Новото разбиране на връзката в живота

29.СЛУГУВАНЕ

Ще прочета 13-а глава от Евангелието на Лука.

Всички мъчнотии в света са плочи и богатствата са под пло­чите. И когато вие се стараете да премахнете една ваша мъч­нотия, голямо богатство се крие под нея. Вие се стараете да вдигнете плочата, но не можете и се чудите защо не сте мог­ли да я вдигнете. Необходимо е един нов начин за разби­ра­не на нещата. Опасно е сегашното състояние, в което се намира човек. То е подобно на онова келево*, което се върти, ми­на­ва вода отгоре, то се върти, после камъкът вътре, и той се върти в друго направление. Дрънка, вдига шум и казва: “Го­ляма работа свърших”; и келевото същото казва. Аз не виж­дам голяма работа да е свършил, освен че този камък е вдиг­нал голям прах. Това брашно наричаме прах. То влиза в работа.

* килево (от тур.) ­ диал. водно колело на воденица или тепавица.
Искам да разберете добре. Оглеждате се някой път в огле­далото и не се харесвате. Виждате, че има нещо неприят­но. Търсите погрешката в огледалото и казвате: “Това огле­дало не е хубаво!” Изчиствате си ръцете, почиствате огледа­ло­то и пак виждате, че има нещо неприятно. Защо искате да бъ­дете красиви, каква е задната ви мисъл? По някой път се по­глеждате и казвате: “Остарял съм.” Какво хубаво има в мла­дото лице и какво има в старото лице? Не е лошо човек да се оглежда. И ние се оглеждаме. Щом срещнеш някой чо­век и му видиш лицето, ти вече си се огледал. Щом видиш ед­на добра или лоша черта в някого, ти си се огледал. Видиш ня­кое малко животно ­ ти си се огледал в него. За малката буболечка казваш: “Колко е малка тази буболечка, как ходи, как­во разбира?” Но и ти си бил такава малка буболечка. “Как­во ли иска тя?” Тази малка буболечка иска да излезе от лошите условия, при които се намира. Тя иска в съзна­нието си да направи нещо, но като не знае как, качва се горе, слиза долу и не може да разреши въпроса, който я занимава.

Ще ви дам едно обяснение. Ти казваш: “Какво трябва да се прави?” Представи си, че едно дете плаче в люлката си. Не разбирам модерна люлка ­ висока, но българска люлка ­ корито. Някой път детето се наведе и излезе от ко­ри­тото и целия ден ходи, пъпли из къщи. Какъв въпрос ще разреши това малко дете, като пъпли из къщи? После ще спре на едно място и почва да плаче. Най-после, на него­вия плач ще трябва да се отзове някой. Ще дойде майка му, ще го задоволи.

Всички страдания се дължат на такива детински работи, ко­ито извършваме. Ние ходим, ходим, правим нещо, излезем из коритото. Дадат ти храна и пак те турят в коритото. Пос­пиш малко, майка ти излезе и ти пак излезеш от коритото.

Сега, това е по отношение на онези противоречия, които имате. Колкото и да отиваме напред, все ще има известни про­тиворечия, които ще срещате. Представете си едно про­тиворечие, което се ражда в ума на един светия. Почти е до­шъл до положение да се отвори за него Царството Божие. Но идва едно противоречие в него и той се спъва. Космите на главата му настръхват. Време е дошло да се освободи от всич­ки нещастия на Земята, но идва противоречието и той не знае как да го разреши. Не му стига умът. Мисли, че ако се мръдне някак си и направи една погрешка, отиде и се не видя ­ ще изгуби равновесието.

Вие не можете да си представите това. Вашите мъчнотии са обикновени и вие не се намирате пред големи опасности. Има големи опасности. Когато човек прогресира в живота, има опасни места. Засега не се плашете. Като дойдете до това място, ще го видите. Като остане само едно препятствие и като го отрежете майсторски, веднага ще се намерите в оная пълна свобода, ще почувствувате онзи, великия Божест­вен живот. Ако не знаете как да го отрежете, ще се намерите в много голяма тъмнина. Гледайте да влезете в тесния път. Как­ва е разликата между един тесен път и един широк път? На Земята кои пътища се по-добри ­ широките или тесните? Широ­ките са по-удобни за ходене, защото няма блъскане. А пък тесните пътища са изключителни, трудни, но красиви. Чес­то мислим, че Небето е някъде. Представете си, че всички оне­зи същества, които са около вас, които живеят на Земята, все търсят Царството Божие. Пчелите го търсят, мравките го търсят, всичко го търси. Питам: Ако една мравка влезе в пър­во отделение, какво ще разбере? Или, ако влезе в една про­гимназия, в една гимназия, в зданието? Ако влезе в един уни­верситет или в църква, какво ще разбере?

