РАДОСТ, КОЯТО НИКОЙ НЯМА ДА ОТНЕМЕ

15.РАДОСТ, КОЯТО НИКОЙ НЯМА ДА ОТНЕМЕ

Ще прочета 15-а глава от Марка.

Защо човек се цапа? Защото няма такси, няма сърце, няма добро сърце, няма ум. Другото възражение е: Може ли човек без ум и без сърце? Тук трябва да се даде друго едно обяснение: имам едно сърце, взето назаем, и един ум, взет назаем. Сега в Европа, на Запад, има една мода, не зная да­ли още съществува. В XIX век съществуваше, а дали още съ­ществува, в XX век, вие ще проверите. Ти си поканен на го­лямо увеселение, на бал. Трябва да се явиш на бал в осо­бени дрехи. Тези дрехи струват скъпо. Такива дрехи ще взе­меш под наем за една вечер, ще платиш 1000 лева български и който те види, ще каже: “Потръгнало му е.” И след бала пак ще си носиш своите стари дрехи. Това донякъде обяснява не­щата, но пак една страна остава необяснена.

Учените хора казват другояче: “Грубата енергия трябва да се впрегне в работа.” Всяка енергия, която не е употребена за работа, тя е груба. Тя причинява вреда и трябва да се впрегне в работа. При страданието имаме такава една енер­гия, която съществува по стечение на обстоятелствата, на усло­вията. Тази енергия трябва да се превърне в една вът­реш­на хармония. Докато се тури тази енергия на работа, човек страда. Причината на страданието е много проста. За­що страдате? Защото не слушате. Който не слуша, всякога мо­же да пострада. Някъде по пътищата има надпис как да се пътува. Източните народи викат “варда”. Ако не слушаш и си разсеян, ще те прегази автомобилът, трамваят, файто­нът. И всичките ни страдания не са нищо друго освен прегаз­ване от някой файтон, такси или кон. Все някой те е прегазил. Това са страданията. Аз не знам дали сам човек може да по­страда. Или някой път можеш да се посечеш сам от нож, ако не внимаваш. Ще ти кажат: “Така не се реже!” Ти ще ка­жеш: “Вярно е, че така не се реже, но се порязах.” И от всич­ко това човек добива една опитност. А това, което мо­жеш да извлечеш от нея, е поуката.

Човек може да страда само веднъж, а другото е изпита­ние. Някои го наричат страдание, но то е изпитание. Както ко­гато представят една пиеса. Някоя хубава пиеса се дава са­мо веднъж, а другото са репетиции. Христа няма да Го раз­пънат още веднъж. Веднъж страда Той. Втори път Той няма да дойде да Го разпънат. Докато Христос имаше из­питания, учениците бяха при Него, но като дойдоха стра­данията, те Го напуснаха. И после Христос пак ги събра. Та, раз­бирайте нещата и не смесвайте понятията. Страдание има само веднъж, втори път няма да дойде. И като го мине човек вед­нъж, втори път няма да се повтори. И ако видите, че някой чо­век минава през страдания, то е в реда на нещата. Ако Хрис­тос пострада, и ти ще пострадаш веднъж. Ако Той е бил съден при Пилата, всеки ще бъде съден така. Никой не мо­же да ви помогне. Господ също ще ви остави. И Христос каз­ва: “Господи, Господи, защо си Ме оставил?” Представете си, че някой е турен на кръста и минават хора и се подигра­ват. Това е върхът на страданието. Казват му: “Слез, царю, за да повярваме!” Това е върхът на жестокостта. При усло­вия­та, при които беше, Христос не можеше да слезе. Той каза: “Боже Мой, защо си Ме оставил?” Значи оставил Го е в ръцете на хората, които разполагат с Него така, както те ис­кат, а не както Той иска. Нима беше желателно за Христа да Му турят венец? Можете ли да си представите какво е мис­лил Христос в това време?

