Новото разбиране на връзката в живота

23.ЛЮБОВ И РАЗБИРАНЕ

Могат да се изреждат сега разни въпроси. Запример, за­що хората не разбират. На всички въпроси може да се отгово­ри, но нямам време. Ако ме питате защо някой човек не мо­же да ходи право, ще ви кажа: Защото е сляп. Слепият вина­ги се спъва. Ще кажеш: “Защо Господ го създаде така?” Не го създаде Господ така. Глухият недочува. Ти му говориш едно, а той разбира друго. Казваш: “Защо го създадоха глух?” Гос­под не го създаде така. Той сам се направи глух. Всякога, когато имаме един недъг, ние искаме да си го изясним. Това е хубаво, но ние търсим причините там, дето ги няма, и мис­лим, че като намерим някакви причини, философски казано,

* благоутробие ­ книж., ирон. добре охранен корем.

вървим от причини към последствие Много пъти причините, които намираме, са последствия. Ти си намерил едно последствие и от него разрешаваш друго. Баща ти е пил вино и ти пиеш. Но това е последствие. Причината не е в баща ти, но не е и в тебе. Това са последствия само. И в живота, кой­то водим, има едно последствие. Има и известни противо­ре­чия. Тези противоречия съществуват във всичките хора, без изключение. В едни повече, в други по-малко.

Човек е изпратен на Земята да се очисти. Земята е място за чистене. А под думата “чистене” трябва да разбираме уче­ние. Защото човек, който се учи, той може да се чисти. Ти не трябва да вземаш нещата на вяра. Ти може да вярваш, но ако отидеш при един бакалин да вземеш ориз, този ориз няма да го сипеш в тенджерата, защото ти го дал бакалинът, но ще вземеш, ще го разсипеш, ще го почистиш, защото много пъти бакалинът продава и това, което не трябва да се про­дава. Той продава за ориз неща, които не бива да минават за ориз. Колко прах продава с ориза? Той няма право да взе­ма пари за праха, а взема. И ти нямаш право да ядеш пра­ха. Нито камъчетата. Защото, ако ядеш праха или камъ­четата, ще те държат отговорен. Казваш: “Бакалинът про­дава калпав ориз.” Че ти не си ли бакалин, който искаш да дадеш на своя съсед нещо, което не трябва? Престъпление е това.

Някой казва: “Христос е дошъл на Земята.” Как ще по­знаеш, че Христос е дошъл на Земята? Как ще познаеш, че Слън­цето е изгряло? Не само да знаеш, че е дошъл, но да си видял това. И може да твърдиш, че нещата са добри или лоши. Твърденията не са доказателства. Може да се доказват нещата, но това не е знание. Нищо не се доказва така.

Ние знаем, че изгрява Слънцето, лъчите ни са свидетели за това. Не само да знаем, че Слънцето е изгряло, но това Слън­це ни е потребно. То ни носи здраве. Целият земен живот е обусловен от Слънцето. Здравето ти е обусловено от Слънцето. Ти, най-първо, не знаеш какво ти праща Слън­цето. Казваш, че Слънцето ти изпраща живот. Но този живот не си го добил. Казваш, че Слънцето ти изпраща светлина. Така е, но не само трябва да вземеш по нещо, трябва да опи­таш какво всъщност представлява. Светлината може да се опитва, както опитвате захарта, хляба.

И всяко едно лошо състояние, което човек има в себе си, всеки един недъг показва, че на човека му липсва нещо. Имаш някаква болка в себе си ­ липсва ти нещо. Коремът те боли ­ липсва ти нещо. Сиромах си ­ липсва ти нещо. Гро­зен си ­ липсва ти нещо. Коравосърдечен си ­ липсва ти нещо. Страхлив си ­ липсва ти нещо. Някой казва: “Страхлив съм” ­ липсва ти нещо. Как ще излекуваш страха си? “Не съм добър човек” ­ липсва ти нещо.

