Новото разбиране на връзката в живота

25.НОВАТА ДРЕХА

“Духът Божи”

Ето аз как разбирам: Една нова дреха струва повече от ста­рата. Може да имате 20­30 стари дрехи, но новата струва по­вече. Новата дреха ще ви причини по-голяма радост, от­колкото обличането на старите дрехи. Новата дреха всякога причинява по-голяма радост. Новото, това е новата дреха. Всеки ден човек трябва да има нещо ново, с което той да се облече.

Човек, който облича новата дреха, трябва да бъде здрав. Има 3 неща, които вървят постоянно, паралелно със здра­вето: човек, който няма светлина, човек, който няма топлина, чо­век, който няма пластичност в себе си, той не е здрав. Щом нямаш светлина, ти ще се блъснеш някъде, наляво, на­дясно, ще имаш безпокойство в душата си. Ако нямаш онази, необходимата светлина, ще стане едно свиване в тебе, ще се стегнеш, няма да си свободен. И ако не си пластичен, да се огъваш навсякъде, то постоянно ще се образува пре­чупване в тебе. Човек страда от малко светлина, от малко топ­лина и нямане на тази пластичност. Как няма да се огъне човек? Например заболи те кракът и се навеждаш надолу. Ре­чеш да се обуеш, огъваш се, речеш да се наведеш, ти се огъ­ваш. Като се огъваш, да ти е приятно; първо на едната страна и после на другата ще се огънеш.

“Аз не искам да бъда като другите хора” ­ казваш. И ти ще бъдеш като тях. Ти ще ядеш като тях, ще спиш като тях, ще се обличаш като тях, ще се смееш като тях, ще заболяваш като тях, ще оздравяваш като тях. А пък казваш, че не искаш да бъдеш като тях. Прави сте, че не трябва да бъдете като дру­гите хора, но как? Когато казвате: “Аз не искам да бъда като другите хора, които са се облекли във вехти дрехи.” Щом си с нова дреха, не си като хората. А щом си облечен в ста­рите дрехи, точно си като тях. Защото различието между хо­рата лежи във вярата им, а не в безверието им, лежи в лю­бовта им, а не в безлюбието им, лежи в знанието им, а не в невежеството им.

Какво нещо е любовта? Вие го знаете. Няма какво да се раз­правя за хляб, вие го знаете. Колкото и научно да се раз­правя за хляба, от практично гледище е важно, че той ни дава сила ­ това е достатъчно. Някой път научните теории ги сравнявам със следното. Мога да нося една дреха, но да не знам колко бода има; после, как са зашити копчетата, хас­та­рът, джобовете и пр., колко дълга да е дрехата, колко да бъдат огънати ъглите на дрехите, не знам. Има много ра­боти, за които съм невежа, а при това нося дрехата. Това е важно, но останалото за мен не е важно. Може да взема един плат и да не го давам да се шие, туря го отгоре си ­ ще имам класическата дреха.

Ако хората бяха съвършени, дрехите щяха да бъдат съв­сем други. В Париж работят с векове за усъвър­шенству­ване на дрехите. Ще дойде време, когато ще из­мислят нещо. Ако си хвърлил плата отгоре, ще кажеш, че не е грозно. Всяка нова мода в сравнение със старата се на­мира за противоречи­ва. Но след време това, което не е модно, става грозно. За­пример едно време беше модно да се носят кор­сети, да бъдат прищипнати. Тогава казваха жените: “Ху­баво е човек като се стегне, да има тънко кръстче.” Но при това стягане храно­смилането не става правилно. После тази мода изчезна. И дойдоха тези, с възвишения отзад, турени отзад като седло. Казвам: Каква е целта? После, преди това дре­хите са имали тол­кова голям обръч, че дамите не са могли да влизат през вра­тата. Сега благодарете, че сте освободени от тези моди. Тези хора, които носеха корсети, казваха: “Всич­ката причина е стомахът.” Трябва да се яде малко. Те не го знаеха, но аз го тълкувам. Прави са, че причината на всич­ки препятствия е в яденето. По-малко трябва да се яде и вместо да се стягаш от­вън, с физически корсети, яж малко и веднага ще имаш та­лия. А пък възвишението отзад го тъл­кувам, че човек тряб­ва да работи повече. И онези, като не знаеха да работят, си туряха отзад тези възвишения.