Това е най-голямата драма, най-голямата трагедия, през ко­ято може да се мине. И през тази драма всички минават в един малък размер. Майката, която изгуби детето си, за ко­ето тя е треперела и плаче, че не може да го върне, това не е ли трагедия? Също така жената, когато изгуби мъжа си; мо­ма, която изгуби възлюбления си, когато той я напусне, по-голяма трагедия от това не може да има. Напусне я той и се изгуби някъде. Христос разчиташе най-първо на хората и ви­дя, че на тях не може да разчита. Най-после разчиташе на ед­но верую в Себе Си. Дойде време, че и това верую не мо­жеше да Му помогне. Привидно можеше така, и виждаме впос­лед­ствие, че в ума и в душата на Христа остана една ми­съл. Той имаше една опитност и вярваше в следното: Невъз­можно е това, Великото в света, Което е създало всич­ко, То [да] се изменя. Повидимому като че ли всичко се е из­ме­ни­ло. Бог може всичко да направи, а пък сега пови­димому като че ли Бог не може да даде една малка помощ. Хрис­тос казваше: “Не може да бъде това.” И историята после ни показа, че онова, което Христос е мислил, всъщност е пра­во. Това, което се случва, ни най-малко не показва, че не­щата са лоши. В Бога няма промени. И когато някой път Бог забавя да даде помощ, то е за да се изпита вярата, можем ли докрай да устоим. Сега може би някой път вие ще кажете: “Защо е така?” За да се изпита вярата ти докрай. “Ама защо тряб­ва да се изпита” ­ ще кажете вие. Този въпрос може да го зададете всякога. Например: защо трябва да ям? Веднъж си ял, защо трябва да ядеш? Също така е и с дишането. Като пое­меш веднъж въздух, защо трябва да дишаш? За Бога се каз­ва, че Той прави само една вдишка и една издишка през ця­лата вечност. Господ при една вдишка и издишка създава цяла вселена, а ние трябва милиони пъти да вдишаме и из­дишаме, за да създадем нещо.

Защо страдаме? Ще ви дам друго едно обяснение. Стра­да­нията, това са материали, от които се градят нашите бъде­щи жилища. Щом искате да имате едно хубаво жилище, не­пре­менно трябва да страдате, за да се съгради това жилище. А пък всички ваши въздишки са ежедневните плащания на ра­бот­ни­ците. Въздишаш ­ плащаш, докато се съгради къ­щата и се измаже. И най-после ще въздъхнеш и ще кажеш: “Мно­го хубава е тази къща, но главата ми побеля!”

В това има един вътрешен смисъл. Ще кажеш: “Заслужа­ва си да страдам, но да имам нещо реално, в което да вляза да живея.” И след това ще дойдат радостите. Друго разреше­ние на въпроса не може да се даде. Това е разумното разреше­ние на въпроса: страданията са материали, чрез които се гради нашето бъдещо жилище. И колкото са по-големи страданията, толкова по-голяма къща се гради. Ако ви са малки страданията, малка е къщата. Големи ли са страда­ния­та, голяма е къщата. Големи въздишки ли имате ­ много пла­щате на работниците. Това е хубавото. Страданието е едно­временно състояние, от което човек трябва да се осво­боди колкото се може по-скоро. Целият живот на човека да не е впрегнат само в страдания. Трябва само една част от жи­во­та да вземе страданието. На Земята едновременно ще жи­вееш живота, който живеят в ада, [и ще живееш живота, кой­то живеят на Небето. Когато страдаш, ти си в ада,] а ко­­гато се радваш, ти си на Небето. В Небето има радост, а в ада има страдания.

Другото положение е: Всеки един човек е в състояние да премахне своите страдания. Майката казва: “Не искам да умират децата.” Тогава не ставай майка. На възлюбле­ната, която се е влюбила, казвам: Тогава не се влюбвай. На уче­ника, когото трябва да скъсат и който не иска да страда, каз­вам: Тогава не ставай ученик. Щом си ученик, ще те къ­сат. Професорът [не] иска да го уволнят ­ щом той не иска да страда, казвам му: Тогава не ставай професор. Някой каз­ва: “Аз страдам.” Казвам му: Не се раждай, не идвай на Земя­та. Докарал ли те е тук с девет бъклици някой? Ти сам си дошъл и после току пъшкаш, че страдаш.