Писанието казва: “Съвършени бъдете.” Ние казваме: “Съ­вършени трябва да бъдем.” Писанието казва: “Така да про­светнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да про­славят Онзи, който е на Небесата.” Идват противоречия. Вие ще кажете: Бог, Който е съвършен, каква нужда има от нашето съвършенство? Така си мислят някои. Неправил­ността на техните разсъждения седи в това. Ако аз съм силен чо­век, за да се прояви моята сила, трябва да имам органи, чрез които силата да се проявява. И ако моята сила чрез един от тези органи не може да се прояви, това показва, че в мене има известен недъг. Ако силата не може да се прояви чрез моята ръка, то в ръката ми има нещо, което липсва. Сле­дователно, когато ние не живеем добре, това засяга Бога. За­щото Бог всякога иска да изправи една погрешка, понеже, ние, които живеем в Бога, ние сме проводници на едно благо, което излиза от Него. А пък Бог иска всякога едно благо, което излиза от Него, да се прояви.

Ние заставаме на една друга почва и казваме: “Аз съм бе­ден и прост човек. Не съм цар, не съм ангел, не съм божест­во, какво мога да направя?” Но има много ангели, много бо­жества, които са като човека закъсали. Ти си един човек, кой­то е закъсал в своята мисъл, но има много ангели и бо­жества, които закъсаха като ангели и божества. Не мислете, че само хората грешат. Грешат и боговете, и ангелите. Тогава ние се оправдаваме и казваме: “Тогава какво остава за нас, щом божествата грешат и щом ангелите грешат?” Не, ти кри­во разбираш. Тези ангели си носят последствията. Много ло­ши последствия имат. Също и божествата, и тях ги засяга за­конът. Всяка една постъпка, която човек направи, засяга са­мия него. Това е само един извод, който показва, че щас­тието и нещастието зависят от нас. Дали сме щастливи или не­щастни, зависи от нас. Дали сме сиромаси или богати, за­виси от нас. Че ти си невнимателен със зрението си, че със своята немарливост може да изгубиш зрението си и после това зрение с нищо не може да го набавиш. Ще кажеш: “Хрис­тос ще го излекува.” Но Христос идва всеки 2000 го­дини. Има някои професори, които могат да лекуват, но ти нямаш пари. Професорът иска 1000 лева, но ти ги нямаш. И богати роднини нямаш, сляп ще останеш и ще носиш своята слепота.

В света има толкова университети, но всички вие свър­шили ли сте университет? Нямали сте пари, нямали сте усло­вия. Всички в Берлин ходили ли сте? В Париж, в Лондон не сте ходили; и да искате, не можете. Пари нямате. Желание имате.

Сега, другото положение, което ви спъва, е: Мнозина се спъ­нахте в едно учение. Вярвайте в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Вярно е, но начинът на въз­приемането на тази истина носи едно заблуждение. Двама све­тии в старо време спорили какво искал да каже апостол Павел. Единият казал: “Повярвай”, а другият бил на особено мне­ние. Ето как седи разказът: Един ден единият искал да под­ложи този въпрос да се реши практически. Единият све­тия отишъл на работа, а другият останал да готви. Турил боб, но не турил сол. Уврял бобът, той не турил и лук, а само боб. Идва онзи и казва: “Лук няма и сол няма.” Другият казал: “Повярвай и като повярваш, и лук ще има, и сол ще има.” Онзи казал: “Така не се осолява.”

Вярата подразбира да вярваш в това, което е, а не в това, ко­ето не е. Трябва да знаеш в какво да вярваш. Има неща, в ко­ито вярваш, няма да останат. Ти вярваш в парите, които съм турил в кесията. Но ако в кесията няма нищо, ще вярваш в това, което е в кесията. Всяка една дума трябва да представя нещо. Пълните бъчви не дрънкат, а празните бъчви много шум вдигат. Бъчва, която вдига шум, е празна, а бъчва, която не вдига шум, е пълна. Ако ти си недоволен от живота, пълна или празна бъчва си? Ако ти не разбираш живота, каква бъчва си тогава? Ако разбираш живота, ти си пълна бъчва. Ако не го разбираш, ти си празна бъчва. Всякога това, което ние преживяваме на Земята, от Невидимия свят онези, които ръ­ководят, постоянно знаят какво ни липсва всеки ден. Този ден ти трябва да добиеш това, което ти липсва.

Вие излезете, погледнете Слънцето и казвате: “Изгряло е Слънцето, колко е червено. Има малко облаче.” И после си обърнете гърба и влезете вкъщи. Вие не сте видели още из­грева на Слънцето. Вие от Слънцето трябва да вземете нещо. И като влезем вкъщи, трябва да видите какво са ви пра­тили оттам и целия ден ще бъдете весели.