И в духовния свят има известни моди. Всички вие трябва да се освободите от тях. Едно верую, това е една мода. Напри­мер мода е идеята за троеличието на Бога. Ти може да спо­риш с хората дали е така. Как ще познаеш троеличието на Бога? Всеки ден има нещо в човека Божествено. Бог се про­явява всеки ден, във всички, и в умните, и в глупавите. Обхода трябва. С това Господ опитва разумните хора, светите хора, дали ще Го познаят. Минава някой пиян човек, Господ е там. Ти казваш: “Защо Господ го е оставил да пиянствува?” Ще кажеш: “Бог му е дал свобода да пие, а пък този човек не знае как да цени свободата си.” Че се напил, това показва, че Бог му е дал свобода. А пък той не знае как да си служи с нея. Някой казва една лоша дума ­ Бог му е дал свобода да го­вори, а той не знае да си служи с благата на езика. Бог ни е дал блага, но ние не знаем как да си служим с тях. Някой чо­век може да ни каже: “Ти не говориш добре.” Най-добрият живот е: ти, като дойдеш до възвишения живот, не прави забе­лежки никому. Не давай образец как трябва да се говори. Ето как бих говорил с онзи, който се занимава с художество. Той нарисувал една картина не толкова добра. Аз ще нари­сувам една по-хубава картина и ще я поставя при неговата. Съ­поставям двете картини. Това е възпитание. Ще учиш човек как трябва да се храни. Не му казвай как трябва да се хра­ни. Постави на една маса сухия мухлясал хляб и при него по­стави хубавия опечен хляб. Той ще приеме хубавия хляб.

Вие искате да бъдете щастливи, но как? Яжте пресен хляб. Някой ще ви каже: “Обичайте ближния си.” Въпросът е как ще го обичаме. Обичта има две страни: или трябва да да­деш, или трябва да вземеш. Когато обичаш, когато даваш, тряб­ва да знаеш колко трябва да дадеш. Може да дадеш ня­кому повече и без да искаш, да му повредиш. Другата любов е: като обичаш някого, непременно трябва да вземеш от него ­ тогава има една опасност: че може да вземеш повече или по-малко, отколкото трябва. В дадения случай трябва да взе­меш толкова, колкото любовта изисква. Един човек, който те обича, вика те на гости и ти дава свобода да вземеш от хля­ба, който е на масата ­ ти вземаш всичкия хляб или взе­маш едно малко парче, и той те прецени. Всякога вземай по-малко. Щом ви дадат един хляб, разделете го на 3 части. Една трета вземете, две трети остават на онзи, който ви го е дал. Щом вземете две трети, вече ще ви преценят. Аз, като оти­да на гости, трябва да спазвам това правило.

Като дойде някой верующ от някое братство, всички за­почват да го теглят на везните си и ще започнете да спорите как­ва е неговата тяжест, какви са неговите качества. Какви тряб­ва да бъдат качествата на един верующ? Този, новият веру­ющ, като дойде, трябва да дойде с една пълна кесия. Той трябва да носи хубави ябълки, на всички да дава, а не да дойде с един празен кош и да каже: “Аз дойдох да живея при вас. Оттук, оттам ще взема по малко и ще си замина.” Ако идва с празна кошница, това е учението на света. Той се е на­учил само да взема.

Божественият закон започва със закона на даването. Да­ването е издишване. Дишането е вземане. Аз ги свързвам та­ка: Даването и вземането са дишането на душата. Ако не из­дишаш, тогава нямаш възможност да приемаш чистия въз­дух. Значи като даваш, ти имаш условия да възприемаш пове­че отколкото си дал.

Някой се плаши от закона на Любовта. И в закона на Лю­бовта е същият закон. Ти като не любиш, няма да те лю­бят. Като те любят, ти възприемаш въздух. И като поседи този въздух в тебе, трябва да дойде непременно желание да го повърнеш назад. Ти ще покажеш любовта си на другите ­ то е издишване. Имате тогава вдишка и издишка. Най-първо Бог е вдъхнал нещо в нас, дал ни е нещо. После ние ще дадем на Бога нещо ­ ще проявим любовта си. Всеки ден при ди­шането трябва да направим това. Трябва да дишате. Значи все­ки ден трябва да дадеш и да вземеш, да проявяваш любов­та си.

Също така и в учението трябва да има нещо, което да при­ло­жиш. Всеки ден трябва да има прилагане, колкото и да е малко, и в това има растеж. Например мнозина от вас ис­кате да бъдете красиви. Някои от вас не сте красиви. По­неже не работите.

