БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК

30.БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК

Ще прочета 14-а глава от Евангелието на Лука.

В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. При­мерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тъл­куват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви про­четох, ни дава известно изяснение за живота: Някой сто­панин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да пока­ни избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: “Бих желал да дойда на угоще­нието, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.” Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опи­та и отговаря: “Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.” За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Дейст­вително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва по­ве­че. Трети казва: “Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам ­ не ще мога да дойда на вечерята.” И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: “От пър­вите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.” И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.

Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предполо­жим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хврък­не, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но кога­то Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да отка­жем.

Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жена­та са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възпри­емат. Някой казва: “Много работа имам, сега съм на 40 годи­ни, късно е да приемам новите разбирания.” Когато влезе френ­ската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носе­ха шалвари, някои казваха: “Не сме свикнали да носим френ­ски панталони. Ще си носим потури!” Имат право хора­та да си носят потури.

И след това Христос се обръща и казва почти най-тежки­те думи, които някога е казвал: “Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.” Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се от­кажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Тряб­ва да се откажем от някои неща. Съвременните хора раз­глеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.

Какво ще е отричането? Ти имаш 10 килограма жито в хам­баря. Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то иду­щата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се наме­риш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съ­живи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го пра­ви или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено ­ думите, като ударят нейното тъпанче, пра­вят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача на­вън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на зе­мята. Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.

Частната собственост е една обширна идея, която, за да про­караш в света, ти заемаш една каква да е служба и да до­пуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си вър­ху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Бо­жествения живот? Някой път казваш: “Това е добро.” Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния жи­вот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува ни­какво противоречие в душата. Божествените неща се отли­чават. Всички противоречия произтичат от един човешки по­рядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, за­вист, лъжа и пр. Даже има и една вяра, която е човешка и раж­да противоречия.

Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е на­правил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. То­зи човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обез­верява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вяр­ват в своите идоли, в своята работа. Например припис­ваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не жи­веем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всич­ки противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести про­изтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създа­ден колективно, но и частно се създава.

Ожениш се. Имаш частна собственост ­ жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толко­ва ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собстве­ност, нищо повече! Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.

В Божествения свят, за да се справите с всички тези про­ти­во­ре­чия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги от­минава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш ни­каква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо ня­маш. Трябва да направиш това утвърждение ­ че нищо ня­маш и че си там. И после ще направиш другото утвърж­дение ­ че всичко имаш. Представи си, че си един богат чо­век, който има най-малко 3­4 декара земя. Но казваш, че ни­що нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отре­чеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защо­то, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира със­тезание. Ти казваш: “Този имот е мой. Това агне е мое.” Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на дру­ги същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: “Това е мое.”

Тези, които завземат държавите, които турят ред и по­рядък, и те са собственици. Всички държави и всички об­щест­ва в света са все собственици на големи имоти. Съвре­мен­ният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собстве­ност. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи. То лесно не се из­правя.

Ти се влюбиш в някой човек ­ то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целу­неш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и каз­ваш: “Те са необходимост.”

Две твърдения трябва да се направят. Едното твърдение е, че се отричаш от всичко ­ нямаш нищо. А пък другото твър­дение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: кру­ши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хо­рата на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: “Ние трябва да го завладеем!” Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на по­лу­отричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък. Когато кажеш: “Всичко е наше”, това е Божественият порядък. Когато кажеш: “Всич­ко не е наше”, това е човешкият порядък.

Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в ка­къвто и да е смисъл. Казва се: “Всяка власт е дадена от Бога.” Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш кол­ко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения слу­чай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква бол­ка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на лю­бов­та ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти мо­же да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има не­що користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лице­мерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен кул­турен свят, се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди про­тиворечия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.

Ти може да се отречеш от частната собственост. Аз зная мно­зина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха сво­ето на другите. И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място*, някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьон­довото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хи­ляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дой­дат другите хиляди души и ще кажат: “Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.” Това желание ­ да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им каз­вам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдиг­нат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам. В Америка. Оба­че те искат тук, в България. Това е човешкият ред на не­щата.

Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък. Чо­вешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик. Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост? Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя. Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.