Някой ще каже: “Ако разсъждаваме така за Слънцето, ние ще изпаднем в идолопоклонство.” Мислите ли, че съвре­мен­ните хора са се освободили от своето идолопоклон­ство? Че, жената, която вярва в мъжа си, тя е идолопоклон­ница. Мъ­жът, който вярва в жена си, е идолопоклонник. Ти вярваш в сина си ­ ти си идолопоклонник. Ти мислиш, че си­нът ти ще стане такъв, че ще оправи света ­ това е идоло­поклонство. Нищо няма да направи синът ти. Той ще стане на 30 години, ще израсне брадата му, ще изгуби здравето си, ще го заровят и ще останат само мертеците* му. Ти вярваш, че еди-кой си цар ще дойде и ще освободи света. Нищо няма да направи този цар. Криво вярваш. Казваш: “Учените хора са доказа­ли.” Нищо не са доказали. Но какво са доказали, ти не го знаеш.

Слънцето изгрява и умираме. Слънцето залязва и умира­ме. Тогава каква полза от изгрева и от залеза? И като вяр­ваш, ще умреш, и като не вярваш, ще умреш. Но казваш: “Той умря вярващ.” Щом е умрял, той е безверник. Щом уми­раш, безверник си. Безверниците умират. Писанието каз­ва: “В който ден ядеш от забраненото дърво, от плода му, ще умреш. Като не вярваш в това, което Аз ти казвам, ще умреш.” От безверието умират хората.

Ние сега се спъваме и търсим причината. Казвате: “Кой е причината?” Понеже Ева е яла. Не. Причината не е Ева. Ева казва на Адам: “Ти ме повика преждевременно. Ти тряб­ваше да ме викаш, когато си уредиш работата.” Той не тряб­ва­ше да я вика в рая преждевременно. Нему не му беше пре­-

* мертик (тур.) ­ греда за строеж, с дебелина 10­12 см.

тупало за жена. Тя ще дойде навреме. Тя, като дойде не на­време, не разбираше и мислеше, че той си е уредил работата. Той не знаеше да пази рая. Господ му каза: “Ти ще пазиш рая.” И той остави този ден вратата отворена и влезе черният адепт. Адам не даде разпореждане да се пази раят както трябва.

Сега, да направим една аналогия. Ако Господ ти е дал глава, гърди, стомах ­ едно тяло, и като Адама те е турил гос­подар на това тяло и ти е казал: “Пазете това и това, вра­тата няма да остане отворена, за да не влезе някой друг.” И ако влезе някой, когато оставите вратата отворена, не сте ли виновни вие? Ти казваш: “Ние вярваме в Господа Исуса Хрис­та.” Не, отворените врати при известни условия трябва да се затварят. Като дойде грехът, ще затвориш вратата си и като затвориш устата си, ще мълчиш като риба. Но като седи вратата ти отворена, тогава грехът е неизбежен.

Тази сутрин гледах една сестра, даваше заповед да є затворят вратата. Всички слугини спяха някъде и господар­ката трябваше сама да затвори вратата си, да не [се] уповава на слугите. Вие ще кажете: какво аз мисля, какво аз искам да кажа? Това, което аз мисля, то е за мене, но ни най-малко не важи за вас. Защото нещата не стават така, както вие мис­лите. Ако аз мисля право, то е право, ако не мисля право, то не е право. Моята права мисъл не зависи от вас. Правотата на моята мисъл зависи от самата мисъл, а не от вас. Мисълта сама по себе си трябва да бъде права, нищо повече. В дадения слу­чай аз трябва да зная дали моята мисъл е права или не, а не вие. Аз да зная. И тогава вие да знаете също за вашата ми­съл. Щом остане аз да се уча от вас дали моята мисъл е права или не, тази работа не върви. Щом очаквате вие от мене да се научите дали вашата мисъл е права или не, това не е правилно. Вашите мисли трябва да са прави, нищо по­вече.

Правата мисъл показва присъствието на Бога в нас. Ко­гато казваме, че не трябва да търсим Бога отвън, а отвътре, то моята права мисъл показва, че Бог е отвътре. Щом Бог е отвътре, моята мисъл ще бъде права. Щом Бог е отвън, моята мисъл ще бъде крива.