Така е и с хората. Вие всички сте заобиколени със знани­ето на същества, които ви наблюдават, гледат ви някой път, че вие пъплите и ви се радват, че вие пъплите. За тези същест­ва е по-удобно, че вие пъплите, защото, ако ви вземат на ръ­ката си, вие ще изгубите вашата свобода. Една пеперуда хвър­чи, каца от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката си, ще окапе нейният прашец и тя ще умре. Вие искате едно вис­ше същество да ви помилва. Но ако то само ви поглади, ва­шата работа е свършена. Вие не знаете: има условия, при които формата на човешката душа не трябва да се пипа. За­щото, ако се пипа, това ще причини известен дефект. А пък у вас има желание да ви утеши някой. Например страдате и очак­вате да дойде някой и да ви каже някоя сладка дума. За­що да не си носите сами страданието? Представете си, че вие седите и казвате: “Моята работа няма да се оправи.” Ти, ка­то чуеш думите си, и почваш да плачеш. Защо? Защото ти сам на себе си каза, че твоята работа няма да се оправи. Питам сега: Кой е виновният за това? Защо допусна мисълта, че твоята работа няма да се оправи? И кои са научните аргу­менти, кои са фактите, които показват, че твоята работа няма да се оправи? И някой друг да ти го каже, не се смущавай. И той не знае. Че ти беше ли, когато Бог създаде света? Знаеш ли Неговите намерения? Вие сега си давате своите заклю­чения и мислите, че от това, което Господ е направил, нищо ня­ма да излезе. Вие се лъжете. Така, както върви, благото, ко­ето Бог е създал за тебе, ти няма да го опиташ във време, ко­гато ти очакваш. Това благо, щом е предвидено за тебе, то ще дойде и то тъкмо навреме.

Друго едно изяснение: Представете си, че майка ви е сло­жила едно хубаво ядене на масата. Баница е направила. На трапезата е турила още и плодове и пр. Но вие, по едно стече­ние на обстоятелствата, така сте се окаляли, че тя ви казва: “Ще отидеш да се умиеш и да се преоблечеш, че тогава ще дойдеш.” Ти казваш: “Чакай да се наям, че тогава ще се очистя!” Мислите ли, че тя ще ви пусне? Не. Някой път хората искат да отидат на Божествената трапеза така, както са си.

В какво седи страданието на Земята? Всяко страдание е събли­чане; да се облечеш, то е най-мъчната работа. По-мъч­на работа от това няма. Най-мъчната работа е да се съблечеш и да се облечеш. Мислите ли, че онази змия, която седи и съб­лича своята кожа, че това събличане е лесна работа? Дока­то съблече тази кожа и облече друга, ще мине през голе­ми страдания. Всякога, когато се минава от едно състояние в друго, то е голям огън. Всеки един от вас минава през този Бо­жествен огън, който отнема това, което не трябва на човека, това, което е станало вече непотребно.

Вие по някой път търсите някой да ви обича, нали? Хуба­во! Но какво подразбирате под думата “любов”? Имате едно раз­биране, но то докъде е право? Избрали ли сте, в дадения слу­чай, онази форма на любовта, която е потребна за вас? Ни най-малко не сте избрали подходящата форма. Можете ли вие да поканите един вол на гости? Да му дадете вилица и нож? Да му дадете стол? И този вол да яде точно както вие ядете? Или пък да поканите някое месоядно животно и да искате то по всичките правила да яде като вас? Има някои май­муни, които ядат и пият като хората. Те са дресирани. До­някъде маймуната може да яде като човека и да седи като чо­века, но не може да мисли като човека. Мислите ли, че след като златарят е позлатил някой предмет и кой както мине, го пипа, че златото ще остане върху предмета? Не, това е една вътрешна самоизмама. Ние искаме сега да ста­нем праведни хора. Като че ли досега сме били грешни, та ис­каме Господ да направи нещо друго от нас. Така работите не се обясняват. Има нещо добро, което Бог е вложил в чо­века, и това добро е изостанало, занемарено. И сега Божест­ве­ният Дух туря човека под големи изпитания, за да се мах­нат препятствията и да се събуди това, което е било отдолу притиснато, да почне то да расте.

