Новото разбиране на връзката в живота

26.ЕДНО ВИ ТРЯБВА

Ще ви прочета 10-а глава от Евангелието на Лука.

Марта казва на сестра си да работи. А Мария седи при Исуса и слуша Словото Му. В Евангелието за Марта се казва: тя за много работи се мълви*, а е изоставила най-важното. Това е сегашното състояние на вярващите в света. Всички се мълвят за много работи. Какви ли не вътрешни безпо­койст­вия смущават човека. Той мисли как ще прекара жи­вота си, мисли дали ще влезе в Царството Божие, мисли как ще го погребат, след като умре. Старият мисли, като оста­рее, как ще го гледат синовете му. Малко чудно! Този чо­век, който вярва в Бога, мисли, че ще остарее. Как е въз­можно един човек, който вярва в Бога и който люби Бога, да остарее? Мисли той как ще остане безпомощен, че дали и как окръжаващите синове и дъщери ще го хранят и погре­бат. Това е безверие, да се безпокои човек кой ще го гледа на стари години.

Светът е убеден, че пътят, по който върви, е прав. Рели­гиоз­ните хора, и те мислят същото. Те мислят, че това, в ко­ето вярват, това е именно важното, а при това забе­лязват, че им липсва нещо. Има нещо, което и светът, и веру­ющите са известявали. Да ви приведа един пример: Как­вото старият помисли, младият го прави, а пък каквото мла­дият прави, ста­рият го изправя. Имате двама млади, които се обичат. Да допуснем, че единият е в Америка, а пък дру­гият ­ в България. Срещат се и казват, че не могат да живеят един без друг. Пишат се писма, хвърлят си погледи. Той, като я

* мълвя се ­ остар. безпокоя се.

види, трепва му сърцето, че я видял, и се радва. И обратно, изменя се лицето на тази мома, светне лицето є. Тя почва да се облича добре, да се измива добре, не оставя кир по вра­та си, по ноктите си, вчесана е добре. Момъкът, и той се из­меня: връзката му е красива, чист е, спретнат, върви напето и пр. Като се разправят тези работи, другите казват: “Те са мла­ди, зелени са, това е залъгалка и представление. Едно вре­ме и ние така правехме.” Хубаво, това е залъгалка. Добре, ста­рият като остарее и като чака да го гледат синовете му, не е ли това залъгалка? Той мисли, че е умен. Той е турил 100­200 000 в банката и чака на стари години тези пари да му служат. Питам: кой е на правата страна? Дали двамата мла­ди или старият? Младите започват добре, свършват зле. По­грешката им е, че много добре са започнали, но зле свърш­ват. И всички недъзи произтичат от това. Защо остарява старе­цът? Понеже младите са започнали добре, а зле свърш­ват, затова остаряват. Остаряването показва, че добре са започнали и зле са свършили.

Старият трябва да остарее, за да изправи погрешките на младия. Как? Трябва да каже на сина си така: “Синко, как­то започваш, така свърши.” Един, като се е влюбил, дал на своята възлюблена първата година 3000 целувки, на втора­та година дал 2000 целувки, а на третата година є дал 1000. На десетата година є дал една целувка, а на единадесетата го­дина никакви целувки вече нямало. То бива, бива, но като са 3000 целувки на година, колко се пада на ден? Може да се пре­сметне. ­ По девет целувки на ден. Че много ли е това? По 9 целувки на ден ­ 3 пъти човек яде, а пък 20 обеда взема бе­лият дроб на минута. Какво са деветте целувки на ден? Каз­ват: “Девет пъти целува жена си.” Съвсем механически гле­дат на въпроса. Ами ако всяка целувка представлява един слън­чев лъч? Ако при всяко допиране се предава онзи, вели­кият живот?

Човек е един проводник на Божественото. Христос гово­ри за онази грешница, която Му целувала краката. Христос се оставил грешни жени да Му целуват краката и да го цапат та­кива жени. Питам: В природата чистата вода къде отива? Мътната вода ли помага на света или чистата вода? Бистрата вода е, която отнася калта и я туря на място. Тя разпределя тази кал и я туря навсякъде.

Трябва едно разбиране на Божите пътища. “Толкова го­дини ние се стремим да служим на Бога” ­ че какво трябва да разбираме под “служене на Бога”? Христос говори за ближ­­ния, обяснява кой е ближен. Виждаме, онзи свещеник, хуба­во облечен, минава покрай падналия в ръцете на разбой­ни­ците, от които бил наранен. Свещеникът казал на ранения: “Аз имам висока работа, бързам да ходя да служа на Бога.” Ми­нава левит ­ отдаден на църквата, книжник. И той казва: “За мене не е тази работа” и отминава. Най-после минава един самарянин ­ един обикновен човек, и му помага. Кой е бли­жен сега на ранения?