Сега, да ви наведа на онази, важната мисъл: Аз съм за он­зи живот, който има отношение към нас сега, а не за онзи жи­вот, който ще има отношение към нас за в бъдеще. Важно е това, което в даден случай може да хвърли светлина върху вас, това, което за вас е необходимо сега. Може би вас са ви го­щавали преди 5 години. Това не ви ползува сега. Днешното уго­щение, какво ще бъде то, е важно, а не едновремешното. Мно­го хубаво било едно време, но едно време си е за едно вре­ме, а сегашното време ­ за сегашното време. Ама за в бъ­деще какво ще бъде? Оставете бъдещето. Когато то дойде, ще се разреши. Днес какво може да разберете, какво може да приложите, е най-важното. Ние оставяме миналото и бъде­щето. Те са реалности, които сами ще се справят със себе си. Но настоящият момент, сегашното положение, ще раз­реши един от най-важните въпроси. Ако сега пропуснете нещо, ще има една междина. Това може да се поправи някога, но кога ще го поправите? Вие казвате, че без погрешки човек не може. Може ли без погрешки? Може. Няма да допуснеш по­грешка, понеже тази погрешка тебе те засяга най-първо. Ти ще отваряш на четири очите си. Защото тези погрешки ще ти ги турят на гърба и ще ги плащаш. И ако всеки ден пра­виш по 4 погрешки и една погрешка струва по 1000 лева, те правят 4000. Тогава кога ще ги платиш?

В християнството вие сте нещо като чиновници. Вие каз­вате: “Господ е милостив. Ще заличи погрешките ни.” Вие се поставяте тогава на крив път. Кое е по-хубаво, да покаже Гос­под своята милост, в какво отношение? Та нима когато чо­век истински живее, не е ли Божията милост това? Ми­лостта се показва и в живота. Ние искаме Бог да се показва в отрицателната страна.

Сега, така, както мислите, казвате: “Ние правим усилия да живеем добре.” Правилният живот не изисква никакви уси­лия. Ето какво аз разбирам под това: една работа, която не може да извършите с любов, тя е пресилена работа. Уси­лие има там, дето няма любов. Казвате: “Усилни времена.” Значи няма любов. Защо има бедност? Защо е беден човек? Ня­мат любов там. Като дойде любовта, няма да има сиро­машия. Но някой ще каже: “Господ така дава ­ на някои мно­го, на някои малко.” Не. Това са ваши заключения. Един баща няма да остави децата си да гладуват. Не, някои деца са направили погрешка. Той ги е наказал и са останали гладни. На някое дете в някоя къща не му дават да яде ­ зна­чи то е направило някоя погрешка. Погрешката може да е положителна. Детето е болно, майката не му дава да яде. Де­тето казва: “Яде ми се.” ­ “Няма да ядеш!” ­ му се казва.

Има една страна, която прилича на вашето разбиране. Ни най-малко не искам да ви отуча. Аз не искам да ви пропо­вядвам философия, както кривият рак проповядвал на сина си: “Синко, право ще ходиш. На една страна няма да вървиш, а право.” Синът казал: “Покажи ми, дай ми пример. Как?” Ба­щата рекъл да му покаже, но ходил настрана. Синът казал: “Точно така и аз ходя, като тебе.”

Добре, вие сте уморени някой път. Какво нещо е умората в човека? Умореният човек носи голям товар на гърба си. Умо­рил се е човек и при това всички проповядват, че много не трябва да има човек на гърба си. Турє малко на гърба си, колкото за едно ядене.

Ще кажеш: “Кой ще се грижи за мене?” Ни най-малко не трябва да мислим, че някой трябва да се грижи за нас. По­грешката е там. Грижи се кой? Невежият човек се грижи. Ум­ният човек никога не се грижи. Грижи се сиромахът, който няма пет пари в джоба си, а пък богатият ­ не. Без­покойства има ли той? Някой свирец, който не умее да свири, се безпокои, като свири на пианото, да не бутне някой неве­рен клавиш. Онзи, който добре свири, той е сигурен. Ти каз­ваш: ще се грижиш за живота си. Че, от памти века сте се гри­жили. Снемете грижите. Снемете товарите си. Казва ня­кой: “Голям товар имам.” Никакъв товар, никаква раница! Сне­мете всички раници! По възможност, като тръгнете на път, да няма нищо на гърба ви. Само ще си носите в ръката една магическа тояжка. Аз нося моята магическа тояжка в джо­ба си. Като ми потрябва, извадя я из джоба си. Ето я. Защо нося тази тояжка? По някой път може да съм ял месо и си чистя зъбите. Едно малко парче месо може да те опро­пасти за цял един живот.