Това е половината на разрешението. У вас има едно жела­ние да станете господари. Искам да ви покажа един на­чин как може да станете господари. Вие страдате, понеже искате да станете господари и не може да станете. Там е всич­кото страдание. Човек винаги страда за това, което не може да постигне и винаги страда за това, което изгуби. Или че не е постигнал нещо, или че е изгубил нещо. Значи и в двата случая не е силен, не е господар на условията. Сега, човек трябва да придобие това качество. Кому трябва да стане господар? Трябва да стане господар на ада, да заповяд­ва на всички нисши духове, та като го видят, да станат на кра­ка. Щом не си господар, те ще ти заповядват, който от тях дойде, ще ти заповядва. А пък знаеш ли какво значи да си в ада? В ада ще бъдеш слуга. Когато някой ми говори за брат­ство, аз подразбирам Небето, рая; когато някой ми гово­ри за братя и сестри, за майки и бащи, аз разбирам Небето, раз­бирам онзи съвършен свят. А пък когато ми говорят за стра­дания, за слуги, за роби, аз разбирам ада. Там няма май­ки и бащи, братя и сестри, ти си слуга. На друго място си даден. Слугата не остава вечно слуга. Това вътрешно трябва да схванеш. Две течения има в живота. Когато попаднеш в ед­ното, това е робуването. Ще знаеш, че ти не си господар и тряб­ва да се стремиш да станеш господар. Не да заповядваш на брата си. В Небето ще се учиш на закона на Любовта. Там ще слугуваш доброволно, от любов. А пък в ада ще слугу­ваш ­ искаш-не искаш, ще слугуваш, насила ще слугуваш. В Небе­то ще бъдеш господар, ти сам си господар на себе си, а в ада ще бъдеш слуга и други ще ти бъдат господари. Вие каз­вате: “Дотегнаха ми тези господари.” Вие в религиозното об­щество минавате през една фаза: Вие сте вече навлезли в една област, където усещате едно ограничение, че работите не вървят така, както вие искате. И всеки иска да стане госпо­дар. Всеки иска да господарува. Но не знаете къде да господа­ру­вате. За да господаруваш, трябва да имаш сила. Не само да кажеш с думи, но като го хванеш, да го стиснеш с ръката си и ще кажеш: “Каквото ти казвам, ще го изпъл­ниш!” Че “има Господ”, че “имаш ли срам”, че “имаш ли чове­щина”, те­зи думи са празни работи за него. Ще го стис­неш [така], че вода и огън да излезе. Това е качество на госпо­даря. Всеки е господар, който, като стисне камък, отдолу да изтече вода, а отгоре да излезе огън. А когато някой стисне ка­­мъ­ка и отгоре излезе дим, а отдолу кал, той е слуга. И ка­то не можеш да разрешиш въпроса, ще почнеш да се сър­диш на Бога защо е направил така света.

Има едно предание: Когато Бог е създал човека, очите на Господа всякога го гледали и човек се усещал стеснен и казал: “Стига вече това гледане, човек малко трябва да е сво­боден.” И Господ почувствувал това нещо и се отстранил от човека ­ каквото прави човек, Господ да не го гледа. И ко­гато Бог се ограничил, тогава се вмъкнало страданието и човек си казал: “Сега ще направя това, което душата ми иска, свободен ще бъда.” И в тази свобода, която почувству­вал, се е вмъкнало сегашното страдание.

