. Тогаз отхожда, взема със себе си други 7 духове, от себе си по-лукави, и влиза да жи­вее там. И последното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото.” Този дух, с другите 7, влизат в човека, за­щото там е празно, Мъдростта и Истината не са в него.

Да допуснем, че вие се обезсърчите. Питам: туй обезсър­че­ние от какво е дошло? Някой се е наместил във вас. Или вие не можете да търпите ­ наместил се е някой във вас. Или не можете да обичате всичките хора ­ наместил се е ня­кой във вас. Казва Писанието: “Ще изпратя Духа Си.” Бог ще изпрати Духа Си. Значи има два вида духове, които посто­ян­но боравят с човешката личност и вие не може да се осво­бо­дите по никой начин от тяхното влияние: лошият дух и добрият дух.

Сега ще ви приведа един малък разказ за един ирландец: Връ­щал се той една вечер пиян, но се препънал на пътя о не­що. Гледа, човек. Ритнал го няколко пъти, падналият поч­нал да пъшка. “И той е като мен. Пил е, че е паднал. Хайде да му услужа.” Взел го на гърба си, занесъл го в дома му. Ока­зало се, че падналият бил един ангел. Казва му ангелът: “Мно­го лоши слухове се носят за тебе, но има нещо добро в сър­цето ти. Искай от мене 3 неща и ще ти се дадат. Помисли си.” Човекът рекъл: “Имам един стол вкъщи, който седне, да не може да стане, докато аз не го освободя. После, имам един гвоздей, дето си турям чехлите. Всеки, който се опита да вземе чехлите, като се хване, да не може да се откачи, дока­то аз не го откача. После, имам една ябълка в двора, че все­ки, който се опита да откъсне плод или клон, да се хване и да не може да се откъсне.” Ангелът погледнал, погледнал ­ той искал все земни работи. Казал си: “Той ще си вземе бе­ля на главата с тези желания.” Заминал си ангелът, но чули лошите духове този разговор. За да развали договора, дяволът изпраща свой служител при човека и казва: “Нашият гос­подар те вика в ада.” Той отговорил: “Сега в момента имам работа. Ще дойда, но поседни малко на моя стол.” Пос­ле казва: “Ха да вървим.” Дяволът иска да стане, но не може да стане. Взел човека една цепеница и започнал да го бие. “Още веднъж ще ме безпокоиш ли?” ­ “Няма.” ­ “Ху­баво.” Пуща го той. Отива дяволът при дяволите и им казва: “Да се пазите от стола му. Който седне, не може да се осво­боди.” Праща главният дявол друг. Казва: “Седни на стола ми.” ­ “Не, не, на стола не сядам. На такъв стол не сядам.” ­ “Тогава, моля те, дай ми обущата, там са закачени, е, на оня гвоздей.” Дяволът отишъл да откачи обущата, хванал се за гвоз­дея и не може да се откачи. И него набива човекът: “Ти по­вече ще ме безпокоиш ли?” Той обещава, че няма да го без­покои, и него освобождава. Слуша главният дявол, че и два­мата му слуги са бити, и решава да отиде сам той. Няма да сяда на стола, няма да влиза в къщата. Столът е опасен и гвоз­деят ­ също. Този ирландец се освободил от дявола по един умен начин. Разумно използувал дадените му условия. Сто­ла използувал хубаво, гвоздея използувал хубаво и най-пос­ле дошъл и главният дявол и понеже не искал да влиза вът­ре, впрегнали кабриолета и дяволът се качил на кабрио­ле­­та. Минават покрай ябълката и човекът [казва] на дявола: “Моля те, отчупи една пръчка от това дърво, да карам по-доб­ре коня.” Той понечил да откъсне клон, но се закачил на кло­на. И на него дал подобаващия се урок.

Питам ви: Досега дали ли сте поне един урок на туй дя­волче, което постоянно ви безпокои? Този човек е дал три уро­ка и оттам насетне те са го оставили. Този разказ, който ви разказах, има свое вътрешно значение: как именно трябва чо­век да използува разумно благата, които Бог му е дал. Той може много свои погрешки да изправи, като не дава място на дявола в себе си.