Имало един овчар. Минала една царска дъщеря и го харе­сала. Казала на баща си, че иска да го вземе за мъж. Царят казал: “Щом си го харесала, вземи го.” Овчарят веднъж ял аг­нешко месо и едно голямо парче останало между зъбите му. Той, като се приближил до устата на царската дъщеря, тя доловила дъха на лошата миризма и го изпратила. На кого от нас устата не мирише, кажете ми. Ще ги чистите не 3 пъти, но 10 пъти на ден. Защото царската дъщеря ще те из­прати там, отдето си дошъл.

Вие ще се спрете и ще кажете: “На нас ли казваш това или на другите?” На онези, които разбират, на умните. Ще ка­жете, но какво можете да ни кажете? Искам да кажа, че като сложат пред вас хубав хляб, трябва да знаете как да го ядете. И после да си легнете да си починете. После ще взе­мете мотиката и ще работите. После ще си измиете ръцете хубаво и няма да вземате вече мотиката този ден. Само вед­нъж на ден ще вземаш мотиката. Ако вземеш два пъти, грях е. Качвам се горе на крушата, откъсвам си 3­4 круши и ги изми­вам, но само веднъж се качвам на крушата. После отва­рям книгата и чета, но само веднъж отварям книгата, но не два пъти. Всички неща все по веднъж ги правя. В ума ви седи една идея. Кое е същественото? Същественото ще ви кажа. Ще извадя сега магическата пръчка. Някои от вас имате магическа тояжка, някои от вас нямате и стоите със скръстени ръце. Някои има какво да правят.

У вас трябва да има едно свещено желание да обичате Бога. Как ще покажете любовта? Той е направил Вселената, всич­ко е направено от Него. Да покажем, че Го обичаме и че искаме да вършим Неговата Воля. Какво по-хубаво от това? Да бъдем признателни за това, което е направил Той. Не онова богатство, което в банките е вложено, но да се проя­ви любовта ни. По какъв начин ще се прояви любовта ни? Ето главния въпрос: днес да почувствувате Божията Лю­бов. Как ще я почувствувате, това е ваша работа. Може ли, като ви дам хляб да ядете, да внеса чувствителността във вас? Не. Вие сами трябва да имате чувствителност, да видите дали хлябът е хубав или не. Ако вие ядете хляба и мене питате дали хлябът е вкусен или не, това подразбира, че ви липсва нещо.

Ако вие ме питате какво нещо е любовта, липсва ви не­що. Ако вие ме питате какво нещо е правата мисъл, липсва ви нещо. Вие ме питате какъв е този хляб. Аз не ви давам мне­нието си, но ви отчупвам едно парче и ви го давам. Казвам: Заповядайте, ще си дадете мнението. Ти казваш: “Мога ли да си дам мнението?” ­ Можеш. Дъвчи, глътни и тво­ето мнение е право. Ти казваш: “Хубав е хлябът.” И аз, като го ям, намирам го хубав. Дойде трети, и той го яде и казва, че е хубав. Всички, които ядат хляба, го намират хубав. Опитът излиза сполучлив.

Днес да се роди една мисъл във вас от това, което чувате. Да се измени вашето състояние, да станете богат. Искам, който е сиромах, да стане богат днес. Ако станете богати днес, разбрали сте ме. Ако не станете богати днес, не сте ме раз­брали. Трябва да бъдете богати днес, нищо повече. Ако не станете богати днес, е ваша отговорността.