Има един начин, по който може да се избегне страдание­то. Вие може да го знаете, но и аз ще ви го припомня. Като ви го кажа, вие още по-добре ще го узнаете. Сега може само да си предполагате кое е то. Ти казваш: “Страдам.” Казвам: Лес­на работа е. Ти казваш: “Как лесна? Нямам пари.” Тази ра­бота не се отнася за пари. Ти казваш: “Здраве нямам.” Не е в здравето. Ти казваш: “Ако аз имах един богат баща, щяха да се оправях работите ми.” Това са предположения. Ти стра­даш и се оплакваш на Господа: “Господи, не виждаш ли тази работа?” Господ казва: “Искаш ли Аз да взема участие в твоя живот, в твоята работа?” Пусни Господа да вземе учас­тие в твоя живот и всичките ти работи ще се оправят. Казано е: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи.” Тога­ва ще се оправят работите. Тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението. Тогава няма страдания и ние сме вече в Небето. Докато Бог не е в нас, ние ще изпитваме горчивината на ада. Всеки е опитал тази горчивина. Горчивината е отвън, а сладчината е вътре. Стремете се, когато Бог дойде във вас, да имате инициати­вата да работите. Като ви гледам лицата, по някой път вие при­личате на опърпани кокошки. По-рано бяхте другояче, а сега сте опърпани. По-рано много хубаво мислехте, а сега поч­нахте да се колебаете. Трябва да дойде колебанието. За мене това е много естествено. Ще дойде едно разколебаване. Не­щата няма да станат както вие искате, по земному няма да станат. Аз не съм срещнал нито един човек, който е вървял по земния път и в края на краищата да не му се случи точно това, което не желае.

Любовта е реалното и когато влезе в човека Любовта, той е силен. Когато влезе Божествената светлина в човека, той е силен. Когато проникне Божествената истина в него, той е силен. Трябва да се откажем от себе си. Христос казва: “Трябва да се откажете от света.” А пък за Бога се казва: “Бог толкова възлюби света...” Това, от което трябва да се откажем, да не го обичаме, този свят именно Бог го възлюби. Как ще обясните това? Докато не разбираш нещата, трябва да се откажеш от тях. Когато си слаб, ще се откажеш и от ко­кошката, и от къщата, и от живота. Ти казваш: “Няма да се откажа.” Ще се откажеш, ще ти го вземат. Като ти го взе­­мат, ти се отказваш. А пък като станеш силен, тогава няма какво да се отказваш. Силният човек от нищо не се от­казва, а пък слабият човек от всичко се отказва. Силният човек е вече господар на страданията. Слабият човек не може да се откаже от страданието.

В себе си трябва да се примирите, за да се примирят го­лемите противоречия, които сега съществуват в душата ви. Вие казвате: “Да видим.” Какво казва Христос на Своите по­следователи? “Ако някой не се отрече от баща си и майка си, от жена си, от децата си и не възненавиди своя живот и по­вдигне кръста си, той не може да бъде Мой ученик.” Вие ис­кате да дойде Христос и вие да бъдете на първо място. Като дойде Христос, ще вдигнете кръста Си и ще тръгнете след Него. Правилно е вашето схващане. Много правилно мис­лите, но това ваше правилно схващане не го туряте на място. Като дойде Христос, вие трябва да влезете вътре и да му дадете място да ви покаже как е разрешил въпроса. Той ще ви покаже Пътя.

Има една страна в живота на Христа, в която вие не сте над­никнали. Това, което е писано в Евангелието, това е едната страна, но има една друга страна, една красива страна, в която трябва да надникнете. Но не можете да надникнете, ако не турите нещата на тяхното място. Не е въпрос само за от­казване. Човек може да се откаже само един път. Апостол Петър се отказа три пъти и какво постигна? Апостол Петър каза: “Този човек е силен, всичко може да направи.” Прак­тичен човек беше апостол Петър. А после си каза, когато хванаха Христа: “Заблуждавал съм се. Толкова време съм вървял по един погрешен път. Хората си направиха къщи и деца имат, а ние тръгнахме да гоним забутани работи.” И каз­ва на юдеите: “Не го познавам този човек.” Като пропя пете­лът 3 пъти, на апостол Петър се откри една вътрешна ис­тина. И казва се в Евангелието, че излязъл вън и плакал гор­чиво. Къде отвън? При Бога отиде той. И си каза: “Учи­телю, колко малко съм Те познавал! Колко малко любов съм имал към Тебе! Аз мислех, че съм Те разбирал, но много малко съм Те разбирал!” Но не се обезсърчи съвсем и си каза: “Тази работа ще я оправя.”