Убежденията, които имаме, не е такова времето, да ги изпо­вядваме външно. Човек да работи с онова, което той знае вътрешно. Запример мнозина от вас очакват да дойде Хрис­тос на Земята, да Го видят в човешка форма. Тогава как ще разберете стиха, който Христос казва на Своите уче­ници: “Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Значи има един вътрешен начин на работа, една вътрешна връзка, която може всеки да направи. Идването на Христа подразбира събуждането на всички хора. Един ден, когато всичките хора се събудят, това ще значи, че Христос е дошъл. Казано е, че Христос ще се засели в тях и те ще Му бъдат народ, ще напише закона Си в сърцата им и всички ще Го познават ­ от малък до го­лям. Онези, които искат да се запознаят с Христа, страх ги е. Казват: “Христос е толкоз свят, как ще дойде да живее в мене?” Тогава аз питам: Как иде светлината от Слънцето във вашите стаи? Мислите ли, че всичките места, които посе­щава светлината, са чисти? Тази светлина иде и отдето минава, нечистите работи ги пречиства. Всичко чисти светлината.

Божествената светлина трябва да влезе в човека, трябва да проникне в неговия ум, трябва да проникне в неговото сър­це, за да може човек по един правилен път да се избави от ония напасти, на които човечеството е подложено. Хрис­тос казва на Своите ученици: “Сатаната поиска да ви пресее, Аз се молих за вас.” И Петър, който имаше упованието, разби­раше този закон. Три изпита му създадоха, 3 пъти дяво­лът влезе в него. След като съзна грешката си, той се повдиг­на.

Първото нещо ­ трябва да съзнавате, да бъдете във връз­ка с Божественото, което всякога говори във вас. Във всинца ви говори. Някои го слушате, някои не го слушате. Ако Бо­жественото в тебе не го слушаш отвътре, Той ще започне да ти говори отвънка. Как ще ти говори? Ти си богат човек. Най-първо Бог казва: “Не бъди разточителен, бъди мило­сърден, давай на сиромасите.” Ти не Го слушаш. Тогава Той съз­дава такава криза, като сегашната, когато богатите хора обед­няват и като обедняват, дава им съответните уроци. Един чинов­ник, който е на длъжност, Господ му казва: “Изпълни хуба­во длъжността си.” Той като не Го слуша, уволняват го. Или имаш здраве, не знаеш как да пазиш здравето ­ ще дойде бо­лестта. Болестта е един начин за възпитание. Всичките ло­ши работи, които идват, са методи за възпитание. Щом дой­де беднотията, той ще разбере Божиите пътища, ще из­прави погрешките си и веднага неговото състояние ще се по­добри.

Първото нещо: Човек трябва да възстанови любовта си към Бога. То е задачата и учението на Христа. Учение за въз­становяване на тази любов. По който и да е начин, трябва да я възстановим. Ти се жениш ­ жениш се, за да възстано­виш любовта си към Бога. Богатство имаш, учен ставаш ­ всич­ко, каквото придобиваш, това са условия да възстановиш любов­та си към Бога. Ако може туй да възстановиш, всич­ките неща са на място. А ако всички неща, които ти се дават, не могат да възстановят любовта към Бога, всичко туй ще бъде напразно. Утре ще дойде да похлопа смъртта. Отиваш в оня свят.

Много пъти си се учил, прераждал си се, но онзи свят, духов­ният свят, не е такъв, какъвто ти някога си го напуснал. Защо­то, ако влезеш в духовния свят неподготвен, непригоден за него, няма да го разбереш. Той е свят, диаметрално проти­во­по­ложен на този. Ако ти не си готов, ако твоят ум не е про­светен, ако в твоето сърце няма любовта, ако ти не оби­чаш истината, като влезеш в онзи свят, раят ще бъде пуст. Нищо няма да видиш, никакви светии, никакви пророци. Ти ще се намериш в един свят пуст и никаква красота няма да виж­даш.

Та нима ако пуснете една котка тук, в салона, онова, ко­ето аз говоря, тази котка ще го разбере? Нищо няма да раз­бере. Единственото нещо, което схваща, то е да търси нещо за ядене. “Кашкавал няма ли? Сиренце, нещо останало, ба­ничка няма ли?” Туй гладене, туй мъркане, всичко това е, за да є се даде нещо за ядене.

