Новото разбиране на връзката в живота

24.ОБИЧАЙ БОЖЕСТВЕНОТО

“Добрата молитва”

Интересно е желанието ви да ходите на село да проповяд­вате. Тези, на които проповядвате, не могат да разберат Сло­вото. Че не могат да го разберат, се вижда от притчата за сея­теля и семето. Не всичко, което се сее, изниква. Има из­вест­ни семена, които се губят. Христос казва: “Едно семе па­да на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват. А друго па­да на камениста земя. Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.”

Сега всеки един от вас може да преведе кога Словото па­да на камък, кога ­ на пътя, кога ­ в тръните. Има различ­ни състояния, през които всеки верующ минава. Някога със­то­янието [на човек] мяза на семето, хвърлено на пътя. Всич­ко му иде да захвърли, да тръгне по този път заради удоволст­ви­ята в света, тъй, както другите живеят, иска да се раз­весели, да си поживее, да си похапне. Религиозните хора каз­ват: “Това не правє, онова не правє”, и на него му идва така да изхвърли всичко, да хване широкия път, да яде и да пие. Ня­кой седне и мисли как да стане богат. Къща да има, ниви да има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гарде­роби, пълни с дрехи, да ходи по вечеринки, балове, по разход­ки, да ходи в Карлсбадските бани. Мисли, че животът се състои в това да ходи тук и там. Без смисъл остава животът, къ­дето и да ходиш. Някой почва да се моли, да чете книги, обръ­ща една книга, обръща друга, но не намира никакъв сми­съл в това. Някой казва: “Аз искам да видя света.” Ху­баво, ако ти си сляп, какво ще видиш, и да обикаляш целия свят? Друг казва: “Да ида на концерт, да послушам нещо.” Ако си глух, какво ще чуеш? “Да ида да помириша цветята.” Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш? Ако си сляп, ако си глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш све­та? Българите, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол. Не трябва да бъде хлябът солен, защо­то, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода. Ще ти се развали стомахът, ще те сполети някоя болест от много сол.

Семето, което пада на добрата почва, стори плод сто­крат­но. Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото. Това семе въз­раства и дава плод: 30, друго ­ 60, трето ­ 100. Стоте, то е най-доброто положение. Едната единица показва, че трябва да имаш един отличен ум, ум на един ангел, за да разбереш све­та. Трябва да ти се отворят очите, за да видиш по-далече; да излезеш от едно положение и да влезеш в друго. В първо­началното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят. В даде­ния случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света. Ти не си роб на условията. Един човек, който е дал плод 60, той няма какво да мисли с какво ще се прехрани. Неговата пре­храна е осигурена. Не му трябват пари. Той знае, че силата му не седи в парите. Ако е за сила, той може да купи всичките бо­гати хора и да изважда пари, колкото иска. Той знае, че като отвори касата, нищо няма да придобие.

Колко трябва на човека на ден, за да се прехрани? Един хляб му трябва. Ако ти донесат 100 хляба, питам те, защо ти са 99-те ­ какво ще ги правиш? Ако ги оставиш за втория ден, стават по-сухи, на третия ­ още по-сухи. Всеки ден като до­насят по 100 хляба, след 100 дена, това са 10 000 хляба. Как­во ще ги правиш? Цяла година ще ги ядеш, но ако си ги пре­върнал на сухари.

Много пъти мислите на хората са като сухари. Умът им е пълен със сухари и желанията им са все сухари. Много мис­ли някой, но тия мисли не могат да го ползуват. Аз съм гле­дал някой седнал, направил баница, казва: “Трябваше още мал­ко каймак да се тури отгоре, тъй, по-дебело.” Че, той та­зи цялата баница няма да изяде, но казва, че повече масло тряб­вало да има. Хубаво, ако има повече каймак, ако има по­вече масло, какво ще допринесе? Това са понятия на чо­веш­кия вкус. Имаш 10 златни монети, но казваш: “Да имам 100, да имам 1000, ще бъде по-добре.” Колко монети човек мо­же да носи в джоба си? Не зная богатият човек колко па­ри може да носи със себе си. Ако са английски лири стер­линги, 2000 може ли да носи? Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.