Има противоречие между човешкия и Божествения поря­дък на нещата. Някои казват: “Виж как онзи си е наре­дил работите! Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща,

* Гьондовото място ­ част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. (Бел. на станографката.)

а аз нямам.” Какво трябва да направим сега? Как трябва да изле­зем от това противоречие?” ­ Ние няма с вас да попра­вим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но няма­ме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, ко­ито трябва да освобождаваме? Казват: “Да живееш по Бога!” Един евангелистки проповедник проповядвал, че всич­ко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обър­нал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обър­натият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: “Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Гос­под на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позво­лил да я вземеш, това е от дявола.” Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дъл­боко, като казва: “Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти каз­ваш, че Господ ти е проговорил. Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.” Кой е на правата страна? Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.

Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов? Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни? Ситите хора са щастли­вите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога глад­ният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикат стълкно­вение в хората, това е човешки порядък на нещата.

Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вът­решен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Лю­бов­та и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без лю­бовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада ху­бава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мърт­ви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват сво­ята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.

Някой път не можеш да си обясниш следното. Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш. Какъв е законът за обич­та? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: “Той е много добре обле­чен.” Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо ­ той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществу­ваше извън цветята. Сладкото в природата не го създадоха цве­тята. Те го взеха от природата.

Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разби­рат криво. Защо някои искат да станат министри? Не да опра­вят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-голе­мите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с роб­ството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се осво­бодиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: “Аз съм свободен да отида на Витоша”, но онзи те кара с камшик. Дизгинът* е хубав, кошумът** е хубав,

* дизгєн (от тур.) ­ диал. поводи, дълги ремъци или въжета, които се прикачват към юздите и служат за управляване на впрегнати коне.

** кошум (от тур.) ­ диал. ремъци за впрягане.

каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на кару­цата. Всички Учители в света минават един тежък из­пит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно със­тояние вече, за което хората не са слушали даже, но до­като дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всич­ки хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, тряб­ва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.

Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не спо­лу­чи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се под­хлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обър­не. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дой­де Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-труд­ни­те задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам нався­къде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Хрис­та този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за се­мейството и пр.

Две твърдения трябва да се направят. Първото твърде­ние е по отношение на Божествената Мъдрост. Разумно тряб­ва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво тряб­ва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво тряб­ва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са въз­мож­ни само при известни условия. Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.

Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще. Един от младите братя ми раз­правяше, че той имал две неща, които трябвало да пре­възмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен. Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които тряб­ва­ло да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш на­вън. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.

Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, пре­ди да си придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Живо­тът започва с положителното. Ти не можеш да разре­шиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положи­телната страна на Любовта. Ти не можеш да разре­шиш противоречията на живота, додето не дойдеш до поло­жи­тел­ната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.

Светията, и той се бори. Какво го мъчи? Той е много на­пред­нал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си ­ дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, пре­стъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-мал­ката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въп­ро­сът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за кра­си­вата мома, то се отнася до светията. Един светия го дър­жат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи опе­рация на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е непра­веден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери зат­вора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.

Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на ваше­то развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъч­нотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне от­вън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви по­кажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: “Царство Божие” подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е при­ятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки, ка­то ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.

Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове. Казвам: Ще се стегнете сега! Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в срав­нение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: “Много съм зает!” Един светия при един бан­кер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но све­тията вижда тези работи ­ той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете све­тии. Това върви по един естествен път. То е закон на рас­тежа. Ако вие турите едно семе между пукнатините на кана­рата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по кана­ри­те и тези канари, които са близо една до друга, ще се отда­ле­чат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.

Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всич­ката є пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разре­шението. Да изпълните Волята Божия не както вие разбира­те. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто поло­жение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през ва­шето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.

Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постиже­ния. Няма друг път. Всичко друго е губене на време. И све­тията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички све­тии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивиду­ализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един го­лям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съеди­ня­ват по единствената причина на светиите. Има пра­во­славни светии, католически светии, окултни светии и пр. Све­тиите са на особено мнение. При тях няма спор, но све­тиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие по­неже и те не могат да насилят светиите да направят това. Све­тиите трябва да го направят доброволно. И Учителите се­дят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите досега не са взели решение.