Питам сега: Ако един човек от сутрин до вечер мисли само за материални работи, какви духовни постижения може да има? Никакви постижения не може да има. С туй не искам да ви кажа, че вие нямате постижения. Имате постижения, но не се заблуждавайте. Ако ти си роден от царско семейство, но ако ти не си учил, тази кръв ще се измени. Царска кръв мо­же да тече в жилите ти, но ако не си учил, ако не си добър, тази кръв ще се измени. Ти може да си овчар някъде ­ ако жи­вееш добър живот, твоята кръв царска ще стане. Сега ня­кои от вас мислят, че са родени християни. Ако не живееш по учението Христово, тази кръв ще се измени. Може да си ро­ден окултист ­ не е важно раждането, но какъв е човек, как­во постига, какво приложение има. Приложението е всич­ко. В даден момент какво може да направите. И затова, имен­но, за нас въпросът не е миналото. За нас е важно настоя­щето. Любовта действува в настоящето. За миналото ние има­ме само възпоминания. Бог е толкоз мъдър, че в мина­лото е оставил само греховете, а в настоящето е оставил лю­бовта. Ако в настоящето би оставил нашите грехове, ние бихме се спънали и никакъв прогрес не бихме имали. И даже в бъдещето Господ никога не разкрива нашите слабости. Пи­та някой: “Какво ще бъде моето бъдеще?” Твоето бъдеще на­пълно се определя от твоето настояще. Какъвто си сега, та­кова ще бъде и твоето бъдеще. Или, в бъдещето си като вле­зеш, което ще бъде настояще, ще изправиш всички свои слабости.

При възпитанието не е хубаво да се говори за греха, не е ху­баво да се говори за дявола, не е хубаво да се говори за не­правдата. Няма никаква полза от това. Според мене на дявола не обръщайте внимание.

Във Варна аз срещнах един от просветените свещеници в православната църква, който ми разправи една своя опит­ност: “Опасно е положението ми. Постоянно имам да се боря с дявола. Имам две кутии. Като опея някой умрял, и парите тур­гам в едната кутия; като венчая някого или като кръстя ня­кое дете, парите от венчавката и от кръщаването турям в дру­гата кутия. Едните пари са пари на нещастие, на умрелите и гледам да се освободя от тях. Не зная кому да ги дам.” Каз­вам: Защо ти са кутии, защо вземаш пари? Дяволът е там. Защо ти е тази, първата кутия? Опявай без пари. Видиш дяво­ла, хвърли му кутията. И най-после какво казва Хрис­тос? “Оставете умрелите да погребват умрелите си. Вие жи­вей­те. Идете да служите на Бога.”

Сега мнозина от вас казвате: “Като умрем, да ни погре­бат хубаво.” Онези от вас, които мислите да умирате, вземете си торбите, че си вървете. Оставете мъртвите да погребват сво­ите мъртви. Ние не сме пратени в света, за да погребваме хо­рата, нито да правим паметници на пророците и на све­тиите. Светиите, които са умрели и имат паметници на Земя­та, Господ да им е на помощ. Сега някои от вас мислят да ви на­правят някой паметник. Туй е една от най-големите опас­ности.

Една от най-големите ясновидки, в която Духът работе­ше, отива да открива аязма*, паметници, да ги освещава и от­там насетне Духът я напусна. Това се правеше само за да се каже, че еди-коя си пророчица е открила аязмото. Нека хо­дят да си пият вода, какво ще ходи да го освещава? Че, ако искаш аязмо, да станеше аязмо тя. Ако аз реша да откри­вам извор, ще кажа: Господи, аз искам да стана един извор и нека всички хора идват да пият от мене. Да влизам в хората

* аязмо (от гр.) ­ диал. извор с лековита вода.

и те да ме изучават, и аз да ги изучавам. Сега ще открия ед­на вода, в която не влизам.

Мнозина казвате: “Тъй рече нашият Учител, тъй рече на­шият Учител.” Намерите някое аязмо, напълните шишето, взе­мете паричките. “Тъй рече нашият Учител.” Вие си слу­жите с мене, за да си създадете авторитет ли, какво ли? Ако вие имате следните условия в себе си, само тогава можете да кажете какво аз съм казал: ако Любовта във вас е цел, ако Мъдростта във вас е цел и ако Истината във вас е цел. То­гава може да кажете: “Тъй рече нашият Учител.” Но ако в това вие се колебаете, онова слово нищо няма да допринесе. Или пък казвате: “Христос тъй каза.” Ако вие не можете да но­сите греховете на целия свят на гърба си, не сте разбрали Хрис­та. Ако вие не можете да понасяте всичките обиди, които светът може да ви даде, не сте разбрали Христа. Ако не можете да се справите с голямата сиромашия, ти не си раз­брал Христа. Ако не може да се справиш с голямото бо­гатство, не си разбрал Христа. Ако не можеш да се справиш със силата, със знанието, не си разбрал Христа. Не да се отказваш, да казваш: “Не искам да бъда учен човек.” Трябва да бъдеш учен човек и то първокласен. Може да имаш 10 факул­тета, но всичко това като придобиеш, ще идеш да слу­жиш на Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила. И тогава ще придобиеш в себе си едно знание, което ще внесе в тебе онова, което търсиш.