Туй състояние, през което минават хората, туй е не­естествено състояние в живота. Всички трябва да знаете, че поло­жението, през което цялото човечество минава, е анор­мално. То минава през една от най-лошите области, които съ­ществуват в живота. Това са всичките момчурлаци, [в] ко­ито тук-там я намериш нещо хубаво, я не. Дето и да минавате, мяс­тото, през което минавате, е такова, че даже и най-хуба­вите работи все ще ви дадат някаква горчивина. Ако имате най-хубавата къща, тя ще ви излезе горчива. Кой как мине, ни най-малко няма да остави една хубава мисъл, но ще каже: “Кой знае къде е крал тези пари, за да направи такава къща.” Пос­ле ще каже: “Какъв изедник!” Той това, той онова. Пос­ле, не само това, но след време твоите деца, които ще се на­ро­дят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в гла­вата: “Баща ни и майка ни да се махнат някак си, да продадем тая къща и да я изядем.” Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат да гледат сина и дъщерята кръвнишки.

И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме да бъдем щастливи. Събирате се тук на беседа, а мислите да уре­дите живота си, да ви тръгне всичко по мед и масло ­ нещо, което никога няма да бъде. Аз ви казвам: Утре ще се на­ме­рите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва да хвърлите обущата си, защото няма да струват нищо. Дре­хите ви ще бъдат кални. Трябва да се преоблечете. Вие казвате: “Слаба Богу, благополучно минахме, не затънахте съв­сем.”

Че, не е ли мочурлак да имаш 20 000 лева и да останеш по­следен бедняк? Хората имат ли някакво благо, започват да се гордеят, да се надуват, да не зачитат по-бедните и по-про­стите. Не е ли това голям мочурлак? Седиш, спиш, събу­диш се. Къщата, автомобилът ­ няма нищо. Всичко изядено. Мо­чурлак е. Побледнееш, недоволен си, навел си глава, каз­ваш: “Защо Господ даде това положение?” И това е мочур­лак.

Можем да бъдем богати. Богатството в Божията програ­ма е едно камилско перо, което някоя дама трябва да тури на шапката си. Това е богатството. Толкова е важно. Хубаво е, но като дойдеш в Божествения свят, Господ казва, че и без това перо можеш, това не е съществено. Ти искаш да ста­неш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.

Ние мислим, че знанието трябва да го добием отвън. Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям кни­гата на някой учен човек, който описва цветята. Аз 20 пъ­ти съм ходил при тия цветя, но се възхищавам от написа­ното за тях, колко учена работа е. Това състояние аз го упо­добявам: Баща ти е оставил голямо богатство и ти знаеш къде е. Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, от­варя туй богатство и започва да ти дава по една златна мо­нета, втора, трета. Ти благодариш, а си глупав да раз­береш, че то е твое. Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща. Ти сам можеш да си вземеш от него. В този случай [няма] нужда от проводници. Но има едно знание, при което хо­рата се нуждаят от проводници. Ако те не са, ти не може да придобиваш туй знание. Ако ти си изгаснал въглен, само по себе си не можеш да се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен, да ти даде от силата си, да се запалиш и ти.

В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос сре­ща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гроби­щата, не се спира вкъщи. Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние. Не може да се поберете в ко­жата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виж­дате само злото в хората. Търсите някоя философия, ко­ято да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия ду­хове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днеш­ните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични мик­роби, има микроби на проказата. Като дойдат, ядат те, чо­въркат те всеки ден. И след туй се образува лошото със­тояние.

Какъв е церът на това? Чистата кръв. Тия духове ще дър­жиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечис­тота, с която да се хранят. Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях. Никакви нечисти мисли, по­неже нечистите мисли са храна за тях. Никакви лоши постъп­ки, понеже лошите постъпки са храна за тях. Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.

И казва този беснуем: “Защо си дошъл преждевременно, да ни мъчиш.” Синът казва: “Измъчи ме баща ми.” Бащата казва: “Измъчи ме синът.” Аз зная синовете, които мъчат ба­щите си. Бащата обича да пие. Синът, като види баща си пиян, върже баща си. Бащата казва: “Защо ме мъчи синът?” Си­нът казва: “Не искам да пиеш, нищо повече.” Някъде дой­де синът пиян, бащата го връзва. Казва синът: “Защо ме мъ­чиш?” Мъчи го, следователно, когато имаме известни неес­тест­вени желания, те трябва да се изпъдят. Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което иска­ме да направим. До известна степен само. В повечето случаи ние сами сме си виновни за всичко, което ни сполетява.

Христос след като изпъди тия духове да си вървят, чо­векът се освободи. Дойде умислен, искаше да стане ученик на Христа. Той не го прие, защото не му било дошло времето. Гос­под не е определил още за него да бъде ученик.