Плаченето в природата какво е? Няма по-мощна сила у чо­века от плача. Това е мощното, това е великото. Когато ти плачеш, ти можеш да искаш. Това е мощната сила, която раз­топява нещата. Водата всичко разтопява и освобождава. Пла­чът има една друга, духовна страна. Не да плачеш за мате­риални работи. Трябва да плачеш за духовното, че плачът ти да се обърне после в радост. Ти, като посееш едно семе, ще плачеш отгоре му, ще го поливаш, и като израсне то и събереш плодовете му, ще се радваш. Плакал си много, но после ще се радваш на плодовете на твоите сълзи. И ако не беше ти плакал, не щеше да има плод. Колкото повече пла­чеш, толкова по-добре.

Сега аз ви казвам за онзи вътрешен, мистичен смисъл на плача. Няма какво да човъркаш раните си. И аз не искам да ви човъркам раната, но да я завържа. Ще я превържа и ще стои така, докато заздравее раната. Вие сте богати, не може да се оплаче някой от вас, че не сте богати. Богати в стра­данията. И сега не знаете в какво да употребите вашето бо­гатство. Това е едно богатство, върху което тепърва трябва да работите. Ти си неразположен спрямо някого, не го оби­чаш. Причинява ти страдание. И ти му причиняваш страда­ние, и той ти причинява страдание. Не знаете как да се опра­вят работите. Природата е научила човека как да присажда. В човека има два живота: земен и небесен. Тези два живота тряб­ва да имат един и същи център, една и съща основа. Тези два живота са като два клона, които трябва да зараснат на едно място. На една дивачка може да се присади едно питом­но калемче и тогава ще имате най-хубавите плодове. Сега ще присадите вашите страдания ­ ако ви кажа: “Пуснете Хрис­та във вас.” Вие някой път имате голяма кореспонден­ция с Него, но нямате придобивка. Като дойде Христос, то­гава вече ще имате една опитност. Това ще бъде вече не една кореспонденция. Това ще е реален живот. Това ще е осво­бождение. Когато един цар посети затвора, тогава трябва да сте уверени, че той дава разпореждане да бъдат пуснати затворниците. Когато погледне затворниците и се върне, под­писва да се пуснат всички, които е погледнал. И като дойде Христос, ще направи това и ще престанат страданията и мъченията. Но докато имате само кореспонденция, все ще се изгуби някое писмо. Вие живеете в един свят, гдето пре­глеждат писмата да не би да се готви заговор. Христос казва: “Аз пак ще ви видя и тогава радостта ви никой не може да от­неме.” Това иде сега. Иде радост, която никой няма да бъде в състояние да ви отнеме, както досега са ви я отнемали. Да попеем сега малко.

“Махар Бену Аба”

Новото е Небето, а старото е адът. Новата година носи дос­та скръб. Носи радост, носи и скръб. Гледайте да носите един весел дух, а не песимистичен. Има една фаза в живота на човека, когато той издребнява и си изгубва вътрешното равновесие. Както човек е създаден, той няма равновесие. А пък малка причина се изисква, за да загуби равновесието си. Трябва да прави грамадни усилия, за да го запази. Като на кокили ходи. При малка грешка може да падне и да си счу­пи ръка или крак. Няма какво да се осъждаме ­ животът на Земята не е устойчив. Ние тепърва изучаваме живота на равно­весието: как да ходим, как да живеем, как да чувству­ваме, как да мислим. Всеки от вас има богати условия за раз­витие.