Сега, някои от вас по някой път гледам как се спъвате. Ня­кой окултен ученик е по-млад, казва: “Какво ще стане с ме­не? Аз съм в учението от една-две години.” Ето, онзи брат е от 10­15 години, 20 години. Той не живее добре. Взема за обра­зец този брат. Слоновете са много по-стари от хората ­ ще вземем ли образец от слоновете? Че, дърветата са 10 пъти по-стари ­ ще вземем ли образец от дърветата? Има хубава страна в дърветата. Не е нещо лошо, че са дървета. Аз всякога от дърветата се уча на мълчание. Като отидеш при едно дърво, каквото и да му разправяш, то не казва нищо. Зъб не обелва. Сега, какъв урок може да вземете от слона? Взе­мете проучете историята на слона, понеже той е едно от най-благородните животни в цялото животинско царство. В цялото животинско царство, като оставим човека, слонът е най-благородното животно. Той представя една съедини­телна нишка между човека и животните. Маймуните, това са изостанали хора от човешката еволюция, те не спадат към животинското царство. Слонът спада, а маймуната ­ не. Тях не ги класифицирам в животинското царство. Те са изос­танали човешки същества. Те са много умни. Но да оставим маймуните настрана.

Казва Христос на фарисеите, че те обръщат внимание на външната страна, да измиват паниците отвън, отвътре не ги измивали. Книжниците обръщаха внимание на посто­ро­н­ни* работи, а главното ­ Любовта Божия, пренебрегваха. Има­ха знание, но не го употребиха както трябва. Не ни е да­ден в Евангелието какъв е бил спорът между тях и Христа, но през целия Си живот Христос беше в противоречие с фари­сеите и садукеите ­ все учени хора. По Негов адрес имаше много работи казани. Те бяха все учени ­ и фарисеите, и саду­кеите.

Питам: Мислите ли, че днешният свят седи по-високо, откол­кото във времето, когато Христос е бил? Действител­но, в църквата има много добри хора. В православната църк­ва, в католическата, в протестантската, в еврейската църква. Те са отделни. Църквата, като организация на Земята, не е за похвала. В църквата има много неща, които не са съобра­зени с Божия закон.

Трябва да знаем, че и в нашия организъм има много не­ща, несъобразени с човешкото естество. Трябва да се осво­бодим от тях. Ние имаме наслоени мисли от миналото. Какво ли няма в човека? Когато човек се намери в трудно положе­ние, като богат е бил честен, а като осиромашее, ще му дойде на ум да краде. Туй е цяла система ­ той е крал, като вълк е крал, задигал е овцете, на общо основание е крал. Сегашният чо­век не е така честен. Той сега минава за честен. Следова­телно има от много неща да се чистим. Човек не е вълк, но той е минал през епохата на вълците.

Да ви представя тази работа. Един човек бил слуга при един господар, богат човек. Този, богатия човек, е бил много лош човек. Той заставя бедния човек, слугата си, да направи

* посторонен ­ книж. остар. страничен.

много лоши неща, които той сам не би ги направил. Много пъти хората са слугували при вълците и вълците са били господари. Човек се е учил при вълците и следователно въл­ци­те научили човека на много лоши работи. Той е слугувал навсякъде и отвсякъде е взел по нещо. Взел е и много хубави работи, но трябва да се отучи от всичките привички на своите стари господари. Ние казваме, че дяволът е причина за лошо­то в човека.

Тази история е само едно обяснение. Всеки човек, който се отрича да служи на Бога, той има това негативно състоя­ние. Историята на дявола е история на отричане. Всеки чо­век, който иска да служи на Бога, той има желание и може да стане ангел.

Всичките спънки, противоречия, падения, всичката тази външ­на обстановка, туй да не ви спъва. Туй трябва да го преми­нете. Сиромашия, богатство, падения, грях, всичките тия работи трябва да ги минете. То е кал и няма човек, който да не опита тази кал в света. Ще я опитате, но трябва да бъ­дете умни, да не се товарите с тази кал. Тази кал по-малко да е и по-малко да загазите в нея, не да загазите, че да не мо­же­те да излезете от нея. Туй е сега практичната страна. И казва тогава Христос: “По-добре е знанието, което имате, да го употребите за Слава Божия.” Външно сте много чисти, па­зете вашият живот, отвътре да е чист. Не спирайте вашите ближни, на вас казвам, не спъвайте вашия ум, не спъвайте вашето сърце.