Най-после идва и жената с кръвотечението. Какво е туй кръвотечение? Всеки има кръвотечение. Когато имаш не­естествени желания, ти имаш кръвотечение, ти си една жена, имаш кръвотечение. Имаш желание да станеш милионер ­ то е кръвотечение. Желаеш да станеш най-видният поет ­ то е кръвотечение. Желаеш да бъдеш най-силния човек. Всич­ки тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпо­кои и отнема силата ти. Намираш се в постоянно стълкновение и безпокойство. Трябва да престане кръвотече­нието. Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки из­пращат живота навън. Казвате: “Това да имам, онова да имам.” Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън. Ти се молиш, но някой път казваш: “И без молитва може сега.” Умните хора в молитвата живеят, а който казва: “Що ми трябва молитва?”, това е кръвотечение.

“И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сбо­рището, и се молеше на Исуса да оздрави дъщеря му, че е на умиране. “Не плачете, не е умряло момичето, а спи.” За тези думи всички Му се присмиваха, защото виждаха, че момичето е умряло. “Момиче, стани.” И повърна се духът му, и момичето стана в същия час и пожела да яде.”

По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва да ги изпъдите навън от себе си. Често се случва да не може да си обясните някои неща с някои ваши състояния. По­някога ти идва на ум да се хвърлиш от някоя скала. Виден поет пише стихове, но едни ден се отчайва, че една негова кни­га не я приели добре или пък че е в малък тираж излязла. От­чаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска да живее. Какво ще придобие от това? Откъде тази глупава ми­съл да се качи и да се хвърли? Какво отношение има меж­ду неговата книга и хвърлянето? Или пък някой търговец про­паднал, изгубил няколко милиона, иска да се обеси. Защо иска да се обеси? Изгубил парите. Изгубил ­ изгубил, защо ще се беси? Какво иска да каже на света със своето обесване? Хо­рата са интересни. Казват: “Иде ми да се обеся.” Друг казва: “Иде ми да се хвърля, да се свърши всичко.” Откъде про­никна у този човек тази мисъл? Те са вътрешни настро­ения.

По някой път може да ви нападнат и вас такива състо­яния. Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той тряб­ва да знае неговия произход, за да може да си помогне. Ко­гато изгубиш вярата си, ще започнеш да мислиш за въ­жето, да се обесиш. Всички, които изгубват вярата си, се обес­ват с въже, понеже туй въже, наместо да се качваш на­горе с него, да излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата си. Дяволът казва: “Ти тури въжето, аз ще те изтегля.” Ти ту­риш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обе­сиш се. А като отидеш на канарата, той казва: “От кана­рата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работа­та.” Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счуп­ваш ръцете и краката. Човек, който се хвърля от кана­рата, за да се оправят работите, така свършва.

Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва. Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокош­ка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас. Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена? Втората. Тази храна е много по-хубава. Плод­ната храна не само по отношение на физическия, но и на ду­ховния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не мо­же да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плод­но дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш. И тази храна се увеличава. Това е естествената храна. Пък другата, Божествената храна, сама по себе си расте и се увеличава.

Ще ви наведа на една мисъл, която трябва да знаете. Кое слово е вярно? Всяко слово, което се увеличава в тебе, е Бо­жествено; всяко слово, което не се увеличава, то е чо­вешко. И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога оби­чай Божественото, пази се от човешкото. Казвам: Ако вие имате една мисъл, която във вас не расте и не се развива, па­зете се от нея. Оставете я настрана. Едно желание, което не расте и не се развива, пазете се от него. Ако имате една по­стъпка, която сте направили и тази постъпка не расте, не се развива, пазете се от нея.

Сега, не мислете, че като сте тръгнали по този път, ще има­те много повече. Ще имате не друго, а по-големи изкушения.

Ще ви дам един пример как хората могат да се изкуша­ват. Тук, преди няколко деня, една сестра падна на едно изку­шение. То седи в следното. Тя казва: “Учителю, искам само за няколко минути да вляза и да кажа нещо.” Казвам є, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз изли­зам навън. Позакъснях на друго място, връщам се, нея я няма. Аз виждам, че тя се е докачила. Най-първо, тя избра­ла един момент, който не е подходящ. Можеше да почака, след един ден да ме пита, но то е изкушение. На едно изпи­тание е тази сестра. Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма да идва на събрание. Че съм я пре­небрегнал.