За да познаеш един човек, трябва да знаеш кой му е ос­нов­ният тон. Вашият живот е преплетен с тона “фа”, а пък тон “фа” е тон на Сатурн: Всеки един иска да стане господар, но за да стане господар, трябва да има блага, богатство, сила. Това са все материални работи. Трябва да знаете, че целият бъл­гарски народ е построен върху два тона: “ми” и “фа”. Всич­ките му хороводни и други песни започват от “ми” и “фа”. Той не може да се справи с “фа”. “Фа” е материалният жи­вот. Да се справи с материалния живот, с всичките му труд­ни страни, не е лесно. Виждаш някой юнак, подозираш го, не му харесваш погледа. Мнозина антрополози казват, че погледът на българина не произвежда хубаво впечатление. Това е, защото при много трудни условия е бивал поставен бъл­га­ринът. Мястото, дето живеят българите, е един друм на интереси, кръстопът. Целият Балкански полуостров е над огън. Българите има да се справят с “фа”. Ще научите музи­ката, като вземете “фа” само като едно украшение, като ор­на­мент. После трябва да се занимавате с основния тон на Слън­цето. Едва сега новата музика ще бъде слънчева музика и в тази слънчева музика ще има едно правилно преплитане. Тя ще бъде музика на Любовта. Тя ще придобие своя нрав от любовта ­ не от чувствуванията. И в този смисъл музиката ще е вече сила. Като имаш да даваш на някой човек, ще му ка­жеш някоя песен и няма да ти иска да му платиш.

Аделина Пати минавала покрай един беден човек, който тре­перел. Тя се спряла пред него и започнала да пее. Събира се грамадна публика и почват да хвърлят много пари. Сила Бо­жия е това. И друг можеше да пее, но Аделина Пати знаеше какво нещо е пеенето.

Да се говори музикално, знаете ли, че това е сила Божия? В сегашните страдания, които имаме, всеки ден ние изгуб­ваме гласа си. Тепърва ще станете музикални. Тепърва вли­за­ме в един красив свят, свят на една положителна опитност. Аз го наричам свят на Божиите радости, свят на [Божието] ве­селие. И не само ще видиш, но ще участвуваш в този свят. Апос­тол Павел казва: “Сегашните страдания са временни и не може да се сравнят с това, което ни очаква и в което ще вле­зем в бъдеще.” Това нещо може да го имате всякога. И днес може да го имате. Ние го чакаме само на Небето. И тук може да го имате. Небето е разумният свят. И тук може да го имате. Аз по някой път харесвам някои светски хора, те са дали чудни примери. Чувам за някой човек, че е жесток, груб, не помага, но когато сърцето му е засегнато от любов, то­гава той помага. И казва той: “Измених се.” Махне се любовта, и той пак се събира в себе си. Като се махне топли­на­та от водата, тя замръзва, не тече; дойде топлината, и тя пак тече и полива растенията. Ходи навсякъде. Един еванге­лист ме пита: “Ти как разбираш Евангелието?” Аз му казвам: Мъчих се да го разбера и не го разбрах и си казах: “Чакай да го живея сега” и тогава почнах да го разбирам.

Да имате една сигурност в живота, да не допускате коле­бание и съмнение във вашите приятелства. Да допуснем, че имате един много добър приятел, който е така изправен, че ни­кога не сте видели една противоречива постъпка от него. И той ви дал едно обещание и остава само една минута до из­пълнението му. Работата е сериозна. Вие [почвате] да се съм­нявате. Може и последната секунда да наближава, но вие да не се поколебаете. Да не влезе една мисъл, която да ви разколебае. Да не се усъмните ни най-малко в него.

Казано е, че Христос ще дойде на Земята. Чакаш го днес, утре. Все ще го бъде това. Казано е в Писанието: “В който час намислите, Той ще дойде.” И ако си от умните, като пет­те девици, ще влезеш, а пък ако не си от умните, ще оста­неш вън. Всеки ден се отваря вратата на Царството Божие, за да влезе вътре някой. И ако си буден, ще влезеш. А ако не си буден, ще останеш отвън и ще чакаш за втори ден. Ако пропуснеш втория ден, ще чакаш третия ден, четвъртия ден и пр.

