НОСИТЕЛЯТ НА НЕГОВОТО СЛОВО

34.НОСИТЕЛЯТ НА НЕГОВОТО СЛОВО

“Бог е Любов”

Голяма опасност е, че сегашните верующи се безпокоят. Те са като тези кредитори, които постоянно едни други се без­по­коят. Някои казват: “Този брат има такава и такава сла­бост.” Какво нещо е една слабост? Хубаво е, когато све­тията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, как­во печели? Нищо не печели.

Въобще, за да се развива човек, за да успява в живота, тряб­ва съвършено да избягва да говори за другите хора, кол­кото се може по-малко да говори за слабостите на другите хора! За негово добро е въобще да не говори за слабостите. Ка­то му остане малко излишно време, да говори колкото иска. Но като няма време и когато не са оправени неговите ра­боти, да остави човешките погрешки настрана.

Често някои мислят коя е причината, че този човек стра­да така? Ако ме пита една красива мома коя е причината, че този момък страда, ще є кажа: Причината си ти! ­ “Ама за­що?” ­ Ти си причината. Ако те нямаше тебе, хич нямаше то­зи човек да страда. Пита ме банкеринът коя е причината, че този сиромах страда. Причината си ти. Конкретно ти си при­чината. ­ “Че как тъй?” ­ Е, тъй. Защо страдат овцете? За­щото има вълци. А защо има вълци? Защото има овце. За­що вълкът изяжда овцата? Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката? Това същото под­буждение е и в сърцето на вълка за овцата. Каква разлика има? Ти казваш: “Ама вълкът изяжда някоя жива овца.” Че, и ти изяждаш някое живо яйце. По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може да ги раз­реши.

Защо съществува злото в света? Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос. Важното е у тебе да не съ­ществува злото. Съществуването на злото вън от тебе не се отнася до тебе. И ти не питай за това, защото никога няма да приемеш един правилен отговор защо съществува то. Но ти трябва да разрешиш този въпрос за себе си, съществува ли злото или не. Ти на злото може да дадеш съществувание, а може да не му дадеш ­ това зависи от тебе. Вън от тебе не­ка съществува злото колкото иска. Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца да я изяде вълкът? Или ако тази овца има та­къв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той да я намери? Този вълк ще се намери в чу­до от тази овца. Но щом изгубиш този нюх в себе си и щом изгубиш бързината на краката си, вълкът все ще те на­мери. Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение. Това ще бъде един принос към моето знание.

Има нещо вярно, има и нещо невярно в това. Да. Какво пред­ставлява един вълк? Една ненапреднала човешка душа от първа степен. Всички души, ненапреднали от първа сте­пен, всякога обичат да ядат другите. Това е едно тяхно ка­чество. Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и да говори, ще те изяде. Туй да го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост. И в реда на нещата е това. Питате защо е така. Защото не може да бъ­де другояче. Когато някой пита защо черното е черно ­ за­щото не може да бъде другояче. Защо бялото е бяло? Така си е. То е един контраст. Бялото по какво се отличава? Че всич­ко отблъсква от себе си. Значи, пълно е. А що е черно? Черното взема, поглъща, черното е един кладенец. А бялото е един планински връх. Има грамадна разлика между чер­ното и бялото. Засега това са философски обяснения само.

Мисълта, която искам да ви дам, е следната: Трябва да се научите да различавате нещата. Запример, усещате ли раз­ли­ката, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам? “Мене ми каза някой, прошеп­на ми да не правя това.” Но отпосле научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Гос­под, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога? Той се от­личава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му про­говори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще от­стъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, око­вите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се наме­риш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено! Чуеш ли в себе си този говор, в тебе ще настане вътрешен мир. От­вънка може да си свързан с 20 вериги, но ти си свободен в себе си и лесно може да се справиш, да се изхлузиш от тия мъчнотии. Само привидно хората могат да ти говорят така, но ти лесно можеш да се освободиш.

Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и теж­ко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Бо­жест­веното, всичко туй се маха и весело ти става. Но понеже оби­чаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти. Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече гу­биш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти. Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и тряб­ва топлина, за да се разтопи. Трябва Божествената топ­ли­на да дойде, за да се стопи тази топка!

“Ако от Бога не се боя, и от человеците не се срамувам, на тази вдовица, за да не ми досажда повече, нека є отдам правото.” Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли да отдаде правото на своите избраници, които викат към Него дене и ноще?” Христос дава и друг пример: Двама въз­лязоха в храма да се молят. Единият, който има високо мне­ние за себе си ­ фарисей, и друг ­ сиромах, митар. И двамата се молят по своему. Това са вътрешни различия.

Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слу­ша, когато ти си носител на Неговото Слово, на онова, ко­ето е Божествено. Щом ти си носител на Божественото, ти можеш да бъдеш послушан. И всички трябва да се стре­мите да бъдете всякога носители на Божественото.

Сега се ражда другият въпрос: “Ние не сме ли носители на Божественото?” Сами може да се видите и проверите. Как­во е писал Моисей, какво са писали пророците, какво ­ све­тиите, какво говорят хората за онова Божественото. Мал­цина знаят, малцина имат една действителна опитност. И после, ако имат една опитност, тя е свързана с много други вът­решни преплитания. Ще се научите да правите разлика, да знаете кой кога ви говори.

Да кажем, дойдеш ти да говориш истината. Но опитал ли си да говориш истината, да знаеш как се говори истината? Да кажеш истината на човек не значи ни най-малко да го на­гру­биш; да кажеш истината на човек ни най-малко не значи да му изнесеш неговите погрешки; да кажеш истината на човека, това не значи да го направиш умен, да го направиш богат. Това не е истина. Това са ред факти. Да говориш исти­ната на човека, това значи да му кажеш къде и как да намери своята свобода. Истината е, която ще ви направи свободни. Ти се усещаш ограничен и търсиш да намериш почва в себе си, вяра в себе си, за да се освободиш. Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчая, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: “Всичко е свършено.” Да измениш хода на него­вата мисъл. Това е истината.

Сега, истината може ли да направи хората богати? Ако го­вориш истината на хората, в тебе могат да добият само до­верие. Ще кажат: “Този човек говори истината.” И тогава тво­ята дума ще има валидност навсякъде. Можеш да добиеш само кредита на някой банкерин, да те кредитира. “Този чо­век е честен!” ­ ще казват всички, но да станеш богат, и въп­рос не става. Истината може да ти отвори библиотеката на природата, да учиш, но да те направи умен човек, това е въп­рос. Ти можеш да четеш сам, да учиш, но да станеш богат или учен, е въпрос.

Ако Истината може да ни освободи, ако Любовта може да внесе в нас Живот, ако Мъдростта може да внесе Светли­ната в нас, защо досега те не са направили това? Ако те бяха все­силни, защо не го направиха досега? Има едно криво раз­биране. Истината вън от Бога не съществува! Любовта вън от Бога не съществува и Мъдростта вън от Бога ­ също. Тога­ва какво нещо е Истината? Ти отделяш Истината от Бога и казваш: “Бог е едно, а Истината е друго.” Отделиш Исти­ната, отделиш Любовта, отделиш и Мъдростта от Бога. Тази истина, която е отделена от Бога, тя може да извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една све­тилна свещ може да ти помогне в тъмнината ­ щом я дух­неш, тя изгасва. Това е истината вън от Бога ­ една свещ. Щом я духнеш ­ угасва. И любовта вън от Бога мяза на една све­тилна свещ, и знанието вън от Бога, и то мяза на свещ. Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не си я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е. И ако търсиш едно знание, ко­ето не може да ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога. Ние търсим своята свобода вън от Бога. А Бог е в нас. Защо ние страдаме? Защото сме вън от Бога и Бог е вън от нас. Ти ще кажеш: “Аз греша.” Кога човек може да гре­ши? Когато е вън от Бога и когато Бог е вън от него, той гре­ши. Щом Бог е в тебе и ти си в него, ти никога не можеш да грешиш и не зная кой би могъл да те изкушава.

Някои от вас искат да разберат истината на християн­ството, вътрешната, мистичната страна. Всяко нещо, което не разбираш, е мистично, а за мене са мистични само разбраните, материалните работи. А туй, което не е разбрано, в него няма никаква мистика. Запример ти държиш едно празно шише в един сандък затворено. Какво ли има в ши­шето вътре? Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно ши­ше. Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петде­сятниците, православните, католиците, евангелистите, фило­софите, все са мистици. Ученията им аз наричам “мис­ти­цизъм на празните шишета”. Въпросът за мене стои така. Каз­вам: Какво им трябва на тия хора? Празните шишета тряб­ва да се напълнят, нищо повече! Не е лошо, че са празни. Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм! Сега има православен мистицизъм, евангелски, теософски, какъв ли не.

Казвам ви: Напълнете шишетата си, за да се уредят всич­ките ви работи. Не дръжте вашите шишета празни.