Един прост пример: Срещаш една сестра и казваш: “Ня­ма какво да обичам в тази сестра, проста е, невежа е. Нямам разположение към нея, нямам влечение към нея.” Добре! Аз да ви обясня как разсъждавам. Виждам някой апаш около мене. Той няма разположение за мен, но ме обикаля. Под­разбира, че нямам пари и отминава. Защо? Защото са празни джо­бовете ми. Хубаво, аз имам ценни книжа в джоба си, той не знае това. Той знае досега само малките звонкови моне­ти, а ценните книжа не ги знае. Мислите ли, че ако той уз­нае, няма да се учуди? Вие считате този апаш за крадец? Кой е крадец? Един човек, който ви обича. Не вас, а парите ви. Обича ви. Но обича това, което е във вас. И като го вземе, казва: “Мене това ми трябваше.” Често ние казваме: “Аз оби­чам в тебе това, което е Божествено.” И апашът казва: “И аз обичам в тебе това, което е ценно.” Значи парите за него са ценни, а пък аз какво представлявам, това за него не е важно. Това не е права философия. Ако ще ме краде, целия мен да ме открадне. Ако ме задига, целия да ме задигне. Ня­кой казва: “Аз обичам в тебе Божественото, а пък ти си ед­ни парцал.” Това са мои разсъждения. Вие ще кажете: “Аз съм ценното. Ако ще ме краде някой, да ме краде по всички пра­вила. А пък ако не може да ме краде, ако не е изучил този занаят, да не се занимава с мене.” Хората си правят опити.

Христос казва: “Царството Божие е подобно на квас, кой­то, като го взе жената, скри го в три мери, докле вкисна всич­кото брашно.” Защо тя скрила кваса в брашното, а не на друго място? Питам: Защо крадецът, като взема онова от моя джоб, туря го в своя джоб и казва: “Това приляга по-добре в моя джоб, отколкото в твоя”? Какви са неговите съоб­ра­жения, сега? Той изважда твоята кесия и казва: “Тя приляга по-добре в моя джоб.”

Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съз­на­ние, има една велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в него­вата душа, в духа му ­ навсякъде трябва да стане промя­на! Единственото същество в света, което не се мени, е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функ­ци­онира, трябва да стане една промяна вътре в нас. И оста­ряването какво е? Ако старият остарява и не проумява, зло го чака. И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път. Младостта се оправдава чрез сила­та, която се добива. Младостта е път, по който се дават сили­те, а пък старостта е пътят, по който знанието се добива. Ако ти влезеш в пътя на старостта и не добиеш знание, ти си на крив път. И ако ти влезеш в пътя на младостта и не до­биеш сила, ти си също на крив път.

Ние казваме, че религиозният път е път към Бога. Какво тряб­ва да придобием с този път? В религията човек се учи да слугува на Бога. Религията, това е учение за слугуване. Всич­ки вие сте дошли да станете слуги. Вие сте дошли тук, в едно училище, да станете слуги на Бога. А пък някои от вас искат да станат министри и пр. Тук за министри не се учи. Тук който е дошъл, се специализира само за слугуване. За царе, за министри, за майки, не е тук. Тук за какво е? За слу­ги. Онези от вас, които искате да станете царе, не е тук учи­лището, а на друго място. Някои от вас искате да станете майки. На друго място трябва да се учи това. Христос казва: “Мнозина се наричат учители, мнозина се наричат майки и бащи, но един е вашият Учител, една е вашата Майка, един е вашият Баща.”

Някой казва: “Аз трябва да се науча на нещо.” На какво трябва да се научиш? Да слугуваш! Истината седи в това. Слу­гуването, това е предварителният изпит, за да те приемат в университета. За да те приемат в университета, трябва да издър­жиш приемен изпит. Сега, на Земята, вие държите при­е­мен изпит. Сега се приготовлявате за предварителния, за приемния изпит и не се знае дали ще ви приемат. Но канди­дати сте да ви приемат в голямото училище. Вън от учили­щето може да ходите колкото искате, но няма да се научите. Но в това училище ще се научите. Ти, като влезеш в съпри­кос­но­вение с една душа, с един професор, с неговото съзна­ние, ще научиш цялата тайна!