Кореспонденцията е една реалност, тя е друго. Кореспон­ден­цията аз наричам, когато Слънцето ти го рисуват. Реал­ност­та е, когато изгрее живото Слънце, онова, което дава всич­ки блага. Какво велико нещо е Божието при­съствие! Когато говорим за идването на Христа, ние подраз­бираме един такъв ред на нещата. Всичките хора сега в света навлизат [в този ред], към това се стремят. Като дойде Хрис­тос, ще започне едно ново течение. Христос има една красива страна, която трябва да се опита. Другояче, [все] ще ви липсва нещо.

Сега аз правя едно сравнение: Представете си, че в един чо­век всичко е на място, само едното око е повредено или са­мо единият му пръст е с недъг. У човека не трябва да има ни­какъв дефект, всичко да е идеално. И когато се изправи всич­ко, тогава ще дойде Христос. Това може да бъде сега. Това е една вътрешна реалност. Какво нещо е да познаеш Бога? То е много трудно. Ние искаме да Го познаем, но ни лип­сва нещо. За да не можем да Го познаем, казано е за Бога, че Той е огън пояждащ. Ако си далеч от Него, замръз­ваш. Ако си много близо до Него, изгаряш. Тогава ще си избе­реш едно такова място, най-доброто, че да бъдеш за твое благословение. Защото който е много близо до Бога, много трябва да работи. Комуто много се дава, от него се иска ­ много трябва да се работи. Който много знае и е много силен, трябва да работи много.

Представете си, че един ден ви срещне Христос малко дегизиран и ви попита: “Откъде сте вие?” И вие ще почнете да цитирате стиховете от Евангелието. Ще Му разправяте за Бога, ще Му разправяте какво нещо е християнството, как Христос едно време е страдал. Той ще ви изслуша, ще види доколко си разбрал Неговите страдания. Ако Го запи­таш знае ли нещо за Христа, какво ще отговори Той? Може да не Го познаете ­ нали Той говореше с онези ученици и те не Го познаха. Той се представи като чужденец и им тълку­ваше Писанието и най-после Му казаха: “Ти имаш много разбирания за Христа, я остани с нас.” После те Го познаха, но Той изчезна.

Това изчезване всякога става. Това е една загуба. Кога става тази загуба? Когато човек изгуби любовта си. В него остава само преживяването, но реалността изчезва, остава само възпоминанието. И чакаме тогава следващия мо­мент. Но реалността трябва да остане при нас. А сега виж­даме, че нищо не остава. Слънцето отива и си заминава. Светлината идва и си заминава. Трябва ви една много разумна работа. Постоянно човек трябва да мени методите, които употребя­ва. Кажеш една дума някой път, ставаш строг и казваш: “Трябва да го направиш това.” Или казваш меко: “Трябва да го направиш.” Но допуснете, че някой има да ви дава нещо. Защо да не му кажеш: “Имаш ли нужда от още пари? Мога да ти дам още 1000 лева.” Това може ли да го направиш? Това са много големи изключения. Този, от когото имаш да вземаш, да му кажеш така.

Този, когото обичате, има ли да плаща нещо? И кой тряб­ва да плати? А когато не обичате някого, но има също да дава, кой трябва да плати? На кого не трябва да плащате? На този, който ви обича. Когото обичаш, ти ще му дадеш по­вече. Като дойде светът на Любовта, там всички вие ще бъ­дете щедри, ще има широко даване. Аз не разбирам само на физическото поле. Даването, това е една обмяна. Бог е на­правил света такъв, за да се опознаете един друг. Бог гледа това, което правите. Бог изпитва доколко сме готови да из­пъл­ним Неговата Воля. Бог изпитва догде сме достигнали в реализирането на Неговата Воля. Понеже сте на края на го­дината, ще излезете от ада вече. Довечера искам да влезем в Небето. Ще вземем билет за Небето. Който имате вземане-да­ване, не е важно за Небето. Тръгвайте! Довечера ще пока­ним да присъствуват и гости от Невидимия свят.