В какво седи красотата? Най-първо, за да има красота в чове­ка, той трябва да има известна вътрешна светлина и топ­ли­на. И красотата на човека показва винаги онази хар­мония, която съществува между неговите мисли ­ как са на­ре­дени мислите и чувствата му. Колкото по-добре са орга­низирани и наредени неговите мисли, чувства и постъпки, тол­кова човек е по-красив и всичко е свързано едно с друго. Ти искаш да моделираш очите си, да бъдат хубави, но непре­менно трябва да работиш върху своето чело, за да може да видоизмениш очите си.

Ако ти не си господар на очите си, те ще изгубят своята тонал­ност. И тогава ще почне да отслабва зрението ти. Защо у старите хора отслабва зрението? Старите хора не прокоп­сват, понеже на стари години започват да възприемат повече, а да дават по-малко. Така започва остаряването. В момента, ко­гато човек е започнал да взема повече, отколкото да дава, за­почва остаряването. Когато ти даваш повече, отколкото взе­маш, тогава си в процеса на подмладяването. Когато виж­даш повече погрешките на хората, отколкото добрите им чер­ти, то ти си в процеса на остаряването. Ти казваш: “Дра­ган, Стоян направил това и това.” Все отрицателни работи спо­менаваш. Че някой си се бил с някого ­ нека се бие. Че ня­кой спечелил това, не е твоя работа. Ти се тревожиш защо той има повече. Мисли, но не се тревожи.

Давам ви едно правило, да не остарявате. Ако искате, мо­же да направите един опит. Можем когото и да е от вас да го подмладим, но не изведнъж. Може да направите опит за една година. Изберете една сестра, която я няма тука. Тя да не знае какво съм говорил тук. Съберете се стотина сестри и всеки ден да отива по една сестра и да є казва по една слад­ка дума. На първия ден ­ една, на втория ­ друга сестра и ще видите, че лицето на тази сестра за една година ще се измени, ще се подмлади. Но вие ще кажете: “Кой ще си губи времето да ходи да подмладява тази сестра?”

И от Невидимият свят правят същия опит. Събрали се ня­колко хиляди души отгоре и отиват при една сестра и я под­младяват, едно същество дойде и каже: “Колко ти си добра, красива.”

Учете се от тези същества, а не както вие правите: една сес­тра казва на друга сестра: “Колко си глупава!” и с това вна­ся недоволство у нея. И най-после всичкото това недовол­ство се очертава на човешкото лице. Какъв е смисълът на нашия земен живот? Подмладяването. Подмладяването е про­цес, който постоянно трябва да поддържаме. Той е изпъл­не­ние на Волята Божия. Ние не може да кажем, че той е стар. Той е винаги млад. Той не обръща внимание на добри­ните и злините на хората. Ако някой е много добър, праща го на работа. Ако някой е много лош, пак го праща на работа. Доб­рия ­ на добрата работа, лошия ­ на лошата работа. Събе­рете на едно място добрия и лошия и каквото са спечелили, събе­рете го. Разделете го, по братски си го разделете. Така мис­ли Господ. А пък когато Господ събере добрия и лошия чо­век, вие казвате: “Дотегна ми този човек.” Дотегна ти, защото не мислиш като Господа. И после казвате, че едни хора са по-добри, а други по-лоши. Вие имате такива пред­стави. Добрият за вас е добър, лош ­ за друг. Лошият за вас е лош, за другите ­ добър. Те са много относителни неща.

Има една лошавина в света. Тя седи в следното. Когато един процес не става правилно, когато аз давам, но малко, и вземам повече, лош човек съм. С това спирам процеса за раз­витие в себе си и в околните. Когато човек не живее добре, той напакостява на своя нос, очи, уста, уши и разваля си зем­ната къща и най-после излиза от земната къща. Трябва да се съгради нова къща. И може би, за да стане това, ще му вземе най-малко 40 години.

Когато един човек отиде в Невидимият свят, 40 години той е на просия. Като някой калугер, който отива от манасти­ра да проси. 40­45 години ще ходи след смъртта от врата на врата. После ще дойдеш пак на Земята. По-напред в мина­лото е било 250 години, а сега е 45 години. Сега хората бързо се прераждат. Ускорена е еволюцията сега. Дали сте рели­гиозни или не, ако този живот ти не го цениш както трябва, ти 45 години непременно ще просиш на онзи свят. А пък ако си го разбрал, няма да има просия. Това трябва да се раз­бира. За да няма просия, за да се избавите от просията, ще ви дам едно правило: Ще обичате вашия Баща и каквото за­повяда, заповедта Му няма да направите на две. Каквото ви каже, ще изпълните. Той ти казва: “Направи това”­ ти го на­прави веднага. Не казвай: “Сега съм малко зает”, но го на­прави. Това е изпълнението на Волята Божия.