Аз разбирам под “богатство” разбирането в даден мо­мент, връзката ви с Бога. Когато аз се свързвам с Бога, зна­нието идва със светлината. Има едно знание, което не търпи да се говори за него. Аз го разбирам. Разбирам, че цялата все­лена се отваря за нас. Разбирам живота на ангелите. Но щом поискам да ги определя, виждам, че то е нещо, което не се определя. То е както музиката. Като слушам, приятно ми е и казвам: Много хубаво свири този човек. Не го зная къде е учил по музика, но свири хубаво. Това е достатъчно за мене. Колко му струва цигулката, не зная, но зная, че не­го­вото свирене е хубаво. Казвам: Приятно ми е, много ху­баво свири. Ако вие музиката, която ще ви свирят, не я разбирате и ако искате да определите откъде е дошъл този, кой­то е свирил, какъв е, колко му струват билетите, колко му струва цигулката... Може да знаете много работи, но ако сте глухи и когато свири, само ще виждате движението на лъка, вие тогава имате само външна връзка.

Когато ти чувствуваш любовта на Бога, това е вътрешна връз­ка. Когато чувствуваш любовта, това е слушане на музи­ка. Богатството на човека седи в това да чувствува любовта. Щом изгубиш това, ти си последният бедняк в света. Вие имате тази опитност. Изчезне ли любовта, всичко друго се обезсмисля. Обезсмисля се вярата, всичко се обезсмисля.

Какви бяха най-основните мисли? Христос искаше да каже: “Твоята любов те спаси.” Това е всичкото: любовта, която имаш в себе си.

Сега, според учението за прераждането, вие чакате в ня­кое друго прераждане да дойдете при по-благоприятни усло­вия. Вие вярвате, че сегашният ви баща, който ви е родил, не е толкоз напреднал. Че ще дойдете от някой баща и майка по-напреднали. Сега, от кого сте родени вие? Ако повярвате, че сте родени от Бога, тази вяра и любовта във вас, ето ваше­то богатство. Но докато мислите, че сте родени от този баща и от тази майка и виждате, че баща ви и майка ви умират, вие сте на крива посока. Онзи, който ще ви учи, той не трябва да умира. Това е вътрешният учител. Като дойде този вътре­шен учител, ти ще гориш, ти целия ден ще гориш, ще бъдеш една запалена свещ и като дойде учителят, ти не можеш да бъ­деш сиромах, ти не можеш да бъдеш един просяк, един греш­ник. Учението, което трябва да учите, е учение на Лю­бовта.

При мене са идвали и са ми казвали: “Кажи ми Учителю, това, кажи ми онова.” Тази работа няма да бъде. Хлябът, който носиш на гърба си, за да те познава, ще го ядеш, ще се опрет­неш да го ядеш, и то го ядеш хубаво. Въздуха ще го ди­шаш. От този въздух ще извадиш всичко. И мисълта ще я приложиш. Всяка неразбрана мисъл в твоя мозък или в твоя ум е една тежест. Тази, разбраната мисъл, е изядена. Тя тряб­ва да стане храна на твоя ум, да внесе една нова светлина в тебе.

Това, което още днес може да стане, вие го очаквате да ста­не след хиляди години, като отидете на Небето или като дойде Второто пришествие. Хубави работи са те. Второто при­шествие е хубаво. Небето е хубаво. Като отидете в онзи свят, като влезете в него, ще имате един опит. Най-първо, като отидете на онзи свят, какво ще кажете на вратата? Как ще поздравите? Тук влизаш в една къща и казваш: “добър ден” или “добро утро”, или “добър вечер”. Какво ще кажеш в онзи свят, където Слънцето не изгрява като тука? “Добро утро” не може да кажеш. Такова положение няма. “Добър ве­чер” не можеш да кажеш. Но какво ще кажете на Свети Пе­тър? Ще кажеш “добър ден”. Свети Петър ще каже: “По­кажи ми сега, да го видим добрия ден. Дай нещо от добрия ден.” Какво ще дадете от добрия ден? Ще се намерите в много трудно положение.

Вие казвате: “Ако е така, както Учителят ни говори, ние съвсем ще загазим в живота.” Вие мислите, че това раз­би­ране ще препятствува на вашия живот. Не. Но вие на Земя­та не живеете както трябва. Вие сте женени и не знаете, че сте женени. Вие имате жена и не сте оценили жена си. За лю­бов­та говорите, но я нямате. За знание говорите, но го ня­мате. Децата и приятелите ви не са както трябва. Служба има­те и заплатата ви е много малка. Да бъде поне 100 000 на месец. А пък сега, какво става с 3000 лева на месец, и то книж­ни пари. Друго е с аероплан да се вдигнеш и да кацнеш като птица, където си поискаш. А пък сега най-много с едно так­си, което хвърля калта и цапа този-онзи, можеш да се возиш.