Три неща човек трябва да спазва: Да не се поколебае в сво­ята любов, да не се разклати в своята вяра и да не изгуби сво­ята надежда. Любовта не седи в чувствата, а щом се наме­рите пред лицето на Този, Който ви люби, у вас се заражда же­лание да вършите нещо. Щом нямате любов, у вас няма та­къв импулс, нямате инициатива. Щом дойде любовта, и ини­циативата идва. Аз съм правил наблюдения. Като дойде любовта, човек запалва огън, точи, меси. Казвам: Любовта тук е дошла. Всички са весели. Като дойде любовта, всички ще бъдете със запретнати ръкави. Ще бъдете хубаво облече­ни, весели и ще съблечете старите дрехи. Че сте гол, това е една стара дреха. Че не ви върви, това е един стар костюм. Че не ви разбират, това е трети скъсан костюм. Че сте малко сиро­маси, това е четвърти, още по-стар костюм. Това са все ста­ри костюми. Ще обличате новите костюми, при които ще ви върви. Всяко нещо, което е привнесено от Любовта, взе­мете го. То е благословено. Когато ви дадат хляб или дру­го, яжте и благославяйте Бога. За всички здрави хора вся­кога има какво да ядат. Онези, които не трябва да ядат, са болни. Оставени са на диета. Който няма какво да яде, той е поставен на диета. Щом дойде Любовта, не може да бъде да си гладен. Няма изключение. Щом Божията Любов поч­не да действува, няма противоречия. Преди да е дошла Любовта, има известни противоречия.

Това е за новата година. Тя ще бъде малко весела. Влиза един българин в един американски ресторант. Показват му лис­та с менюто. Едно меню, 10 долара. Той си прехапва уст­ните. Питат го: “От кое искате?” Той казва: “Чакайте.” И най-после намерил нещо за един долар. Много хубави са всич­ки яденета, но струват много долари и трябва да се пла­ща. Това е годината 1934. Тя е един богат ресторант. Менюта­та струват по 10 долара. Най-евтиното ще намерите за един долар. Характеризирам ви новата 1934 година.

Трябва да бъдете весели, за да се възвърне здравето ви. Смейте се. И когато сте сами, пак се смейте, за да се лекувате. Смехът действува здравословно. Весело гледайте на нещата и като останете сами, посмейте се хубаво. Смехът в известно отно­шение е почивателно състояние. Смехът е външна гра­ница на радостта. Ако не се смеете, ще дойде някоя болест. Ще поблагодарите на Бога, че сте се посмели.

Трябва да влезем в един свят, дето всички са сигурни, а не само ти. Тогава няма да има страдания. Всичко имаш ­ дре­хи, шапки, пари в банката, но топлина нямаш. Всичко имаш, но живота го нямаш. Страданията и радостта си имат гра­ници. Ако минеш границите на скръбта, ще влезеш в ра­достта. Ако минеш границата на радостта, ще влезеш в скръб­та. Питаш: “Защо страдам?” Защото си минал грани­цата на радостта. Питаш: “Защо се радвам?” Защото си ми­нал границата на скръбта. “Какво трябва да се прави при скръб­та?” Чакай, докато радостта дойде при скръбта. Ти не ча­каш да дойде радостта, да поздравиш сестра си.

Да познаваш Бога по светлината и по топлината Му, то­ва е щастието. Когато Любовта, Мъдростта и Истината ти направят визита, ти имаш пълната радост. Или когато жи­вотът, светлината и свободата те посетят, тогава имаш пъл­ната радост.

В годината 1934, 1 е бащата, 4 е големият баща ­ дядото, 9 и 3 са братът и сестрата.

Когато махнем големите страдания и влезем в хубавата къ­ща, ще кажем: “Много хубаво стана, че страдах. Другояче, ня­­маше да имам тази хубава къща.” Ако човек върви по пътя, който му е определен, той ще бъде доволен. Човек да мисли и да работи. Той се намира в един свят с гран­диозни неща. Той трябва да работи, а пък той седи. Той да работи Божията работа. Навсякъде и всякога той може да работи Божията работа.

Животът е много хубаво училище.