Мнозина от вас искате да знаете дали прогресирате или не. Аз ще ви дам една диагноза, за да знаете това. Не е мъчна работа. Виждам голям въглен, който е на огнището, и за да раз­бера дали гори или не, аз ще отделя всички други въглени от него, които са запалени, и ще туря около него незапалени въг­лища. И ако може да ги запали, той гори.

Ако ти вярваш в Бога и мислиш, че имаш истината в себе си, но ако твоят огън не може да премине поне на един от окръжаващите, ако поне на един не може да предадеш своя огън и да го запалиш, тогава какъв огън имаш? Ти каз­ваш: “Аз не искам да го запаля, но искам да го оставя, когато му дойде времето, сам ще се запали.” Ти се самоизлъгваш, като употребяваш израза “когато му дойде времето.” Това е при­казка за Хитър Петър. Когато го пратили да занесе вода, той едва носил големия кожен мех и за да не узнае змията, че той е слаб, той взел мотика да прекара вода и казал: “Аз мис­ля, че с един мех не може да направим много нещо, а ис­кам да прокарам цялата чешма.” Змията тогава вдигнала и пренесла меха, но Хитър Петър се отървал. Така той не си из­дал слабостта, че едва носи празния мех.

Не носи ли всеки един от вас по един такъв мех и едва го тътри? Че как вие не можете да изтърпите всички мъчно­тии, които ви се дават? Каква вода можете да прекарате? Че, ако вие не можете да изтърпите най-малката обида, каква сила имате?

В древността една царска дъщеря имала голяма хубост, била много красива и адептите є казали, че трябва да се пази от слънчевите лъчи. Когато я огрял един лъч, тя 3 години пла­кала, че ще є развали красотата. И всички хора плачат, че ги огряло слънцето и че ще им помрачи красотата.

Този самарянин, който помогнал на ранения и го вдигнал на своето добиче и го закарал до странноприемницата, имал Бо­жията Любов в себе си. Той е верующ.

И ако ти не си в състояние да се справиш с всяка една скръб, с всяка една лоша мисъл, с всяка една лоша постъпка, ко­ито идват в тебе, ти не си силен човек. Твоята мисъл, тво­ето чувство и твоята постъпка в този случай са попаднали в ръ­це­те на разбойниците. Защо не ги вземеш на своето доби­че, да ги занесеш и да ги изправиш? Защо да не можеш да изправиш мисълта си? Или защо да не изхвърлите една своя лоша мисъл? Вън от вас. Аз не съм срещала нито един све­тия, който да е изхвърлил една своя лоша мисъл от ума си. По­глеждал съм всички светии, но не съм срещал още такъв. Че как ще изхвърлите от ума на един светия една лоша ми­съл, една красива жена? Той, дето ходи, държи тази мома в ума си. Где е грехът, питам сега? Когато вие държите хубавия хляб, това не е ли както красивата мома, която държите в ума си? Хляба изяждате, а пък да прегърнете една мома, това било престъпление. Питам ви сега: Где е престъпле­нието? Питам ви сега: Где е престъплението, ако се прегърне една мома, която е излязла от Бога? Престъплението седи в това: ако окаляш нейната дреха. Но ако изчистиш нейната дре­ха и є даваш това, от което тя се нуждае, тогава где е пре­стъплението? Ние мислим за това, че е грешно, което не е. Спо­ред мене, ако аз се изправя пред прозореца на един човек и следя какво прави той, това е по-голямо престъпле­ние, отколкото да се прегърне една мома. Че влязъл образът є в моя ум, какво от това? Кой е виновен? Вечерта се връщам в дома и виждам, че стаята ми свети и че момата е вътре. Какво да правя? Вън е студено. Ти вече си се опетнил, както мислиш, че ще се опетниш, като е влязла момата в къщата ти и че как ще я поканиш. Няма никаква философия в това. Ние се мълвим за много работи. Те са работи на момента, външната страна на живота.

Какво разбираме под името “Мария”? Това е доброто. Седи Мария при Христа и слуша Словото Му. Тя казва: “Тези неща ми липсват.” Ако при тебе се приближи една мома и ти предаде доброто, което Бог е вложил в нея, ако внесе веч­ната справедливост, която Бог е вложил в нея, това е хубаво. На място е тогава нейното идване.

Трябва да се справите с мъчнотиите, които имате. В Пи­санието се казва за Христа: “И понесе греховете на света.” Как­ва идея се крие в тези думи? Той не само понесе грехо­вете, но и дойде между тях и се стремеше да покаже пътя на Христа, по който трябва да вървят. Ние казваме: “Като дойде Хрис­тос, ще се оправи светът.” Очакваме да се оправи светът така, както никога няма да се оправи. И защо домът се раз­валя? Понеже младите моми и младите момци очакват да дой­де любовта по един начин, по който тя никога не идва. Мо­мата очаква момъкът да я направи щастлива ­ това, което ни­кога не може да стане и няма да стане. И момъкът очаква момата да го направи щастлив ­ това, което няма да стане. С живота, който Бог ми е дал, аз съм щастлив, понеже аз нося Божественото. И когато аз се приближавам до някого, аз не искам някакво щастие, но искам да предам Божестве­ното и да изпълня Волята Божия. И когато момъкът се при­бли­жи до една мома, не трябва да търси щастие, но да изпъл­ни Волята на Бога. И обратно, когато момата се приближава към момъка.