Да ви приведа още един случай. Една сестра, доста на­преднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за све­тийство, искам да є помогна, викам я и казвам: “Ти пра­виш нещо, което аз не харесвам. Това, което правиш, не е хубаво за тебе.” Тя казва: “Туй не правя.” Аз продължавам: “Туй, което правиш, не е право, ти се спъваш. Зад тебе има една користолюбива мисъл, която е скрита в сърцето ти ня­къде. Ти не виждаш. Ти ще попаднеш в известни изкушения. Ду­ховно ще се спънеш. Туй го правиш, но тази мисъл не е бла­­го­приятна на Бога.” Гледам, лицето є пожълтяло. Каз­вам: “Туй ще те спъне.” Казвам є и много други работи и тя без малко щеше да припадне. Ето как дяволът се мъчи у нея. Казвам му: “Излез!” Искам да изгоня този дявол от нея, а тя все говори в себе си: “Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше да ми каже? Другите сестри по-доб­­ри ли са? Та само аз ли правя тази погрешка?” Че туй, онуй. Казвам: Може да ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла си до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Цар­ството Божие не може да влезеш. Ти може да ме обичаш кол­кото искаш. Твоята любов покрива много прегрешения. Но защото ме обичаш, да те туря на първо място и да те ту­ря отдясно, то е подкуп. Ако ти с любовта си искаш да се­диш на първо място, ти си на крив път. Че ти, щом обичаш, ня­ма нито отляво, нито отдясно да седиш. Ти си в Бога и Бог е в тебе. Какво повече искаш? Ти, като обичаш, имаш най-хубавото състояние, тогава? Отляво и отдясно, то е външна страна.

“Отляво” и “отдясно” има съвсем друг смисъл. В живота, за да седнеш отляво или отдясно, трябва да издържаш теж­ката работа. Христос едно време поиска да седне от дясната стра­на на Отца Си. Но трябваше да слезе на Земята, да по­несе всичките грехове на хората и то откакто е създаден све­тът. И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна. И двамата ученици на Хрис­та, Заведеевите синове искаха единият да седне от дяс­ната, а другият ­ от лявата страна на своя Учител.

Та, и ти може да седнеш, но след като понесеш греховете на хората. Но тъй да седнеш, без да понесеш греховете на всич­ки хора по лицето на Земята, да го няма. Когато двамата уче­ници искаха да седнат, единият отляво, другият отдясно, Хрис­тос каза: “Ще се кръстите с кръщението, с което се Аз кръ­щавам, ще страдате и чашата на страданието ще пиете като Мене, но отдясно и отляво да седнете, това не е Мое, да го дам. Правото е на Бога.”

Това са наши разбирания. “Отляво и отдясно” има съв­сем друго значение. Да си от дясната страна, това подраз­бира, че човек трябва да учи. Да си отляво значи да ти се разкрива тайната на Божествената Любов. Ако нямаш ум, на който да ти се разкриват знанията, какво се ползуваш? И ако нямаш едно сърце, на което да ти разкриват тайните на лю­бовта...

Наместо да изучавате любовта, вие се изкушавате и се инте­ресувате кой кого обича и защо го обича. В природата съ­ществува един закон: Никога не може да прегърнеш една ду­ша, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея. Как ще съгрешиш? Искаш една душа да я обичаш и та­зи душа да бъде твоя. Какво ще правиш, кажи ми? То е нещо непостижимо. Туй, с което вие сега си чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете? Оне­зи, които сте обичани, кажете, какво сте придобили? Бих желал да зная нещо от вашата опитност.

По този начин, по който ние разбираме любовта, нищо не става. Да кажем, че ти си богат. Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения. И след като загубиш богат­ството, вече любовта я няма. Какво остава? Тези, които са те обичали, няма ги никъде. Остават илюзии, картини в ума ти. Този, който те е обичал, няма го. Измрели всичките и къде са, не ги знаеш. Как са те обичали? От любовта какво остава? От любовта са останали само лекетата, дето са те пипали. Една жена, която е облечена с много хубава бяла рок­ля, някой мъж я е опипвал и единствената любов, която оста­ва, това са лекетата по нея. Тя като погледне, останали леке­тата, петна от неговата ръчица, дето пипал, дето целу­вал. Него го няма никъде и да го търсите, не знаете къде е. Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и си въздъхнете. Туй е понятието за любовта.

Онзи, който те е обичал, той не може да умре. Той всяко­га е пред очите ти. И той всякога ви вижда. На 92 милиона кило­метра трябва да отстоите един от друг, тъй както са Зе­мята и Слънцето. Този, който те обича, на гости никога ня­ма да ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и свет­лина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб. Слънцето досега никъде на гости не е ходило. И да ти дойде, де ще го събереш? Но неговата светлина и неговата топлина всеки ден проникват в твоята душа.