Знаете ли произхода на смеха? Когато човек си не раз­бира работите, всякога се смее, а пък, когато съвсем загази, тогава ще плаче, ще скърби. Някой е сериозен, много серио­зен, загазил е съвсем. Когато някой човек иска да се прикрие нещо, малко се позасмее. Вътрешно е недоволен, но уж че няма нищо, а пък има нещо, а пък когато съвсем е загазил, той скърби. Смейте се, не е лошо. Аз като се смея, с всяка моя усмивка изправям една погрешка. Най-първо се засмея от­вън и казвам: Поправям погрешката. Тогава усмивката има смисъл. При всяка една усмивка трябва да поправя една по­грешка, а при всяка една скръб ­ да се поправи един грях. Щом с усмивката си не съм поправил една моя погрешка и щом с една своя скръб не изправям един грях, тогава те са без­предметни. Когато срещнеш един приятел и той се ус­михне, то този приятел ти е донесъл един подарък и си попра­вил една погрешка.

Всички тези работи, които говоря, уподобявам чергите, ко­ито бухате, за да излезе прахта навън. Но виждате, че с бу­хане само няма да стане. Туряте ги в коритото. И после из­съхват на въжето, после ги прекарате през ютията и ги туряте на мястото.

Истинското положение е любовта, която трябва да по­чув­ствувате към Бога. Седи при вас един сиромах и нещо се сму­щава. Смущава се за какво? Той си вари ядене, но няма мас­ло. Понеже някой път яденето, ако няма масло, не може. Тряб­ва да му се тури масло. Дай му малко масло, колкото да си свари яденето. Няма да му дадеш всичкото масло, мал­ко.

Сега, трябва да се научите на превод. Как трябва да стане то­ва? Имате едно приятно състояние на душата си. Част от та­зи светлина дай и на онзи, който е до тебе, да има същото разбиране. Или някой път ти се храниш с хубаво ядене ­ дай и на другите. Аз съм наблюдавал старите дядовци какво пра­вят. Имат си една масичка, извадят си жълтичките и ги наре­дят на купове. Златните ­ отделно на купове, сребърните ­ също на купове, и ги броят. Влиза внучето, вижда куповете, по­глед­не дядото така, иска да му даде. Дядото казва: “Дядо­вото, от кое да ти дам?” Дядото взема една монета и му дава. Детето, като вземе монетата, тича при бакалина. От злат­ния куп трябваше дядото да даде на внучето си.

Щедри трябва да бъдете. От всяка една мисъл, от всяко свое чувство, от богатството, което имаш, дай на някого. Щас­тието и благото трябва да бъдат като светлина, която да проникне навред. Това е сега новото схващане.

Всеки ден и постоянно да сме изпълнени с любов към Бога и да благодарим за онова, което Бог ни е дал. Аз ще оти­да при Него и Той ще каже: “От кой куп искаш?” Аз ще ка­жа: “От който обичаш и както обичаш.” Но в тебе е скрита една мисъл. Ти искаш да ти даде повече, без да Му кажеш. Кол­кото ти даде, приеми го с любов. То ще се увеличи. То е ка­то златното зърно ­ като го посееш, то се увеличава. Лю­бов­та е една велика сила ­ и в най-малката доза ако я вземете, като повярвате, се увеличава. Единствената сила, която всякога се увеличава, е любовта. Не търсете голямата любов. И малката любов, в какъвто и размер да е, тя за един кратък мо­мент може да се увеличи. С любов всичко лесно се придо­бива. Без любов всичко в света е мъртво.

Христос, когато беше в дома на знатния евреин, каза на же­на­та, която със сълзи обливала нозете му, с миро ги по­мазвала и с космите на главата си ги изтривала: “Вярата твоя и любовта ти те спасяват.” ­ Велик пример даде тази жена.

Ние казваме: “Да сме ние във времето на Христа, да сме при нозете на Христа.” Нозете, това е доброто, благото, ко­ето Бог ни дава.

Сега, аз ви желая едно нещо: Това разбиране, което не само го схващам, но в което аз живея, искам и вие да го жи­веете. Днес, целия ден.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог.


23-то утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 25.II.1934 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.