Защо религиозните хора, учените хора и другите страдат? За­щото не са изпълнили Волята Божия. Силните отслабват. За­що? Защото не са изпълнили Волята Божия. Да ти е при­ятно да вършиш Волята Божия и то не само един ден, но посто­янно, всеки ден. Ако ти в една жена или в един мъж не мо­жеш да видиш доброто, което Бог е вложил в тях, прав­дата, която Бог е вложил в тях, разумното слово, което се изявява чрез тях, ти си на кръв път.

Вие сте дошли до едно място, дето едно ви трябва: да разбе­рете великия закон на Любовта. Най-напред да опреде­лите в каква посока се изявява любовта, отгде иде любовта. Ако твоята любов не слиза перпендикулярно към тебе и ако тя не прави никакво отражение в тебе, ти си в областта на сен­ките. Любовта трябва да слиза точно перпендикулярно към тебе и след това трябва да има отражение. И ако тази лю­бов не може да ти даде разширение, ако тя не може да смък­не всички твои скърби и страдания и ако тя не може да хвър­ли светлина в твоя ум, ако тя не може да те измъкне от обя­тията на смъртта и ако тя не може да развърже веригите на твоите нозе и да ги снеме, това не е Божия Любов. Божи­ята Любов снема всички вериги. И ако тази любов дойде и не смъкне от тебе всичките стари дрехи и те остави гол, това не е Божия Любов.

Адам минаваше за много голям праведник, той се мис­леше за много учен, обаче един ден яде нещо и се видя, че е гол. И той не можа да разбере хубостта, хубавото в своята голо­та. Той, като видя, почуди се, уплаши се от своята голота и когато дойде Бог, Адам каза: “Скрих се от Твоето лице, поне­же видях, че съм гол.” Тази голота на какво се дължеше? Той изгуби и малката любов, която имаше към Бога. Послед­ния лъч, който имаше от Бога, той загаси. Той загаси послед­ния лъч, който имаше от Божията Любов. И той тогава се видя, че е гол. Значи последният лъч на любовта му изчезна. И вместо любовта влезе страхът.

Щом влезе страхът във вас, вие загубвате последния лъч на вашата любов. Такъв човек какво го очаква? Ще ти напра­ви Бог кожени дрехи и ще изпрати ангел да те изпрати от райс­ките врата навън, в света, за да намериш Любовта. Защо­то този е пътят да намериш Любовта. Защо страдате? За да наме­рите Любовта. Защо умирате? За да намерите Любовта. Ти казваш: “Мене ми дотегна!” И на мене ми дотегна. Толко­ва години говорих, и на мен ми дотегна, ако е за дотягане. Не, мнозина ми казват: “Толкова години говорите за Любов­та, как не Ви дотегна?” Аз казвам: Вие се пазете, понеже аз досега съм ви говорил, сега е нужно приложение. Почнете да обичате.

Представете си, че един човек изважда от джоба си 100 ле­ва и ти туря една брошка. Той не те ли спасява? Ако един чо­век изважда от торбата си 100 лева, които не можеш да ядеш, и ти туря един хляб, не те ли спасява? Това е едно благо за тебе. Гледайте на хубавата страна на нещата. Във вся­ко едно горчиво чувство, във всяка една горчива мисъл, във всяка горчива постъпка се крие Божията Любов, Бог се крие вътре. Това е начинът, по който Бог ще се прояви. Вся­кога, когато имаме голяма буря, след това ще дойде хуба­во­то време. След като е изорана земята, ще дойде сеитба и жет­ва. Когато се изкопават дупките на дърветата, тогава се посаж­дат дърветата и после дават плод. Всякога след голе­мите противоречия и страдания в света идват големите блага.

Защо остарявате? За да поправите това, което сте напра­вили на младини. Защо сте млади? За да направите това, което старите мислят. Защото старият иска да направи нещо, но краката му не държат ­ слаб е. И младият трябва да напра­ви това, което старият не може. Старият седи на едно място и гледа, че младият е направил погрешка и ще му каже да я по­прави. Ако сте млади, направете това, което старите мис­лят. Аз съм слушал старият да казва: “Много голям грешник съм! Биех жена си, казвах є “говедо”, но съжалявам сега. Ако тя беше тук сега, щях да я целувам по 10 пъти на ден.”

Почнете да целувате вашата добродетел в душата си, ва­шата правда, вашата справедливост и пр. Това е култура, това е приближаване към Бога.

Да изпълним Волята на Бога, да отидем в Царството Бо­жие, да запалим Земята и тя да гори без да се превърне на пепел. Тя да почне да гори без да изгори. И на вас ви по­желавам да се запалите и да горите без да изгаряте.