По някой път казваш: “Искам Бог да живее в мене.” То е криво схващане. Бог не може да живее в тебе. Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Кой­то изпълва цялото битие, да дойде и да се събере в тебе, нико­га не може да бъде това. Един ден ти трябва да идеш при Него, но Той няма да дойде. Той изпраща Духа, светли­ната, любовта Си и един ден, като се развиеш, ще се освобо­диш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости. Тогава ще имаш познания много по-високи, отколкото познанието, което имаш сега.

Аз говоря за преходните неща, които имате. Те ще дойдат. Сянката е признак на любовта. Тази сянка, ако тя не стане повод да намериш реалността, тази сянка е безпред­метна. Ако сянката стане повод да намериш любовта, тази сян­ка е на място. Та, тази сянка ще бъде на мястото, да намерите любовта на Небето. Вашата любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите истинската любов. Ако сегаш­ните отношения на хората, които се образуват... Тия отноше­ния не може да съществуват, ако не се образува една връзка.

В главата, която четохме, се изискват няколко неща. Най-първо, човек трябва да се очисти, да бъде господар на сво­ето положение. Никакви нечисти духове да не допуща в себе си, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания да из­прати навън. Те ще идват, но не трябва да ги пуща да раз­мътват неговия свят. Един ден ти изгубиш имането си ­ да не се породи в тебе желание да се обесиш. Ще кажеш като Иова: “Господ дал, Господ, взел” Съсипе се къщата ­ ще ка­жеш: “Господ дал, Господ взел.” Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам. Пък може да боледува и тя­лото. И това е възможно. Ще благодариш на Бога за всичко. След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език. Ще можеш да понесеш. Това са външните страни, които ще дойдат.

Човек, който иска да има уважението и почитанието на хо­рата, преди да има любовта на Бога, той не разбира добре не­щата. За да бъдеш почитан и уважаван, трябва да имаш Бо­жията Любов. Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение. Всичките хора, които те обичат, ще искат да вземат нещо от тебе. Когото и да обичаш, все трябва да дадеш нещо от себе си. Земната любов не е съвършена Ако си здрав, ще те оби­чат, ако имаш пари, ще те обичат. Ти трябва да бъдеш готов на Земята за обичта да платиш. За всяка обич трябва да платиш. Ако мислите, че няма да платите, много се лъ­жете. Ще платите. Повече ще платите, отколкото любовта стру­ва, която са ви дали. Следователно земната любов се про­дава, купува, а с Божествената Любов е обратното. Това са понятия, другояче, не може да се разбере.

По някой път се намираме в едно противоречие на Земя­та, особено когато не знаем как да живеем. Как трябва да се живее? Най-първо, ще обичаш Божественото, ще се пазиш от човешкото. Сега процесът е обратен. Ние обичаме човеш­кото, а се пазим от Божественото.

Пазете се да проповядвате. На някой мъж започнете да учи­те жена му на духовни работи, той ще каже: “Слушай, ти на жена ми за такива работи да не говориш. За Господа да не говориш. Говори є за човешкото.” И на него, ако му гово­риш за човешкото, как да се обича, какви маниери да има спрямо хората, как да се облича, той ще плати даже за този морал. Щом речеш да проповядваш Божествен морал, той казва: “Ние такива заблуждения не искаме.” Ако искате да про­гресирате ­ любов към Бога. Обичайте Божественото, а да се пазите от човешкото. Да се пазите от човешкото в себе си, не отвън. Вътре у вас има едно човешко, от което трябва да се пазите. Туй пазене не е да те е страх, но да има едно раз­личаване. Едновременно да познаваш де е човешкото и де е Божественото. Като дойде човешкото в тебе, да го туриш точно на мястото. Никога да не заместваш една Божествена ми­съл с човешка, никога да не заместваш едно Божествено же­лание с човешко и една Божествена постъпка с човешка. Ако не ­ заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години да се луташ.

Обяснявам ви това, което трябва да разбирате, за да бъ­дете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не да ви стана спън­ка. Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа. Който има Божественото в света, всичко може да постигне. И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има пре­изобилно. И казва Христос: “Няма нито един от вас, който да не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъ­дещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.”
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.

24-то утринно неделно Слово,

държано от Учителя

на 4.III.1934 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.