Казано е в Писанието: “Бог е Любов.” Един ден ще по­зна­ем Бога. Кога? Когато се научим да слугуваме на Бога. То­га­ва ще дойдем в съприкосновение със съзнанието на Бога. Кога? Може да стане и днес! Ако днес издържиш изпи­та, може да стане и още днес. Ако отлагаш, с 10 години ще закъснее. Но има един период определен. По-дълго не може да отлагаш. Трябва да влезем в съприкосновение с всички ония души, които са завършили своето развитие. В общ сми­съл казано: да дойдем в съприкосновение с Божията Любов.

За Божествената Любов ще ви дам едно определение, ко­ето не е пълно: Божествената Любов, това са всички при­до­бивки на миналото, всичките възможности на настоящето и всичките възможности на бъдещето. Ако ти бутнеш ми­налото, ще научиш миналото на Любовта. Ако бутнеш бъде­щето, ще научиш бъдещето на Любовта. Едновременно 3 неща ще изучаваш: миналото, настоящето и бъдещето. На тези 3 неща отговарят човешкият ум, сърце и воля. Где ще по­ста­вите вашата воля? Где ще поставите сърцето и ума?

Това са начини за разбиране. Трябва да имате правилно раз­биране за нещата. Външният свят и всичко онова, което учи­те, което преживявате сега, то е встъпление на нещо Бо­жествено. Вие може да забогатеете, но богатството е само едно външно условие. Какво ще ви даде богатството? Бо­гатството ще привлече повече хора около вас. Кои хора ще привлече? Бедните. Ако дойдат богатите хора при вас, то тех­ните отношения ще са други. Ако дойдат бедните хора, те могат да ви услужат, защото един беден човек може да услужва на един богат човек. Но ако богатият човек не позна­ва бедните, не влезе в правилни връзки с тях, той не може да се ползува от това. Защото един ден и той ще изпадне в тях­ното положение.

Какво представлява бедният човек? Какво представлява де­тето? За някого казват: “Той е много добър.” Но какво не­що е добър човек? В какво седи неговата добрина? Ти тряб­ва да намериш една основна черта, чрез която да се свър­жеш с неговото съзнание. И тогава ще се намериш в светли­ната на неговия свят и така ще учиш.

Ти чакаш Бога. Мъчи те някое съмнение, ти чакаш Бог да помогне, но Бог не се явява. Това ще заприлича на онзи млад момък, който седи, чака и казва: “Момата, която оби­чам, ще дойде.” Той седи на прозореца и все чака, чака, ден, два, стане на 80 години, и тя все не идва. Питам: Ако твоята въз­люблена дойде, когато си на 120 години, от гледището на Земята възлюблената е много закъсняла. Кога трябваше да дойде тя? Тя трябваше ли да дойде, когато си в коритото? Тя трябваше да дойде точно когато си излязъл от коритото и когато си на четвъртината на 120 години ­ значи на 30 го­дини. Значи твоята възлюблена трябваше да дойде, когато ти си на 30 лазарника. А пък ти си сега на 19­20 години, и тя идва. Правилното е на четвъртината на 120 години ­ на 30 го­дини.

Сега, вземаме само външната форма. А пък в духовния свят нещата седят другояче. Когато нещата стават навреме, ко­гато те се съвпадат, ти ще бъдеш доволен. Като дойдеш на твоите четвъртинки, не бързай. Стой на четвъртинката! За­щото тя носи най-ценното. Защото, ако четвъртинката ид­ва и ти я приемаш както трябва, то всички други четвъртинки ще се наредят много хармонично. Иначе няма да се наредят добре и целият ти живот ще бъде безплоден.

Коя е четвъртинката? В тази четвъртинка ти трябва да почув­ствуваш Божията Любов. Като почувствуваш тази чет­въртинка, то колкото четвъртинки се наредят после, при всички тях, всичко ще стане по Божественому.

Вие сте близо до четвъртинката. Остава един пръст до нея. Като дойдете там, да се заковете и да не се мърдате, докато не получите онова, което четъртинката носи ­ ни на­пред, ни назад. Стойте на едно място! Където падне сем­ката или където е посадено дървото, то седи там. То казва: “До­като не приема това, което ми трябва, не мърдам.” И жи­тото също. Като видиш житото, трябва да кажеш: “Такова тряб­ва да бъде моето положение!” И като видиш една голяма ска­ла, трябва да кажеш: “Трябва да бъда така твърд, като тази скала!” И после, като приемеш това, което ти трябва, ще тръгнеш по онзи, великия път на живота и животът ти ще има смисъл.