“Който е хванал ралото и гледа назад, той не е достоен за Царството Божие”, се казва в последния стих. Истинското ора­не, това е мисленето. Човек трябва да има една отлична мисъл. Някой казва: “Само аз ли съм, който мисля лошо?” Аз искам да бъдете преди всичко полезни на себе си, с мисле­нето. Гледам, всички съобщения, които идват от Невидимия свят, да не им причинявам вреда със своята мисъл, да не би да се скъса някоя жица, да не се прекъсне радиовръзката. Щом всички станции говорят, зная, че мислите, чувствата и по­стъпките ми са прави. Ако някоя жица е скъсана, то зная, че моята мисъл или чувство, или постъпка, е крива. Имаш една малка тъга ­ значи една станция някъде е затворена. Не ти стига умът за нещо ­ значи затворена е някоя станция някъде. Някой път нямате нито пет пари в джоба си ­ това показва, че с Невидимия свят имате една прекъсната връзка. Ако изправите погрешката си, денят и моментът, в който изправите погрешката си, то от Невидимия свят непременно ще дойдат парите. Или сте болен ­ щом поправите по­грешката си, ще забележите едно поправяне на вашето здра­ве.

Това са закони, които съществуват. Аз ви говоря не за вън­шното здраве, а за вътрешното здраве. За да бъдете щаст­ливи, вие трябва да бъдете здрави. Аз говоря не за външното щас­тие. Някой брат е замислен ­ ако той е замислен, това не показва, че е болен. Важното е отвътре ли е разположен, ве­сел. Или може да е весел отвън, а пък да е болен. Някой тре­пери от студ и го питам, а той казва: “Добре ми е.” Но виж­дам, че не му е добре. Той иска да се покаже, че е добре. И в духовно отношение много пъти има един вътрешен смут.

Един съвет за днес: Като излезете оттук, да направите ед­на баня, да се окъпете хубаво, да хвърлите долните и гор­ните дрехи, защото нов костюм ще има. Да се облечете ху­баво. Днес всички трябва да се облечете с една нова мисъл. Тази, новата мисъл, трябва да носи здраве за тялото ви, раз­ширение за сърцето ви, светлина за вашия ум.

От прочетеното в тази глава виждаме как Христос горе на планината е във връзка със същества от Невидимия свят. Две видни лица ­ Моисей и Илия, приказвали с Него. Само Хрис­тос знае какво са Му говорили. Учениците Му не са чули това.

А много пъти в нашата душа става известен разговор. Това са посетители от другия свят. Приемете ги. На плани­ната трябва да бъдете. Там ще дойде Моисей, законодателят, все ще дойде Илия, пророкът. Той беше пророк, а Моисей зако­нодател, а между тях беше Христос, изразител на новото. Цен­тър на нещата беше Христос. Понеже Той носеше Закона на Любовта, Той трябваше да се пожертвува. Моисей не се по­жерт­вува. Той казва: “Още малко и тези хора ще ме убият.” Страх го беше за живота му. Бог му даде сила и Моисей не си поплюваше. Той се разправяше със своите противници. И Илия не си поплюваше. Той изби 400 лъжливи пророци. Като дойде Христос, Той вижда, че това е външната страна на живота и когато Го питаха: “Ти как ще постъпиш с про­тив­ниците си”, Христос каза: “Син Человечески не е дошъл да погуби души, а да спаси.”

“Не Моята воля да бъде, а Волята на Отца.” Той казва, че не може пророк да не го убият, непременно ще го убият. Ще бъде отхвърлен, ще пострада.

Вие може да постъпите или като Моисея, вие можете да по­стъпите или като Илия, или като Христа. Изберете. Имате все­ки ден право до постъпвате по Моисея или по Илия, или по Христа. Свободни сте. Но при тези 3 начина ще имате 3 резул­тата. Ако постъпите като Моисей, ще ви заровят някъде и гробът ви никой няма да го знае. Ако постъпите като Илия, с колесница ще ви вземат на Небето и после ще ви пратят на Земята, да ви отсекат главата и ще я поднесат на тепсия. А пък ако постъпите като Христа, ще ви разпънат на кръст и на третия ден ще възкръснете. Ако искате някой друг начин, друг път ще ви покажа.